Постмодернистки възглед за въвеждане на осиновените в ТЯХНАТА ИСТОРИЯ

Така... В живота, в обществото процесите са динамични и променящи се. Това е характерно и за възгледите и конструктите по даден въпрос и/или тема.
За осиновяването дълго не се е говорило. То е било "тайна"; тема табу (шепнешком се е подхвърляло, че тия имат и/или тоя е храненик);.После епохата на "мълчанието” се измества от модернистките възгледи: осиновените имат право от най-ранна възраст да знаят истината за своя произход... И модерните родители започват да творят истории, приказки, които поднасят системно на децата си за да ЗНАЯТ те за своето житейско начало. И тъй като децата се променят и развиват искат да знаят още и още... И родителите им партнират: хем им припомнят многократно повтаряните вече разкази, хем им добавят нови нюанси, съответни на етапа на зрялост и любознателност на чедата си. Вероятно вече разпознавате постулатите и препоръките заложени в "Първичната рана"?; може би и част от своето поведение?...

Преди аз да продължа да пиша, а Вие да четете моля Ви да спрете за момент, да се вслушате в себе си и да си отговорите на въпроса: „Как се чувствам, когато преповтарям на детето си нашите сътворени разказчета за съвместна НИ история и КАК, когато говорим за за неговия живот преди да се срещнем?”... Имали ли сте усещания за чувствата на децата Ви при преповтарянето на разказите за самотното им травматично битие преди пътищата Ви да се пресекат?; Били ли сте сензитивни към (възможно е и дискретните им) поведенчески реакции в моментите на разговорите за „тогава и там”?
Може би на по-късен етап ще споделя, ако е необходимо своите мисли, усещания и регистрирани реакции на детето ми... Сега се въздържам за да не Ви влияя...
Без да говоря за собствените си преживявания, споделям тук, че когато се запознах с постмодернисткия възглед за представяне и въвеждане на осиновените в тяхната история, той сякаш облече в думи моите усещания, размисли и интуитивни прозрения. Допадна ми с неговата деликатност и толерантност към уникалността и естествения ритъм на всеки индивид. Надявам се да сте забелязали, че изобщо отсъства думата тайна!
Постмодернисите смятат, че: детето има право и трябва да знае своята житеска история; истината за житейския си старт! Родителят(е) е (са) тези, които носят отговорността за поднасянето на тази истинска история. Нагласата, която родителите-осиновители си изграждат и позицията, която те възприемат е: „Готови сме да говорим за историята на нашите деца и да им я разкриеме, без да им я натрапваме, НО само когато те са готови да я чуят и пожелаят да разговарят за нея, задавайки ни въпроси” ... 
Постмодернисткия възглед за осиновяването, отхвърля необходимостта от натрапливо преповтаряне на сътворени разкази, истории, приказки. Смята се, че такъв тип системно преговаряне и връщане към ранни форми на травматични преживявания е много нахлуващо (интрузивно) в личното пространство на детето. Не лекува, а държи травматичните преживявания активни.... Дори е форма на емоционално насилие над личността на децата... И за да не прозвучи последното като обвинение и негативна оценка на родителските старания в модернистки план да обобщя, че според постмодернизма е необходимо (и имаме шанса) да си живеем спокойно и естествено в любов с нашите осиновени деца... и в готовност да отговаряме искрено и с известната ни доза истина на техните въпроси само когато ДЕЦАТА НИ ПОЖЕЛАЯТ ДА СЛУШАТ РАЗКАЗИТЕ (НАРАТИВИТЕ) ЗА СЕБЕ СИ И СВОЯТА ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ!

По отношение на децата от различен (малцинствен) за дадена нация произход, постмодернисткия възглед е, че не е необходимо той да се въвежда, защото така се въвежда различие. Основното послание необходимо за личностния интегритет и психичното здраве на всяко дете е, че то е желано и обичано! Когато е осиновено детето е различно от повечето деца, поради дуализма в произхода си (едни хора го създават; други го отглеждат, обичайки го)! Съвсем естествено е да прилича на първите по цвят на очи, кожа коса..., така както ПРИЛИЧА НА ВТОРИТЕ по поведението си, жестовете, усмивката...

ами на мен ми харесва постмодернизма. определено  ми харесва.
но за съжаление, що се отнася до българия, част от него не е приложим. и по точно часта за етническия произход. няма как, при условие, че отношението към малцинствата е враждебно. ужасно враждебно.
от позицията си на човек, живеещ от двайсетина години в чужбина и сам намиращ се в позицията на вид малцинство, ще кажа, че враждебното отношение специално в държавата, в която живея и по-точно в провинция бавария е определено нещо, което лично аз не съм изпитала на гърбът си. може би тайната се крие в интеграцията и желанието на един човек да се приспособи към живота на дадена нация, след като естествено му бъде дадена тази възможност.
по повод постмодернизма, ако съм разбрала правилно, той не се фиксира върху трагиката на осиновяването.

