трябва ли да да изпращаме родителите си в хосписи?И трябва ли да се обвиняваме за това?
- Публикувана: 2 септ. 2007, 20:46 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2007, 20:13 ч.
трябва ли да да изпращаме родителите си в хосписи
Копирам ти поста си от една друга тема:
Да не дава Господ да стигна до там, децата ми, които съм отгледала от едно парче месо, дето не съм дала косъм да им падне от главата, да ме настанят в старчески дом.
Веднага си слагам край на живота.
Колко години ще живея, та ще им попреча и ще им натежа?
Родителите ми починаха, но знаеха, че в старчески дом няма да бъдат никога, не се понасям със свекърва ми, но и нея не бих завела в старчески дом - бих я гледала до последно, каквото и да ми струва.
Как заспиват тези хора, как живеят, в мъки сигурно, че от две или три деца, нито едно не иска родителя си....
Мъка, мъка...
Дано не разбирам дори, че децата ми въобще мислят по този въпрос - това е трагедия.
Да не дава Господ да стигна до там, децата ми, които съм отгледала от едно парче месо, дето не съм дала косъм да им падне от главата, да ме настанят в старчески дом.
Веднага си слагам край на живота.
Колко години ще живея, та ще им попреча и ще им натежа?
Родителите ми починаха, но знаеха, че в старчески дом няма да бъдат никога, не се понасям със свекърва ми, но и нея не бих завела в старчески дом - бих я гледала до последно, каквото и да ми струва.
Как заспиват тези хора, как живеят, в мъки сигурно, че от две или три деца, нито едно не иска родителя си....
Мъка, мъка...
Дано не разбирам дори, че децата ми въобще мислят по този въпрос - това е трагедия.
Аз пък мисля, че е много индивидуално и че по принцип няма нищо лощо в хосписите. Тук още имаме впечатления, за съжаление, най-вече от кошмарни старчески домове и затова ни се вижда ужасна постъпка (струва ми се). И на запад много възрастни хора изпадат в шок, когато децата им поискат да ги настанят някъде, но май много по-рядко от тук. Мисля, че ако възрастният човек има някакво заболяване, което изисква постоянни грижи, е много по-добре и за него, и за децата му да бъде някъде, където ще го обгрижват професионалисти и ще бъде сред хора на своята възраст. Много по-добре, отколкото да тежи на децата си, както става в болшинството случаи, колкото и рядко да се признава. Много повече ще се запази взаимната любов и уважение и няма да бъде изместена от раздразнение, нерви, досада, потиснатост от това, че си потънал в грижи (единият) или че си толкова унизително безпомощен (за другия)... Пък и докато пиша, се сещам - как може с лека ръка да пращаме невръстните си деца на целодневни ясли и градини, пък ни се струва безотговорно да наемем някой да се грижи за старите хора??? Само съображения, пак повтарям, мисля, че е индивидуално и не бива да се отсъжда лекомислено...
Някой гледал ли е възрастен човек по 24ч на ден, когато ви се случи тогава пишете. Едно е да гледаш възрастен човек горе долу здрав за възраста си а друго ако е с тежко заболяване е постоянни грижи. Ако остарея и здравето дотолкова ми се влоши ще се моля да ме пратят в такъв дом, не желая да тежа на детето си. Пиша от собствен опит, 2г не знаех почивка и с малко дете, съпруга ми на работа а грижите около свекърва ми със тежка форма на склероза бяха огромни, за стреса да не говорим.
Не милички това е голям грях да изпратиш родителите си там,начин за гледане винаги се намира, тъжно е представете си че и вие ще остареете не бихте искали да съврши живота ви между две оголели стени в мрачна сграда далеч от грижите на децата ви нали?!Даже и през ум да не ви минава,защото тежко и горко ви,съвестта ще ви мъчи рано или късно живота е толкова кратък,ако сме заедно ще сме по-силни не е ли така защо да низвергваме най-милите и близките си,тези които са ни дали живот защо защо защо ?!
