Прецакана

В такива потенциални ситуации винаги съм се замисляла с ужас - ами, ако аз съм от другата страна?!!! Крайна мерзост е с женен мъж, а камо ли с деца!!!!!!!! За съжаление - е едва ли не повсеместно 

Абсолютна подлост е да си жена и да знаеш, че...бременната съпруга го чака за вечеря.....ох, причернява ми като си го помисля!

Към авторката: кръстница съм на едно момиче, което беше в родилния дом и мъжът й вечерта на купона, на който черпи за раждането на сина си...се опита да закове най-добрата й приятелка - ей-така, за разтуха    години наред се чудих дали постъпихме добре като не й казахме какви ги вършеше мъжът й (щото се чу, естесвено, че не му е било просто моментна слабост, чувство на изоставеност при бъдещите татковци и пр. психо-дивотии) - минаха години, той се наигра и сега...са щастливо семейство, детето е гордо с баща си, а ние...  сме много доволни, че нищо не споделихме тогава с момичето в родилното...

Има различни нива на търпимост - ако можеш да преглътнеш това и го разбереш, че се е почувстал пренебрегнат и т.н....опитай се да надвиеш гнева си. (но за мен не е мъж, дето не може да си го стиска няколко месеца, щото видиш ли не издържал без секс, пък при мъжете това било не баш като при жените) - а ние можем всичко - и вар, и киреч да носим, и мъжките им простотии да търпим, и като станем "сексугодни" катко беше написал някой преди време, пак да сме на разположение

уфффффф, не знам - не ти помогнах много със заплетените си мисли, ама...се опитай да се успокоиш! ЗАРАДИ БЕБЕТО И ДРУГОТО ДЕТЕНЦЕ!!!

прегръдка!
 

Къде точно я видя обратната страна?... На луната ли?


Мислеше си... а за жената и детето, какво си мислеше?


Пак нещо не разбрах... Нормално семейство, с кой? С жена си и детето, или нормално семейство с любовницата и детето, което си искал да направиш и на нея?


Е...ти, латиносериала...

аз ще кажа че все едно чета себе си
бях обаче в седми месец и получих за подарък неговия телефон пълен с дословни смс-и - човека трил изпратените, но и не предполагал, че има папка "съхранение" дето се пазят копия на изпратените смс-и
и да имах вина и аз
не съм обвинявала нея - щото това е тъпо
тя не ме е предала /освен ако не беше моя приятелка/, въпреки, че зца жена с две деца - също е тъпо да се впуска в "любовни" яфери с оженен, чакащ второто си дете /първото ни също беше почти на две и ние също бяхме заедно само от 3г/
преживях го това и знаеш ли - дори изведнъжг осъзнах колко би се променило всечко без него
не съм забравила, може би дори не съм точно и простила...намерила съм обяснение защо се стигнва до там и се постарах да няма повече поводи да се стига
боли ме на момнети, но болката е притъпена от времето
единственото нещо дето НАИСТИНА не може да се преодолее - това е подозрението и недоверието. не е млако...но дори и с това може да се живее ако мъжа се страрае и дава на семейството /и на жена си/ повечето необходими неща
дори това лято пак видях някои подозрителни неща...но и това преживях...

НО!!! всеуки е различен - може пък ти да не можеш да преглътнеш обидата, да не  можеш да живееш с подозренията.... знам ли
обаче щом налиташ на "оная" определено му търсиш извиненя...значи го обичаш - както си го казала и в прав контекст
остава да видиш можеш ли да преглътнеш горчивия залък /нали помниш " .... да се обичате и в добро и в лошо...."
но помни горчинвото е трудно за преглъщане...обаче почнеш ли - по-добре не се предавай и стигне до края...било то с мъжа си или пък без него ако видиш че не можеш с него
пази обаче бебето.....
аз много изтормозих бебто си и дори след раждането подсъзнателно не я исках....ако не беше станало така, че попаднахме в болница по спешност не знам колко време щеше да ми е необходимо да я приема истински и да я заобичам без да я обвинявам за нещо дето тя няма вина....

