Тази вечер разбрах,че това е краят

Ох, съвет не мога да дам. Защото и аз съм в подобно положение. Това, което мога да кажа е, че страшно ти съчувствам.
Аз вече си мисля, че щом така е избрал е имал правото. Дали ще е щастлив, това е отделен въпрос. Но ако наистина го обичаш го остави да диша. Аз бих се радвала да видя "моя мъж" щастлив, независимо от всичката гадост, която ми причини.
Така мисля аз.
А това за характера е просто някаква си причина. На мен ми казаха, че сме били много различни. И аз като се замисля така е - аз искам всичко да е за благото на семейството, а той за неговото удоволствие. Аз не бих сложила хапка в устата си преди да съм сигурна, че детето ми има какво да яде. А той - поне на този етап си живее елементарния живот (остави ни с неплатени сметки, без да дава пари, живее с любовницата и явно там налива семейните финанси) без изобщо да знае дали детето му има какво да хапне. Ами различни сме.
Предполагам, че и твоят характер е лош. Когато не им изнася си намират разни поводи, за да се оправдаят пред себе си.

От мен една голяма прегръдка   
Остваи нещата от само себе си да отшумят. След време болката ще намалее и ще виждаш живота и ситуацията различно а до тогава не можеш да направиш много.....
Поплачи си, излей си мъката (само не в алкохол и други подобни вредни неща). Не се притеснявай за себе си и това, че никой не те понася, хората са казали : за някой боклук, за друг съкровище 

И аз бих ти казала ,остави болката да отшуми,няма съвет ,който а ти дам .просто трябва да мине-при всяка от нас е различно това време ,но едно е сигурно _МИНАВА!!!!!!Прави неща,който максимално да те отделят от мислите за него.Излизай с приятели,весели се,колкото и да ти е тъжно,намери някоя която иска да те изслуша и реви само пред нея.Пожелай му щастие в мислите си.Бъди позитивен човек,не мисли зло и доброто само ще те намери.Повярвай ми и мъже ще срешнеш.Сега си свободна жена,изживей тази част от живота си.Никой няма да ти държи сметка с кого си и за колко си.Просто живей.Колкото до характера ти ,не се притеснявай ,на всяка от нас са и казвали това.Ще срешнеш човек който ще обича именно тези черти на характера ти.Смелост.Аз никога не се предадо и сега имам живота за който си бях мечтала,а той остана  на това ниво на което го оставих.Обичам го с цялата си душа ,но не с обич на жена към мъж,а като същество за което ми е ужасно мъчно и искам да е щастливо ,но то не е!!!!Просто за всяка болка има лек и време за което тя отшумява!!!!!Ако искаш може да ми пишеш и на лични и там да си поплачеш!!!!!

е това не мога да го разбера, как така го "ОБИЧАШ"  , за мен това е необяснимо - човекът който е наранил и продължава да наранява децатат ти . Аз не мога да го обичам - каквото е имало е минало и си е останало в миналото. Не мога да изпитвам нищо към този човек - нито съжаление, нито обич, нито омраза - абсолютно ми е безразличен, единствените чувства които изпитвам към него - са в моментите в които наранява детето  - тогава го мразя това нищожество и искам да престане да наранява детето.

Немога да не го обичам,той е мъжа от когото имам деца.Обичта ми е като към дете ,което зная ,че греши и че ще го боли,но немога да го спра да се опари за да разбере ,че в този свят не всичко е розово.Боли ме защото не го виждам щастлив,защото в очите му се чете досада и болка от всичко.Ние сме в добри отношения по между си,или поне се опитваме.Познава приятеля ми,,иска да съм щастлива с него.Дори преди малко ми каза ,че е болен с температура и на мен всичко ми се сви като знам колко трудно и тежко боледува винаги.През главата ми минаха куп въпроси,дали знае какво да му даде да пие,дали ще отиде на лекар.Мъчно ми е че така се получи между нас ,но най-важното е да останем хора и да се чувстваме щастливи.аз не го мразя,никога не съм краина в отношенията си към него!