като част от един народ, обожаващ бразилски сериали и въобще драми, смятам, че ни е в кръвта там, където може да се избегне драмата, да я създадем сами. съзнателно или подсъзнателно.
дали е хубаво или лошо да си по манталитет романтично-трагичен е въпрос на гледна точка. мен лично понякога ме е яд за тези ми качества. те в повечето житейски ситуации се оказват по-скоро дефицити. нейсе, аз си се харесвам такава каквато съм, иначе и живота ми нямаше да бъде това, което е.
от самото начало на съвместния ми живот с детето упорито избягвам да чета каквато и да било специализирана литература, относно разкриването на акта осиновяване. дали е отлагане или здрав разум, не знам.

моята гледна точка е следната. длъжна съм да предоставя на детето възможно най-подробна информация за неговия произход. за неговите биологични роднини, за всичко, което съм могла да науча. длъжна съм да не жаля сили и време в събирането на тази информация. въпроса е как да успея да го направя, без да влагам в това лични чувства, опити за оправдаване или осъждане на някои постъпки и така нататък.
още по-трудно е да осъществя това си намерение в нашата държава. след като въобще можем да изказваме възхищение от родители, осиновили дете с видима разлика в етноса, значи не сме узрели според мен и за постмодернизма и за неговата гледна точка при разкриване на осиновяването.

заключването на темата за етноса не искам да коментирам по-обстойно, но считам, че беше голяма загуба. винаги може да се разчисти плявата и да остане важната информация. а в този форум именно тази тема е от огромна важност. казах го и другаде, да пеем осанна и да се обвиваме в бонбонено розови облаци на супер осиновители е хубаво нещо, но не е реално.
хора сме, грешни сме.

   Чак не ми се вярва, че чета толкова близки до нормалността неща.

Разказчетата за осиновяването, (че даже и конкурс обявен от БАО) ми се виждаха доста извратено средство за нахлуване в детската душа, ама  не смеех даже да си помисля да ви го напиша. Чисто насилие си е да разказваш тематични историйки на детето ...

Извратено, ама улесняващо възрастните ...

Ние сме групичка в обществото, лишена от елементарни права поради висоооооокохуманни съображения. Например:  1) правото да знаеш кой си и  откъде идваш, 2) Правото да разполагаш с гарантиран механизъм да разбереш кой се е разпоредил с живота и идентичността ти... спирам до тук, че няма да звучи поносимо нататък...

Та, безкрайно се радвам, че има и мислещи възрастни, които не се оставят на течението и на това, че всички така правят...

 

Спомням си, че преди време някъде бях го писала във форума, а на срещата в Ст.Загова го и казах - (на Април й направи впечатление), че един ден ще се отрече разкриването на тайната.

Както и да е. Психологията си е наука и тя се развива . Не може отглеждането на детето ми да следва капризите на един или друг метод в която и да е наука . Според мен за всяко дете си има подход и всеки родител ще избере подходящ за детето си. Не виждам какво "емоционално насилие" е  като съм разказала на сина си историята за неговото осиновяване - самата истина. Той искаше да я чуе пак, ипак , и пак. Знам за деца, които не искат и да чуят такива разкази и бягат от темата от съвсем малки. Според мен децата подсказват, какво могат да поемат и какво -не. Моят принцип е -Следвай детето! във всичко! Не съм безгрешна и никой не е, и не се старая да бъда.
Но- искам да попитам - какво става, ако детето не задеде никога въпроси за осиновяването си?-Няма да му разкрием тайната ли? Ами ако го разбере от улицата- нали пак ще е удар по детската душа? Нали това подхранва недоверието? Нали разкривахме тайната, за да не живеем в лъжа.
Аз не разбирам постмодернистичния  метод в самото му начало. Според мен- трябва да подадеш на детето т.е. да му поднесеш неговата история и след това да не му я натрапваш, а да чакаш, то да те пита. Но също при удобен случай - филм по телевизията  и др. да му я припомняш, защото децата забравят.  Например- среща на осиновените деца- обеснявам му , какви са тези деца, естествено. Синът ми има много ярки спомени оттогава и според мен срещите с осиновени деца са много полезни и задецата, и за родителите. Не само организираните.   
Травматичните състояния от миналото трябва според мен да се лекуват с много любов и търпение, а не да не се закачат. Защото в такъв случай ги държим- травматичните състояния - приспани в подсъзнанието -но тях ги има. Леко и внимателно -трябва да ги излекуваме. Ако това е свързано с болка- нека я преживее- първо , защото ще е обградено с любов докато страда, и второ- детето трябва да се научи да преживява и да надмогва болката, а не да я крие в душата си.

Аз не съм в твоя свят, а в моя е различно. Ако те интересува - ОК, ако - не, не чети.

Говорих за измислените истории, пълни с алегории за животинки и пр. Е този конкурс и майсторските истории са ...нямам думи, какво са за децата ако се разказват без детето да е подало синал.

А тяхната конкретна история,  историята на конкретното дете - това е друго нещо.

Ако не правиш разлика, моля не ми приписвай неизказани думи .

За неговата конкретна история на детето: Казвайте каквото детео и обстановката диктуват, НО има една огромна язва тука. Тя е в това, че майката рядко знае (да не кажа почти никога) какво е станало точно и доукрасява и романтизира в съответствие със своите чувства, образование, интелект и най-вече собствените си мечти,  какво е станало преди да срещне детето.

А то е било там през цялото време.
Чувствало е каквото е чувствало.
Майката не е била там.
Тя идва после.
Описва една романтизирана история, вместо да каже, че не знае и то само ако я питат.

