Трудна дилема

Дано никога не ми се случва, но да, при такава ситуация бих направила аборт. Не мога и не искам да поема риск да родя бебе с увреждания. Нека ме гризе съвестта цял живот за направения аборт, но да не обричам умишлено детето си на инвалидизация. Дано, дано да не се случва, никой не е застрахован! 

Наистина трудна дилема .
Ако лекар види ясно, че плода е увреден бих се консултирала с още специалисти.Ако ясно се вижда сериозно увреждане не бих разчитала "че природата си знае работата", в смисъл, ако фактите са категорични ... 
На теория бих казала-понякога аборта е по-щадящото решение, не за родителя, за детенцето, всичко зависи от степента на уврежданията.Когато се дават мнения за подобно нещо, на тях аз гледам само като теоритично решение, но си мисля, че човек, категорично заявил "избирам аборт", съвсем няма да е категоричен ако подобно нещо се случи с него.Както и обратното, едва ли някой отговорил "ще задържа бебето, каквото и да стане" би бил толкова сигурен в избора си, ако се изправи пред подобна дилема.
В реалния живот/дано никога не се налага/ не знам как бих реагирала.Когато човек се изправи пред подобно нещо, целия му мироглед се променя.Това е нещо, което единствено и само родителя може да реши.Както сама казваш доводи може да се намерят достатъчно като защита и на едното и на другото.
Не зная дали ти или някой твой близък е пред подобна дилема, аз не можах да ти дам категоричен тговор, защото не зная как бих постъпила, единственият категоричен съвет, който бих дала е-възможно най много консултации с различни добри специалисти...

Да,бих.

Бих направила аборт.
Случи ми се след облъчване,мъртъв плод в 16 седмица.Ако бях разбрала по-рано,щях да си спестя кошмарен аборт,почти раждане. Казаха,ми,че ако беше оцеляло,резултатите са щели да бъдат тежко заболяване и мъки цял живот и да бъда благодарна,че така е станало.

Имаше такава тема в друг подфорум,естествено това е въпрос с много гледни точки и никой незнае точно как би постъпил в такъв момент,а и какви са факторите около него,но виж тук,разгледай,има доста интересни мнения
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=129662.0

Благодаря ви, момичета!
Аз исках да зная точно вашите мнения и за това пуснах темата тук. Ще изчета и другата тема, обаче. Много благодаря още веднъж.

Бих  Не бих желала да обрека едно дете да страда цял живот, а покрай него и семейството му

Да, бих.

Напълно подкрепям!  Дано на никого не се случва обаче! 

Малкия ми син беше с 5% шанс да оцелее. Бах бременна с 2 бебенца, едното не оцеля. Когато обаче се разбра, че въпреки кръвоизливите бебето се развива и расте и явно ще оцеле, ми казаха, че има 90% вероятностт от някакво увреждане на централната нервна система, че плода не се храни достатъчно, немогат да преценят колко кръв отива до него, колко кислород и т.н. колко е отлепена плацентата, съсиреците в матката си стояха през цялата бременност и си ги "родих". Никой до последно не ми даваше големи надежди. Казваха, че има и шанс всичко да е наред.Малки. Но ги има. Не правих нито амниоцинтеза, нито троен тест. Бях готова да приема детето си такова каквото е. Каквото ми е писал Господ.
Родих малко, но ЗДРАВО бебе. Благодаря на Господ за което  Така,ч е понякога се случват и чудеса.... бебето ми с 5-те % шанс да живее сега ме нарича МАМО и ми се усмихва...

Месеци след раждането на бебето ми разбрах, че батко му е със състояние което не се лекува. Години, след като се беше родил... Много ми беше трудно да приема мисълта ...
Днес 18 месечния ми с голяма вероятност за увреждане син говори и разбира почти колкото 4.5 годишния.... роден от безупречна бременност. 

Затова смятам, че не аз съм тази която може да дава присъди. Господ ще ми даде само толкова колкото мога да понеса. Имам 3 деца и 3 ангелчета на небето - дълбоко в сърцето си вярвам, че ангелчетата са там за да бдят над децата ми  и да ги пазят. А аз каквото мого ще направя за да са щастливи. Независимо дали здрави или не. Те са моите деца - най-умните, най-красивите и най-прекрасните за мен.

Много пъти съм си задавала този въпрос. Тъй като има голям шанс второто ми дете да е пак с увреждане, а съм против аборта, предпочитах да нямам друго. Но природата си казва думата и все по често копнея за още едно детенце. Решила съм обаче, че няма да се подложа на изследване и няма да искам до последно да знам болно или не е пак детето ми.
Споделям мнението на Деси, че Бог няма да ми даде повече от колкото мога да нося и ще приема последствията от решението си.
Може за някой това да звучи глупаво или дори жестоко, но и аз като Деси не смятам, че имам право да давам присъди.

Преди година бих поела този риск(преди да родя бебчето си,което е с увреждания).Нямаше вообще да се замисля,защото мислех различно.Бях оптимистка.Сега след всичко което се случи бих направила аборт и никой и нищо не би могло да ми промени решението.Не мога да си позволя да подложа семейството си отново на този кошмар.

[desi]    ,безкрайно уважавам хора като теб

Дилемата е трудна, беспорно. Няма еднозначен отговор. Всеки изхожда от собствения си опит. След нормално протекла до 7я месец първа бременност, в края на същия този 7ми месец родих дете, което до 2-я си месец всички мислехме за здраво. Впоследствие се оказа с хидроцефалия и почина на 5 мес. С такъв страх поех риска за втора бременност. Трябваше ми много сила, вяра...Имам любим израз "Който го е страх от мечки, не ходи в гората". Поех риска, с ясното съзнание, че каквото и да се случи, това ще бъде моето дете. До втората година не се различаваше от другите деца по абсолютно нищо, освен че беше по-палав. После започна да изостава с говора и открихме проблемите с концентрацията и хиперактивността. Тези проблеми не се виждат през бременността. Никой не е застрахован. Затова, мисля, че не може да се каже, че едно дете е здраво и него ще доизносим. Обаче ако става въпрос за малформации, които са изключително тежки, и видяни в ранните срокове на бременността, и доказани с изследвания, за себе си мисля, че бих прекъснала такава бременност. Изключително личен е този избор, всеки поема риска за себе си, и в конкретната ситуация. От увреждания до увреждания има огромна разлика. И в крайна сметка, каквото ти е писано...Всички искаме здрави деца, но покрай децата с проблеми всеки един успех е съпроводен с много повече щастие, защото е изстрадан!

МammaPlam, хипотетично ли отговаряме на такъв въпрос?
Пред теб не стои вземането на такова решение днес, утре?
Маникюрът ти е в раната.

 
 

Отоговаряте на такъв въпрос, защото за малко се разминах с тази дилема съвсем наскоро.
Не съм искала никого да натъжавам. Просто се бях изплашила, че ще ми се наложи да взема такова решение. Е, размина се. Но си мисля, че би ми било по-лесно, ако зная как мислят и други хора.

МammaPlam по добре би  било да пуснеш темата в нашите деца,а не тук. Достатачно проблеми и тревоги имаме за да се връщаме назад и обвиняваме за вече минали неща.
Вълчо добре го е казал маникюрът ти е дълбоко в раната и то на много от нас.

Както вече писах исках да чуя вашите отговори, защото е лесно да се каже: "ще направя аборт", както правят повечето хора и то без реално да познаваш проблема. А аз установих за себе си, че не мога да взема решение (когато ми се наложи да се замисля).
Но щом темата наистина е разстройваща бих помолила модовете да я изтрият. (Аз пробвах, но имам съобщение, че нямам право да го направя!).
Изтрийте темата, много моля!

Мама Плам, не смятам, че е нужно триене на темата. Ти сподели, защо си я пуснала тука и аз напълно те разбирам 
Радвам се, че не ти се е наистина наложило да вземеш това трудно решение