Замислям зе за второ дете, но ме е адски страх

Здравей

И аз имам една дъщеричка, на 2 годинки и 2 месеца и чакам второ детенце, да ми е живо и здраво само 

При нас положението е като при вас, даже по-сложничко:
- майка живее на 5000 км и си идва веднъж в годината в БГ в отпуска за 2-3 седмици
- свекървата живее на 500 км, работи
- изплащаме огромни кредити

Какво да ти кажа, за първото ни детенце, все не беше удобен момента та накрая родих на 28, реших че няма да повторя таз грешка

Това е от мен, решението е ваше 

всеки разбира нещата по различен начин.аз например имам едно дете на 10 години и чак сега се реших на второ и то много трудно.не заради липса на средства .напротив имам собствен бизнес и не можех да си представя комбинацията от двете.но колкото повече не ставаше бебето все повече ми се искаше.сега вече съм бременна и съм много щастлива пък ще се оправя със всичко някак си.та по въпроса ти -за мене е по лесно когато разликата е по- голяма,но за децата май е по добре да е по-малка.пък и  много майки искат по-малка разлика.
ако питаш мене -давай.щом го мислиш значи го искаш аз до преди една година изобщо не се замислях.

Страхът винаги го има. Но пък човек веднъж живее...Решила съм като забременея да го давам по-лежерно с работата, да минимизирам стреса, като дойде бебето да си взема може би домашна помощница, за да не се ангажирам поне с чистенето толкова...и да се моля големият батко да се държи разумно, защото като го хванат дивите, спасение няма
Ще се справим Само да дойде бебчо

На същото мнение съм с КРИСИ,щом си започнала да го мислиш значи сега е момента.

Аз винаги съм искала много деца, но сега като родих първото видях какво е да си майка, и домакиня, и жена, и служител на постоянно работно време.
Доста е трудно, но тази година около мен много от приятелките ми родиха второ, а първите ни деца са с 1-2 месеца разлика, та може би затова ми влезе тази муха.
Също Теди като че ли стана по-разбрана и слуша повече от 3-4 седмици насам.
Излязох в отпуск, и имам доста свободно време, та се притеснявам да не би от това да се подведа в решението си.
Моите приятелки все ми се оплакват и това доста ме притеснява, а те имат майки до тях.
Когато се наложи да са сами с двете деца го описват доста сложно.
Та затова искам мнението на мами с 4 год деца по-скоро.Не, че на останалите не е от значение.
Но ми е любопитно едно 4год. дете дали се оправя само и може ли да бъде в помощ, или да изчакам още 2 год, да стане на 5год.

За финансовата гледна точка не мога да го миисля, надявам се нещата да са ок, само да е здраве.
Кредити нямаме, засега получаваме добри заплати според мен, отскоро фирмата ни почна да ме  осигурава на доста добра заплата-над 800 лв, което също ме успокоява, относно майчинството пэрвите 9 месеца.
Но пэк останалото ме обърква още и не мога да го реша окончателно.
А мъжа ми чака аз да стана готова за да действаме.

Ще пробвам да си го избия от главата поне за 1 год,  и пак ще се замисля, ако не стане, значи наистина е дошъл момента.
Така стана и првия път, бебето ми бе все в главата, и стана без да го правим специално.


Очаквам още мнения по моя , а може би на още много жени казус.


Моля споделете как е с две децаааа.
Благодаря Ви отново!

и аз първия път хванах без да е очаквано, а сега мисълта за второ ми се е забила като трън в мозъка. От време на време ме прихвщат, после ми минава  Ще чакам да се случи нещо, което да ми помогне да взема решение, че ме се поду главата от мислене вече! ...Ама с мислене ако ставаше работата.... 

Аз пък мисля, че колкото повече отлагаш, толкова повече ще отлагаш 
Също така мисля, че лесно няма.
Казваш, че имате достатъчно възможности, искате го и двамата, така че основните неща са на лице.
Всичко останало зависи от вътрешната ти нагласа. 

И аз си мисля, че колкото повече отлага човек толкова по-трудно се решава. Затова съм на мнение, че най-добре двете дечица да са с малка разлика 1г. - 1,5г. Така поне ще ги изгледаш наведнъж. И усилията няма да са в различни посоки. Имам предвид, че проблемите им ще са горе долу сходни. Не знам??? За сега съм само с едно дете. Поправете ме ако греша.

Ние отлагахме много дълго, но имахме сериозни причини. Сега си мисля, че твоят вариант е идеален. Действайте, не се страхувай, ще се справиш! Успех!!!

здравейте неуверени мами да си призная и ние сме в това положение-дъщеря ми е на 5 год и едва сега се решихме за второ.Сега тя е много самостоятелна и даже тя ни втьлпи тази идея.Мислярче разлика от 5-6 год е добре а даже каката ще помага много.Дано само стане по скоро.Успех на всички престрашили се.

За някои разликата от 5-6 год. е добра, за други - от 4, за трети от 1,6-2 год.
За всеки е различно. Затова пак пиша, че най-важна е нагласата на човек и да не се изпуска момента, в който родителите поискат второ дете 
Успех на всички! 

Моят син е на 2г. 1м, а съм бременна в шестия месец с второ бебче. Не мога да кажа, че не ми е трудно - напротив, но когато желание има и всичко се постига. Каква ще бъде разликата между децата е Божа работа и въпрос на ваше решение, но мисля, че една по-малка разлика е за предпочитане. Моята бременност не е от най-леките, но се надявам че с Божията помощ всичко ще е наред. Сама си гледам сина и домакинството. Моят съвет е - щом искате второ детенце - не се бавете! Успех!!!

като казвам, че сама си гледам сина и домакинството, имам предвид, че нямам домашна помощница, свекърва ми не е особено загрижена за положението ми, но добре че е мама, която понякога взима малкия за два-три дни, за да ме отмени.

синът ми е на 14 г. и бяхме решили,че ще си останем с 1 дете,и  когато разбрах,че съм бременна бях и шокирана и объркана,но сега много се радвам,че съм се решила да я  родя,тя ни радва страшно много(особено много и се радва баткото\) така,че не съжалявам дори за миг,че съм родила още едно въпреки трудностите(недоспиване,преумора и много др.|)\Така,че когато се почувстваш готова давай не се колебай това е най- хубавото нещо-|ДА БЪДЕШ МАЙКА! 

Ние сме в същото положение. Една принцеса на 5 год., която вече е по - самостоятелна. До скоро изобщо не се замислях за второ дете, но нещо ни стана и двамата с таткото почнахме да се замисляме. Проблема е, че се страхувам дали ще се справя, тъй като от около година смених работата си и сегшната ми дейност /частна/ е изцяло зависима от мен, и няма да мога да се отдам на детето, но пък това няма да ми е възможно когато и да е, тъй че ...... незнам, хем го искам хем се чудя.... 

Момичета не знам дали ми е мястото тук да се намесвам, тъй като аз чакам първото си детенце и може би не преценям точно ситуацията. Много исках да са близначета та да си ги отгледам наведнъж, въпреки че не знам дали щях да се справя. Но съм забелязала че човек когато започне да мисли нещо винаги размисля. Ние отдавна си мислехме за дете и аз винаги или заради работата, или заради жилище и какво ли още не все отлагахме. Сега ми се струва че просто е нямало смисъл да отлагам. Щом го искате мисля че ще се справите, макар и сами. В крайна сметка ти сама най-добре ще прецениш ситуацията и ще вземеш най-правилното решение за теб и семейството ти! 

 Аз от позицията на майка, която има 9-годишно дете и ми се иска вече второ да кажа, че колкото повече времето минава, толкова по-плашещо е взимането на едно такова решение. Дечицата е добре да нямат кой знае колко голяма разлика в годините Успех на всички ви 

Няма какво да чакате, ще се справиш
Успех

Не ви ли притеснява след това връщането на работа или намирането на такава с две деца, взимането на болнични, за едното, след това за другото?
Притеснявам се, че няма да издържа на това тичане - работа и деца.По- късно курсове, училища.
Ами свободно време за излизания, пътувания, с които свикнах напоследък покрай работата...
Не ми го побира главата как може да се носят толкова дини под една мишница
А все по често срещам жени с по три и направо им се възхищавам на куража.

