За едно голямо и смело момиче

  • 2 885
  • 26
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 7 716
Едно момиче, с партньор от две години, живеят заедно, мечтаят, на ръце я носеше, чакаше я, взимаше я с кола, обичаха се... май...
След провалена процедура ин-витро тя плахо предлага осиновяване, но той... е категоричен...край... разделяме се, аз ще имам собствено дете от която и да е жена...
Може би темата не е за тук.
Не знам, но ми е много мъчно за това момиче.
Потребител е на бг-мамма.
Искам някак си да и подадем ръка.
Дали е добре да опита сама да осинови /няма тръби/?
Трудно ли е да си сам осиновител?
Размишлявам дали е правилно да я подтикна сама да започне процедура по осиновяване?

Последна редакция: нд, 29 юли 2007, 11:19 от Lali

# 1
  • Мнения: 1 669
Лали, ти си едно момиче с голямо сърце. Фактът, че мислиш за щастието на друг човек красноречиво говори за това.  Hug
По темата - да, ще подадем ръка на това момиче, ние можем да й разкажем за своите доводи защо осиновяваме детенце, а нека тя сама да вземе решението. Това е много важно.
А междувременно вярвам, че това момиче ще намери подходящия мъж до себе си - този, който ще я приеми с всичките й хубави и лоши страни, и това момче ще знае всичко за нея и ще я приеме такава, каквато е. Ние се оженихме с моето момче непосредствено след първия спонтанен аборт, вече се знаеше, че ще имаме проблеми за напред... Но това не го спря. Разказвам това не за друго, а за да вдъхна кураж на твоята приятелка. Няма невъзможни неща!

# 2
  • Мнения: 4 138
да го маха тоя пъпеш и да си подава документите за осиновяване.
има хиляди начини, след като иска, всичко е възможно. сега, от позицията на майка смятам, че никой мъж не си заслужава да жертваш майчинството заради него, ако ще да е най великият. детето е нещо без което живота просто няма никакъв смисъл. биологично или не, няма значение.

# 3
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Lali    bouquet ти си добра приятелка !
В тоя форум ,а и извън него има много самотни майки - осиновилителки,които се справят без проблеми с майчинството си! Но пък  Thinking  това момиче има шанса да срещне точният мъж,знае ли човек какво му готви съдбата  Hug

# 4
  • Мнения: 286
Еднозначно я насърчете да подава документи.
Е, по-трудничко е за самотни осиновителки и при самата процедура и после, но пък на кого му е лесно?!

# 5
  • Мнения: 7 716
Но пък  Thinking  това момиче има шанса да срещне точният мъж,знае ли човек какво му готви съдбата  Hug

Дидка, да аз вярвам, че това момиче ще срещне точния мъж, вярвам в истинската любов  /самата аз срещнах моята голяма любов доста късно/, но понякога минават години, а тя какво ще прави през това време? Как ще живее? Как ще се чувства? Какво ще мисли с това клеймо за себе си - "изоставена, защото не може да роди"?
Ако тя си осинови сама сега, ако едни ден се появи мъж и той е точният, то той ще я приеме и с осиновеното дете.
Така мисля аз.
Ама дали съм права?

# 6
  • Враца
  • Мнения: 5 204
На мъжете им трябва малко повече време.
Не го защитавам в никакъв случай въпросния мъж, реакцията му е отвратителна.
Има мъже и мъже, не всички биха приели осиновено дете.
Ситуацията е много сложна и е трудно да се дадат еднозначни отговори, а и сега на жената и е прекалено прясно всичко.
Нека да изчака, да помисли и решението може да и се избистри

# 7
  • Мнения: 3 715
Какво значи "заклеймена, защото не може да роди"? Това са пълни глупости. Виж, "заклеймен, защото е тъп и самовлюбен" го разбирам.

# 8
  • Мнения: 921
... Ситуацията е много сложна и е трудно да се дадат еднозначни отговори, а и сега на жената и е прекалено прясно всичко.
Нека да изчака, да помисли и решението може да и се избистри...

Според мен wa_wa е права. В момента в това се момиче се бунтуват много различни емоции - от неразбирането и раздялата с любимия човек до приемането на факта, че не може да има биологични деца. По-добре е да изчака, докато тези чувства се уталожат и решението ще дойде само. Дали ще срещне друг човек в живота си, с който да осиновят детенце или ще пристъпи към тази стъпка сама - не е без значение, но не е толкова важно. Когато човек е наясно какво иска, той просто го прави. Но трябва сама да "узрее" за идеята. Това трябва да е осмилено решение, а не спонтанна реакция. Според мен човек не трябва да взима решения, които касаят толкова важни аспекти от живота му под влияние на емоции.
С две думи, това което се опитвам да кажа е, че е по-добре да си даде малко време и когато е готова (т.е. преодоляла е болката от загубите) да направи това, което е правилно според нея. Всички ние ще бъдем тук и ще подкрепим решението и, но то трябва да си е нейно.  Hug

# 9
  • Мнения: 7 716
Е, едва ли осиновяването може да се нарече спонтанна реакция  Laughing като се има предвид колко време минава от задаването на въпроса откъде да вземеш формуляри за попълване до взимането на детенцето в къщи?
Въпросът ми е в друг аспект. Имам ли право аз /или приятелка/ да подтикне една сама жена към размисъл за осиновяване?
Защото самото момиче явно е мислило щом е взело решение да предложи.
Няма ли това момиче едни ден да е разочаровано от осиновяването, от отговорността да отгледа сама детенцето си и да каже имаше там в един форум една Лали и тя ме подтикна?
А ако аз си премълча, ако това момиче си остане без малката сламчица, за която да се хване, ако това и провали  живота и един ден тя остарее и си каже - ами толкова ли нямаше някоя приятелка, която да ме подтикне да си осиновя сама?
Сложно, а?
Дори да срещне точния мъж дали тя някога ще посмее да предложи отново?

# 10
  • Мнения: 7 716
Между другото взех решение вече. Laughing
Ще и говоря да поеме инициатива за осиновяване сама.
Има достатъчно време да размисли и да се откаже. За година време толкова неща могат да се случат и променят.
Нека да си има мечта. Laughing

# 11
  • София
  • Мнения: 9 517
Лали, моето наблюдение е, че при по-голяма част от пишещите тук някой някого е подбутнал, за да се стигне до осиновяване, така че в подпутването няма нищо лошо. Друг е въпросът, дали времето му е сега - аз също мисля, че трябва да мине малко време след неуспеха, а още повече след отрицателната реакция на приятеля й, за да вземе това решение. Ти, естествено можеш и трябва да поговориш с нея за възможността да осинови сама, но тя трябва да го направи само след като е абсолютно готова. Ох, нещо съм доста неподредена в писаниците си, но се надявам, че ме разбра.

# 12
Според мен просто можеш да я насочиш да почете тук - мисля, че ще успее да си създаде доста реалистична представа за радостите, болките и трудностите покрай осиновяването.
След това сама ще може да вземе решение Grinning.

# 13
  • Мнения: 921
Според мен просто можеш да я насочиш да почете тук - мисля, че ще успее да си създаде доста реалистична представа за радостите, болките и трудностите покрай осиновяването.
След това сама ще може да вземе решение Grinning.

Добра идея!

# 14
  • Мнения: 1 843
Мисля, че всеки човек узрява по различно време и начин дори и за най-тривиалните неща на земята, камо ли за нещо толкова отговорно.
В подхвърлянето на идеи между близки приятели няма нищо лошо, но внимание - идеята е нещо различно от убеждаването.

Сигурна съм, че след тази случка, приятелката ти е доста наранена и лабилна, дори и да не го показва. Болката, че не си "жена като другите" е достатъчна сама по себе си, да не говорим, ако някой така явно е демонстрирал "непълноценността" ти - изоставайки и предавайки личността, жената, за да се въпроизведе по свой образ и подобие.

Хубаво е това смело момиче да си вземе малко почивка, преди да решава каквото и да било. Да събере парченцата от себе си и да си върне усмивката.
Никой от нас не зане какво му е писано.
Децата обаче не бива да изкупват нашите болки.
И кой знае, докато това момиче върви по пътя си, може да срещне човека, който не само ще остане с нея, но и ще бъде до нея в това начинание.
Поне при мен стана така. Неочаквано и по странни пътеки, тогава, когато бях изстрадала всичко страдаемо и решена твърдо да продължа сама.

Пожелай й спокойствие, вяра и сила, пък каквото има да става - ще стане!

# 15
  • Мнения: 7 716
Благодаря ви, момичета, разбрах ви всичките. Laughing

# 16
Едно момиче, с партньор от две години, живеят заедно, мечтаят, на ръце я носеше, чакаше я, взимаше я с кола, обичаха се... май...
След провалена процедура ин-витро тя плахо предлага осиновяване, но той... е категоричен...край... разделяме се, аз ще имам собствено дете от която и да е жена...
Може би темата не е за тук.
Не знам, но ми е много мъчно за това момиче.
Потребител е на бг-мамма.
Искам някак си да и подадем ръка.
Дали е добре да опита сама да осинови /няма тръби/?
Трудно ли е да си сам осиновител?
Размишлявам дали е правилно да я подтикна сама да започне процедура по осиновяване?

