Публикувана: 16 авг. 2007, 21:36 ч.
Последно мнение: 28 авг. 2007, 01:22 ч.

Оправдано ли е майка да кара детето да лъже?

2 406
42
1

Гост

Отговори

1
2
3
Всички

16 авг. 2007, 21:36 ч.

Научих новина, която ме шокира...
Близка позната е карала детето си да лъже баща си системно... Sick

Не мога да си представя напрежението и големия товар, който детето е носило в течение на месеци и години. Cry

Ужасно е...
Искам да попитам всички майки и жени- При какви обстоятелства оправдавате (ако изобщо бихте оправдали) това, да се накара едно дете да лъже и да таи в себе си сериозни тайни и то от собствената майка?

# 1 16 авг. 2007, 21:41 ч.

София
Мнения: 1 076

Хм...
Труден въпрос. Засега не си представям за какво бих накарала детето си да лъже когото и да било, но пък и аз самата съзнателно се стремя да не лъжа.
Не, като се замисля на второ четене, не бих оправдала по никакъв начин и бих се чудила на такъв родител.

# 2 16 авг. 2007, 23:04 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Ако се замисля, ще ми хрумнат много ситуации в които може...но ако става дума за някакви сериозни неща и то в семейството, фантазията ми блокира.

# 3 16 авг. 2007, 23:19 ч.

София
Мнения: 7 242

Не си го представям Thinking

Евент. бих помолила дъщеря си да не споделя нещо, като й обясня причината, но това пък е най-сигурния начин да я накарам да го "издрънка" Mr. Green

Конкретна ситуация newsm78

... Например, ако някой от нас е болен да не казва на бабите си, за да не ги притесни. Или, ако подарък не й харесва да каже обратното, защото този, който го прави е искал да я зарадва... Но за сериозни неща не бих оправдала лъжата.

# 4 16 авг. 2007, 23:29 ч.

Мнения: 567

Бих оправдала лъжата, в случай че би го спасила /напр. от побой/.

# 5 16 авг. 2007, 23:38 ч.

Все това ми е в ума- колко неизмерими и бездънни са вариантите в семейните отношения и колко уязвими са децата в такива ситуации...Война без морал...
Кой би могъл да ги защити?! И защо уж хората, които би трябвало да ги пазят като очите си, ги нараняват толкова много...

# 6 17 авг. 2007, 00:06 ч.

Мнения: 2 792

Наскоро карах Момчил да лъже, трябваше да минем през Метро да напазаруваме за престоя им на село и за да го пуснат му казах, че ако го питат на колко е, да каже на 7 години (изредих всички основания), накрая той каза "По-добре да кажа, че съм на 10", после пък се засрами и отказа да говори, аз излъгах.
Димана пък я накарах (вчера) да премълчи истината, защото беше обещала сама да се сети да се обади на баща си от село и го беше забравила, накарах я да се обади без да споменава, че аз съм я подсетила и баща й цъфтеше след това.
Оправдано ли е моето поведение и защо.

# 7 17 авг. 2007, 02:11 ч.

Пловдив
Мнения: 3 742

Кифле, твоето си е напълно в реда на постъпките на една майка. Без такива неща не може. Завоалирането, манипулирането( донякъде), съзнателното насочване да се каже нещо...Все пак не отглеждаме моралисти в инкубатори.

Не мога да си представя, че бих могла да накарам детето да лъже. Пробвала съм. Изпява си всичко. За себе си ще кажа, че не виждам смисъл да го подстрекавам към шашми, но разни хора, разни идеали.

Пък и не мога да си представя как детето съзнателно е прикрило нещо. Това клони към екстремистко промиване на детско съзнание.

# 8 17 авг. 2007, 08:13 ч.

Разбира се, че става въпрос за много сериозни лъжи и тайни свързани със сериозни последствия, а не за такива дребни неща като тези, които споменава Кифлата.

# 9 17 авг. 2007, 09:44 ч.

Мнения: 24 467

Знам ,че лично аз съм малко крайна, но не се сещам за ситуация, в която това е оправдано. Не мога да уча децата си на това. Самата аз не го правя. Бих се оплела и бих се изложила много след това, а това ми е определено по- неприятно от другото- да си послужа с най- лесния вариянт- истината. Няма как да възпитавам децата си по друг начин, след като собствените ми разбирания са такива.

