Здравейте на всички мами!Съвсем скоро предстои да преместим беба в собствена стая. Смятам, че на 10-месечна възраст не е рано да предприемем тази стъпка. Та въпросът ми е към всички, които са отделили бебетата си. На каква възраст?? Имали ли сте някакви проблеми с това, бързо ли са свикнали и т. н.???
- Публикувана: 17 авг. 2007, 18:58 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2007, 18:29 ч.
Лесно ли свикна детето ви в отделна стая?
Ние още с пристигането от болницата го настанихме в неговата стая.Не се будеше,спеше си,но аз ходех да го проверявам през 3 мин.И преместихме леглото му в нашата стая.Когато започна да се изправя сам в леглото си ,да пълзи и пристъпя вътре ,се въртеше и разхождаше като пумпал цяла нощ.Всичко това спейки.Беше на 10 месеца.Непрекъснато се будех,да гледам какво става и решихме,че му е време да се връща отново в неговата стая.През деня го оставях да си играе повече време там,за да му е познато всичко.На обед го слагах там да спи и две седмици по-късно го оставихме и за през ноща.Две сутрини между 4 и 6 се будеше и го взимахме в нашата стая.И това беше със свикването.И сега денем го нося в хола,за да ми е под око,а той иска да си играе в стаята.
"Изнесохме се " от спалнята, когато беше на 1,5 г. Хубавото беше, че хола / където спяхме/ и спалнята на Цеци бяха преходни и никога не затваряхме вратата. Дори и зимата. Кошарата му беше срещу вратата и като се изправеше ни виждаше.
Въпреки това не мога да кажа, че свикна лесно. Поплакваше си всяка вечер като го оставим сам; през нощта идваше с възглавницата при нас. Той и до сега понякога се вмъква нощем при нас, но много рядко. Трудничко , но свикна да спи сам. Важното е мама и тати да стискат зъби и да не се поддават на провокациите. Ако усети че се колебаеш, или ти е жал за него,защото е сам - ще прави циркове дълго време. Големи хитруши са. Ама пък затова са сладки и уникални.
Въпреки това не мога да кажа, че свикна лесно. Поплакваше си всяка вечер като го оставим сам; през нощта идваше с възглавницата при нас. Той и до сега понякога се вмъква нощем при нас, но много рядко. Трудничко , но свикна да спи сам. Важното е мама и тати да стискат зъби и да не се поддават на провокациите. Ако усети че се колебаеш, или ти е жал за него,защото е сам - ще прави циркове дълго време. Големи хитруши са. Ама пък затова са сладки и уникални.
Моите свикнаха много лесно. Голямата ми дъщеря я отделихме в самостоятелна стая на 1г. и вече толкова е свикнала, че никога не е правила пазарлъци да спи при нас. Бебето от около 3-4-ти месец спи само в стая (при отворени врати, за да го чуваме). Още е малка, но мисля, че и тя ще свикне така.
Зори беше много поспаливо бебе, но обичаше да има спокойствие и тишина. Отделянето й в нейната стая не беше просто лесно ... тя направо си отдъхна от нас 
най-после спокойствие 
Отделих я на 11м, но според мен закъснях - трябваше още на 7-8м
Кога ще се отдели и как ще го приеме е много индивидуално и си зависи изцяло от детето и средата.
най-после спокойствие Отделих я на 11м, но според мен закъснях - трябваше още на 7-8м
Кога ще се отдели и как ще го приеме е много индивидуално и си зависи изцяло от детето и средата.
Ние отделихме Мони на 11 месеца, смятам че беше идеалното време. Чувства се чудесно, когато се събуди е свикнала да си играе в леглото или да си пее, а не да ни мрънка на главите да я вадим от кошарата, както беше когато спеше с нас в стаята. Малко неудобно че все още се буди през нощта, и се налага да обикаляме, но скоро се надявам да мине и това.
Направо ви завиждам. 
Хари е почти на 3 и още не иска да заспива сам или поне на светната лампа, а отделянето на този етап ми се струва немислимо. Като бебе много се будеше през нощта, а и живеехме при свекърите и нямаше свободна стая. Изпуснах подходящата възраст за отделяне сега ще видим кой "влак ще хванем" 
Хари е почти на 3 и още не иска да заспива сам или поне на светната лампа, а отделянето на този етап ми се струва немислимо. Като бебе много се будеше през нощта, а и живеехме при свекърите и нямаше свободна стая. Изпуснах подходящата възраст за отделяне сега ще видим кой "влак ще хванем" 
моята версия по въпроса е - колкото по-рано толкова по-добре
баткото успя да се "облагодетелства" да спи при нас само до 3-4 месеца
Моите деца никога не са спали при мен и баща си - от първия им миг вкъщи дадох ясно да се разбре кой къде живее.
баткото успя да се "облагодетелства" да спи при нас само до 3-4 месеца
На 1г. и 7мес. ние се преместихме. Стана много лесно. Първо аз се махнах. След 2 дни и съпругът ми. От тогава синът ни взе да спи по цяла нощ без да се буди.
Няма точно правило кога е най-добре да се преместят децата, нито всички реагират еднакво. Ако синът ни не беше готав, плачеше и ни търсеше през нощта, щяхме да останем при него.
Няма точно правило кога е най-добре да се преместят децата, нито всички реагират еднакво. Ако синът ни не беше готав, плачеше и ни търсеше през нощта, щяхме да останем при него.
Дъщеря ми си е в отделна стая от 1-вия ден вкъщи. Колкото по-рано детето свикне да спи само, без да усеща чуждо присъствие до себе си, толкова по-добре.
И моята дъщеря след прибирането от болницата спи в отделна стая, смятам, че там е нейното място!
Случвало се е да я взимам при нас през нощта и то доста често, но щом заспи я връщам пак. Не бих спала с детето в една стая, щом има възможност то да спи отделно.Абсолютно съм убедена, че колкото по-рано стане отделянето, толкова по-бързо свикват с промяната.
,реших че още е рано.
Леле, при все че имаме отделна стая, която замисляме да правим на детска, малката още спи при нас и ни прави на луди нощем, в резултат на което вече взе да пострадва и интимният ни живот, защото тя усеща всяко помръдване 
да не говорим че сме все изнервени и недоспали 
На няколко пъти спахме на разтегната кушетка в хола, като я оставяхме да спи в кошарата си в спалнята, където по принцип спим ние, тя пак плачеше, но поне ние се впрягахме толкова... 
Значи наистина е време да я отделим, защото много е нахитряла вече, а ние доста се поизморихме вече 8 месеца и кусур да ставаме всяка нощ да й даваме мляко и да я дундуркаме, а понякога я вземам и при нас на спалнята - е тогава се почва среднощното шоу! 
да не говорим че сме все изнервени и недоспали На няколко пъти спахме на разтегната кушетка в хола, като я оставяхме да спи в кошарата си в спалнята, където по принцип спим ние, тя пак плачеше, но поне ние се впрягахме толкова... Значи наистина е време да я отделим, защото много е нахитряла вече, а ние доста се поизморихме вече 8 месеца и кусур да ставаме всяка нощ да й даваме мляко и да я дундуркаме, а понякога я вземам и при нас на спалнята - е тогава се почва среднощното шоу! 
На около 1 г. я преместих, съжалявам, че по-рано не го направих, защото за всички беше по-спокойно - никакъв проблем не е имало .
и при мен беше така.