Публикувана: 12 септ. 2007, 01:04 ч.
Последно мнение: 12 окт. 2007, 17:45 ч.

Как избрахте кумовете си?

4 341
89
1

Гост

1
2
3
4
...
6
Всички

12 септ. 2007, 01:04 ч.

Как избрахте кумовете си? Коя беше причината да изберете точно тях?
По време на брачната церемония се споменава: "За кумове избрахте най-достойните между приятелителите си" - такива ли са наистина, вашите за вас?
Любопитно ми е как беше при вас?

# 1 12 септ. 2007, 01:06 ч.

Мнения: 6 039

избрахме си ги по красота hahaha

смятам, че са достойни, особено кумът ни. млад, красив, умен, талантлив, известен - абе достоен е ,да

# 2 12 септ. 2007, 01:11 ч.

Мнения: 1 172

Най-достойни са като двойка. Имаме и няколко single, които също са сред най-достойните.
Но държахме кумувете ни да са двойка.

# 3 12 септ. 2007, 01:11 ч.

Мнения: 677

Разбира се, че по красота. Няма да ни загрозяват снимките, я!

# 4 12 септ. 2007, 01:12 ч.

Мнения: 1 312

Бяха единствената семейна двойка измежду приятелите ни.
Събирахме се доста докато айляците ергенуваха по заведенията.
Освен това в тяхната кухня седнали един в друг/аз в него Laughing

,щото нямаха пари за столове/,решихме да се вземем Mr. Green

Незнам дали са най-достойните,но никога не съм съжалявала за избора.
Сега живеем в различни градове и се виждаме 3-4 пъти годишно,но ги уважавам и обичам.

# 5 12 септ. 2007, 01:14 ч.

Мнения: 185

Кумата ми беше приятелка и живееше над нас.Постоянно бяхме заедно,а и тя ме запозна с мъжа ми.

Цитат на: тони сопрано в ср, 12 сеп 2007, 01:11

Разбира се, че по красота. Няма да ни загрозяват снимките, я!

Добре,че и двамата с кума са хубави,та не ни загрозяват снимките.

# 6 12 септ. 2007, 01:17 ч.

Мнения: 2 792

Това е интересен въпрос, мен никой никога не ме е канил да му кумувам, значи аз съм неподходяща, това все пак е отправна точка за разсъждение.

# 7 12 септ. 2007, 01:23 ч.

Мнения: 6 039

Цитат на: Кифлата в ср, 12 сеп 2007, 01:17

хахаха
и мен не са ме канели за кума
обаче аз разсъждавам в друга посока:
прекалено съм извисена и си мислят, че не са достойни
страх ги е Joy

# 8 12 септ. 2007, 01:24 ч.

Мнения: 3 521

При мен критериите бяха да носят на пиене, на бой и акъл да имат.

# 9 12 септ. 2007, 01:42 ч.

Мнения: 677

Цитат на: Кифлата в ср, 12 сеп 2007, 01:17

значи аз съм неподходяща...

Нефотогенична, може би? Я пльосни снимка тук де.
И мен никой не ме е канил за кум. И по-добре, че тва със словото ми е непоносимо...

# 10 12 септ. 2007, 02:17 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Кумата ми е близка приятелка и ми е помагала в кофти моменти, кумът ни запозна с мъжа ми + му е близък приятел, на мен не чак толкова. Simple Smile

И мен никой не ме е канил за кума, ама и никой не се е женил.

# 11 12 септ. 2007, 02:23 ч.

Мнения: 3 521

Аз пък съм била кума-даже два пъти. Нъц. Crazy

# 12 12 септ. 2007, 02:30 ч.

Мнения: 1 216

Цитат на: тони сопрано в ср, 12 сеп 2007, 01:42

Цитат на: Кифлата в ср, 12 сеп 2007, 01:17

значи аз съм неподходяща...

Това 2 пъти го прочетох ''нефтогенична''. Викам си сигурно някой нов лаф, може някой да е от Бургас или по случай 09/11.

# 13 12 септ. 2007, 09:20 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Искаше ми се кумовете ни да са някой от близките ни приятели, но така и не стигнахме до консенсус с мъжа ми за двойката. Затова последвахме традициите. Нашата кума е кръстница на мъжа ми. Родителите и са кумове на свекитата.
Много се чудех в началото дали да се съглася, защото те са по-възрастни от нас, а и бях ги виждала два пъти преди сватбата, но не съжалявам. Оказаха се прекрасни хора, които страшно ни подкрепят и ни помагат. Децата им също са прекрасни и много се радват на малкия. Синът им е кръсник на сина ни и тайно се надявам той да му е кум като порасне, не заради традициите а защото наистина са страхотни хора. А и все пак опитът си казва думата, кумата ми е давала доста добри съвети относно гледане на дете и житейски ситуации през които вече е минала, а аз се тюхкам и се чудя как да постъпя.

