Когато дойде краят....

  • 2 684
  • 22
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 54
Здравейте и от мен!
Новата самотна мама в този форум. В момента сме в процес на раздяла, тя се очакваше отдавна, но все я отлагахме. То не беше пиене, ходене, а за капак любовница.
Както и да е, въпреки всичко ме боли и ме е страх да остана сама с две деца на ръцете. Яд ме е , че той ще продължи свободния си живот, а аз ще съм сама. Ще отиде при любовницата си, после при друга, а аз ще си стоя всяка вечер сама с децата. Знам, че звучи гадно - не ме разбирайте, че не обичам децата си - напротив , те са всичко за мен. Надявам се, че ще ме разберете правилно.
С вас беше ли така? Яд ли ви е на него? Аз лично искам да го убия.
Засега толкова от мен. Не мога да си събера мислите , камо ли да пиша смислено

# 1
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Мила,моята раздяла беше преди 4 месеца и все още изпитвам същите чувства към него както и ти към твоя Naughty.Аз също останах сама с две деца-едното беше бебе на 5 месеца,синат ми е от 1-вият ми брак).Разделихме се заради друга жена и знам как и колко боли.Мен все още ме е страх  че се справя ли сама с двете деца но нямам изход-трябва да се справим -и аз и ти-и много други като нас. Peace
Ако имаш нужда ми пиши дори и на лични знам също и колко самотна се чувствш в момента.Аз пишех тук и момичетата много ми помогнаха ,дори само да пишеш и се чувстваш по-малко сама.
целувки и прегръдки от мем за теб Hug

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Здравейте и от мен!
Новата самотна мама в този форум. В момента сме в процес на раздяла, тя се очакваше отдавна, но все я отлагахме. То не беше пиене, ходене, а за капак любовница.
Както и да е, въпреки всичко ме боли и ме е страх да остана сама с две деца на ръцете. Яд ме е , че той ще продължи свободния си живот, а аз ще съм сама. Ще отиде при любовницата си, после при друга, а аз ще си стоя всяка вечер сама с децата. Знам, че звучи гадно - не ме разбирайте, че не обичам децата си - напротив , те са всичко за мен. Надявам се, че ще ме разберете правилно.
С вас беше ли така? Яд ли ви е на него? Аз лично искам да го убия.
Засега толкова от мен. Не мога да си събера мислите , камо ли да пиша смислено

не е точно това което питаш, но мен ме е яд че той спи, а аз кутам да храня малката...
камо ли ако се стигне до разядла
нормално е, чевоке да иска нещо по-добро за себе си и когато за нещо са виновни двама - да иска не само той да си го отнася
надявам се че все пак ще ти помага, защото е много много трудно с две деца и при двама родители - аз днес бях с него и въпреки това луднахме покрай капризците на сина....и си го отнесе детето де...
та дано имаш помощ, щото в тази държава не се жинвее лесно...
успех и ще сме тус да помагаме когато можем

# 3
  • Мнения: X
Има яд, идва , минава, идва, минава.
Зависи колко си сама.
И от много други неща зависи.
Както Надето е казала, в много случаи ние го отнасяме.
Всичко е периоди. Период такъв, период онакъв.
Като намериш заместител, независимо мъж, жена, хоби или квото там дойде - период добър. Като загубиш заместител - период лош.
Повтаряла съм си едно и също и то е - това също ще мине. Вярвай. Ще мине. Обещавам ти. Е, ще дойде друго обаче.  Crossing Arms Това е живота. Намери сили в себе си и се издърпай за косата.

# 4
  • Мнения: 515
Отначало ,ме беше яд,после ми идваше да го размажа,имаше моменти в които ми се искаше да е мъртъв,после доиде омразата ,и сега след година и половина от развода ни вече е безразличие.Огромно тъпо безразличие.Няма чувства,няма сълзи,няма болка.Просто го преживях.Забравих да ти кажа ,че и нашата причина е жена,а после и друго дете от нея.Живота е колело,върти се лошо хубаво,лошо хубаво.Смелост!!!!!

