Трябва ли кърменето да е приятно за майката?!

ами да трябва. На мен кърменете не ми доставяше удоволствие, не се чувствах добре и комфортно затова си спрях кърмата с хапчета( а имах много кърма). е като спрях да кърмя усмивката се появи на лицето ми, но преди бях
и само да добавя, че се чувствах като крава и тези цици бяха толкова големи и стане ли време за кърмене и това мляко като от чешма течеше.  аз се родих със спирането на кърмата просто се родих

Браво за шампионското наддаване!
Ами, Зъхи, кой ти е обещал кеф?    Не, ако съм честна - на мен започна да ми харесва към 4-ия месец. Може би и към 2-ия можеше да ми стане по-хубаво, ако знаех, че не трябва да се цедя и прочие гадости.
Но истински ми хареса към 4-ия месец и оттогава, та досега... Дай си време, изобщо, недей очаква много от себе си. Живей ден за ден, и недей много да мислиш занапред, когато стане - тогава

През първите два месеца никога не ми е харесвало. Боли, температури, рагади. Опита от първото не ми помогна за второто, защото ми се случиха други гадости. Мисля, че вече съм минала през целия спектър (без абцес на гърдата) и нищо не може да ме изненада - но това между другото.
Зъхи, която и да е кърмачка на поотраснало бебе да попиташ, всяка ще ти каже, че става много много приятно след няколко месеца - обикновено след втория.

Аз мисля, че кърменето трябва да е приятно и за двете страни, много ще е жалко да го правиш насила, а най-вероятно и бебка ще почувства че нещо не е както трябва при теб... Дано това ти усещане да е само от първоначалните проблеми и скоро да се промени и да ти стане приятно. На мен ми минаха разранените зърна като започнах да я карам да налапва хубаво цялата ареола, дотогава и на мен не ми беше особено приятно от болката, която изпитвах докато сучеше, особено при първите минути.... оххх  дори сега като се сетя.... но, в момента, в който захапа като хората спря всякаква болка

аз съм кърмила много повече от 2 месеца и пак не ми е било хубаво....даже сега като се сетя, че пак трябва да кърмя  ми става лошо  има си хапчета за тази работа

Браво на папкащото момиченце  
И на мен никак не ми харесваха разранените и безкрайно чувствителни зърна първите седмици,но препълването (когато не боли обаче) и течовете ме успокояваха,че мляко има,така че не ми пречеха Но като се оправиха нещата с рагадите,взе много даже да ми харесва В смисъл - не да ми е особено приятно физически,най-общо казано просто не ми пречи и не ми е гадно,а не че носи удоволствие.Удоволствието и това,което ми харесва,са в други неща - безкрайно удобно ми е,изобщо не мисля за яденето на беба,защото е винаги готово и на линия (а аз съм заплес и това много ме устройва),харесва ми да я гледам как се бори с гърдата и ми се хили,харесва ми да се гуши в мен нощем,докато папа и естествено,знам,че това е най-доброто за нея на този етап.Та удоволствието е по-скоро абстрактно и един вид морално удовлетворение - но определено си струва.

Първите два месеца, че да не кажа и три, който ми каже, че е изпитвал удоволствие от кърменето, ще го черпя   .И то няма как - разранени зърна, препълнени и напрегнани гърди (че и течащи на всичкото отгоре) + това кърмене през час-два, висене часове на гърдите,  колики и всички подобни екстри.Нооо след това идва края на коликите, бебето се насуква за по-кратко време, интервалите между храненията се увеличават, ако имаш късмета бебето спи цяла нощ     . И най-хубавият момент - доволно нахраненото бебче пуска гърдата, поглежда те в очите е ти се усмехва сладко.Ето това си заслужава да се види     !

Ама че съм глупава!
И аз трябваше така да го напиша. Харесва ми това, което е свързано с кърменето - как ме гледа с тия очички нагоре, как хваща гърдата, докато суче... Харесва ми, че не се разболява, докато я кърмя, че винаги мога да я успокоя, че имам поводи да я гушкам... Да несе отплесвам.
Самото сукане не ми доставя физическо удоволствие, по-скоро ми е безразлично - като да си реша косата, например.