# 14 12 септ. 2007, 09:23 ч.

Мнения: 109

Нищо не сте загубили,че не са ви канили.Ние като бяхме два пъти какво от това.Особено с вторите.Искрено съжалявам.Кумовете трябва да са ви приятели с които и вие и те не само в хубави моменти да сте заедно.С нашите кумове и сме се карали и сме се сдобрявали и винаги при трудности сме били заедно.След вашите родители те трябва да са ви най-близки.Според мен.Но нашите втори кумци при наша първа трудност и то временна веднага ни обърнаха гръб.А после след като се оправихме все едно "ни лук яли ,ни ли...."

# 15 12 септ. 2007, 09:26 ч.

София
Мнения: 418

Аз пък ги избрах по друг критерий. Видях приятелката ми как се скара и с кумовете си и с кумците си. И други познати също. За това реших, че няма да избера най- близките ми. Хвана ме страх след това да не се изпокараме. Пак са приятели, но не бяха най-близките. Не съжалявам за избора си и не се тормозя, че не се виждаме.

# 16 12 септ. 2007, 09:34 ч.

Мнения: 1 277

Един ден просто решихме да подпишем граждански брак и отидохме в кметството, като кумуве ни станаха двама случайни души - служители в кметството Embarassed

Добре, че поне момчето е и приятел на мъжа ми Rolling Eyes

# 17 12 септ. 2007, 10:48 ч.

Мнения: 166

Нашите кумове ги запознахме месец преди сватбата ни. Grinning

Моята най-близка приятелка и най-изпитаният приятел на съпруга ми. Много се кефя на това ни решение, чудесни хора са! Не станаха двойка, което пък пак е доста хитро - като се задомят ще си имаме две кумови семейства. Mr. Green

А за кума и мен не са ме канили.... да не засенчвам булката по снимките, сигур. newsm78

# 18 12 септ. 2007, 11:01 ч.

Мнения: 6 993

Най-близката ми приятелка и неговият най-добър приятел. Запознаха се на сватбата Laughing

# 19 12 септ. 2007, 11:04 ч.

Варна
Мнения: 2 378

Ами моята най-добра приятелка и мъжът й. Всъщност първо аз им станах кума с тогавашното си гадже. Кофти, защото после се разделихме, но те продължават да поддържат добри прлиятелски отношения. Peace

# 20 12 септ. 2007, 11:51 ч.

София
Мнения: 4 578

Поканихме добър приятел на мъж ми и жена му, но те имаха някакви проблеми и ни отказаха. Та избрахме моята най-добра приятелка и мъж й. Супер са, снощи пак разпивахме по нощите, че изненадващо се оказахме без деца и 2-те семейства. Само че сега мъж ми и кумът искат да правят бизнес и не знам доколко е удачно, да не вземем да си развалим отношенията заради пари... Tired

Ние не сме кумували newsm78

# 21 12 септ. 2007, 12:25 ч.

Русе
Мнения: 2 354

Кумата е най-добрата ми приятелка

# 22 12 септ. 2007, 14:26 ч.

Мнения: 436

Кумът е дългогодишен приятел на мъжа ми, така ги избрахме Mr. Green

Те даже не бяха женени тогава, подписаха собствения си брак две години по-късно Party

# 23 12 септ. 2007, 14:44 ч.

Мнения: 459

Избрах най- добрата си приятелка, израстнали сме заедно и я имам като сестра, всеки момент било то лош или добър съм го преживявала с нея и обратното... а кумуването й беше официалното й сродяване с нашето семейство Grinning

Иначе съм чувала, нашите кумуве има много пари... или лекари са...

# 24 12 септ. 2007, 14:46 ч.

Мнения: 4 555

Ние ги избрахме по два критерия.
Да са хора, които харесваме, които са постигнали повече от нас и от които имаме какво да научим, защото все пак точно това е традиционната роля на кума. Общо взето избрахме хора, които да ни "дават акъл" в моментите, когато имаме нужда от чужд опит и напътствие и да са такива, чиито напътствия бихме уважили. Все пак трябва да имаме сходни донякъде възгледи за живота, вселената и всичко останало, иначе не се получава.
Вторият критерий беше да са женени.
Иначе са приятели на мъжа ми, на мен не.

