Публикувана: 5 авг. 2007, 15:05 ч.
Последно мнение: 8 авг. 2007, 23:12 ч.

Как се чуствате когато се местите /от един апартамент в друг, или къща / ?

2 893
44
1

Отговори

1
2
3
Всички

5 авг. 2007, 15:05 ч.

София
Мнения: 2 623

Предстои ни да се преместим в нов дом
и ме е обзело едно ужасно и тягостно чуство Sad

Откакто съм се родила, вече 32 години живея
тук, а сега се налага да се преместим някъде,
дори няма да е в квартала.
Сигурно повечето от вас са се местили повече
от един път вече и ще ми се изсмеят, но за мен
е доста тежко и сигурно дълго ще страдам.
Не мога да си представя как отивам в чужд
за мен квартал, където не знам дори къде е
магазина. Не мога да си представя как прибирайки
се от работа няма да срещна поне 3-ма познати
и да си побъбря. Как няма да срещам всички
с които съм израстнала, как няма да минавам
през салона на моята почти сестричка и ще се
виждаме само по разни поводи.
Кажете ми как е било при вас, моля ви и колко
време ви трябваше да свикнете на новото място ?

# 1 5 авг. 2007, 15:17 ч.

Мнения: 196

Добре се чувствам. Особено ако местенето е по желание, а не по необходимост.

Приеми го като възможност да откриеш нещо ново в себе си, начин да погледнеш живота си от друг ъгъл. Представи си, че си пътешественик, който се отправя да открива нови земи и чието пътешествие ще е пълно с приятни изненади и вълнуващи открития.

Аз се местя от малка - буквално откакто се помня. Случвало ми се е да се преместя 4 пъти за една година, барабар с цялата покъщнина и детето. Вярно, това вече е леко в повече, но ако трябваше да живея 32 години на едно място - честно - бих се гръмнала.

Мисли за хубавите неща и те непременно ще ти се случат. Simple Smile

# 2 5 авг. 2007, 15:20 ч.

Мнения: 3 861

ужасява ме неразборията покрай местенето...

иначе досега не съм се местила по принуда или за по-лошо, така че като цяло не е зле...

# 3 5 авг. 2007, 15:21 ч.

Мнения: 6 992

Първият път се преместих, когато бях на 11. Е тогава мнооооого кофти го изживях, 2-3 години направо мразех мястото. Сега като ме питат от кой квартал съм, пак ми иде да кажа стария...
В София се местя почти всяка година. Вече мразя и квартири, и местене, и всичко. За съжаление пак ми предстои Confused

Проблем със самото местене нямам, с търсенето на подходящо място обаче - огромен. И това повече ме тормози, от колкото, че ще съм някъде, където никого не познавам и т.н. То и за 1-2 години не завързвам кой знае какви връзки. Rolling Eyes

# 4 5 авг. 2007, 15:23 ч.

Мнения: X

За осем години четири пъти съм се местила.Първия път от бащиният ми дом, в който съм живяла дълго време и добре.
Винаги съм гледала на преместването като на предизвикателство.Да срещнеш нови хора; да се запознаеш с тях; да се сближиш, ако си струва; да намериш магазинът, който те устройва; детска площадка за децата и т.н. и т.н.
Гледам само напред и позитивно.Не се тормозя как няма да виждам този или онзи.Не, че има нещо лошо някой да ти липсва, но в случая това с нищо няма да ти помогне.

Мисля, че като те завърти ежедневието, постепенно ще свикнеш.Освен това хората от стария квартал ще са си там -живи и здрави и когато ти се прииска да ги видиш можеш да отскочиш.
Гледай по-позитивно на нещата!
Успех и дано свикнеш по-бързо!

# 5 5 авг. 2007, 15:25 ч.

Мнения: 4 111

Аз се адаптирам бързо. Отначало се чувствам странно, но бързо ми минава. Има много положителни страни - нови запознанства, нова обстановка, нови ситуации. Само първото изместване си го изживях повече, бях на 10 години и смених "родния дом".

