Аз си признавам, че:
Мога да се пера сам и го правя, мога да се шия сам и го правя, много често аз съм този, който мие чиниите, изхвърля боклука и чисти апартамента (най-малкото, защото съквартирантката ми е по-заета от мен), мога и с това да се справя сам и го правя, за мъжката работа, върша си я сам и мога да се справя, аааааа, за готвенето, мога да си готвя сам и това не ми е проблем. Сам си осигурявам насъщния. Покрай жените само нерви и бели коси. Изобщо, аре, давайте, кажете, за кво са ни на нас (такиз като мен) жените?
(Признавам за сега само това, че за съжаление не мога сам да си самонаправя и износя бебе за което много ме е яд, щот това значи, че все някой ден ще трябва да се предам за известно време; секс като отговор не се признава, щот той не изисква в крайна сметка императивно постоянна партньорка, нали, пък аз въпроса го задавам в смисъл за кво му е на такъв мъж жена като съпруга.. пък то и викат, че след брака секс нямало, там вече вие ще кажете, не му разбирам..)
Е?