Сега, когато съм млада, не искам да задължавам някого с моята особа на старини. Все пак, когато децата ми станат на моята възраст, ще имат свои деца да гледат. Аз предпочитам да изпълнят задълженията си като родители, отколкото да изпълняват задължения към родители. Те не са дошли на този свят по тяхно желание, а по мое. Не съм родила деца с идеята да ме гледат някой ден. Родих ги, за да запълвам с тях празнината в живота ми. Исках да са поне 2, за да не се разкъсват като остарея между мен и децата си. Ако някой ден решат да ме гледат (по тяхна воля - аз държа те да са господари на живота си, а не да правят каквото аз пожелая), да могат да се сменят. Но това трябва да бъде техен избор, защото те живеят техния си живот, за който са създадени. Не съм ги питала дали искат да се раждат.
Но да видим дали като остарея ще продължавам да мисля така...
Но още съм млада.....
Но да видим дали като остарея ще продължавам да мисля така...
Но още съм млада.....
Е, а децата в ясла трябва ли да изпращаме? Далеч от нашите грижи, да плачкат, сами, с някакви ужасни лелки? Не знаеш яли ли са, спали ли са, дали не ги е ступал някой. Дайте да оставим работата си и да седим в къщи да бършем дупета до седмата година.
Същото е и с възрастните. Не е задължително да изпратиш родителите си в хоспис. Но не може да зарежеш собствените си дом, семейство и работа за да гледаш родител. Не става така. Едно е да му сготвиш, да му купиш каквото му трябва, да го заведеш на лекар. Друго е да седиш в къщи цял ден и да бършеш дупе.
Същото е и с възрастните. Не е задължително да изпратиш родителите си в хоспис. Но не може да зарежеш собствените си дом, семейство и работа за да гледаш родител. Не става така. Едно е да му сготвиш, да му купиш каквото му трябва, да го заведеш на лекар. Друго е да седиш в къщи цял ден и да бършеш дупе.
Аз ако съм на 70 години, сама и болна... сама ще предпочета да ида в старчески дом, при наборите, отколкото да извикам дъщеря ми да ме гледа 
и да й поробя живота и младостта с моите старчески болести. Мисля, че сред наборите си в старческия дом, ще се чувствам по-добре 
.
и да й поробя живота и младостта с моите старчески болести. Мисля, че сред наборите си в старческия дом, ще се чувствам по-добре .Освен нея гледахме 1 година и леля му, която беше с тежка шизофрения.Бе не е работа.Нека ме обвинява който иска, ама да не му е на ръцете никога.Хосписа е добро решение според мен...в тоя случай.
Гледала съм бабата на мъжът ми - инсулт, напълно неподвижна, само с очите мърдаше....
Е, не ми натежа, напротив - радвах се, че правя последните й дни щастливи, а тя наистина се радваше, в очите и го четях... отиде си заобиколена с обич, това ми дава вътрешен покой и села, че мога да се справя.
Защо бихме гледали децата си? - нали сме били деца на тези хора, ако нещо се беше случило с нас, щяха ли да ни изпратят в сиропиталище или в болница - не вярвам.
Тъжно е това, което чета тук, жестоко е - извинете за силните думи, но да не дава Господ.... това е грехота.
Никой не знае какво ще му стовари живота, не е нужо да си на 70, 80 за да си жив труп и да трябва някой да се грижи за теб, тогава, така ли, сигурно ще развяваме знамена, че не искаме никой, че отиваме по желание?
За съжаление познавам хора, на които въобще не им пука за родителите и прародителите им, не бих искала да ги познавам, но факт.
Е, не ми натежа, напротив - радвах се, че правя последните й дни щастливи, а тя наистина се радваше, в очите и го четях... отиде си заобиколена с обич, това ми дава вътрешен покой и села, че мога да се справя.
Защо бихме гледали децата си? - нали сме били деца на тези хора, ако нещо се беше случило с нас, щяха ли да ни изпратят в сиропиталище или в болница - не вярвам.
Тъжно е това, което чета тук, жестоко е - извинете за силните думи, но да не дава Господ.... това е грехота.