Maлко ми е неудобно да споделя, но като съм започнала... Ако щете вярвайте,18 но с първото ми дете кърменето беше равносилно на оргазъм. Не съм имала никакви проблеми с гърдите.За нещастие, успях да кърмя само 2 месеца.

Сега,  благодарение на форума, кърмя шести месец, но такова усещане нямам. Странна е майката природа.

Може ли едно малко драстично сравнение? Представи си, че приятелка те пита: "Трябва ли да ми харесва секса? Всички казват колко е хубаво,  е да ама на мен не ми е хубаво, даже ме боли, гадно ми е и т.н. По-лоша жена ли съм от това? "

Сега не казвам, че сукането на бебето носи същото удоволствие като секса, но: има известни сходства, и удовлетворението, което получаваш или не получаваш до голяма степен идва от главата, не от тялото ти. Ако не ти е гот,  не значи че си кофти майка, а просто че губиш страшно много от нещо, което на други носи радост.

Какво можеш да направиш? Можеш да опиташ да сменниш нагласата си, да видиш дали причината не е в нещо, което правиш неправилно, да потърсиш съвет от приятелка или специалист, или да се откажеш. Е да, но ако много искаш дете, би ли правила секс и без непременно да изпитваш удоволствие (е не става дума да те боли много, това вече е мазохизъм)? Можеш ли да си позволиш да се откажеш? Ако на теб не ти носи радост, но на мъжа ти му харесва и му е необходимо, а ти държиш на връзката, би ли правила?

И не е ли по-разумно да кърмиш без непременно да ти е приятно, като изпитваш радост от мисълта, че правиш нещо много хубаво и важно за детето си? Или да се опиташ да намериш радост и за себе си от този акт на близост с детето ти?  Ако търсиш оправдание да спреш кърменето, ще намериш. Ако търсиш начин да ти хареса и да продължиш, също. Реши кое предпочиташ и успех!

Незнам отговора на въпроса ти, но знам че моите опити бяха нещо ужасно, въпреки това се пробвах до последно, от което имам лоши спомени и се радвам, че не се получи. Да признавам си и живот и здраве за другот дете хич няма да опитвам

На мен първите 3 месеца ми харесваше кърменето и ми доставяше истинско удоволствие, сега нещо не ми харесва, непрекъснато се дразня.

Първите два месеца - не беше особено приятно. Напрегнати гърди, рагади, болезнени зърна, течащо мляко...Все си мислех - кога ще дойде това време, дето всички разправят, колко приятно било кърменето?...Майка ми още преди да забременея ми разказваше колко прекрасно е чувството да кърмиш детето си - и емоционално, и физически...
След втория месец наистина с преминаването на горните проблеми, кърменето започна да ми доставя удоволствие. Да държа дъщеря си в прегръдките си, до сърцето, тя да суче в лека дрямка, или да ме гледа и да ме гали с ръчички, дори да се усмихва с пълна уста и да забива пак носленце в мен, чувствайки се приютена и защитена в обятията ми....Няма нищо по-прекрасно в "младото" ми майчинството досега...

Принципно, не е  задължително да съществува "ТРЯБВА"  в майчинството като чувство (трябва да ми харесва кърменето, трябва да не се дразня, като реве и т.н.)...Може би като преминат проблемите ти и не изпитваш болка и некомфортност, ще откриеш, че ти е приятно...Пък може и да не изпиташ удоволствие, защото освен физическия аспект, съществува и начина на  възприемане на кърменето. Все пак, добре би било имаш нагласата, че нещата няма да са все така неприятни - така и така кърмиш, поне да ти е хубаво...

