Сега като четох темата за "Колко дни след секцио си вдигахте бебето?" http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=214986.20 наистина се изненадах как майки със секцио масово за 2-3 дена са на крака, разнасят си бебето и после в къщи без проблем се справят с всичко, вкл. домакинство. (да си призная за секциото хич не съм се информирала до сега)
А аз като си спомня при моето нормално раждане всичко до най-последния момент беше много добре, само дето се наложи тази епизотомия от дясната страна, после имах три външни шева. На крака се изправих около 3-4 часа след раждането. Но поне една седмица след това беше мъка, едвам сядах и не издържах много време да кърмя бебето седнала, а пък права да го кърмя се изтощавах. Не искам да плаша някоя бъдеща майка с темата, може просто при мен да е било така, по-силна чувствителност и т.н. Спомена ми за първите 10 дена е изтощение. Бабите помагаха, после след десетия ден дружно с мъжът ми се съгласихме да ограничим всяка помощ, щото те почнаха страшно да се налагат за всичко. И вече се оправях сама. Сексът възстановихме на 30 ден
Така че не е толкова трудно възстановяването, но тези първи десет дена направо едвам ги преживях, болеше като сядам, дори и като лежа, отделно някакво безсъние ме мъчеше. Как беше при вас?
А аз като си спомня при моето нормално раждане всичко до най-последния момент беше много добре, само дето се наложи тази епизотомия от дясната страна, после имах три външни шева. На крака се изправих около 3-4 часа след раждането. Но поне една седмица след това беше мъка, едвам сядах и не издържах много време да кърмя бебето седнала, а пък права да го кърмя се изтощавах. Не искам да плаша някоя бъдеща майка с темата, може просто при мен да е било така, по-силна чувствителност и т.н. Спомена ми за първите 10 дена е изтощение. Бабите помагаха, после след десетия ден дружно с мъжът ми се съгласихме да ограничим всяка помощ, щото те почнаха страшно да се налагат за всичко. И вече се оправях сама. Сексът възстановихме на 30 ден
Така че не е толкова трудно възстановяването, но тези първи десет дена направо едвам ги преживях, болеше като сядам, дори и като лежа, отделно някакво безсъние ме мъчеше. Как беше при вас? 
Е, значи, преживява се. 
Принципно лекари и акушери казват, че епизиотомията винаги може да се избегне, стига плодът да не е много голям, при едно добре направлявано раждане - -не знам защо в днешно време така често я правят и се стига до нея. 
Епизиотомия плюс хемороиди плюс лохии е ужасна комбинация. Поне 2 седмици ме боля и не можех нито да седя, нито да съм права за повече от 5 мин. 
Мен не ме боля разреза, защото бях със спинална. После болеше. Всичко, което е написала Nastasja е напълно вярно - моето бебе беше 3100 г., може би заради упойката се наложи епизиотомия - не знам, не съм специалист и не разбирам. Иначе аз родих на 27. 
Не една, не две седмици, а 20 дена не можех да седна нормално!!! Беше ми мъчно че не мога до насита да си гушкам и дундуркам бебо, защото дори и права като стоях по повече време започваше да ми тежи. Иначе самото раждане беше песен - без упойки, без голяма болка. Но за второто (живот и здраве) доста ще се замисля 
Изпадаха си сами.
Но накрая се свиква с всичко, разбира се.
).С второто имах 4 вътрешни и 3 външни само че от разкъсване заради бързото раждане.тогава ме шиха без упойка(по мое желание за което доктора ме помисли за луда 
) Не съжалявам защото после нямах абсолютно никакви болки и дори си кърмих беба седнала по турски на леглото 
