За едно голямо и смело момиче

  • 2 854
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7 718
Едно момиче, с партньор от две години, живеят заедно, мечтаят, на ръце я носеше, чакаше я, взимаше я с кола, обичаха се... май...
След провалена процедура ин-витро тя плахо предлага осиновяване, но той... е категоричен...край... разделяме се, аз ще имам собствено дете от която и да е жена...
Може би темата не е за тук.
Не знам, но ми е много мъчно за това момиче.
Потребител е на бг-мамма.
Искам някак си да и подадем ръка.
Дали е добре да опита сама да осинови /няма тръби/?
Трудно ли е да си сам осиновител?
Размишлявам дали е правилно да я подтикна сама да започне процедура по осиновяване?

Последна редакция: нд, 29 юли 2007, 11:19 от Lali

# 1
  • Мнения: 1 669
Лали, ти си едно момиче с голямо сърце. Фактът, че мислиш за щастието на друг човек красноречиво говори за това.  Hug
По темата - да, ще подадем ръка на това момиче, ние можем да й разкажем за своите доводи защо осиновяваме детенце, а нека тя сама да вземе решението. Това е много важно.
А междувременно вярвам, че това момиче ще намери подходящия мъж до себе си - този, който ще я приеми с всичките й хубави и лоши страни, и това момче ще знае всичко за нея и ще я приеме такава, каквато е. Ние се оженихме с моето момче непосредствено след първия спонтанен аборт, вече се знаеше, че ще имаме проблеми за напред... Но това не го спря. Разказвам това не за друго, а за да вдъхна кураж на твоята приятелка. Няма невъзможни неща!

# 2
  • Мнения: 4 138
да го маха тоя пъпеш и да си подава документите за осиновяване.
има хиляди начини, след като иска, всичко е възможно. сега, от позицията на майка смятам, че никой мъж не си заслужава да жертваш майчинството заради него, ако ще да е най великият. детето е нещо без което живота просто няма никакъв смисъл. биологично или не, няма значение.

# 3
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Lali    bouquet ти си добра приятелка !
В тоя форум ,а и извън него има много самотни майки - осиновилителки,които се справят без проблеми с майчинството си! Но пък  Thinking  това момиче има шанса да срещне точният мъж,знае ли човек какво му готви съдбата  Hug

# 4
  • Мнения: 286
Еднозначно я насърчете да подава документи.
Е, по-трудничко е за самотни осиновителки и при самата процедура и после, но пък на кого му е лесно?!

# 5
  • Мнения: 7 718
Но пък  Thinking  това момиче има шанса да срещне точният мъж,знае ли човек какво му готви съдбата  Hug

Дидка, да аз вярвам, че това момиче ще срещне точния мъж, вярвам в истинската любов  /самата аз срещнах моята голяма любов доста късно/, но понякога минават години, а тя какво ще прави през това време? Как ще живее? Как ще се чувства? Какво ще мисли с това клеймо за себе си - "изоставена, защото не може да роди"?
Ако тя си осинови сама сега, ако едни ден се появи мъж и той е точният, то той ще я приеме и с осиновеното дете.
Така мисля аз.
Ама дали съм права?

# 6
  • Враца
  • Мнения: 5 185
На мъжете им трябва малко повече време.
Не го защитавам в никакъв случай въпросния мъж, реакцията му е отвратителна.
Има мъже и мъже, не всички биха приели осиновено дете.
Ситуацията е много сложна и е трудно да се дадат еднозначни отговори, а и сега на жената и е прекалено прясно всичко.
Нека да изчака, да помисли и решението може да и се избистри

# 7
  • Мнения: 3 715
Какво значи "заклеймена, защото не може да роди"? Това са пълни глупости. Виж, "заклеймен, защото е тъп и самовлюбен" го разбирам.

# 8
  • Мнения: 921
... Ситуацията е много сложна и е трудно да се дадат еднозначни отговори, а и сега на жената и е прекалено прясно всичко.
Нека да изчака, да помисли и решението може да и се избистри...