Аз или прекалено съм се размислила или все още не го искам достатъчно силно поради обзелия ме страх за да съм в такова лутане и заемане на различни позиции по въпроса.
В едни моменти си представям стаята с бебето и малката ми сладуранка, разходки в парка, но в следващия момент нахбуват лоши спомени от никнене на зъби, висока температура и прохождане на бебе- по- точно болки в гърба и кръста...

Май трябва да спра да мисля и да реша да или не.
Но как да го направя

Здравейте момичета, аз съм съвсем от скоро във форума, но се надявам да си общуваме редовно. От два месеца си имам бебче - прекрасна дъщеря, чакана почти 12 години. И... вече мислиме за второ с таткото. Трябва само да мине времето, което е препоръчително да се изчака, след раждане по оперативен път. А иначе сами се гледаме с бебка. Майка ми е на 300 км, така че няма как да помага. Мисля, че е страхотно в едно семейство да има повече от едно дете. Аз имам брат и сестра. С брат ми разликата ни е 4 години, а със сестра ми дванадесет. Според мен няма препоръчителна разлика между децата, макар че много мои приятелки, планираха раждането на второто си дете така, че да съвпадне с тръгването на училище на първото (така имаха възможност да помагат по-активно в уроците на първолаците). Напоследък като че ли стана "модерно" да се раждат деца с голяма разлика. Имам познати жени, които са родили първото си дете съвсем млади, някои от тях - докато са следвали. След това са направили кариера и сега, когато са се утвърдили в професионален план и наближават или дори прехвърлят 40-те, се решават да родят второ дете (с разлика 17-20 години). Не можете да си представите колко подмладени и зередени с енергия са тези жени, след раждането. Така, че давайте смело, нека има повече бебета!

Aз съм мама на 3 момченца - с баби на по повече от 10000км. Което ще рече, че ги виждаме веднъж на няколко години. Домашна помошница нямам. Работя на пълен работен ден.
Определено 3 деца се гледат по-лесно от едно. А и е по-весело  Не мисля, че с нещо са ме притеснили - въпрос на приоритети - не излизаме на барове вечер, ходим по фамилни  ресторанти, където децата могат да беснеят без да притесняват околните

Това  звучи  малко по- оптимистично и стимулиращо.

Дали има други такива мами

Моето мнение е, че сега му е времето- дерзай.Разликата между децата ми е 8 години.Сина родих на 22 , а дъщерята на 30. И определено съжалявам , че не избързах малко с второто дете.Винаги сме искали две деца , но с времето свикнахме с повечето свободно време, по- малко отговорност, грижи и т.н.И когато се роди дъщеря ми, определено ми беше трудно.Бабите живеят наблизо, но всяка с ангажиментите си.Така че - ако искаш второ дете- давай, а то трудностите са нищо в сравнение с удовлетворението и гордостта , че си мама на двама.

Давай смело  хвани момента

Здравейте! Дъщеря ми е на почти годинка и с таткото вече се замисляме за второ. Това което ме спира е, че за момента живеем с родителите на мъжа ми. Апартамента е голям, те са готини, не се бутаме и пречим, но все пак ние разполагаме с една стая. Мъжа ми изкарва 1000 лв аз съм на 200 лв майчински. С тези пари гледат ли се две деца? Дали ще се справим? Имаме помощ от родителите разбира се. Страх ме е , че съм на 29 г. и , че много ще изостана с работата. Не , че имам бясна кариера, но тепърва да започна на 31 г.-32 г / примерно/.

Бихте ли се решили на второ в моя случай? Ако вече сте се решили, как мислите да се справяте?

И аз съм на 29 и на всичкото отгоре живеем на квартира. Реших, че искам бебе. Има една приказка, че когато всичко материално е наред именно тогава всичко останало не става. За себе си знам, че ми е дошло времето.Деца се гледат най-вече с много любов и с не чак толкова много пари.
 Успех ти желая и мъдрост при взимането на решение

Имеме дъщеричка на 3г и сега съм бременна в 3 месец. Разбрах, че е дошло времето, когато се улових, че мисля за това всеки ден. А преди 5-6 месеца не си и го помислях.