Що за изрод е бил този идиот  Cry

# 17
  • Мнения: 380
Не бих нарекъл изрод човек, който се опитва да има дете.

Не искаме ли всички точно това? Въпроса е каква цена сме готови да платим за това.

Макар, че постъпката му определено никак не е приятна не е напълно лишена от логика.

Ако това се случи на вас? Ако разберете, че след години отвратителни изследвания разбирате, че сте с мъчили напразно, защото мъжа до вас не може да има собствено дете, как бихте се почуствали?

И колко жени биха предпочели в този момент да изживеят бремеността си и да имат собствени деца?

Мисля, че доста.

А по темата. Определено не е подходящо да се взима решение за осиновяване в такова лабилно състояние. Защото самото осиновяване няма да реши проблема и с липсата на тръби, нито ще върне мъжа до нея.

Напротив.

# 18
  • Враца
  • Мнения: 5 204


Макар, че постъпката му определено никак не е приятна не е напълно лишена от логика.

Ако това се случи на вас? Ако разберете, че след години отвратителни изследвания разбирате, че сте с мъчили напразно, защото мъжа до вас не може да има собствено дете, как бихте се почувствали?
Аз пък не намирам логика в това ти изказване. Години отратителни изследвания и чак тогава мъжа си прави спермограма? Ми с това се започва, защото не боли и не е сложно.
Иначе и така да се окаже- не бих се врътнала с изказването, че мъже много и всеки от тях може да ми направи дете- глупаво и детинско е.
Напоследък чета за много такива раздели и ми е болно много.
Защото не съм се оженила за моя мъж, за да имаме дете.
Защото се надявам, че той ме е взел с любов и заради това, което съм.
причината да не можем да имаме деца е в мен. Трябваше му време да премисли всичко преди да подадем документите за осиновяване, но никога досега не ми е казвал, че като не мога д аму родя дете има други, които могат.
Постъпката на въпросния мъж не е мъжкарска. да ритнеш паднал човек е тъпо и признак на слабост

# 19
  • Мнения: 380
Темата е широка и пак ще оспамя тема, но ще се опитам да съм кратък.

Да постъпката не е мъжкарска. Но мъжкарско ли е да плащаш цял живот цена, каквато не си готов?

Логически си права. Съзнанието на повечето хора ще реагира като теб. Но подсъзнателно най - вероятно няма да се случи същото. Ако това да имаш биологично дете е наистина важно за теб, рано или късно ще започнеш да обвиняваш причината, това да не се случва. Подсъзнателно. Съзнателно ще се съпротивляваш срещу обвиненията.

Докато не стигнеш до момент, в който изплсяскваш и правиш всичко възможно това, което искаш да се случи.

Според мен доста от нас подсъзнателно търсят родителя на детето си до себе си. Основно.

Това, което казваш, че често се случват раздели по подобни причини до доказва.

А и никак не бих се учудил ако мъжа, който си е тръгнал въобще да не си е направил спермограма.

Не го защитавам. Но не го и обвинявам.

# 20
  • Враца
  • Мнения: 5 204
Да постъпката не е мъжкарска. Но мъжкарско ли е да плащаш цял живот цена, каквато не си готов?
Прав си, след като не е готов може би решението е да си тръгне, което може би е добро за двете страни, НО не по този начин!

# 21
  • Мнения: 380
Да постъпката не е мъжкарска. Но мъжкарско ли е да плащаш цял живот цена, каквато не си готов?
Прав си, след като не е готов може би решението е да си тръгне, което може би е добро за двете страни, НО не по този начин!

А ти по кой начин би го направила?

# 22
  • Враца
  • Мнения: 5 204
Да постъпката не е мъжкарска. Но мъжкарско ли е да плащаш цял живот цена, каквато не си готов?
Прав си, след като не е готов може би решението е да си тръгне, което може би е добро за двете страни, НО не по този начин!

А ти по кой начин би го направила?
Уф ние с теб само си говорим тук теоретично, без да познаваме нещата. Как да ти отговоря от женска гледна точка? Ми не бих казала такова нещо.
Ти би ли?