Според мен wa_wa е права. В момента в това се момиче се бунтуват много различни емоции - от неразбирането и раздялата с любимия човек до приемането на факта, че не може да има биологични деца. По-добре е да изчака, докато тези чувства се уталожат и решението ще дойде само. Дали ще срещне друг човек в живота си, с който да осиновят детенце или ще пристъпи към тази стъпка сама - не е без значение, но не е толкова важно. Когато човек е наясно какво иска, той просто го прави. Но трябва сама да "узрее" за идеята. Това трябва да е осмилено решение, а не спонтанна реакция. Според мен човек не трябва да взима решения, които касаят толкова важни аспекти от живота му под влияние на емоции.
С две думи, това което се опитвам да кажа е, че е по-добре да си даде малко време и когато е готова (т.е. преодоляла е болката от загубите) да направи това, което е правилно според нея. Всички ние ще бъдем тук и ще подкрепим решението и, но то трябва да си е нейно.  Hug

# 9
  • Мнения: 7 718
Е, едва ли осиновяването може да се нарече спонтанна реакция  Laughing като се има предвид колко време минава от задаването на въпроса откъде да вземеш формуляри за попълване до взимането на детенцето в къщи?
Въпросът ми е в друг аспект. Имам ли право аз /или приятелка/ да подтикне една сама жена към размисъл за осиновяване?
Защото самото момиче явно е мислило щом е взело решение да предложи.
Няма ли това момиче едни ден да е разочаровано от осиновяването, от отговорността да отгледа сама детенцето си и да каже имаше там в един форум една Лали и тя ме подтикна?
А ако аз си премълча, ако това момиче си остане без малката сламчица, за която да се хване, ако това и провали  живота и един ден тя остарее и си каже - ами толкова ли нямаше някоя приятелка, която да ме подтикне да си осиновя сама?
Сложно, а?
Дори да срещне точния мъж дали тя някога ще посмее да предложи отново?

# 10
  • Мнения: 7 718
Между другото взех решение вече. Laughing
Ще и говоря да поеме инициатива за осиновяване сама.
Има достатъчно време да размисли и да се откаже. За година време толкова неща могат да се случат и променят.
Нека да си има мечта. Laughing

# 11
  • София
  • Мнения: 9 517
Лали, моето наблюдение е, че при по-голяма част от пишещите тук някой някого е подбутнал, за да се стигне до осиновяване, така че в подпутването няма нищо лошо. Друг е въпросът, дали времето му е сега - аз също мисля, че трябва да мине малко време след неуспеха, а още повече след отрицателната реакция на приятеля й, за да вземе това решение. Ти, естествено можеш и трябва да поговориш с нея за възможността да осинови сама, но тя трябва да го направи само след като е абсолютно готова. Ох, нещо съм доста неподредена в писаниците си, но се надявам, че ме разбра.

# 12
Според мен просто можеш да я насочиш да почете тук - мисля, че ще успее да си създаде доста реалистична представа за радостите, болките и трудностите покрай осиновяването.
След това сама ще може да вземе решение Grinning.

# 13
  • Мнения: 921
Според мен просто можеш да я насочиш да почете тук - мисля, че ще успее да си създаде доста реалистична представа за радостите, болките и трудностите покрай осиновяването.
След това сама ще може да вземе решение Grinning.

Добра идея!

# 14
  • Мнения: 1 843
Мисля, че всеки човек узрява по различно време и начин дори и за най-тривиалните неща на земята, камо ли за нещо толкова отговорно.
В подхвърлянето на идеи между близки приятели няма нищо лошо, но внимание - идеята е нещо различно от убеждаването.

Сигурна съм, че след тази случка, приятелката ти е доста наранена и лабилна, дори и да не го показва. Болката, че не си "жена като другите" е достатъчна сама по себе си, да не говорим, ако някой така явно е демонстрирал "непълноценността" ти - изоставайки и предавайки личността, жената, за да се въпроизведе по свой образ и подобие.

Хубаво е това смело момиче да си вземе малко почивка, преди да решава каквото и да било. Да събере парченцата от себе си и да си върне усмивката.
Никой от нас не зане какво му е писано.
Децата обаче не бива да изкупват нашите болки.
И кой знае, докато това момиче върви по пътя си, може да срещне човека, който не само ще остане с нея, но и ще бъде до нея в това начинание.
Поне при мен стана така. Неочаквано и по странни пътеки, тогава, когато бях изстрадала всичко страдаемо и решена твърдо да продължа сама.

Пожелай й спокойствие, вяра и сила, пък каквото има да става - ще стане!

Общи условия

Активация на акаунт