Какво ни остава след загубата на близък...

Остава една безкрайна празнота....
Знаеш ли, за период от 3 години загубих:
Татко си.... просто един ден го намерих в кабинета му... последния пациент си беше отишъл, след като беше видял, че докторът е получил инсулт
Баба си - жената, която ме отгледа
Много, много близък приятел, който почина от левкемия на 25 г.....
Всеки ден, вече трета година се будя с една тъпа болка... с усещане за някаква огромна празнота. Знам, че никога няма да мине....
Не мога да ти кажа "Кураж!", защото той не е нужен.
Животът продължава. Но просто не е същия без близките хора.
Ако някога намеря рецепта нещата да са ми толкова "сладки", колко преди три години... сигурно просто няма да я използвам. Просто защото не искам да забравя....

Има такива тъжни моменти в живота...
Но ти си много млада, предстоят ти толкова красиви мигове. Поплачи си сега, успокой се и мисли за живота, не за смъртта

И моя баща почина в ръцете ми,когато бях на 18г.Няма по ужасно нещо от това да загубиш близък,но знай,че времето е голяма работа.Не казвам,че ще забравиш,но болката със сигурност намалява,поне е търпима.Такъв е живота,можем само да продължаваме да живеем с тези които ни остават и обичаме.

В една година (преди пет) през няколко месеца починаха брат ми и зет ми, а 3 години преди това почина баща ми.  Не се преодолява. Непрестанно ги сънувам

В разстояние от около 4месеца почина прадядо ми, когото много обичах и много близък семеен приятел.
Да, тези хора няма да ги има повече, но ако сме искали да направим нещо за тях, да ги обичаме и т.н. е трябвало да го направим и да ги обичаме, когато са били живи.
Може да ме наречете безчувствена и т.н. но животът си продължава. С това че скърбим за тях няма да ги върнем със сигурност.

Ако ще ти бъде по-леко гледай на нещата философски - поживял си е човека до 70. Потъгувай си и после го запомни с нещо хубаво. Преди месец почина наш съсед на вилата - първи братовчед на дядо ми /когото не помня/ Рядко приятен възрастен човек. Не сме контактували много често, но ми е едно такова тъжно. От тогава не сме ходили на вилата. Не ни се и ходи.

Мирама, говориш така, защото не си загубила много близък и то млад човек. Животът продължава, но как се преодолява............. Не го пожелавам на никого. Баща ми излезе и повече не се прибра, зет ми замина в чужбина и го върнаха на пепел остави племенницата ми полусирак само на 15г, брат ми си легна и не се събуди..........
Преди години мой приятел го пребиха от бой в дискотека на морето, майка му си го прибра в ковчег................
Когато става въпрос за възрастен човек, мъката също е голяма, но все пак са поживели и остарели

 

Съгласна съм с това че с времето болката става по поносима, но като се замислиш и си спомниш всичко свързано с този човек когото си загубил тя отново се появявя, може да е минало много време-5,10,15години но болката винаги ще я има, каквото и да правим. Поне според мен когато наш близэк човек си отиде е най-добре да го запомним такъв какъвто сме го видели преди, да запомним само хубавете спомени и случки преживени с него. Понякога тази силна болка никога не си отива и никога може да не си отиде, зависи от човека, знам че я има при всеки загубил близък човек, но винаги е различна, това зависи от това до колко си бил свързан духовно както и физически с починалия. Защо света е устроен така че когато сме с близък и много ценен за наш човек не се възползваме от присъствието му, не ценим това което имаме, а едва когато го загубим резбираме колко много е значило за нас. Вчера родителити ми посетиха въпросниягт човек, за когото скърбя, разговаряли и той им казъл: "И въпреки всичко,животът продължава"...много гадно ми стана като ми казаха тези думи, защото човекът е усещал че скоро ще доиде края. Винаги беше оптимистично настроен- и май така трябва да се държим всечки, а аз все още немога да повярвам че утре ще го видя за последно на погребението му, и вече никога...повече никога няма,просто немога да възприема това нещо, много ми е тежко и въпреки всичко знам че споменът за него ще живее вечно в мен, винаги ще си спомням с тъга, но в същото време и възхвала за това сколко добър,мил,жизнен и вечно засмян човек беше