ох не ти помогнах освен може би с идеята, че това може и да ви помогне...вместо бавно да ви умира брака - или да го закрепите и подобрите или просто да рухне...зависи вече от вас и то и от двамата

мда - само да ти кажа, че много се питах "защо" и с какво тя е по-добра...
стигнах до извода, че МОЖЕ БИ ако не бяха проблемите между нас - тя въобще нямаше да изглежда привлекателна за контакт камо ли за др нещо
/въпреки, че не отричам - мъжа ми е малко бройкаджия а "вълка козината си мени, нрава - не" - така че не ям доматите с колци.../
но така поне реших...и се поуспокоих
а виж това дето си решила - бравмо, и хубавото е че си даваш сметка, че е заради теб - а не децата...и аз стигнах до този извод, въпреки че преди да се случи тази "изневяра" - аз исках най-много от всичко да се разведа...
странно нещо е живота - драпах да се разведа, а като стигнах до извода, че в живота му може да има друга - изведнъж видях добрите му качества, а не тези заради които нонстоп се джанкахме... и това ми помогна да направя някои промени
той също се промени след това.... и съм щаслива /е сега също се караме и имаме пробелми като всички хора/ и не съжалявам - дори някой ден пак да се стигне до семеен проблем - няма да съжалявам заради миговенте на щастие
освен това нека се роди бебето - той направо обожава дъщеря ни /не че не обожава и сина ни/ и това още повече ни помогна, въпреки, че не това поправи нещата

уф много объркано писах дано ме разбереш

Вчера бях ням свидетел на един телефонен разговор. Останах наистина потресена. С голямата ми дъщеря бяхме седнали на едно кафене. Може би на 2м. от нас една Любовница крещеше по телефона с цяло гърло на женения си любовник:
"Край, това е краят. Щом обичаш жена си, остани при нея. Престани да ми се обаждаш по телефона, реших да прекъсна връзката си с теб. Ти постоянно ме лъжеш, а аз теб никога не съм те лъгала. Изгорих всички дрехи, които ти си ми подарил, сега ще продам и телефона, защото пак ми е от теб. И повече няма да ме намериш. Но искам да знаеш, че аз още много те обичам. Ако се разведеш, идвам на секундата да живея при теб. Ще се съберем, но се разведи колкото може по-бързо. Ако подадеш молба за развод, ми се обади до 1 седмица на този телефон. Давам ти срок от 1 седмица и после продавам телефона и повече няма да ме намериш. Ама да знаеш, още те обичам.''
Обърнах се, незнам дали беше неволно. Видях една съвсем невзрачна жена, с мазна коса, анцунг и изцапана тениска. Запитах се, с какво ли тази жена е повече от неговата собствена? А дали, ако този мъж се ожени за нея, ще се кротне и ще и бъде верен? И ще му има ли тя доверие, след като знае че вече е напуснал едно семейство заради нея. А утре няма ли да постъпи по същият начин и с новото семейство?
И аз не мога да съм ти от полза. Просто те прегръщам силно и вярвам в добрият изход.

и още нещо се сетих - не очаквай след като си решила - оп и чудеса -. той се променя, ти се променяш и край с карането
първо - трябва му време, на теб - още повече
забрави да го чувстваш по-близък или да му простиш - такива филми няма - тепърва ще изпитваш жестока ревност, омраза и че ти горчи всеки залък от обида....но важното е там някъде в теб да има още мерак за това двсе пак да си легнете заедно.....
ще има и обвинения от твоя страна и то най-вероятно често и в най-неподходящия момент /неу че той и моя изневериха в подходящ ама това е др песен/ - предупреди го и всеки път му напомняй че да - ти искаш да забравиш ама това не става отраз - нека сега и той ти даде време
въобще въоръжи се с търпение - много ще се карате...много....
но ако вървите все още заедно и в една посока - няма начин постепенно да не се наредят нещата

