Отговори
  • София
  • Мнения: 2 623
Предстои ни да се преместим в нов дом
и ме е обзело едно ужасно и тягостно чуство Sad
Откакто съм се родила, вече 32 години живея
тук, а сега се налага да се преместим някъде,
дори няма да е в квартала.
Сигурно повечето от вас са се местили повече
от един път вече и ще ми се изсмеят, но за мен
е доста тежко и сигурно дълго ще страдам.
Не мога да си представя как отивам в чужд
за мен квартал, където не знам дори къде е
магазина. Не мога да си представя как прибирайки
се от работа няма да срещна поне 3-ма познати
и да си побъбря. Как няма да срещам всички
с които съм израстнала, как няма да минавам
през салона на моята почти сестричка и ще се 
виждаме само по разни поводи.
Кажете ми как е било при вас, моля ви и колко
време ви трябваше да свикнете на новото място ?

# 1
  • Мнения: 196
Добре се чувствам. Особено ако местенето е по желание, а не по необходимост.

Приеми го като възможност да откриеш нещо ново в себе си, начин да погледнеш живота си от друг ъгъл. Представи си, че си пътешественик, който се отправя да открива нови земи и чието пътешествие ще е пълно с приятни изненади и вълнуващи открития.

Аз се местя от малка - буквално откакто се помня. Случвало ми се е да се преместя 4 пъти за една година, барабар с цялата покъщнина и детето. Вярно, това вече е леко в повече, но ако трябваше да живея 32 години на едно място - честно - бих се гръмнала.

Мисли за хубавите неща и те непременно ще ти се случат.  Simple Smile

# 2
  • Мнения: 3 861
ужасява ме неразборията покрай местенето...

иначе досега не съм се местила по принуда или за по-лошо, така че като цяло не е зле...

# 3
  • Мнения: 6 991
Първият път се преместих, когато бях на 11. Е тогава мнооооого кофти го изживях, 2-3 години направо мразех мястото. Сега като ме питат от кой квартал съм, пак ми иде да кажа стария...
В София се местя почти всяка година. Вече мразя и квартири, и местене, и всичко. За съжаление пак ми предстои  Confused Проблем със самото местене нямам, с търсенето на подходящо място обаче - огромен. И това повече ме тормози, от колкото, че ще съм някъде, където никого не познавам и т.н. То и за 1-2 години не завързвам кой знае какви връзки. Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: X
За осем години четири пъти съм се местила.Първия път от бащиният ми дом, в който съм живяла дълго време и добре.
Винаги съм гледала на преместването като на  предизвикателство.Да срещнеш нови хора; да се запознаеш с тях; да се сближиш, ако си струва; да намериш магазинът, който те устройва; детска площадка за децата и т.н.  и т.н.
Гледам само напред и позитивно.Не се тормозя как няма да виждам този или онзи.Не, че има нещо лошо някой  да ти липсва, но в случая това с нищо няма да ти помогне.

Мисля, че като те завърти ежедневието, постепенно ще свикнеш.Освен това хората от стария квартал ще са си там -живи и здрави и когато ти се прииска да ги видиш можеш да отскочиш.
Гледай по-позитивно на нещата!
Успех и дано свикнеш по-бързо!

# 5
  • Мнения: 4 111
Аз се адаптирам бързо. Отначало се чувствам странно, но бързо ми минава. Има много положителни страни - нови запознанства, нова обстановка, нови ситуации. Само първото изместване си го изживях повече, бях на 10 години и смених "родния дом".

# 6
  • Мнения: 2 897
Юле,баща ми е офицер-местили сме се не знам колко пъти вече...Смяната на квартала ми е било най-малкият проблем.Най-тежко ми беше,когато от София трябваше да се преместим в Плевен за 7 години.Нямам нищо против града,нито хората,но изживях истински ужас в съвършено нова среда,където един роднина нямаш,в ново училище,нови съседи,нови познати...Наложи се да се разделя с много мои близки приятели,даже първата ми ''любов'' LaughingСама се чудя до ден днешен как се окопитих светкавично тогава,явно съм усъвършенствала до болезненост инстинкта за приобщаване,ако мога така да го определя и нарека.