# 25 12 септ. 2007, 16:39 ч.

Мнения: 2 908

Избирахме на принципа-най-добър приятел.Кумове на сватбата ни бяха най-добрият приятел на мъж ми и съпругата му-не съм привърженик на идеи от рода-кума е приятел на мъжа ми,а кумата-на мен-ами ако и кума и кумата са семейни?Не е удобно така-поне не за мен.А кръстницата на кръщенето беше пък моята най-добра приятелка-това е.
По този начин идеята беше да имаме пълно доверие на хората-ако не с най-добрият ти приятел ,с кой?

# 26 12 септ. 2007, 18:48 ч.

Мнения: 2 407

Единствената приятелка ,която беше женена.

# 27 12 септ. 2007, 21:43 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 367

Цитат на: redsonja в ср, 12 сеп 2007, 14:26

Кумът е дългогодишен приятел на мъжа ми, така ги избрахме Mr. Green

Те даже не бяха женени тогава Party

И при нас беше така Peace

# 28 12 септ. 2007, 21:46 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

Понеже си наложих мнението за доста неща, оставих мъжа ми да избира кумовете, както е "редно". Той пък не е фен на разни традиции и си избра негов приятел и състудент за кум. Ама аз и за това го оставих той да избира, щото си знам стоката и бях сигурна, че няма да покани някоя непоносима за мен двойка. Но аз съм добричката, дето се е съобразила с желанието на съпруга си Joy

# 29 12 септ. 2007, 21:58 ч.

София
Мнения: 3 679

Избрах ги АЗ Laughing

Тя- моя приятелка от детските ми години
Той-негов приятел от доста години
Не са семейство- имат дъщеря и живеят заедно но така и не даде Господ да се оженят,случки няколко/но това е без значение/
Избрах тях- понеже са млади,понеже са СЕМЕЙСТВО,понеже са ни близки и сме на един акъл Laughing

Не съжалихме никога за избора си- сега са част от НАШЕТО семейство.[/b]
Всичко това е много важно за мен,понеже така и никога не съм познавала кръстницата си- кумата на майка и татко,непознато семейство избрано от баба ми Tired

# 30 12 септ. 2007, 22:16 ч.

Мнения: 2 161

Аз си избрах кумата,той кумът.Помежду си нямат нищо общо двамата.

# 31 12 септ. 2007, 22:42 ч.

София
Мнения: 442

кума е приятел на мъжа ми, а кумата -тогавашната му приятелка /за съжаление вече не са заедно, та кумата я виждаме и чуваме много рядко/

# 32 12 септ. 2007, 23:36 ч.

Мнения: 4 651

При нас кумата и младоженката бяха константа, през годините се търсеха само младоженец и кум Mr. Green

. Също така коя на коя ще е кума не беше много ясно, докато едната не каза, че ще се жени.

# 33 13 септ. 2007, 01:51 ч.

София
Мнения: 1 524

На първо място да са красивииии Mr. Green

На второ място да са умниииииии Mr. Green

На трето място да са силни характери Mr. Green

Ей кумичке да не го прочетеш, че бой ще ям сигурно Mr. Green

# 34 13 септ. 2007, 09:50 ч.

Мнения: 114

Избрахме си нашите кумовете защото те ни запознаха(държа да отбележа,че беше чисто случайно) и те помогнаха за реализацията на нашата връзка,особено кумата.С кумата съм израснала от малки сме си приятелки,а кума е много добър приятел на мъжа ми,и за това решихме,че те са най-достойните хора за да ни бъдат кумове

# 35 13 септ. 2007, 22:56 ч.

Стара Загора
Мнения: 2 518

Кумата беше моя приятелка и колежка. За кум поканихме най-добрият приятел на мъжа ми, но той отказа, заради връзката, ковто имаше в момента. В последния момент поканихме негов колега, който се съгласи. Запознаха се месец преди сватбата ни, а година след нея се ожениха. Laughing

Досега никой от тях не е искал да ни бие Mr. Green

# 36 14 септ. 2007, 14:17 ч.

Мнения: 512

Моята най-добра приятелка и неговият най-добър приятел - това са нашите кумове. На сватбата се изреди цялата рода да ги сватосва - много си били подхождали... ама, свят широк.
Те са и кръстници на сина ни - това са най-близките ни хора (извън кръга на кръвните роднини Mr. Green

# 37 14 септ. 2007, 16:24 ч.

Мнения: 950

Работата е там ,че не ги избрахме ,а трябваше да следваме традицията ,родителското тяло на мъжа ми ни натрапиха кумовете ,които се предавали по родствена линия и стана така, че не сме ги виждали повече след сватбата,а имахме много приятели които бяха готови а дори някои се обидиха ., но както и да е живота продължава .

# 38 14 септ. 2007, 16:28 ч.

София
Мнения: 7 097

По красота и по известност... hahaha

# 39 14 септ. 2007, 16:29 ч.

вече в прегръдките на любимия, и само там
Мнения: 978

Поканихме първо най-добрия приятел на мъжа ми с жена му, но те ни отказаха. И бяхме в пълен ужас понеже нямаше много други варианти и се страхувахме, че пак ще ни отрежат. Искахме, обаче, да са семейни и да ги приемаме като близки хора, и още повече и те нас. Поканихме друг негов приятел с жена му. Много се притеснявахме, че ще откажат понеже са хора с доста големи финансови възможности и може да помислят, че ги каним имено заради това, а ние винаги сме ги уважавали и искахме да продължим да си ги имаме като приятели. Но те приеха и за нас това беше голям жест на уважение. Уви, вече не са семейство от една година, но от нас зависи да си запазим добрите отношения и с двете страни. Кумът стана кръстник и на дъщеря ни. Ние самите станахме после кумове - поканата беше голяма радост за нас, станахме много близки с кумците си, гледаме да си създаваме общи спомени и да ни свързва приятелство, но вече като сме в трудни моменти споделяме трудностите и това ни прави по-близки приятели.

# 40 14 септ. 2007, 17:33 ч.

Мнения: 532

Когато дойде моментът да мислим се оказа,че сме на едно мнение и избрахме кумувете ни по това ,че бяхме изкарали една страхотна зима заедно (имам предвид - ходене яко на ски) и така се сближихме много и ето ти резултата. Grinning

# 41 14 септ. 2007, 17:51 ч.

Мнения: 6 029

ми нашите ги избра мъж ми. не знам дали по красота.

аз пък съм била кума (на Ерика Mr. Green

). начи съм Убава и Фотогенична и т.н. Mr. Green

# 42 14 септ. 2007, 18:09 ч.

Мнения: 790

1-много добри приятели 2-големи купонджий 3-единствената семейна двойка

# 43 14 септ. 2007, 20:18 ч.

Мнения: 422

Кума ни е най-добрия приятел от следването, с когото сме живели 5 години тримата.А кумата е най-добрата ни приятелка.Не са женени, всеки си има половинка Simple Smile

# 44 15 септ. 2007, 21:41 ч.

Мнения: 845

Свеки ни ги натрапи Rolling Eyes

# 45 15 септ. 2007, 22:37 ч.

Мнения: 4 451

Запозна ни един приятел на мъжа ми (а на мен ми беше колега). Много искахме той и жена му да ни кумуват, но отказаха, защото вече веднъж го бяха правили. По предложение на съпруга ми, кумуве ни станаха негови братовчеди, семейна двойка с 15 - годишен "стаж" тогава. И до ден днешен съм много щастлива от избора ни. Grinning

# 46 16 септ. 2007, 01:18 ч.

Мнения: 297

Избрахме кумовете си заради приятелството, което ни свързва. Те бяха първо мои приятели /кумата ми е съученичка и се познаваме от деца/, а после ги запознах със съпруга си /когато още ходехме/. Те са едно от малкото стабилни семейства, които са ни толкова близки приятели, а и са ни връстници. Сега се разбираме чудесно с тях! и това е супер, нали?!

# 47 16 септ. 2007, 10:46 ч.

вече в прегръдките на любимия, и само там
Мнения: 978

Цитат на: tatiana_ap в нд, 16 сеп 2007, 01:18

наистина е супер, дано все така да сте; в днешния отчужден свят дори само едно, но наистина приятелско семейство е голямо богатство

# 48 16 септ. 2007, 11:02 ч.

Мнения: 750

Не съм избирала кумове!
Не ми трябват!
Не искам!

# 49 16 септ. 2007, 14:42 ч.

софия
Мнения: 757

Аз не исках кумове да ни станат близки приятели.
Мъжът ми беше една година командировка във Франция с кума ни(без да се познатавт от преди) . Като се прибраха, аз се запознах с кумата ми и така решихме тях да поканим.