Гади ми се от нежната отрова - "тя те е оставила защото те е обичала и зашото аз много исках да станеш мое детенце'.

Кому е нужно това ? - на неосъществените ни сънища като майки.

А реалността  - био-авторката е решила да не бъдете заедно.

Та, тези пракрасни приказки, натрупани върху ясния спомен за чувствата, които детето е изпитало, го карат да се чувства лошо, не намясто и не особено достойно.

То е с много кофти вкус от нещата, да ама най-милата - майка му (само на осиновителката викам майка) му казва колко нежни и романтични са били нещата, ама негови привкус говори друго. Изводът, който то си прави: то нещо греши, явно не е достатъчно добро, явно има нещо у него...

Абе защо не си дадете почивка от тия "бози".

Гушкайте си децата. Както К.Димитрова казва, че синовете и лежали притиснати до нея и долавяли ритъма и ... Това е реално и силно и лекува.




 Не сте отговорни за нищо преди вас. Живейте си спокойно и се наслаждавайте на деня.

Първо като технически автор на темата за етническия произход (просто по едно стечение на обстоятелствата, иначе истинският автор за мен беше Дар за мен) искам да кажа, че аз подкрепих решението на wa_wa. Към настоящия момент според мен темата нямаше смисъл - или е прекалено рано да се разискват тези въпроси тук или (най-вероятно) никога няма да му дойде времето. Ако сте забелязали, в темата се включиха малко от потребителите на точно този форум. За мен това беше особено показателно. В крайна сметка, ако бяха разчистени мненията на потребителите, които не пишат основно тук, щяха да останат само положителните мнения и тук-таме по някое мнение, което беше нещо като обяснение на някои от потребителите, защо не са заявили деца от ромски произход, но не това беше темата, не това исках да се получи. Дебат нямаше как да стане - просто много от потребителите не се изказаха, а темата беше точно за тях.
Ох, дано ме разбирате.

По другата тема и на мен ми допада постмодернистичния подход, но аз все още търся верния път, така че благодаря на Venecias за информацията, която предостави и ще предоставя от тук нататък.

Съвсем съм съгласна с Вас. Модераторите трябва по-активно да участват. Проблемите не се решават със заключване на темата.
И аз имам подозрения, че има подобни "активисти".

Имаше прекрасна приказка за това какво дал Господ на циганите като разпределял благата, ама никой не я пусна тук.

А аз я нямам като линк, за съжаление.

прекрасна призказка и тук и беше мястото
ако някой я има - да я пусне, моля

ако не се намери - ще се наложи да я преразкажа, ама ще е бледо копие

Много ми пасва на мен и моите виждания този постмодернистичен подход.
Благодаря за информацията, която поднасяш. Помогна ми да си "сверя часовника", така да се каже.

възможно е, не се сещам...

озадачена съм обаче много - кому е нужно това???!!!

аз мисля, че щастието на човек е вътре в него, където и да се намира по света

Мира, да разбирам ли, че детето ми е нещастно по рождение, щото е изоставено и след това осиновено от нас и вече каквото и да направя няма да е щастливо

безкрайно си ми симпатична и се надявам да намериш покой, да намериш това, което търсиш

всеки носи своята рана, първична или не

ще лекуваме, колкото можем

Много се радвам, че така ясно си го казала.

Основното от отговора е във въпроса .

Ти пишеш: "всеки носи своята рана, първична или не"

Просто първичната идва заедно с теб, а другите рани идват при теб, при мен, при  всички хора  после.


Всички сте като на изпит за най-най-най-родители, та ако може да заличите и раните, които и Господ не успява.  Я  споко.

Не забравям никога думите на едно голямо вече осиновено дете (пишеше във форума през пролетта, сега не я виждам), но не знам защо те не направиха особено впечатление на никоя от вас 

Жената пишеше, че баща и бил алкохолик, а майката - психичноболна, вече са починали, но за нея са най-добрите и мили хора и обичани родители.

Дълбоко и вярвам на тези жена, може да съм наивна, но и вярвам и тя е единствената със здрав стил от големите пишещи тук деца. 
Родителите и не са си мерили с никого емоциите, възможностите и т.н., а  просто са взели едно дете и докато са били с него са му давали безусловна любов.



Ти пишеш: "безкрайно си ми симпатична и се надявам да намериш покой, да намериш това, което търсиш". 

След като не съм била дете, не мога и да съм добра майка, но се старая да не съм много лоша. 
Ако нямах страст, с която да правя нещата, щях да съм съвсем пропаднала. За жалост, тя бива окачествена  тук като злоба и подобни от този род.
Благодаря ти за съпричастността.

Натиснах случайно при опит за редакция, сори.

Дарена, Не се отрича разкриването на ТАЙНАТА! Просто НЯМА такава! Има една история, която родителят партнира на детето да научи, когато то е готово и пожелае... Аз мисля, че се има предвид да не се преекспонира травматичното събитие, в обратна посока на обвиването му в мълчание преди и с това превръщането му в тайна. ТАЙНАТА е умишлено премълчана информация. Когато в семейството няма нагласа за укриване на факти, то и помежду членовете му няма да присъства лъжа. Просто ще има разговори, които на даден етап все още не са се провели помежду им!...

...

С първия и последния ред от този абзац на изказването си ти си противоречиш. От постингите ти знам, че много четеш, че си търсеща натура. "Неразбирайки" по-скоро неназовавайки го така ти изповядваш един от елементите но постмодерното мислене:"Всеки човек е уникален – една вселена със свой темп и преживявания! Няма универсални рецепти! Чувствай и следвай ритъма на конкретния индивид! Не върви пред него, нито след него! Опитай се да вървиш успоредно с него!"

... И аз съм си мислела за това "Ако". Дъщеря ми до момента НЕ задава въпроси - може би защото и е рано? МОЖЕ БИ ЗАЩОТО ОТ ИЗОСТАВАНЕТО СИ (ДА ИЗДАВА САМО УПОДОБАВАЩИ ЗВУЦИ във възраст, когато трябваше да прави прости изречения) сега се опиянява да бъбри, да играе, да се чувства щастлива!... За какво й е да пита за "там". Хем е скорошно, хем е може би страшно да не се върне!?...Може и да не ме попита никога, но може и това да е най естествената реакция за едно дете сигурно в себе си и в безусловната и непреходна любов на хората от семейството си!?

Една моя близка, която има биологичен син и осиновена дъщеря ми каза, че синът й никога не е питал и не се е интересувал за"преди": как се е родил, какъв е бил...И аз не съм питала много! Помня само , че се поинтересувах на съответния етап: „Как стават бебетата?” и получих идеализирано-романтичния, но удовлетворяващ ме и каращ ме да се чувствам горда и доволна отговор:”Децата се раждат, когато майката и таткото се обичат!”...Отговорът, който ми е бил даден, в някакъв аспект е лъжовен, но е бил достатъчен и щадящ от ненужни детайли детската ми психика...
Аз вярвам, че децата ще ни предоставят подстъпи към своята история!
 Да кажем истината рано, за да няма тайна помежду ни е може би поради нашата родителска тревога:да не стане:”днеска е рано, а утре е късно” Може би там ще е „тайното”разковниче – да оцелим точния момент, начин и форма за детето си...

Аз съм убедена, че един ден детето ми ще се интересува напр.: ЗАЩО: Аз, дядо, вуйчо и братобчедка й сме светлооки, а само тя е тъмноока; ЗАЩО на изписването й е тъй голяма (респективно ЗАЩО няма бебешки снимки); ЗАЩО И КАК ТАКА нея я има след като си нямаме тате?... Все въпроси предоставящи възможност да се казва на порцийки истината...

Мираета и казаното от нея  не винаги е лесно за приемане. Детето в нея е толкова гневно, ощетено, неподкрепено... и продължава да ни провокира и тук. Но се опитвам да не и се подавам (не винаги успявам), защото онова, което тя и другите осиновени казват е автентичното, от извора на преживяното. Останалото, което обсъждаме са теории и хипотези... Затова и съм много чувствителна към споделените мисли на хората (порасналите деца) преиминали с тяло, душа и чувства през това изпитание: да те заченат, родят, изоставят...и отгледат...

Много информативни за мен бяха думите:

quote author=Фоксче link=topic=215220.msg4728260#msg4728260 date=1187332599]
Първо като технически автор на темата за етническия произход (просто по едно стечение на обстоятелствата, иначе истинският автор за мен беше Дар за мен) искам да кажа, че аз подкрепих решението на wa_wa. Към настоящия момент според мен темата нямаше смисъл - или е прекалено рано да се разискват тези въпроси тук или (най-вероятно) никога няма да му дойде времето.
[/quote]

Фоксче, не се предавай така лесно! wa_wa трябва  да подкрепи нас: теб, ДарЗаМен, Мен (бях против спирането на темата) и всички изказали адекватно мнение. Темата е важна (домовете са пълни с малцинствени деца, които никой не иска или няма куража да приеме! Не защото не са прекрасни, здрави, умни..., а защото според нагласите ни циганите са...)

Темата е важна и за тези, които вече са се сдобили с "такова" дете и за тези, които се колебаят. Дори за онези, които са си дали сметка, че не са расисти, че не са против ромските деца, дори не са го посочили като ограничение: "Детето да не е от ромски произход", НО при предложено им такова дете са почувствали трудността и сложността да се освободят от невидимите ограничения на предразсъдъците.

Темата е важна и ценна и за онея, които идват след нас и ще попаднат в същите мрежи на нагласите...

Темата трябва да бъде развивана и заради децата  по домовете и заради родителите, които имат толкова въпроси без отговори и страхове...

Дошло е времето за такива теми. Когато влетях във форума преди година със свойте въпроси и тревоги не се намери и един родител с ромско дете(може да не е необходимо да се въвежда такова деление). Но в рамките на тази година форумът еволюира и има своите родители на различни деца, които питат, споделят,тревожат се, търсят опит...ДарЗаМен е безспорния пионер, намерил кураж и дръзнал да заяви: "Детето ми е ромче (по-точното, вероятно е:родено от циганка)" Не съм уверена, че не съжалява , за което, но знам със сигурност, че й е трудно..