# 10 17 авг. 2007, 09:58 ч.

Мнения: 1 494

Чудя се каква ценностна система ще изгради такова дете??!
Как ли успява да нагоди тези изисквания към него с чувството си за справедливост и с обичта си към родителите...

# 11 17 авг. 2007, 10:06 ч.

Мнения: 302

И аз наскоро се опитах да накарам Кристиян да излъже-беше поканен на рожден ден на едно детенце от градината,но не искаше да ходи и ме попита "Ама мамо ако той ме попита защо не съм отишъл какво да му кажа?"Аз му отговорих да му каже че ще ходи някъде след градината и няма да може да отиде,а той започна да ме разпитва - ама наистина ли ще ходим,защо така да му казвам...И накрая сам стигна до извода да не го лъже...Така че според мен дори една майка да кара детето си да лъже/което въобще не е правилно според мен,особенно ако става въпрос за сериозни неща/то не е способно на това-децата са просто винаги искренни!

# 12 17 авг. 2007, 10:07 ч.

Мнения: 1 172

Не знам за такава конкретна ситуация, в която да е оправдано.
Но теоретично за мен нещата стоят така:
- оправдано е, ако това по някакъв начин ще предпази детето (т.е. ползата, която ще му донесе, ще е несравнимо по-голяма от товара да живее с една лъжа).
- не е оправдано, ако майката го прави за своя лична изгода (т.е. поставя своите ползи пред проблемите, които ще има детето)
- не е оправдано, ако детето много ще се натовари от тази лъжа

И все пак, от един момент нататък детето може да бъде учено кога и каква информация да дава, как да обикаля неудобни въпроси без да лъже, но и без да дава информация против волята си. Така че и възрастта е от значение.

# 13 17 авг. 2007, 10:35 ч.

Мнения: 945

Още помня как майка ми един път иzлъга zа нещо, а аz си иzплямпах всичко. Да съм била има няма 4 годиншна, но помня всеки детайл от раzговора и кой къде стоеше. Тогава много лошо се почуствх, че съм каzала истината, обаче и се срамувах от майка си.

Слава богу, не ме е карала да лъжа, но не бих карала децата си по никакъв начин да лъжат, дори и zа въzрастта си. Това е такъв конфликт zа детските душички...

# 14 17 авг. 2007, 11:41 ч.

Мнения: 1 134

Според мен е престъпление, родителите да използват детето за неуредените си и явно фалшиви взаимоотношения. Наскоро изпаднах в подобна ситуация: както си говорихме с дъщеря ми, че ние тримата в семейството ни, сме най - близките хора и нямаме тайни един от друг, тя каза: "Но, майката на ...., от нашата група й забранява да казва всичко на баща си."
Тъжно и страшно бих казала... Какви ще станат тези деца като личности, как ще се доверяват изобщо, как ще градят своите семейства?!

# 15 17 авг. 2007, 11:42 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

За мен лъжата е най-ужасното нещо на света. Не мога да си представя да общувам с човек, който лъже, та какво остава за собственото ми дете. Винаги съм учила сина си, че е най-добре да каже истината.Дори когато е направил нещо лошо съм му спестявала наказания, за да не се страхува да признава белите си.
Няма лъжа, която да оправдая. Не само спрямо мен, а спрямо всеки. Щом детето ми може да излъже някой, то утре със сигурност ще излъже и мен.

# 16 17 авг. 2007, 11:44 ч.

Мнения: 109

Има някои "скрити истини",които бих разбрала.
Случаят на Кифла с дъщеря й Димана.По този начин ще спести болката и обидата на бащата,че е забравен.,НО
другия случай със сина й- не и то категорично.Това са забрани свързани единствено с безопасността на хората вътре.Малкото дете може да се отегчи да иска да тича -така хем застрашава живота си,хем пречи на другите купувачи.
И смятам,че всеки има своите критерии за лъжа

# 17 17 авг. 2007, 12:00 ч.

Варна
Мнения: 2 388

Накарах Дария да излъже вчера в следната ситуация: бяхме в кварталната градинка и тя отиде да си играе с едно детенце. След малко чух кашляне-силно и със задъхване-оказа се въпросното дете. Повиках Дария и казах, че си тръгваме, защото се страхувам да не се зарази-няма кой да я гледа, а аз сега не мога да отсъствам от работа. Тя каза, че иска да каже на детето чао и да обясни, защо си тръгваме и тогава я накарах да излъже, че имаме уговорка с една приятелка. Дария също започна да пита наистина ли ще се виждаме с нея и т.н. и накрая попита защо я карам да лъже. Отговорих, че на детето няма да му стане приятно, че не давам да играе с него, че не е виновен, че е болен и майка му не е трябвало да го води в градинката в такова състояние.
Не искам я да се учи да лъже, но в случая смятам, че се налагаше, заради другото дете.