# 50 30 септ. 2007, 10:32 ч.

Мнения: 398

При нас беше много лесно - един от най - добрите приятели на мъжа ми , а с неговата половинка по стечение на обстоятелствата сме живели 2 години заедно като студентки и една от най-добрите ми приятелки.
За мен беше важно и на двамата да са ни близки.И това беше перфектният избор.

# 51 30 септ. 2007, 15:46 ч.

Мнения: 1 877

На мен кума ми е братовчедка ми (първа).От малки много се разбираме и обичаме.А кумчо-вълчо е приятел на мъжа ми от гимназията,също и мой много добър приятел...,но за съжаление нещата се промениха ,след като решиха да правят общ бизнес,който пропадна.Сега не сме скарани,но и не поддържаме толкова близки отношения.
Забравих да отбележа,че кума и кумата нямат и не са имали връзка помежду си

# 52 30 септ. 2007, 21:49 ч.

Мнения: 43

Наследихме ги

# 53 30 септ. 2007, 22:11 ч.

При нас избирането им беше огромна грешка,познати на мъжа ми,аз направих простотията да ги предложа и досега не мога да си го обясня защо и как.Съжалявам много страшно много.Впосбедствие замразихме отношенията си,кумата се оказа добна злобна лицемерна интригантка,каквато не сте виждали никъде.Такъв човек ако мога да я нарека не съм познавала никога.Ужасна е меко казано.

# 54 2 окт. 2007, 16:59 ч.

вече в собствен дом
Мнения: 1 088

Моя втора братовчедка ми е кума. С нея сме израснали и сме близки приятелки. Винаги си бяхме казвали че която първа се омъжи , другата ще и кумува. Така и стана. Аз я изпредварих и тя ми стана кума, а съпругът й - кум. Peace

# 55 2 окт. 2007, 17:02 ч.

Мнения: 677

Цитат на: Laura B в вт, 02 окт 2007, 16:59

Че роднини могат ли да кумуват?

# 56 2 окт. 2007, 17:14 ч.

Варна
Мнения: 815

Цитат на: тони сопрано в вт, 02 окт 2007, 17:02

Цитат на: Laura B в вт, 02 окт 2007, 16:59

Че роднини могат ли да кумуват?

Ами ако става върпос за граждански брак само, мисля че да. Аз разпитах и ми казаха, че няма проблем. Дори всъщност аз питах дали сестра може да стане кума на брат си.

# 57 3 окт. 2007, 12:15 ч.

Мнения: 236

Моите кумове напълно отговарят на условието "най-достойни". Избрахме ги, не защото сме близки приятели, а защото искахме след време да приличаме на тях като двойка.
Сега сме повече от приятели, рода сме си, и са ни единствените "роднини", които се гордеем да сме си избрали сами, а не да сме получили по рождение.

# 58 3 окт. 2007, 12:53 ч.

софия
Мнения: 2 140

На нас кумове ни станаха много близки приятели,но малко ме е яд сега,че избрахме тях.Кумът ни е пич за него не съжалявам,но половинката му се оказа друг човек, не е това момиче,което познаваме от 7 години.Още около потготовката за сватбата,започна да си показва рогцата и да си вади кирливите ризи.Не мога да повярвам,че толко много време съм си живяла в заблуда.Тя така или иначе го напусна и сега контактуваме само с него.Ама здраве да е!

# 59 3 окт. 2007, 15:04 ч.

Мнения: 817

Наште кумове не са двойка ,просто са ни близки.Красиви ,умни ,богати и най-вече са най-близките приятели Laughing

,кръстниците на децата ги избрахме по същите критерии.

# 60 3 окт. 2007, 16:05 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Кума ни е съученик и състудент на мъжа ми + много близък негов приятел. Кумата ни е съученичка на мъжа ми + жена на кума. Вече 17 години са ни най-близките семейни приятели и не съжаляваме за избора. И разбира се бяха млади, красиви, умни и с перспектива за бъдещо благополучие. Mr. Green

BTW интересно аз като бях кума но кумците ни се разведоха скоро след сватбата какъв ли ми е проблема newsm78

