Публикувана: 2 авг. 2007, 11:54 ч.
Последно мнение: 5 авг. 2007, 12:25 ч.

Как да нараня близките си най-малко при раздяла

2 725
30
1

Гост

1
2
3
Всички

2 авг. 2007, 11:54 ч.

Намирам се в ситуация, в която някои от вас са били и ще съм благодарна да получа съвети и мнения.

Реших да сложа край на една 15-годишна връзка. омъжих се доста млада още студентка. съпругът ми е по-голям с 9 години. с течение на времето аз завърших образованието си, намерих си работа по специалността, започнах да се издигам в кариерата, започнах и да печеля повече от него. в един момент като се погледнах от страни виждам, че ние вече нямаме нищо общо освен 2 малки деца.

през тези години той вместо да се развива, започна да се подтиска от мен (предполагам и аз имам вина за това) и да си избива комплексите като ме смазва психически (постоянни обиди, забележки, бягане от всякаква отговорност) в един момент свикна с това и да не ходи на работа (така или иначе, изкарвал малко пари, можело и без тях). същевременно по цял ден се пилее някъде по кафенетата и си комуникира с подобни на него. постепенно се отдалечихме. на мен не ми се ходи с него във въпросните кафенета, той не иска да излизаме с моите приятелки и мъжете им, защото се комплексира и от тях. постепенно от емоционален и весел човек, се превърнах в апатичен и затворен. осъзнавам, че това е начинът ми да се предпазя от емоционалните удари, които ми нанася с поведението си.

обвинява ме, че не съм била готова за второ дете и грижите покрай него са ми дошли в повече. бебка имаше проблеми след раждането и точно тогава се чувствах адски сама и изоставена. не бях виждала бебето, когато ми съобщиха, че има проблеми и го транспортират в друга болница. вечерта към 20.00 звъннах на мъжа ми и го помолих да дойде, защото ще се побъркам. отговорът беше, че е пил и не може Cry

. знам, че сама по себе си подобна постъпка не е повод за развод, но просто давам пример за отношението му към мен.

стана много дълго, за което се извинявам. въпросът ми в момента е, да се съглася ли с молбите му да му дам "последен" (пореден) шанс, защото той този път бил осъзнал грешките си и наистина ще се променя и е съгласен 99% с всичко, което съм казала...същевременно аз се чувствам относително добре като сме разделени, да не кажа, че в един момент се почувствах и щастлива Embarassed

. знам, че чувствата ми към него са като към приятел (съжалявам го, искам наистина да се промени, заради самия себе си), но само това.

опасявам се, че дори временно положението да се закрепи, след време пак ще стигнем дотук и всички ще трябва отново да преживеем тази емоционално болезнена ситуация отначало. Егоистично ли е да не му дам отново шанс и да бъда твърда в решението си?

# 1 2 авг. 2007, 12:13 ч.

Мнения: 2 700

Не съм изпадала в подобна ситуация, така че мнението ми не се базира на личен опит. Съвсем принципно погледнато, за да не се самоупрекваш, пък и децата ти да не те упрекват някой ден, може би е по-добре да дадеш този последен шанс. Ако не се получи ще си сигурна, че си направила всичко, което е зависело от теб.
От друга страна пък, отлагането на един проблем не води до неговото решаване.
Изборът е само и единствено твой.
Знам, че на чужд гръб и 100 тояги са малко, но аз мисля, че бих изчакала още малко.

# 2 2 авг. 2007, 12:13 ч.

Мнения: 479

Трудно се дават такива съвети.

Аз не съм била в така ситуация но нещо ми напомня за моята двегодишна връзка с момче преди съпруга ми.

Той не можел да излиза с моите приятели, не ходеше на работа постоянно ме комплексираше и т.н. Взех решение и го оставих. Това повлия страшно добре на следващата ми връзка която приключи с брак и вече седем години щастливо семейство.
Реших че няма да се поддавам на манипулации ще ме харесва такава каквато съм и моите приятели такива каквито са. Това е положението. И то взе че се получи....

Не знам....... единственото което мен би ме спряло да го оставя са децата.... Но пак казвам едно е да се дават съвети отстрани друго е да го преживяваш самия ти.

А и честно казано това че не е дошъл когато си се чуствала толкова зле след раждането и случващото се с детето си е доста основателен повод да се замислиш кое е важното за него.........

# 3 2 авг. 2007, 13:40 ч.

Мнения: 189

Не мога да ти дам съвет, мога само да ти кажа моето мнение: По-добре е да му дадеш още един шанс, за да не се упрекваш после, че не си направила всичко възможно. Не че вярвам в чудеса, но всичко е възможно. Все пак си го търпяла 15 години, още малко търпение няма да е излишно. Знам, че може да се погледне и от друг ъгъл - търпяла съм 15 години, не мога и ден повече, но не случайно хората казват "3 пъти мери, един път режи".

Успех!

# 4 2 авг. 2007, 14:28 ч.

Мнения: 121

И аз не съм била в твоята ситуация. Както се познавам обаче, бих дала втори шанс. И това би било грешка, защото смятам, че ще е загубено време. Не вярвам нещо да се промени. Ще се опита да се промени, но в момента, в който се почуства спокоен, ще започне всичко отначало. Вярвам, че сте говорили и преди по този въпрос. И щом до този момент не е пожелал да се промени, няма и сега да го направи. Освен децата не ви е останало нищо общо, казваш. Животът е кратък, не трябва да го пилеем с лека ръка. Прекарай го с някого, при когото ще се радваш да се прибереш и който ще те подкрепя.

# 5 2 авг. 2007, 14:30 ч.

Мнения: 1 942

Ти си знаеш най-добре, но имаш ли още година-две-три за губене преди неизбежната раздяла? Ако чувстваш, че можеш пак да го обикнеш, пак да се чувстваш щастлива с него - ДА, но иначе ... живота няма да те чака, а ще тече ли тече. Rolling Eyes

# 6 2 авг. 2007, 14:45 ч.

Мнения: 589

Цитат на: Sillveto в чт, 02 авг 2007, 14:30

Подкрепям напълно.И добавям-ако ще даваш последен шанс,ангажирай го този твой мъж със срок и резултат.Ако няма резултат в определения срок-никакви компромиси! Защото при мен се получаваше нещо такова:говорим,дам шанс,прощавам,а той решава,че сме "занулили сметките" и може на чисто да започне със старите прегрешения след моята прошка...и така 13 години...

# 7 2 авг. 2007, 15:04 ч.

Мнения: 4 733

Аз съм За "втория шанс" Peace

Най-малкото заради факта, че ако не се получи ще знаеш, че си опитала. Друг е въпроса, че по мое мнение зрелите и големи хора не се променят Crossing Arms

# 8 2 авг. 2007, 15:07 ч.

Мнения: 83

Аз съм по твоя път,все още съм по пътя -не съм стигнала до края......
ситуацията е малко по-различна,но пак се разделям с голямата любов на живота си и по-важното бащата на дъщеря ми (така и не успяхме да имаме второ дете smile3518

)
Тежко и трудно е от където и да го погледнеш- и за теб,и за децата,и за близките ти.ДА,аз определено нараних родителите си,а неговите още не знаят какво става(само за информация-действието се развива от ЕДНА ГОДИНА).
Давах шансове,гоних,прибирах,минах през няколко депресии,съсипах си родителите,то накрая и детето си разбра,сега знае всичко.Аз настина видях грешките си и ги поправих,но...............НЕ става.
Много голяма е битката,да знаеш!ТОВА е война и победители там няма.АЗ искам Вайа да знае и този човек никога повече до края на дните ми да не ме види или чуе.Това е моето решение и........ newsm20

ще се моля на всички богове постепенно да спре да иска и дъщеря си.

Не си сама.Ние имаме целия свят в очите на дечицата.

# 9 2 авг. 2007, 15:08 ч.

Мнения: 1 455

А към децата как се държи?Помага ли,гледа ли ги,докато ти си на работа?
Лично аз бих му дала шанс единствено ако виждам,че през свободното време ,което има се отдава на децата,но ако се чуства като на гости и чака все на теб мисля,че не би се променил,а и сега има кой да се грижи за него нали?

# 10 2 авг. 2007, 15:18 ч.

Мнения: 2 237

Да не ти пука за близките ти (съжалявам ако звучи грубо) Важното е кое е най-доброто за теб,и ако това е раздяла,това не би трябвало да ги нарани.Напротив,трябва да те подкрепят в трудното ти решение и да ти дават кураж от тук тнататък.
Ако за себе си вече си решила че трябва дас е разделиш с този човек и нямаш и нотка колебание,направи го.Близките трябва да те разберат.

# 11 2 авг. 2007, 16:28 ч.

В сърцата на четирима мъже/е,може и малко повече да са:-)))/
Мнения: 1 808

Намери 2-3 дена,отиди някъде сама и помисли.........послушай интуицията си -тя никога не лъже. Hug

# 12 2 авг. 2007, 17:58 ч.

Мнения: 229

Не мисля,че мъжът ти ще се промени. Родителите ми бяха в почти същата ситуация и след доста изгубено време взеха най-правилното решение-разделиха се. Ти явно си финансово независима ,така че ще ти е много по-лесно. Щом се чувстваш спокойна и щастлива без него, а ако и дечицата ти са така няма какво да отлагаш bouquet

Смятам,че дори да дадеш последен шанс нещата няма да се променят, само ще се затормозиш излишно. А децата ти заслужават все пак една усмихната и весела мама! Успех Peace

# 13 2 авг. 2007, 21:52 ч.

Аз за себе си съм решила, колебанията започнаха от мъката в очите на съпруга ми. не е лош баща, но не мога да кажа и че ми помага и ме отменя в грижите за децата. аз съм в отпуск по майчинство в момента и той е решил, че поради тази причина нужда от помощ нямам. Синът ми е силно привързан към него, но дъщеря ми е на 5 месеца и реално не го познава.

това безспорно не би бил втори, а пореден шанс. наистина се страхувам, че животът си лети, а аз бих искала да мога да получа повече човешка топлота и щастие. не знам откъде да намеря достатъчно сили да отстоявам позицията си, въпреки фактът, че осъзнавам каква мъка му причинявам в момента. същевременно аз лесно забравям стотиците нощи, в който съм стояла будна и разплакана заради неговото отношението към мен.

напоследък всеки ден ме умолява да се съберем, а тези разговори ме "изцеждат" и объркват. не защото не знам какво искам за себе си, а защото продължавам да се чувствам длъжна да мисля и за него.

# 14 2 авг. 2007, 22:37 ч.

Мнения: 473

Ти решението си го взела вече си мисля. И търсиш одобрението ни. Не смятам, че трябва да се чувстваш виновна за провала на брака ти. Разделете се и бъди щастлива, няма смисъл да страдаш и да ставаш затворена. Децата ще страдат повече ако гледат намръщените ви физиономии и живеят в тягостна обстановка. Все пак това е мое мнение, ти реши, никой не може да ти каже. Но определено няма смисъл да се насилваш, ти сама казваш че всичко е приключило.

# 15 3 авг. 2007, 03:34 ч.

Мнения: 3 122

аз не бих дала пореден шанс в твоя случай. още повече ако докато сме разделени съм се почувствала дори щастлива, както пишеш. Ако ти е по-добре без него, за какво ти е да ти виси на врата.

# 16 3 авг. 2007, 07:47 ч.

Мнения: 202

Много бързо ги разведахте!
Моя съвет е следния. Ако го искаш до себе си и държиш на него като мъж. Защото никой друг няма да е по-добър баща на децичата ти. Върни се доста назад във времето и се опитай да поправиш част от грешките си. Опитай се да му помогнеш да се почувства мъж. Направи го полезен и незаменим. Направи го значим. Мисля, че раздялата в случая е най-лесното нещо. Не бягай от проблема. Застани срещу него и го разреши сама!
Вярвам, че си силна и ще се справиш. За съжаление - за това сме жени! За да сплотяваме семейството. За да осигуряваме самочувствие на съпрузите си. За да осигуряваме бъдещето на дечата си. Ей, като се замисля, доста е тежка ролята на жената!!
Вярвам в успеха на твоето семейство. Не се отказвай да се бориш!

# 17 3 авг. 2007, 08:24 ч.

София
Мнения: 3 407

Не мога да ти кажа как да постъпиш.
Мога да ти кажа как бих постъпила аз. Бих се развела.
Не вярввам в подбен вид връзки. За мен те не са пълноценни, а са само една бавна агония. Няма шанс да го накараш да се почувства мъж.
Следва бавно отдалечаване, той да затъва все по-дълбоко, влачейки теб и децата надолу, докато пропастта между вас постепенно расте.