# 18 17 авг. 2007, 12:24 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: Dahlia в пт, 17 авг 2007, 12:00

Ок, но защо трябва да се кара детето да изрече лъжа? В такива случаи аз просто дръпвам дъщеря ми в страни и обяснявам, че причината да си тръгнем е тази и тази, но бихме обидили детето, ако му го кажем директно. За мен поне, разликата е огромна. Първо - дъщеря ми чува цяла истина за причината да си тръгнем от мен; второ - не й се налага да изрича лъжа; трето - учи се на тактичност, което няма нищо общо с лъжата; четвърто - учи се да ми вярва - че аз съм преценила ситуацията, предпазвам я, но в същото време нито я злепоставям пред другите, нито я карам да ги заблуждава в нещо.

# 19 17 авг. 2007, 12:43 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: suny75 в пт, 17 авг 2007, 11:44

НО
другия случай със сина й- не и то категорично.Това са забрани свързани единствено с безопасността на хората вътре.Малкото дете може да се отегчи да иска да тича -така хем застрашава живота си,хем пречи на другите купувачи.

Нали разбираш, че написах просто пример за случай, в който съм накарала или поне се опитах да накарам сина ми да излъже (оказа се, че не е толкова лесно да накараш дете да твърди неистини), а не съм повдигала дискусия дали мога да влизам с децата си в Метро.
Наясно съм за какво са забраните, наясно съм какво поведение изисквам от децата си на определени места, въобще решенията ми и действията ми винаги са взети напълно отговорно и не са хипотетични.
Както съм наясно, че Димана ще издрънка на баща си, че аз съм я накарала да се обади, просто защото на децата лъжите на възрастните са им напълно неразбираеми...

# 20 17 авг. 2007, 14:02 ч.

Мнения: 109

Кифла,много съжалявам, ако лично съм те засегнала Embarassed

Аз просто използвах твоите примери,за да онагледя как аз бих изтълкувала използването(заобикалянето) на лъжата.

И за да допълня по горния си постинг бих казала,че според мен няма човек,който поне веднъж в живота си да не е изрекъл лъжа.Дори това да е премълчаване за нещо.

# 21 17 авг. 2007, 14:51 ч.

Варна
Мнения: 2 388

Цитат на: MamaZ в пт, 17 авг 2007, 12:24

Ок, но защо трябва да се кара детето да изрече лъжа?

Защото детето искаше да обясни на приятелчето си защо си тръгваме и то самото (другото дете) наистина я попита? Какво трябваше да му каже? Защото си болен, ли?

# 22 17 авг. 2007, 15:12 ч.

Мнения: 6 164

А в крайна сметка за какво е карано системно да лъже баща си това дете?
Поне да преценим за какъв вид лъжи да говорим и дали са оправдани..?

# 23 17 авг. 2007, 15:39 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Кифлата в пт, 17 авг 2007, 00:06

туй го правеХ и аз и тъкмо щях даго дам за пример.

# 24 17 авг. 2007, 15:55 ч.

София
Мнения: 3 421

И аз един път се опитах да накарам Креми да каже,че е на 7 (още не ги беше направила), когато сме влизали в Метро - тя толкова се впечатли, че я карам да излъже - започна да ме разпитва как да го направи, какво да каже ooooh!

...абе нещата излязоха от контрол и накрая й казах да си мълчи, аз ще отговарям.

Не си позволявам да ги карам да лъжат, да не говорим, че това е сигурен начин да изтропат нещата и то не на място.

