Когато нещо ви мъчи, с кого споделяте ...

Нямаш ли близка приятелка или приятел с когото да споделиш?

бял лист хартия и молив?

поне не рискуваш да те разберат погрешно.

Аз по принцип не споделям, тровя си се сама. В краен случай пиша, но не за това, което ме тормози. Обикновено излизат едни шизофренични...

Точно за подобно нещо, нямам.
 Идеята с листа е добра, само дето и отговори ще трябва сама да си давам. Малко шизофренично ми идва.
 Между другото е много гадно чувството да знаеш, че по-добре да не споделиш с майка си защото гарантирано няма да те разбере.

Споделям с непознат!
Да!Абсолютно не познат...който не съм виждала,не знам как изглежда,не съм 4увала...и никога няма да 4уя!
Моята история...когато веднъж нях така...като теб....влязох в един 4ат...4ат с този,с онзи...заговорихме се с едно мом4е(на 37 беше)...и аз реших 4е е момента да му споделя!
Боже какви неща му казах само..споделих си мъката...Много ценни съвети ми даде!Беше прав ...всяка една написана дума от него ми се забиваше като гвоздей в мозъка....помислих на казаното от него...За неговото предложение..като решение на проблема ми...или по скоро за състоянието ми тогава!Няколко дни си 4атехме...разкрих му се като отворена книга...и не съжалявам!Никой не  ме познава такава..открита!
Това беше голяма стъпка за мен!Още съм му благодарна!Много!
Така и не разбра нито името ми....нито коя съм,каква съм и що съм...но разбра душата ми и сърцето ми!
Така излекувах дълбока рана в душата си!
Непознат го стори!
Сега му казвам''Благодаря ти!''....макар и да не го про4ете!

Така направих аз Каси.....за теб не знам!Дано намериш правилният 4овек...
Но това с листа..и молива....не върши работа!Опитвала съм!
Късмет мила! 
     Изпращам ти 4астица от доброто си настроение!
     Персонално за теб!
     Прегърната си от мен!

Джейн, може и да си права обаче пак не ми стига смелостта да го изпиша. Мамка му...толкова безумно рядко пъти съм изпадала в подобни ситуации и все едно и също....

В такива моменти споделям с приятелката ми.Поне съм сигурна,че ще ме разбере.Желая ти много късмет и по-бързо разрешение на проблема.

Аз споделям с мъжа ми и с майка ми. Каквото и да ми се случи казвам на майка ми. Дори и да не ме разбере, дори и да ми се разсърди тя ми е най-близкия човек. Каквото и да съм направила знам че никога няма да си промени отношението към мен нито ще ме предаде. Нали за това са майките.
В твоя случай може би е добре да постъпиш както Джейн те е посъветвала. Влез в някой чат с чужд ник и си кажи мъката на някой напълно непознат. Ще ти олекне а може и да получиш безпристрастно мнение каквото приятелка или роднина няма да ти дадат.
Успех и дано се отървеш от проблема.

С приятелки или майка ми винаги намирам с кого, просто и хубаво и лошо всичко си казвам.

със сестра си споделям.
От скоро живее в Бургас и страшно много ми липсва 

Ако нямаш сестра- идеята на Джейн като че ли е най-добра

най-често с никого, а в много краен случай с котката   може и смешно да звучи, но на мен ми действа прекрасно, успокоявам се и решенията после ми се явяват...   ходила съм и в гората... като се бях отчаяла много и така наум си говорих с разни неща там, заредих се някак... според мен всеки е малко луд, тъй че шизофренично или не, важно е да разпуснеш и да се почувстваш по-добре  

Касиди, разирам те напълно. В момента съм точно в такова положение. Имам и приятелка, но нещо не се олучава точно сега споделянето. С майка ми и сестра ми е напълно изключено. Въртя си се в някакъм омагьосан кръг и така ме гризе нещо отвътре, че . . .

Споделям си тук, затова държа да съм анонимна.
Споделям и с една-две най-близки приятелки.
Споделям със сестра ми.
Споделям с приятеля ми.

С кого от изброените ще споделя - зависи от темата.

Споделям само с приятелките ми от нета .Е,и с мъжа ми ,разбира се .Той си ми е най-доброто приятелче.

За съжаление...има неща които не могат да се споделят със съпруга!
Те...тия неща...са някък ли4ни..от онзи малкият ти свят който си е само твой..и не можеш да допуснеш дори и мъжът си в него...
А приятелите...и с тях е трудно...От опит знам..Колко пъти съм отваряла уста да споделя...и осъзнаам,4е е по добре да замъл4а...
Не вси4ки са финни души които могат да те разберат истински!
А за теб...радвам се,4е 4увстваш така близо мъжът си! 

Аз от няколко години не споделям с никой. Нямам доверие на никой.Сигурно това не е добре ,но..незнам какво да направя.