Здравейте... от доста време присъствам тук четейки.....но без никаква смелост за писане......Всичко е толкова объркано.......да не говорим аз самата колко..... Не искам да ви натоварвам и затова ще се представя с две думи: Всичко започна преди 4 месеца.....изгоних го...но той си го заслужи. Търсеше ме ( МЕН А НЕ ДЕТЕТО)...болеше много....... При всяка наша среща премислях и премислях дали пък не може да получи още един шанс от мен......до вчера....... През един блок от нас, излизайки с детето на вън го видях в кварталното кафене с.....НЕЯ ! От там паника....шаш....детето ги видя.... за да не го злепоставя се покрих презблоковете....причерня ми ! Да, разбирам разделени сме- той може да прави каквото си иска но пък на един блок от нас...... Просто бил намерил това което аз не съм му дала.....направо ужас.... е.... това е краят......

Рецепта няма.
Хубавото е, че времето наистина лекува.
Много е банално и напоследък само това повтарям, но друго умно не се сещам в момента.

Не мисля, че обичта е нещо, което може да се направлява. Не можеш да спреш да обичаш просто така. Не само защото е баща на децата ми. Не само защото сме били толкова време заедно. Просто защото го обичам - лош, егоист, с всичките гаври и простотии. Прсто защото е в сърцето ми. Това не значи, че го искам за мен вече.
Искам да бъде щастлив, ако може.

Обичаш го - защото е мъжът от когото имаш деца ....., но обичаш като непослушно дете 
Ами защо не вземеш пак да си го отглеждаш като лошото ти непослушно трето дете 
На мен не ми пука за него - когато е болен, когато има проблеми, когато е щастлив /поне така казва/ - ми е все едно - напълно ми е безразлично когато споменава нещо за себе си.
Не мога да разбера как е възможно да пишеш така за човек който толкова много мъка, болка и разочарование е причинил на двете ти най-скъпи същества /не броя майка ти/. Аз не мога да изпитвам  добри чувства към някого който е наранил така жестоко детето ми.
Явно сме супер различни  и за нас двете обичта има различни измерения

И аз съм като  dioni .И на мен ми е абсолютно безразличен.Аз също не мога да разбера хората,които въпреки страданията които са им причинени,продължават да обичат човека.Но това не означава ,че не уважавам чувствата им.Всеки е различен.Но се радвам,че не изпитвам нищо към донора,иначе предствям си колко е мъчително и как боли.Но пък калкото и банално да звучи,времето лекува!

И откъде накъде ще се криеш ти? Нека той да се крие. Минаваш, поздравяваш, пускаш детето да отиде при него, ако изяви желание. Няма от какво да се срамуваш. Да й стане ясно на мацката, че се е захванала с мъж, дето си е зарязал детето. Пък после те двамата да му мислят.

Беше ужасно...... Синът ми който скоро направи 3 год. умира да донора и като го видя........... тати...... аз от там дърпай го......това не е тати....... ужас. Не исках да се появявам защото ще каже че му правя сечено или нещо такова! Нека си живее живота, ама не и да травмирам синът ни! Ох незнам.... даже незнам какво да правя от тук нататек.

Panther е много прав. Пускаш детето и не се криеш!!!

И аз щях да пишя същото - от къде на къде ти ще се криеш  има дете, няма къде да се скрие от това, а ако наистина е искал не е трябвало да седи на кафе или каквото и да е там с някоя си. А и от къде знаеш какви са им взаимоотношенията, може пък видиш ли да е седнал да и се жалва как не го разбираш и т.н. 

Голяма грешка правиш че лъжеш детето така как  искаш то да ти вярва в бъдеще когато на черното казваш бяло и то толкова очевидно.

По другия разговор, и аз съм като Диони, хич, ама хич не ме е еня къде го боли и къде сърби. Бил в болниця на смъртно легло, едва го били отървали - ама какво ми пука на мене, той замисли ли се какво ми е на мене и как аз се справям сама че отгоре на всичкото зарината с пумия бълвана от негова милост - ей така да ми е гадно че не ми стига. Ами не мога да съжалявам дори такива като него - а това е най-лошото защото сме безразлични само към хората които не познаваме и не сме срещали.