# 61 4 окт. 2007, 16:10 ч.

Мнения: 20

Здравейте и от мен , на нас ни станаха кумуве едни приятели , които познаваме от 4-5 години. Те бяха приятели на моя мъж , но много бързо станаха и мои приятели. С кумата сме много близки , много си помагаме и съм много щастлива , че се сагласиха да ни кумуват. Незнам точно как решихме да са те , сякаш и за двамата беше ясно , че ще са те. Имахме и резервен вариант в случай , че ни откажат ,/ защото миналата година бяха кумове на едни други общи приятели./ Бяхме решили да са негов много добър приятел и моя много добра приятелка , в последствие те ни бяха шафери Grinning

Много се радвам , че се разбираме и сме си вече рода!!! Те обаче с предишните си кумци не се разбират много / по-точно кумата с кумицата, последната е малко странна птица newsm78

/
Това е от мен , смятам , че е важно кой ще е до теб на сватбта ти и в живота !!! newsm10

# 62 4 окт. 2007, 18:04 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: Chanel в ср, 12 сеп 2007, 22:16

Аз си избрах кумата,той кумът.Помежду си нямат нищо общо двамата.

# 63 4 окт. 2007, 23:57 ч.

Мнения: 34

Баща му се опита да ни натресе кумове- негов колега и жена му. Съгласих се, за да няма разправии, запознахме се с тях /не ги бях виждала/ и ги изписахме и в поканите. Почнахме да си организираме сватбата и една седмица преди датата се сетих, че въпросните не са ни се обадили нито веднъж да ни попитат дали имаме нужда от нещо или как смятаме да протече сватбата. Тогава вече се ядосах и им се обадих да ги уведомя, че няма да ни кумуват. Веднага звъннах на най-добрата ми приятелка, а той на негов- и така... Heart Eyes

# 64 5 окт. 2007, 11:21 ч.

Мнения: 2 161

Аз сега като я мярнах темата и в първият момент я прочетох като -Как избихте кумовете си.

# 65 5 окт. 2007, 11:29 ч.

София
Мнения: 461

Цитат на: Еовин в ср, 12 сеп 2007, 11:01

Най-близката ми приятелка и неговият най-добър приятел. Запознаха се на сватбата Laughing

И при нас така беше Mr. Green

# 66 5 окт. 2007, 14:07 ч.

Мнения: 60

най-добре да са непознати - моя добра приятелка и негов добър приятел.
ние сега сме в позиция на Търсещи кумове.
родителите натискат яката да са семейство - но нямаме такива познати.
а и по-добре да не са заедно - така ако кума се разведе със сегашната си половинка, кумата пак ще си я има ....а историята познава много случаи на разведени кумове и после - хич без кумове
Thinking

лошото е, че неговия приятел ни отказа...сега мислим за резерви Simple Smile

# 67 5 окт. 2007, 14:55 ч.

Мнения: 1 294

Избрахме за кумове моя най-близка приятелка и негов най-близък приятел.Не са двойка, но бяхме от една компания всичките.

# 68 7 окт. 2007, 16:11 ч.

много лесно просто си знаех,че те ще бъдат,то ти идва някак отвътре.

# 69 7 окт. 2007, 19:12 ч.

Мнения: 4 187

В интерес на истината мъжът ми ги избра. Не са двойка, нямат нищо общо даже. Във всеки един момент мога да се обърна към един от двамата и да получа подкрепа, съвет.
Кумът ни е и кръстник на дъщеря ни, и съм сигурна, че това е човекът, който би я отгледал, възпитал и покровителствал, ако някога остане сама....

# 70 8 окт. 2007, 13:27 ч.

Мнения: 22 908

Приятели на мъжа ми са,но в последствие станаха и мои.Избрахме ги единодушно.

# 71 8 окт. 2007, 14:05 ч.

Мнения: X

Общи приятели са.

# 72 8 окт. 2007, 15:20 ч.

Мнения: 49

Кумовете ни са по-възрастни от нас, но са невероятни! Моите родители са кумове на брата на кума, но не затова ги избрах, а заради тях самите! И действително са ни голяма упора, утеха, дори за съвет да ги потърсиш, ще го получиш, и то добър при това. Абе като втори родители са, но освен това са страхотни купонджии! Съпругът ми не ги познаваше, но като се видяха, веднага се харесаха, та и той нямаше нищо против! Всичките ни празници с тях са си уникално преживяване! Много ги обичам! Да са ми живи и здрави!