Как не се пръскаш бе жена? Това понякога е ужасен емоционален товар...

Кажи как да ти върна жеста?

Зависи от проблема, но принципно не споделям с никого. Сама си се мъча, обикновено в най-кризисните моменти намирам начин да вървя по улицата сама и да си мисля / гледам да не си говоря на глас, да не ме приберат набързо  /, понякога ми се е случвало и да си роня сълзи по улиците... Последният път се оказа, че съм изминала пътя от Орлов мост до Емил Марков / до вкъщи/ без да разбера как. И обикновено успявам да намеря някакъв план за понататъшни действия по проблема.
Като се размине бурята или се разреши проблема, споделям с мъжа ми, родителите и сестра ми, с приятелка. Обикновено следва "ама как можа да не кажеш, защо сама си се тормозила...". Тогава ме е яд, че не съм казала.

Споделям почти всичко с мъжа си. Преди споделях и с майка ми, но напоследък не толкова. С приятелки споделям, но само определени неща, не всичко. Има неща, които остават само за мен, но не ми тежи...

Ами то и аз се чудя на кого да споделя,май трудно ме разбират и лошото е че повече ме обвиняват,  отколкото да се опитат да чуят това което казвам.Предимно споделям с приятелки само ,че се притеснявам да не натоварвам хората с моите си проблеми.Тези дни май побърках едната си приятелка  

С най-добрата ми приятелка.

единствено и само с моя мъж.
Касиди, моят съвет е да споделиш с някой, недей да таиш нещо, което те измъчва. нямаш нужда от подобни отрицателни емоции. дано скоро да намериш доверен човек!

Със съпруга си, той ми е най-добрият приятел. 

Не споделям. Ходя в малко посещаема църква. Купувам наръч свещи, сядам някъде и почвам да си нареждам и премислям наум. Моля се за просветление. Иначе не съм особено стриктна във вярата си.

С моя мъж и майка ми!
Най- вече с майка ми, от малка съм свикнала да споделям с нея!
Касиди искрено се надявам скоро да намериш решение  

Всичко си споделям, не обичам да сдържам емоциите си- с мъжа ми и майка ми.

Не само, че ми се е случвало, но и в момента съм тази ситуация, в която едва дишам.Задушавам се, усещам, че ще се пръсна, но дори и да споделям - не лекува, не олеква Днес дори не мога да споделя с човека, с който до скоро го правех. Изгубих го! 

Имам приятелка, с която повече от 20 години споделям(е) абсолютно всичко. Чуваме се всяка вечер и знаем една за друга повече, отколкото всяка от нас знае за самата себе си.
Това с листа хартия също е вариант. Каквото и да те мъчи, си пред дилема - пишеш в една колона плюсовете, в друга минусите и или решаваш проблема на съзнателно ниво, или теглиш една м...а и се оставяш на емоциите.

Мнооого добре те разбирам, ако това те грее. И мен ме тормозят едни неща, за които мога спокойно да говоря само с един човек - една жена, която даже не е най-близката ми приятелка, но ме разбира най-добре в този случай. За съжаление, тя е извън България в момента и нямам връзка с нея, а ми се говорииии

Ти разбиране ли търсиш или някой, който да те увери, че си права?
Човек така е устроен, че предпочита да чуе това, което на него му се иска.

Kasidy, сподели на мен. На лични. Не се познаваме и вероятно никога няма да се срещнем, но можеш да ми споделиш и бъди сигурна, че отсреща ще намериш добър слушател и излючително доброжелателен човек. Ако мога ще те посъветвам. Ако не мога - няма да те упрекна. Просто се престраши, седни и попиши. Така може и на самата теб да ти просветне!   

За съжаление, не споделям вече почти с никого. Май споделям само с вас съфорумките. Просто, никой от семейството ми няма да ме разбере, нито ще ми помогне. Приятелките виждам много рядко, особено след раждането на сина ми. Всяка е тръгнала по своя път, различни ангажименти, липса на време. Не мога всеки път, когато нещо ми тежи, да звъня и да искам да се срещна с тях. Ние вече почти не се чуваме, па камо ли да се видим.
В момента ми е адски напрегнат период - това в рамките на почти месец. Просто няма на кого да се отпусна и да кажа - по различни причини. Отдавна не ми се беше случвало да ми е толкова напрегнато. Първо беше адаптацията на детето в яслата. Мъжът ми беше против даването му на ясла. Как да му споделя, че ми е тъжно и мъчно за детето, когато той ме убеждаваше да не го давам, а ако му кажа, ще ми натири носа. Свекърва ми е повече обсебена от нейните работни ангажименти и май хич не й е да й споделям. Свекър ми е в командировка. Майка ми пък е твърде студена, за да получа съчувствие от нея, въпреки че точно тя беше човекът, който най-много ми вдъхна кураж, че детето ще свикне.
Трябва да започвам работа, а няма кой да взима детето от ясла по-рано. Досега го взимах към 15,30 - 16,00 ч., а сега свършвам работа в 18,00ч. и работя в другия край на София. Докато се прибера...Свекърва ми е на смени и когато е нощна, няма да може да го взима. Мъжът ми не може. Свекър ми с толкова малки деца не можел да се разправя. Майка ми живее на 500 км оттук...Истината е, че детето ще реве, ако го взима друг освен мен или баба му. И куп други проБлеми...Само тук мога да споделя, поне да ми олекне. Иначе си нося проблемите в себе си.
Може да ви се стори смешно, ама се моля на Господ. Тогава мога да си кажа всичко, така както го чувствам. Като че ли най ми олеква тогава.

С мъжа ми и с най- добрата ми приятелка споделям...

Зависи .... някои неща споделям с приятеля ми, други с майка ми, а пък някои изобщо не споделям - преживявам ги сама. С приятелки много рядко споделям, да не кажа почти никога.


Това е много добър вариант, хем споделяш, хем получаваш съвет и най-важното - олеква ти!   

Това извън темата го споменах, защото май е редно на майката да се споделя. С моята никак не се разбираме, да не кажа дори че трудно се изслушваме взаимно.
doreto,   

На първо място споделям с майка ми,тя най-добре ме разбира.Споделям и с приятелят си.
Според мен не е добре да го тайш в себе си,трябва да излееш душата си пред някой-било то и в някой чат

Наскоро бях изпаднала в подобно състояние.Щях да се пръсна.Няма как бях изправена пред такова изпитание,че не беше нито за споделяне с приятели,нито с близки роднини.
Писах в нета,абсолютно анонимно,и веднага отнех част от товара от себе си.Различните гледни точки ме накараха да видя моите пропуски и да взема своето решение.Наистина помага,да се разкриеш пред непознат.Тогава няма срам и свян.
Дано скоро се отърсиш от това.Много е гадно.Сама само ще се задушиш ,изкарай го навън.
Късмет 

Зависи за какво става въпрос, но обикновено споделям с майка ми- страхотен човек,с най-добрата си приятелка или със съпруга си... зависи

С най-добрата ми приятелка, но не винаги ... понякога го тая в себе си но имам оргомната нужда да го споделя с някой, какво и да е то.
Имам един мой много добър приятел, с когото се виждаме рядко /от моя град е, но учи в друг/ На него казвам всичко, както и той на мен / хубавото е, че в повечето случаи, когато имам нужда да споделя нещо с някого, той си е в града /

Споделянето с непознат помага. А ако искаш сама да се справиш  в книгите на Луиз Хей има много техники за такива случаи.  :

Ами нямам голям избор,не искам да притеснявам родителите ми,нямам доверие на познатите си.Може би ме е страх да не остана неразбрана.

сега споделям с мъжа ми или с една, две приятелки..
понякога споделям с дъщерите, те са вече на 15 и са ми най-добрите приятелки..
Кас, сподели с непознат...доста помага, повярвай пък и най-адекватна помощ\съвет\ съм получавала от непознат,  запознат с проблема ми..

 Споделих вече, дано не съм натоварила човека много. Бекрайно съм му благодарна, че ме изчете...

Имам няколко приятелки, с които споделям. Никога не бих споделила нещо лично във форума, на непознати хора.Не мога да тая в себе си нищо, което ме тревожи.

с психотерапевта, после с мама и накрая с мъжа ми!

С една приятелка която е доста по възрастна от мен. Тя ми е кошчето за душевни отпадъци.

Зависи - най - вече със сестра си и с една приятелка. Ама тя ми е на - близката приятелка.
Когато обаче се оплаквам - целия свят искам да ме чуе.

Има моменти в които се чувствам по начин за който никой не искам да разбере. Тогава чета стихове

със съпруга ми

С мъжлето, с мама , с  верни дружки
Вили

Зависи какво ме мъчи...Има неща, които на никой никога не съм споделяла и нямам намерение да го правя. Тях ги изливам на бял лист хартия. Да, наистина се получава малко шизофренично накрая, но поне изпитвам облекчение. След като излея цялата "отрова"на листа, го прочитам и изгарям. Не искам да рискувам някой да го намери..
Когато имам нужда от съвет или съм на кръстопът относно служебни въпроси или някакви други проблеми се обръщам към мъжа до мен и към една приятелка, която винаги е до мен и всеки път ми помага. Общо взето споделям на моя приятел 98% от нещата, които ме мъчат, защото знам че много ме обича и винаги ще ми помогне с каквото може.
Но и аз си имам моята тъмна страна и моите демони и те са си само за мен. Само аз мога да си ги разбера и само аз мога да ги заглуша (защото все още не съм успяла да се справя с тях и да ги унищожа).

