Малката разлика

Ето ме и мен - още не отбила първото и вече налита на секс!
Децата ми имат разлика 1г. и 3 мес. Трудно беше, докато проходи и второто /като чисто физическо изтощение в следствие на непрекъснато носене, мъкнене, влачене, тътрене, вдигане, но пък за сметка на това имах перфектна фигура!/ И сега не е лесно, но кой е казал, че да се гледат деца е лесно! Няма значение дали са 1, 2 или повече. Отговорността е еднаква.

Здравей.Мисля,че това кога двама родители смятат да си направят дете не влиза в работата на никой друг,съответно никой няма право да ги упреква и т.н.Не виждам нищо лошо в това децата да имат малка или много голяма разлика,всеки преценя за себе си и другите нямат право на глас в този случай /изключвам мнение на специалист/.А що се отнася до шушуканията,някой хора просто нямат други мисли,нямат с какво да си запълнят времето и за да се намират на приказка клюкарстват и интригантстват.Това са много смели жени и мога само да им кажа браво.А вие си планувайте вашите деца без угризения за това какво щял да каже някой друг.Лек ден и много усмивки! 

Малката разлика си има и предимства, и недостатъци, доста е изписано по въпроса. Аз още не съм сигурна кое е в повече, плюсовете или минусите. Само знам, че следващият път (ако има такъв) искам близнаци, ама да са момче и момиче, та да си имаме и братче, и сестриче
За повече вдъхновение и информация надникни в съседния форум, темата Майки на породени деца, мисля, че ще ти е от полза при взимането на решението 

Не знам какво е да имаш деца с голяма разлика.Моите са с две години.
Трудно е наистина, особено ако нямаш кой да те отмени поне за час да си вземеш въздух.

Но не съжалявам!Нещо повече -давам си сметка, че ако не бях забременяла с малкия   въпреки хапчетата,  едва ли бих се навила след време да го направя.

Малката разлика има и предимства и недостатъци.Но и с голямата е така.

Е как може да има такива ограничени хора....

Мисля, че малката разлика във възрастта е хубаво нещо. На майката й е малко по-трудно, може би, но за децата е чудесно. Особено, когато порастнат.

Иначе си абсолютно права за отношението на околните. Преди няколко месеца споделих какво е усещането да си многодетна майка в нашият парк... Излязох на разходка с моето дете и племенницата. Приличат си много. А аз съм бременна с корема. Обръщаха се след мен и погледите, които отнасях не ми бяха доброжелателни, а по-скоро снизходителни и с леко пренебрежение.

А пък двама познати, които ме видяха скоро, че чакам второ бебе ми изръсиха "Браво, бе! Честито! Ти си била голяма мръсница!"  

А и в тази връзка, наблюдението ми свързано с разликата на децата е следното- и в двата случая е сложно, но по различен начин.
Ето, седнахме на една пейка с двете деца. Вниманието ми стана на 150% от обикновено.  Малкия тича без да гледа, катери се по всевъзможни места, уча го да говори правилно. И както голямата ми разказва за детската градина, вече говори за момчета, казва думи на английски, така малкия си иска тичането. Отделно и да го учиш да казва правилно думите. Честно, много бързо трябва да превключваш за да не изпуснеш някой важен момент и при двамата. А пък при каката някоя случайна дума или фраза може да е много показателна.
Така, че и в двата случая се изисква особено внимание и е уморително (доколкото може да се употреби точно тази дума в случая).

Постинга на  Diana_T  ме подсети как преди време бях излязла с моите две (за сега!! ) деца.В Морската градина  се срещам със семеен приятел и той с двете си деца.Тръгнахне заедно, говорихме си, а децата бягаха, щуряха около нас.

Но не искам да ви казвам как ни гледаха хората, защото ни мислеха за семейство с четири деца.Обръщаха се след нас, а сигурно е имало и грозни коментари от сорта на тези, споменати от авторката.

Еййй, човешката злоба е безгранична   И после, видиш ли що българката не иска да ражда  

По въпроса, ами аз не се навих на тоз вариант, не че имах избор де защото родих секцио първия път Според мен едното дете малко трябва да е поотраснало като се роди другото. Трудничко е хем да буташ бебе в количка, хем по-голямото да прохожда, особено ако няма кой да помага  

Живот и здраве като родя, каката ще е на близо 3 години Надявам се излязла вече от бебешкия пубертет За мен това е добра разлика  

Мда, за пореден път се удивлявам на българсаката простотия  това никъде другаде го няма, от зяпане и обсъждане как намират време за собствените си деца се чудя. За себе си мога да кажа, че искрено се възхищавам на майки с породени деца или с по 3 - 4 деца, случвало се е да се обърна след някоя, но с чувство на възхита, лек респект и маааалко завист  за куража, търпението и силата , която се налага да проявяват   Поздравявам те за желанието да забременееш толкова скоро и ти желая успех 

Мога и аз да ти кажа само едно голямо БРАВО за смелостта да имаш повече от 3 деца.

За хората с много деца - освен евала за смелостта и решението им - друго не мога да кажа! Аз самата съм едно дете и никога не ми е харесвало. А за малката разлика - аз също бих искала да имам второто си дете по-скоро, но ще трябва да почакам малко, заради секциото. Съзнавам, че е по-трудно да се гледат и натоварването е голямо, но е добре за децата, а и предпочитам да мина трудния период на един път ( поне физически трудния  )

Важното е да се раждат деца, без значение с каква разлика.
Мога да кажа "Браво!" на майките с породени дечица, трудно се гледат. По тази причина и аз не се навих да забременея пак скоро след първото.

Моите деца са с голяма разлика,почти 10 години.Също съм чувала подмятания,но на мен не ми пука.Решението да имаме 2 деца и да са с голяма разлика си беше моя и на съпруга ми.Този вариант също си има  предимства и недостатъци.
Възхищавам се на жени решили да имат 2,3 или по-вече деца.Успех ти желая 

Малката разлика е чудесна! Голямото ми момиче има разлика с братчето си 13години, а бебка ще има разлика с него 2години 

И моите деца ще имат малка разлика, отначало мн. се страхувах как ще се справям, още от сега ми е трудно с моя палавник, но ще се справя някак си , си казвам и ще бъдем едно голямо, лудо, щастливо семейство

Аз също разсъждавам доста ограничено -  децата трябва да са поне 2 и с колкото се може с по-малка разлика
Много е трудно гледането на породени деца, но после на децата им е супер.
А такива одумвания за твърде малката разлика са смешни - не, ами направо жалки. Та нали това е смисъла на живота - децата, а каква им е разликата, пола, бройката, расата ... важното е да са живи, здрави...

acer, първо искам да те поздравя за желанието да имаш повече от 3 деца, пожелавам ти го! Аз самата не бих се престрашила на такава смела крачка!
А що се отнася на до малката разлика във възрастта на децата, твърдо съм за! То така и за самите деца си е най-добре!

Аз не бих си причинила такова нещо и да родя две деца в една година,че даже и в две.Поне 5 години трябва да имат разлика децата,това другото е направо лудница.Тук не става въпрос за секса и за подмятанията,а за това,че децата трябва да се гледат пълноценно,имат нужда от усмихната и гушкаща ги мама,а не от изнервена истеричка,в каквато неминуемо се превръщаш ако ги родиш едно след друго.

За мен и малката и голямата разлика и сиима своите +/-, какво ще избере едно семейство зависи единствено и само от техните желания, възможности и готовност да бъдат родители 
Аз лично много се радвам и дори малко завиждам на хората, които са имали смелостта да имат повече от 2 деца  откровенно бих казала, че им свалям шапка 
А колкото до простотията на хората, тя наистина е налична в изобилие и нищо не може да промени този факт  но важното е да не ти пука 
Не мисли, че при обратната разлика не чуваш подобни коментари, къде открито...къде зад гърба  аз лично за себе си съм чувала, от рода... сина й гаджета води, а тя бебе гледа  или.... че ми идвало време за внуци, а аз на млада майка съм се правела  и др. 
Така, че успех с увеличаването на семейството  и не им обръщай внимание на простаците 

Аз съм ЗА малката разлика

Е, мен пък ме питаха като са с такава голяма разлика от един брак ли са!
Така , че хорската уста никога не може да се затвори !При малката разлика е трудно за майката , но пък прекрасно за децата -имат си приятелче!
И у дома бяхме трима  с 2.5 години разлика -беше чудесно , весело и забавно!

Аз пък много се възхищавам на майки с повече деца. Аз искам 3 , но не знам дали ще се стече така животът ни Дай Боже.

Ако някой ми каже А пък двама познати, които ме видяха скоро, че чакам второ бебе ми изръсиха "Браво, бе! Честито! Ти си била голяма мръсница!"   бих го попитала, дали той е спрял да прави секс?

Малко след като забременях срещнах мой познат. Пита ме той как съм и аз казвам "Ами добре, бременна съм", при което той отговори "Ох, много съжалявам"  Странна работа, така и не разбрах какво има впредвид човека 

Иначе и аз се обръщам след многодетните семейства и много им се радвам

Онзи ден обаче на площадката видях една бременна мама в 7 месец с детенце на годинка и малко и сигурно много тъжно съм я изгледала. После й обясних какво имам впредвид де. Не е заради второто бебче, а заради възрастта на първото и досегашния ми опит с моята щерка 

 
Пожелавам ти скоро да забременееш... остави другите   

Не мога да разбера какво им влиза в работата на хората аз колко деца и с каква разлика имам. Ми колкото са ми на душа толкова. Моята къща ще бъде пълна с глъч и веселба  , пък те, ако искат цял живот да си треперят над едното детенце. Моите дъщери са с 3 години и половина разлика и въпреки всичко колегите ми се чудеха и намираха, че съм много смела още повече като разберяха, че не е станало случайно, а е планувано. Сякаш съм извършила планини от геройства. А според мен това си е най-естественото и прекрасно нещо на земята, но хора разни. Разсъждават все едно децата са някакво бреме, а не смисълът и радостта на живота им. Обичайте се и правете деца  ! Аз също много се радвам, когато видя майка с повече от 2 деца.

Аз засега съм си само с едно детенце - предпочитам да й дам всичко, от което има нужда и след това да работим за второ, и затова не мога да дам компетентен съвет, но напълно подкрепям малката разлика между децата - ще се разбират и ще са си "приятелчета" на една възраст.  Колкото до справянето - това си е твоето положение  и само ти знаеш как да се справиш. От мен - успех 

Моите са с 2г.и7м.разлика и аз съм слушала същите коментари и възклицания-ооо,ама толкова скоро...закъде сте се разбързали...сигурно второто не е планувано...Сега същите хора,които ме оплакваха ми завиждат за куража.

Оо за мен малка разлика е под година и половина, просто тогава идва по-тежичко на майката, но нали затова са майките, ще се справят 

И аз съм слушала такива коментари,хем разликата между двете ми дечица е 2год и 10 месеца.
Важното е ти каква разлика искаш,а нека хората си приказват.
Успех 

Днес чух поредната глупост по мой адрес,от една продавачка:
-Мама искала момиченце,затова има три деца.
 
По-малката разлика е по-добре за децата,по-голямата-за майката.

И аз да се включа - децата са ми с 1.7 разлика и мъжа ми е почти всеки ден на работа и когато се пребере яде и ляга да почива. Може да се каже,че сама си гледам децата. Родителите ни са на 200кл. разстояние. До сега не съм чувала някой да говори за мен такива неща,но и да кажат не ми пука. Децата са си мой и аз си ги гледам. От никой нищо не търся и взимам и никой няма право да ме опсъжда. Децата са ми най-голямото богатство и съм щастлива,че ги имам и двамата. А и вече като ги гледам как държат един на друг и как играят заедно се убеждавам, че така както е станало е най-добре за нас. А за тези които говорят толкова им е акъла. Като,че ли те след раждането не са правили секс докато са решили да имат следващо дете. Ако се е случело да забременеят какво щяха да направят-но едно е да кажеш какво би направил и друго е да си в тази ситуация.

Значи като чета тази тема,разбирам,че и малка ,и голяма разлика все е одумвана.Това не го разбирам!Как може да се коментират такива глупости!Моите деца са с 12 години разлика и да не ви говоря мен пък колко са ме одумвали.даже един познат ме пита кога съм се развела,че и родила второ.Да уточня,че децата са ми от един мъж и не мисля да го сменям засега.

Ами "праволинейни" са хората, Стефани Няма друг вариант за "такава голяма разлика" освен втори брак. Това е

Наскоро мъжът ми изяви желание за още едно дете.Представяш ли си,щяха да получат инфаркт съседите.Синът ми лятото стана на 17 години,дъщеря ми след месец прави 5.Отхвърлих офертата.

Аз имах съученици, той роден януари, а тя края на декември. Майка им беше двайсетина годишна.

За самите деца няма по-добро. Но ти ще луднеш.

Аз съм за по-голяма разлика, но като стане бебето-добре дошло 

За това го има този форум, да се срещаме сродните души! 
И аз съм за малката разлика между децата! Смятам януари месец да забременея, а тогава Селин ще бъде на 8 навършени месеца! Надявам се бебето да стане бързо и през октомври някъде да се роди! Тогава Селин ще бъде на 1 година и 5 месеца! 
За 3-тото не съм сигурна кога ще е, но като родя второто дай Боже ще го натъкмя! 
То и за това в личната ми титла пише Щастлива мама на Селин и щастлива бъдеща мама на още 2!

Моите деца са с 1год.и 8мес.разлика.Простачките в квартала ме обсьждаха,как тичам с корема след 1-то ми дете и т.н....Трудно ми е в някой моменти,защото таткото и 2-те баби работят.Но обожавам и обичам децата си!Вьпрос на организациа и нещата се подреждат.

Синът ми е на почти 2 г., а съм бременна в 4-5 месец. Коремът ми този път е по-големичък (като за 5-6 м), досега коментар никога не съм чувала да ми правят. Но като го разхождам в квратала и ми е правило впечатление, че основно разни мъже ме гледат странно. Както и да е, това да ти е проблема ...

Да караш бременност, докато другото мъниче щъка насвякъде не е най-лесното нещо, което ми се е случвало досега. На моменти съм много изтощена, но пък има и моменти, които страшно ме радват - защото детето ме изненадва с нови умения с всеки изминал ден. И като прибавим подкрепата на съпругът, някак си се понасят нещата. На мен разходките са ми доста трудни, също и домакинстването.

Някой път сме си говорили с мъжът ми, че ако бях забременяла няколко месеца по-рано и бебето вече се е родило, какво ли би било - хем , хем радост в къщи   

Лично аз не съм почитател на малката разлика. Но за всеки влак си има пътници. Важното е да не бъде ощетено откъм внимание и грижи нито едното от децата.

Всъщност имам позната с 4 деца - 3 момичета и едно момче, та тя самата ми е казвала, че много е искала да има момче и е решила да бременее и да ражда, докато не си роди момче    тъй че историята знае и такива случаи 

Евала ти правя, че мислиш така, че искаш повече от едно дете, че си Човек и оставаш вярна на принципите си въпреки простотията и овълчването наоколо.
Съвсем нормално ми се струва дечицата да имат малка разлика. Мразя характеристиката "породени", названието сякаш е измислено като подигравка и отразява отрицателното отношение на обществото.
За майката е много по - труден този вариант, но не казвам, че е невъзможен. Децата си растат по - близки, със сходни интереси, проблеми, изискват сходни грижи. Родителите се напъват  двойно, но пък посвещават по - малка част от живота си на това, да бъдат родители, остава им повече време за кариера и личен живот, когато дечицата станат по - самостоятелни.
Действай смело, няма по - голяма радост от децата и по - смислено нещо, което можеш да постигнеш в този живот. Всичко се нарежда, където едно, там и две. Аз също исках дечицата ми да са с по - малка разлика, но единствено финансовата страна ми пречи да се престраша скоро за второ. ще започна работа и кой знае колко време ще ми отнеме. А също искам 3 деца...

