Как и кога взехте решението да кърмите?

Не ми се е налагало да взимам решение дали да кърмя, знаех че така трябва и го исках, по скоро търсех начин как да кърмя. Първия път сгреших слушайки хората а не инстинкта си. Сега търсих отговори на въпроите си и разрешение грешките (благодаря Бу   ).

Точно това щях да напиша, след като прочетох темата ти     

Не е имало никога такава дилема. Знаех, че това е най-полезното за бебо и съм благодарна, че мога да си го кърмя.

И аз никога не съм мислила по този въпрос,просто това беше естествения ход на нещата.Първо кърмиш и ако(не дай си боже)ти спре кърмата продължаваш с АМ.Никога не съм го приемала като нещо специално или още по-малко трудно или неприятно.

П.П.Това е най-прекрасното нещо на света и когато един ден свърши ще ми липсва ужасно,но ще го компенсираме с появата на следващото бебче-живот и здраве!!!

Майка ми ме е кърмила до 3 годишна (имам сестра година и половина по малка от мен). Никога не съм помисляла, че може да не може да кърмя. Това като малка, де. В последствие, като понаучих някои неща, бях твърдо убедена, че ще направя всичко възможно да кърмя. Като забременях, четох доста тук. Струваше ми се доста по-трудно и проблемно, но моя малък мъж се оказа като помпичка - яде много бързо и концентрирано, засуква почти от разстояние (като пиявичка), и не отказва цица, дори и да не е гладен  . Но това си е въпрос и на късмет.

Мда и аз винаги съм знаела че ще кърмя, не съм и помисляла че няма да мога или нещо друго. И така и стана. Само се чудя откъде ли тази увереност в мен..

Не съм се двоумила, по-скоро и аз се борех в началото да кърмя успешно.

при мен нещата станаха с присъщия ми късмет да срещна правилните хора в правилното време... тъй да се каже бременността ме изненада и дори и в напреднал стадий не се бях замисляла по тези въпроси... няколко месеца преди раждането се запознах лично с асенцето и тя ме заинтригува... винаги е била до мен... до сега звучат в главата ми думите й "на ваше разположение съм 24часа в денонощието"... добре че й имах телефона като родих, че да си наваксам с недопрочетената информация... цял живот ще й благодаря за чудото, което направи за нас със ева... и така до ден днешен се наслаждаваме с бебка една на друга... за мен това определено е начин на живот...

Това решение го взех благодарение на информацията от форума и подкрепата на няколко момичета съгражданки, с които се запознах пак по форумски. Дотогава не познавах други кърмещи майки, самата аз също съм хранена с АМ. Ако не беше форумът, сигурно щях да действам със шишето.

МИ след като се роди бебето като майка която желае най доброто за детето си  реших да кърмя.Никой не ме  подтиквал или карал.Нито съм чела тук  за това.Реших и почнах Винаги съм знаела че ще кърмя  Никога не бих се  спряла ,това е наи красивото нещо след раждането

И аз бях пускала такава тема и ми беше страшно интересно да чета мненията.
Още по време на бременността.
За мене това беше единственото решение и се радвам, че вече 11-ти месец кърмя бебо. Много съм щастлива!

Винаги съм искала да кърмя и съм благодарна, че въпреки трудностите, стигнах до тук!Благодаря ви момичета!

Пред никога не е стоял въпросът дали да кърмя. Знаех, че ще бъде така. Това за мен е най- естественото нещо след самото раждане.
Но пък и никога не съм си поставяла за цел да кърмя на всяка цена- молех се да имам кърма и после бях благодарна за всеки ден и месец, през който ми се отдаде да кърмя детето си.

Благодарение на форума силата и вярата за кърменето в мен се усилваше и преди да родя постоянно си мислих че моето бебче ще получи най-доброто и трябва да направя всичко възможно за да му го дам.
Преживяхме с него в болницата голям стрес но въпреки това аз бях убедена в това че кърма ще имам и ще направя всичко по силите си за да се кърмим.
Сега съм много щастлива майка....

И аз никога не съм решавала да кърмя, изобщо не съм мислила за това. Това ми изглеждаше напълно естествено, като бременността и раждането. Няма какво да решаваш, кърмата слиза за да храниш бебето си - това е 

Така звучи и моят отговор и особено последното изречение.
Никой не вярваше, че ще успея да закърмя бебето си (моят малък син) след 14-дневния му престой в болницата, но някак си се получи и сега съм благодарна за всеки ден и миг в който се гушваме да се кърмим 

Не съм взимала решение, а си знаех, че ще кърмя и това си дете, и то много по-дълго от първото. Имаше проблеми при раждането, дадоха ми го доста късно, но човекът си засука като по учебник. Оттогава не съм имала никакви проблеми вече година и половина. Сигурно отбиването ще е най-проблемно

Не съм вземала решение , просто стана от самосебе си-природата си знае работата Към края на бременността ми се, струваше ,че или няма да имам кърма или ще имам проблеми с гърдите си (т.к. имам малка бучка и изкаран мастопатит), но за моя най- голяма радост кърмя безпроблемно и до днес

Не си спомням точно как стана, но ходих на един курс за бъдещи майки. Там не ни надъхваха прекалено, но ме убедиха, че това е най-доброто за бебето и всеки може да кърми. После си купих Книга за кърменето и започнах да чета в бг-мамма, после и във форума. Преди това не съм имала никакво отношение към кърменето. Аз съм отгледана с кисело мляко и съм си мислела, че по-скоро няма да ми хареса. Но след като родих, вече бях подготвена теоретично за повечето трудности и почти нямах проблеми и досега нямам. Като ме питат: "Докога ще кърмиш?", отговарям: "До следващото  ".

И аз тъй отговарям . Следващият въпрос е "А кога ще си правите следващото  ?"
Отговор:"След три-четири години"

ХАХАХ ТОВА МЕ РАЗБИ  

Всъщност аз преминах през етапи на обмисляне. Самата аз никога не съм била кърмена, а като достойна дъщеря на майка си (тя е педиатрична сестра) знам, че бебетата пият сок и ядат попара на 4 месеца (аз съм яла на толкова )
Съвсем случайно попаднах на подфорум Кърмене. Преди това четях само в Майки То всъщност тогава не беше и кърмене беше си общ с адаптето и започнах да чета.... Първата ми реакция беше, че тук се помещават някакви тотално луди жени, които не само не хранят бебетата си до 6-мечна възраст, ами не им дават и вода Споменавах го през майка ми с нескрито възмущение и отчасти ужас Но любопитството е страхотен двигател. Четях, четях... ама, казвам си, коя пък майка ще иска да си умори детето при това зорлем Поради тази причина започнах да се запознавам постепенно със статиите в библиотеката. И колкото повече четях, толкова повече разбирах, че това не най-правилният, това би трябвало да е единственият начин за хранене на детето. Освен това не само четях, ами и активно участвах във форум кърмене и то преди да съм родила Голямо писане пишех
Но срещах и разбиране Най-много ме подкрепяше Емем  Още помня един диалог, в който ме подтикна да си сменя тикера (бях сложила картинка шише ) Имам страшно мили спомени от онова време. И така след 5-месечно просвещение (открих подфорума около 4-тия месец на бременността си), приложих наученото на практика и продължавам упорито да го прилагам
Затова съм радетел на идеята за информирания избор. Когато човек знае и вземе решение - щом моето мнение се промени, значи могат и другите

Като бременна.Моята кръстница роди половин година преди мен, кърмеше усилено и с желание и май от нея се запалих. Задължително исках да е повече от година,така и стана 

Докато бяхм бременна си представях как кърмя бебчето си, но изпитвах някакъв страх, че няма да се справя. После попаднах на този форум и изчетох доста материали за кърменето. Вече бях по-позитивно настроена и нямах търпение да се роди бебка за да се насладя на тези моменти. Голяма роля за успешното ми кърмене изигра и акушерката в болницата, която изроди Карина. Отдели ми много време за да ми покаже как правилно да кърмя и да ме насърчи със съвети. Вече 5 месеца успешно се кърмим и се надявам това да продължи дълго 

Доста преди да забременея. Като съм си се представяла с бебенце в ръце, винаги е било гушнато в мен и папка    Е, тогава и през ум не ми минаваше, че може и да не мога, че има проблеми, които трябва да се преодоляват, просто ми изглеждаше най-естетвеното нещо. За щастие, засега си го кърмя успешно бебнцето. Надявам се да мога още дълго време.

Никога не ми е минавали през ум ,4е няма да кърмя.За мен е било  абсолютно естествено,когато бебето се роди то да се храни от мама.Един ственото странно нещо ,което си мислих преди да запо4на да 4ета тук е, 4е ще кърмя до 6 месеца.Да бе да 
Усещането е невероятно,вероятно мнооого трудно ще спрем

 Изобщо не съм се замисляла, това си беше естественото продължение след раждането. в началото положих, много усилия за да ми слезе по-бързо кърмата (секцио съм) и още от родилното се кърмим. Четях в разни книги че трябвало да се обмисли, да се обсъди с близките ... и когато попитах съпруга ми дали би ме подкрепил да кърмя, той ме изгледа учудено и каза че какво друго мога да правя освен да кърмя.  И се надявам, благодарение на неговата подкрепа и на вашата да кърмя още дълго време.   

Като забременях, бях решила, че ще кърмя - още повече, че бях ходила на мамулог преди това профилактично и лекарката ми беше казала, че това е по-добрият вариант и за майката (тези, които кърмят, са по-малко изложени на заболявания от рода на рака на гърдата). Докато бях бременна това решение съвсем се затвърди, особено след като прочетох някои от статииите в библиотеката на форума. След като родих, положих не малко усилия - в смисъл, че гърдите ми бяха болезнено подути, целите на бучки и падна едно цедене. Накрая нещата се урегулираха. След това имах моменти на такава досада от кърменето, чак до скоро, когато детето почна да яде и от шише. Освен това, уж има АБКМ и пазя диета. Казвам си, ако някога имам второ и то пак е алергично - няма и да се замисля (направо на АМ). Въпреки това не ми се ще да я отбивам - а бе малко хем боли, хем сърби. 

Все едно аз съм го писала.

Не съм взимала решение, ами това си е съвсем естествено.

Взех решение да захраня късно, благодарение на информацията във форума.

 

И аз не се бях замислила, но се сещам че през 8-9 месец си купих книжката на Хана Лотроп и четях и от други места за правилното поставяне и различните пози.

Тук е мястото да благодаря и на форума за ценната информация и ентусиазъм! 

Когато родих първите два дена имах трудности с поставянето на гърда и бях се уплашила, че не правя нещо както трябва, но като се прибрахме у дома Лина си засука без проблеми, защото бях спокойна!

Не кърмих първото си дете-къде от невежество,къде от егоизъм.Бях решена да опитам с второто,а този форум допълнително ме стимулираше през всичките девет месеца.В резултат-все още/а Дай Боже още много дълго/ кърмя и имам най-спокойното и усмихнато детенце.Комшиите все ме питат дали това дете въобще плаче.

Абсолютно същата история 

Винаги съм искала да кърмя. Но много се притеснявах, че "няма да имам кърма" - така е било с майка
ми, успешно начало и бърз провал....
Слава Богу случих на бебче, а и с помощта на форума си се кърмим много успешно