Здравейте, аз съм на 21г. и отдавна усещам ,че някак си майчинското вече "говори" в мен. С приятелят ми сме вече 1 год. заедно , и двамата искаме бебче и често говорим за това. Обаче това , коета ме кара да се замислям е,че първо все още не живеем сами,второ - дали родителите ми няма да намерят начин да ме накарат да го махна.Всъщност те са много добри и разбрани хора,но ме притеснява това как баща ми ще приеме факта,че ще става дядо.Посъветвайте ме как да постъпя с него. Сигурна съм , че не само аз имам такъв проблем.
- Публикувана: 29 авг. 2007, 15:09 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2007, 17:15 ч.
Как да постъпя с родителите си?
според мен, а аз имам 17 годишен семеен стаж, две деца и аналогични проблеми, трябва първо да се убедиш, че това е човекът за теб, т.е. да поживеете заедно и отделно от родители, защото едно е да си излизате, да си ходите по купони и т.н., съвсем друго става, когато трябва да се пазарува, чисти, готви, пере, глади, да се плащат сметки, да се поправя разваленото казанче.....Ако и тогава всичко е наред- смело правете бебчето. Постът излезе малко песимистичен, но опитът учи, че цветята и розите са до едно време, после почват битовите пробеми и остава онази привързаност между партньорите, която ги държи един за друг. А родителите.....Те винаги ще имат едно на ум, че не това е мечтаният им зет, но ако го обичаш наистина- защитавай любовта си, а те, дори и да се понацупят, рано или късно ще ти простят.
Отговори си първо на въпроса дали искаш приятелят ти да е баща на детето ти. Всичко друго няма значение и ще се нареди.
Това е най-важното.
А ти си пълнолетен човек и никой няма право да ти диктува в живота. Още повече, че бабите и дядовците обикновено се радват много на децата.
Аз лично мисля, че ти е раничко за бебе...
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Отговори си първо на въпроса дали искаш приятелят ти да е баща на детето ти. Всичко друго няма значение и ще се нареди.
Това е най-важното.
А ти си пълнолетен човек и никой няма право да ти диктува в живота. Още повече, че бабите и дядовците обикновено се радват много на децата.
О, да, стига младите родители да не чакат на мама и тате да им издържат и гледат рожбичката...
Здравейте, аз съм на 21г. и отдавна усещам ,че някак си майчинското вече "говори" в мен. С приятелят ми сме вече 1 год. заедно , и двамата искаме бебче и често говорим за това. Обаче това , коета ме кара да се замислям е,че първо все още не живеем сами,второ - дали родителите ми няма да намерят начин да ме накарат да го махна.Всъщност те са много добри и разбрани хора,но ме притеснява това как баща ми ще приеме факта,че ще става дядо.Посъветвайте ме как да постъпя с него. Сигурна съм , че не само аз имам такъв проблем.
и желанието за майчинство май. Дали
наистина ти е времето, след като не си
оправила битовизмите във връзката ви.
И как така родителите ти ще те накарат
да махнеш детето? Нали си голям човек!
Не вярвам да те изкормят. Пък и сигурно
си самостоятелна, както и приятелят ти,
и ще можете да се справите с всичко, което
ви поднася евентуалното родителство. На
първо време помислете за отделно жилище.
според мен, а аз имам 17 годишен семеен стаж, две деца и аналогични проблеми, трябва първо да се убедиш, че това е човекът за теб, т.е. да поживеете заедно и отделно от родители, защото едно е да си излизате, да си ходите по купони и т.н., съвсем друго става, когато трябва да се пазарува, чисти, готви, пере, глади, да се плащат сметки, да се поправя разваленото казанче.....Ако и тогава всичко е наред- смело правете бебчето. Постът излезе малко песимистичен, но опитът учи, че цветята и розите са до едно време, после почват битовите пробеми и остава онази привързаност между партньорите, която ги държи един за друг. А родителите.....Те винаги ще имат едно на ум, че не това е мечтаният им зет, но ако го обичаш наистина- защитавай любовта си, а те, дори и да се понацупят, рано или късно ще ти простят.
Я прочети и тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=216674.0
Аз лично мисля, че ти е раничко за бебе...