Никой не знае какво ще му стовари живота, не е нужо да си на 70, 80 за да си жив труп и да трябва някой да се грижи за теб, тогава, така ли, сигурно ще развяваме знамена, че не искаме никой, че отиваме по желание?
За съжаление познавам хора, на които въобще не им пука за родителите и прародителите им, не бих искала да ги познавам, но факт.
...........Хосписа е добро решение според мен...в тоя случай.
ами ако не можеш да си го позволиш,какво ще стане с близките ти,
ти защо не ги настани там?
Господарката на Мандерлен
отново заставам зад твойте думи Гледала съм бабата на мъжът ми - инсулт, напълно неподвижна, само с очите мърдаше....
Е, не ми натежа, напротив - радвах се, че правя последните й дни щастливи, а тя наистина се радваше, в очите и го четях... отиде си заобиколена с обич, това ми дава вътрешен покой и села, че мога да се справя.
Защо бихме гледали децата си? - нали сме били деца на тези хора, ако нещо се беше случило с нас, щяха ли да ни изпратят в сиропиталище или в болница - не вярвам.
Тъжно е това, което чета тук, жестоко е - извинете за силните думи, но да не дава Господ.... това е грехота.
Никой не знае какво ще му стовари живота, не е нужо да си на 70, 80 за да си жив труп и да трябва някой да се грижи за теб, тогава, така ли, сигурно ще развяваме знамена, че не искаме никой, че отиваме по желание?
За съжаление познавам хора, на които въобще не им пука за родителите и прародителите им, не бих искала да ги познавам, но факт.
Е, не ми натежа, напротив - радвах се, че правя последните й дни щастливи, а тя наистина се радваше, в очите и го четях... отиде си заобиколена с обич, това ми дава вътрешен покой и села, че мога да се справя.
Защо бихме гледали децата си? - нали сме били деца на тези хора, ако нещо се беше случило с нас, щяха ли да ни изпратят в сиропиталище или в болница - не вярвам.
Тъжно е това, което чета тук, жестоко е - извинете за силните думи, но да не дава Господ.... това е грехота.
Никой не знае какво ще му стовари живота, не е нужо да си на 70, 80 за да си жив труп и да трябва някой да се грижи за теб, тогава, така ли, сигурно ще развяваме знамена, че не искаме никой, че отиваме по желание?
За съжаление познавам хора, на които въобще не им пука за родителите и прародителите им, не бих искала да ги познавам, но факт.
това, че си пратил родтелите си в хоспис, не значи, че не ти пука. познавам една жена, чиито родители и двамата бяха изперкали. тотално. серяха и пикаеха където им падне. прогонваха всяка жена, която идваше да чисти. дъщеря им не можеше да е при тях, защото работи. няма как да бъдат укротени, разбираш ли? лошо е да се грижиш за обездвижен човек. но за изперкал - още по-лошо.
в семейството на една от съученичките ми гледаха напълно склерозирала баба. неподвижна. миризмата беше ужасна. във въздуха се носеше напрежение... е не искам да живея така. колкото и да е егоистично.
Твое право
Не искам да споря, това е личното ми мнение, това е моят живот, аз избирам какво да правя.
Само да допълня, че преди инсулта баба му не ни познаваше, просто беше тотално склерозирала, даже няколко пъти ходеше до тоалетна на балкона ( не разбираше жената), инсулта я довърши, не се радвах, страдах с нея, но не защото ми тежеше или миришеше - тя страдаше много повече от нас, но знам, че си отиде щастлива.
Няма да пиша, какви бяха последните месеци на мама....много ме боли...., беше на 58 години, а толкова болна, разсейките бяха в костен мозък - не познаваше никой, от всякъде течеше кръв, но за миг, дори за миг, не си помислих, че няма да съм до нея, та ако ще още 100 години да ми се налагаше да я обгрижвам.
Искам я пак, обратно я искам....толкова болна, така трудна за гледане, но я искам...много...
Не искам да споря, това е личното ми мнение, това е моят живот, аз избирам какво да правя.