# 73 8 окт. 2007, 17:58 ч.

Бургас
Мнения: 675

Тя е моя приятелка от детинство, макар и не най-близката. Той - приятел на съпруга ми също от детинство. Интересното е, че ги запознахме, а те взеха, че се харесаха и скоро станаха семейство. Всъщност ние решихме да ги поканим да ни станат кумове преди още те да се оженят, но след като станаха двойка.
И ние станахме кумове на моя приятелка от гимназията. Тя каза, че ни е избрала, не само защото сме приятелки, а защото е прекарала страхотно на нашата сватба. Със съпруга й се запознаха впоследствие. След като ни запозна с него си допаднахме и всичко дойде от само себе си.

# 74 8 окт. 2007, 18:56 ч.

Мнения: 197

И ние не спазихме традицията! Laughing

Кумовете ни не са по- възрастно семейство. Даже изобщо не са семейство! Аз поканих за кумица най-близката си приятелка, а мъжът ми един от приятелите от голямата му компания. Те там си имат някаква система кой на кого да кумува, така че сега всички са си кумова рода! Joy

Естествено след сватбата всички засватосваха кумчетата, ама не можа да стане! Mr. Green

И после стана весело. Единият ангажиментите го теглят на една страна, другият на друга... трудно успявахме да ги съберем заедно. За това кой от тях да е кръстник на дъщеря ни се наложи да хвърляме чоп! Падна се на кумчето честа, а кумичката се спазари да кръщава второто /сега ние с мъжа ми сме на ход Laughing

/. И естествено кумовата ни рода се разраства. Кумичката ще се жени, а кумчето още се ослушва, но май май на там отива... Grinning

И сега трудно се събираме заедно на куп, ама като се случи веселбата е голяма! Grinning

# 75 9 окт. 2007, 00:13 ч.

Мнения: 5 178

Държахме да са стабилно семейство и хора, с които да се събираме и да споделяме ..
Кръстниците ни са колеги на мъж ми.. и са супеееер. Знаем, че винаги може да разчитаме на тях, а и те на нас разбира се..
Ех само дето като не се чуем няколко дни и кръсницата заплашва, че ще ни разпопи Simple Smile

# 76 9 окт. 2007, 14:18 ч.

Най-добрата ми приятелка + неговият най-добър приятел = нашите кумове(вече семейство)
Те не се познаваха преди сватбата. Дори се изпокараха Laughing

Много ги обичам и двамата и мисля,че това беше най-удачния избор от наша страна. Естествено имаше и други мнения...нооо Аз си държах на своето Crazy

# 77 11 окт. 2007, 23:53 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 783

Най-добрата приятелка на съпруга ми от детските му години, със съпруга и. Като ги видях ги харесах, а за съпруга ми те цял живот са били модел за семейство. Единственното условие на кумата беше сватбата да е след годишното счетоводно приключване Grinning

Много си ги обичаме и като се приберем в България те са първите хора с които се виждаме.

# 78 12 окт. 2007, 11:51 ч.

София
Мнения: 123

Нашите кумове са приятел на мъжа ми и моя приятелка,които живеят заедно,но нямат брак.Критерия по който ги избрахме беше то4но този-да са ни близки,да се уважаваме,търсим и да си помагаме.Да ама нищо подобно-за тях това явно не е от никакво зна4ение.След извесно време без да се караме,без нищо те просто спряха да се обаждат и когато си идват(живеят в друг град на 60 км. от нас),разбираме,4е са си тук от други хора.На вси4кото отгоре станаха кръсници и на детето(аз не исках,но щяха да се обидят smile3538

).Сега сме решили с мъжо да правим църковен брак,тъй като имаме само граждански,но този път с други и сме в процес на умуване,кои да си поканим Simple Smile

# 79 12 окт. 2007, 12:22 ч.

Мнения: 197

Цитат на: Руми_ в пт, 12 окт 2007, 11:51

Сега сме решили с мъжо да правим църковен брак,тъй като имаме само граждански,но този път с други и сме в процес на умуване,кои да си поканим Simple Smile

Мила Руми, нека някой да ме поправи, ако греша, но свидетелите при подписването в гражданското не са толкова важни. Такива могат да станат и съвсем случайни хора. В издавания документ те просто са свидетели. Според мен кумове са тези, които в църквата и пред бога са с вас!!! Те ви стават кумова РОДА. За мен лично същинската сватба е тази в църквата. Другият подпис е формалност изисквана от закона в държавата. То аз винаги съм се чудила защо църковното брачно свидетелство не се признава като официален държавен документ и се налагат две церемонии?! Лошото в случая е, че предишните са станали кръстници на детето. Ама новите могат да станат на следващото ви детенце Grinning