Останалото със обичта и желанието да той добре и тям подобни сладникави неща за мен си е обич и надежда да се съберете или просто раздялата не е била коварна и унищожителна. Това е разликата. Този който е преживял тотален разпад и е възкъснал от пепелта не може да се мери с този който е паднал, станал и продължил на пред. 

Kiara, просто се бях шашнала.....Далеч съм от мисълта да си лъжа детето...( не че не го направих де но...) Сега като се замислям незнам дали съм постъпила правилно или не....това вие ще кажете, но знам че просто предпазих детето си, защото ОНЗИ е такъв парцал, че нищо чудно ако го бях завела там да му каже: Къв си ти бе малкия!!!! Не че наистина очаквам, че ще постъпи така ама толкова се е озлобил, че на всичко е способен. Относно това дали той не се е жалвал на някоя си......не.....той е ......абе нямам думи. Ще напиша само че 10 мин след сагата, той ми написа "Това е което ти не ми даде, просто го намерих". Намерил си човека и това е ......няма лошо....А пък и гаранция се е шашнал да не би да се появя отново и веднага 
е дръпнал с Онази от кафето с 200км.ч. Абе питам се тея мъже нормални ли са?

Не мога да кажа, дали мъжете са нормални. Но постъпват адски ненормално.
А пък за смс-а нямам думи. Що не каже кво не си му дала? Просто мисля, че са едни страхливци.

Не мога да разбера как един мъж те тъси,търси, търси казва ти че иска да си ляга и да става с теб, казва ти че те обича, абе какво ли не ти казва..... и след 2 дни го виждаш с някаква си.........и той вече бил намерил това което не си му дала.... Еми ако става за 2 дни да ходя и аз да си намеря нещо....?!

Незнам какво да кажа на авторката на темата и на Бебешорка,освен,че ви разбирам и двете,но живота продължава въпреки всичко,и аз понякога изпадам в едни такива крайни настроения,когато плача,не заради него,а заради ситуацията,която се е създала и за отминалите дни в които са направени многото грешки и не могат да бъдат поправени,но пък с всеки изминал ден разбирам,че този на този човек никога не му е пукало за мене и за детето,просто това е истината и съм я приела вече донякъде,въпреки че обидата и огорчението са големи и много в мен,но да времето лекува.Сега имам и много занимания покрай бебето ми,има малък проблем,с повишвн тонус е ,тоест по нервен,надявам се е да е само това,ходим по прегледи,които не са евтини,но сама си ги плащам,вече незнам дали да го мразя,че заради него детето е този проблем,защото през последните месеци бременност просто изживях огромен стрес и е повилиял на бебенце,затова мами особенно бременните не се натоварвайте,знам че е трудно ,но заради детенцето Ви.
Бебешорке,не го дърпай детенцето,не се крийй,то просто милото се радва на татко си,това,че той Ви е зараязал,не означава ,че трябва да се криете от него,нека го виждат мацките му що за човек е срещу тях,моя БНД дори крие,че е баща,срам го е е от детето вече,да не му попречи на новите запознанства,по цял ден виси в сайтове за запознанства,въпреки всичко му пожелавам да си живее живота след като това са му приоритети в живота.
Вече дори не чувствам нужда от това да ни помага,през всичко минах сама..... и занапред ще продължа така,а и имам искрица надежда,че много скоро ще имам човек до себе си  

Колко познато ,същите думи бях чула иа з,повярвай ми може да стане и за 1 час,колкото и гадно да звучи  така е,и аз не вярвах,ама ей така намери я изведнъж,всичко е възможно,просто вдигни глава и продължи

И аз съм ги слушала тия приказки за "тя ми дава каквото ти трябваше да ми дадеш, а не можа" - колко съм ревала тогава само аз си знам. Обаче един умен приятел, на който тогава ревях на рамото, ми каза - няма жени, които не дават, има мъже, които не могат да подходят към тях така че да дадат. И си е вярно - правилото е и в двете посоки, разбира се, от страна на жените е същото. В крайна сметка и той не ми даде това, от което имах нужда, явно не сме били един за друг. Животът продължава ....