Вместо да се заключва темата  по-добре е да се закове! Аз имах идейни предложения и молби (от преди да щракне резето):

към wa_wa: Моля те обедини всички теми, свързани в етноса в една папка! Челите и проследяващите ги ще ти помогнем, ако се нуждаеш! Но наистина ако е възможно в папка, а не като отделна тема, с посочени линкове.;

към Теа: Теа, моля те да  бъдеш сензитивна към материали, посветени на подхода при възпитанието на различни по етнос деца.  И да обогатиш с тях библиотеката или заявената от мен нова папка!...Да не говорим, че различието е двойно при осиновените ромски деца.

Venecias, много се радвам, че отново си на линия.

Последните дни имам малко грижи около Иринка, но не това е причина да не влизам тук. Не съжалявам за нищо сторено и казано, как бих могла? Аз се гордея с детето си, аз го обожавам!
С две думи - предпочитам да държа дистанция от форума на този етап, защото съм бясна, а когато това се случи, макар и много рядко, по-добре за всички е да поемем в различни посоки.
Не искам да излизам от типичните рамки на добрия тон за този форум, а в настоящия момент ми е наистина трудно.

Какво й е на малката перла?

Аз също обожавам Иринка-откакто чух за нея и от първата снимка, на която я зърнах...Гордея се и с теб; и с двете Ви!

Ще взема да задам тема за това кой как сътворява ник-а си. Ще трябва май да е в клюкарника  (ама, че име на форум)! Ти си ДарЗа Иринка; както и тя за теб; ДарЗа целия форум тук! Искам много да дискутирам с теб и куп(вече) други мами (е и с татковците, когато се появят). Първия ми порив е да е през лични, за да е в някаква степен поверително. Но искреното ми желание е да е в"ефир", за да е полезно и ползва повече хора.
Е, ще взема да задам нова тема! Абсурдно е да размивам своята, заради блокиращото заключване на съответната!

Аз пък като съм бясна съм на предния фланг и съм най-креативна! Не, че си няма своите пасиви!

Venecias, много хубава тема      

Ще съм сензитивна към материали, касаещи подходите на възпитание на различни по етнос осиновени деца, обещавам


Относно постмодернистичния възглед си мисля няколко неща. Всъщност постмодернизмът апелира основно към :
- готовността на родителите да говорят открито с детето си + чувствителността да усещаш детето си
- готовността на детето да говори за себе си и житейската си история
- ненатрапливо повтаряне на сътворени разкази

Принципно съм ЗА. Но какво се случва, когато детето е осиновено на н-месечна възраст? И така и не зададе въпросите към родителите си... И в един момент някой "доброжелател" не му разкрия някои истини... Знаем колко е различно, когато осиновяваш няколкомесечно бебе и дете на 2-3-4 годинки... При децата, осиновени на по-късна възраст, няма как да няма въпроси. Но при децата, осиновени много рано, въпроси може и да не се появят.

Аз също мисля, че истината е някъде по средата. Подкрепям Дарена в мнението й, че родителите са тези, които по някакъв начин (най-добре съобразен с индивидуалните потребности и особености на детето) трябва да въведат детето си в истината за произхода му, след което да следват детето си - да са чувствителни към неговите реакции, поведение, въпроси, отговори.



Мираета го е казала много точно. В повечето случаи родителите НЕ ЗНАЯТ. Знаят само това, което биологичната майка е решила да сподели със социалните работници, изготвяли доклада при подписването на декларацията за отказ (в идеалния случай). Знаят го, ако от дома, от който са осиновили детето, са дали на родителите да прочетат този социален доклад. Тази тема беше разисквана скоро - какво и как да се каже на детето. Нали казваме истините - ако истината е "Не знам", по-добре отговорът на въпросите да е "Не знам", отколкото всякакви вариации на украсени и измислени приказки.

Относно темата за етноса - също мисля, че трябваше да се бъде закована, тъй като е изключително, изключително важна!!!

С това съм съгласна.Но според мен детето трябва да научи от някъде. Ако преди да ни попита научи от улицата - какво става тогава?Във форума има много излята болка от  това, че порастнали деца са научили от улицата и родителите им са държали това в тайна.

А що се отнася до болката- наистина всеки я има- дали защото си изоставен и осиновен или защото си осиновил след дълга борба със стерилитета, дали защото си дете на самотен родител или защото си самотен родител ....списъкът е дълъг.  И може би всеки лекува по една рана...
Април го е казала  .
 
Венециас, това имах впредвид като казах- Следвай детето!

Виждам, че Теа е поместила дълъг пост- пускам моя, ще чета нейния след това.

1) Био-майката не казва май на никого точно какво е станало. Социалният доклад за нея е социален, но само това.

Социалните работници и близките/познатите (които помагат за срещата, не всички деца са от дом, в това число и на някои от пишещите и четящите тук) не разполагат с достоверно инфо, както и са оплетени в една мъгла (и аз в това число съм била в подобна ситуация) от усещането, че помагат за благородна кауза и дай да не я зацапваме и ако може нещата да са по-приемливи само и само краят да е щастлив. Социолозите ще кажат какъв е този феномен, но че го има съм сигурна.

Та за достоверно инфо у тези катеории хора не може и да се говори. Как и какво е станало знае само Господ и био-авторката. Тя надали някога ще се приближи до това отново, годините и болките променят и спомените.

2) Не казвай колко съм права, Теа.


За тези жени съм само едно наранено дете, друго не виждат. Предубедеността е повече от крещяща.
Предполагам е преграда пред болката.

Разликата между нас е, че никой и никъде не коментира, камо ли да омаловажава техните болки.  Уважавам и зачитам болката им, всички тук - също, както и обществото като единен механизъм - също.  Дори никой не я коментира или анализира.
А децата нямат право на болка, неморално е, неуместно е ...


3) Дар за мен е една от единиците тук, които са взели дете и живеят с него. Масово се взима дете и се живее в съня/мечтата на майката. 

Докато детето е малко не става ясно дали е добър артист, сънят върви, то е готово на всичко за да е вътре в съня.

В сънищата няма място за циганчета, не че са лоши. Никоя от мамите не би засегнала или наранила с нищо дете, напълно съм убедена, че са свестни жени.
А  Дар за мен се е простила със съня и си е в живота с детето.

Не е етническият проблем причина за "раздялата" във форума, макар да изглежда така на пръв полед. Сънят е крайъгълният камък.


4) Ако се празнува деня на щъркела и за взетите на месеци деца то естествено ще дойде и разговора за празника и без сърнички, зверчета и пр. приказки за осиновяването.

Да, но е приятно да си поне за малко в съня, детето е малко и всичко те подтиква към това.

За хиляден път повтарям - на никого не му е проблемът в осиновяването.

А бисерът "нещастни по рождение" нямам сили да коментирам. Това не е вродено заболяване.  Не ми приписвайте тъпи идеи.


Май наистина е кауза пердута смисленото писане тук от хора като мен.

DarZaMen, ти знаеш много добре отношението ми към теб, знаеш колко ти се възхищавам и уважавам, колко много харесвам малката - просто невероятно съкровище, толкова е красива! - и наистина обичам да чета каквото пишеш - моля те, не спирай да пишеш тук!
Дано Иринка се оправи по-бързо! Какво й е? Стискам ви палци и знам, че всичко ще бъде наред! ЦЕЛУВАМ ВИ И ДВЕТЕ.

Искам и аз да се включа.
Нарочно не писах в темата за етническия произход. Не, че нямаше какво да кажа. Затова накратко и без да коментирам ще си кажа тук.
Ние със съпруга ми сме писали в заявлението "дете от български произход" и държим на това. Няма да обяснявам доводите ни.

Относно въвеждането на децата в "тяхната история" мисля, че всяко дете е различно, всяко семейство е различно. Всеки сам решава как, кога и с какви средства.
Отговорът на този въпрос все още не съм намерила, нито имам ясен поглед върху ситуацията. За сега сме си подали само документите.
Не преставам да чета по въпросите за осиновяването и разкриването на тайната.
Но нямам изградена "стратегия" ако мога така да я нарека.
Когато узрея достатъчно и детенцето ми е вече в къщи и видя как стоят нещата на практика ще взема окончателното решение. За сега само проучвам как са постъпили другите.

Много ми допада постмодернисткия възглед за осиновените деца.Отговоря на моето усещане за нещата.Да си призная не харесвах алюзията с птички и сърнички,и всякаква друга гад.Не ,че осиновяването не присъства при някои бозайниици и птици.Факт е.Не сме го измислили ние-homo sapiens-a.
Но няма да си лъжа детето.На въпроса:
-Защо ме е оставила?-мога единствено да и кажа:
-Не знам ,мами.Но,като пораснеш и искаш да разбереш ние ще ти помогнем, както можем.
Да го лъжа за подбудите е все едно да си създавам собствена Матрица.
Но ще се постарая да и внуша чувство за собствено достойнство и уникалност,защото децата не принадлежат на родителите си.Те са отделни личности.И не бива да си вменяват вина за грешките и болките на мама и тати.
"Всяка коза за своя крак",както го е казал умният и трудолюбив български народ
Ако някой се опитва да те изкара виновен за проблемите си-бягай от него.Не те обича,а само си въобразява,че е така.
Това го осъзнах през гадното си детство.Помогна ми да не откача.
Не харесвам също постоянното "въртене на една плоча".Осиновяването.Сякаш му припомняш на горкичкото,колко е благородно всичко,какъв късмет е имало.И май неусетно му вменяваш да е благодарно до гроб за късмета си.Май става разминаване в комуникацията.Родителите може друго да искат да кажат,наранената душа това да разбере.
Въпреки,че имам познато семейство,където децата не са осиновени.Майката(Бог да се смили над грешната и душа),като я прихванеха все разказваше как не искала 2 дете и какво точно е правела за да абортира.И това на семейни сбирки.Сина и там.Даже бе стигнал до там, като се напие да я оправдава.
И така.Чувство за вина от ранно детство-малко но непрекъснато.Следва несигурен индивид с минимален шанс да заобича себе си.И да се мъчи да се променя-душичката му е отровена.Те са се изплюли в нея,когато е бил най-раним.
Аз на бубата си ще и кажа историята в която ВЯРВАМ за идването и у дома.Това е нещо отвъд елементарната генетика.Нещо,което се е зародило преди аз и тя да се родим.На съвсем друго ниво.НО е много лична и не бих споделила.Вярвам,че  тя ще я сподели.Все пак ми е дете.Не споделящо гените ми а нещо много повече-духа ми.

най-напред се извинявам на Venecias, че точно в тази хубава тема се налага да ти отговоря

не съжалявам, че съм толкова тъпа, че не мога да схвана каква е каузата ти и ти приписвам тъпи идеи

или може би каузата ти е да ни провокираш, докато изгубим търпение

не съм явно в топ листата на осиновителите, живея в заблуди с дете, което съм осъдена никога да не разбера

е, все ще го преживея, потънала в невежество...

не мога да разбера с какво те дразним аз, Дарена и Бог знае още кой в този форум, та си така язвителна  и си позволяваш лични квалификации, които явно са цел да ни огорчат

ами какво да направим, не сме идеални, но съдбата ни е такава - да си осиновим деца! добри, лоши, ние сме техните родители и присъствието ни във форума не е състезание, а форма на приобщаване и споделяне

няма да пиша за себе си,  но ще ти кажа за Дарена - познавам я лично и мога да си го позволя, въпреки, че в интернет форум това за мен не е много уместно

тя е достоен и добър човек, хубава жена и прекрасна майка. радва се много на Боян и той на нея също, и може да не ти се вярва и да си озадачена, но знам, че се обичат много

и са щастливи

мога да се подпиша , че това важи за всички тук, самото ни присъствие го показва

ние стъпваме "на чорапи" около теб, защото са ни малко осиновените във форума, но това не значи, че трябва да си мълча

съжалявам

Предполагам си била в доста особено настроение като си го писала и в още по-особено като си ме чела.
Интерпретациите ти нямат общо с казаното от мен.
Страхът не е добър съветник за никого.

Явно има и баланс в природата, прочетох и предния и твоя постинг. Този на Иланг-Иланг ми дава сили, че хармонията я има, някъде съществува,  и нямам никакво намерение да се обиждам и да "тръшвам вратата" след постинги като твоя.


Наисина съм шокирана, че може да ти хрумне, че съм "озадачена" и "не ми се вярва", че някой бил щастлив с майка си.

Ако аз съм ти толкова сериозен проблем ...  , това ли ще ти реши проблемите ?

А това :"ние стъпваме "на чорапи" около теб" за мен има голямо информационно значение  и искам да науча повече.
 Защо е така ? От какво се страхувате ?  С какво съм толкова демонична конкретно за теб?

Питам , обезета от интерес. Няма никакъв сърказъм в думите ми.



 

Аз няма да взема становишще по-темата.....Просто ще я оспамя.

Момичета,какво ви става?Става ми болно,обидно и още куп неща,когато започна да чета,че започвате една със друга да се препирате.
Някой от вас познавам лично,и съм очарована от познанството.С някой от вас нямах възможността да се запозная,и едва ли ще имам такава,защото вече не пишат тук,именно поради тези причини,защото някой си се появява и започва да спори ожесточено,като че ли от това зависи животът му,със или без да иска наскърбява потребител,и ако потребителят е жестоко обиден,спира да пише.

Питам защо,кому е нужно това???Моля ви престанете да спорите и престанете със личните нападки,болно ми е и ме е яд заради това,че го правите.
Нека форумът си остане едно тихо и спокойно местенце,а не кавгаджийница......

Не вземам ничия страна,но имах честа да се запозная със Ани,страхотен човек,трудно излизащ от нерви,а по-горе видях,че нечие писание,я е накарало да направи именно това.

Мираетта,нищо лично към теб,но защо не си идвала на нито една от срещите ни?Защо не дойдеш веднъж поне и се запознаеш със всички и след това си вади заключения,кой какъв е?Това са просто мои въпроси отправени към теб

А сега една лична молба,ако искаш ме послушай.Давай го по-кротко а?

Май коментарът е излишен.

Доста хора тук ми имат  координатите и си общуваме на лични, смс и тел, с някои съм се видяла, с други - предстои.

На лични си пиша с всеки различно, а публично тук коментирам и анализирам явлението осиновяване и изоставяне, а не конкретните хора.

Форумът е посветен на тази тема. Ако в училищен, готварски , такъв по изкуствата и пр. общувам с човек от тук и визирам осиновяване - това би било странно.

Ама тук е форум, посветен на това.
Цензурата е зловеща. Мога да пиша само под маската на царския шут, на кварталния луд. Хем вички ме четат, хем е признак на добър тон да се подчертае как "абе, ние си те знаем защо така пишеш". Слава Богу, не всички разсъждават така.
Запознах се и поддържам връзка с невероятно ценни за мен хора и това ме прави много щастлива.

За мен е наистина шокиращо да видя, че някой смята, че не вярвам, че хората могат да се обичат и да са щастливи.

Единици го смятат, но хората са различни.
Не може да се хареса човек на всички, а и вече не ми е цел. катро дете това ми беше едничката цел, вече пораствам.

Във всяка библиотека има книги, които не харесват на всички..., е някои хора затварят библиотеките.

Miraetta  казваш коментара е излишен и започваш да коментираш че чак се забравяш в писания.
Може би проблема е че прекалено много анализираш. Всеки има мнение но няма нужда от анализатори. С една дума "на всяка манджа мерудия"

Доста объркващо ми звучи терминът "Постмодернистки възглед", даже малко ме стряска !  Като се сетя за постмодернизма в изкуството... 