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Здравейте, аз съм на 21г. и отдавна усещам ,че някак си майчинското вече "говори" в мен. С приятелят ми сме вече 1 год. заедно , и двамата искаме бебче и често говорим за това. Обаче това , коета ме кара да се замислям е,че първо все още не живеем сами,второ - дали родителите ми няма да намерят начин да ме накарат да го махна.Всъщност те са много добри и разбрани хора,но ме притеснява това как баща ми ще приеме факта,че ще става дядо.Посъветвайте ме как да постъпя с него. Сигурна съм , че не само аз имам такъв проблем.
Рано ти е. Първо не се самостоятелни, второ не си се наживяла, нито пък приятелят ти, трето тепърва ти предстоят плодовитите години. Аз съм на принципа първо професия и стабилност и тогава бебе.
Аз мисля, че последно трябва да се притесняваш, как баща ти ще приме да става дядо! Как прие това, че дъщеря му води полов живот? А и родителите рядко принуждават децата си да правят аборти, ако не е страшно наложително. Абортът не е шега или промивка!
По-скоро си помисли, как ти и приятелят ти ставате семейство, работите ли, учите ли, доходи-какви, къде отивате да живеете... Връзка от 1 год. не е дълготрайна връзка на вашите години, особено като живеете още при родителите си и се виждате само за купони, кафенца и т.н. Това не е съвместен живот. Според мен - първо заживявате заедно, виждаш как вървят нещата и то правенето на бебе ще си стане логично. И родителите ви ще приемат нормално развитието.
По-скоро си помисли, как ти и приятелят ти ставате семейство, работите ли, учите ли, доходи-какви, къде отивате да живеете... Връзка от 1 год. не е дълготрайна връзка на вашите години, особено като живеете още при родителите си и се виждате само за купони, кафенца и т.н. Това не е съвместен живот. Според мен - първо заживявате заедно, виждаш как вървят нещата и то правенето на бебе ще си стане логично. И родителите ви ще приемат нормално развитието.
О, да, стига младите родители да не чакат на мама и тате да им издържат и гледат рожбичката...
Може пък на човека да му хареса тази роля и хем си млад,хем ти и отгледали децата.За бабата не пише 
май тя е съгласна и ни е страх от бъдещия дядо 
Принципно бащите трудно приемат подобни роли,но след това ги изпълняват ПЕРФЕКТНО
Аз мисля, че последно трябва да се притесняваш, как баща ти ще приме да става дядо! Как прие това, че дъщеря му води полов живот? А и родителите рядко принуждават децата си да правят аборти, ако не е страшно наложително. Абортът не е шега или промивка!
По-скоро си помисли, как ти и приятелят ти ставате семейство, работите ли, учите ли, доходи-какви, къде отивате да живеете... Връзка от 1 год. не е дълготрайна връзка на вашите години, особено като живеете още при родителите си и се виждате само за купони, кафенца и т.н. Това не е съвместен живот. Според мен - първо заживявате заедно, виждаш как вървят нещата и то правенето на бебе ще си стане логично. И родителите ви ще приемат нормално развитието.
По-скоро си помисли, как ти и приятелят ти ставате семейство, работите ли, учите ли, доходи-какви, къде отивате да живеете... Връзка от 1 год. не е дълготрайна връзка на вашите години, особено като живеете още при родителите си и се виждате само за купони, кафенца и т.н. Това не е съвместен живот. Според мен - първо заживявате заедно, виждаш как вървят нещата и то правенето на бебе ще си стане логично. И родителите ви ще приемат нормално развитието.
Подкрепям напълно
Аз също мисля, че за да стане човек родител трябва да е достатъчно стабилен финансово и най-вече да е самостоятелен. Защото отглеждането на детето ще лежи най-вече на вашите плещи. Според мен родителите ни са изпълнили задълженията си към нас в ранна детска възраст и е крайно некоректно да им се тръсне за отглеждане едно внуче. Също така едногодишна връзка определено не е кой знае каква проверка. Може би трябва първо да станете самостоятелни, да поживеете заедно и чак тогава да мислите за бебе.
Относно възрастта мое лично мнение е , че още ти е рано. Аз забременях за първи път на 22 години, но тогава бях сигурна, че не съм готова да бъда майка. Никога досега не съм съжалявала за това си решение. Поживях си дълго и добре без дете. Родих дъщеря си на 34 години и не мисля, че съм закъсняла. И най-вече баща и е точно този баща, който винаги съм искала за детето си.
Относно възрастта мое лично мнение е , че още ти е рано. Аз забременях за първи път на 22 години, но тогава бях сигурна, че не съм готова да бъда майка. Никога досега не съм съжалявала за това си решение. Поживях си дълго и добре без дете. Родих дъщеря си на 34 години и не мисля, че съм закъсняла. И най-вече баща и е точно този баща, който винаги съм искала за детето си.
VIE ve4e mi pisahte ne6ta skoito v 99% sam suglasna blagodarq vi,no ima i ne6ta koito ne sam napisala v temata,kato tova naprimer 4e dvamata vzimame dosta dobri zaplati ,6te si kaja napravo-pod 1400lv dohodi na mesec nqmame,plius tova moje da se kaje 4e v nqkakav smisal jiveem zaedno.nie sme 24 4asa v denono6tieto zaedno-bilo v nas ili v tqh.prosto ne sme se ustanovili na edno opredeleno mqsto,tova e! kolkoto do ba6ta mi,toi e ot tozi tip hora koito ne mogat da priemat fakta 4e ostarqvat,toi se 4uvstva na 20,kogato navur6i 40 be6e v depresia dosta dulgo vreme,tova me pritesnqva,i kogato az ponqkoga zagovorq 4e rano ili kusno 6te stane dqdo,toi mi kazva "abe are stiga be" s edna takava pritesnena fizionomia!
Изнасяте се на квартира заедно. Изкарвате в нея зимата, за да видите колко ще останат от тия 1400 лв след като платите наем, ток, вода и ПАРНО 
. Хубавко ги пресмятате дали ще стигнат за вас и бебе. Ако не сте си издрали очите до края на отоплителния сезон - давайте 
За квартирата го казвам, защото е хубаво да се установите някъде отделно от каквито и да било родители колкото и добре да се разбирате с тях. Това си е мое мнение, де. Но идеята за 3 поколения под един покрив ми е страшна.
. Хубавко ги пресмятате дали ще стигнат за вас и бебе. Ако не сте си издрали очите до края на отоплителния сезон - давайте За квартирата го казвам, защото е хубаво да се установите някъде отделно от каквито и да било родители колкото и добре да се разбирате с тях. Това си е мое мнение, де. Но идеята за 3 поколения под един покрив ми е страшна.
Изнасяте се на квартира заедно. Изкарвате в нея зимата, за да видите колко ще останат от тия 1400 лв след като платите наем, ток, вода и ПАРНО . Хубавко ги пресмятате дали ще стигнат за вас и бебе. Ако не сте си издрали очите до края на отоплителния сезон - давайте
За квартирата го казвам, защото е хубаво да се установите някъде отделно от каквито и да било родители колкото и добре да се разбирате с тях. Това си е мое мнение, де. Но идеята за 3 поколения под един покрив ми е страшна.
. Хубавко ги пресмятате дали ще стигнат за вас и бебе. Ако не сте си издрали очите до края на отоплителния сезон - давайте За квартирата го казвам, защото е хубаво да се установите някъде отделно от каквито и да било родители колкото и добре да се разбирате с тях. Това си е мое мнение, де. Но идеята за 3 поколения под един покрив ми е страшна.
Абсолютно съм съгласна,аз също съм се омъжила и родила на 20,но веднага се отделихме и идеята дори да се наблъскам с толкова много хора от различни поколения под един покрив ми се струва
Ако се убедите че издържате финансово сами и живота под един покрив не ви влудява-дерзайте,то така или иначе следващата логична стъпка е бебчето
Успех!
Хайде,стига с тези сметки.Вие дете ли ще правите или самолет ще купувате? Има толкова много хора родили преди 30 пък не са умряли от глад и са плащали и наеми,и сметки. 