Свекитата обаче си позволяват - например - няма да казваш, че сме те возили отпред и т.н. Естествено веднага разбирам hahaha

# 25 18 авг. 2007, 23:02 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: бриз в пт, 17 авг 2007, 08:13

Та? Любовникът на майката всъщност
не е учителят по цигулка на малкото?
Или въпросната майка е блудствала с
детето си, пък се е криела от бащата?
Или пък не е била на гости на кака Пепи,
дето все има проблеми за решаване, ами
си е продавала тутурутката за стотарки?
Това вече са сериозни драми и явно на
майката й е хем гузно, хем срамно, хем
болно, хем иска да си запази семейството,
хем й трябват пари за дрога, примерно.
Топло?

# 26 18 авг. 2007, 23:16 ч.

Забелязвам, че има форумки, които опиянявайки се от собственото си остроумие, прекрачват морални норми, само и само отново да блеснат с красноречие...
Ако исках да раздувам семейни тайни, щях да ги напиша в клюкарника, нали?!
Въпроса ме вълнува принципно и подробностите в този случай не са от значение...поне за мен...

# 27 18 авг. 2007, 23:28 ч.

Мнения: 3 423

Бриз, това и аз го забелязвам.
Не ме интересува, дали въпросната
майка прекрачва изброените от мен
дела и документи, интересува ме, дали
под сериозни проблеми имаш някое от
изброените от мен неща предвид? Не
те карам да си сваляш гащите. Просто
степенувам проблемите. Дреболиите на
Кифлата срещу възможните драми по света.
Прости ми, ако съм скочила върху мазола ти.
Ето, че и други се интересуват от същото:

Цитат на: Misty в пт, 17 авг 2007, 15:12

# 28 19 авг. 2007, 00:41 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: Dahlia в пт, 17 авг 2007, 14:51

Цитат на: MamaZ в пт, 17 авг 2007, 12:24

Ок, но защо трябва да се кара детето да изрече лъжа?

това точно ми се е случвало и да,аз казах и тя повтори че си тръгваме защото детето е болно,и не искаме да пипнем и ние вируса;нищо нередно не виждам в това ..
*
децата ни са малки и не съм попадала в ситуации изискващи лъжа..преди време казах на Ния да си мълчи пред баща и че съм и дала да яде бисквити в колата,но в влизането му тя подробно обясни как съм и казала да не му казва и аааа..та дотам ми бяха опитите..

# 29 19 авг. 2007, 08:32 ч.

Конкретни примери се дават на децата в училище, за да схванат по-добре за какво става дума...
Мисля, че тук пишат големи и умни хора, които нямат нужда от това. Да не говорим, че не е редно да се раздуват неща за хората, без тяхно съгласие, само и само някой да си задоволи любопитството.
Както казах, въпроса е принципен и всеки може да каже собственото си мнение за това, кое е сериозна лъжа и кое-не и дали би накарал детето си да я изрече.

# 30 19 авг. 2007, 08:57 ч.

София
Мнения: 7 242

Като малка винаги съм се придържала към истината и често съм си патила от това. Например в 3-ти клас отказах да купя билети за театро и на въпроса "Защо" чистосърдечно отговорих, че нямаме пари. Отнесох доста подигравки, а класната повика майка ми, защото "тонът ми бил груб". Изпадала съм в още много неприятни ситуации именно защото съм си казвала всичко, такова, каквото е. С времето обаче научех, че има моменти, в които е по-добре да премълчиш, а съществува и т.нар. "благородна лъжа" - която спестява нечии неприятности и притеснения. Не знам обаче дали е работа на родителя да научи на това детето или собственият опит е най-добрия учител....
Не абсолютизирайте, че не карате детето си да лъже. Рано или късно ще ви се наложи да го накарате да заобиколи истината /дали ще е с откровена лъжа или премълчаване все тая/. И вие самите го лъжете. Най-малкото, че има Дядо Коледа Laughing

# 31 19 авг. 2007, 09:42 ч.

Мнения: 1 494

Щом става дума за сериозни неща и детето знае, че те носят сериозни последствия, то ще се натовари психически, пазейки тайните. Това няма да му се отрази добре според мен. Мисля, че именно заради това не е оправдано.