# 5
  • Мнения: 2 336
Аз съм от пресните. Моят ме заряза бременна в 7 месец и със седем годишен син. Без пари, без възможността за в бъдеще да помага, поне близкото бъдеще. Отиде да живее при любовницата си. От пиковите моменти минаха 3 седмици. В началото просто исках да легна и умра. Сега ми е гадно, че той разхожда някоя фльорца, а детето си не може де изведе никъде. Яд ме е, че харчи мижавите си пари да си живурка елементарния живот.
Но знам, че той няма детето си до себе си. Няма кой да го прегърне с любов. Сам е. Няма дом. Честно да ти кажа понякога ми е жал за него.
Защото това, което правят уж го правят за собствено удоволствие, защото не били щастливи. А съм сигурна, че пак не са. Просто явно им е в приридата да са себични егоисти.
Сигурно ти е много трудно. И от физически и от емоционален план. Но пък щом е имало и пиянски изпълнения - не съжалявай.
Бъди щастлива заради децата си и заради себе си! Стани и продължи напред! Да те види такава ще е голямо наказание за него.

# 6
  • Мнения: 515
Но знам, че той няма детето си до себе си. Няма кой да го прегърне с любов. Сам е. Няма дом. Честно да ти кажа понякога ми е жал за него.
Защото това, което правят уж го правят за собствено удоволствие, защото не били щастливи. А съм сигурна, че пак не са. Просто явно им е в приридата да са себични егоисти.

А моя си направи и дете за да го види как расте,защото с нашите пропусна този момент от немърливост и безхаберие.Не че сега го гледа как расте де,доколкото чувам и поредната мацка била изолирана с малката в къщи ,а той си гледа животеца и е "все затънал в много работа"(това е винаги неговото оправдание за МЪРЗЕЛ)
,

# 7
  • Мнения: 2 336
Но знам, че той няма детето си до себе си. Няма кой да го прегърне с любов. Сам е. Няма дом. Честно да ти кажа понякога ми е жал за него.
Защото това, което правят уж го правят за собствено удоволствие, защото не били щастливи. А съм сигурна, че пак не са. Просто явно им е в приридата да са себични егоисти.

А моя си направи и дете за да го види как расте,защото с нашите пропусна този момент от немърливост и безхаберие.Не че сега го гледа как расте де,доколкото чувам и поредната мацка била изолирана с малката в къщи ,а той си гледа животеца и е "все затънал в много работа"(това е винаги неговото оправдание за МЪРЗЕЛ)
,
Ами явно твоят е от "най - хубавите". Кой го знае и моя на къде ще го отвее вятърът. Как се дразня от такива същества (не мога да ги нарека хора), които създават деца на конвеер, а не могат нито внимание да им обърнат, нито да им осигурят елементарното в ежедневието, нито старт в живота, дори пример не могат да им дадат.

# 8
  • София
  • Мнения: 337
И аз съм с двама юнака - един бебешор, който още не може и да сяда и един, чиято детска градина стачкува, а за капак на всичко си прекъснах и майчинството и от понеделник тръгвам на работа...разликата е, че аз го изгоних нашия татко, а той не ни помагаше в никакъв аспект от години. Хем е безработен и не изкарва пари, хем не помага и вкъщи, но пък държи да му поддържам един завиден стандарт на живот и от всичко е недоволен.

От както сме разделени аз се чувствам свободна в душата си. Трудно ми е физически (много се измарям), но на душата ми и е леко. Виждам, че и баткото вече свиква със ситуацията и не я преживява толкова драматично, колкото се опасявах.

При нас този, които изпада в периоди на умопомрачение и искрена злоба и гняв е бащата, а на мен ( защото съм патка) ми става жал....Не се отдавай на негативни емоции и чувства! Саморазрушителни са. Не го мисли какъв е животът му в момента, с кого и как...гледай себе си, а ти си с най-ценните хора около теб, ще имаш тяхната обич и смях. Бъди уверена и вярвай сама в себе си и ще се справиш. То друг вариант и да искаш няма. Wink

# 9
  • Мнения: 515
 Em_ma , Hugот мен!!!!!

# 10
  • Мнения: 54
Благодаря ви за подкрепата!
Яд ме е , че е с 19 годишната си любовница, но си мисля, че това не може да продължи дълго - той е на 33 год. Тя не спираше да му праща съобщения колко го обича, но си мисля, че ще й омръзне скоро и той ще остане сам. А аз няма да съм сама - децата са с мен. Искам да осъзнае какво е изгубил и да го боли, боли, боли. Както и мен ме боли в момента.
Макар че в интерес на истината сега се чувствам по-добре - преди 1 час той си тръгна от тук с ритници и аз си взех ключа за апартамента.  Simple Smile  Сега се чувствам удовлетворена от себе си.  Но не знам как ще съм през дългите зимни нощи, дали няма да търся топлината му в леглото и как ще празнуваме Коледа сами.
 Взех много да се замислям, я по-добре да спра.
Мразя всички мъже, които най-безотговорно правят деца и после майката да ги гледа .  #2gunfire  #2gunfire  #2gunfire  Дано и те да страдат - даже повече от нас. ( Знам, че звучи много злобно, но съм озлобена от долните постъпки на нашия "любящ" татко)  #2gunfire

