кариера и бебе

  • 5 835
  • 50
  •   1
Отговори
  • Мнения: 603
Имам нужда от кураж.

Започвам да градя кариера и имам нужда от малко помощ. Мамите минали по моя път нека се включат със съвети и мнения как по лесно са се справили с трудните ситуации. Пред какви дилеми са били застанали, как са решили проблемите.

Нека тук се обсъдят всички неща свързани с това как се прави кариера и едновременно да се гледа бебе или дете.

# 1
  • Мнения: 4 111
Предполагам, че кариерата ще заема голяма част от времето ти и няма е достатъчна само яслата или градината за детето. Ще трябва да подсигурите баба или гледачка. Ще трябва да се примириш с това, че няма да си първата която чуе някоя думичка от малкото и ще изпускаш много моменти. Не е лесно. Трябва да си силна. Трябва да намиреш време и за детето си. То ще те търси, на теб ще ти е мъчно. Стискаш зъби и градиш кариера. Пожелавам ти много успехи!

# 2
zapochnah da rabotaia kogato Vladi beshe na 2 meseca.niamahme izbor,tuk nikoi ne ti dava maichinstvo.dobre , che baba mu doide i go gleda do 1g, posle tragna na iasla.iskashe mi se da go gledam az do godina , no ne poluchavame vsichko koeto iskame  Sad .Sega hodi na iasla i stana mnogo po-kontakten i otkrit i az se radvam mnogo za nego , a az prodaljavam da rabotia.Ne se pritesniavai i smelo napred,Aleksandra mai e pochti na godinka , taka che spored men e vreme da e sred deca.Tova e moe mnenie  Grinning

# 3
  • Мнения: 5 362
Лилянчо ми е взела думите направо Wink Peace

А и като гледам сте на почти годинка.Не е съвсем бебе детето ти.Ще се справиш!Желая ти сили и много оптимизъм Hug

# 4
  • Мнения: 1 044
Желая ти успех, няма да ти е хич лесно. Ще се разкъсваш между детето и службата и все ще се чувстваш виновна, че не отделяш достатъчно време на детето. В моята фирма има две секретарки. Двете според мен са добри професионалистки и са еднакво полезни за фирмата. Едната има малко дете на около 2 г. То много боледува и майката често отсъства от работа. Повишиха наскоро другата секретарка, увеличиха й и заплатата. Тя не работи повече, но е без семейни ангажименти, може да стои и до 10 вечерта във фирмата и не тича по ясли, баби и поликлиники. Подочух случайно разговор, в който шефът каза, че много съжалява, че майката - секретарка си е провалила бъдещето и не е могъл да я повиши и нея заради детето и грижите покрай него. "Такава кадърна служителка, а ще трябва да събира трохите под масата, докато другите растат в кариерата!"Това бяха думите му и аз много се натъжих, защото и аз съм майка с малко дете, отсъствам заради него, но се старая да върви и работата. Аз лично се отказах от кариерата, поне за сега, върнах се на оперативна длъжност след майчинството, защото реших, че няма да се справя. За сега ми е много гадно, не съм свикнала да ме командват, да не вземам аз решенията, заплатата ми е по-ниска от преди. Знам, че заради детето си заслужава, но пак ми е гадно и аз искам да имам твоята смелост и хъс. Затова искренно ти пожелавам успех!

Последна редакция: вт, 25 сеп 2007, 22:05 от krasssi1

# 5
  • Мнения: 2 746
Трябва да си готова да поставиш приоритетите на кариерата пред нуждите на собственото си дете.Ако имаш на разположение близък човек, на който да разчиташ за грижите по детето, е чудесно, ще ти бъде много по-лесно.При всички положения, пожелавам ти успех и да намериш най-добрия вариант между кариера и детенце!

# 6
  • Мнения: 129
Предполагам, че имаш предвид не просто да се върнеш на длъжност някъде и да препечелваш пари за семейството си. Това е друго нещо. Кариера значи много повече! И изисква много повече! Кариера не се гради просто за 8 часа работен ден, иска се твоята целенасоченост, отдаване с цяло сърце на работата, иска се да си конкурентно способна в работата си, иска се да се развиваш, и т.н. няма смисъл да продължавам, и да споменавам, че за да имаш истинска кариера работата и фирмата ще обитават в мислите ти дори и когато не си на работното си място. Искат се и много жертви.

От друга страна, подобни неща като отдаване, целенасоченост, цяло сърце, жертване на едно или друго и т.н. са нужни и за да си истински отдаден родител, особено ако държиш ти да възпиташ детето си, а не бабата, лелката в градината или детегледачката.

А такава силна отдаденост и на двете неща - е това не знам как се постига и дали е възможно newsm78. Затова мисля, че пред всяка жена стои в даден момент подобен избор. И аз съм била пред такъв избор преди време, и осъзнавах, че най-добре да избера това, което считам за по-скъпоценно. Беше второто и не съжалявам. Това не значи, че не работя - намерихме начин да мога да работя от вкъщи по няколко часа на ден, но това не е градене на кариера.

Знам, че не звучи насърчително. Но ти пиша всичко това просто като повод за размисъл. Все пак една сграда не бива да се почва да се строи преди да пресметнеш всички разходи, нали ?!

# 7
  • Мнения: 55
Върнах се на работа, когато дъщеря ми беше на 4 месеца. До 3 год. я гледа майка ми, а после - градина /сега е на 5год./. Кураж, но не е лесно. Резултата при мен беше ,че за тези 5 години напреднах много, имам успешна кариера, изградих име и позиции, но ... разкъсвах се вътрешно, че пропускам ценни мигове с мъничето. Стараех се /и още е така/ да й отделям всяка свободна минута. Сега съпругът ми ме навива за второ, иска ми се, но знам, че и на него няма да мога да се отдам изцяло. Понякога съжалявам, понякога - не. Няма вариант "и вълкът сит и агнето цяло" или поне аз още не съм го открила. newsm78

# 8
  • Мнения: 678
ще следя темата с интерес.

# 9
  • София
  • Мнения: 672
Ще се справиш щом имаш желанието да бъдеш добра мама и амбицията да направиш кариера.
Аз оставих много хубава работа когато забременях (или по-точно шефа ми ме изхвърли в момента в който разбра, че съм бременна) и много го изживявах, защото гледах на всичко като стъпка назад в кариерата ми. Сега си имам моя фирма, работя си през нея и кариерата която градя ми се струва 3 пъти по - смислена! В момента обмислям как ще си взимам бебчо в офиса малко като поотрасне когато няма кой да го гледа. Истината е че за всичко имам безрезервната подкрепа на милото и на майка ми (и огромно недоволство от страна на свекито). Подкрепата на хората около теб е много важна!

Мога само да кажа - евалата на такива жени като теб!

# 10
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
хич не е лесно. Работя в много напрегната и стресова среда, налага се да закъснявам, да ходя в командировки, да работя вкъщи, да водя безкрайни телефонни разговори, да бачкам през уикендите по някога... Общо взето фактора време е основен за мен проблем. Първо освен да работиш, трябва да отделиш време на семейството си, второ да си добра домакиня и къщата ти да не е кочина, трето и ти да изглеждаш добре. Аз си реших отчасти проблемите. В обедната почивка ходя на маникюр, фризьор или до близките магазини, ако трябва нещо да си купувам. Взех жена да чисти, глади, пере и т.н. което ме облекчава страхотно. Така за мен остана готвенето и пазаруването. Сега имам повече време за семейството и детето. Всяка свободна минута съм с него. Таткото ме спасява и ме подкрепя на 100% когато закъснявам. Майка ми също стои зад гърба ми и ми удря по едно или две рамена. По някога като го сложа да спи работя до късно, но... това е положението.
Желая ти успех!

# 11
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
Според мен тези две неща са на практика несъвместими. Просто времето и силите не стигат и за двете. Моята майка е от жените, които работеха и правеха кариера едно време, имаше командировки, жонглираше м/у работата и семейството. На мен ми липсваше много, но пък аз бях късметлийка, че имам по-голяма сестра. Вярно израснахме по-самостоятелни и можехме да правим всичко в къщи сами, но никой не връща загубеното време. Сега майка ми се чуди, защо не споделям с нея, а аз просто от дете се научих да се справям сама и да и спестявам каквото мога, за да не я натоварвам излишно. Не ме разбирай погрешно, не казвам че майка ми е била лоша майка, напротив, но е пропуснала много неща. Разбира се всичко е въпрос на личен избор.
Преди години се грижех за едно детенце, взимах я от училище, помагах и с уроците и чакахме майка и да се прибере от работа. Детето се привърза много бързо към мен и започна да споделя всичко. Взимала съм я разплакана от училище, разказвала ми е какво е станало и се успокояваше, а вечер когато си идваше майка и от работа и я питаше "как мина деня ти, маме", тя отговаряше "чудесно, мамо, нищо интересно не е станало".
Успех!

