- Публикувана: 26 септ. 2007, 23:06 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2007, 15:36 ч.
Къде живеете - минало, настояще, бъдеще...
Колкото и странно да звучи, живея
в двете крайности - минало и бъдеще
Сякаш в настоящето не съм и съм за малко
Иска ми се да пренеса много неща от миналото
в бъдещето - някои ще мога, а други не - просто
не е по силите ми
Непрекъснато си спомням миналото с голяма носталгия
и с много тъга по онова, което никога няма да се върне,
но също така не спирам да мечтая и да чертая планове
за бъдещето. Настоящето за мен е просто някаква
граница между двете
Май стана много объркано, а ?
в двете крайности - минало и бъдеще
Сякаш в настоящето не съм и съм за малко
Иска ми се да пренеса много неща от миналото
в бъдещето - някои ще мога, а други не - просто
не е по силите ми
Непрекъснато си спомням миналото с голяма носталгия
и с много тъга по онова, което никога няма да се върне,
но също така не спирам да мечтая и да чертая планове
за бъдещето. Настоящето за мен е просто някаква
граница между двете
Май стана много объркано, а ?
Много дълго живеех в миналото си. Толкова ми беше свидно, имах чувството, че най-смислените и щастливи мигове вече са зад гърба ми и не исках да пусна да си отидат. Имам такава склонност, какво да се прави... Много е мъчително и нездравословно, според мен.
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Много дълго живеех в миналото си. Имам такава склонност... Много е мъчително и нездравословно, според мен. Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Ето това е и моя постинг
Много дълго живеех в миналото си. Толкова ми беше свидно, имах чувството, че най-смислените и щастливи мигове вече са зад гърба ми и не исках да пусна да си отидат. Имам такава склонност, какво да се прави... Много е мъчително и нездравословно, според мен.
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Много хубаво казано. И, да, тъжно е. Как да го превъзмогнем?
Много хубаво казано. И, да, тъжно е. Как да го превъзмогнем?
Мислех си точно за тези неща, като четох темата "Наживяхте ли се?". И, ето, ти отговори на мислите ми...
Жалко, че не мога да намеря решението. 
В настоящето живея, миналото си е минало за мен, бъдещето предстой и леко ме плаши, защото има много неизвестности, които акъла ми на майка прекроява в крайно неприятни вероятности. В настоящето знам къде съм и какво трябва да направя да огранича вероятността да се плашещите ме неща.
В миналото, в миналото, и пак в миналото.
Тъжно, но факт. Не вярвах, че си приличаме толкова хора по това..
Лора уцели в десятката. За мен това състояние се дължи на това, което сме - светоусет, възприятия, начин на мислене и поведение, интелект ако щете дори..Дори аватарите на някои от нас го излъчват.
На мен ми харесва, всъщност..
Тъжно, но факт. Не вярвах, че си приличаме толкова хора по това..
Лора уцели в десятката. За мен това състояние се дължи на това, което сме - светоусет, възприятия, начин на мислене и поведение, интелект ако щете дори..Дори аватарите на някои от нас го излъчват.
На мен ми харесва, всъщност..
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Определено в настоящето,но често спомняща си миналото.
Почти винаги с добри чувства и не толкова с тъга или носталгия,че няма да се повтори,колкото с благодарност,че съм имала възможността да го изживея такова.
Гласувах с бъдещето, после се замислих и добавих миналото. Грешка ми е, че не успявам да се насладя на сегашния момент, опитвам се, но трудно се уча...
Иначе все кроя планове, по-рядко си спомням за минали неща. Онзи ден карах колело по морето и беше прекрасно, насилих се да забележа залеза, тревата, перфектното време, да дишам дълбоко. 5 минути и после пак в главата ми се завъртя - какво имам да правя тази вечер, утре... Много тъпо.
