Осиновяване без брак?

Ами можеш да осиновиш сама,иначе трябва да сключите брак.
Успех

Аз също се интересувах от този въпрос, дори имах честта да ми кажат, че не могат да удовлетворят  молбите на нормалните семейства, какво оставало задругите.От друга страна непрекъснато се съобщават данни за броя на децата отглеждани без родителски грижи.Не разбирам! Но за себе си разбрах, че ако имаш нужда от това, ако вярваш, че можеш да дадеш обич на едно невинно създание, не се отказвай.За себе си открих друг път.Но във форума разбрах, че има и други който мислят като нас! Трябва да се преборим.

Нека ви кажа, семейство без брак за мен не е семейство. Съжалявам ако съм засегнал някого, но това е истината. Ако двама души не са сключили брак, тогава няма 100% доверие между тях. Бракът е за цял живот, без вратички за отстъпление, без алтернативи. Или даваш всичко или нищо. Няма такова нещо като ние се обичаме и сме семейство без брак. Семейството затова е семейство, точно защото са се свързали за цял живот. И библията говори за това. Още преди да беше създадена всяка друга институция, Бог създаде семейството (Адам и Ева) и ги благослови. От тук следва и обратното - съжителство без брак води до проклятие. Ако има благословение, значи има и проклятие. Просто е. От друга страна сме свидетели на толкова много разводи и може би затова много двойки предпочитат да не сключват брак. И отново се връщаме на доверието. Един затворен кръг от който няма излизане, докато човек не си промени мисленето. Нека ви кажа, когато решихме да се оженим с мойта съпруга ние се познавахме около 1 месец и не сме били гаджета дори за 1 ден. Задавах си много въпроси, тогава бях на 25 години и исках да избера подходящия партньор за цял живот. Питах се кое е най-важното - да е красива, тя беше и днес е по-красива от всякога, да е умна - тя беше и днес е по-мъдра от всякога, да е оправна - тя беше, а днес е повече от когато и да било, но дори всичко това за мен не достигаше. И се питах какво още. Молих се Бог да ми помогне да взема правилно решение, защото исках това да бъде завинаги. Тогава си зададох един въпрос, който реши всичко. Дали искам тази жена да бъде майка на децата ми? Когато си отговорих на този въпрос, всичко останало нямаше значение. Във въпросната вечер ние излязохме на разходка (бяхме на младежки палатков лагер с още 300 човека) и аз и казах - Краси(така се казва тя) ще се омъжиш ли за мен и тя каза "да". Това е. И вече 11год. ние се радваме на невероятен брак, на 5 прекрасни деца, 2 от които са осиновени и на чудесни взаимоотношения. Сменили сме 9 квартири за този период, последната преди 1 месец, но това не ни изважда извън релси, защото толкова се обичаме, че и на северния полюс да сме пак ще се чувстваме добре, когато сме заедно. Всичко това го пиша с вярата, че благословението на едно семейство е в брака, а без брак - радостта не е пълна. Разбира се, ако човек е сам и реши да осинови детенце, нещата са съвсем различни.

Напротив, напълно съм сериозен, въпреки че обичам да се смея от сърце. Само не разбирам защо толкова хора се ядосват, когато не приемаш принципите им. Ни най-малко не искам да им се меся в живота, а още по-малко да им давам акъл. Със съжаление обаче констатирам, че повечето хора тук, дори не са готови и да изслушат различно от тяхното мнение. Мисля, че това е меко казано липса на здрав разум. Или ако не е така, значи са постигнали всичко в живота и нямат нужда от нищо по-добро за в бъдеще, всичко знаят, всичко могат. Е, аз не съм достигнал до това съвършенство затова се вслушвам в съвети. Не ги приемам или отхвърлям веднага, но ги претеглям. Все пак ако човек иска да постигне успех трябва да се събира с успели хора.
Защото е глупаво да правиш едно и също нещо, а да очакваш различен резултат. И библията го пише "или направете дървото добро и плода добър, или направете дървото лошо и плода - лош.". Не знам за вас, но аз искам да бъда добро дърво, което да дава добри плодове. Е, хайде лека нощ.