Имате ли такива деца?

bbunny, гледам че имаш само 13 постинга в този форум-може би четеш отскорто... С времето, увеличавайки времето прекарано тук ще  видиш че почти навсякъде стават такива войни. Това е нещо нормално за бг-форумите. 

Не се вързвай и гледай ти и детенцето са сте добре. Остава сега да се изнервяш допълнително от някакви си глупости... Пий една бира и да не ти пука! 

  пии една и от мен

Нашата дъщеричка до 6-тия месец беше много кротка. От тогава нещата коренно се промениха. Никнат й зъби - 5-6изкараха наведнъж, това е голям кошмар. Сега само пищи, плаче, буди се в 3 часа и пак пищи - гушкаме се, люлеем се на ръце, успокои се и пак като я сложим в леглото същата работа. При нас на спалнята не ще, бута ни и ние не настояваме. През деня хич не спи - най-много за час, направо съм удивена това мъничко човече откъде взима тая енергия. Аз отслабнах 18кг. откакто съм родила, а бях наддала само 9 за бременността. Не се оплаквам, ама не съм спала с месеца, мъжа ми също. Той умее да си наваксва обаче, а аз не. Та сега най-големия кошмар е страха от тъмно и вечерното лягане - разказвам по 8-9 приказки и като млъкна, разпищява се. Заспива към 1часа!!!!До кога ли ще е така????Иначе аз си я гледам, не ходи на ясли или подобни неща. А за твоя проблим, мисля, че има и връка с яслите - децата до 2г не са психически стабилни и не бива да се чувстват изоставени. Мисля, че сме ги създали, за да сме до тях.

Точно така мисля и аз!   

Не е хубаво да съдиш строго другите, защото едва ли можеш да видиш нещата през техните очи. Не знаем как е възпитавана самата майка, в какво семейство живее, какво е обкръжението й, какво още тежи на раменете й освен едно изнервено дете.

Но не мога да не реагирам, когато виждам пълна липса на разбиране на нуждите на детето, на неговите възрастови особености, психология и т.н. и вместо това - неудачен опит за "дресировка" и втълпяване на респект към родителите с "методи ,които са лично мои, независимо дали на някои не им харесват". Просто ми стана много тъжно за това детенце, а и за майка му, която явно е тръгнала в гршна посока с възпитанието му.

На въпроса: не, нямам такова дете. Много хора отбелязват колко са спокойни моите деца - но дали е защото така са се родили, или по-скоро защото бързо откликвам на плача им и не ги оставям да се дерат? Когато седнем най-после да вечеряме и бебето се събуди по средата на вечерята, отивам веднага да го приспя отново, понякога си прекъсвам яденето по 2-3 пъти (не знам защо се буди някои дни - може би не му е комфортно, студено/топло, има си причина, не е от лошотия). Когато каката ме ядосва, реве за глупости, тръшка се, отказва да излезе или да се облече, отказва да ме чуе, тормози бебето (уж от любов) и пр., знам, че причината често е в мен, защото аз самата съм изнервена за нещо и рефлектира в нея, или пък не съм успяла да се справя с нейните емоционални изблици, или пък не съм поставила ясно правило, а после се дразня на поведението й и пр. И ако опитам да променя своето поведение, имам повече успех, отколкото ако опитвам пряко да променям нейното. Просто има техники, които помагат на един родител да се справи в подобни ситуации, но трябва да се чете, наблюдава, мисли - не става с хапчета. Иначе идеална майка не съм, ама никак; често ме е срам от себе си, защото реагирам твърде бурно и остро. Но работя върху себе си  . И мисля, че всеки родител е длъжен да го прави, и то непрестанно. Да променяме себе си, да овладяваме нови умения, да се справяме със собствените си кризи и тези на децата - не да ги тъпчем с хапчета - успокоителни или приспивателни; да се опитваме да ги разбираме, а не да ги дресираме. Защото това са нашите деца, които трябва да обградим с любов, не животни, намерени на улицата, които можем да подритнем и подминем.