Ние сме 4 деца- все момичета  . Между 1 и 2 разликата е 1г 4м, между 2 и 3 - 2г и между 3 и мен 5 години  Много ни е било забавно заедно, нищо не ни е липсвало, винаги сме си помагали  и сме много задружни. Майка ми много се радва , че си е родила 4-то, че сега съм само аз в къщи, а всички други са далеч от нея. Но скоро и аз ще се изнасям та сигурно ще виси по цял ден в нета да си чати с децата 

Ние с моят приятел искаме 5 деца и не ме интересува кой какво говори. 

Голяма простотия! Явно не са чували, че може да се прави секс и без да се забременява и че бременните също правят секс Да го бяха казали някои баби разбирам, но млади майки... 

   Е ТАКА ! След като са седнали и шушукат!

Това е май прекалено крайно изказване. Естествено, че в определен етап /първата година-година и половина/ е по-трудно да се отглеждат две деца с малка разлика, отколкото едно дете или деца с по-голяма разлика, но чак пък "изнервена истеричка"...

По темата - и двете ми бременности са планирани. Категорично исках малка разлика между децата.Докато бях бременна с второто и след като я родих и ги разхождах двете в парка никой не ме е гледал странно, не ми е шушукал и правил физиономии зад гърба. От близки и приятели освен поздравления за смелостта /незаслужени според мен/ и радост от веселбата в къщи друго не съм чувала.
Това дали ще имаш 1-2-3-4 деца и с каква разлика ще бъдат е решение на семейството и зависи от твърде много фактори /лично желание, ценностна система, финансово състояние, семейната обстановка, в която са живели настоящите родители, възрастта и пр. и съдбата и природата  /

И моите са породени. Добре, че не ми се наложи да го планирам, защото сигурно щях да се изплаша.
В началото е трудно за родителите, но е добре за децата. Сега пак е добре за децата. Надявам се скоро да ми стане по-лесно и на мен. Защото стават по-самостоятелни.
Вече ги мислят за близнаци. А това много ни развеселява.

Има доста истерички с по едно дете.Броя и разликата между децата не може да е критерий за състоянието на нервната система на майката.Освен ако не се търси извинение за разклатените нерви.

Моите са с разлика година и седем месеца и изобщо не се впечатлявам от коментари по темата,в какъвто и да е смисъл.Важното е как се чувстваме ние.А по повод истерията,споделям мнението на Красим

Изказване на човек без личен опит по отношение на деца с малка разлика.

Не се коси от подобни подмятания - никога няма да спрат

Моето мнение е,че малката разлика е добра за децата,но не е добра(като изтощение)за родителите,а голямата разлика - обратно - добра за родителите,но лоша за децата.Всеки си прави избора! Идеалната за мен разлика е до 5г. После...я се навиеш за дете, я не...А и децата е хубаво да си вървят заедно.


Успех и кураж!

Малка,голяма разлика  и в двата случая има плюсове и минуси.Моите са с 1година разлика и не съжалявам,а се гордея!Трудно е първата година,после е много весело.

Аз си мисля, че дори всичко да ни е наред и да сме "стандартни" във всяко едно отношение, пак ще се намерят ненормалници, които да завиждат и говорят глупости. Когато - тогава, по-скоро, по-късно, просто е въпрос на семейно планиране, а понякога и просто късмет. Аз незнам дали бих могла да се справя, ако имам две деца с малка разлика във възрастта-с едно ми е безкрайно трудно! Но ние с бра т ми сме породени и майка ми се е справила, така че имам личен пример пред себеси. Когато майка ми е разбрала, че е бременна, е искала да направи аборт- брат ми още не е бил проходил, а вече втрото е на път! Баща ми я е разубедил и обещал да помага. Майка ми се е измъчила направо. Имала е мъртви кости излезли на ръцете от пране - тогава перални не е имало и всичко се е перяло на ръка. Храненето също е било кошмар-аз рева искам да суча, брат ми реве и той гладен, пълна лудница. На всичко отгоре аз съм имала страшни колики, кажи речи да навършване на 1 годинка. По цели нощи съм плачела безутешно. Майка ми и баща ми са се редували-една нощ баща ми дежури край мен, другата нощ - майка ми. А на сутринта аз заспивам, майка ми подхваща брат ми и домакинството, а баща ми отива на работа!Как са издържали незнам! По-късно, като по-големи, ние винаги сме имали домашно сготвена храна, изгладени и чисти дрехи, у нас е било изключително чисто. Кога тази жена е намирала време, представа няма, като се има впредвид, че е ходила на работа пълна смяна. Аз имам едно дете и не мога да се организирам да сготвя, почистя, да изгладя и да отида на работа, просто не ми се получава. Може би тайната е в пълната мобилизация и добрата организация на деня. Един вид като опре ножа до кокала, ще се справиш, къде ще ходиш, стига желание за това да има!

Спокойно, ще се справите. И ние я караме сами. Само живот и здраве да е! Другото е бял кахър.
Количката за близнаци е много полезна. Поне една година ще ви върши чудесна работа - така може и сам човек да ги разходи. Вижте дали не можете да вземете от познати.

Разликата на моите синковци е почти 3 години, Когато бях бременна и тикам количката с баткото  чух следният коментар от един "див селянин" извинете ме, но си беше такъв  ""така като стане много лошо""
Какво е станало бе.......... хората за деца се молят, той тръгнал да ме коментира.

Винаги съм си мечтала за поне три дечица.За съжаление,повече от две не можем да си позволим на този етап
Но породените деца не са за мен-нямам толкова енергия , за да се справя.Затова пък се възхищавам на успелите За дечицата е доста по-лесно,имат общи интереси,играят заедно, могат да си износват дрешки,да ползват общи учебници по-нататък...

И да се карат като равни. При тях не върви номерът за по-големия. С времето започват да се усещат почти като близнаци

1.Що се отнася до секса още в родилния дом като бяхме/бях с още две мами но с по 10-12 години по млади от мен/.Ми интересуваше ги кога след секцио може ,но ги беше срам да питат  доктора .Незнам защо но  щом сме стигнали до там значи явно не сме девици и аз  взех и го питах.
2.Що се отнася до разликата .....с мъж ми едвам за девет години едно успяхме и на дали ще можем и второ не че не искаме де.Ама като не става какво да се прави-съдба.
Мога само да се радвам  за тези кото са успели!
Децата правят живота ти истински  и щом можеш да ги отгледаш и образоваш  добре какво значение има колко са и каква им е разликата?
Аз по се дразня на родители дето хем създават деца хем не ги е грижа за тях.За съжаление има много такива и  у нас няма закони и механизми,които да ги накарат да се замислят какво причиняват на горките дечица
 

Абсолютно подкрепям .  Доста крайно изказване бих казала. Какво ли ме чака мен тогава, малеее ще ставам изнервена истеричка

По темата: Да не ти пука какво говорят хората, винаги ще има такива дето да се намират на клюка. Като сте готови за второ, правете си го. И при мен повечето хора мислеха че е станало по погрешка второто, ама не еееее! Уфффф, аман от съдници!

как може да ти дреме какво говорят хората???Я си живей живота и прави това,което искаш и смяташ за правилно.С толкова много злоба,простотия и агресия сме заобиколени,4е ми се иска да избягам,но къде ли????Устите на тези проклетници никога няма да се затворят,но в краина сметка не ти гледат те децата.Сигурно ще ти бъде трудно сами4ка,но пък наведнъж ще си ги отгледаш.При мен нещата пък са обратно-ще родя бебето,когато дъщеря ми ве4е ще бъде на 18год.-и зад моя гръб говорят,но пък знаеш ли колко ми дреме

Гледането на едно дете ми беше песен. След 2 год. и 10 мес. родих и второто и дойде големият зор, който още виждам. А малката е почти на 4...