# 80 12 окт. 2007, 13:06 ч.

София
Мнения: 123

Цитат на: ina05 в пт, 12 окт 2007, 12:22

Цитат на: Руми_ в пт, 12 окт 2007, 11:51

Е,да права си,но това в гражданското за нас си беше сватба и хората,които си поканихме за кумове(или свидетели),трябваше да бъдат с нас и в църквата,но нещата се промениха. 4удя се само какво им е виновно детето,4е не се интересуват и от него,наистина о4аквах пове4е от тези хора.Не говоря за пари или нещо подобно,да не ме разберете погрешно,а просто за едно общуване.

# 81 12 окт. 2007, 13:18 ч.

Мнения: 197

Да, Руми, жалко е наистина, но не съжалявай прекалено за изминали неща. Точно от тях си взимаме поуки за в бъдеще. Кръстника, наистина трябва да е много близък с детето, дори и отговорен за него. Нали при кръщенето кръстника говори от името на детето... Не можете да го кръстите втори път, но за църковния си брак внимателно подберете хората! Успех в избора и ще чакам да се похвалиш Grinning

# 82 12 окт. 2007, 13:19 ч.

Мнения: 197

И Руми, не съжалявай, че такива хора не са част от живота на детето ти. Peace

# 83 12 окт. 2007, 13:32 ч.

софия
Мнения: 2 140

Руми,не се ядосвай изобщо.И ние не нанаправихме най-добрия си избор за кумове.Видяхме ги какво представляват като хора около потготовката за сватбата ни.Разбрахме,че на тях не може да се разчита и сами след това леко се отдръпнахме от тях.Ама като се замисля аз какво искам от хора,които не могат да си създадат собствено нормално семейство вече 8 години.И те живеят без брак,но имат дете и са постоянно в положението,,Дай си ми куклите,на си ти парцалките".Общо взето не се разбират и май не се и обичат.На мене ми е криво,защото кумовете трябва да са ни най-добрите приятели и на празници и поводи да сме с тях,но така се случи,че вече не се виждаме.Горе главата Румче,все ще измислиш нещо по въпроса.

# 84 12 окт. 2007, 14:07 ч.

София
Мнения: 123

Ве4е спрях да се ядосвам,пак ще кажа-яд ме е само за детенце,но съм казала-майната му,сигурно е за добро.Ще ви разкажа най-пресният слу4ай преди две седмици.Мъжът ми и детето са се прибирали от някъде,когато слу4айно се заси4ат с така наре4ените ни кумове,които отново са си дошли без ние да знаем,та те спряли и запо4нали да се зака4ат с малкия,а той ги гледал като извънземни и ревнал,тогава мъж ми им казал "Видяхте ли бе ,детето не ви познава ве4е...",те пък изобщо и не реагирали,само отговорили-"Да,бе да.",ве4ерта естествено изобщо не се обадиха и не разбрахме и кога са си тръгнали.Какво пове4е да ви разправям....... #2gunfire

Живот и здраве с новите дано сме по-добре,аз съм оптимист Laughing

# 85 12 окт. 2007, 16:16 ч.

софия
Мнения: 2 140

А колко близки сте били като сте ги поканили за кумове?И изобщо какви са ви били взаимоотношенията преди това?

# 86 12 окт. 2007, 17:19 ч.

Не познавам по-достойни.Той ми е кръстник/буквално/, защото е дякон.А те двамата като цяло са лектори в едно начинание на Агапе-България за подпомагане, изграждане и съветване на Българските семейства/особено на тия в криза/.В подписа ми е линка към сайта на инициативата.

# 87 12 окт. 2007, 17:27 ч.

София
Мнения: 123

Цитат на: smehorana в пт, 12 окт 2007, 16:16

А колко близки сте били като сте ги поканили за кумове?И изобщо какви са ви били взаимоотношенията преди това?

Ами смея да твърдя,4е бяхме в отли4ни взаимоотношения преди да ни станат такива,а и извесно време след това.Да не кажа,4е бяхме неразделни.Сега като се замисля горе долу кога запо4наха да се отдръпват,мисля,4е малко след като родих,и като 4е ли запо4вам да го свързвам с това,4е те са заедно от по4ти 5 години и правят опити за бебе,но има някакъв проблем и все още нямат.Не съм много запозната,4е кумата не говори по този въпрос.Незнам,може и да има нещо общо,може и да бъркам