- Публикувана: 29 авг. 2007, 15:50 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2007, 21:36 ч.
следата от бившия
но маркировки за нов път да 
Няма как да го изтриеш спомена.
Вечно ще те преследва. Не се и
опитвай. Малко ще поизбледнее,
но все в някой момент ще идва.
И внуците ти чак ще разберат.
Вечно ще те преследва. Не се и
опитвай. Малко ще поизбледнее,
но все в някой момент ще идва.
И внуците ти чак ще разберат.
Взимам го това за цитат, за определено време. :=)
Да, сравнявам бившият със съпруга ми несъзнателно - реакции в сходни ситуации, манталитет, поведение, отношение към мен като личност и жена, усещане за живота като цяло....
Единствената следа която е оставил в мен, е съжаление че съм позволила да споделя прекалено дълго живота ми.
Единствената следа която е оставил в мен, е съжаление че съм позволила да споделя прекалено дълго живота ми.
Ще избледнее евентуално едва след като започнеш да обичаш повече себе си от него ...
На мен ми помогна.
На мен ми помогна.
А може би едва след като започнеш да обичаш НЯКОЙ ДРУГ ПОВЕЧЕ от него?
Искам да знам дали след края на една голяма любов остава само празнота и винаги ли ще сравнявам новите мъже в живота си с НЕГО? Или рецепти как да изчистим едно леке
Само да уточня първо, че аз не бих нарекла спомена си за една голяма любов "леке".
Според мен всеки човек изживява нещата различно, затова ти отговарям за себе си - не се изтрива. Колкото и да съм щастлива сега и колкото и да е пълен животът ми, този човек има специално място в сърцето ми и ще си стои там завинаги.
ВСИЧЧЧЧЧКИ бивши ми се изпариха от главицата, щом видях за първи път Ицко. Дори онзи, за когото страдах една година...Не го сравнявам с никого, той е такъв, какъвто съм искала, каквото съм търсила в другите...
Иначе - да, помня ги. С единия се и виждам даже. Но са много много далечно минало, понякога имам чувството, че Иц е бил единственият мъж в живота ми.
Иначе - да, помня ги. С единия се и виждам даже. Но са много много далечно минало, понякога имам чувството, че Иц е бил единственият мъж в живота ми.
Следата винаги ще е в нас - видима или не... Всеки човек преминал през живота ни оставя белег по един или друг начин. Може да е скрит, забравен дори, но винаги ще го има.
След като е баща на детето ми, няма как да не напомня за себе си /дъщяря ми страшно прилича на него/! Но всичко до тук! Всеки трябва да има свой собствен път!
ДА ПРАВИМ ДОБРО, БОГ ДА ГО ВРЪЩА НА ДЕЦАТА НИ!!!
)
Ще избледнее евентуално едва след като започнеш да обичаш повече себе си от него ...
На мен ми помогна.
На мен ми помогна.
А може би едва след като започнеш да обичаш НЯКОЙ ДРУГ ПОВЕЧЕ от него?
Може би сте прави , че времето лекува и че клин клин избива. Някой ме обвини , че го наричам леке, пък в същото време и най- голямата ми любов, но това нещо се появи в мен от раздялата. Бяхме определили дата за сватба, живеехме вече 4 г. заедно и при едно скарване аз се прибрах вкъщи и той след една седмица ми се обади пиян да ми каже че щял да се жени за някаква съученичка. Целият ми багаж беше там, когато той вече я е водил на мойто легло. След това се обажда няколко пъти, но аз не исках да говоря с него. Тъкмо малко ми беше поразкарало и сега имах рожден ден- първият sms ми беше от него още в 8 часа и с големи букви ми беше написал- ЛИПСВАШ МИ. Нали ще се жени за друга защо му липсвам нека да бъде щастлив с нея
Понякога дистанцията на времето има добрината да направи съжителството между спомените и настоящето ако не приятно, то поне възможно. За съжаление количественото измерение "време" необходимо, за да се притъпи болката до поносимо състояние не е подвластно на никакви фактори. Може би един ден просто усещаш, че искаш да живееш. Дано да си късметлийка и да ти трябва по малко време.
Една отминала любов трябва да се замени с нова 
Това е НАй-доброто решение. Няма смисъл да сравняваш следващите с някой от миналото. Потърси нещо, което в предишния не си открила, а си искала 
груба грешка е според мен сравнението...
Това е НАй-доброто решение. Няма смисъл да сравняваш следващите с някой от миналото. Потърси нещо, което в предишния не си открила, а си искала груба грешка е според мен сравнението...
Да сравнявам предишния със сегашния и дума не може да става.Такова мъчение като предишната връзка не съм имала никога. Не знам,защо съм търпяла всичко това и съм се надявала на нещо.Чат пат ме връхлитат някакви споменчета,но се надявам времето да ги отмие.
Времето ще го изтрие най-добре!
С това не съм съгласна, че времето лекува.
При мен не помага.Иначе Лиска го е казала мн. точно.
А сравнението е грешка. Не бива да го има.
Срам не срам, самата анкета ми е крайно непонятна 
На мен също не ми е ясна и ми се струва, че авторката нещо се е объркала като е писала опциите за отговорите. Затова не съм гласувала. А иначе гледам, че има 24 гласували
. Ако някой иска да обясни за какво иде реч в анкетата... 
Ако бившият е бил по-близък, по-желан и по-обичан от всички останали мъже в живота ми, да, следи остават. Не се боря с тях, не целя заличаване. Както се казва "не се гаси туй що не гасне". Няма начин просто, а и смисъл също. Номерът е тези следи или спомени да не са мъчителни, да не пречат на настоящето ни.
Когато нещата не са изживени докрай в една връзка, остава един особен копнеж, който също чертае следи. Понякога с времето те се заличават. Друг път се задълбочават и няма заличаване.
Според мен всичко зависи от това колко близко сме допуснали човека до себе си, каква част от себе си сме му отредили. Да, има случаи, в които нова връзка е решението. Но това не върши работа в случаите на "голяма любов".
Твоя случай много ми напомня за една мисъл "Хората се разминават или от неопитност, или от зле разбрана гордост"... Не ми се виждат приключили и изяснени нещата между вас. Може би затова в мислите си ти все още не можеш да се отделиш от него...
Когато нещата не са изживени докрай в една връзка, остава един особен копнеж, който също чертае следи. Понякога с времето те се заличават. Друг път се задълбочават и няма заличаване.
Според мен всичко зависи от това колко близко сме допуснали човека до себе си, каква част от себе си сме му отредили. Да, има случаи, в които нова връзка е решението. Но това не върши работа в случаите на "голяма любов".
Твоя случай много ми напомня за една мисъл "Хората се разминават или от неопитност, или от зле разбрана гордост"... Не ми се виждат приключили и изяснени нещата между вас. Може би затова в мислите си ти все още не можеш да се отделиш от него...
Не губи себе си. Прави само неща, които искаш да правиш. Ако искаш клин, клинувай, ако не искаш-остави нещата на времето, но не си губи живота с неща, които не са твое решение, а някаква реакция на нещо, някого.
На мен ми остана една пола, един чорапогащник
, пусто як се оказа, някъде има забутана снимка, на която пише от Милото за милото или нещо подобно, малко снимки-човекът наистина даде най-доброто от себе си да не остави нищо. А пък аз подарявах вечен часовник с послание 
На мен ми остана една пола, един чорапогащник
, пусто як се оказа, някъде има забутана снимка, на която пише от Милото за милото или нещо подобно, малко снимки-човекът наистина даде най-доброто от себе си да не остави нищо. А пък аз подарявах вечен часовник с послание 
Ако любовта е била голяма, винаги ще сравнявам следващите с НЕГО.
Няма как да го изтриеш спомена.
Вечно ще те преследва. Не се и
опитвай. Малко ще поизбледнее,
но все в някой момент ще идва.
И внуците ти чак ще разберат.
Вечно ще те преследва. Не се и
опитвай. Малко ще поизбледнее,
но все в някой момент ще идва.
И внуците ти чак ще разберат.
и той да заличи болката Няма как да го изтриеш спомена.
Вечно ще те преследва. Не се и
опитвай. Малко ще поизбледнее,
но все в някой момент ще идва.
И внуците ти чак ще разберат.
Вечно ще те преследва. Не се и
опитвай. Малко ще поизбледнее,
но все в някой момент ще идва.
И внуците ти чак ще разберат.
изчерпателна както винаги
Честно,аз и преди съм споделяла тук,че няма мъж в животът ми,за когото да съжалявам
Обичала съм,страдала съм,самоунищожавала съм се от мъка до един период,но в последствие....след години....нищо не ми липсва от него
Странна работа! Не че съм имала много мъже,но имам опит...и си мисля,че истински може би не съм обичала!!!
няма мъж в животът ми,за когото да съжалявам
Обичала съм,страдала съм,самоунищожавала съм се от мъка до един период,но в последствие....след години....нищо не ми липсва от него
Странна работа! Не че съм имала много мъже,но имам опит...
Обичала съм,страдала съм,самоунищожавала съм се от мъка до един период,но в последствие....след години....нищо не ми липсва от него
Странна работа! Не че съм имала много мъже,но имам опит...
Да сравняваш не е чак толкова лошо- все пак имаш на какво да стъпиш и гледаш да не повтаряш същата грешка
А колкото до мястото му в живота ми -да ,има го и сигурно винаги ще е така,въпреки,че мина доста време.Но сякаш помня повече хубавото и доброто....Сякаш в случая важното е да не съжаляваш,че вече е бивш и просто да продължиш напред/като мен/!
А колкото до мястото му в живота ми -да ,има го и сигурно винаги ще е така,въпреки,че мина доста време.Но сякаш помня повече хубавото и доброто....Сякаш в случая важното е да не съжаляваш,че вече е бивш и просто да продължиш напред/като мен
/! Няма как да го изтриеш спомена.
Вечно ще те преследва. Не се и
опитвай. Малко ще поизбледнее,
но все в някой момент ще идва.
И внуците ти чак ще разберат.
Вечно ще те преследва. Не се и
опитвай. Малко ще поизбледнее,
но все в някой момент ще идва.
И внуците ти чак ще разберат.
Много умно казано
Извинявай за каква следа говориш, та той или те обича наистина и съжалява - пише ти смс-и че му липсваш, или е още недорасъл младеж, който не се задоволява с една жена до себе си.
4 години са доста - винаги ще заема място в сърцето ти. Ама да го наричаш леке, означава и себе си да обиждаш.
4 години са доста - винаги ще заема място в сърцето ти. Ама да го наричаш леке, означава и себе си да обиждаш.