И аз съм родила на 22 първото си дете.Бяхме студенти и не сме имали жилище,изнасяла съм се под наем на 5 места,даже и в друг град въпреки,че съм родена и живяла само в София.Второто си дете родих на 26 и бях сама в София / при това 8 години/ ,мъжа ми работеше в провинцията и какво справях се и без баби и без мъж Децата си порастнаха и ние направихме жилища и на нас ,и на тях.През ум не ми е минало дали съм готова или - не за майка,или той за баща.Просто се обичахме и се обичаме въпреки мнооооооооооооооооооооооогото години и мноооооооооооооооооогото трудности.Винаги съм била сигурна,че мога да разчитам на него,а мисля ,че и той е знаел същото. И понеже не е било леко сега помагам с всичко , с което мога на децата си и изобщо не чакам благодарности и метани.Надявам се да са добре всички.За миг не съм мислила,че внуците могат да ми тежат или ,че аз им ги отглеждам.Гледам ги когато мога и се старая да им осигуря спокойствието да работят и да реализират плановете си за техния си личен живот.И хич не ме интересува дали някой ще прави сметки длъжни ли са бабите и дядовците да гледат внуците си.Не се чувствам длъжна,но искам да осигуря на децата си лично време и възможности за професионална реализация.Между другото и аз все още работя и не съм престаряла,но това не ми пречи да се занимавам с внуци и да си ходя по купони,когато искам / даже и с малчовците /
И аз съм родила на 22 първото си дете.Бяхме студенти и не сме имали жилище,изнасяла съм се под наем на 5 места,даже и в друг град въпреки,че съм родена и живяла само в София.Второто си дете родих на 26 и бях сама в София / при това 8 години/ ,мъжа ми работеше в провинцията и какво справях се и без баби и без мъж Децата си порастнаха и ние направихме жилища и на нас ,и на тях.През ум не ми е минало дали съм готова или - не за майка,или той за баща.Просто се обичахме и се обичаме въпреки мнооооооооооооооооооооооогото години и мноооооооооооооооооогото трудности.Винаги съм била сигурна,че мога да разчитам на него,а мисля ,че и той е знаел същото. И понеже не е било леко сега помагам с всичко , с което мога на децата си и изобщо не чакам благодарности и метани.Надявам се да са добре всички.За миг не съм мислила,че внуците могат да ми тежат или ,че аз им ги отглеждам.Гледам ги когато мога и се старая да им осигуря спокойствието да работят и да реализират плановете си за техния си личен живот.И хич не ме интересува дали някой ще прави сметки длъжни ли са бабите и дядовците да гледат внуците си.Не се чувствам длъжна,но искам да осигуря на децата си лично време и възможности за професионална реализация.Между другото и аз все още работя и не съм престаряла,но това не ми пречи да се занимавам с внуци и да си ходя по купони,когато искам / даже и с малчовците /
Аз родих на 21,сега съм на 22 с едно малко съкровище до мен. Защо да чакам да раждам тепърва на 30-40 год.,срещнах човека събрахме се и решихме да имаме бебе.Млада съм има време и да работя и да уча.Оправя ме се,понякога ни е трудно но намираме начини и се справяме.Че аз мога да стана на 40 и пак да нямам кариера и пари и какво сега да не раждам ли?Не ги разбирам тези хора,които първо чакат да се оправят пък тогава,но пък и те сигурно не ме разбират.Ако си сигурна в човека до теб давай,пък и взимате хубави пари,ако ти кажа нашият доход на месец колко е и ще паднеш.
Защо да чакам да раждам тепърва на 30-40 год.,срещнах човека събрахме се и решихме да имаме бебе.Млада съм има време и да работя и да уча.Оправя ме се,понякога ни е трудно но намираме начини и се справяме.Че аз мога да стана на 40 и пак да нямам кариера и пари и какво сега да не раждам ли?Не ги разбирам тези хора,които първо чакат да се оправят пък тогава,но пък и те сигурно не ме разбират.Ако си сигурна в човека до теб давай,пък и взимате хубави пари,ако ти кажа нашият доход на месец колко е и ще паднеш. 
Някои са дорасли да имат семейство на 20 години, а други цял живот не им стига да изживеят детството. Най-добре е да поживеете известно време задно, да ви поочукат битовизмите и тогава да решите дали искате да сте заедно и да създадете семейство или да живеете на принципа " Тате носи, Мама меси, да живей труда на наш'те на гърба".
Аз лично мисля, че ти е раничко за бебе...
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Подкрепям