Здравейте и от мен.И аз много искам още едно дете , синът ми е на 8 и половина л На 37г. съм чувствам се чудесно . Дано да стане. На моменти се усещам че ме е страх пък и разликата е голяма, но през повечето време съм по-оптимистично настроена

 Ние имаме син на шест месеца и в момента сме в "секс маратон" за второ бебе. Винаги сме искали деца с малка разлика. След като се роди сина ни чувствахме, че нещо ни липсва. Сякаш чакахме другото бебе. Ама за нас това беше решено още преди да се оженим - поне две дечица и то с малка разлика. Дано стане скоро бебето.
 А иначе за помощта и ангажиментите - не живеем в България, бабите са далеч, статуса ни не е постоянен, ама пак си искаме второ бебче. Само да стане и ще се справим.
 Затова каквото и да решиш - успех и късмет. 

Присъединявам се към мамите искащи второ детенце! Аз също се улавям, че все по-често мисля за това! Говорим все по-често за второ детенце и със съпруга ми! Дори мислим да започваме тази седмица Какво ще кажете за една темичка на майките искащи второ детенце! Мен също ме е страх тъй като родих първия път с операция, но пък мноооого искам, даже не две ами три четири дечица, а съм на 28 - кога ще ги раждам не знам    Прегръщам ви и да знаете, че сте ми голям стимул всички вие искащи и имащи повече от едно дечица! 

Майка ми живее на 9 000 км, идва си веднъж на 2 години
свекървата е заета,
дядовците работят.
С таткото се редуваме да бачкаме (свободни професии сме)
изплащаме кредити
много сме щастливи 
Хлапето ми е на 4,7, бебето на 5 седмици - двама разбойници.
Баткото ми каза "Благодаря ти маме, че ми отгледа бебе". Много е гижовен и помага. Мисля, че улучихме джакпота с тази разлика
Отлагането и "еветуалните" проблеми са измамни. Давайте смело

И аз съм в такава ситуация.Преди година и мен ме беше страх и дори  не си го помислях,обаче сега това ми е най-съкровеното желание!Така че ако искате още едно дете-давайте,защото животът си минава,а и не винаги става от 1-я път!

 направо се чудя на майките със 2 годишните деца как се решават на второ та то първото е още бебе и не им ли се живее,не им ли се почва работа.Лично аз едвам изтърпях тези 2 год и исках да се връщам на работа,да бъда сред хора и едва сега,когато дъщеря ми стана на 5 започнахме да мислим за второ дете.

другият въпрос е че сега не се получава толкова лесно(първият път стана от раз) Може би човек когато иска нещо -не става аз все още не сам загубила надежда,но не знам

Трябва да ви кажа,че аз по-лесно си гледам двете деца отколкото първото.Тогава живеехме при свекърва ми,майка ми беше през два блока и финансово бяхме по-добре.Сега сме в друг квартал,в голям апартамент сами и финансово сме по-зле,но разбрах истински какво е да си майка едва когато родих второто.Колкото и да мислиш никога няма да е подходящ момента,а той идва тогава когато има желание за това.Моя съвет е скачай смело в авантюрата

Разплаках се от писаното от вас, толкова  ми стана мило, приятно, усещам положителна енергия от всички постове тук  и ми дадохте голям кураж.
Благодаря на всички и пожелавам на куражлийките тук и желаежите да родят отново и отново това скоро да стане.
Здраве и благоденствие на семействата Ви.
Благодаря 

Здравейте момичета,
аз имам едно бебче на месец и половина. Много ми се иска още едно. Ще изчакам година - година  иполовина и тогава ще го мислим. Не сме много добре финансово, а и трябва да разрешим жилищния проблем. Но предполагам, че въпреки това ще се реша като му дойде времето:)
Няма нищо по хубаво от пълна къща. Успех на всички

Е не всички стоят в къщи 2 години..  . Аз например се върнах на работа, когато Никола беше на 6 месеца и се наработих достатъчно, така че вече искам второ бебче 

Аз се върнах на работа когато Мая беше на 3 месеца, не по свое желание.