# 23
  • Мнения: 380
Simple Smile Наистина оспамихме:)

Има ли значение дали ще ти ударя шамар с ръкавица или без?Simple Smile

# 24
  • Враца
  • Мнения: 5 204
Simple Smile Наистина оспамихме:)

Има ли значение дали ще ти ударя шамар с ръкавица или без?Simple Smile
Има, за мен лично от това зависи за колко време ще се изправя след шамара

# 25
  • Мнения: 1 843
Дойде време за откровения. Ама той Мага си е провокатор, знаем си го.

Моята шантава история в кратце.
Ожених се много млада, едва на 20 години. Не се ожених по любов, а по...не знам как да го формулирам, просто той беше най-добрия човек на света и аз реших, че не е възможно някой ден да се влюбя в него. Разбира се и двамата искахме тутакси дете. А то не идваше...
Ходих по лекари, които ми казваха, че ми няма нищо. Ходих по екстрасенси. Плачех тайно, след роднински намеци, няма ли да правим внуци.
Така две години.
Две години, в които освен безспирните ходения по кабинети, вече живеех с твърдото убеждение, че имам проблем.
Докато не попаднах при д-р Желязков, известен фитотерапевт и гинеколог. Нейсе, човекът ме погледна и каза: Абе момиче, нищо ти няма, ама дай да видим мъжа ти.
Накратко, спермограмата на мъжа ми беше лишена от всякакви надежди.

Нито за миг не съм си помислила, че е невалиден като мъж или, че ще ме лиши от нещо. Нито за миг. Аз избрах партньор в живота, не донор.
Виж, не мисля, че за повечето жени е толкова важно да родят, но за много от нас е важно да станат майки.
Разделихме се със съпруга ми, защото той не успя да преживее положението си. Защото стана озлобен човек и започна да се доказва като мъж по най-тривиалния начин. Защото категорично отказа да обмисли варианта осиновяване. За инсеминация с донор, дума да не става. Защото, такъв какъвто стана, вече не разпознавах онзи добър и нежен човек.

Не съм го лъгала, както сториха с мен след години. Не съм мачкала душата му. Разбрах, че него болката, чисто по мъжки, го беляза много тежко и аз не успях да му помогна.
Е, тогава аз бях все още здрава. И не съм го обвинила нито за момент, че прекарах две години по безмислени изследвания. Но, че се отказа от нас и бъдещето ни, да.

# 26
  • Мнения: 1 249
Едно момиче, с партньор от две години, живеят заедно, мечтаят, на ръце я носеше, чакаше я, взимаше я с кола, обичаха се... май...
След провалена процедура ин-витро тя плахо предлага осиновяване, но той... е категоричен...край... разделяме се, аз ще имам собствено дете от която и да е жена...
Може би темата не е за тук.
Не знам, но ми е много мъчно за това момиче.
Потребител е на бг-мамма.
Искам някак си да и подадем ръка.
Дали е добре да опита сама да осинови /няма тръби/?
Трудно ли е да си сам осиновител?
Размишлявам дали е правилно да я подтикна сама да започне процедура по осиновяване?

      Стана ми болно за момичето, затова се включвам.
Не съм добър съветник по отношенията с другия пол - всеки "тийн" е по-опитен от мен.

Мъжът има право да отстоява своите мечти и желания.  Както има право и да не предпочете една жена пред друга. Както има право да прецени, че връзката с обичана жена е по-малко ценна от имането на био-потомство.

Аз не мога да му предложа на този мъж друг живот, че да си позволя да му чета морал или да натрапвам моята преценка за добро и зло. Той на никое дете не прави лошо. Това момиче не е било дете след като се е събрало с него и го е избрало не насила.

Мъжете не могат да обичат абстрактно дете. Тук осиновителите (мъже) много си държат и обичат децата, но това са конкретни деца за тях, не са абстрактни фигури.
А жените сме така устроени, че тук бъдещите мами - осиновителки, мами- в-очакване вече подсъзнателно си обичат децата.
Но ние - жените, сме различни от мъжете.

Дали си е правил спермограма - не става ясно.

Хубавото е, че и е казал ясно нещата, а не е замазвал положението с всякакви измислени неща и причини.
Така и е спестил оставащото и време (тя е млада, както разбирам).

Тя получава шанс да не губи време с него, а най-вече да разбере, че не може да разчита на много от негова страна - никой не е застрахован от заболяване, травми и пр., а да си със спътник, който е зависим от това колко си здрав и какви са точно функциите  на тялото ти, е доста несигурно начинание.

Та, с една дума - може сега да и се струва, че е "на дъното", но това е и шанс да се окаже свободна от една връзка и да срещне друг човек.

Дали да осинови - както сърцето и каже. Има случаи после въпросният мъж да иска да приседне на топло до нейния огън с това дете, знае ли човек... Ама тя отдавна да си има друг...

Каквото и да реши - има подкрепата на толкова хора, макар и виртуална, и Господ здраве да и дава. Hug Praynig Hug

За теб - дали да я подтикваш - приятелството ти към нея е най-добрият ти съветник. Ти и кажи ти как се чувстваш и какво мислиш и изпитваш и тя ще разбере.


 Hug
 
 

Последна редакция: чт, 02 авг 2007, 18:41 от Miraetta

Общи условия

Активация на акаунт