# 18 3 авг. 2007, 09:32 ч.

София-в сърцата на моите деца
Мнения: 1 728

Никой не ще е по-добър баща на децата ти от собствения ! Все пак дай му шанс! Не бива да се зачеркват 15год. брак с лека ръка! И всеки следващ едва ли ще е най-добрия! По-добре се разделете за известно време , за да не се дразните и осмислете вашите отношения!И говорете, говорете..... Peace

# 19 3 авг. 2007, 09:37 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: dianivo в пт, 03 авг 2007, 09:32

Никой не ще е по-добър баща на децата ти от собствения !

Това пък защо?! одобна констатация е несериозна. Много втори бащи са по-добри такива от биологичните.

# 20 3 авг. 2007, 09:57 ч.

Мнения: X

Цитат на: dianivo в пт, 03 авг 2007, 09:32

Никой не ще е по-добър баща на децата ти от собствения !

Влез в "Родители отглеждащи сами децата си" и да видиш колко много "добри" бащи има Tired

Цитат

По-добре се разделете за известно време , за да не се дразните и осмислете вашите отношения!

С това съм съгласна! Peace

# 21 3 авг. 2007, 16:15 ч.

Мнения: 215

Цитат на: dianivo в пт, 03 авг 2007, 09:32

познавам доста семейства, в които съжителстват деца от предишен и настоящ брак и виждам "втори" бащи, които не са по-лоши от биологичните.

# 22 3 авг. 2007, 21:32 ч.

Втори шанс!!!! Помисли малко, не бързай, знаеш във всяко семейство има трудности. Извинявай, но според мене си още в следродилна депресия, а сега не е времето да взимаш такива кардинални решения. И защо дъщеря ти да не познава баща си? Ти си знаеш най-добре, но помисли добре и изчакай! Успех няма да е лесно при всички случаи!

# 23 3 авг. 2007, 23:05 ч.

Мнения: 15 571

не съм в същата ситуация но имам подобен пример със родителите на мъжа ми. свекърва ми е млада, много красива, интелигентна и фина жена. свекър ми е пропаднал, мързелив пияница, който не иска да работи, по цял ден лежи, а и вкъщи нищо не пипа. направо съм я ожалила тази жена. цял ден работи, прибира се и започва да чисти, пере, готви и да чака пияния до козирката т.нар. мъж да си дойде и да почне да крещи.
мъжа ми много се ядосва от това положение. аз също.

според мен ако мъжа ти е е имал намерение да се промени до сега да го е направил 10000 пъти. няма смисъл. колко години още искаш да пропилееш в надежди за промяна????
помисли си добре
успех каквото и да решиш Hug

# 24 4 авг. 2007, 01:04 ч.

Мнения: 1 942

Да, наистина защо първо не се промени пък после да се съберете newsm78

# 25 4 авг. 2007, 01:45 ч.

Мнения: 4 380

Нямаш време да му даваш втори шанс. Мисля че 15 години са достатъчно време за да се осъзнае и вземе в ръце. Ако бракът ви не се крепи на чувства, а на съжаление от твоя страна и психически тормоз от негова, за какъв втори шанс става въпрос? Да ти опропасти още някоя-друга годинка докато се окажеш изправена пред старостта и притисната в известна степен?
Режи от раз и не съжалявай! Търси си мъжът който те заслужава докато си млада. Децата един ден няма да ти благодарят за това че си го съжалявала цял живот.

# 26 5 авг. 2007, 09:41 ч.

Аз за себе си реших, че пореден шанс не дължа. наистина нямам повече време за губене.

Не мисля, че дъщеря ми няма да го познава, освен ако той не е прекалено "зает", за да намери време да присъства в живота й. Вчера говорихме и му казах, че откакто сме се разделили се чувствам много по-спокойна. Истина е, че с две деца е малко изморително, но се оказа, че почти няма задължения, които да поемам от него. Аз пак съм си вършила почти всичко сама и досега.

Надявам се децата един ден да ме разберат.
Надявам се и баща им да се вземе в ръце и да бъде щастлив по свой собствен път, които очевидно отдавна не се пресича с моя.
Надявам се децата да не са пречка, отново да срещна и обичам мъж, който да ме направи щастлива.

# 27 5 авг. 2007, 10:23 ч.

Мнения: 2 863

Според мен решението ти е правилно и те поздравявам за куража да го вземеш!
На никого нищо не дължиш, освен на себе си- имаш право да си спокойна, щастлива, да търсиш обич и подкрепа.
Пожелавам ти успех и не отстъпвай от вече взетото решение bouquet

Последна редакция: нд, 05 авг 2007, 14:00 от Jaly