Не съм имала проблеми с разранени зърна, и смея да твърдя, че кърменето ми харесваше. Само като видех доволната физиономия, с която щерката засукваше, и ми ставаше едно такова мило...
Не знам кой и откъде е измислил, че кърменето превръща жената в крава, и ако ми падне само....  
Не ме набивайте, ама моят светъл пример беше Маци - като роди котенца, цял ден лежи при тях, мие ги, кърми ги и като бозаят, тя се разтапя и примижава от кеф... Значи това го има в природата изобщо, не е измислено от "заклети фанатици на кърменето". Просто ние сме се отдалечили от природата и на моменто модното взема връх над естественото.

Ами, Зъхи, според мен си е до нагласа.Ти още отпреди си беше с отрицателна такава, заради първия неуспешен опит, предполагах, че и сега така ще се чувстваш.Психиката е основна в случая, според мен.Няма как да ти хареса, ако си настроена, че е гадно.Обаче това какво общо има с качествата ти като майка Не разбирам.........как изобщо си го мислиш?
За мене кърменето е превъзходно изживяване.Не самото сукане, не физическо удоволствие, а по-скоро някаква душевна наслада.Ники е много миличък, като се смее на гърдата и й говори , обичам гушкането, което върви с кърменето, харесва ми начина, по който си протяга ръчичката да ме хване за носа, докато яде Харесва ми как сумти Ясно е, че такъв контакт може да се поддържа само с по-голямо бебе, което вече има социално поведение.Когато беше новородено, кърменето имаше за мен по-малка емоционална стойност, носеше ми по- скоро чисто физическо облекчение на препълнените гърди
Значи, според мен , природата е направила така, че кърменето да ни харесва, за да кърмим по-дълго.И като всяко нещо в природата, и това не се получава при всички еднакво Някои са вманиачени фенове, други умерени привърженици, на трети хич не им допада...Не се коси, че си от последната група.Това, че кърмиш, въпреки всичко, в името на доброто на Ема, показва колко добра майка си всъщност.Дай й добрия старт, пък ако кърменето продължава да те оставя безчувствена - ами спираш и това е!По-добре щастлива майка с шише, отколкото депресирана кърмачка
Айде стискам палци, знаеш за какво

Не, аз изобщо не съм депресирана, не сте ме разбрали правилно... С първото дете наистина кърмех и ревях по цял ден. Сега съм много по-спокойна, учудващо, особено като се има предвид проблемите, които имахме с Ема досега... Просто... не ми харесва да съм кърмачка. Мога да го изтърпя, може дори да ми хареса след време, когато бебето започне да става по-контактно и да откликва, не знам... Но за момента го чувствам само като задължение, при това... неприятно.   Тъпо ми е, че се чувствам така, но нищо не мога да направя. Може би е ззаради началото, дано!  

Е, ще трябва да черпиш! Беше ми кеф от самото начало! Още в болницата - щом бебка засучеше и ми ставаше едно такова, спокойно, отпуснато, чувствено... не знам как да го опиша... Усещането беше много приятно! Не съм имала никакви проблеми - нито разранени зърна, нито течащи гърди, нито препълване...

на мен също ми хареса към 4ти месец - в началото ми беше по-трудно..... и аз цедях и т.н.
Ама при мен - като знам че е за бебка добре и забравям приятно ли ми е или не.... т.е. аз съм нямала проблем с това - приятно ми е, да

На един курс ни бяха казали - трябва да кърмите с позитивна нагласа... .ако ви е неприятно или сте недоволни, по-добре изцедете и дайте от шише, но не кърмете с лоша нагласа....
Съгласна съм с това
Бебето усеща енергията и ако кърмиш с неприязън, това няма да е същото, отколкото, ако е с желание. Ако не ти харесва по-добре изцеждай... или не кърми.....

Зъхи, дай си време! Все пак с такова начало, а и са минали едва 3 седмици... Изчакай, без да имаш някакви очаквания или изисквания - пък каквото - такова  
Може и сама да се изненадаш след време!