# 11
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Ами аз като изтрих снимките на татенцето ни от компа как да го говна сега? newsm78Имам няколко ама там не е сам и как да знам ,че ще го познаят хората? newsm78

# 12
  • Мнения: 911
...Но не знам как ще съм през дългите зимни нощи, дали няма да търся топлината му в леглото и как ще празнуваме Коледа сами.
 Взех много да се замислям, я по-добре да спра.

СПРИ да мислиш така ВЕДНАГА! Гушваш си дечицата когато вънка вие вук и през ум да не ти минава - от жалост ли, от мъка ли, от самота ли - да те топлел той! Сама знаеш, че много няма да ти е топло като се сещаш, че...си умира за "заешко" и е при вас, щото няма къде да отиде - уффффффф, гадости пиша, обаче и мен страшно ме е яд на "пишкодръпите", както ги нарича един приятел гей, дето правят безхаберно деца и просто си го преместват в другия крачол, докато намерят следваща девица, която да им се възхищава.

А и тя ще е голяма стока вашата 19-годишна, след като се скъсвала да пише СМС-си на женен мъж с две деца!!!!!!!! Абе, аз ли съм престаряла и съм станала такава моралистка!!!!  #Cussing out #2gunfire #Cussing out

# 13
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Не си моралистка Траяна Peace.И моята кака е на 26, но то не бяха смс от рода на;Обичам те лзбов моя;,;Ако ми се дърпаш сама ще си го сложа;,;Караш ме да се чувствам на седмото небе;,;Впечатлих се от размера;и още куп,куп такива. ConfusedА престави си моят седЕше и ми обясняваше колко ;стойностна; била тя. Crossing Arms

# 14
  • Мнения: 6 315
Мен не ме е било яд, сигурно защото причината за раздялата беше друга, а и защото аз я исках и аз съм инициаторът. Но пък и сега - когато зная че си сменя приятелките и че си "живее живота" пак не ме е яд. То пък един живот! Моят е 100 пъти по-пълноценен - с детето, с хората до мен Grinning. Аз имам много повече от него всъщност.

Сега си афектирана, но ще ти мине  Simple Smile.

# 15
  • Мнения: 911
...Но пък и сега - когато зная че си сменя приятелките и че си "живее живота" пак не ме е яд. То пък един живот! Моят е 100 пъти по-пълноценен - с детето, с хората до мен Grinning. Аз имам много повече от него всъщност.

Сега си афектирана, но ще ти мине  Simple Smile.

 Peace

# 16
  • Мнения: 651
Не вие ще сте сами на Коледа. Вие ще сте ЗАЕДНО.Сам ще е той.И ако има някой който трябва да го е яд-не си ти. А и това ще дойде, ако избщо ще ти донесе удовлетворение. Постарай се да не воюваш с него, колкото повече му скачаш-толкова повече кураж му даваш да си мисли че с право те е зарязал ( щото те винаги си мислят че те са зарязали...как това его ще приеме друг вариант ). Убий глупака с безразличие....
Мене ме беше яд че отказва да вижда детето си....сега пък детето вече не се сеща за него....познай дали не го е яд. Крещи, държи се арогантно, идиотски...Виждам че е слаб, но това не ме прави щастлива. Щастлива ще бъда като видя един ден че е узрял да бъде баща на сина си. Само това. Нищичко друго не му искам. И се моля никога повече да не почука на вратата ми с молба да се върне. Щото тогава вече тотално ще го презра.
Ще се справиш. Но не възприемай себе си като жертва. Ако не го преодолееш , винаги ще се самосъжаляваш, а това няма да ти помогне.
Освен това само от тебе зависи дали ще мислиш за ситуацията като за край или като за начало.
 Hug