А аз си мислех че разликата ще бъде достатъчно голяма  Значи да се подготвям психически, че и физически 

Преди да родя първото си дете исках 2 с много малка разлика. По стечение на обстоятелствата се наложи секцио, та ако исках да се пробвам за 2-ро нормално, трябваше да има 2 години разлика между 2-те деца. Е, живот и здраве разликата ще е 2,6 години. Личните ми изводи, подкрепени от истории на мои близки и приятелки са:
1. Зависи от темперамента на децата. Добре, че синът ми ще е малко поотраснал, защото е абсолютна хала (което нямаше да знам докъм 6-8 месечна възраст). Често казано, като гледам как се развива, ако ще и с най-кроткото бебе, незнам как бих се справила и с двамата. Защото за мен не е вариант друг да ми го гледа, докато второто поотраснело. И колкото и да е бесен си има нужда като всяко дете от много любов и търпение.
2. Зависи от темперамента на майката. Вече съм поолегнала, решението ми да имам деца е категорично осъзнато, но откровено имах нужда да поработя известно време, за да мога спокойно да си остана вкъщи, нямам предвид финансово. Със сигурност в противен случай щях да съм истерична и зла към околните
3. Семейството решава кога най-рано е готово да се справи със следващо бебе. Оттам нататък е Божа работа. Има доста семейства около мен, при които първото е станало от раз, за второто обаче чакат вече 2 години и все още няма никой на хоризонта.
4. Хорското мнение си е за хората. За мен е важно моето и на съпруга ми.

Да попитам, дали някой мисли, като мен!
Когато планувам да се роди второто ми дете, през октомври 2008, Селин ще бъде на 1г. и 5 месеца!  
Та дали ще ми е по-лесно така през зимата с двете, тъй като много много няма да се излиза навън?  
Аз така си мисля, но може би както казват много майки всичко е до огранизация!  
jul моята докторка ми каза, че ако пак ще съм секцио, може и веднага да забременея, но е по-добре да изчакам да се възтановя до към 6-7 месеца! За 2 годишна пауза, когато искам да е нормално после, тъй като матката, на мястото на разреза, се разширява последните 2 седмици преди термина и за това няма проблем! Незнам дали е до човек или до доктор обаче! 

2-те години са, защото смятам да се пробвам за нормално

И аз така си помислих! Успех, да се похвалиш с едно прекрасно нормално раждане, за което аз нямах късмет, а така желаех!  Добре е, че поне кърмя!  

Спокойно, децата са направени достатъчно устойчиви,че да оцелеят и при най-некадърните родители.
Когато се разбра, че ще имаме още едно бебе, едната баба ни успокои с думите "ще ги отгледате, още една чаша вода в тенджерата и няма да останат гладни". А бях доста притеснена, че разликата им ще е 1 година.

Ако слушаш какво говорят другите, доста ще се чудиш дали да имаш второ или не.
На някои родители и едно дете им идва в повече. Има всякакви хора, всеки може да говори каквото си иска. Важното е ти и таткото какво решение ще вземете.
Моите деца са с разлика от 2 години, така решихме, така и стана. Не мога да кажа, че ми е лесно, даже никак, но : "Баба знае и 2 и 200."
Всичко е въпрос на организация и желание.

Аз исках 7 деца... , като малка   После 3, сега мисля, че 2-ро няма да има...       Абе любов ако гори и дете ще се роди  (я, че и рима има  )

Евалата на всички които искат да имат повече дечица
Аз имам едно бебче на почти два месеца и вече много ми се иска да си имам още едно

Мисля да изчакам малко и след около година пак да действам пък каквото стане. Предполагам, че в началото наистина ще е доста трудно, но поне ще вървят заедно и все още няма да съм изгублила опит . Ако мине повеме време просто няма да ми се занимава. Пък и кариера трябва да се прави ...

Тогава със сигурност ще те заклеймят като "нездравомислеща" майка, или най-лесно - "ами не си се усетила как си забременяла, а после вече не си имала възможност да го махнеш"

Що бе,какъв е проблема?Аз трябва ли да умирам от срам,4е имам дъщеря на по4ти 18г.,а 4акам второ?

Почакай да се появи и внуче. Тогава вече как няма да се срамуваш?

Провери си отново чувството за хумор Казах го с възможно най-голяма доза такова