хронично нещастен човек....

Защо да няма оправия? Споделяла ли си с психолог ?

Може би грешиш нещо в начина на мислене.
Казват, че не е проблема в което се случва, а в това как реагираме.
Съгласна съм и с това, че 90% от проблемите са в главите на хората.

Ти как мислиш?

Разбери причината за това си състояние и я елиминирай!

Пишеш че от малка се чувстваш така, върни се назад във времето и помисли какво те е правило нещастна, разбери причината за твоето състояние

Как да елиминира причината човек, съзнаващ преходността на щастието, както и на всичко, което го заобикаля? Освен да стане религиозен и да търси упование в Бог...

Това е егоистично мислене. Научи се да се радваш по-дълго на "моментните" радости.
Проблемите са вътре в теб, ако се чувстваш безсилна да си ги решиш сама, потърси консултация с психолог, ако се чувстваш достатъчно силна, може да четеш "Изкуството да бъдеш Бог", там има интересни неща, които биха могли да ти помогнат.
Но да знаеш, че ей така от нищото оправия няма да има.

Колкото до осъзнаването на преходността, мисля, че дори и да го осъзнаваш ясно, не можеш да го промениш. По-добре да си щастлив, отколкото нещастен.

Мисли малко по - позитивно, всичко е в главата на човек. Ако очакваш наготово да се случват разни неща които да те развеселяват перидоично,си на грешен път! Вземи си живота в ръце и сам/а/ започни да си създаваш тези моменти. Радвай се на малките неща.
Мисля, че очакванията за живота са ти големи, а усилията които полагаш за да ги осъществиш са недостатъчни. По тази рецепта се разминаваме със вечно неудовлитворени хора около нас, които търсят причините за тази си неудовлетвореност някъде другаде, но не и в самите себе си!

Казваш, че си почти на 40... А имаш ли семейство? Сама ли живееш? Защото ако живееш сама, нищо чудно да се чувстваш тъжна.

Най-лошото е точно това, че нищо не можеш да промениш. И всичко е безнадеждно. При това положение как да си щастлив?

Явно проблема не е депресия
333, самотна ли си била в детството си?

В бог се уповават слабите и неспособните да намерят смисъл...

Може би просто още не си срещнала нещото, което да те направи щастлива? Имаш ли мъж до себе си?

Много мъчно ми стана за теб. Това не може да продължава така. Не се ли опитваш да спазваш съветите от книгите, които четеш? Има много хубави книги за позитивна психология. Прати ми на лични имейла си и ако имаш желание ще ти дам няколко от тях.

Не мисля, че с много мислене, четене и т.н. ще успееш да си смениш мирогледа, най-много да го задълбочиш. Успехът влече след себе си успех.
Започни някакъв спорт, може и просто ежедневно сутрешно бягане. Направи си режим, програма за деня и се опитай да я следваш.
Ако знаеш как, може да пробваш медитативни техники (може би по-добре в зала с инструктор)

Фактът, че питаш, значи, че имаш настройка да се промениш.
Успех! 

П.П. Каква искаш да си? Отчаяна, уморена, пренебрегната или сигурна в себе си, целенасочена и обичана? Отговорът трябва да го усетиш ти самата.

Промени нещата СЕГА . Първо - регистрирай се. Второ - Чети темите - "Родители преживели загуба", "Осиновени...","Родители, отглеждащи сами децата си", "Клюкарника" и виж живота от друг ъгъл. Смени приятели, забрави миналото. Усмихваш ли се?
И си задай въпроса: дали моето хронично нещастие не прехвърлям на сина си?
Имаш толкова основателна причина за промяна. ДействаЙ

 Има толкова много безнадеждно болни хора, които се радват на всеки подарен ден живот и биха дали мило и драго да са на твое място, но явно ти не цениш достатъчно живота. Казваш, че много обичаш сина си- ами ако  той  е здрав и е добре това не е ли достатъчна предпоставка да си щастлива, или ти може би очакваш някакви "по-големи" неща да се случат, а тези малките приемаш за даденост. Имаше една приказка, че "ние сме нещастни защото не знаем всъщтност колко сме щастливи" и мисля, че е много вярно това. Не може вечно да се оправдаваме с лошото си детство. И моето не е било  хубаво, и аз се омъжих на 18 за да избягам от баща ми, но от там нататък всичко беше в мои ръце и аз избрах да бъда щастлива така, че можеш и ти да промениш живота си в друга насока щом не те задоволява сегашното положение. Вярвам, че имаш сили в себе си за които дори не подозираш и те само чакат да бъдат отключени.

Причината я знаеш... остава да се справиш.
А съпругът ти добър ли е- грижи ли се за теб, чувстваш ли се обичана?
А отношенията ти с родителите в момента какви са?

Ох... сега прочетох всички мнения на авторката (бях пропуснала някои)... Мисля, че трябва да потърсиш психологическа помощ. Изглежда става въпрос за дълбока депресия

сори не съм разбрала че имаш семейство

333, изглежда продължаваш да бъдеш самотна. А няма нищо по-тъжно от самотата. Мисля, че ти липсва някаква тръпка, емоции, напрежение... нещо, което да те кара да се чувстваш жива.

Ха, щастливка, имаш син, имаш обичана сестра - казвай още кой/какво те радва.

Виж тези теми:
]http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=211512.0[url]
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=183649.0[/url]
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=184640.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=210044.0

Има и много други, нуждаещи се от помощ. Тук се опитваме да помогнем кой с каквото може. И успяваме.

333, би ли ми писала на лични как да ти пратя писмо /мейл или се регистрирай/. Имам нещо предвид 

Извинявай, госте /Biskvita/, но как реши, че душата на жената е болна от няколко изречения и то без пряк контакт. Нямам нужното образование, но ми е странно, несериозно и безотговорно. Или целта оправдава средствата, т.е. да си рекламирате дейността. Познавам задочно малка част от екипа на този проект и не бих ги препоръчала като специалисти.
333 извинявай за острия тон в темата ти 
Пожелавам ти да намериш сили да промениш нагласата си за живота. Потърси подкрепа у близките си или професионална помощ, но препоръчана от някой твой познат. Успех!

Здравей! Имам приятелка като теб, и напоследък срещите ми с нея се превръщат повече в бреме,,, извинявай! Докато аз бях на почивка на брега на язовир, мислех за последния си разговор с нея-говореше за бъдещето доста неясно, боготвореше баща си /който преди време се е обесил/,и аз през цялото време се страхувах за живота и-останах с впечатлението, че иска да се самоубие.Точно в това време съпругът и направил резервация за петзведен хотел, и в момента са там.Да, тя има съпруг, но вечно го сравнява с други мъже, има дете- по същия начин, има дом, работа, хоби, дрехи, прекрасни доходи-просто нещата, които са нейни, винаги са по-лоши от тези, на другите. На нея не може да и се угоди никога, винаги е недоволна, и е истински щастлива само ако накара слушателя си да я съжалява гласно. Да, тя винаги търси съжаление, направо си го проси.Между другото това и държание доста я загрозява физически и това и е следващия комплекс. Аз смятам, че тя има нужда от лекар, не разбирам дали това е работа за психоаналитик или психолог, но някой трябва да и подскаже кои са приуритетите в живота, и да и посочи по-правилния стил на живот. Помисли си по въпроса!

според мен положението ти не е за приятелски съвети.
имаш нужда от специалист, от терапия, от упорита работа над себе си.
мога много неща да ти говоря, но едва ли ще се промени нещо само от приказки на доброжелатели.
сигурна съм, че точно ти си безценен позитивен съветник на всички околко теб, даваш сили и мотивация.
знаеш много, много си мислила и .. медитирала над нещата, разбираш ги, но не можеш да ги проектираш за себе си.


в общи линии мисля, че трябва да тренираш егоизъм, позитивен егоизъм за себе си, да правиш приятни неща. да хванеш приятно хоби.  да гравитираш към светлите неща в живота.
освен това не виждам да имаш цел, работа, нещо което да те вълнува.
не може да си магаренцето Йори цял живот, нали? все искаш нещо. все мечтаеш за нещо.

ако искаш, кажи ми/ни малко за това. какво искаш. с какво се занимаваш. как минава деня ти.

до колкото разбирам, си се омъжила на 18, имаш 15г. брак, значи си на 33, а не на 40?
колко е голямо детенцето ти? защо го водиш с теб на работа?

ами, какво да ти кажа - голяма терапия е фотографията. хващаш камерата и я насочваш към слънчевите неща от живота. влизаш в темата за фотошоп и почваш да снимаш детенцето и да му правиш рамки  малко повърхностно звучи, но е леко и не особено трудно занимание.  отвлича от екзистенциалните мисли))
та, ако отдаваш време на подобно занимание мисля, че ще ти се отрази добре!

не очаквай нещата да се обрънат в една секунда. с четене няма да стане , очевидно е, че си чела много и нищо не си реализирала. давай по-лекинки занимания. спорт , тоже. 

Знаеш ли, след като ти прочетох поста си мисля, замисляла ли си се дали не страдаеш допълнително от факта, че се чувстваш длъжна да се чувстваш щастлива и то точно по един такъв как да се изразя...зададен стереотип от обществото. Както го обясняваш, че едва ли не се чувстваш ненаред, че радостта ти е моментна и т.н., както знаем всички хората са различни типажи и си мисля ,че ти си просто с по изявена меланхоличност(но не си в хармония с нея, казвам това защото има хора , които обичат да се отдават на т.нар.меланхолия, да се вглъбяват, да  изживяват някакъв вид катарзиси, типично е за хората на изкуството примерно). Незнам правила съм си съпоставки в течение на годините, хора от обкръжението ми, за които смятам , че имат реални поводи за големи страдания, но същевременно намират смисъл и ентусиазъм за живот в много странични неща и обратния вариант също( не е да се заблуждавам , защото наистина за близки хора говоря), така че...Просто душевност, типаж и т.н. В мене също има доза меланхолизъм( една преподавателка в университета ми  каза, че имам меланхолично излъчване също така , но изводите ми далеч не се базират на това), но това при мен до голяма част идва от това, че много се задълбочавам в дребните на пръв поглед неща, натъжавам се и се ощастливявам невероятно от съвсем дребни жестове, реакции...Сега като чета последния ти пост...наистина не ти е леко положението , но хубавото е , че правиш опити да си помогнеш по пътя на самовнушението и т.н.извинявам се, ако прозвучи въпросът ми ужасно нетактично, изключително зависима ли си материално от съпруга си, по това , което пишеш , аз разбирам само, че допринася за страданията ти и те дърпа назад.

що релаксиращи, я по-енергични - хора, латино... не си за релакс да ти кажа.
има и разни гимнастики тип тае бо, комбинирана, аеробни и тн. в софия ходя на спартак - ми много е хубаво!
събират се жени, скок подскок - веселба, настроение.... хубава тренировка.
излизаш като бял човек, с повишено самочувствие, пиеш си фрешчето на входа, разменяш 2-3 думи с хората...
супер е! в това време беберонкес може да стои в някое ъгълче да гледа каките, случва се и това. има и часове за децата.има начин - желание да има човек.

Чудих се дали да ти отговоря.....имам такава приятелка - като тебе. На моменти просто не издържам. тя не може да живее без да се оплаква. Каквото и да има - не й е достатъчно. Според мене това са меланхолични хора, на които им е нужно да се занимават повече със себе си, да спортуват и да се грижат повече за външния си вид някой горе беше писал - позитивен егоизъм - точно от това имаш нужда. И да се опиташ да не бъдеш толкова нещастна... Брррр просто е подтискащо и за останалите. Кой си мислиш, че ще иска да е приятел с такава тъмна личност...
Усмихни се. Вън грее слънце.

Сестра ми е такава-хронично нещастна, не знам дали го осъзнава като проблем, изключително ми е трудна комуникацията с нея. Много искам да и помогна, а не знам как, опитвам се да я зарадвам с дребни жестове, не знам как ги приема, не виждам емоцията.Слава Богу е здрава, има добра работа, хобита, но нещо като че все липсва. Няма човек до себе си, но май много придиря, в което няма лошо, но поне може да пробва, то това не е до живот. Дано се осъзнае, мъчно ми е за нея...

оо ама и тя не се оплаква - ама нали аз съм и близка. Иначе е страхотен човек - има супер работа, умна е и т.н. ама...

Здравей и от мен.Проблема започваш да го решаваш едва,когато осъзнаеш какво го е породило /може да са няколко неща,но са навързани/.Ти осъзнаваш някои неща,но може би си се примирила с други,които също те правят нещастна,депресирана.И това много добре го знеш,но може би те е страх да си го признеш пред самата себе си.Когато човек погледне страха в очите,едва тогава осъзнава,че не е толкова страшно и че все пак ще опита да се справи с него.Така че кураж и вяра,защото си още млада,а мислите неоправдано песимистични.Намери си занимание,което да ти харесва и действай без страх какво ще каже мъжа ти.Желая ти успех!Щастието съществува и е много по-близо до теб,осъзнай го и си отвори очите,за да го видиш!

Би ли приела съвет от отявлен песимист,който звучи така:"Вдигни глава!Вдигни и бунт!Докажи,че не са прави!".Не е късно,аз го направих...сега съм сигурна,че мисленето на тези,които са важни за мен е променено.

Корена на проблема според мен е в детството ти..Разказа за каменната къщичка, говори че оттогава търсиш изолацията, ...и живееш интравертно..
Не съм специалист, но това е според мен.
Трябва да разбереш, че хората не са толкова страшни, не са негативно настроени към теб. Че ако се покажеш, ако излезеш от "анонимност" в живота, ще получиш и техните одобрения и техните приятелства. Ако се чувстваш нежелана, нехаресвана, защо не влезеш с регистрацията си..в Красива мама, там доста неща си споделяме, научаваме, ...Ще се чувстваш добре грижейки се за себе си...
де да знам, ...това ми хрумна..

Ами ти имаш най голямото щастие -да помагаш на другите и това да те прави щастлива!
Помоща не е само материална.Добрата дума , цвете , съвет.Давай любов на съпруга си.Постепенно ще свикне и той да дава повече.Участваи в комедиите на живота , атрагедиите се научи да заобикаляш.

Промени нещо... танците са добър избор ... катерене, парапланери, бънджи ... избери нещо дивашко и различно ... промени живота си ... остави си време само за теб, от разказа ти излиза,  че винаги си се грижила за някой , време е да станеш безотговорна

Прекаленият песимизъм нямва до какво да те доведе освен до хронично нещастно чувстваща се! Бъди малко по-позитивна. Наложи си го!

Абе жена...я се вземи в ръце. Как може така? Тез книги дето ги четеш, па нищо ли не  ти влиза... Напомняш ,ми на една личност тук от форума... Много бих искала да и помогна...но доколкото знам никой не би могъл да и помогне освен тя самата  да си помогне...

..за това състояние има и медицинска диагноза,особено ако пречи на ежедневието ..не казвам, че авторката на темата го има,иска се доста обстойно изследване, за да се установи,но може да помиси и в тази посока..има и медикаменти,които помагат..

Мисля че има по-добри начини да се помогне от ползването на  медикаменти.Приемането на химикали помага не едно,но наврежда на друго.Всичко е психически вътрешен проблем...Създава се вътрешна бариера...и един добър психоаналитик би  помогнал много в случая...

аз не бих казала хронично,но съм тъжна често.
постоянно се натъжавам от разни неща,които са вътре в мен а няма на кои да ги обясня
да казвам всичко на мъжа ми и тои ми дава съвети,но знам че не ми влиза в положението.
мисли си че стъжнявам излишно нещата....а аз се чуствам толкова самотна понякога.....от гледна точка на това че никои не ме разбира.а и постоянно се появяват някакви недоброжелатели които ме карат да се чуствам много зле с глупостите си
направо в този момент се чуствам отвратително

Аз съм  .Най-вероятно вдигм винаги летввата по високо от обикновенното.Очаквам от себе си,от другите и от живота максималното  и когато не стане се подтискам ужасно.