Сега се надявам да мога да си погледам бебчето повечко време с 9 месеца болнични след раждане 

Погълната от живота с всичкия му стрес и тревоги,покрай задълженията в семейството и работата, някак си така неусетно се изниза времето, в което с ръка на сърце си признавам (колкото и да ме е срам сега), че даже и наум не ми е минало за второ.Когато обаче дъщеря ми стана на 4-4.5 години започна да "мрънка" за сестричка...Изведнаж една такава топла м исъл ме жегна някак.
След дълги сметки (относно работата ми преди всичко, но не само)миналата година към края на септември спях хапчетата. Исках,но ме беше и страх някак си...Като се занизаха месец след месец и все "нищо" не ставаше се разочаровах от себе си (че не съм нещо в ред.Нещо повече стигнах даже до "не съм никаква жена" и от този сорт)...Благодарение на подкрепата на мъжа ми и неистовите усилия да се самоуспокоя някак си продължи все "така".
Е, как е в момента- не зная със сигурност точно сега.Ще го знам обаче следняколко часа, защото съм си сигурна, че съм бременна с второ.Знам го, чувствам го. 100% до колкото мога да се произнеса аз...(но докато не си видя теста и най-вече докато не ме види гинекологаъ ни???).
Въпреки всичко ми минават вече въпроси и тревоги: дали ще ме изхварлят от работа (бременни не мога т да я работят и трябва веднага като ме види лекар да се "обадя" на работодателя"); ами ако да- какво ще стане- само на 1 заплата докъде; Дъщеря ми трагва другото лято на училище- дали ще мога да съм и на разположение колкото е нужно; сигурно ще ни е нужно ново жилище; дали няма да ми се смеят заради моите 36 години; дали ще мога след раждането да си възвърна формата както първия път...Безброй страхове и терсания- надявам се неособено основателни...
Сега се опитвам да се "взема в ръце" и да ида да си взема теста за бременност...Страх ме е...

Пожелавам ти теста да е положителен. После всичко ще си дойде на мястото. А ти ще си...ти ще си една прекрасна майка и на 36   

Muzi, успех и горе главата 

Благоря на всички ви за подкрепата      и късмет на всички ни  !

Музи, Забрави за всякакви страхове. Всичко ще се нареди. Дано тестът да е положителен.

Горе главата, ще се справите. Народът е казал : дупе знае 2 и 200.

И аз съм на 37 и съм бременна. Много ме е страх от това дали ще се справя, дали няма да изглеждам смешно покрай младите мами на 20 . Все такива едни въпроси се въртят в главата ми. А толкова исках да имам второ. Много ви моля стискайте ми палци.

Стискам ви палци, момичета!!! Самата аз родих на 35, а бих искала след някоя-друга годинка и второ бебче! Майката не може да изглежда смешно... независимо от годините си.

Беше ме страх, сега само се надявам и се моля всичко да е наред...
Теста ми е положителен  , но на лекар ще ходя другата седмица- едва тогава ще мога "официално" да се похваля. 
 

Честито, радвам се за теб.
Мисли само позитивно и всичко ще е ок.
Целувки

Момичета, може ли тук да попитам, кога най-рано мога да си направя тест (домашен) ? Имам един Блу Дрийм, но на него не пише до колко е чувствителен към хормона? 

На поне един ден закъснение... 

 А това, че на някои тестове пише  " На 6-ия или 7-ия ден от зачеването  ", измама ли е?

Да

Като се има предвид, че с първата ми бременност (не че за сега има втора  ) , и на едноседмично закъснение ми беше отрицателен теста, май наистина трябва да си почакам  Няма да бързам, ще чакам, обещавам! 

