кариера и бебе

Най-върлите кариеристи в обкръжението ми са застаряващите моми и ергени...

Важното е да си кариерист в работата си, а у дома да си просто Мама.
Защо изобщо трябва да има пресечна точка?
Не мисля, че една майка, която е 24 ч. с децата си, но съвместява домакинство, кафета с други майки и подобни е по-пълноценна от една майка, която прекарва с децата си 3 или 4 ч. на ден, но тези 2-3 ч. тя наистина е само с децата и в този момент за нея не съществува нищо друго. В останалите 20-21 ч. тя спокойно може да е кариеристка.
А и разлика има - да правиш кариера означава да се изкачваш бавно нагоре, като работиш, стараеш се, правиш възможното и невъзможното - при определени лично твои морал и правила; да си върл кариерист - означава да "правиш мръсно", "да подливаш вода" и т.н. на други хора и с цената на всичко да "драпаш" към върха, но личните качества и уважението към другите се губят по пътя. Поне аз така го разбирам.
Е, аз се опитвам да постигна нещо, но не държа това да стане за сметка на децата ми или на собствената ми съвест.

имах предвид върл в малко по-положителна светлина. Да имаш хъс, спортна злоба и т.н. Но не и да сторваш мръсно на някого.
азаф, дали обърна внимание, къде беше моето включване (1-во) в тази тема.
Там е разковничето. ТЯ  е дете на майка кариеристка. Виждам реалните последствия. Както и тя. Затова мислим инак.
Затова си или работеща мама или кариеристка.

Видях, но и моята майка е кариеристка, но не от върлите, а от тези - положителните, които изпитват удоволствие от работата и както се казва работят "за чест и слава". И на мен това винаги ми е действало адски стимулиращо за моя собствен избор в живота - т.е. повлияло ми е положително. И сега и аз се опитвам да вървя натам, но без залитане в крайности. Затова казах, че е възможно да се съчетаят кариера + дете (дори не само едно).
 

абе да, за чест и слава, ама и за разните му титли, пред името. И ако може, последната да е с буквата "а". 

В момента съм бременна и преди да забременея си правех разни планове как ще работя до 9 месец обаче в момента съм в трети и прекъснах за малко защото ми е много зле повръщане и тн така че докторите ми казаха да забавя темповете.

Затова планове не си правя както дойде ще видим като родя живот и здраве 

 Много бих искала да съчетая работа с гледане на дете защото аз се борих много за да бъда в професията си  на нивото на което съм в момента и не искам да изостана.

Хич не е лесно, но не е невъзможно. на първо място трябва да има пълна подкрепа от страна на близки и съпруг! а не мусене, защото съм закъсняла или не обръщам достатъчно внимание на детето и прочие...
 
аз не съм спирала да работя (а понякога ми се иска) - имам дъщеричка на 6 месеца! страшни схеми, пълна лудница... често може да ме видите в градинка, подписваща документи на някоя пейка или в кафето... редовно бутам количката и говоря по телефона, кърмя - и говоря по телефона, приспивам и пиша на компютъра... Все още не мога да си позволя помощник, защото кърмя, а бебето не пие от шише - та трябва да съм на разположение

важно е да се организират нещата правилно и най-вече да има възможност за гъвкавост... аз направих така, че работя от вкъщи, а съдружникът ми го отнася повече в момента, защото му се налага да пътува и за мен! Но той също има малко дете и ме подкрепя

трябва да допълня, че имам изградена кариера и трябва да поддържам ниво, защото има сериозна конкуренция... това, което ми помага, е че работя най-вече за удоволствие... понякога се чувствам виновна, заради бебето, но да си призная - и аз, и съпругът ми сме страхотни работохолици

Аз преди да родя си бях изградила кариерата и да кажа честно повече за мен няма на къде. Забременях от първия опит (а не очаквах) и затова повече от 3 месеца след като родих не можах да отсъствам. Работих до последния ден и там ми падна тапата. Сега ми е доста трудно нямам грам почивка въпреки детегледачката и жената, която чисти. Имам подкрепата на собственика на фирмата и затова успявам някак си да се справя. (А през месеците докато си бях в нас работих на компютъра и ми се носиха документи за подпис. ) Възможно е, но трябва подкрепа от всякъде , защото аз да стигна до това ниво съм работила месеци наред  с по 5 часа сън и пак в офиса.

