Здравейте, бременни мамчета,
Как се справите едновременно с бремеността и с гледането на първото ви вече ПОРАСНАЛО бебе, което е на възраст да кажем между 1 г. 6 м. и 2 и нещо - т.е някъде около възрастта на моя син. И за да стане случаят още по-частен говоря за бременните майки, които още не са се върнали на работа, а те самите си гледат голямото бебе в къщи. Останалите случаи, с детски градини и поверяване на баби, ги изключвам не поради друга причина, а защото ме интересува опитът на майките, които са в моето положение. Защото иначе темата ще се разводни.
Та така - трудно ли ви е, чувствате ли се изтощени?
Сега съм в началото на 4 месец бременна. И поне вкъщи свикнах да се справям, особено след повече от две седмичен опит да съм съвсем сама в къщи с детенце, таткото беше в чужбина. Е. някой път се случва домакинската работа временно да куца, но като цяло се справям. Намерих начин и да го вдигнам минимално, избягвам да го нося.
Обаче РАЗХОДКИТЕ са ми проблем - страшно се изтощавам. Едно е да разхождаш малко бебче в количка, друго нещо да разхождаш ходещо и тичащо навсякъде човече и то бременна. На 30-тата минута коремът ми вече почва да се стяга ниско долу, появява се нещо като напрежение. А не върви такова голямо бебе да го вържеш в количка, така би било лесно, но то има нужда от движение. А пък някой трябва да тича след него. Бях 1-2 м бременна и синът ми си разби веждата, лепиха му я в Пирогов, не беше сериозно, казаха, че би трябвало да не остане белег. Но аз оттогава като че се стреснах и го държа по-изкъсо повреме на разходките.
Как се справите едновременно с бремеността и с гледането на първото ви вече ПОРАСНАЛО бебе, което е на възраст да кажем между 1 г. 6 м. и 2 и нещо - т.е някъде около възрастта на моя син. И за да стане случаят още по-частен говоря за бременните майки, които още не са се върнали на работа, а те самите си гледат голямото бебе в къщи. Останалите случаи, с детски градини и поверяване на баби, ги изключвам не поради друга причина, а защото ме интересува опитът на майките, които са в моето положение. Защото иначе темата ще се разводни.
Та така - трудно ли ви е, чувствате ли се изтощени?
Сега съм в началото на 4 месец бременна. И поне вкъщи свикнах да се справям, особено след повече от две седмичен опит да съм съвсем сама в къщи с детенце, таткото беше в чужбина. Е. някой път се случва домакинската работа временно да куца, но като цяло се справям. Намерих начин и да го вдигнам минимално, избягвам да го нося.
Обаче РАЗХОДКИТЕ са ми проблем - страшно се изтощавам. Едно е да разхождаш малко бебче в количка, друго нещо да разхождаш ходещо и тичащо навсякъде човече и то бременна. На 30-тата минута коремът ми вече почва да се стяга ниско долу, появява се нещо като напрежение. А не върви такова голямо бебе да го вържеш в количка, така би било лесно, но то има нужда от движение. А пък някой трябва да тича след него. Бях 1-2 м бременна и синът ми си разби веждата, лепиха му я в Пирогов, не беше сериозно, казаха, че би трябвало да не остане белег. Но аз оттогава като че се стреснах и го държа по-изкъсо повреме на разходките.
На мен сега ми е тежко не мога да си представя и да съм бременна. Ще следя темата. 
Понякога ползвах количката само за пазарска.
...и домкинската работа пак на 139 място.
Таткото помага, но работата му е такава, че понякога отсъства доста часове след края на работния ден. Все още я вдигам, но за радост нямам проблеми с корема. Добре, че живеем в къща с огромен двор, че не ми е налага често да излизаме, има къде да си изразходва енергията и в домашни условия. И компания си има, едно съседско дете. Не ми е лесно, но не се и оплаквам. Затова се реших да я дам в ясла, вече четири дни ходи. Използвам сега времето пълноценно да си почивам, защото пък след още една седмица се връщам и на работа, и тогава дините ще са три под една мишница 
- и не се ядосвай за групости!!! 