Иначе все кроя планове, по-рядко си спомням за минали неща. Онзи ден карах колело по морето и беше прекрасно, насилих се да забележа залеза, тревата, перфектното време, да дишам дълбоко. 5 минути и после пак в главата ми се завъртя - какво имам да правя тази вечер, утре... Много тъпо.
Аз живея в миналото. Свободна, разпиляна и безкрайно импулсивна. Сутрин се събуждам и си казвам "Това си ти! Сега имаш дечурлига, очите ти трябава да са на четири! Имаш семейство, седем пъти мери - един път режи! Трябва да си много внимателна и разумна".
А аз знам, че не съм нито внимателна, нито разумна.
И затова непрекъснато съм в миналото - то ми помага да не забравям за скитащото момиче.
А аз знам, че не съм нито внимателна, нито разумна.
И затова непрекъснато съм в миналото - то ми помага да не забравям за скитащото момиче.
В настоящето се опитвам да се застоя, но предимно все ме тегли напред в бъдещето. Все мисля какво ли ще бъде след 1, 2, 3, и т.н. години...В миналото се връщам рядко, спомням си с носталгия моменти, но не живея в тях, определно повече ми харесва да живея днес отколкото преди...
Съчетавам и трите май. Определено оценявам настоящия момент и грабя с пълни шепи от него както се казва, но обичам да се потапям и в миналото, а бъдещето е винаги на хоризонта ми. Обичам да съм устремена към нещо, колкото и малко да е то. Та така-съчетавам ги трите неща и ми е ОК.
Миналото рядко ме вълнува. Имам насоченост "днес- утре", "сега- след това". Дори не сънувам неща, които вече съм преживяла, не че са лоши, напротив, но те са минали, вече не са ми интересни. Не се опитвам да правя нещо насила, просто вихърът на ежедневието и задачите, плановете за утре до такава степен ангажират съзнанието и действията ми, че не мога да гледам назад, нямам време за това, нито ме влече.
Сега в настоящето.
Но имаше време, когато имах нужда от отърсване от миналото. Постоянно си го набивах с тази песен http://www.youtube.com/watch?v=xwamCGQU7_s. Е не тя помогна , но е хубава...
Но имаше време, когато имах нужда от отърсване от миналото. Постоянно си го набивах с тази песен http://www.youtube.com/watch?v=xwamCGQU7_s. Е не тя помогна , но е хубава...
Блонди, аз също много си мисля за това напоследък, дори мислех да питам тук какви са общите тенденции. 
Мисля много за миналото и то по особен начин. Нямам обща картина за него, а по дни, седмици, дати или места ги свързвам с определени събития. Почти няма ден или място покрай което да мина и да не се сетя, кога, с кого и при какви обстоятелства съм била там преди време. Или примерно отбелязвам кръгли дати - преди една година на този ден ми се случи еди си какво или минаха три седмици от както се върнах от някъде.....съзнанието ми е низ от подобни картини, перманентни.
Разбира се, за по-ярките спомени говоря.
Силната ми връзка с миналото подозирам, че е причината, която провокира страстта ми към фотографията. Обичам да снимам, защото така запечатвам мигове от миналото и връщайки се към снмките си, възпроизвеждам цели епизоди....с часове мога да разглеждам едни и същи кадри.
Това ми тежи. Искам да мисля повече за бъдещето.
Има ли рецепта за това?
Мисля много за миналото и то по особен начин. Нямам обща картина за него, а по дни, седмици, дати или места ги свързвам с определени събития. Почти няма ден или място покрай което да мина и да не се сетя, кога, с кого и при какви обстоятелства съм била там преди време. Или примерно отбелязвам кръгли дати - преди една година на този ден ми се случи еди си какво или минаха три седмици от както се върнах от някъде.....съзнанието ми е низ от подобни картини, перманентни.
Разбира се, за по-ярките спомени говоря.