Последна редакция: вт, 02 окт 2007, 23:05 от яхнала метлата

# 17
  • Мнения: 2 956
То няма какво много да се добави към казаното вече  Hug
Обаче все пак: мене не ме е яд,ама хич..вече не ми е и мъчно...даже ми е по-дбре...живота продължава , би могло и ще стане много по-добре,отколкото е било преди. Не ми е било мъчно за него,а за самата ситуация. Но и това отшумява. И понеже наоколо тук са само едни "семейства"  ooooh! с едни жени...(няма да употребявам епитети) , се чуствам много по-уравновесена и горда от тях. Все пак се справям 95% сама. И ми идва на ум един лаф , до някъде добър за съпоставка,а именно:По-добре 1 миг с 1 бик, отколкото 17 мига с 1 шушумига  Peace Ако приемеш досегашното за 1 миг няма да съжаляваш като мислиш за евентуалните последващи  Hug

# 18
  • Мнения: 1 372
Момичета, аз все още съм щастливо женена и се надявам да продължавам така, но исках да ви кажа че ви съчувствам искрено и ме е яд адски много на такива плазмодии /така наричам подобни мъжа/, които тичат след всяка фуста създават деца без никаква отговорност и след това офейкват до следващят път! Адски грозни постъпки! Жал ми е за децата, не защото във ваше лице няма да имат пълноценен родител, а затова защото никога няма да могат да бъдат горди от бащите си! В този труден живот Ви желая лесно оцеляване и много радост с малките ви съкровища!!!!

# 19
Здравейте!Аз съм на 37г.и живея в малък град ,имам две деца на 15г. и на 17 г.Години наред имам проблеми със съпруга си и винаги съм си мислела,че заради семейството тои би се променил,защото демонстрира желание за това.Тои е човек ,който в един момент може да те накара да се почувстваш прекрасно така както ти се иска,но в един момент под влияние на приятели сред, които и брат му излиза и не се прибира по 3 дена и нощи без дори да се обади.След запоя се връща много пиян и настроен за скандали изкарваики мен виновна за всичко,обижда.На следващия ден се държи все едно нищо не се е случило...Знам че са замесени и други жени като в един от патите,когато съм се убеждавала в това е когато самите ми деца го сварвват със смесена компания без да знае никои на вилата ни.Чела съм и съобщения адресирани до него.Когато иска може да бъде и добър,но същевременно очите му са все навън,а казва че държи на нас и не може да живее отделно.В момента сме в процес на развод за 3ти път(след като предните 2пати му повярвах...).Сега знам че такава възможност няма.Реших да стигна до края.Много ми е тежко,това са 17г. брак и въпреки всичко аз все още изпитвам някакви чувства към него,но знам че така не може да продължава така.Постоянно мисля и говоря за него,чувствам се мен зле и нз как да се справя.Имам къде да живея,с парите ще се справя някак си но проблема ми е че не мога да се отърся от него.Притеснявам се,че където и да отида може да го видя това ме разтроива много.Не мога да се преборя с чувствата си,а знам че ако му простя отново ще стане още по-лошо...Кажете ми как да се справя и да се отърся от него и от самотата.Благодаря предварително на всички!!!

# 20
  • Мнения: 2 274
Когато те обхванат такива мисли извиквай в главата си моментите , в които те  е предал...Съжалявам ако звучи грозно, но това е единственият начин.
Желая ти кураж!

# 21
  • Мнения: 274
Аз пък ще си призная, че и мен самотните зимни нощи и Коледа сама с детето ме плашеха много.
Страх ме беше да оставам за дълго очи в очи със сина ми, защото си мислех, че сама не съм достатъчно забавна, не съм толкова интересна, колкото двама, не съм добра и можеща за двама.
Все още, 5 години след раздялата с баща му, знам, че имам същия проблем, но вече е по-лесно, просто хората свикват да са самодостатъчни по празници Simple Smile Пък и винаги можеш да приемеш най-безумната покана за гости или да устроиш такова вкъщи.

# 22
  • Мнения: 157
Понякога като чета мненията ви във форума имам чувството, че всички сме се омъжили за един и същи мъж....
marianna78, кураж. Няма да ти е лесно в първите месеци - урагани от омраза и любов, любов и омраза... и пак. Но, когато дойде безразличието и можеш трезво да преценяваш ситуацията ще видиш, че ти се е случило възможно най-доброто нещо. На кой му трябва такъв мъж???? Направо тръпки ме побиват...

 

Общи условия

Активация на акаунт