Моето мнение е да не се плашите,давайте и това е!  Ще се справите!!!Важното е и двамата да не се отчайвате.(Не знам колко ще е меродавно моето мъжко мнение) Успех

Аз да използвам темата да споделя Направих си три теста и трите отрицателни, а ми закъснява вече 19 дни Направо ще се психясам

Касиди, ами какво чакаш, отивай при гинеколог. При 19 дни закъснение ще се види и плоден сак и ембрионче 

Аз не бих издържала да съм в неведение какво става толкова дълго време Отиди на лекар, имах приятелка, на която тестовете й бяха отрицателни, но гинеколог потвърди бременността, тук четох и за други подобни случаи. Успех

 Ще отида, просто се въздържах за да не ме сметнат и в лекарския кабинет за откачена, както аптекарката като купувах една купчина тестове

Отивай бързо на лекар, остави ги тези тестове! И бързо тук да кажеш какво е станало! 

ще ходия след работа днеср а за казването ще кажа ама най-вероятно ще е " нищо " Не разбирам как тест може да е отрицателен, а бременност да има

Не го мисли сега, до довечера ще ти е ясно всичко и ще си по-спокойна! 

Здравей, аз съм на 30 г. , но таткото е на 50 г., а моят син е на 4 г. и иска даже 2 бебето.
Не се притеснявай, ще си  майка та дори и на 37г. УСПЕХ!!!

Тичай на лекар. При първата ми бременност правих два теста (на 14 и на 16 ден от закъснението) и двата бяха отрицателни. А после се оказа, че съм бременна с близнаци.

Ходих на лекар в петък, гледа ме на видеозон и нищо, но каза в понеделник пак да отида за всеки случай. Преди малко се върнах, нищо не видя. Изписа ми Оргаметрил и при все че не ми идва вече 24-ти ден се чудя дали да ги пия лекарствата
 Зачетох се в нета в листовката http://www.medinfo.bg/doctor/sprav/Orgametril.htm Ами то пише, че приема на Оргаметрил подтиска овулацията Нищо не разбирам вече

Имала ли си до сега такова закъснение!?

По принцип да, но бях съвсем до скоро със спирала и проблеми не съм имала.

Хм...с такова закъснение не вярвам да не се види бременност
За регулиране на цикъла,лично аз бих пила Дуфастон.Така хем няма да навреди на евентуална бременност!
Върви отново на лекар и си направи отново тест.Дано все пак да има нещо,че това чакане знам как тормози

Да, Дуфастон ще си взема. Така ме посъветваха и други момичета от форума.Възмущавам се от невежеството на лекаря, който хем знае че правим опити, хем ми предписа точно Оргаметрил.

И аз съм се замисляла но имен много ме е страх.И така едвам се справям. 

Здравейте, момичета!
Моят мъж иска второ дете, а аз все още се колебая, ту се навивам, ту се развивам, ту ми се иска да гушкам едно мамло човече /ако може да е момиченце/, хем ме е страх. Даже исинът ми вика онзи ден "аз съм батко", аз '"на кого' на бебето дето ще си го вземем"    , така че май ще се замисля в положителна посока...
Успех на всички които мечтаят за бебче

Здравейте, мами!
Аз също се замислям за второ дете, но мъжът ми който е на 50г. се колебае , но към положително. Макар че синът ми беше и е много буен и палав , но вече като че ли се успокои малко.

Макарена, детенцето ти е на идеалната възраст за батко така ,че действай смело. Аз много съжалявам че не се навих на второ детенцето ми като беше на четири годинки но явно така е било писано. Желая ти късмет! 

И моят мъж ме притиска за второ. И  аз ту искам,ту не искам....не знам. Синът ние на 1.9 години и не знам дали не е много рано. Имам възможност да си наема жена да ми помага,но все пак ме е страх...страх от това да не се деформирам още повече,дали всичко ще е нормално. Страх ме е от това как ще деля любовта към детето ми сега с евентуално второ дете...все едно такива въпроси,на които няма да мога да си отговоря докато не опитам явно.но все още не е станало. Продължаваме да си правим опити от време на време пък...каквото стане.

Давайте смело. Казват, че от по-възръстни родители се раждали много по-умни деца.