А мен това най ме впичатли. И е точно така както си го написала.
Който има дар слово, си го има.

Мисля, че през почивните дни му липсва режима от яслата. Доказано е, че децата са по-добри, когато всичко е системно при тях-храна, час за игра, следобеден сън. Прoсто се опитвай да спазваш графика от яслата. Моя син се събуди в 2 снощи( по-принцип спи до 7). Смених го , гушнах го  и отново заспа. Незнам колко е добре да се оставя детето да плаче с часове. Това само му разбива психиката, става нервен, защото е изморен и пак на вас се връща

bbunny, моето дете е още малко и не съм преживяла подобно нещо, но на близка приятелка дъщеря и изкара бебешкият пубертет много тежко. Рев, нерви и истерии буквално за всичко. Майката се побърка, опитваше всичко , но резултат нямаше. Смятам, че понякога действаше неправилно и прибързано, но никой не се е родил научен пък и отстрани е друго, съвсем различно е да ти е вкъщи.  Бих те посъветвала  да потърсиш   литература за този проблем( така ще се успокоиш, че има много такива дечица) и да импровизираш повече , докато намериш верният път. За яденето в ръцете- според мен има лакоми дечица, които сами не могат да се спрат и , ако родителя им угажда е възможно стомахчето така да се разшири, че после да е късно. Племенницата ми е на 5 и е с повишена захар, 6 кг над нормата е, вече е на диета , родителите са притеснени, а точно те са тези, които и даваха нон стоп сладко и тесто, защото "съкровището" искало. И това години наред..Съвета ми е да му даваш залъчета и в двете ръце, а когато си ги изяде, просто не даваш нови. Измисли някакво оправдание-свършили са, после ща дадеш пак и т.н. Но не го нагазвай, че може да стане " забранения плод".
Повтарям- лично не съм се сблъсквала с този проблем( все още ) и всичко ,което пиша са разсъждения, но не базирани на мой опит.
Успех!

И моето дете е ужасно нервно, четох разни статии по въпроса и изводът е, че просто има такива деца. Това обаче не ми поамга много, гледам да се владея през повечето време, но не винаги успявам. Тя е злояда, неспяща и плаче силно и продължително за най-малкото нещо. Майките, които нямат такива деца просто не знаят какво е. Разберете, различно е, когато е просто период и съвсем друго е когато това е ежедневие и не съдете жената така строго. Разбира се, че всеки си обича детето и ние сме любвеобвилни и си ги гушкаме и целуваме, но ни избиват чевиите от време на време  

Първо, много се радвам че се включи Емем, както винаги адекватно и на място! 
Второ, Ангелина, разширено стомахче може да получи дете(както ти самата си описала случая на приятелката си), тъпкано предимно със сладки, тестени изделия, бонбони, сладоледи и пр. боклуци.
Няма как да получи разширение на стомаха, ако се тъпче, с плодове, зеленчуци, риба, месо и т.н.
Една от най-голямите грешки, която може да направи един родител е да ограничи храната на малко дете!
Детето освен това трябва да има свобода на масата, да се чувства равноправен член на семейството.Тогава има и апетит, и е щастливо, но никога не се тъпче, ако му се дава хубава хранителна, нормална и полезна храна. Да не говорим, че децата колкото са по-малки, толкова по-малко могат да останат закотвени на масата. Обикновено бързат да слязат да играят, след като им омръзне това, което ядат или мажат по покривката. 

П.П: А деца, които системно са тъпкани с лоши храни, рано или късно започват да имат проблеми с метаболизма, стават дебелички и понякога така си и остават, ако родителите не се усетят.

Инфинити, абсолютно съм съгласна, именно за това споделих, че детето е яло точно сладки и тесто , а не просто храна. Но авторката пише, че детето и иска да опита всичко от хладилника, не отказва нищо, иска още. Притеснява ме  ,че , ако свикне да му се дава всичко, което вижда за храна, след време ще се пристрасти към вредните неща, тъй като те  са много по-вкусни и изкушителни за децата.