С никой Иска ми се много неща да споделя с някой, но не мисля, че има кой да ме разбере. Толкова добри приятелки нямам.
Със сестра ми също малко се отчуждихме.
С мъжа ми абсурд- сякаш сме от различни светове-толкова плосък ми се струва понякога.
Офффф... то и аз съм един чешит

Споделям с майка ми,съпруга ми или някоя приятелка,но първо като че ли споделям на майка ми

 

зависи от естеството на душевните ми теразния.
Поради което, отговарям така: с майка ми, с мъж ми, със съседката, която ми е доста верна дружка. И от там насетне, с много други хора.

С майка ми и със съпруга ми.

Със сестра ми. С нея мога да споделя абсолютно всичко.

Всичко споделям с моята си приятелка,достатъчно е само да и се обадя и да и кажа,че искам спешно да я видя и тя е при мен.Не се затварай в себеси сподели с някой!

С никого-няма обикновено кой да ме разбере-имам приятелки(друг въпрос е,че те всички живеят в други градове сега),но съм разбрала,че всеки в определен момент клати глава,гледа те съжалително все едно те разбира,а всъщност не е така-и реших,че няма смисъл да ги товаря и тях.Много съм чувствителна и се чувствам зле от най-дребни неща,което не е добре.

С половинката. На него единствено имам доверие да ми даде съвет, да ми помогне или просто да ме изслуша. Дори между нас нещо да не върви, оставаме си много близки приятели, и сме се доказали един на друг като такива.

Споделям с мъжа ми,с приятели,с майка ми,сестра ми.Често,обачеима неща,които не споделям с никого.Знам,че и да ги изажа,това няма да помогне.Затова си ги тая.Научих се вече.

Обикновено половинката товаря с вси4ко

Имам трима близки приятели-с тях споделям всичко. Не обичам да държа нещо в себе си....Дори да не получа съвет или да не ме разберат, се освобождавам поне малко от натрупаното, което ме тормози.

Споделям с всички, които знам, че биха ме изслушали. Приятелки, колежки, познати, роднини... не подбирам
С майка ми не, с мъжа ми да, но не и ако проблема е свързан с него...
Много добре се чувствам, никакви отрови не държа в себе си, аз да не съм за 2 дни я. Голям праз, че всички ще знаят душевните ми терзания 

С майка ми, сестра ми и мъжО

С момчето най-често, с майка ми (с нея може би по-малко вече, защото сме като от различни планети).
Приятелките ми ги пресях след един инцидент лятото.

Обаче много ми липсва женската приказка понякога..

Ух... много често съм в такова положение. Много споделям с леля ми, доста със свекърва ми. Също и с две приятелки. Мъжа ми естествено. В общи линии обаче никога не казвам всичко. Винаги ме е страх, че може по някакъв начин разбраното да се използва срещу мен в друг момент... Дори и от близки...  А и всеки си има проблеми. Не обичам да натоварвам хората и с моите.
Опитвам се, да отместя вниманието си с една идея в страни, за да мога да не бъда погйлната от проблемите, а да се опитам да ги видя отстрани. Обикновено ми трябва нещо малко, за което да се хвана.

Споделям с моята приятелка, която за жалост е в Америка. Та си пишем в скайпа, а като ни писне хващаме телефоните.

Задьлжително споделям, няма кой zнае какво zначение на кого.
Ако е нещо, което не би трябвало да zнаят дори приятелите ми, сьм го споделяла с непоzнати (има доста в нета  ).
Определено олеква.
Пьк и някой хубав сьвет можеш да получиш...

Знам, че не е хубаво обаче и аз сьм от тези дето всичко си го таят в себе си. Преди си споделях с майка ми, която е най-добрата ми приятелка, но за сьжаление в послвдните години ни дели огромно разстояние и се виждаме два пьти годишно, а по телефона не ми се ще да я занимавам с моите тревоги - на нея и без това и е достатьчно напрегнато и трудно далеч от нас.

Със сестра ми, с майка и със съпруга ми. Извън този кръг съм пробвала и после съжалявах- разбра половината град

И аз съм като теб. Скорпион съм и има неща които не мога да кажа ни на близка приятелка ни на никой. Вариантът с непознат е най-приемлив обаче не съм го правила.

Само с мъжа ми.

имам добра и всеотдайна приятелка,а някои неща и с мъжа ми споделям

Някой неща със съпруга ми ,( той ми е най-добрия приятел), други с майка ми , а тези които не мога на нито един от тях с приятелката ми.Тя е 4овек на който можеш да споделиш абсолютно вси4ко и да те разбере, страшно съм щаслива 4е имам такъв 4овек до себе си , голям одушник ми е , а дори и да споделя със съпруга или майка ми, пак си споделям с нея (за крайно мнение ), тя е по същия на4ин.