# 6 5 авг. 2007, 15:31 ч.

Мнения: 2 897

Юле,баща ми е офицер-местили сме се не знам колко пъти вече...Смяната на квартала ми е било най-малкият проблем.Най-тежко ми беше,когато от София трябваше да се преместим в Плевен за 7 години.Нямам нищо против града,нито хората,но изживях истински ужас в съвършено нова среда,където един роднина нямаш,в ново училище,нови съседи,нови познати...Наложи се да се разделя с много мои близки приятели,даже първата ми ''любов'' Laughing

Сама се чудя до ден днешен как се окопитих светкавично тогава,явно съм усъвършенствала до болезненост инстинкта за приобщаване,ако мога така да го определя и нарека.

Помисли за хубавите страни на вашето преместване и не страдай за стария дом,нищо не е случайно,може би те очаква нещо много хубаво Wink

# 7 5 авг. 2007, 15:34 ч.

Мнения: 2 070

Цял живот пътувам насам натам и уж съм свикнала да стягам багажи, да разопаковам, опаковам, да се адаптирам бързо. Но с времето взе да ми става досадно. Колко пъти се местих Плевен-София, някоко пъти се местих из цяла София - Студентски град, Лозенец, Иван Асен 2ри, Хаджи Димитър... Но пък винаги с усещането, че имам един дом в Плевен при мама, където мога да се върна. Взе да ми става тъпо да ангажирам наще да ми помагат с превоз и пренос на багажи от едното място на другото. Последния път бях почти организирала хамалска фирма и пак тяхно пътуване до Сф дойде навременно и айде пак с тяхната кола и отново връщане тук. Затормозяващо е и това да си свикнал сам и да трябва отново да се съобразяваш с други хора и майки, свекърви, но това не е ново жилище де. Скоро ми предстои поредното излизане в самостоятелност и на ново място. Гледам да не го мисля емоционално, а чисто практично, да мине и да свикна. По-важно е да си създам уютна среда и там.

На теб може да ти е по-трудно, при положение, че цял живот не си се местила, не знам. Важното е пък семейно да са ви добре взаимотношенията и да се усещаш на мястото си там, където отиваш. С останалото се свиква. Хората в чужбина заминават на 40-50 годишна възраст и свикват. Споко.

# 8 5 авг. 2007, 15:39 ч.

Мнения: X

Цитат на: ДеЩоВиди в нд, 05 авг 2007, 15:34

Хората в чужбина заминават на 40-50 годишна възраст и свикват. Споко.

И в този смисъл си мисля, че може да пуснеш една тема в Родители в чужбина.Смятам, че и от тях можеш да черпиш идеи, съвети и опит.

# 9 5 авг. 2007, 15:41 ч.

Мнения: 1 072

На един хал сме. Целият ми багаж стои зад гърба ми и чака да дойде мъжът ми да го натовари. Преместването ми отнема 2 дни на мен. Решението за преместване - 2 минути. Винаги ме обзема гъделичкао любопитство, какво ли ще е на новото място. Обожавам да си събирам дом.

# 10 5 авг. 2007, 15:49 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 382

Това е причината да искам мъжа ми да спре с пътуванията и работата по чужбина ( защото понякога и ние пътуваме с него ).
Искам да си знам къщата, детето - стаята и леглото.
Аз съм домошарка и много се привързвам към мястото където живея. Ако не ми е уютно и не се чувствам като "у дома", изпадам в депресия.
Точно това си мислех вчера - харесвам апартамента ни ( нищо, че сме под наем ), харесвам квартала, изгледа от балкона... Когато някой ден пак трябва да се преместя, ще се чувствам ужасно.

# 11 5 авг. 2007, 15:51 ч.

Мнения: 4 187

Очаквах го с голямо нетърпение, а сега ме обзема някаква странна тъга....... Rolling Eyes

Остава ми една крачка да направя и я отлагам Confused

# 12 5 авг. 2007, 15:53 ч.

Мнения: 524

В преместването най-много мразя да събирам и после да разопаковам багажи. Зависи на какво място се местя, ако ми харесва, нищо от предишният дом не ми липсва, ако съм с хората които обичам не ми пука къде съм, а още по-малко за "старите" съседи. Както се казва, "далече от очите - далече от сърцето". С всичко се свиква. Успех.