# 32 19 авг. 2007, 11:29 ч.

Мнения: 6 206

А какво ще кажеш за майка, която учи детето си да краде?
Шарен свят....
При мен всичко е изложено, всеки си взима каквото си иска и после майката или бащата се обаждат и се записва взетото, после се плаща. Веднъж бях свидетел как майка /при това позната и уж редовен клиент/ си все неща, накара детето да ги скрие и не се платиха. Не съм за пет лева, не реагирах, даже мъжа ми беше на мнение, че е трябвало да реагирам пред детето. Да учиш детето си да краде, това умът ми не го побира.... Същата госпожа ако дойде пак ще бъде любезно помолена да не идва. Нямам нищо против детето е кукла, но вече знае как да си прибира неща. Голямо геройство, няма що. #Crazy

# 33 19 авг. 2007, 12:26 ч.

Мнения: 2 556

Каспър, наистина имаш опасни клиентки Shocked

# 34 19 авг. 2007, 16:53 ч.

Цитат на: Каспър в нд, 19 авг 2007, 11:29

Това ме навежда на един тъжен забравен извод от преди доста години... На теория не всяка жена е идеална и безгрешна. Но същата тази жена, стане ли майка, тя сякаш приема от светлината и блясъка на самата дума и се очаква от нея вече да е свята и безгрешна, идеална. За околните това едва ли е толкова от значение, но за децата и е голямо разочарование, защото за тях тя е най-високата за достигане точка, светлия пример... Rolling Eyes

Само не знам къде е ролята на обществото или по-точно чудя се кой би следвало да коригира това...Защото ако на околните не им пука, децата остават в положението на беззащитни и оставени на собствените си съпротивителни сили... Rolling Eyes

А не всички имат сили да излязат чисти и да се опазят от това родителско влияние.

# 35 19 авг. 2007, 17:36 ч.

Мнения: 1 230

Според мен децата не различават съществуващите малки и големи поводи за лъжа. Накарано веднъж да излъже, детето се чувства свободно и безнаказано да го направи и след това при други (различни) обстоятелства. А последните може да са много неприятни, дори опасни...
Признавам си, че послъгвам, но пък в къщи родителите ми винаги са били много строги спрямо подобно поведение - т.е. щем не щем децата сами ще се научат. В този смисъл не ми се иска аз да насърчавам подобно поведение.

# 36 19 авг. 2007, 18:09 ч.

Ако има по-сложно нещо от възпитанието, то здараве му кажи! От една страна, така или иначе детето ще се научи да лъже, но от друга, та нали ние родителите трябва да сме пример за децата си, трябва да им показваме кое е добро и кое - зло. Аз не мога да дам категоричен отговор. Мисля, че за някои неща е допустимо(но в много редки случаи) да накараме детето си да излъже - това обаче трябва да е придружено с всичките му там обяснения и т.н Само че, както и да се опитвам не мога да оправдая майка да принуждава детето си да лъже баща си. Вижда ми се прекалено порочно. Та нали домът, респ. семейството е моята крепост. Как може да разклащам основите на тази крепост! Не зная. Разбира се, тук може да се изключат "благородните" лъжи, за които споменавате.
"По жицата" на Йовков е много поучителен, колкото и детски да звучи (не разказът, а моето изказване). Само в такива случаи трябва да се лъже, а в още по-извънредни - да караш детето си да лъже! Heart Eyes

# 37 19 авг. 2007, 21:41 ч.

Мнения: 595

Няма да чета по назад,само ще кажа -НЕ.

# 38 20 авг. 2007, 09:56 ч.

Мнения: 73

Лъжата или скриването на истината води до конфликт със себе си, а за едно дете това може да бъде смазващо за крехката му система от ценности и да не може да си намери отговори на въпроса "Кое е правилно?"

# 39 27 авг. 2007, 23:13 ч.

sf
Мнения: 10 180

аз пък мислех, че само аз карам мойта да лъже в Метро. а тия от охраната дали се връзват наистина? newsm78

# 40 27 авг. 2007, 23:44 ч.

Мнения: 934

Ако го карам да лъже, как после мога да очаквам, че няма да лъже и мен?

# 41 28 авг. 2007, 00:14 ч.

Мнения: 27 524

Не, освен ако не се касае за въпрос на живот и смърт.
Но все пак не съм изпадала в подобни наложителни ситуации и твърдото ми не все пак е 50 процента незнание.

# 42 28 авг. 2007, 01:22 ч.

Мнения: 1 715

Цитат на: шемет в пн, 27 авг 2007, 23:44

Ако го карам да лъже, как после мога да очаквам, че няма да лъже и мен?

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Предложения за закуска

Причина:

Причина: