- Публикувана: 28 авг. 2007, 12:46 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2007, 19:10 ч.
"по-малкото зло"
Там е работата, че един мъж би се чувствал зле, ако не изкарва достатъчно и не е удовлетворен от работата си.
А ако не е уверен и щастлив, няма да е нито добър съпруг, нито добър баща. Независимо колко свободно време има.
А ако не е уверен и щастлив, няма да е нито добър съпруг, нито добър баща. Независимо колко свободно време има.
Това май доста променя ситуацията.
Там е работата, че един мъж би се чувствал зле, ако не изкарва достатъчно и не е удовлетворен от работата си.
А ако не е уверен и щастлив, няма да е нито добър съпруг, нито добър баща. Независимо колко свободно време има.
А ако не е уверен и щастлив, няма да е нито добър съпруг, нито добър баща. Независимо колко свободно време има.
Това май доста променя ситуацията.
Не знам кой ми разказа за един немец, изпълнителен директор на голяма компания, който пожелал да го понижат, защото не виждал семейстовто си. Това също е решение
Нито един отговор не ме урежда мен.
Ако не изкарва достатъчно пари, ще му надуя главата да си търси по-добре платена работа, ще му търся аз в нета работа и ще му пращам автобиографията (правила съм го, не без негово знание и одобрение все пак), сега от време на време мрънкам да не се връща вечер в офиса да доработва и понякога ме слуша и вечер сме заедно. Но все пак събота и неделя си е вкъщи освен в много редки случаи.
Имаше и период, в който получаваше тъпа заплата, а в края на месеца се налагаше с дни да стои в офиса, за да хване някакъв отдавна изпуснат не по негова вина срок, връщаше се накрая като пребит в 4 през нощта, а после му намаляваха от заплатата, защото на следващия ден закъснял с 30 мин. или някоя друга глупост.
Тогава пак взех нещата в свои ръце и го накарах да ходи да работи на нормално място.
Леле, ужасна съм!
Ако не изкарва достатъчно пари, ще му надуя главата да си търси по-добре платена работа, ще му търся аз в нета работа и ще му пращам автобиографията (правила съм го, не без негово знание и одобрение все пак), сега от време на време мрънкам да не се връща вечер в офиса да доработва и понякога ме слуша и вечер сме заедно. Но все пак събота и неделя си е вкъщи освен в много редки случаи.
Имаше и период, в който получаваше тъпа заплата, а в края на месеца се налагаше с дни да стои в офиса, за да хване някакъв отдавна изпуснат не по негова вина срок, връщаше се накрая като пребит в 4 през нощта, а после му намаляваха от заплатата, защото на следващия ден закъснял с 30 мин. или някоя друга глупост.
Тогава пак взех нещата в свои ръце и го накарах да ходи да работи на нормално място.Леле, ужасна съм!
При нас живота винаги е бил като Опция 1.Дори в момента е в командировка и вероятно ще се прибере след 2 седмици.Реално отглеждам детето сама,добре е,че имам една приятелка в същото положение и поне се подкрепяме.
Първите 3 години от брака ни дори работехме и живеехме в различни градове!С това се свиква,за мен лично е по-добре от варианта да седим пред ТВ и да нямаме стотинки за по една кола навън.
Първите 3 години от брака ни дори работехме и живеехме в различни градове!С това се свиква,за мен лично е по-добре от варианта да седим пред ТВ и да нямаме стотинки за по една кола навън.
То и парите все не ни стигат,колото и да взима... 
Така,че съм за вниманието 
Сякаш предпочитам първия вариант.
При теб е наистина по-сложно, защото Радост е дивичка, а и няма кой да ти помага. Пък и ти си такъв тип човек по-свободолюбив, не обичаш рутината и детето те изморява, а компанията на Драго ти дава все някакво разнообразие.
Аз съм по-саможива, честно казано по-добре да може да си позволяваме повече неща и когато ще се почива да е пълноценно и на интересно място. Абе не знам.
При теб е наистина по-сложно, защото Радост е дивичка, а и няма кой да ти помага. Пък и ти си такъв тип човек по-свободолюбив, не обичаш рутината и детето те изморява, а компанията на Драго ти дава все някакво разнообразие.
Аз съм по-саможива, честно казано по-добре да може да си позволяваме повече неща и когато ще се почива да е пълноценно и на интересно място. Абе не знам.
Може би мъжът ти казва,че си природно красива,за да не дава излишни пари за операция.А пък той всъщност те лъже а ти му вярваш.
И може би и на теб ти се иска да харчиш парите на мъжа си, но няма кой да похарчи някой лев за теб?
Нещата винаги имат две страни.
И тук я няма третата опция - Почива събота и неделя и изкарва сравнително добри пари - наща.
В Плевен, където живее авторката, аз също - тази опция е трудна за намиране. В момента си търся работа - почти никъде не предлагат заплата повече от 300лева при такива условия. А разходите са като тези в София, повярвай ми, понеже живея и на двете места периодично. А като се плаща и квартира - съвсем става сложно.
И тук я няма третата опция - Почива събота и неделя и изкарва сравнително добри пари - наща.
В Плевен, където живее авторката, аз също - тази опция е трудна за намиране. В момента си търся работа - почти никъде не предлагат заплата повече от 300лева при такива условия. А разходите са като тези в София, повярвай ми, понеже живея и на двете места периодично. А като се плаща и квартира - съвсем става сложно.
Това е много неприятно, наистина е парадоксално... Добре, на две работи по 300лв? Или няма как да стане, сега сигурно се изказвам неподготвена, затова ме извинете.
Хехех, знаеш ли колко е сложно да си намериш една, пък ти говориш за две работи. Ако и двамата се хванат на по две работи детето кой ще го гледа...Ако мъжа взима хиляда няма да ме бърка да работя за триста, ако не живеем на квартира, бабите са здрави-прави - няма да плащам и за детегледачка... Но си представи - майката на държавна работа или там на каквато и да е да взима 200-300, бащата и той толкова, няма баби наблизо, плаща се квартира, не е лесно. Така живеят доста хора в провинцията между другото. Имам приятелка тук, на която цялата заплата отива за лихвите по жилището и живеят със заплатат на мъжа си, която е около 500лв.
Може би мъжът ти казва,че си природно красива,за да не дава излишни пари за операция.А пък той всъщност те лъже а ти му вярваш.
И може би и на теб ти се иска да харчиш парите на мъжа си, но няма кой да похарчи някой лев за теб?
Нещата винаги имат две страни.
Препоръчани теми