# 13 5 авг. 2007, 16:02 ч.

Мнения: 1 992

Цитат на: Виза в нд, 05 авг 2007, 15:53

В преместването най-много мразя да събирам и после да разопаковам багажи.

Средно на година и половина сменяме квартира. Свикнах като че ли. Ама това с багажите ми е най-омразно. Сега се надявам, че предстоящото ни местене ще е за последно.
Адаптирам се бързо, нямам друг избор.

# 14 5 авг. 2007, 16:10 ч.

Мнения: 3 405

Много пъти съм се местила и все ми е тягостно Confused

Но след като си наредиш нещата ще се поуспокоиш. Преместихме се отново преди два месеца. За около две седмици се адаптирах и създадох нови контакти. Синът ми (големия) ми се адаптира за два дни Grinning

Криста, и аз така Grinning

# 15 5 авг. 2007, 16:10 ч.

sofia
Мнения: 7 477

Юле,4уствала съм се разли4но в зависимост от при4ините поради които се местя.Разбирам те защото аз имах 2 тежки местения.След 18 год.живот в Перник-средата като цяло и семейството,и после след като живях дълги години в един апартамент се наложи да го сменим.........Навика е странно нещо, някога смяната е тежка,друг път е по-леко.....Зависи Wink

Аз оби4ам да си подреждам и да се местя ,но не и генерални смени-подтискат ме ужасно.Приеми го като ново на4ало Hug

Новият дом е свързан с много положителни емоции,нови придобивки,нови усещания Grinning

МИсли си,колкото и да ти е тежко това местене ,4е така е добре за вси4ки ви и те уверявам,4е лесно ще се адаптирате bouquet

къде се местите ?

# 16 5 авг. 2007, 16:19 ч.

Мнения: 3 405

И все губя нещо при местенето, сега ги няма новите сандали на Ники и една кофа, ако е само това, още не съм отворила всички чували. А преди години изгубих цяла олекотена завивка, някой я открадна, струва ми се Joy

# 17 5 авг. 2007, 16:25 ч.

наистина сериозни са ти проблемите.... Twisted Evil

Сега сериозно. В нов дом отиваш. Ще се справиш. Peace

# 18 5 авг. 2007, 16:28 ч.

Мнения: 2 957

Не че искам да те тревожа,ама вече 9 месеца сме в ново жилище и още не мога да свикна.

# 19 5 авг. 2007, 16:51 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Много бързо се ориентирам - обичам промените, дават ми пикатен вкус на живота Wink

Да, има си някои кофти страни, но като цяло не ми е мъчно за старото място или старите съседи и т.н. Местила съм се за последните 5 години над 6 пъти. И всеки път е било с гъделичкащата тръпка "какво ли ме очаква там, какво ли ще открия".

# 20 5 авг. 2007, 17:02 ч.

Мнения: 2 622

Именно сантименталност ме спира да се преместим в широкия 3-стаен апартамент на свекърите...Още повече,че е на другия край на града,където никой не познавам.
Обичам си нашето двустайно жилище и когато стане наложително да се местим,сигурно ще го изживея много тежко.Обзавеждахме го от вилица и лъжица,тука за пръв път се любихме с мъжа ми,тука ми предложи да се оженим,тука се прибрах от родилното с бебче на ръце,и то два пъти Peace

Мило ми е всяко кътче,изгледа през прозореца,пердетата,дори лекьосания диван в кухнята...

# 21 5 авг. 2007, 18:03 ч.

Пловдив
Мнения: 1 149

Приемам го като тръпка . Местила съм от Хасково в Пловдив.За 5 години .После пак в Хасково за 10 години.И от 7 години отново в Пловдив-квартира,а ноември живот и здраве в ново жилище в друг квартал.Винаги го приемам като нова възможност.Общителна съм и на всички места освен съседи си намирам и приятели.Усмихни се ,всичко ще бъде наред!Ще имаш нови познати, а тези от стария квартал ще ти идват на гости ище си имате много теми за бърборене.Дори и да ,,оплюеш ,,новите съседи .Успех!

# 22 5 авг. 2007, 18:36 ч.

София
Мнения: 2 623

Цитат на: lavender в нд, 05 авг 2007, 16:10

къде се местите ?

Миличка дори това не знам Sad

Продаваме апартамента в който живяхме толкова години, защото е належащо да се разделим с брат ми с който живеем. Трябва първо да го продадем и да започнем да търсим други два в по-крайни квартали, да теглим кредити за да си доплатим - изобщо пълен хаос. Насочили сме се към Банишора / малко от малко го познавам този квартал и е удобно на всички ни /.
Как ще ми липсва морето от цъфналите кестени пред балкона, Витоша огряна от първите слънчеви лъчи, приятелите, а които ще се виждаме все по-рядко, училището срещу нас където са ми се случили толкова хубави неща, магазина на кьошето .......................... всичко. Дано да е за добро. Все пак ме топли идеята, че най-накрая ще сме сами, ще подредя дома си по мой вкус и малкия ще има детска стая.

# 23 5 авг. 2007, 18:40 ч.

Мнения: 196

Местенето е и много добър повод да се отървеш от ненужните стари вещи. Винаги ми е било чудно, колко много боклуци успяват да се съберат вкъщи за половин-една година, под формата на играчки, вазички, листчета хартия, списанийца и т. п. "дреболийки", които в най-добрия случай само събират прах, а в по-големи количества просто задушават.

# 24 5 авг. 2007, 19:32 ч.

Мнения: 2 353

Трудно ти е, защото още не си видяла новото място. Като видиш тамошните кестени, гълъбите на балкона, страхотните нови пердета, които ще си купиш...Първото ви цвете, първата картинка, която ще си купиш за пряснобоядисаната стена...Ще си съберете нови спомени и с времето всичко ще си дойде на мястото.

# 25 5 авг. 2007, 19:36 ч.

София
Мнения: 2 623

Цитат на: Хапка в нд, 05 авг 2007, 19:32

Дано

# 26 5 авг. 2007, 19:50 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Много ми беше гадно и си плаках за апартамента. Все пак там си създадохме 2-те деца, там ги гледахме изобщо първите ми семейни спомени са от това малко гадно жилище, което псувах. Оревах го хубаво и сега сме в пъти по-добре. Вздух, простор, но ми беше гадно в началото

# 27 5 авг. 2007, 20:17 ч.

София
Мнения: 2 623

Цитат на: Горгона Meдуза в нд, 05 авг 2007, 19:50

Може би ако и ние се местехме в къща
щях да се чуствам в пъти по-добре, но
като знам, че ще се преместим пак сред
бетона и панела ............ Cry

# 28 5 авг. 2007, 21:30 ч.

Варна
Мнения: 443

Когато се преместих от родителския дом в дома на съпруга ми дълго време свиквах, като се има в предвид, че толкова често оставах за по 2-3 дни в тях, че на практика все едно вече живеехме заедно. Но може би самата мисъл за необратимостта на решението ми направи цялото местене толкова трудно. След година и половина се оженихме Mr. Green

# 29 5 авг. 2007, 21:43 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 687

И преди съм го писала - за мен домът и родината са там, където са хората, които обичам. Аз ще се местя в чужда страна, но с цялото семеЙство. Така не е страшно. Споко, ще си създадеш корени, стига местенето да не е по принуда. А багажът ... е рутина.

# 30 5 авг. 2007, 21:44 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Цитат на: jullianna в нд, 05 авг 2007, 20:17

Цитат на: Горгона Meдуза в нд, 05 авг 2007, 19:50

Няма значение къде се местиш , защото си е все гадно. Когато ние пуснахме апартамента за продан посрещах клиентите намръщена на вратата и ги карах да си събуват обувките Rolling Eyes

Ако пък нкой случайно намери дефект на апартамента ела да видиш каква уста отварях. За мен те бяха врагове. Един ден брокерката след поредния оглед и заядливо държание от моя страна ме дръпна на страна и ми каза, че се държа ужасно Confused

смекчих тона, но пордължавах да им пускам зли погледи и им говорех с недомлъвки. Бях един ужасен продавач.