Само да допълня, че преди инсулта баба му не ни познаваше, просто беше тотално склерозирала, даже няколко пъти ходеше до тоалетна на балкона ( не разбираше жената), инсулта я довърши, не се радвах, страдах с нея, но не защото ми тежеше или миришеше - тя страдаше много повече от нас, но знам, че си отиде щастлива.
Няма да пиша, какви бяха последните месеци на мама....много ме боли...., беше на 58 години, а толкова болна, разсейките бяха в костен мозък - не познаваше никой, от всякъде течеше кръв, но за миг, дори за миг, не си помислих, че няма да съм до нея, та ако ще още 100 години да ми се налагаше да я обгрижвам.
Искам я пак, обратно я искам....толкова болна, така трудна за гледане, но я искам...много...
Искам я пак, обратно я искам....толкова болна, така трудна за гледане, но я искам...много...
пусни я да си отиде вече...
Заставам зад думите на НЮ относно собствената си персона.
Не искам да ангажирам никого с подобни заробващи грижи,не искам да утежнявам живота на децата си,които вместо да се отдадат на собственото си семейство и да се радват на децата си да се занимават с мен,старата бабичка.
Знам какво е да се гледа възрастен човек,като младо семейство живяхме почти 3 години с 90 годишната ми баба.Не е приятно.
Има една много мъдра приказка:
"Една майка може да отгледа 10 деца,но 10 деца не могат да гледат една майка."
Тъжно е,но е факт.
От друга страна не мога и не искам да си представям да дам родителите си в старчески дом.Колкото и луксозен да е.
Така съм възпитана.И не защото им го дължа,а защото знам,че заслужават повече.
Бих ги гледала колкото и да е трудно.
Но не се заричам.
Живота често ни опровергава!
Не искам да ангажирам никого с подобни заробващи грижи,не искам да утежнявам живота на децата си,които вместо да се отдадат на собственото си семейство и да се радват на децата си да се занимават с мен,старата бабичка.
Знам какво е да се гледа възрастен човек,като младо семейство живяхме почти 3 години с 90 годишната ми баба.Не е приятно.
Има една много мъдра приказка:
"Една майка може да отгледа 10 деца,но 10 деца не могат да гледат една майка."
Тъжно е,но е факт.
От друга страна не мога и не искам да си представям да дам родителите си в старчески дом.Колкото и луксозен да е.
Така съм възпитана.И не защото им го дължа,а защото знам,че заслужават повече.
Бих ги гледала колкото и да е трудно.
Но не се заричам.
Живота често ни опровергава!
Ама вие описвате старческите домове, като изквизиторски килии. Все едно отива човек в затвора.
Аз си го представям като курортен комплекс. Имаш си ТВ в стаята, която си е твоя, имаш си книжки, имаш си компания, през деня - разходки с наборите напред-назад, общи приказки, следобедно кафе... Защо го описвате като свършека на света, не мога да проумея.
Разбира се, там се отива по собствено желание. Ако човека не иска и го приема като нещо супер позорно и държи и настоява да го гледат децата му, тогава вече би трябвало те да го гледат, за да не се чувства нещастен. Но колко ще го гледат? Всеки си има собствен живот и това си е... А да виждаш, че си бреме за някой и знаеш, че винаги ще е така, какъв живот е това?
Но пак казвам, че там трябва човек да ходи по собствено желание. Ако го натикат насила, без да има избор и да не иска да е там, разбира се, че ще се приеме, като нещо ужасно.
Аз си го представям като курортен комплекс. Имаш си ТВ в стаята, която си е твоя, имаш си книжки, имаш си компания, през деня - разходки с наборите напред-назад, общи приказки, следобедно кафе... Защо го описвате като свършека на света, не мога да проумея.
Разбира се, там се отива по собствено желание. Ако човека не иска и го приема като нещо супер позорно и държи и настоява да го гледат децата му, тогава вече би трябвало те да го гледат, за да не се чувства нещастен. Но колко ще го гледат? Всеки си има собствен живот и това си е... А да виждаш, че си бреме за някой и знаеш, че винаги ще е така, какъв живот е това?
Но пак казвам, че там трябва човек да ходи по собствено желание. Ако го натикат насила, без да има избор и да не иска да е там, разбира се, че ще се приеме, като нещо ужасно.
Много ми беше трудно докато четях всичките мнения, отворих тази тема защото съм изправена пред този доста страшен проблем.
Баща ми от февруари месец е на легло,а е само на 61г. след много тежка дисекция на аортата и два много тежки инсулта.
уврежданията на мозъка му са нарушили тазовите и двигателни функции.Единственото което се възстанови,но не напълно
е съзнанието му.
Баща ми от февруари месец е на легло,а е само на 61г. след много тежка дисекция на аортата и два много тежки инсулта.
уврежданията на мозъка му са нарушили тазовите и двигателни функции.Единственото което се възстанови,но не напълно
е съзнанието му.
Проблемът е че 4 години гледах баба ми на легло във вкъщи.Тя почина миналата година юли месец. Аз имам син който в момента е на осем години.Не можете да си представите какъв ужас сме изпитвали през това време, не мога да съсипя веселото детство и психиката на детето си.Не знам дали ви се е случвало и дано никога не ви се наложи да гледате човек на легло.Това е страшно, нарушава се ориентацията кое е ден и кое е нощ.Те не разбират, кое е реално и кое не е.Баща ми е със силно увреждане на мозъка и понякога
става агресивен, не е опасен ,защото не може да стане,но удря по леглото и крещи, псува както никога до сега,просто не е същият добър и мил татко, който ме е отгледал, но аз продължавам да си го обичам.Живея в двустаен апартамент със съпругът ми, който страшно много ме подкрепя и дава всичко от себе си да ми помогне емоционално и финансово,ние вече нямаме семеен бюджет, а бюджетът на татко. Това са мой думи от друга тема. Баща ми сега е в хоспис , но е в по-добро съзнание и иска да се прибере във вкъщи.
чувствам се виновна ,че той е там далеч от нас и съм безсилна да се преборя с избора семейство дете или 24часа с татко.
става агресивен, не е опасен ,защото не може да стане,но удря по леглото и крещи, псува както никога до сега,просто не е същият добър и мил татко, който ме е отгледал, но аз продължавам да си го обичам.Живея в двустаен апартамент със съпругът ми, който страшно много ме подкрепя и дава всичко от себе си да ми помогне емоционално и финансово,ние вече нямаме семеен бюджет, а бюджетът на татко. Това са мой думи от друга тема. Баща ми сега е в хоспис , но е в по-добро съзнание и иска да се прибере във вкъщи.
чувствам се виновна ,че той е там далеч от нас и съм безсилна да се преборя с избора семейство дете или 24часа с татко.
Деси, сега погледнах, че ти си пуснала темата. Мисля, че сама си си отговорила. Не се обвинявай.
Едно време дядо го пратиха в дом. Беше със склероза, през пет минути почваше да си събира багажа "за да си ходи у тях". А той си беше в къщи. Колко пъти се е губил, просто не е истина. Не може да оставиш такъв човек сам и за секунда дори. Не се знае накъде ще хукне, а е опасно за него. И в такъв случай кое е по-добре?
Едно време дядо го пратиха в дом. Беше със склероза, през пет минути почваше да си събира багажа "за да си ходи у тях". А той си беше в къщи. Колко пъти се е губил, просто не е истина. Не може да оставиш такъв човек сам и за секунда дори. Не се знае накъде ще хукне, а е опасно за него. И в такъв случай кое е по-добре?
И в такъв случай кое е по-добре?
хоспис... квалифицирана помощ.. хора, които не са емоционално обвързани и заслепени от мъката, която поражда състоянието, на човека, който е бил твой родител, стожер, пример...
и аз, да не дава господ, ако легна болна, стара и склерозирала, още преди да съм си загубила акъла ще подпиша да ме пращат в старчески дом. Ако децата ми имат възможност има и частни старчески домове, ако не където ме оставят. Баба ми и дядо ми са на легло вече 5 г. с инсулт и склероза, снаха им стои да ги гледа, преобува, търпи им псувните и капризите, които са безмислени, това ли е живота който бихте искали за вашите деца 
Деси, наистина сама си си отговорила - нямаш право да съсипеш детето си за сметка на някакъв въображаем дълг, защото нашия дълг е към нашите деца - това е основното ти задължение като родител. Тук не става въпрос да изпратите някой някъде си за да си поживеете като хората. Става въпрос за твоите задължения като майка. Става въпрос за един започващ живот срещу един отиващ си. Никога повече не бива да изпитваш угризения заради избора си. Просто нямаш право да изоставиш детето си.
Според мен първо трябва да се направи разлика между хоспис и старчески дом. В едното заведение си що годе здрав, физически и психически, и можеш да се обслужваш сам. В другото си обикновено на легло, със или без психически проблеми.
Деси, съжалявам за избора, който си направила, много е тежко, но не се обвинявай, той знае сигурна съм, че сте направили всичко най-добро за него и го обичате
Ние с майка ми гледахме болния ми татко 6 месеца, на легло с изчезващо съзнание след тежка операция от тумор в мозъка. Можехме да го настаним в хоспис, или в друго подобно болнично заведение но не го направихме. Това беше наш избор, имахме жена, която ни помага.
Според мен не може да се обвиняват хората, всеки прави своя избор в конкретната ситуация.
Нещо друго ме подразни в постовете на някои, обяснения за това как миришело в домовете на такива хора и т.н. , ами извинете ме но ако мирише, това означава, че явно тези, които са гледали болния човек не са го правили както трябва.
Деси, бъдете до вашия родител, дали у вас, или в хосписа. Просто му давайте от вашата обич, независимо от мястото, където е в момента. Това е най-важно.
Деси, съжалявам за избора, който си направила, много е тежко, но не се обвинявай, той знае сигурна съм, че сте направили всичко най-добро за него и го обичате
Ние с майка ми гледахме болния ми татко 6 месеца, на легло с изчезващо съзнание след тежка операция от тумор в мозъка. Можехме да го настаним в хоспис, или в друго подобно болнично заведение но не го направихме. Това беше наш избор, имахме жена, която ни помага.
Според мен не може да се обвиняват хората, всеки прави своя избор в конкретната ситуация.
Нещо друго ме подразни в постовете на някои, обяснения за това как миришело в домовете на такива хора и т.н. , ами извинете ме но ако мирише, това означава, че явно тези, които са гледали болния човек не са го правили както трябва.
Деси, бъдете до вашия родител, дали у вас, или в хосписа. Просто му давайте от вашата обич, независимо от мястото, където е в момента. Това е най-важно.
аз лично ще помоля детето си да ме прати в хоспис, ако все още съм с акъла си.
виж това http://dnevnik.bg/show/?storyid=277147
виж това http://dnevnik.bg/show/?storyid=277147
Деси,не се обвинявай .
Мисля,че постъпваш правилно като даваш приоритет на майчиният дълг пред синовния/незнам дали има такава дума за дъщеря
/.
Всеки родител мечтае да види детето си щастливо,успяло,с добро семейство,да се радва на свои собствени деца.
Сигурна съм,че и баща ти не прави изключение.
.Мисля,че постъпваш правилно като даваш приоритет на майчиният дълг пред синовния/незнам дали има такава дума за дъщеря
/.Всеки родител мечтае да види детето си щастливо,успяло,с добро семейство,да се радва на свои собствени деца.
Сигурна съм,че и баща ти не прави изключение.
Благодаря на всички,за всичките отговори,който ми дадохте.Успокоих се много е приятно да чуеш това ,което смяташ за правилно,но мъката не минава,болката остава.В главата ми е каша,постоянно чувам:-Искам във вкъщи.А аз нямам възможност да го направя.И това все повече ми тежи с всеки изминал ден.Благодаря за хубавата статия наистина всички ми давате сили да продължа напред.