Силната ми връзка с миналото подозирам, че е причината, която провокира страстта ми към фотографията. Обичам да снимам, защото така запечатвам мигове от миналото и връщайки се към снмките си, възпроизвеждам цели епизоди....с часове мога да разглеждам едни и същи кадри.
Това ми тежи. Искам да мисля повече за бъдещето.
Има ли рецепта за това?
Това ми тежи. Искам да мисля повече за бъдещето.
Има ли рецепта за това?
Има ли рецепта за това?
Тежи, да. Рецептата не съм я намерила, а имам нужда. Мисля, че си е до психическа нагласа и необходимост. Явно така трябва да е...
Предимно в настоящето и то благодарение на сина ми. Само той ме държи, да не се връщам към миналото. Но имам склонност да се обръщам назад. Лошо няма да се обръщаш, според мен. Хубаво е да знаеш откъде си тръгнал и да не забравяш през какво си минал. Това, което си "днес" е следствие от това, което е било "вчера" и е хубаво да си го припомняш. Какво е човек без минало?
Къде преобладава личността ви? Потопили сте се в миналото? Оценявате днешния ден? В очакване сте на бъдещето? Съчетавате две или три?
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
Оо,Блонди, страшна тема!!!
Аз съм изцяло в настоящето и по-скоро в бъдещето. Понякога е малко въздушен този.. подход, не го харесвам. Бързам много, гледам много напред, мечтая. Може би пропускам нещо от днес, може би не вадя достатъчно поуки от вчера. Имам много къса памет за миналото аз. Не помня една сюрия хора и събития случили се в живота ми. Което е кофти. За връзка с миналото взех, че започнах да се разнасям с камера навсякъде - да правя снимки, да запечатвам моменти.. барем ги съхраня.
В идеализираното минало.
Не обичам миналото,не че не съм била щастлива. просто-минало, защо да живея с него? Хората, с които съм била в миналото - някои са си отишли от живота ми,значи е нямало общо помежду ни, което да ни държи заедно. Най-хубавите спомени са с тези, които и сега са в живота ми. Бъдещето- понякога се страхувам какво ще ми поднесе. Опитвам се да го умилостивя, да направя това,което зависи от мен,за да ми е по-удобно в него. Застраховала съм живота си, инвестирам в децата си-с добро отношение и любов. Те са моето бъдеще, колкото и помпозно да звучи. Съпруга ми е с мен от 22 г. Той е и миналото, и настоящето, и бъдещето,надявам се. 
Живея тук и сега. Оценявам всеки ден, радвам му се и рядко се обръщам назад. Настоящето е моето време.
Е, имам деца, не мога да игнорирам бъдещето. Но то ще чака...
Е, имам деца, не мога да игнорирам бъдещето. Но то ще чака...
Рядко надниквам в миналото. Хуабвите неща съм ги запазила и мога спокойно да се връщам по същите места (като Ханибал Лектър съм , без кулинарните му пристрастия, де).
За нищо на света обаче не бих се върнала назад.
Живея сега, днес, в този момент. И се надявам на светло бъдеще.
, без кулинарните му пристрастия, де). За нищо на света обаче не бих се върнала назад.
Живея сега, днес, в този момент. И се надявам на светло бъдеще.
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
И аз така.
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
и аз, макар, че хем ми е добре там, хем е пагубно за мен и за околните...
Не знам къде е истината?
Много рядко се връщам назад.Само, ако специално ме провокират-някоя тема тук или децата ми,примерно.Мога спокойно да казвам за нещата:"Минало!" - и без "грам багаж" от това да си гледам спокойно настоящето."Сега" е любимата ми част от живота .Понякога "подслаждам" тази част с мечти за бъдещето(по-скоро планове),но то е само за да направя още по-приятно и "пълно" настоящето си.Енергията ми е в повече-трябва някъде да я канализирам,все пак,а защо не в нещо,което пълноценно да запълва "сега" и в същото време да подготвя "утре"?
Гласувах,с малко уговорки,с опции 2 и 3.
.Понякога "подслаждам" тази част с мечти за бъдещето(по-скоро планове),но то е само за да направя още по-приятно и "пълно" настоящето си.Енергията ми е в повече-трябва някъде да я канализирам,все пак,а защо не в нещо,което пълноценно да запълва "сега" и в същото време да подготвя "утре"? Гласувах,с малко уговорки,с опции 2 и 3.
Зависи от настроението ...
Тази тема ме накара да се замисля... някои от вас са писали, че живеят в миналото, други-в бъдещето... възможно ли е, при положение, че животът ни е днес и сега
Помирих се с миналото си, простих си някои неща, приех го такова, каквото е, с грешките и успехи, с доброто и лошото. Бъдещето е неясно, научих се да не си правя планове. Никой не знае каква изненада му е подготвил живота утре. Така че се опитвам да изживявам всеки миг и да го изпълвам със смисъл и приятност. Не премълчавам, не се щадя, не се страхувам /много/, не се разпилявам,не прибързвам /това ми е особено трудно/,поздравявам познати и непознати,благодаря,обичам
Тази тема ме накара да се замисля... някои от вас са писали, че живеят в миналото, други-в бъдещето... възможно ли е, при положение, че животът ни е днес и сега
Помирих се с миналото си, простих си някои неща, приех го такова, каквото е, с грешките и успехи, с доброто и лошото. Бъдещето е неясно, научих се да не си правя планове. Никой не знае каква изненада му е подготвил живота утре. Така че се опитвам да изживявам всеки миг и да го изпълвам със смисъл и приятност. Не премълчавам, не се щадя, не се страхувам /много/, не се разпилявам,не прибързвам /това ми е особено трудно/,поздравявам познати и непознати,благодаря,обичам
в настоящия момент съм нагазила яко в настоящия момент
иначе си живея там, където ми е належащо
ако трябва да мечтая - значи там, в облаците,
ако се налага да мъдърствувам (да се правя на умна, сиреч) - значи там, в мъглата
точно днес си рупам миговете един по един, щото много ми дойде тъкането "вчера-утре-вдругиден" ...
иначе си живея там, където ми е належащо
ако трябва да мечтая - значи там, в облаците,
ако се налага да мъдърствувам (да се правя на умна, сиреч) - значи там, в мъглата
точно днес си рупам миговете един по един, щото много ми дойде тъкането "вчера-утре-вдругиден" ...
Всеки ден си казвам "О,миг ,поспри!".Страх ме е от бъдещето,много ме е страх.Страх ме е,че ще загубя близки хора,че косата ми ще побелее,че фините бръчици около очите ми ще станат повечече, синът ми ще поеме по своя път и вече няма да е моето момче,че дъщеря ми ще порастне и с баща й няма да имаме мира вече.И не на последно място,че някоя млада и хубава жена ще влезне в мислите на съпруга ми.Настоящето е моят щастлив миг.Искам го за по-дълго време!
Блонди, понякога имам чувството, че ми надничаш в мислите. Скоро точно това бистрехме на скайп с приятел един. Аз (като повечето от вас), се оказа, че живея с миналото и препускам смело в бъдещето и за да оценя един миг, в който е трябвало да съм щастлива, аз изчаквам той да стане спомен и тогава си го консумирам. Глупаво е. Не трябва да ни се случват преломни събития, за да се огледаме по-наблизо в живота си. Опитвам се, все още, да се променя, но е много трудно. Единствено си повтарям извода, до който стигнах:
От спомен бъдеще не очаквай!
От спомен бъдеще не очаквай!
Стеф, никога не можеш да знаеш какво те чака. Може да е по-хубаво, може да е дори по-лошо от страховете ти. Очаквай неочакваното с оптимизъм и пъди подобни провокатори с хумор.
Защото такива мисли са си чиста загуба на време и спокойствие.
Защото такива мисли са си чиста загуба на време и спокойствие.
Препоръчани теми