Ирра, дано всичко с бебчо е наред. Съжелявам, за това което ти се е случило..... Трябва да ти кажа че така като обменям опит с някоя мама се чувствам много по силна и не толкова самотна. Когато изхвърлих донора се биех в гърдите че ще мога само да се оправям....а сега........катострофа. Трудно е наистина адски много но никога няма да се оплача, особенно на него. Той не подари на детето си нищо за рож.ден защото е трябвало да си храни курвите предполагам по столичните заведения, пък да не говорим ако аз му кажа купи на детето например едни маратонки.....лелееееее... Бъди силна...и не се давай да те срине тоя живот.Не мога да си представя обаче как на тея мъже не им пука за децата им бе, как????? А от тоя скапан sms така боли......

И защо смяташ, че детето няма да почувства нищо, че няма да го нарани по този начин? Да не е неодушевен предмет според теб? Дай да направим цирка, че да им е за урок на тия двамата!! Жената предпазва детето си от сцени. Не е нужно да го размахва като оръжие срещу безсрамници. То също има чувства.

Ми не си постъпила правилно /мен ако питаш/ 
След като сте разделени - той може да си пие кафе с който/която си иска. Отделно от кое точно ще бъде наранено детето, не разбрах. 

Може би ти си била наранена и ти си искала да не те видят и ти си ядосана, че бившия ти пие кафе с гадже до вас... Но тук детето не го виждам хич.
Мое мнение си е. 

Panther, стига бе  По-добре е да се смразят хората, ма не и да си 'изоставят' децата, айде мола ти се влез в новото време. 

Имах предвид отношението към детето СЛЕД раздялата на родителите. Човек може да се разведе и пак да си вижда детето и да си поема от отговорността. В такъв случай - няма нужда никой никъде да се крие.

Isa какво значи хората да се "смразят"? . Никъде не се говори и за "изоставяне". Просто изразих мнение, че е по-добре да се избегне въпросната сценка, травмиращо е, изпитала съм го и затова си позволих да го отбележа. Естествено е, че децата не бива да се лъжат в никакъв случай, но е важен начинът по който им се поднасят фактите и това обикновено зависи от по-разумния родител. Така мисля.

беше ужасно и дано не ми се случва повече но как да го преживея че на всичкото отгоре донора ми е комшия . Не искам да си шашкам детето. Ако бяхме отишли при него той (синът ни), щеше да задава въпроси и то пред нея, ами ако той е захапал- щяхме да провалим всичко! Тя може и да незнае за нас. Нека той си и казва ако поиска. Боли......наистина боли......но предполагам идва момент в който изтръпваш и не ти пука. Дано при мен дойде по бързо. Боли ме и за него и за детето ни но..... Сърцето ми се къса когато си лягаме с моето мъниче и той вместо приказки за мечки, ловци и т.н. иска да му разказвам приказка за татко му..... да му отговарям на въпросите -защо не живее в нашата къща?, обича ли го? защо не дойде поне за малко?Защо не му е купил нищо за рожденият ден.....или....."а другите деца в детската ги взимат татковците, а моя защо не дойде с колата да ме вземе? Ужасно просто..........

Към авторката на темата първо - напълно те разбирам, знам как е, но с времето се свиква. Напоследък все по-често срещам материали, в които стреса от раздяла може да причини тежко физическо или психическо заболяване. Изобщо не било - аре, не се лигави, какво се тръшкаш по този човек! Но това не е голямо успокоение - бавно и постепенно преодоляваме себе си, надживяваме го и вече не предизвиква безсъние спомена за бившия....
А колкото до приказките .много сме резлични и не ми даваш това, което другата дава....Аз съм обратния случай - ааа, много си приличаме, ти ме разбираш най-много в света, аз много глупости направих и сега накъде? Но накъде - това всеки сам си решава и връщане назад не е предвидено...Та свят широк, латиносериали бол....