Попрочетох темата и се успокоих. Навярно нашият начин да споделим с бъдещото си детенце за осиновяването му ще бъде продиктуван от обстоятелствата и от самото дете. Убеден съм, че не бих позволил да научи от други, камо ли от "доброжелатели"!
Искрено се учудвам (меко казано) на хора, които твърдят, че никога няма да кажат на детето си, че е осиновено! Това лично за мен е пълно безумие!
Вярвам, че когато му дойде времето (както обича да се изразява една видна личност), нещата ще си дойдат на мястото. А засега със съпругата ми сме направили само първата стъпка.
Но една древна поговорка гласи: "Дори и най-дългият път започва с една първа стъпка!"
Хайде цветя и рози от мен  и пожелания за една добра и ползотворна седмица.

 Много се извинявам на жената, откъс от чието писмо до мен на лични от днес копирам:


"Мира, последния ти постинг на темата постмоденизъм много, много, много ми хареса. Но наистина не си струва да се надяваш, че mоже да образоваш хората около себе си."


Не цитирам името и и се надявяам да не вземе постъпката ми за прекалено незряла и да спре да ми пише.


Може нещата, които пиша, да не са това време и за това място, а аз да не съм достатъчно зряла, че да го преценя.

Нещо елементарно, като лозунг от мен, анализи вече не си позволявам: "Не вярвам някой да предпочете био-авторката пред майка си". Поне това, надявам се, е просто и директно. 


 

Понеже останах с убеждението , че държиш на правописа и да ни образоваш , само вмятам пише се "откЪС", а не "отказ"

Пишех на фонетична точно това.
Грешката е моя.

Ще се включа и аз,вече бях писала ..назад във времето,че осиновената ни дъщеря явно има нещо циганско в кръвта си,макар да е записана българче...голяма работа-за мене не е проблем  но небих осъдила тия за които е проблем! Бяхме решили да и кажем когато започне да разбира и полека лека и дообяснявахме ситуацията,така ,че тя възприе осиновяването като нещо съвсем нормално ..също както раждането в семейството! Това е нашият възглед..директен и прям начин да се разкрият картите от рано! Всеки сам си избира начина обаче  и пак небих заклеймила някой с различно от моето виждане!
.......та това е моят начин за въвеждането в историята на осиноваването......а тяхната история я творим ние-            техните родители заедно с тях самите - нашите деца
                                                               

Докато ме е нямало тук пак се е създал някакъв спор.
Защо и как хората си знаят.
За мен е важното да има доверие между мен и моя син.
Другите неща си идват според годинките и това какво  и как е решено да стане.
Пътя ми е пялен със знаци пратени от Бога и когато се опитам да не ги видя или просто не се вслушам в това,което става си патя и ще продължавам да си патя просто, защото съм обикновен човек пратен на Земята да се учи.
Скоро моето дете играйки си с любимото мече каза следния израз-Хайде ,Мечо сега те взимаме от дома и ще ни е хубаво заедно.
За мен това значи много и знам,че пораствайки моето дете ще се променя и ще се променят и въпросите и отговорите,но се моля да сме до него с татко му и винаги да имаме доверие помежду си.
За етноса въпроса при мен не седи,просто една душа сложена в едно тяло.Обичаме душата на човек,а не тялото.
Всички сме пратени за да се учим кой както може и както му е дадено.
Бъдете здрави. 

Трия си поста и наистина спирам,по-темата да говоря.Който иска ме разбра,който не ме е разбрал,негова си работа.
Мир!

Момичета- много ви обичам.
Не ми трябва кабелна. Отварям осиновяване и четааа, четааа и спирам да четааааа, че ми става досадно от дълги постинги. Пиша не като модератор, напоследък не е много шик да си мод наоколо. Скучаете ли? Аз си мислех, че имате нужда да поговорите с някого. Някой го правят. Други спорят за, не се обиждайте, но за смешни неща. Всеки сам е решил как ще живее и живота му е лично пространство, което няма нужда да се обсъжда или осъжда.
Този постмодерен подход е много интересен. Той важи ли за възрастните? За осиновителите? Ако е така значи трябва да оставим намира хората да се чувстват добре в кожата си както намерят за добре и да се справят с решенията си, когато са готови.
Погледнете първа страница на форума. Няма тема по- дълга от две страници- на втора старинца вече има конфликт. Изключение правят темите за Снимките и Днес кого ще поздравим.
Няма лошо човек да сподели как постъпва с детето си, няма лошо човек да се консултира по някои въпроси, но хайде стига вече с набиване на канчета и на всяка цена да отстоявате позиция, която навлиза в личното пространство на другите. Хора разни, шарен свят.
Venecias, постингите ти са ужасно дълги. Ако искаш да са читаеми бъди по- лаконична- нещата, които пишеш могат да се споделят и с по- малко думи. След третата минута ме губиш като читател и като публика- това ще ти го каже всеки, потребител на медия. И престани да цвъкаш безмислени теми. Тема за темата в клюкарника? Имате няколко чатоподобни теми. Те са компромис, защото смятаме, че са полезни за същтостта на форума, но защо не пуснеш линка там, ако е толкова важно.