Айде чакям черпнята   Винаги ми е било приятно да си кърмя децата. Мъника е на почти 7 месеца и продължавам да го кърмя с кеф. Нито ракади имах, нито наранени зърна, нито проблеми с мастит, въпреки че съм на възраст вече  

На мен пък ми е приятно
Удоволствието е взаимно
Късметлийка съм, че нямах и нямам проблеми с кърменето.
  Радвам се, че не съм разбрала що е разранени зърна.
Миналата година вдигнах температура - имах запушен канал, но се възстанових за 2 дни.
Продължаваме да си доставяме взаимно удоволствие с Лора.
Желая на повечето майки избрали кърменето да имат удоволствието, което ние изпитваме   .

Кой каза, че черпи  
Бройте ме и мен  

Пролетния панаир със сигурност ще го пропуснем тази година, но за есенния сме в Пловдив и ще викна по една безалкохолна   !

И теб mam@, и теб   !

   

и аз, и аз
Зъхи, и според мен е до нагласа...но за тези неща няма "трябва"...на някои им харесва, на други - не...а това за "лоша майка ли съм?", все едно не съм го прочела!

На мен кърменето в самото начало ми беше болезнено, после - как да кажа, нито приятно, нито неприятно. Просто едно задължение към бебето.

Така е гадно, бе  
На мен кърменето ми беше кошмарно първите 20 дена, вкараха ме в болница, оперираха ме и като се събудих се оказа че докато съм спала са ми вляли 7 банки с какво ли не и още 2 капеха междувременно..... щях да умра, гърдите ми бяха пред пръсване, а не можех да се изцедя, 4-5часа нямаше как да си мръдна ръката даже... след едноседмичен престой в болницата, кърмата ми драстично намаля.... и като се върнах в къщи настана една.... бебка ревеше нон-стоп, че не и стига.... и тъкмо реших, спирам да кърмя и минаваме само на адаптирано и тя кърмата взе че си дойде сама, явно при мен спокойствието се оказа решаващ фактор. Още си спомнян как мама ми казваше, изтрай поне 40 дена, да кърмиш   добре е за бебка  
След всичките премеждия, нещата в един момент се нормализираха и от тогава кърменето за мене е невероятно удоволствие    Али ме гледа с такава преданност, докато суче, а и така дяволито се усмихва като се напапка.... мноооооооого е сладка....
Та от моя случай личи, че май не е само до нагласа, аз исках да кърмя,но това никога не ми е било фикс идея и когато реших да минем на адаптирано мляко кърмата ми дойде  
Огромна заслуга за това че кърмя има форума, ако не бях прочела тук за кърменето на поискване и т.н. щях да слушам педиатърката и да не кърмя  
И сега по темата    естественно че трябва! Аз не бих кърмила ако не ми беше приятно! С риска да ме заплюят, заявявам, че ако чуствах кърменето като неприятно задължение бих минала на адаптирано мляко!

Ти си СТРАХОТНА  майка, щом се пребори с всичките трудности в началото и въпреки резервите си кърмиш Ема !!! Дайте си малко време и като преминат препълнените и течащи гърди и чуствителните зърна ще ви стане един приятен навик и на двечките   .
Поздравления за наддаването - добре си наваксва дребосъчката !!!!

Аз мисля.че трябва да ти харесва като кърмиш-то си е и научно обяснено-в момента на потичане на млякото се образува някакъв хормон.мисля че е оксотицин.който спомага за това.На мен самата кърменето продължава да ми носи удоволствие още от първото засукване на бебо и нямам намерение за сега да го отбивам.Имах в началото много кърма-получих и застой на мляко.но с голяма упоритост от моя страна преодолях проблемите.така че.успех и не се отказвай-правиш най-доброто за своето дете и самата ти си на заден план.

и друг път съм го казвала...подкрепям това мнение!

Аз сигурно щях, обаче за кратко,  да избутам някакси 3-4 месеца.Сега имам чувството, че отбиването ще е най-депресантската фаза в живота ми Ужасно ми харесва да кърмя  и много ще ми липсва някой ден

В началото ми беше неприятно , имах чувството , че само с това се занимавам , гърдите ми все течаха . Обаче към четвъртия месец започна да ми доставя удоволствие и така продължихме до осмия .