# 12
  • Мнения: 121
Аз за момента се отказах от кариера, защото съм на мнение, че не може и аз и мъжа ми да правим кариера паралелно на този етап и да имаме време за бебе. Наблюдавам колежките си от  университета и виждам, че не е изпълнимо, освен ако не взема жена за гледане за по 24 часа от денонощието. Още ми е малко криво и ще видим колко време ще изкарам така.
Имаме познато семейство, в което жената реши да прави кариера и мъжът й се наложи да се откаже от неговата временно, поне докато детето тръгне на училище (това не означава, че не работи-работи, но на много по-забавени темпове и на на същата висока позиция). Друга жена с кариера е една професорка, която имах-и при тях мъжа се е отказал от своята кариера в името на децата (и той работи, но пак не на същата позиция, която е заемал преди да се родят децата им).
Обобщено, това което съм видяла ми говори, че кариера и бебе (малко дете) са много трудно съвместими при двама родители с кариери.

# 13
  • София
  • Мнения: 5 079
Пред мен стои същата дилема, детенцето ми е по - голямо, досега съм била неотлъчно до него, но ... всичко хубаво си има своя край, за съжаление...  Sad
От понеделник започвам нова работа, не е просто, като да се върнеш на познатото старо място, а занапред да се бориш и доказваш. Няма да ми е леко, но пък знам, че го правя и заради сина ми, и това мъничко ме успокоява. Предпочитам да е задоволен и да расте самостоятелен, а не да е свикнал единствено с мен и да го тъпчат, че няма едно или друго нещо. Децата се гордеят с успели родители. И успелите родители правят успели деца.
Наскоро четох една темичка, в която една мама споделяше, че се чувства по - реализирана майка, когато чува гледачката/майка си/свекито 147468 пъти на ден и малкото след - работно време, може да посвети на детето си с УСМИВКА, отколкото по цял ден да тича по него раздърпана, безкрайно уморена и изнервена, вечно да мрънка и да се чувства недоволна и невзела от живота. За едно дете е безценно майката да е до него, но в крайна сметка и това е до време. А когато това време настъпи, всяко дете ще предпочете за майка първия вариант, от двата, които описах.
Кураж и не се измъчвай, всяка майка неизбежно стига дотук и се измъчва от същите въпроси. Ще се справиш, когато човек има желание, намира начини. Успех и много виртуални  Hug от мен (сродна душа, в подобно душевно положение и действително състояние...  Party)

# 14
  • Мнения: 2 517
Цитат
Подочух случайно разговор, в който шефът каза, че много съжалява, че майката - секретарка си е провалила бъдещето и не е могъл да я повиши и нея заради детето и грижите покрай него. "Такава кадърна служителка, а ще трябва да събира трохите под масата, докато другите растат в кариерата!"

Този шеф е тъпанар. Би следвало да оцени кадърността, а не семейното положение на служителката.

За протокола : Бебето ми е двумесечно и работя. Струва ми доста да се цедя, да следя как в мое отсъствие се полагат грижи за него и така нататък, но се справям, защото не ползвам нито майчинство /самоосигураваща съм и то е смешно/, нито болничен.
Всяка минутка през деня ми е максимално уплатнена и по тази причина се чудя на  мамчетата из градинките, които нямат друго забавление освен да си съскат или надцакват. 

# 15
  • София
  • Мнения: 606
Не е лесно. Аз правя кариера или най-точно може да се каже, че вече съм я направила и сега трябва да запазя това, което изградих с много труд. Бебчо е на 30 дни. Преди да родя си наех жена, която да опозная и тя да ми помага с домакинството и с детето. Сега тичам до офиса през времето в което той спи, всяка минута свободна прекарвам гушкайки и радвайки му се. Вечер, когато заспи доработвам каквото ми е останало през деня.  Не е лесно!

Най-трудното е, че ако кърмиш, хабиш много енергия и време и едва си събираш мисълта за да свършиш нещо друго. И другото е, че примерно когато бебето се усмихва най-сладко ти трябва да излезнеш и на теб ти се къса сърцето.

Според мен трябва да се постигне някакъв баланс и да имаш и време за вкъщи. Мисля, че от третият месец, ако се цедиш ще можеш да се справиш даже на цял работен ден.

storm76  абсолютно те разбирам за чуденето. Според мен, ако жената запази независимостта си и кариерата си е много по уважавана от съпруга си и той помага много повече вкъщи. Това са мой наблюдения.