и още нещо - регламентирай от тук насетне какви отношения ще има той с нея - аз не можех да забраня напълно достъпа до нея щото му е колежка, но той се кле в децата че няма повече да има нищо общо с нея - и за това му вярвам, щото мрази до мозъка на костите си да с кълне....
ако трябва дай му право да проведе един последен разговор с оная - да изясни нещата и му кажи че повече не искаш да я чува по никакъв повод /знаеш ка кда му гледаш фактурите и разпечатките предполагам..../

Само един съвет бих ти дала, никога не му напомняй и не му натяквай какво е направил. Особено пък ако се карате да почнете да си вадите черните ризи.
Започнеш ли с това става един омагьосан кръг и е вероятно той пак да реши да си намери друга. Виждала съм го.

АМА НИКОГА! 

Особено пък КАТО се карате !

Ако си простила - то е завинаги! 

Едва ли ще забравиш, но би могла да простиш. Ако не успееш и това постоянно те яде отвътре доникъде няма да я докараш. Ще си постоянно раздразнена и ще си го изкарваш на него по други поводи.
Не е лесно да продължиш след подобно предателство, но не е и невъзможно. Кураж

неу е вярно
от личен опит позволи ми да ти кажа, че да разбереш може би значи да простиш, но това не ти дава НИКАВО облекчение
а да простиш - не значи да спреш да говориш

и най-малкото намирам за нужно да спра да си казвам като имам подозрение или като ми се прииска да го удуша заради някой гаден спомен

само знам обаче едно - позволявам си дори да натяквам, но НИКОГА - НИКОГА - когато се караме
само ако сме спокойни
т.е.е не използвам това да го нараня, а само защото имам огромна нужда да споделя че в дадения момвнт раната ме сърби

и ако се опиташ НИКОГА дане говориш - сериозно рискуваш да се увредиш вътрешно
питай в "Дом и семейство" - говорихме наскоро с такива мами като мен - нито се забравя, не се и прощава - намира се обяснение и начин да се живее със случилото се ама една не видях да не говори за това и да не натяква в дадени тежки моменти за нея.....
за мен това е непосилно!

Присъединявам се към някои от мамите по-нагоре. Това което ме накара да ти пиша е юе се впечатлих от това че още го обичаш. Мисля че на този етап от връзката ви това решава дилемата ти.Обидата- не може без нея, и ярост и болка....Още повече- бременна си- не си същия човек. Щом го обичаш и го осъзнаваш- положи усилия и му покажи че си мъдра жена която може да прости, която заслужава уважението му повече от която и да било друга.  Вгледай се в себе си, калво може да бъде по-добре? Изискваш ли от него достатъчно и как го искаш? Като невротичка или като хитра котанка? Мъжете не искат много- но ние късно се сещаме за точния сценарий. Хайде-с коремчето напред, с блчсък в очите и хитрияко....ще видиш как ще се промени, малко очуден в началото, после отново ще стане този който обичаш Всички мъже търсят утеха някъде, изпадат в паника като дойдат децата, живота стане по-скучноват и еднообразен....Не е лесно на нас, и на тях.... Важното е заедно да можем да си помогнем да не тръгнем по това нанадолнище.....Аз късно се усетих....кажи ми ти моля те че е възможно....Много обичаме да се правим на страдалки-героини които си отглеждат съвестно децата, ама и много искаме да ни отдават чест за това....Няма лошо-такива са всички добри майки, ама малко по-хитричко трябва да го даваме.... мъжете са манипулируеми, на нас ни остава само да осъзнаем че манипулацията в личния живот не означава че не обичаме....
Бъди силна и си спомни момичето което си била преди 3-4 години....

  Не само мъжете, не само мъжете