Никога не съм губила близък човек и на 09.05.2007г загубих дядоси коийто много обичам,той ни беше като втори баща,обожавам и бащаси и чак тогава незнам как ще го понеса.От онази дата насам нещата не са същите както преди,поне вътрешно в мен-все нещо ми липсва и ми е празно,все ми се плача,все го търся и много го сънувам.Както казва баба ми всичко ми е много грозно.....но живота продължава колкото и болка да има

Празнотата в теб ще я има за цял живот. Липсата на любим човек може да се притъпи с присъствието на нов любим човек, каквото е детето. Баща ми е починал, когато съм била на две години и цял живот много ми е било мъчно, че го няма. Винаги съм страдала безутешно за него, дори сега като пиша тези думи се разплаквам, не мога да спра да страдам за него никога. Но откакто родих детенцето ми, някак тази черна дупка в душата ми се позапълни малко, но никога няма да е същото, ако татко беше жив.

Наскоро почина леля ми,която беше сестра на майка ми.Когато разбрах,ми се искаше да крещя и вия.ТАзи загуба ме разстърси из основи.Не мога да го приема,като факт,няма и да го приема.Цял живот сме били ужасно близки,живеехме в един град и израстнахме заедно с братовчедите ми.И сега ми се иска ,ако и звънна ,да ми вдигне и отново да я чуя,но знам,че няма да се случи..Толкова много я обичах...

Най-скъпия човек, който съм загубила е моята мила баба. От нея съм научила всичко. Не чувствам празнота или тъга, а чувствам и до днес всеобхватната и обич. Все едно е навсякъде около мен. Дори понякога се усмихвам при тази мисъл, защото имам чувството, че е сложила ръка на челото ми  и че и тя ми се усмихва, както когато бях дете. А тя правеше това и вече почти сляпа тогава, когато до мен вече бяха моите деца... Не плаках когато си отиде, мъката беше в сърцето ми, защото знаех, че тя не иска да плача! През март ще станат 10 години откакто я няма до мен, но я обичам все толкова много!

Съжалявам за загубата ти!

Спомените остават. С годините лошите се забравят, остават само хубавите. А ако всички са хубави, още по-добре.
Човек е жив, докато е жив споменът за него! 

Остава една голяма празнота....Болка раздираща сърцето ти!
Дупка зееща в душата ти!
Не се преодолява това...никога!
Загубата е тежка....защото е за винаги!

Няма лек за мъката - тя винаги остава една огромна празнина. Няма по силна болка от тази да загубим любимите си хора, но мисълта за тях и спомена живее вечно в сърцата ни и ни дава сили да продължим.

Светлина на душите им.

Zagubih  ba6ta  si,mnogo  silna  figura  v  jivota  mi.Ne  vqrvah  ,4e  6te  se  slu4i  makar  da  vijdah  4e  e  zle.Za6toto  be6e  ogromen  muj,mnogo  silen  i  umen,mnogo  gord  i  neprimirim,mogu6t  4ovek. Kazva6e mi"Tate,az 6te jiveq  do  dulboki starini,i nezavisimo kude si,6te idvam da te vidq". I az si misleh 4e 6te e taka,za6toto  tova  mi se struva6e  logi4no. Tolkova  ne6ta be6e postignal,s tolkova problemi i  hora se be6e sbluskal.Gledah go v bolnicata poslednite dni.Po4ina prez no6ta i az ne mojah da povqrvam.Srinah se prosto. Otdadoh  se  na  rabota  i  na  tova  da  kriq  ot  blizkite  si  kolko  mnogo   mi  teji  tova  4e  go  nqma(za da ne gi tormozq,i  bez  tva  za  vsi4ki  be6e  tejko).Izpitvah  adski  smazva6ta  vina ,4e  ne  mojah  da  mu  pomogna,kakto  toi  e  pravil  tova  za  men hilqdi  puti.Vupreki    mnogoto  pari,vupreki  mnogoto  vruzki,vupreki  tova  ,4e  ne  se  otdelih  ot  nego.....taka  i ne  mojah  da  mu  pomogna.Kogato  se  pribirah  v  ku6ti  vse  4akah  i  4akah  da  vleze...kato  maloumna....vse  edno  4e  e  jiv....vse  edno  4e  sega  se  pribira.Sanuvah  go  vsqka  poredna  no6t  pove4e  ot  godina  i  polovina.Izmu4ih  se...Postepenno  sprqh  da  go  sanuvam  tolkova  4esto,opitvam  se  da  si  spomnqm  hubavite  migove.Znam,4e  jivota  mi  e  dobur  i  nqma  ot  kakvo  da  se  oplakvam,no  prosto  vinagi  ima  mnogo  bolka  staena   sled  takava  zaguba...I  tq  ne  se  lekuva...ostava  si  tam .

Поплачи си, мила.

 Наистина поплачи си.Наскоро загубих мой близък,и то в рамките на един час.Шокът е огромен,не можеш да повярваш, че допреди няколко часа сте били заедно  и изведнъж този човек вече го няма А какво остава след загубата-остават вещи, които непрестанно ти напомнят и усилват болката.Преди седем години погребах свекърва си,преди година и половина-свекър си, приди девет месеца баба си-боли много и тази болка няма край, но поне с времето намаля.

Не забравяш човека и с времето не ти минава. Просто свикваш да живееш без него.

Баща ми е загубил своя на 19 год, вече е на 60 и всеки път като се сети плаче като дете.

В рамките на една година загубих първи братовчед, баща и баба. Точно в този ред. Тогава си мислех, че ще умра от мъка, но ето ме - жива съм.

Аз загубих дядо си преди 6 месеца. Страшно ми е мъчно. Може да е бил на 82 години, но нищо не му пречеше да си поживее още. Отиде си с мъка в сърцето и това е най-страшното. Искаше да умре, заради смахнатия си син, който и до ден днешен тормози баба ми. Не можахме да помогнем, толкова много страда и се мъчи в болницата.
Не знам, много ми е мъчно. Толкова го обичах, повече от баща си. А сега го няма, не може да ми се радва, да играе с правнука си...Мислех, че с времето ще е по-леко, а става по-тежко.
Не мога да си обясня, защо добрите хора имат толкова тежък живот?! Толкова беше добър, слънчев и мил човек....

кръсниците на моите родители загубиха дъщеря си преди време беше само на 12 имат и по голяма но едно дете неможе да компенсира другото.Беше голяма трагедия и все още е

Да, така е и двамата бяха възрастни. Не могат да се сравняват двете неща. Но загубата винаги си е загуба. Разликата е, че в единият случай си имал повече време, за да познаваш този човек, а в другият не.

 
Всички сме губили близки хора, смъртта е неразривна част от живота... С времето мъката и липсата избледняват...
Някой ден и ние ще липсваме на някого...

Най-близки човек когато съм губила е дядо ми.Аз съм кръстена на него всички лета изкарвах при тях - нямам думи да опиша колко го обичах и колко близки бяхме .Когато почина преди 5 години.. просто незнам как го преживях.Но ето жива съм продължавам напред здраво и стабилно!Иначе мисля за него много често, сънувам го дори има реклами ,които просто немога да гледам (една за бонбоните мерси със един дядо) .И някак си стана така , че съдбата ме събра с мъж ,който много прилича на него

Не е вярно когато казват, че времето лекува болката. За някои хора си спомняш винаги с усмивка и топлота, за някои - винаги с пронизваща болка в сърцето.  И една безкрайна празнота, която не може да бъде запълнена от никой друг.

To4no  tova se slu4va ... 

Толкова точно казано...

След загубата на близък човек ни остава споменът за него,уви такъв е кръговрата на живота,едни се раждат..други умират,колкото и да ни боли...тия загуби са реалност,важното е да можем да преодолеем болката до колкото е възможно и да си спомняме за починалият за добро......щом има живи,които да го помнят  значи не е живял напразно 

в съзнателния си живот не съм губила близък човек. дядо ми, прабаба ми и прадядо ми са починали когато съм била малка. живеем в техния апартамент, постоянно се сещаме за тях, плача само като ходим на гробищата. липсвате ми 
но днес сутринта почина на моя приятел баба му. беше болна (паркинсон) , не ми беше близка(виждала съм я 3-4 пъти), но не мога да спра сълзите.
всички това ни чака, но не можеш да си подготвен. болката е огромна!
почивай в мир, бабо Маре!

след загубата на близък...
Болката...остава ни болката, боли, че не можеш да му се обадиш па телефона, боли, защото знаеш, че никога повече няма да те прегърне, да чуеш смехът му, да погледнеш в очите му, да погали косите ти или просто да постоите двамата.Огромна болка.Не мисля, че минава.Спомените също остават, съхраняваш там прекрасни моменти и ако притвориш очи може почти да усетиш него, този, който така би искал да е до теб.Снимки, филмчета, спомени, гледаш, плачеш, боли, много боли  !

Не бих могла да го опиша по-добре. Загубих баща си преди 40 дни-боли, много боли 

    Прекрасно е написано !
Но понякога остава и желанието да викаш, чупиш и буйстваш - заради несправедливостта на смъртта... и все си мислиш, че е можело още малко да поживее ...  Загубих баба си - любимата ми баба, при която ходих всяко лято и която не можа да дочака първия си правнук ... Баналният израз "Имам буца в гърлото си, която не мога да преглътна" е ужасно верен !

Била съм много малка когато брат ми е починал. Аз на 8 год. той на 14. Толкова много мъка имаше в родителите ми . Имам смътни спомени. Тумор на крака, после ампутация после с килслородна маска вкъщи и така до края........... Сега като го пиша ми се насълзяват очите.
Живота ми щеше да е съвсем друг ако брат ми беше все още жив убедена съм в това  .
Никога не се забравя болката. Откакто забременях и родих не съм ходила на гробища, но започва да ми липсва искам да отида и да се наплача. Там са и баба и дядо ................ Баба ми която ме е гледала като малка и която не дочака да ме види бременна.

Понякога имам чувството че тя си отиде за да може да дойде друг живот този на детето ми. Аз доста време не можех да забременея и тя се тревожеше заедно с мен милата........

На 27-ми сега е годишнина от смъртта на моя брат. Така и не можах да отида на гробищата. Сигурно съм грешна, но така съм запазила спомена за живия Бати Бобо. Толкова ме боли, че се задушавам.

Човек никога не е подготвен за смъртта....................
Независимо дали починалият е млад или стар, дали е боледувал дълго или си е отишъл за миг.
След смъртта остава една огромна празнота и много, много болка и ............ спомени, само спомени. Те ни връщат в миналото и понякога пораждат усмивка, но в повечето случаи очите ни се пълнят със сълзи, които капят безутешно.
Нищо не може да запълни празнотата, която остава в сърцата ни след смъртта!

Починаха двамата ми дядовци и двете ми баби.
Преди 2 месеца почина баба ми /от майчина страна/. Тя ме е отгледала като малка, аз свързвах детството си с нея, тя означаваше изключително много за мен............ Издъхна пред очите ми, отиде си тихо, без да каже нещо, без дори да изстене, просто затвори очи и ............ издъхна. още не мога да преодолея загубата и знам, че няма да успея........