# 16
  • София
  • Мнения: 268
Като се стегне е организира една жена, не е за вярване с какво може да си справи! Все пак е добре да има и помощ отнякъде - баба и ли гледачка, но ти това го имаш предвид, разбира се. Смятам, че не е невъзможно и двете неща да вървят. Не мисля, че детето или децата трябва да изпълват целия живот и всекидневие на един човек. Имаме нужда и от друга изява, да сме ценни и ценени не само заради отгледаните деца. Ако и твоето усещане е такова, ще успееш. Ще трябва обаче да предвиждаш и време за почивки, когато контактът с детето ще бъде пълноценен. Подготви се за недоспиване и намирай време да излизаш сред природа, докато още я има. Осигури си подкрепата на роднини и приятели, всичко ще се нареди Hug

# 17
  • София
  • Мнения: 2 835
Спокойно, не си единствената! Знаеш ли, за едно съвременно дете не е най-важно да има всеки ден топла храна или пък да е обгрижено от майка - маниачка и перфектна домакиня. За едно съвременно дете е важно да има майка - приятел, вдъхновител и пример, на който да се възхищава. Ако детето е обгърнато от любов, то я чувства, независимо колко дълго време прекарваш с него. И си мисля, че една майка с кариера (стига да не се вманиачи на тази тема) може да бъде майка, която да даде много повече от една чисто домашна майка на детето ти.

Надявам се да имаш кой да ти помага. Разбира се бабите и дядовците са по-добър вариант от гледачката, поне според мен, но ако трябва и гледачка наеми. Най-важното е да се чувстваш убедена в това, което правиш, да нямаш угризения, защото ако ти си нещастна, ще е нещастно и детето ти! Hug

За протокола: Имам изградена кариера и добре платена работа. Върнах се на половин работен ден, когато детето ми беше на 6 месеца и на цял, когато стана на година. Майка ми и баща ми я гледаха денем до тази есен, когато тръгна на градина. Ивета се чувства щастлива и обичана и е много привързана към родителите ми. Когато е там, съм сигурна, че всичко с нея е наред! Аз съм доста добре организирана и рядко ми се налага да оставам след работно време. А вечер и в събота и неделя общуването ни е интензивно и мисля, че нищо не й липсва! Peace

# 18
  • Мнения: 219
Кариера и бебе е трудна работа. Децата  искат гледане ,грижи и най-вече много любов. Бабите и детегледачките не мога та ни заменят като родители. Грижата и възпитанието на децата ни е наша работа.
На работното си място трябва да си стриктна и изпълнителна, изпълнена с ентусиазъм. Винаги да си готова за още работа , но ми обясни как се постига това когато вкъщи имаш болно детенце и цяла нощ не си спала? Когато започнеш да отсъстваш заради детето си колежките ти ,които и те са били майки , но отдавна са го забравили , започват да ти правят проблеми. Шефът ти винаги ще е по-благосклонен към неомъжените ти колежки на които ще може да разчита безусловно.
Дано да не съм те притеснила с поста си ,но като майка на две деца съм преживяла всичко това.
Пожелавам ти успехи в работата , но не забравяй ,че си преди всичко МАЙКА!!!

# 19
  • Мнения: 1 044
Винаги да си готова за още работа , но ми обясни как се постига това когато вкъщи имаш болно детенце и цяла нощ не си спала? Когато започнеш да отсъстваш заради детето си колежките ти ,които и те са били майки , но отдавна са го забравили , започват да ти правят проблеми. Шефът ти винаги ще е по-благосклонен към неомъжените ти колежки на които ще може да разчита безусловно.
Дано да не съм те притеснила с поста си ,но като майка на две деца съм преживяла всичко това.
Пожелавам ти успехи в работата , но не забравяй ,че си преди всичко МАЙКА!!!
За съжаление е точно така. Имам личен пример от днес. Детето ми се разболя преди седмица и бях в болничен заради него 5 дни. Колежката ми се обаждаше по телефона и направо ме тормозеше - имало работа много, кога ще се върна, останала сама, била страшно натоварена...Като че ли аз нарочно отсъствам, за да я затрудня и като че ли съм си искала да стане така. Закрепи се детето уж и тръгна на детска градина. Снощи вдигна пак температура, сега пък възпалено гърло!Днес мъжа ми остана с него в къщи, утре съм аз. Шефката ми каза, че за да не страда работата, трябва да ходя в офиса събота и неделя, а мъжа ми да гледа детето. Аз днес изобщо не бях работоспособна - цяла нощ не спала, ужасно притеснена за здравето на детето и безкрайно уморена. Сбърках едно платежно и колежката ми се разкрещя. Права е, не е хубаво да се бъркат важни документи, но аз все пак имам извинителна причина за тази грешка. "Майките да си гледат децата, а не да затрудняват работата на другите!"-това ми изкрещя...Тя не е майка и е по-добър професионалист, определено, спор няма, но аз пък не яхаресвам като човек.

# 20
  • Мнения: 2 677
Не съм се втурнала с идеята да градя кариера, но работата ми е такава, че ме няма по 11часа у дома. Излизам - малкият спи. Прибирам се - пак спи. Понякога толкова много ми липсва времето, когато си стоях у дома... Знам, че е на сигурно при майка ми, но това не е достатъчно. Майчиният инстинкт надделява и непрекъснато ми е мъчно и се чувствам виновна, че съм далеч от детето си. Двата почивни дни (от които вече ми остана само един, защото едновременно с работата поднових и следването си), са крайно недостатъчни. Истината е, че в службата имам необходимата мотивация - и финансова, и професионална, но нито един такъв успех не може да замени времето, прекарано със сина ми.
Ако имах избор, щях да си стоя у дома. Ама нямам.

# 21
  • Мнения: 7 414
"Майките да си гледат децата, а не да затрудняват работата на другите!"-това ми изкрещя...
        ooooh! ooooh! ooooh!
        Ще следя темата,че и мен ме интересува този въпрос:майчинство и кариера.

# 22
  • Мнения: 208
и аз работя вече повече от месец.Верно само 4 часа в офиса  и като заспи следобед и вечер доработвам от вкъщи.Така губя само обедното хранене и сутришната разходка.
Не съм го дала на ясли гледат го цялата рода ,баба , свеки , чайка ,леля и.т.н
Много ми е трудно , но се чувствам пълноценна.Нямам приятелки майки , които седят по пейките и си говорят колко често сменят памперсите и какво има в тях и др,подобни излишни разговори. Относно бебето контактувам само с Вас ,тук има всичко .Сядам и чета,когато има време.
Аз съм си кариеристка и винаги съм била отдадена на работата си , но при добра лична организация и много лишение откъм сън и почивка нещата стават.
Не мога да скрия ,че много ми липсва и още повече го обичам като се върна от офиса , о така съм по-пълноценна и не губя връзка с нормалния свят ,което е много важно.
Успех на всички : ,които са решили да съчетават бебе с кариера.
Без да искам да обидя някого ,но мисля че така е много по-добре от колкото на 27 с две деца и 2 дена стаж -фиктивен заради майчинството. Тези жени не са по добри и отговорни майки от нас

# 23
  • Мнения: 2 631
Необятна тема!

Трудно е и няма готови рецепти.

Стремя се към баланс - носи удовлетворение и вътрешна хармония.
Даде ли се приоритет на едното за сметка на другото - везните се накланят застрашително.

Трудно е, пак казвам, но не и невъзможно.

 Peace

# 24
  • Мнения: 24 467
Имам две деца и започнах работа веднага, след като се дипломирах, на 22 години. Реших предварително, че поне първото дете ще го родя на 25, така и направих, с оглед това, докато все още не съм "затънала до уши" в работа да се пренастроя на родителска вълна.
И при двете деца наех бавачка до  навършване на възраст за детска градина. Справям се, така се чувствам по- добре. Не съм човек, който би стоял повече от няколко месеца в къщи и да гледа деца. Съпругът ми върши голяма част от домакинските задължения, гледа децата, това е също много важно.

# 25
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
,но като майка на две деца съм преживяла всичко това.

и дете на кариеристка  Laughing  Hug  bouquet

Всеотдайна Майка (нарочно е с главна буква) и кариеристка са 2 понятия, без пресечна точка. Или - или. Средно положение няма.

# 26
  • Мнения: 24 467
За мен всяка такава крайност представлява загуба.

# 27
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
За мен всяка такава крайност представлява загуба.

тогава си просто работеща мама, но не и кариеристка.

# 28
  • Мнения: 24 467
Ма разбира се, писах тъй като заглавието тук е "кариера и бебе", т.е. по- скоро разбирам, че става въпрос за съвместяването на функциите, а не за това дали мога да съвместявам двете крайности Laughing. Последното е невъзможно и вероятно не само за мен.
Да правиш кариера и да си върл кариерист са все пак различни работи.

# 29
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Да правиш кариера и да си върл кариерист са все пак различни работи.

аз пък не намирам разлика  Thinking. Не си ли върл, няма кариера  Laughing

# 30
  • Мнения: 2 631
Най-върлите кариеристи в обкръжението ми са застаряващите моми и ергени... Thinking

# 31
  • Мнения: 4 965
Да правиш кариера и да си върл кариерист са все пак различни работи.

аз пък не намирам разлика  Thinking. Не си ли върл, няма кариера  Laughing

Важното е да си кариерист в работата си, а у дома да си просто Мама.
Защо изобщо трябва да има пресечна точка?
Не мисля, че една майка, която е 24 ч. с децата си, но съвместява домакинство, кафета с други майки и подобни е по-пълноценна от една майка, която прекарва с децата си 3 или 4 ч. на ден, но тези 2-3 ч. тя наистина е само с децата и в този момент за нея не съществува нищо друго. В останалите 20-21 ч. тя спокойно може да е кариеристка.
А и разлика има - да правиш кариера означава да се изкачваш бавно нагоре, като работиш, стараеш се, правиш възможното и невъзможното - при определени лично твои морал и правила; да си върл кариерист - означава да "правиш мръсно", "да подливаш вода" и т.н. на други хора и с цената на всичко да "драпаш" към върха, но личните качества и уважението към другите се губят по пътя. Поне аз така го разбирам.
Е, аз се опитвам да постигна нещо, но не държа това да стане за сметка на децата ми или на собствената ми съвест.

# 32
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
- да правиш кариера означава да се изкачваш бавно нагоре, като работиш, стараеш се, правиш възможното и невъзможното - при определени лично твои морал и правила; да си върл кариерист - означава да "правиш мръсно", "да подливаш вода" и т.н. на други хора и с цената на всичко да "драпаш" към върха, но личните качества и уважението към другите се губят по пътя. Поне аз така го разбирам.


имах предвид върл в малко по-положителна светлина. Да имаш хъс, спортна злоба и т.н. Но не и да сторваш мръсно на някого.
азаф, дали обърна внимание, къде беше моето включване (1-во) в тази тема.
Там е разковничето. ТЯ  Heart Eyes е дете на майка кариеристка. Виждам реалните последствия. Както и тя. Затова мислим инак.
Затова си или работеща мама или кариеристка.

# 33
  • Мнения: 4 965
- да правиш кариера означава да се изкачваш бавно нагоре, като работиш, стараеш се, правиш възможното и невъзможното - при определени лично твои морал и правила; да си върл кариерист - означава да "правиш мръсно", "да подливаш вода" и т.н. на други хора и с цената на всичко да "драпаш" към върха, но личните качества и уважението към другите се губят по пътя. Поне аз така го разбирам.


имах предвид върл в малко по-положителна светлина. Да имаш хъс, спортна злоба и т.н. Но не и да сторваш мръсно на някого.
азаф, дали обърна внимание, къде беше моето включване (1-во) в тази тема.
Там е разковничето. ТЯ  Heart Eyes е дете на майка кариеристка. Виждам реалните последствия. Както и тя. Затова мислим инак.
Затова си или работеща мама или кариеристка.

Видях, но и моята майка е кариеристка, но не от върлите, а от тези - положителните, които изпитват удоволствие от работата и както се казва работят "за чест и слава". И на мен това винаги ми е действало адски стимулиращо за моя собствен избор в живота - т.е. повлияло ми е положително. И сега и аз се опитвам да вървя натам, но без залитане в крайности. Затова казах, че е възможно да се съчетаят кариера + дете (дори не само едно).
 Peace

# 34
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
абе да, за чест и слава, ама и за разните му титли, пред името. И ако може, последната да е с буквата "а".  Flutter

# 35
  • Мнения: 160
В момента съм бременна и преди да забременея си правех разни планове как ще работя до 9 месец обаче в момента съм в трети и прекъснах за малко защото ми е много зле повръщане и тн така че докторите ми казаха да забавя темповете.

Затова планове не си правя както дойде ще видим като родя живот и здраве  Simple Smile

 Много бих искала да съчетая работа с гледане на дете защото аз се борих много за да бъда в професията си  на нивото на което съм в момента и не искам да изостана.

# 36
  • Мнения: 3 091
Хич не е лесно, но не е невъзможно. на първо място трябва да има пълна подкрепа от страна на близки и съпруг! а не мусене, защото съм закъсняла или не обръщам достатъчно внимание на детето и прочие...
 
аз не съм спирала да работя (а понякога ми се иска) - имам дъщеричка на 6 месеца! страшни схеми, пълна лудница... често може да ме видите в градинка, подписваща документи на някоя пейка или в кафето... редовно бутам количката и говоря по телефона, кърмя - и говоря по телефона, приспивам и пиша на компютъра... Все още не мога да си позволя помощник, защото кърмя, а бебето не пие от шише - та трябва да съм на разположение

важно е да се организират нещата правилно и най-вече да има възможност за гъвкавост... аз направих така, че работя от вкъщи, а съдружникът ми го отнася повече в момента, защото му се налага да пътува и за мен! Но той също има малко дете и ме подкрепя

трябва да допълня, че имам изградена кариера и трябва да поддържам ниво, защото има сериозна конкуренция... това, което ми помага, е че работя най-вече за удоволствие... понякога се чувствам виновна, заради бебето, но да си призная - и аз, и съпругът ми сме страхотни работохолици

# 37
  • Мнения: 478
Аз преди да родя си бях изградила кариерата и да кажа честно повече за мен няма на къде. Забременях от първия опит (а не очаквах) и затова повече от 3 месеца след като родих не можах да отсъствам. Работих до последния ден и там ми падна тапата. Сега ми е доста трудно нямам грам почивка въпреки детегледачката и жената, която чисти. Имам подкрепата на собственика на фирмата и затова успявам някак си да се справя. (А през месеците докато си бях в нас работих на компютъра и ми се носиха документи за подпис. ) Възможно е, но трябва подкрепа от всякъде , защото аз да стигна до това ниво съм работила месеци наред  с по 5 часа сън и пак в офиса.

# 38
  • Мнения: 339
Когато започнах работа, детето ми беше на 4 години. Налагаше се да отсъствам понякога, когато  беше болно. Много често и майка ми го гледаше за да ходя на работа. Сега е на 8 и болничните се разредиха. Скоро разбрах,че съм бременна. Когато казах на шефа ми , той много учуден ме попита :Че не се ли пазите?, при което аз направо онемях  Rolling Eyes...И като започна : Ами то човек като отсъства дълго време  се откъсва от работата, трябва да търся заместник, ще започнат отсъствия....Аз не си премълчах и му казах : Това си е чиста дискриминация....
Той замълча и оттогава не е повдигал темата. Много се страхувам като се върна на работа да не ме забият в "трета глуха". Но каквото е такова. ...Винаги съм била амбициозна, но пък не бих жертвала семейството си заради кариера. Не и аз сметка на дете.

# 39
  • Варна
  • Мнения: 3 953
ще следя темата с интерес.
Аз също  Laughing само ,че с един пуберитет и едно бебе живот и здраве  Simple Smile

# 40
  • Мнения: 485
Много бих поспорила с Шани и mcheuz за майката кариеристка ама не във форума - шегичка, те си знаят защо
Скромното ми мнение на работеща майка с две малки деца е, че всичко опира до желание, добра организация и помощ най-вече от таткото /и от бабата - кариеристка/ 

# 41
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Работата ми е изключително важна за мен, казвам го най-чистосърдечно. И не само заради финансовата страна на въпроса. Спечелих позицията адски трудно, но постигнах мечтата си и ако трябва да се откажа от нея, ще ми бъде много, много трудно. Да, пак ще си остана майка, но не смятам, че ще бъда особено пълноценна, понеже ще се чувствам нереализирана. Или нещо майчинският ми инстинкт не работи както трябва, та грижите по детето някак си не са ми достатъчни, за да живея в хармония със себе си, не знам. Thinking
Обаче всичко това го пиша, преди да съм се върнала във фирмата. Когато това стане, може друга песен да запея. Може да се окаже, че не съм достатъчно организирана и силна, за да съчетавам успешно и двете неща...
Ще следя темата! Peace

# 42
  • Мнения: 60
изцяло е въпрос на приоритет. аз дълги години исках да правя кариера и не мислех никак за семейство. постепенно или узрях, или се промених, но някак си дадох сметка, че работата си е работа и в крайна сметка е средството за изкарване на пари, за да правиш по-интересни и удовлетворителни за самия теб неща. поне за мен е така.
аз съм все още бременна, но съм решила, че ще си гледам дететото първите 9 месеца. после ще трябва да се върна на работа - чисто по финансови причини. иначе бих предпочела да го гледам поне до годинка и нещо.
нещата в момента възприемам повече като това, че с много труд и усилия през годините съм успяла да стигна до добре платена работа, която харесвам и умея да върша, отколкото да изградя кариера (все още не съм сигурна, че за българия и за много от браншовете в българия може да се говори за кариера). поне засега проявяват много разбиране към мен. не знам какво ще бъде като се върна, обаче. тъй като работата ми е напрегната, изисква отдаване на доста време, работи се често извънредно. а компромиси с детето си не смятам и не искам да правя - което ще рече, че ще искам да си тръгвам в 6 от работа, за да бъда с детето си.
тук четох мнения, че като се върнеш от работа можеш да отдадеш на детето си цялото си внимание. не знам, но ми се струва, че покрай другите домашни неща (освен ако някой не те е отменил), а и след цял ден напрегната работа не можеш чак до такава степен да обърнеш внимание.
така че като цяло май ще търся вариант да намеря не така напрегната работа, може би не толкова добре платена, но да мога да обръщам повече внимание на детето си. разбира се, ще мога да кажа след като то се роди - да е живо и здраво.

# 43
  • Мнения: 290
Работата ми е изключително важна за мен, казвам го най-чистосърдечно. И не само заради финансовата страна на въпроса. Спечелих позицията адски трудно, но постигнах мечтата си и ако трябва да се откажа от нея, ще ми бъде много, много трудно. Да, пак ще си остана майка, но не смятам, че ще бъда особено пълноценна, понеже ще се чувствам нереализирана. Или нещо майчинският ми инстинкт не работи както трябва, та грижите по детето някак си не са ми достатъчни, за да живея в хармония със себе си, не знам. Thinking

И аз съм така.
Една жена в живота си, за да е реализиран и пълноценен човек не мисля,че е достатъчно да е само майка.
А и ми се струва,че ако непрекъснато е "надвесена" над детето майката не означава,че е добра майка. Добра майка означава да се научи и детето да е в определна степен самостоятелно.

И не мисля,че някоя майка седяща вкъщи ще е някакъв добър пример и стимул за реализация на детето и.

Всички искаме децата ни да са добре резлизирани във всяко отношение. Ами нека им дадем пример.
 Нека и децата ни се гордеят с нас!

# 44
  • Мнения: 1 230
Най-трудно ми е, когато детето е болно - а това е много често... Не мога да съм хем на работа, хем да го гледам... Естествено тогава работата остава на заден план. КЪсметлийка съм, че колегите ми имат малки деца и ни е ясно, че няма как...За мен важното в момента е детето, както и да запазя положението, което съм достигнала... Растежа нагоре не ме блазни, ако ще трябва да жертвам времето с детето...
Всичко опира до работодател - има места където се работи от 9 до 5 и те преценят по ефективността и способностите ти, а има и други - където е важно колко време прекарваш в офиса и дали работиш в събота и неделя, независимо от резултата.
Пожелавам ти първия вариант  Hug

# 45
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Много бих поспорила с Шани и mcheuz за майката кариеристка ама не във форума - шегичка, те си знаят защо
Скромното ми мнение на работеща майка с две малки деца е, че всичко опира до желание, добра организация и помощ най-вече от таткото /и от бабата - кариеристка/ 

недей, щото ще загубиш, кариеристке Wink. Нали знаеш, че детската мисъл по тоз въпрос е най-доброто мерило  Grinning Като за начало, питай какво мисли мчеуз по въпроса  Laughing

# 46
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Уфф, много се чудих какво да напиша, и дали въобще дали да пиша.

Само искам да ти кажа, че е много трудно, та дори и взаимоизключващо се начинание.

Ако искаш да градиш истинска кариера, просто няма да имаш време да бъдеш майка.

Ако искаш просто да работиш, тогава би ти било по-лесно.

# 47
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
... Ако искаш да градиш истинска кариера, просто няма да имаш време да бъдеш майка.
Ако искаш просто да работиш, тогава би ти било по-лесно.

евалла  Grinning

# 48
  • Мнения: 678
Най-върлите кариеристи в обкръжението ми са застаряващите моми и ергени... Thinking
абсолютно вярно !
попадала съм в такъв колектив- дори не тук , а в чужбина  Stop

# 49
  • Мнения: 276
И аз мисля, че трудно (невъзможно) се съчетават гледане на дете и кариера (и наистина, моля да се отбележи разликата между работа и градене на кариера). Аз лично смятам, че кариерата мога да я градя и след година-две, но пропуснатите мигове с детето ми никой няма да ми ги върне!
Всеки сам решава за себе си!

# 50
  • Мнения: 297
Аз също съм си мечтала за кариера, но ако това ме лишава от време с моето дете или лишава нея - дъщеря ми, от мен, от моята помощ и занимавки с нея, бих се отказала от кариерата. Ти сама ще усетиш как вървят нещата. И ако се появят проблеми, ще се наложи да избираш. Дано не стане така, пожелавам ти двете неща да вървят успоредно! Успех!

Общи условия

Активация на акаунт