Да се 'смразят' означава да се намразят

А иначе - кое толкова е травмиращото? Аз нещо не мога да разбера явно. Имам дъщеря на 3 години и за нея не е травмиращо да вижда баща си с приятелките му. Виждала го е поне с 3. Ходили са даже заедно на кафе... За въпросите, дето ще започне детето да ги задава също не вдявам... Може пък моето да е по-бавно развиващо се знам ли. 

За мен сценката е травмираща за майката /ако има още чувства/ за детето не е. На 3 години едва ли виждайки баща си да пие кафе с жена ще реши, че това му е гаджето... 

Извинявам се, че оспамих темата... 

да.....имам чувства още, колкото и ужасно да звучи. Под това, че детенце ще започне да задава въпроси имах предвид въпроси към донора, за които ОНАЗИ може да не е готова. Незнам тя какво знае и какво незнае. Но имайки предвид че за много кратко време дръпнаха от кафето предполагам че нищо незнае.Незнам защо се ошашках така, заболя ме да ама кво толкова...щом сме съседи латиносериала тепърва започва.

Бебешорка, това вече е друго...

И също мисля като някой по-горе. Не е твоя работа 'онази' какво знае и какво 'не'. Бившия ти да си бере гайлето /така ли се пише/. Какво го щадиш? Отивате с детето "Здравей...Как си? Приятно кафе." и толкова. Няма да си променяш живота, за да му е лесно на него... пък после да се ядосваш.

П.С. Не звучи ужасно - нормално е и е човешко и разбираемо. Не се срамувай от това.

Ама това си им е нейн и негов проблем кой какво знае и за какво е готов. Ти какво - мислиш да се местиш в друг град и да заобикаляш през Пазарджик, че да не им разстроиш "крехкото" душевно спокойствие ли?

Ами при положение, че за майката е травмиращо, не е ли ясно, че и за детето ще е стресиращо да наблюдава разстроената си майка при евентуална грозна сценка? Ако за детето е ежедневие да вижда баща си с най-различните му приятелки и на теб съответно не ти пука от това, както казваш, че стоят нещата при вас, тогава както и да е. Но явно не е така в случая.
И аз се извинявам за спама.

По принцип съм зла кучка и който ме наранява ........но чесно ви казвам незнам как се въздържах да не отида, седя си и се чудя защо така се шашнах...... може би не бях готова за тази гледка при положение че 3 или 4 дни преди това съм прекарала вечерта у тях и той  ми сваляше звездите (изрод мръсен) той беше този който ми звънеше през ноща и ми казваше "Ела да спиш при мен" ОХХХХХ май взех с моята история да приличам на.....Росалинда ли се казваше?
Най-искренно се извинявам ако съм ви натоварила с нещо!

Извинявай, но това ми е малко изсилено...Как реши, че ще има 'грозна сценка'?  От думите ти излиза, че е по-добре да си дръпнеш детето, да му кажеш, че това не е татко, а само прилича на него и др. подобни...

За мен е нечестно да крием чувствата си зад децата си. Всъщност, мисля, че Бебешорка разбра чудесно какво имам предвид и се съгласи с моето мнение.

Аз ли нещо не те разбирам или ти се опитваш да предпазиш някоя си като наричаш детето си лъжец? Не мога да разбера какво ти пука какво тя знае и какво тя ще си помисли. А, замисли ли се какво причиняваш на детето дърпайки го и казвай ки му че халюцинира и това видиш ли не е баща му като очевидно детето много ясно вижда и разбира. Какво причиняваш на детето поставяйки някоя си над него? Това че тебе те боли и ти не искаш да го виждаш с друга жена и не искаш тя да разбира за тебе е друг въпрос.
Следващия път вместо да се криеш и да видоизменяш ситуацията в очите на детето ти, просто го остави да отиде и да поздрави баща си, ти мини с малко закъснение  да си прибереш детето, поздрави и си тръгни. Той да се чуди после какво да обяснява на готовата или не да приеме ситуацията черно на бяло!

Моите деца ще видят баща си и аз ще ги спирам да отидат при него само щото бил с някаква си - от къде на къде. Ако той се развика и направи скандал - за негова сметка си е. Децата сами няма да искат да го виждат после и съответно той няма да има капка основание да ме обвинява че видиш ли аз спирам децата или ги крия от него  А що се отнася до самите деца и техните чувства - те така се учат на взаимооотношения. Не може да се научат да плуват ако не ги хвърлиш във водата 

Перфектно казано

Докато дойде време да пиша,видях,че са се насъбрали 2 стр. с отговори.
Благодаря Ви.
За утеха искам да кажа на всички,които са в моето положение,че статистиката е на наша страна-много малко са мъжете,коти предпочитат "Другата"пред детето си.
рано или късно,те съжаляват за грешката си и искат да се върнат.
Въпросът е,дали ние сме склонни да простим.
Аз на моя като му изпратих един сърцераздиратемен и-мейл в 5.30 сутринта,че малкият е бълнувал за него и че няма право да лишава детето си от нормално детство заради егоизма и нагона си,веднага се обади и каза,че не искал да каже така,че просто искал да си променя отношението и т.н.
Не се е обаждал оттогава-2 дни,но много скоро чакам телефонът да звънне и да потърси детето си.
Факт е,че е много привързан към сина ни,който е на 4 г. А и още се наслаждава на ергенлъка и свободата си и още не е почувствал самотата.

С нищо не си ни натоварила - нали за това е този форум - да намерим как да се разтоварим 

Аз пък...абсолютно те разбирам какво си изпитала и какви гадни мисли ти тежат сега - ами утре като се разминем пак по тротоара? ами детето какви въпроси ще задава?...и т.н.

Почти съвсем заради същите притеснения се изнесох от дома си, когато донорът внезапно забрави, че...ме е забременил. Даже траекторията си до офиса промених (докато още живеех там), само и само да не ме вижда никой - да не кажат, тая пък какво го е понесла тоя корем...ЗНАМ, че той трябва да се срамува, а не аз, ама по тъмно се изнасях от вкъщи, за да...не стават циркове и да не правя селски изпълнения за всички зяпачи наоколо. Защото "тати" не спря да се мотае наоколо през всичките месеци, само дето беше забравил, че съм бременна от него.
Ужасявах се при мисълта, че детето ми ще расте там, а той като случаен минувач ще го подминава - просто защото като при тебе ми се падаше комшия. Отвратителна ситуация!

Но аз реших кардинално проблема - изнесох се. При теб сигурно няма как да стане, а и защо да "бягаш". НО трябва да измислиш някаква стратения какво да казваш на детето при такива срещи, за да си подготвена. Донорът очевидно е дебелокожо говедо, което не се терзае от такива мисли като теб (също като моичкият, който си пиеше бирата в кафето в моята кооперация!  ) А детето НЕ БИВА да се подмята като оръжие, както някой беше написал по-горе. Според мен трябва да го предпазиш от такива грозни сцени.

охх.., благодаря ви, че ви има... Сериала ми продължава...Донора се беше покрил тези дни но снощи имаше луд скандал при което той ме прибра насила в къщи и ми каза да не мъдам от там! Тоя нещо не е добре, кво му пука аз къде ще ходя и кво ще правя...Той нали си е намерил това което аз не съм му дала кво прави с мен тогава?! Бясна съм или може би съм пр екалено тъпа?!

Помисли си много добре преди да вземеш някое решение!!!!

е аз взех, нали го изгоних....кво иска?!

хич не ми харесва тая работа, ама ХИЧ!!!!!!!!!!!!!

какво значи "насила"?!!!!!!!!!!!! 

не го дразни повече, ами приключвай сериала, да не ти се налага да четеш подробности от темата за домашното насилие - да не дава Господ!!!!!!!!!!!!!

а му пука, щото всичките пръчове живеят с девиза на кучето, както казвам аз: "няма да те ям, ама няма да те дам!"

моля те, успокой се, и хубавичко му изанализирай деянията, щото ако нещо са му се разхлабили връзките, най-добре е да не му се мяркаш и да нямаш повече нищо общо с това същество!
Пази се!!!