Когато започнах работа, детето ми беше на 4 години. Налагаше се да отсъствам понякога, когато  беше болно. Много често и майка ми го гледаше за да ходя на работа. Сега е на 8 и болничните се разредиха. Скоро разбрах,че съм бременна. Когато казах на шефа ми , той много учуден ме попита :Че не се ли пазите?, при което аз направо онемях  ...И като започна : Ами то човек като отсъства дълго време  се откъсва от работата, трябва да търся заместник, ще започнат отсъствия....Аз не си премълчах и му казах : Това си е чиста дискриминация....
Той замълча и оттогава не е повдигал темата. Много се страхувам като се върна на работа да не ме забият в "трета глуха". Но каквото е такова. ...Винаги съм била амбициозна, но пък не бих жертвала семейството си заради кариера. Не и аз сметка на дете.

Аз също  само ,че с един пуберитет и едно бебе живот и здраве 

Много бих поспорила с Шани и mcheuz за майката кариеристка ама не във форума - шегичка, те си знаят защо
Скромното ми мнение на работеща майка с две малки деца е, че всичко опира до желание, добра организация и помощ най-вече от таткото /и от бабата - кариеристка/ 

Работата ми е изключително важна за мен, казвам го най-чистосърдечно. И не само заради финансовата страна на въпроса. Спечелих позицията адски трудно, но постигнах мечтата си и ако трябва да се откажа от нея, ще ми бъде много, много трудно. Да, пак ще си остана майка, но не смятам, че ще бъда особено пълноценна, понеже ще се чувствам нереализирана. Или нещо майчинският ми инстинкт не работи както трябва, та грижите по детето някак си не са ми достатъчни, за да живея в хармония със себе си, не знам.
Обаче всичко това го пиша, преди да съм се върнала във фирмата. Когато това стане, може друга песен да запея. Може да се окаже, че не съм достатъчно организирана и силна, за да съчетавам успешно и двете неща...
Ще следя темата!

изцяло е въпрос на приоритет. аз дълги години исках да правя кариера и не мислех никак за семейство. постепенно или узрях, или се промених, но някак си дадох сметка, че работата си е работа и в крайна сметка е средството за изкарване на пари, за да правиш по-интересни и удовлетворителни за самия теб неща. поне за мен е така.
аз съм все още бременна, но съм решила, че ще си гледам дететото първите 9 месеца. после ще трябва да се върна на работа - чисто по финансови причини. иначе бих предпочела да го гледам поне до годинка и нещо.
нещата в момента възприемам повече като това, че с много труд и усилия през годините съм успяла да стигна до добре платена работа, която харесвам и умея да върша, отколкото да изградя кариера (все още не съм сигурна, че за българия и за много от браншовете в българия може да се говори за кариера). поне засега проявяват много разбиране към мен. не знам какво ще бъде като се върна, обаче. тъй като работата ми е напрегната, изисква отдаване на доста време, работи се често извънредно. а компромиси с детето си не смятам и не искам да правя - което ще рече, че ще искам да си тръгвам в 6 от работа, за да бъда с детето си.
тук четох мнения, че като се върнеш от работа можеш да отдадеш на детето си цялото си внимание. не знам, но ми се струва, че покрай другите домашни неща (освен ако някой не те е отменил), а и след цял ден напрегната работа не можеш чак до такава степен да обърнеш внимание.
така че като цяло май ще търся вариант да намеря не така напрегната работа, може би не толкова добре платена, но да мога да обръщам повече внимание на детето си. разбира се, ще мога да кажа след като то се роди - да е живо и здраво.

И аз съм така.
Една жена в живота си, за да е реализиран и пълноценен човек не мисля,че е достатъчно да е само майка.
А и ми се струва,че ако непрекъснато е "надвесена" над детето майката не означава,че е добра майка. Добра майка означава да се научи и детето да е в определна степен самостоятелно.

И не мисля,че някоя майка седяща вкъщи ще е някакъв добър пример и стимул за реализация на детето и.

Всички искаме децата ни да са добре резлизирани във всяко отношение. Ами нека им дадем пример.
 Нека и децата ни се гордеят с нас!

Най-трудно ми е, когато детето е болно - а това е много често... Не мога да съм хем на работа, хем да го гледам... Естествено тогава работата остава на заден план. КЪсметлийка съм, че колегите ми имат малки деца и ни е ясно, че няма как...За мен важното в момента е детето, както и да запазя положението, което съм достигнала... Растежа нагоре не ме блазни, ако ще трябва да жертвам времето с детето...
Всичко опира до работодател - има места където се работи от 9 до 5 и те преценят по ефективността и способностите ти, а има и други - където е важно колко време прекарваш в офиса и дали работиш в събота и неделя, независимо от резултата.
Пожелавам ти първия вариант