Интеграция на родители с anette1104 - на 16.09.2007- авкета за броя на участници

Училище за родители 
Със сигурност ще е от полза   
Къде е този център? Аз работя на смени и имам възможност да се съобразя със свободното време на другите родители. Но... от 01.09. до 09.09. сме на море...  След това съм на линия, ще следя темата. И ще наваксвам пропуснатия материал 

Ресурсен Център Ломидол се намира в Младост1, бл. 63, ако не греша. Ориентир- на гърба на Училище "Еспа". С автобус се слиза бл.43, мисля така се казваше спирката. Ще уточва адреса. и карта ще постна. Ние да се разберем кога, а уточнямането на другите неща е лесно. Значи първо условие- дата след 09.09
Аз предлагам да е след 15 септември една от датите. Тогава повечето родители са се завърнали от морето и заради учениците.

Аз също ще се включа и също подкрепям за дата след 15 септ.

И да е в почивен ден

За мен е по-добре преди 15. По време на у-ще ми е по-трудно.

Ако се съберат достатъчно желаещи- можем да направим две или три групи- преди или след 15,09 - в зависимост от това как ще ви е удобно.

Здравейте и от мен,
с радост ще отговарям тук ако някой има въпроси за общата тематика на курса,квалификации мои и пр..
*
Ще е наистина много полезно ако имащите желание да се включат нахвърлят идеи/проблеми които ви интересуват за да се опитам да форматирам курса според нуждите..мяткайте въпроси,аз ще си записвам

Здравейте,
и аз бих искала да се включа. Моето момиче учи интегрирано в обикновено квартално училище, но ми се налага непрекъснато да разяснявам на учителите и на родителите на съучениците. Въпросите ми са все по тема деца със слухови проблеми. Доста чета и сама се образовам, но ще ми е много от полза да си сверя часовника и да обменя опит. Колкото до датата - програмата ми е много натоварена, затова като насрочите вие ден и час, ще се съобразя и ще го вместя в моите планове.

Ето в тази тема има малко по- добра представа за какво става въпрос.

Радвам се че има интерес към тематиката. Мисля, че преди интегрирането на детето трябва да се интегрира родителя, за да е готов да посрещне реалностите и да има реалистични очаквания от процеса на итеграцията на детето. 

И аз се да се разпиша към желаещите да посетят курса.Мисля си , че  би било много полезно за нас родителите.

И аз ще се включа!
Ще ми се да знам как отговарят на следния въпрос в цивилизованите страни - "Ти не си ли прави изследвания та роди и второ болно?!?!"

И други подобни свързани с раждането и на 2-ро детенце с проблем в семейството???

Не е лошо да се включа и аз, ще ми се да дойда, като че ли и за мен почивен ден е добре 

И аз искам да дойда, ........защо живея толкова далеч, ако намеря кой да гледа Сисолинка, може ли да дойда?
Определено имам нужда, че както е тръгнало някой без вина ще си отнесе нервичките ми, стане ли въпрос за Сиса ставам като хищник....не е хубаво ама то не пита....

..не знам дали е подходящо и предварително моля за извинение ако съм съвсем не на място,но тук като правим подобен курс децата на участващите родители ги занимава някой за 2-3 часа в съседна зала..ако доста хора имат проблем на кого да си оставят децата може да се помисли и подбна схема..

ако курсът е в почивен ден или след 18, аз най-вероятно ще мога да дойда. мога и да занимавам дечицата, докато мамите са "в час".

agneshka , много си смела, но дали ще успееш да се оправиш с нашите лудети ни

е, вие нали няма да сте на край света там има доста занимавки, а и се надявам на още някой доброволец

Така става, с доброволец иначе ще те изтущим

И аз давам заявка за участие.Мисля си, че през учебно време ще е по трудно виждането.Събота или неделя е добър вариант.

Най- ранната дата, която се окзва възможна е 16 септември- неделя. Ако искате по- ранна дата трябва да е през седмицата. Кажете кой може през седмицата между 10 и 14 септември. Разбрах, че учениците почват на 15 - събота, така, че не е възможна дата. Чакам други предложгения.

Аз мога и през седмицата и на тази дата също. До тогава има много време но се надявам да няма промени в графика на съпруга ми.

Аз също желая да се присъединя и понеже съм от Ст.Загора за мен добрият вариант е 16.09.

Включвам се и аз

Аз съм за 16.09

И аз съм за 16.09.Неделя е и училището още не е започнало.

Ох, колко е хубаво да дойда и аз, хем ще се обуча, хем ще ви видяяя...

Ако си намеря компания, иначе сама в Сф, 

От Пловдив, кой ще пътува?

Здравейте, ще се постарая да дойда на семинара.
Много ми хареса  "Родители помагат на родители" , аз го преживях. Знам колко е насърчаващо. На 13.07(петък) потвърдиха аутизма при Йони и въпреки че бях подготвена се прибрах и си поплаках като за година напред. Събота вечер открих информация за семинара организиран от Асоциация"Аутизъм", половината вече беше минал, отидох в неделя за няколко часа, закъснях, а и си тръгнах по рано. Но тези няколко часа, слушайки лекцията и разговорите на родителите, а и кореспонденцията с една от майките след това ме изтласкаха на горе. Ако не беше този семинар щяха да ми бъдат нужни повече дни, а така стана за 2-3 дена. Отново бях усмихната и лъчезарна майка за децата си.
Ще е чудесно, ако след това се поеме щафетата и семинарите продължат през определени интервали от време.
Благодаря на всички, участващи в организацията му и на Anette1104

Сладурчета, с това откриване на учебната година на 15-ти, най-вероятно няма да успея да дойда. Като се срещнем с новата класна на Дони и .... сигурно ще имам задачки и приготвяне за първия официален учебеден ден...

Да си изпратя поздравите към тези, които ще се съберете и видите... 

Ще се постараем да има поне още едно събиране.

здр пак от мен,
понаправих програмата,но има много мегдан още за поправки
моля,ако имате въпроси к ви интересуват отсега-кажете

ето за какво мисля да говорим,ще имам определено нужда от вас като активни участници,защото не познавам много добре обстановаката в Бг и ще трбва заедно да "нагодим"част от идеите..


Какво ще правим днес?

- Представяне / схема на семинара
- Очаквания от семинара / въпроси които бихте искали да бъдат обсъдени
- Бърз преглед на някои работещи техники
*кое е моето дете?
*каква е болестта му? как да сме информирани и как да търсим правата на децата ни?
*как да общуваме с детето ни
*стресът у дома

Почивка -10-15минути

- Практически полезности
*как да намерим помощник/бейбиситер за дете с проблеми
*как /дали да оставим детето на клуб/център?
*как да поделяме вниманието у дома-здрав брат/сестра; съпруг?
*какво ще стане един ден когато мен ме няма?
* за организацията,документацията,когато хората зяпат,когато майката до мен хвали детето си,ресторантите и пр.
* Коя е Майката на моето дете?

Въпроси / обсъждане / Ролева игра

Лично мен ме интересува как да представя детето на новите си учители? Той вече  е петокласник и ще има по всеки предмет различен преподавател. С всеки поотделно ли да говоря или само с новата му класна и тя с колегите си  .Както и това как да обясня,че да ме разберат ,че не е умствено изостанал ,а просто многооооооооо се уморява и става един такъв неадекватен докато му премине. И още той няма да може да изкара 5-6-7уч.часа. Учителите ще се съгласят ли да го освобождават от час. А бе все въпроси свързани със училище.
За протокола детето ми е с  прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен.

Molja vkljuchete i men kam zhelaeshtite mami za sled 15 septemvri.

Първата сигурна дата за сега е 16,09,2007 от 10,30 часа в Ресурсен център Ломидол- Младост1 бл- 63.

Аз ще присъствам.
Живот и здраве.

Записах се Дано колежката ми да не е в отпуск, защото работим и в неделя 
Йосарянче, ще онагледиш ли с карта мястото? Мога да проверя в бгмапс, ако те затруднява.
 

Карта ресурсен център "Ломидол"

Ресурсният център се намира на приземен етаж на бл.63, който се намира зад училище ЕСПА. Входа е метална врата и се вижда от вън. Има и табела. Очакваме ви. 

Записах се и аз.
Изобщо не познавам кв. Младост, може ли да ме ориентирате с кой градски транспорт (номера на автобус или тролейбус) или маршрутки да стигна до района на ресурния център.

И аз се записвам. Но ако няма на кого да оставя Иви ще има ли проблем тя да е с мен?

Гласувах сама ,но не съм много сигурна да не дме двама.

Вероятно ще има човек да занимава децата, така, че не е проблем. Дано и времето да е хубаво.

На спирката на БЛ.43 автобуси .76.88.213.214.305.306.313.
Спирката е втората спирка след като автобусите слязат от Цариградско шосе и тръгнат да навлизат в Младост. На картата блок 43 се вижда на бул "Александър Малинов". Като слезете питайте за Училище ЕСПА. От там вече на гърба на училището се пада бл. 63.

Може би и аз ще дойда,но не знам дали сама или с децата - не съм гласувала.

В интерес на експедитивното и ефективното провеждане на обучението е добре да няма деца. Но, ако наистина много ви се налага да дойдете с тях ще има човек да ги забавлява.

Надявам се да успея да дойда , дано таткото няма някаква работа.
 

Аз като казах двама имах предвид двама възрастни ама не доуточних.

Ще бъда сама.
Възрастна...(как звучи,само...)

Здравйте и аз бих дошла но сьм на 500 километра от София Но в лицето на Мама Рачи ще пресьствам но не тялум  Надявам се че тя няма претенций  за това .Децата ни са с една диагноза и проблемите еднакви и вьпросите сьщо . Радвам се че и вие в София правите такива сьбирания  И ние в Добрич правим но поне за сега няма кой знай какви резултати Но важно да сме идинни в цяла Бьлгария така някой ден ще ни разберьт господата отгоре !

Може ли малко подробности за протичането на срещата - до колко ще продължи?
Трябва ли да донесем нещо...

..мисля да не е повече от 3 часа,с 15ина минути почивка..със сигурност ще останат много неизговорени неща,но ми се ще да гледам на това като на първи стъпки от дълго пътешествие
не е нужно да носите нищо,освен пособия за писане ако обичате да водите записки..

Всеки е добре дошъл   

И аз съм на другия край на България ,ще ви бъда благодарна ,ако след срещата напишете основните  неща тук  !

За мое най-голямо съжаление няма да мога да присъствам. Наистина ще е чудесно, ако после разкажете и споделите впечатления от обучението. Много ще сме благодарни.   

какъв е капацитета на залата? ако има място идвам и аз вече попълних анкетата

А Василена какво прави бебето. Кученцата раздадохте ли ги.

http://bgmaps.com/map.asp?sid=c3379b010931f55e905c17c674051468&a … %D1%D2&num=63 ето карта



май тук е по-ясно
http://bgmaps.com/map.asp?sid=c3379b010931f55e905c17c674051468&a … p;ix=62&iy=24

Дороти, бебето порасна и стана малко момиченце
Смее се и сияе. Фучи кат моторетка и прави майманджулуци. А кученцата ги раздадохме и забравихме.

Съжалявам, но няма да мога да присъствам.
Пожелавам на всички удовлетворяващи часове 

Най-вероятно аз няма да дойда    Съпруга ми ще е на работа/казаха му днес/, а детегледачка нямам под ръка /поне за сега/

За съжаление и аз няма да мога да дойда.Мъжът ми утре заминава за Стара Загора и ще се върне в нвделя вечерта.

Няма ли ходилите на семинара да напишат нещо? Как мина за какво точно разговаряхте? Ще има ли и друга среща?    Ще ми се да напишете с подробности защото нямах възможност да дойда а много ми се искаше. Много е гадно да живееш в малак град и да неможеш да наемеш детегледачка,а е досадно да разчиташ все на близки и познати.
Предполагам , че сте дискутирали все важни неща за интеграцията на нашите различни деца.

Бяхме 15-тина души - говорихме, общо взето не мога сега да го опиша, но когато някой ме попита дали някъде нямам някой познат - сестра ми отговяря  - А тя ли  (мен има предвид), тя трабва да отиде до там и да види и сигурно мин 1 човек ще я познава. Е какво се оказа - Анете1104 моя племеница. Ама толкова е малък света, че може още от нас да излезем роднини.

Срещата много ми допадна на мен, затвърдиха се много мои убеждения.

Искам да ви благодаря на всички за днешния ден. Запознах се с прекрасни и умни хора.
Искам специално да благодаря на Анет. Срещата за мен протече безкрайно полезно и приятно. Има още какво много да се изговори, но мисля, че поставихме началото на нещо, което може да е безкрайно полезно за всеки от нас. Дискусията можем да продължим и тук- в другата тема, защото е безкрайно необятна, а аз лично се чувствам заредена с много въпроси, идеи и решения. 

     

Книгата за която говорихме вчера е
Parenting Your Complex Child, автора е  Peggy Lou Morgan.
За мое голямо щастие се оказа, че книгата е публикувана в интернет и част от нея е достъпна за четене. Още не съм разбрала как да имаме пълен достъп до книгата, но можем да дръпнем това което има и да се понапънем да я преведем. Може и да издадем.
Parenting Your Complex Child
Още книги свързани с отглеждането на деца с различни заболявания и състояния.

мамо Раче, вчера трябва да са ти горели ушите, защото те споменахме 2-3 пъти . anette1104 даде пример и с вашия случай. Разбирам затруднението ти да идваш и колко по-трудно им е на хората, които живеят в по-малки населени места и имат по-малки възможност от намиране на информация за нашите различни деца. А и ми е познато чувството на тежест, което изпитвам всеки път, когато оставя на майка и двете деца. Ииии, понеже бяхме на срещата със съпруга ми, и той като един рационален човек си води записки...., та ще се опитам тука да ги разчета, доколкото ми е възможно.
anette1104 беше публикувала темите, по които ще говори още преди срещата в другата тема, откъдето дойде идеята за срещата.
Значи едно от нещата, за които говорихме е това, как да представяме детето на непознати, с които се срещаме на улицата, в градинката, училището, ресторанта и т. н. Да започнем с нещо позитивно и после да добавим неговия проблем. Аз си измислих следното преставяне "Дими е голям юнак (или е приятел с кучетата, или обича народните танци - хубавото в него) и има генетично заболяване" . Като казваме за болестта му не трябва да използваме медицински термини и да е максимално кратко.
Тук цитирам буквално от тефтера на съпруга ми: работа с детето, положителни стимули, "от дефекта - ефект".
Трябва да помним, че в 99% от случаите действа правилото на добрата воля. Хората около нас са добронамерени и ако реагират неадекватно в някои случаи, то е защото не са информирани за нашето заболяване и не знаят какво ще е удачно да направят. В тая връзка добре би било детето да носи нещо като гривничка, където да е написано какъв е проблема, за да се информират и другите около детето. Такава практика има в САЩ, но аз мисля, че сме далече от този момент да се носят такива неща, макар че това си зависи от нас родителите. Аз още преди много години съм виждала такива картички у нас с надпис "аз съм епилептик", но не съм виждала някой да е носил такава.
Когато се обръщаме към някого за помощ - за съвет, знания, обмяна на опит, трябва да кажем какво ТОЧНО очакваме от тази помощ.
Да можем да обясним с 3 изречения каква е болестта. Най-добре е да си го измислите и да си го напишете.
Най-добре е да съставим режим за детето - в колко часа какво прави, в табличен вид. Картинка на часовник -> онагледено със картинка или снимка какво се прави в този час. Например: в 8ч миене на зъби и снимка как детето си мие зъбите; 8.30ч закуска и снимка как закусва и т. н. Така децата не се объркват. На срещата имаше няколко листа, на които се виждаше как може да изглежда този режим, както и описание на болестта в табличен вид (на каква възраст какво поведение е имал, каква диагноза и лечение му се е прилагало тогава).
Освен това и табличка на задачите, които изпълнява детето, до каква степен се справя и на кое място трябва да му се окаже помощ. Това може да е много полезно, когато се наема детегледачка (или идва някой близък да го гледа). Когато наемаме детегледачка да дефинираме точно и ясно какви са задълженията й и да нямаме очаквания, че тя ще свърши нещо повече от това, което сме поискали.
Да си напишем завещание, ако не дай си Боже се случи нещо фатално с нас, кой искаме да гледа детето (децата) и други изисквания (знам ли какво точно се пише в завещанието ) По този начин улесняваме и света около нас. На мен лично тая точка ми се струва трудно изпълнима.
Да учим детето на това, което му практически полезно.
Да си напишем план за бъдещето: къде ще живее, с какво ще се занимава, какво искаме като родители да стане и какво да в никакъв случай да става, финансово обезпечение, академични цели.
Какво да правим, когато някой учудено "зяпа": ако възрастен - да обясним с 1 изречение състоянието на детето, ако е дете - да обясним на родителите му, които от своя страна могат да обяснят на децата си. По- добре да ходим на 2-3 едни и същи публични места, където хората, които са около нас вече познават особеностите на детето.
Да говорим в семейството, фамилията, рода, с приятели и близки за заболяването на детето и  проблемите и радостите около това.
Това са записките, може малко да е неясно има и мои трактовки, но толкова от мен.

За друга среща не е ставало дума. Може би трябва да се уговори допълнително, ако има желаещи.

Много благодаря на anette1104 и организаторите на срещата (да не забравя имаше и почерпка и подаръци за децата)    За мен беше удовлетворяваща и полезна 

Понеже имахме един практичен мъж с практична жена на срещатата  имаме общия план на срещата и темите. Сега остава да ги доразвием в дискусия и всеки да си извади най- полезното за него. Благодаря на Василена и Мъжа и. 

Василена благодаря ти от сърце за това което си написала     и на мъжа ти естествено за записките.
Истина е ,че ние в самото начало когато разбрахме за увреждането на детето ходехме на психолог и там ни учеха как да преодолеем шока и също как да представим детето си на хората. Това, че е различен и видимо не му личи ,но ще дойде ден в които той ще спре да ходи и това ще го отличава от останалите. Спомням си много ясно как ни учеха да му поднесем информацията по-малко и когато я смеле да получи нова порция. Да насърчаваме мечтите му и това което може да прави в реален план а не да създаваме илюзии за живота му и в един момент да се окаже,че живеем всички в един измислен свят. Мисля,че за сега сме се справили успешно с тази задача. Има обаче какво още да направим за това. Така исках да дойда и да питам за това как да го представя сега на новите учители и съученици. Разделиха един клас на две и сега половината деца са чужди. Не го гледат с интерес,но не му обръщат и никакво внимание. Страхувам се да не се отчуждат и другите. Уж знам как да го представя , а го направих само пред класната. Като че ли оставих тя да свърши другото вместо мен и баща му а това май е грешка от наша страна. Чудя се дали да не я помоля утре или в близките дни до края на седмицата да ме запознае с всичките му учители и да го представя . Първо с възможностите му,след това с увреждането и накрая с това как умората го съсипва. 
Бих желала да чуя и вашето мнение по въпроса.

Според мен,не трябва да оставяш класната да представи детето на другите преподаватели.Личният контакт с учителите е важен, дори бих казала особено важен когато се отнася за нашите деца.Даже според мен е трябвало още през ваканцията.Аз така бях направила-говорих с всеки един от тях,за това какво очаквам да се случи с детето ми,какви са моите приоритети,какъв е той и какво биха могли да очакват от него.И те бяха подготвени още преди да го видят,реагираха адекватно,а тогава никой не говореше за интеграция.Сигурно попаднах на хора.Съучениците ни бяха по-големия проблем.
Оставам без думи когато прочета нещо такова каквото ти е казала директорката -че са направили много-не много -те трябва да направят всичко според мен и не бива да се предаваш,колкото и да ти горчи.
И аз благодаря на всички които имат заслуга за организирането на семинара,имам и още въпроси,но за тях-утре !Лека вечер!

мамаРаче tuk се прави една среща която се организира от директора-събират се у-лите които са заинтересовани и инфото се дава накуп;прави се от професионалист и родител (за да се избегне много пристрасност).; измислят се кратки и дългосрочни цели,създава се план как да се следи дали се изпълняват и се насрочва нова среща..
една идея е кратка инфо справка за болестта разпечатана и дадена на всички.
как да се представи-без много емоция,без надценяване или подценяване,факти излагате и информирате
*
благодаря на всички които дойдоха,дано се събирате пак,мисля че може да бъде много полезно за всички и мерси за поканата!

Василена, специални благодарности на съпруга ти и на теб за хубавия синтез на срещата    Надявам се, че нямаш нищо против да го пусна ив нашия форум за дечица със СД, естествено съм цитирала авторите 
Мамо Раче, още преди време бях посъветвала една приятелка със специално дете да говори със съучениците й, преди детето да започне да учи с тях. Мисля си, че догодина живот и здраве, когато Маги ще тръгне на предучилищна в масово училище ще говоря с децата и родителите им и ще им обясня обективно за състоянието на дъщеря ми. Идеята на Анет за кратко описание на болестта ми се струва много добра идея   .
Успех   

Green dream, моля ти се не засрамвай моята скромна особа с авторски права или нещо такова 
Направих си труда да разкажа за срещата (не знам доколко сполучливо), за да мога да бъда полезна на колкото се може повече хора, така че от тая гледна точка се радвам, че си ме цитирала някъде, така желанието ми се изпълнява. И другото, което ме движеше е по този начин да изкажа благодарността си на Анет и организаторите на срещата, за това, че те я осъществиха съвсем на добра воля (Мая Стоицева и Йосарян - за вас става дума тука). Ууууу, то стана като на Оскарите 
мамо Раче, не вземам отношение по казуса ти, понеже и пред мен ще седи евентуално и не се чувствам подготвена. Така че само попивам съветите, които се дават тук.
поздрави 
 
 

Момичета благодаря ви за топлите думи. Аз отдавна съм представила детето си в градината ,в училище и до сега не сме имали проблеми. Сега вече е 5кл. има много преподаватели,кабинетна система,несъвсем достъпна архитектурна среда и не на последно място много големи ученици. Това ме притесняваше. Оказа се ,че той е добре приет и от преподаватели и от учениците. Дори вчера докато аз говорех с поредната госпожа момчетата от9кл. го бяха свалили по стъпалата. Имам проблем само с една госпожа ,която преподава по БЕЛ ,но се надявам съвсем скоро да го разреша.

Здравейте и от мен. Въпреки че ми се наложи да закъснея и пропуснах началото, срещата беше много полезна и за мен. Благодаря на Анет и организаторите. Получих потвърждение, че съм на прав път по отношение на интеграцията в училище. Доста от обсъжданите практически стъпки вече съм ги опитала съвсем по интуиция. Сега ми предстои затвърждаване и повторение - от тази година имаме нова класна и всичко наново. В училището на дъщеря ми учителите и директорката са добронамерени, но много бързо забравят практическите съвети които обсъждам с тях. Освен това, като направим план и поставим цели за учебната година и след месец-два натоварено учене и изнервеност на учениците и преподавателите и поставените цели за Диляна са забравени. От моя опит установих, че се налага периодично да се напомня и да се разяснява. Миналата учебна година предложих на директорката и класната да направя нещо като малка презентация за това какво е състоянието на дъщеря ми и какви са най-често използваните техники/практики за работа с нечуващ ученик. Но ударих на камък, директорката ми отвърна - ами не можете да задължите учителите. В допълнение в училището имахме доста некомпетентен педагогически съветник, но сега очакваме нов специалист, та и по тази линия, пак отново ми предстои да приложа опита от срещата.
Успешна учебна година на учениците, съвсем навреме беше срещата за такива като нас. Но и другите теми също са много практично ориентирани и ще ми е интересно да продължим обсъжданията.