И аз да споделя 
След дълго отлагане се навих на второ, което стана от раз ( за разлика от първото ).
Истината е, че много повече ме е страх, но от друга страна и много се вълнувам.
Дъщеря ми е много щастлива от новината.
Сега като се замисля не съжалявам че разликата ще е от по-големите. Поработих, помотах се, дори вече ми се стои отново в къщи, нямам нищо против да се откъсна за малко от вечните задръствания, от бързането, от хилядите задачи. От друга страна знам че ме чака доста безсъние, което малко ме плаши, но да сме живи и здрави ще се оправим.

Според мен е хубаво с повече от едно дете 

Тази вечер ми предтои да кажа на моята 5 и половина годишна дъщеря, че през май другата година ще става кака. Дали ще се зарадва? Та тя знае че "другата година" тръгва на училище и "изведнъж" (въпреки че тя самата много, ама много искаше "сестрича")...
Да видим... 
Всеки случай аз сам щастлива, макар и малко изплашена от предстоящото...

Касиди, отивай пак на лекар.
Преди време, след като махнах спиралата имах много проблеми- кисти, с ужасно висок туморен маркер, но ми се размина рязането благодарение на  един доктор, противно на насаденото мнение, че спиралата е безвредна ми каза, че това е в резултат от нея,
така  че потърси и друг лекар да те види.

Успех довечера 
Всичко ще е наред.

Това ми е втора спирала, първата като я махнах нямах проблеми. Факт е обаче, че вече 26-ти ден не ми идва. Трагедия направо...
muzi, успех ти желая 

Касиди, ами ходи на лекар бе човек, пак 

Причина има и трябва да се търси 

Правила съм си хормонални изследвания, всичко ми е наред. Кисти също нямам. На всички жени в рода ми, поне 3 поколения назад циклите са си със собствено мнение.

А, не могат ли да го предизвикат с таблетка  Че то така е много неприятно, обърква се тотално биологичния часовник 

Наистина е много неприятно, но се примирих. В началото се притеснявах, но след като забременях първия път се поуспокоих. Сега, притесненията ми са отново на дневен ред. В началото се опитваха с противозачатъчни да ми го уреголират цикъла и не се получи. Със спиралата що годе стана, от момента в който си я махнах пак същата работа

Не се притеснявай! Аз също винаги съм била с нередовен цикъл, пък забременях почти то раз без проблеми. Почти всяка година прескачам по един цикъл и ми идва чак на по следващия месец. Веднъж даже си правих три теста за бременност от нерви, че не ми идва
 

Успех

Здравей!
Моето златце е на 2г. и 8м. и сериозно се замислям дали не му е времето за братче или сестриче.При мен е по-леко-свекърва ми е злато и много ми помага,живее вярно с нас,но ми е голяма опора.И въпреки това все не съм убедена трябва или не...и то сега.Но ако човек чака да се оправят нещата...то животът си тече...

Като прочетох какво сте писали мамчета и се поуспокоих.Аз също вече си мисля за второ но някак все не се престрашавам,като си спомня безсънните нощи а те при мен бяха почти до втората годинка и незнам страх ме хваща.Успех на всички смели мами,дано да се престраша и аз

Просто не мислете за страха-колкото по- рано решите -по добре, защото може и да стане веднага, пък може и да чакате и да се притеснявате после. Казвам го от личен опит. И при мен страха беше адски голям, та се реших чак след десет години и сега съжалявам, защото не става освен с инвитро.
Успех! И не му мислете! 

След голямата дъщеря не вярвах, че ще се навия на второ, но нещо като ми влезне в главата ....край.  Сигурно и за много от вас е така. Притеснявах се най-много за бременността - Е, не беше по-лека от първата, но децата винаги си заслужават мъките.
Гледането е по-трудно от първия път. Нямаме много помощ - няма на кой да оставим дете дори за една нощ, но имаме гледачка за през деня (взима каката от градина и се занимава с нея като е в къщи) и ще гледа малката като тръгна на работа. Въпреки това не е лесно, но децата ни правят щастливи.

 

Аз наистина започнах да се навивам, но сега като че ли тази тема остан ана заден план до 1 година съм си дала срок да решим дали ще се хвърлим в този нов живот, защото неминуемо нещата ще станас съвсем различни, отколкото досега.

Аз май ще се откажа в този живот...

Какно мила ще се откажеш?