Помисли за хубавите страни на вашето преместване и не страдай за стария дом,нищо не е случайно,може би те очаква нещо много хубаво Wink Heart Eyes

# 7
  • Мнения: 2 070
Цял живот пътувам насам натам и уж съм свикнала да стягам багажи, да разопаковам, опаковам, да се адаптирам бързо. Но с времето взе да ми става досадно. Колко пъти се местих Плевен-София, някоко пъти се местих из цяла София - Студентски град, Лозенец, Иван Асен 2ри, Хаджи Димитър... Но пък винаги с усещането, че имам един дом в Плевен при мама, където мога да се върна. Взе да ми става тъпо да ангажирам наще да ми помагат с превоз и пренос на багажи от едното място на другото. Последния път бях почти организирала хамалска фирма и пак тяхно пътуване до Сф дойде навременно и айде пак с тяхната кола  и отново връщане тук. Затормозяващо е и това да си свикнал сам и да трябва отново да се съобразяваш с други хора и майки, свекърви, но това не е ново жилище де. Скоро ми предстои поредното излизане в самостоятелност и на ново място. Гледам да не го мисля емоционално, а чисто практично, да мине и да свикна. По-важно е да си създам уютна среда и там.

На теб може да ти е по-трудно, при положение, че цял живот не си се местила, не знам. Важното е пък семейно да са ви добре взаимотношенията и да се усещаш на мястото си там, където отиваш. С останалото се свиква. Хората в чужбина заминават на 40-50 годишна възраст и свикват. Споко.

# 8
  • Мнения: X
Хората в чужбина заминават на 40-50 годишна възраст и свикват. Споко.

И в този  смисъл си мисля, че може да пуснеш една тема в Родители в чужбина.Смятам, че и от тях можеш да черпиш идеи, съвети и опит.

# 9
  • Мнения: 1 072
На един хал сме. Целият ми багаж стои зад гърба ми и чака да дойде мъжът ми да го натовари. Преместването ми отнема 2 дни на мен. Решението за преместване - 2 минути. Винаги ме обзема гъделичкао любопитство, какво ли ще е на новото място. Обожавам да си събирам дом.

# 10
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Това е причината да искам мъжа ми да спре с пътуванията и работата по чужбина ( защото понякога и ние пътуваме с него ).
Искам да си знам къщата, детето - стаята и леглото.
Аз съм домошарка и много се привързвам към мястото където живея. Ако не ми е уютно и не се чувствам като "у дома", изпадам в депресия.
Точно това си мислех вчера - харесвам апартамента ни ( нищо, че сме под наем ), харесвам квартала, изгледа от балкона... Когато някой ден пак трябва да се преместя, ще се чувствам ужасно.

# 11
  • Мнения: 4 187
Очаквах го с голямо нетърпение, а сега ме обзема някаква странна тъга....... Rolling Eyes Остава ми една крачка да направя и я отлагам  Confused!

# 12
  • Мнения: 524
В преместването най-много мразя да събирам и после да разопаковам багажи. Зависи на какво място се местя, ако ми харесва, нищо от предишният дом не ми липсва, ако съм с хората които обичам не ми пука къде съм, а още по-малко за "старите" съседи.  Както се казва, "далече от очите - далече от сърцето". С всичко се свиква. Успех.

# 13
  • Мнения: 1 992
В преместването най-много мразя да събирам и после да разопаковам багажи.

Средно на година и половина сменяме квартира. Свикнах като че ли. Ама това с багажите ми е най-омразно. Сега се надявам, че предстоящото ни местене ще е за последно.
Адаптирам се бързо, нямам друг избор.

# 14
  • Мнения: 3 405
Много пъти съм се местила и все ми е тягостно  Confused
Но след като си наредиш нещата ще се поуспокоиш. Преместихме се отново преди два месеца. За около две седмици се адаптирах и създадох нови контакти. Синът ми (големия) ми се адаптира за два дни  Grinning

Криста, и аз така  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт