Какво ни остава след загубата на близък...

  • 10 919
  • 37
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 619
След загубата на близък човек ни остава споменът за него,уви такъв е кръговрата на живота,едни се раждат..други умират,колкото и да ни боли...тия загуби са реалност,важното е да можем да преодолеем болката до колкото е възможно и да си спомняме за починалият за добро......щом има живи,които да го помнят  Hug значи не е живял напразно  Thinking
Hug

# 31
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 833
в съзнателния си живот не съм губила близък човек. дядо ми, прабаба ми и прадядо ми са починали когато съм била малка. живеем в техния апартамент, постоянно се сещаме за тях, плача само като ходим на гробищата. липсвате ми  smile3518 Flowers Rose
но днес сутринта почина на моя приятел баба му. беше болна (паркинсон) , не ми беше близка(виждала съм я 3-4 пъти), но не мога да спра сълзите.
всички това ни чака, но не можеш да си подготвен. болката е огромна!
почивай в мир, бабо Маре!

# 32
  • Мнения: 3 698
след загубата на близък...
Болката...остава ни болката, боли, че не можеш да му се обадиш па телефона, боли, защото знаеш, че никога повече няма да те прегърне, да чуеш смехът му, да погледнеш в очите му, да погали косите ти или просто да постоите двамата.Огромна болка.Не мисля, че минава.Спомените също остават, съхраняваш там прекрасни моменти и ако притвориш очи може почти да усетиш него, този, който така би искал да е до теб.Снимки, филмчета, спомени, гледаш, плачеш, боли, много боли  Cry !

# 33
  • Мнения: 867
след загубата на близък...
Болката...остава ни болката, боли, че не можеш да му се обадиш па телефона, боли, защото знаеш, че никога повече няма да те прегърне, да чуеш смехът му, да погледнеш в очите му, да погали косите ти или просто да постоите двамата.Огромна болка.Не мисля, че минава.Спомените също остават, съхраняваш там прекрасни моменти и ако притвориш очи може почти да усетиш него, този, който така би искал да е до теб.Снимки, филмчета, спомени, гледаш, плачеш, боли, много боли  Cry !
Не бих могла да го опиша по-добре. Загубих баща си преди 40 дни-боли, много боли  Cry

# 34
  • Bapнa
  • Мнения: 762
след загубата на близък...
Болката...остава ни болката, боли, че не можеш да му се обадиш па телефона, боли, защото знаеш, че никога повече няма да те прегърне, да чуеш смехът му, да погледнеш в очите му, да погали косите ти или просто да постоите двамата.Огромна болка.Не мисля, че минава.Спомените също остават, съхраняваш там прекрасни моменти и ако притвориш очи може почти да усетиш него, този, който така би искал да е до теб.Снимки, филмчета, спомени, гледаш, плачеш, боли, много боли  Cry !

 smile3518 smile3518  Прекрасно е написано !
Но понякога остава и желанието да викаш, чупиш и буйстваш - заради несправедливостта на смъртта... и все си мислиш, че е можело още малко да поживее ...  Cry Загубих баба си - любимата ми баба, при която ходих всяко лято и която не можа да дочака първия си правнук ... Баналният израз "Имам буца в гърлото си, която не мога да преглътна" е ужасно верен !

# 35
  • Мнения: 479
Била съм много малка когато брат ми е починал. Аз на 8 год. той на 14. Толкова много мъка имаше в родителите ми Cry. Имам смътни спомени. Тумор на крака, после ампутация после с килслородна маска вкъщи и така до края........... Сега като го пиша ми се насълзяват очите.
Живота ми щеше да е съвсем друг ако брат ми беше все още жив убедена съм в това  Tired.
Никога не се забравя болката. Откакто забременях и родих не съм ходила на гробища, но започва да ми липсва искам да отида и да се наплача. Там са и баба и дядо ................ Баба ми която ме е гледала като малка и която не дочака да ме види бременна.

Понякога имам чувството че тя си отиде за да може да дойде друг живот този на детето ми. Аз доста време не можех да забременея и тя се тревожеше заедно с мен милата........

# 36
  • Мнения: 2 471
На 27-ми сега е годишнина от смъртта на моя брат. Така и не можах да отида на гробищата. Сигурно съм грешна, но така съм запазила спомена за живия Бати Бобо. Толкова ме боли, че се задушавам.

# 37
  • Мнения: 85
Човек никога не е подготвен за смъртта....................
Независимо дали починалият е млад или стар, дали е боледувал дълго или си е отишъл за миг.
След смъртта остава една огромна празнота и много, много болка и ............ спомени, само спомени. Те ни връщат в миналото и понякога пораждат усмивка, но в повечето случаи очите ни се пълнят със сълзи, които капят безутешно.
Нищо не може да запълни празнотата, която остава в сърцата ни след смъртта!

Починаха двамата ми дядовци и двете ми баби.
Преди 2 месеца почина баба ми /от майчина страна/. Тя ме е отгледала като малка, аз свързвах детството си с нея, тя означаваше изключително много за мен............ Издъхна пред очите ми, отиде си тихо, без да каже нещо, без дори да изстене, просто затвори очи и ............ издъхна. още не мога да преодолея загубата и знам, че няма да успея........

Общи условия

Активация на акаунт