# 31 5 авг. 2007, 22:37 ч.

Мнения: 323

Цитат на: доня КОПРИВА в нд, 05 авг 2007, 15:20

# 32 5 авг. 2007, 22:50 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 367

Ами кофтито е докато се нагласи багажа от едното място Tired

,носиш на другото айде там пак същата процедура по разопаковане,нареждане и най-вероятно умората ще си каже бързо думата

# 33 6 авг. 2007, 14:51 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Местила съм се девет пъти за моите 29 години. Единия път даже смених града. Аз май съм свикнала с местенето и даже ми харесва, като отида на новото място. Ще свикнеш, Джулиана. Магазина лесно ще намериш и нови познанства ще завържеш. Grinning

Не е чак толкова страшно.

# 34 6 авг. 2007, 15:57 ч.

Мнения: 2 556

Преди и аз мислех така, но сега където и да ми се наложи да се преместя, веднага ще го организирам и окото ми няма да мигне. Не съм се привързвала особено към нито един от домовете, в които съм живяла (а това пък досега да съм в апартамента на нашите дори не мога да си го представя Simple Smile

)

Единственото място, което ми е истински мило е къщата на баба ми на село. Нашите я продадоха преди 20 години. Навъртам се напоследък натам, разузнавам и мечтая един ден да я купя, ако ще да ходя и 3 пъти в годината искам пак да си е наша. За съжаление хората, които си живеят там нямат никакво намерение да я продават.

jullianna, на твое място бих била безкрайно доволна, че има какво да продам, за да си купя нещо ново - ние си купихме сами апартамента, без да имаме друг, който да продадем, а това наистина е доста по-труден вариант. Даже откак сме го купили, още не ми е дошъл истинския ентусиазъм да се развихря там и да го подреждам. Твоето положение си е перфектно и аз не виждам никакви проблеми просто Grinning

Последна редакция: пн, 06 авг 2007, 16:03 от Tess

# 35 6 авг. 2007, 16:06 ч.

Мнения: 7 263

Зависи от много неща явно. Едно време като че ли по-лесно го преживявах.
Последното ми местене буквално ме смаза при положение че се преместихме в двойно по-голям апартамент.
Вече свикнах, но в началото ми беше криво и ми беше жал за старата ни малка къщичка Sad

Сега вече си харесвам новата, но ми трябваше време да свикна Heart Eyes

# 36 6 авг. 2007, 22:29 ч.

Мнения: 8 999

Ох, докато четях постовете, пак ми се сви сърцето. На малко по-дърта възраст от теб реших, че апартаментът, в който съм се родила и отраснала и който в последствие стана мой /живеехме сами с мъжа ми и децата там/ ми е втръснал до полуда - стара сграда, скърцащо дървено стълбище, миризми зловонни във входа, в центъра на София, а няма наблизо един свестен магазин за хранителни стоки, колата няма къде да паркирам, на всичкото отгоре апартамент огромен, но преходен, нефункционален... Продадох, купих - в друг квартал, ново, прекрасно жилище. Три години живяхме там, но сякаш бях дърво без корен. Света преобърнах, какви ли не комбинации направих, но успях да се сдобия с апартамент в стария квартал /този квартал е роден и за мъжа ми/. Не можахме да свикнем на новото място и, слава Богу - върнахме се пак там, откъдето избягахме уж за по-добро.
Трудно ще ти е, да знаеш. Особено щом от сега си настроена така и храниш такива съмнения. Но явно нямате избор, така че ... ще се нагодиш.

# 37 7 авг. 2007, 00:15 ч.

Мнения: 4 153

По-добре не се самонавивай, че ще е тежко. Щом се налага. Сигурно е за добро.
При нас не се налагаше - мислихме, че е за по-добро. Преди 10-на години се преместихме от единия край на София в другия без право на връщане - т.е. апартамента в Младост беше продаден и се преместихме в къща.
Самото местене не беше проблем.
Но ми трябваха години, за да свикна, че на новото място е "дома ми". Много нощи сънувах, че се връщаме. Ще остана винаги свързана с мястото, където израснах.
10 години по-късно най-добре си се чувствам тук.

Последна редакция: вт, 07 авг 2007, 01:59 от Stryper

# 38 7 авг. 2007, 00:20 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Джулс, а...не става ли да изплатите на брат ти неговата част и вие с мъжа ти да си останете там? То какво ли питам, сигурно сте го имали и този вариант, но все пак?

# 39 7 авг. 2007, 01:44 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 687

А не можете ли да си потърсите жилище в същия квартал все пак? Аз съм на мнение, че когато се тегли жилищен кредит, така и така сумите са огромни, така и така са забиваш да ги изплащаш дълги години, та някоя и друга хилядарка да се изтегли в повече е все тая. След някоя година инфлацията ще ги намали и без това, а ти ще можеш да си останеш там, където ти е важно да бъдеш.

# 40 7 авг. 2007, 02:26 ч.

Мнения: 1 800

Страх от неизвестното е. Не се притеснявай, ще свикнеш с новото място. Гледай на местенето като на нещо положително. Не се местиш извън града, само сменяш дома. На мен най-трудно ми беше първия път, когато от Плевен заминах студентка в София. Тогава си ходех всяка седмица, но постепенно след първата година много по-рядко. След това започна голямото местене-ЮАР(няколко пъти там)- Плевен-Англия(няколко пъти смених квартири и градове)-Плевен-САЩ( от 5 години с мъжа ми токущо се преместихме за 6-ти път в 3 различни щата). Но всеки път е било за по-добро. Толкова съм свикнала, че не се и стресирам вече. Някой беше казал, че това е начин да се освободиш от ненужните неща. Много правилно. Хайде успех и леко адаптиране!

# 41 7 авг. 2007, 02:32 ч.

Мнения: 46 510

Никога не ми е правило впчатление newsm78

19 години живях при родителите ми, после за 7 години смених 6 жилища Laughing

сега от 3 години сме тук, но не живея смисълта, че ще е завинаги, не знам защо, явно вече свикнах да се местя Laughing

Не е страшно, на мен ми действа пречистващо Mr. Green

Успех!

# 42 7 авг. 2007, 06:35 ч.

The wild, wild west
Мнения: 147

Това с местенето в рамките на града защо въобще го броиш за местене Laughing

Сега сериозно: Ще се почувстваш доста по-добре като си намерите дом и го обзаведете с вашите си неща. Пак ще си стане "вашият" дом. И нови спомени ще натрупаш и нови приятелства ще намериш. Но отнема време - истина е. Просто си дай това време, не насилвай нещата, не формирай крайни мнения преди да е минала поне година. Peace

Ето и един съвсем пресен пример от нас: Преди два месеца се преместихме от Филаделфия в Далас. Нова работа, без грам познати, в обзаведен апартамент предоставен от моята фирма за един месец. Освен два - три куфара с дрехи и обувки, нищо "мое" нямах с мен. Целият ни багаж пакетиран и на склад. Измина този месец и хоп, пак на ново място. В друг обзаведен апартамент предоставен този път от фирмата на мъжа ми - точно като на хотел - басеин, спортна зала, телевизор, пералня, дивани - всичко хубаво, но чуждо.
Отначало всичко сравнявах с "нашето" и то си ми липсваше. Постепенно обаче научих тукашните улици, банки, ресторантчета и паркове, запознахме се и с други български семейства и.... нещата започнаха да си идват на мястото.

След няколко седмици ще се местим пак. Този път в новия ни "дом". Вече така съм се настроила и го очаквам с нетърпение . Дано е за добро за вас и за нас. bouquet

Последна редакция: вт, 07 авг 2007, 07:01 от Шоколадкина

# 43 7 авг. 2007, 11:47 ч.

Мнения: 4 668

Най - малко би ми било мъчно за квартала или магазина или за някой с който да си говоря Confused

Казвам го , защото и ние мислим от Борово да се местим в Бояна и даже го очаквам с нетърпение ...
Втриса ме само от мисълта за пренасянето и подреждането Sick

Ако толкова ми липсва някой - колата е в гаража все пак - отивам и го виждам ...
Просто не съм човек , който се привързва / нямам предвид хора ... / .

# 44 8 авг. 2007, 23:12 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Джулс, след 4-тото, 5-тото местене се свиква Wink

Препоръчани теми

Нормален ли съм ?

Бащата ме изостави

Защо искате деца ?

Проблем с котките на свекървата

Причина:

Причина: