Този път си намерих виновен

... мъжете са устроени по по-различен начин от нас. Не си мисли, че като е реагирал така - не иска да има дете или нещо подобно. Те са устроени по по-пряк начин да им се опднася информацията. Явно не те е разбрал защо искаш... в  крайна сметка не винаги всеки е длъжен да има такова желание - хора сме - на всеки се случва да е уморен и да не мисли за **** постоянно... може да ти звучи гадно от моя страна това изказване, но като се поуспокоиш си помисли, и се надявам да ме разбереш...

Недей търси виновни, верно, че като има виновен е по-лесно, но в случая няма смисъл. Мъжа ти не е длъжен да е точно толкова обсебен от тази идея колкото си ти. Ние правихме ИКСИ и мъжа ми забравяше, че ми бият инжекции всеки ден, че ще правим пункция, уговаряше уикенди и какво да му се сърдя ли? Ами не е необходимо, те си го изживяват точно колкото и ние но по техен си начин. Не търси вина, а просто се опитай леко по женски да го насочваш в правилния път дето се вика
Успех 

Kато ти попремине "цикличното" настроение си прочети отново постинга 

Оххх, момичета обмислих писанията си преди да ги пусна.

Да Мишинка, не всеки и не по всяко време има желание за секс и това е разбираемо. Пак казвам, ако му бях казала че съм в овулация, щяхме да правим секс, но не исках такъв секс.
Искам малко подкрепа в тези неща, малко повече заинтересованост. А той знае, че аз следя овулацията си и това му стига. Защо мъжете винаги разчитат на жените за това?
Миши, знам аз че той иска дете толкова колкото и аз, виждам го в очите му когато държи някое детенце, в това съм абсолютно сигурна

Боже Цветунчо, и аз съм тръгнала да се оплаквам ..... Ама си права, като има виновен е по-лесно А, че и той изживява всичко това по свой си начин, спор няма, още повече че сме с мъжки фактор и виждам това колко го тормози. Обичам си го, какво да го правя Ама ми се иска поне малко да се интересува .. явно няма да е

Май май да прочити го и аз като съм в Ц. испадам в такива настроения ама няма смисъл борбата е на двам ни.

Значи има мъже и мъже.
Има мъже, ходещи с жените си на преглед, стоящи в коридора прави заедно с тях, който ходи при д-р Стаменов ще го подтвърди, те им записват часовете, следят, броят, и т.н.
Има мъже, които не го правят. Моят е от тях и нищо, че сме със сериозен мъжки фактор, просто си знам, че мойто момче не иска да бъде влачено, тормозено и притеснявано. Ходя си сама, а него го взимам само за пункцията, верно кара ме, взима си ме когато го извикам, това ми е достатъчно, защо да го насилвам като знам, че това го притеснява. Само факта, че мен ме бодат, ръгат и т.н. заради него му е достатъчен за да се напрегне, за да се натъжи, представям си какво ще му е да идва всеки път с мен, разбира се, че колкото мога ще му спестявам.
Затова обичайте си се и не си мисли, че той не е заинтересован. Просто го прави по неговия си начин

zvetun4o ама само колко правилно си го написала все едно аз съм го писала

Ох, ами така е. Всичките тези разочарования, цялата тази болка и нетърпение "кога най-после и аз ще съм бременна" ни докарват до такива ужасни състояния. Миличка, не си ти единствената, която обвинява мъжа си на моменти за неуспехите. Сигурна съм, че много от нас го правят и то не защото го мислят наистина, ами защото им е писнало от всичко и от всички и си търсят отдушник и виновник. Аз също се сърдя на мъжа ми, когато в дните на овулация, точно когато ни е момента, не стане. Умирам от яд и мъка и все него обвинявам. Но после като се замисля, ми става мъчно за него. Та той с нищо не ми е виновен. Това че не можем да имаме дете не означава, че трябва него да обвинявам. Ама ние жените като можем да правим секс по всяко едно време, само малко ласки ни трябват, при мъжете не е така. При тях психическия фактор е от голямо значение - стрес, умора, недоспиване - всичко това им влияе ужасно много и действа върху тяхното сексуално желание. Трябва да ги разберем и да не ги обвиняваме. И това кой как приема и преживява нещата зависи от характера на човека. Това че мъжте ни не плачат с нас, не показват разочарованието си всеки месец, не броят дните, не означава че тях не ги боли. Напротив, аз мисля че именно това тяхно поведение ни помага и на нас самите да издържим целия този ужас. А какво щяхме да правим ако и мъжете ни изпадаха в депресии и ронега сълзи като нас...
Знам че е трудно, особено когато си се надявал че този може да е нашият месец... И надеждите продължават до идването на М., ако разбира се сте поработили по въпроса, но ако не сте, нищо не остава, освен да се чака следващия месец.
Много добре те разбирам, защото аз в момента изпитвам същото и цял ден се сърдя на мъжа ми, но в крайна сметка, какво да направя...?! Така било писано! Насила хубост не става! Явно нашият момент все още не е дошъл, въпреки че незнам още колко трябва да чакам...

Трудно ми е да разбера защо се сърдите на мъжете си, че не е станало... . Ние пробваме от 2 години безуспешно. Но нито за миг не ми е минало през ума, че той е виновен (дори и след първата спермограма)... За незнаещите - аз съм с двоен фактор - проблем при него и при мен. И все пак, при мен разяснението, че имам проблем дойде преди 3-4 месеца, преди това за година и половина се знаеше, че при половинката има проблем, но нито веднъж не ми се е случило да го обвиня мислено, да не говоря за скандал или нещо подобно. Представете си, че проблемът е само при вас и ви дойде и мъжа ви се разкрещи или започне да ви обвинява, защо ви е дошло и т.н.  Просто ми звучи абсурдно - същото е и в обратна посока...
Друг е въпросът, че ме ядосва, когато забрави да си изпие хапчетата или изкачва да му поднеса информация по определен проблем, след като цял ден съм търсила отговор в интернет и във форума, но и това не е оправдание за караници. Мъжете също преживяват несполуките, но по свой си начин. И на тях не им е лесно, така че не си избивайте насъбралите се нерви точно на тях, защото не го заслужават.
В крайна сметка, ако бяхме еднакви - нямаше да ни е интересно - да живееш със себе си, ама в друга опаковка... тъпо...

Ooooo Мишинка, съвсем не обвинявам мъжа ми за това, че сме с мъжки фактор. Това е абсурдно и недопустимо. Ако въобще ми е минало нещо такова през ума, то не мисля че подобни мисли от моя страна ще ни позволят да останем заедно. Тръгнем ли да търсим вина у партньора ни, заради репродуктивни проблеми, тръгнем ли да обвиняваме и да се сърдим, то личното ми мнение е че връзката е обречена.

Не! Обвинявам го за това, че не взема участие, по точно че не се интересува. Пак казвам не бива да ми следи БТ и да брои дните, но поне може да попита. Заради тази незаинтересованост пропуснахме овулацията. Пак казвам, ако му бях казал, че съм в овулация щяхме да правим секс, но аз не исках такъв секс по задължение.
Естествено че опитах и със съблазняване, но той отсече, че бил уморен и му се спяло.
 

Ето за това говоря! И моя чака аз да прочета, аз да попитам, аз да събера информацията и да го накарам да слуша когато обяснявам И после е дразнещо след всичките тези разяснения, дори да не попита например "Кога е времето за бебче" (това образно казано). Аз няма да му кажа "утре вечер", а по - скоро ще обясня че е тези дни, за да не психясвам допълнително положението.

Обвинявам го в това, не че имаме мъжки фактор, а за това че не показва заинтересованост. Защото съм сигурна, че го интересува това, но просто не го показва. Правят се на силни, май там е цялата трагедия ......

Предприемам друга тактика - този месец, ще го предупредя кога горе долу можем да си направим бебе.
А вие стискайте палци!

Аз останах с впечатление не само от твоето изказване, че има някои, които понякога обвиняват мъжете си за липсата на бебе... Ако грешно съм разбрала - извинете ме - чета поредица от букви, няма как да следя интонация и изражение на лицето на пишещия, а понякога това е важно...


А за тая "незаинтересованост", не знам. По моя ходя всеки ден, и понеже пием по няколко вида хапове, случва се през час да го подпитвам - пи ли това, пи ли онова и се побърквам.... Да не говоря, че пием л-карнитин и тоя месец около заветните дни, го карах изрично да пие това 2 часа преди , а той на втория ден забрави... Ама какво да го правя - да не би като си родя дете, то винаги да знае кое как - понякога си казвам, че благодарение на мъжа ми се чувствам, все едно имам голям син, а и така тренирам за  после...  . В крайна сметка такова си му е поведението, откакто го познавам - ако не ми харесва - да не съм се омъжвала за него...

E това все едно аз съм го писала, а видях ,че и maiapetrova е казала същото. Мислех си ,че само моя мъж не идва с мен на преглед, ама сега съм малко по-спокойна. Моят като правих инсето ме чака отвън, а до мен чакаха за инсе мъж и жена и мъжът се притесняваше повече от жената.

БРАВО МОМИЧЕ БОРБАТА Е ЗА ДВАМА,много правилно си го написала и аз изпадам в такива настроения но мисля че и двамата трябва да да се отдадат на тази борба или пак мъжът да направи друг жест например да всява спокойствието,оптимизма и т.н просто да помогне с каквото може,но има мъже и мъже...........успех от сърце

Фейт, какво да ти кажа, свят голям, хора всякакви...

Ние пробвахме от 2005, докато ме4тата ни да забременея се сбъдна в на4алото на тази година (Дай Боже вси4ко да завърши добре , 4е досега бременността ми беше един малък кошмар, то не бяха 7 седмици кървене, маргинална превия, двурога матка, нон стоп контракции, възпаления, съмнения за кръвно и диабет)   ... Както и да е...

Не сме пробвали 4ак толкова дълго и проблемите и при двамата не бяха/са от най-трудно поправимите (на фона на борбата на някой моми4ета тук...успех желая, от сърце, на вси4ки Ви  ), но както всяка от вас знае...ако не стане до 6 месеца, по4ваме да изперкваме полека.

При нас моя беше по "изперкалия". 4есно, беше ми писнало всеки път да ме пита време ли е и да се мъ4и като грешен дявол да "доведе нещата до край" след тежък и изтощителен ден (и двамата ба4каме като луди) когато и на двама ни не ни е до секс. Не 4е искам деца по-малко от него, ходих си прилежно по доктори и про4ие...просто ми се искаше секса да си е секс, а не да се 4уствам като разплоден добитък...

И с риск някой да ме нахока (основателно) 4е давам напразни надежди...при нас бебето стана то4но като се "успокоих" и се "примирих" 4е явно нормално няма да се забременява, записах си 4ас при лекар "тежка артилерия", престахах да се занимавам с ЛХ тестове, температури и про4ие...и се отдадохме на секса за кеф (е, след скандал по темата няколко дни преди това)...

Та така...обожавам мъжа си и искам дете с цялото си сърце, но тая работа със секса по график така и не можах да я приема... и твоя може да е от "моята порода", не го изяждай!

 

Ако ще ти е по-лесно разграничи секса от бебеправенето. Например ние правим секс в нефертилни дни и бебеправим във фертилни. И изобщо не го чакам да се сети сам. Хващам го за ушите и    Иначе ще има да чакам...  Мъже ,какво да ги правиш 

Аз в продължение на година бях забранила всякакви пътувания и своеволия /разбирай кръчми, събирания с приятели и тем подобни/ в дните около овулацията. Не ме интересуваше служебно ли е пътуването или по друг повод - щом пия лекарства и съм постигнала овулация, никакво мърдане. И понеже моичкият през повечето време е съсипан от умора и недоспиване, винаги заспиваше още докато бях в банята. Това обаче, че караше най-сладкият си сън, мен въобще не ме спираше - дигах го и "ставай да ми правиш бебе". Докато една вечер /не беше спал повече от 3 часа за последните 2 денонощия/ щом го заръчках да става, той горкичкият направо беше като зомби, изобщо не можеше да отлепи, с триста зора стана, отиде на терасата - беше зимата, и започна да си удря шамари, за да се разсъни. Стана ми толкова мъчно за него, пък и за мене си, помислих си, мъчехме се ужасно и двамата. Почувствах се толкова нещастна, как можех да мъча този човек, който е неотлъчно  до мен през всичките тези ужасни за мен години.Какво правех аз, рушах всичко хубаво между нас, да не говорим, че секса вече направо си беше мъчение и за двамата    Знам, че точно този ден беше важният, за да хванем овулацията, но гледайки го как зъзне на терасата и как си удря шамари, се разплаках, прибрах си го вътре, гушнах го, и си казах, че повече на такъв терор няма да го подлагам. Нито пък себе си.
Иначе аз лично предпочитам тези неща сама да ги изтърпявам, честно казано няма да имам сили и него да успокоявам, че всичко е наред. Стига ми това, че когато имам нужда да ме откара до поредния лекар или да ме вземе от там, го прави. Стига ми и това, че всеки път като ми дойде, и започна с неотменното - "оставяй ме, намери си жена, която да може да ти роди деца" той ме гушка и дори и за миг не ми е показал, че му е тежко, че ме обвинява за нещо или че му е дотегнало. Достатъчно ми е като ми се скара, като ме гледа как се мръщя на поредната тлъста доза лекартва, или като започне да ми се свива стомаха, приближавайки лек.кабинет и той започне да ме подиграва. Ето точно този негов привиден непукизъм, точно този поглед върху нещата, все още ме държи. Не знам дали наистина и той изживява нещата по същият начин като мен /дано да не е така/ защото за тези пет години нито един път не съм го видяла умислен, нещастен и тъжен от тази наша драма. И точно заради това аз съм още на линия, ако не беше този негов оптимизъм, това негово /може би привидно/ спокойствие, и тази негова безмълвна подкрепа,  най-вероятно вече да съм се отказала от тази борба. Аз лично ако имах възможност, щях да го държа далече от цялата тази истерия покрай лекари, прегледи и изследвания. Но не мога, защото се налага да пътуваме. Само веднъж го видях отчаян, ядосан и готов на отстъпление - и това беше миналата седмица, след поредния преглед, при поредния доктор, след поредното разочарование. Ядоса се не на това, че бихме толкова път, само за да ни вземат парите, не и заради самите пари /който всъщност с голям зор той изкарва/ а най-вече заради поредната кофа сълзи, която излях,заради отчаянието и мъката в очите ми. От пет години аз безспирно се влача по лекари, и нито веднъж не съм си помисляла да спирам да го правя, независимо колко уморена се чувствам. Защото го правя заради него, нищо не искам повече на този свят, от това да му родя дете. И той го знае, но сега той е този, който настоява да спра, да си взема въздух, за да не рухна.
Фейт, и аз като теб се ядосвах, когато мъжът ми си позволяваше да е уморен, и да му се спи като на куче, как може такива своеволия - аз пия кофи с лекарства, меря температури, ходя на лекари, а той - такива лигущини някакви, уморен ми бил след  18 часов работен ден  Докато не видях какви усилия полага, след целия този зор да бъде нежен, да не заспи върху мен и т.н. И след задължителните сълзи след такъв измъчен секс, все повече се убеждавах, че бебето, независимо колко дълго е чакано, трябва да дойде на този свят, направено с желание и любов. Така че, аз приключих с това, сега правим секс, когато имаме желание за това, а не когато температурата ми се повиши, или пък когато изпия последното стимулиращо лекарство. Не знам колко дълго ще продължи това блаженство, но тръпката между двама ни се върна, и сега сме си още по-близки от преди.
Не обвинявай мъжът си Фейт, те просто са друга порода, това, че не следи овулацията ти, че не е свеж като репичка и винаги готов да те оплоди /сори за грозния израз/ не означава, че е по-малко загрижен. Просто тяхната грижа се изразява по съвсем друг начин.
Олеле, много дълго стана 

Съжалявам 

Мъжете са си мъже - РАЗЛИЧНИ от жените същества. Няма начин да усетят или да разберат през какво преминаваме.. така са устроени просто... важното е да ни подкрепят.. а че забравил да си вземе хапчето, или не знае кога ти е Oвуто чудо голямо..
Горе главата, момичета.. мислете позитивно

.. и нали знаете приказката: 'Когато една жена реши да има дете - се омъжва, когато реши да има второ - си ражда'

Извинявам се, че се намесвам в тема, където не мога да напиша нищо от личен опит (аз съм от проблемните, с диабет, но съм майка).
Мъжете са друга порода. За да запомнят нещо то трябва да им се казва винаги в прав текст и то по няколко пъти. И изобщо не трябва да се разчита, че са забелязали нещо, което на нас ни се набива в очи. Ако искаме да направят нещо то трябва да им бъде надлежно обяснено и след това повторено хиляда пъти до фактическото "направяне". Важи за всяко едно нещо - от миенето на прозорци до купуването на продукти (е, винаги може да те изненада, когато ти купи памперси за новородено за 6-месечната ти дъщеря и на въпроса "добре де, нали знаеш, че вече е 7 килограм" да погледне кръгличко и да каже "ама тези бяха жълтички").
Извинявам се още веднъж за off-a и се надявам да не се сърдите.

DODICHKA мила от къде намери сила от къде намери тези силни думи да напишеш всичко това?
Аз след всеки прочетен ред не виждах следващия сълзите ми капеха ей така тихо и безмълвно. По някога сме толкова жестоки към мъжете си а това се отразява върху нас. Аз постъпвах по друг начин като имах овулация и той се обърнеше на другата страна при полужение, че приди пет минути съм му казала че сега е момента ....... не му говорих със цяла седмица ама това си е май само мой проблем.

  Ама вярно ли така сте правили и сте се държали с мъжете си?  Не очаквах такова поведение от вас!!! Нито от DODICHKA, още по- малко от Мaia! . Ето кои са скритите лимонки във форума....

Мишинка верно, че не може да са постоянно на разположение тези наши мъже, ама да му кажеш че си в овулация и той да се фръцне и да заспи ........ ооооо неговоренто (както е напраила Майчето) ще е най-малкият му проблем

Съгласна съм с момичетата, не може така, жената цял месец да следи и наблюдавакога е овулацията, а мъжа дори и когато изрично е предупреден нищо да не направи - жестоко е спрямо нас.

Мaia   ами и аз си поревах, докато го писах  Но след това като си го четох, положението стана още по зле 
 Mi6inkata  все пак това поведение е само в къщи, ние другаде така не правим    Ами какво ще кажеш за това - преди 3-4 години, когато знаех много малко за проблемите със стерилитета, започвахме със секса от 10-11 ден на М и докато не ми дойдеше, нямаше празно  Олеле, ужас просто, сега дори като си го спомня и ми става смешно. Ти представяш ли си, едно 15 дена всяка вечер секс, имаше период, в който и двамата мечтаехме да си спим като братче и сестриче  Няма да ви казвам какъв зор беше, и то какъв ти секс, чиста инсеминация си беше, само дето инструментите бяха от естествен материал 
Сега обаче, когато съм решила да оставя нещата на самотек, милото е този, който подпитва - кой ден ти е, дай да се заемем по въпроса. Иначе пък най-редовно познава кога точно трябва да ми идва М - като се разбеснея непоносимо и започна да приличам на луда крава и той започва с молитвите - "моля ти се, нека да ти идва вече" Как ме изтърпя горкичкият, пък и като ми дойде съм още по зле, та наистина не знам как издържа с мен 
Не знам за вас, но аз всеки ден благодаря на Бога, че ме срещна с този мъж. Знам, че няма за започне да отброява дните до овулация, че няма да ми мушка термометъра в задника сутрин, че ще продължава да заспива, когато е уморен. Но също така знам, че ще е до мен в тази борба, че каквото и да стане ще ме подкрепи, и най-важното, знам, че го обичам, и че всичко друго е просто въпрос на време.

то, май при всички става така при продължителна работа, която продължава години...

Верити , ама аз разбрах, че Додичката е изтормозила мъжа си много гадно с това събуждане и с това, дето човечецът е излизал да си бие шамари, меко казано ме шокира... а и *Faith* е говорила със своя с недомлъвки...

О, кажи му да не се моли 
Трябва да не ти идва точно 9 месеца 
Пожелавам го на всички в този подфорум   
Измъчихме ги ние тези наште мъже ... За себе си, да не говорим.

Извинявай за песимизма,но ако от 4 години опитвате,едва ли проблема е в неуцелването на овулацията,дано сте си направили необходимите изследвания.
А колкото за отношението на мъжът ти не знам какво искаш от него,повечето мразят да правят секс по график ,има доста съвети във форума как да се преодолее този проблем.
И последно не очаквай мъжът ти да иска толкова много бебе като теб и  да се вманиачава толкова силно  - това води само до разочерования.

Предполагам, че щом е стигнала до този подфорум, е разбрала, че има проблем.

Доденце, ние също сме го правили номера кекс всеки ден а покрай ову - и сутрин и вечер! И като си занесох температурната графика на докторката и тя като видя колко сърчица има по нея и каза "попрестарали сте се!" 

Не пишеше дали са правили изследвания,спомних си как преди две години и аз дебнех овулацията  и бях готова да  мъжът ми ако се дърпа и  при най-малкия намек не е готов за действие.
Оказа се излишна загуба на време и нерви,дано при вас не е така!
А колкото до това кой и защо е в този форум,аз си вися тук още преди да почнем опити и да знам че имаме проблем.
А за игнора сори ама съм запозната повече от вас с някой неща и искам ако мога да помогна,както ми помогнаха момичетата от този форум преди време.

що така игнорваш момичето?  . Предполагам, че с изказването си е имала предвид авторката на темата, а не Додо. А престараването е по-добре от другото, нали  . Пък и не все път е само, заради бебока...

"Игнора" го сложих именно защото не открих нищо и най-малко подобаващо за опит за помощт в поста.

Мишинка права си. Не казах всичко директно в очите, а по-скоро беше с недомлъвки. Обаче на другият ден не се стърпях и му казах, защо бях толкова настоятелна за секс. Отговора беше:
- А ти защо не ми каза


Защото не искам секс по задължение, поне за него. Ясно е че аз вече съм обсебена от тази мисъл.

Гъбка, извинявай за прямотата ама прочете ли добре всичко което съм писала? Още във втория постинг казах, че сме с мъжки фактор (а още с първия ми в този подфорум го написах). Но благодаря все пак за насочването към изследвания
Искам от него да е по - заинтересован. Ще цитирам някой едно от момичетата по горе „Не ща да ми мери той БТ” искам да е малко по-навътре в нещата. Искам да се интересува.
И да той иска дете толкова колкото и аз, радвам се обаче че не е обсебен от тази идея колкото мен, не е вманиачен, но поне да показва някаква заинтересованост. Знам че преживява всичко по свой си начин, но искам малко да го показва. И му ги казах тези неща, а тук просто се пооплаках ...

Додичка и аз плаках на постинга ти

Жалко ... и ние преди 3-4 месеца правихме секс всеки ден и не само с цел бебеправене А сега .......... намирам вината у себе си обаче. Прекалено много съм се вманиачила .... Лято е, топло е, ще опитам да променя поне това. Дали сме си почивка от всички изследвания и т.н., а аз ще си дам и от БТ.

Опит за помощ беше съвета да не търси виновни ами да си направи изследвания,ако не го е направила да сега и да не се отнася към мъжът си с такива големи очаквания.
А има още доста такива теми,само в библиотеката на искам бебе има две .
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=13410
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=17399

 

Гъбка, благодаря за линковете все пак. Имам точно 9 постинга, от които първите два, както е редно съм се представила на подходящите за целта теми. Никак не е трудно да се провери!
Оценявам факта, че искаш да помогнеш! Наистина най-важни са изследванията и е добре новите момичета първо това да бъдат попитани!

Както си написала темата звучи сакаш основния ви проблем е нежеланието на мъжът ти да прави секс в дните на овулация,липсата на ентусиазъм и да дебне по няколко пъти на ден графиката ти-поне аз така го разбрах.
Не съм длъжна да влизам в профила ти и да чета какво сте правили виждам за какво се отнася темата и пиша по нея!
Уважаеми нови момичета не ви пожелавам да преживеете това до което съм стигнала,а тъй вече съм минала през този период в който се намирате ми се иска да помогна на някой по някакъв начин,но явно не ме разбирате,което си е лично ваш проблем!

пак ли ще почнете да си мерите това, което го нямате?

1-во самото заглавие е „Този път”, което означава, че нежеланието му за секс е било този цикъл. Никъде не съм писала че това се повтаря всеки месец, а малко по горе пиша, че сме правили секс всеки ден до преди 3-4 месеца (не е нужно да се ровиш в профила ми).
2-ро явно не си разбрала смисъла на темата. Не става въпрос за липсата на секс покрай време на овулация, а за заинтересоваността на мъжете.
3-то на няколко пъти пък казвам че НЕ искам да брои дните или да следи БТ, а искам да се поинтересува.

Не си длъжна.
Но пък започваш постинга си с „извинявай за песимизма и .т.н.” ... малко кофти....., някак си ми стана все едно от два месеца пробваме и се оплаквам че не става. Ама ако не бях правила изследвания, темата щеше да е в „Искам бебе”


Уважаемо старо момиче не знаеш от кога чета този подфорум, не знаеш през какво сме преминали, тогава пиши само по темата, в която в края на краищата става дума по скоро за емоционалното ми състояние.


Това е хубаво. Продължавай да помагаш. Ама не напипваш правилния начин мисля или поне в този подфорум не напипваш начина.
Аз пък се порових в профила ти. Обичам да знам когато споря с някого с кого точно споря, когато ще давам съвети, на кого точно ги давам. Не открих много опити за помощ дадени от теб и искрено се надявам, ако можеш, да помагаш повече както тук така и в искам бебе.


Да, малко не доразбрани станаха нещата, ама така е в нет пространството. Проблеми всеки има.

Извинявам се на всички, за отклонението.

*Faith*, искам да върна темата към основния въпрос.
Пишеш, че не искаш мъжа ти да гледа овулационни календари и да след базалната ти температура, а в същото време искаш да е поне малко заинтересован?
Тъй като съм минала през това и съм си блъскала главата, хабила нерви и прочие, ще ти дам съвет. Първо си изясни кое точно искаш да го вълнува него. В какви рамки да се ограничава тази негова заинтересованост.
Примерно, да чете повече за проблема ви /моят не чете и никога не е чел, нищо че вече сме на път за второ ИКСИ, всеки път обяснявам като на дете в 1 клас, даже вече и не обяснявам , просто си действам/,
да те пита всеки ден в кой период на цикъла си /това на тебе ще ти стане досадно още на 5-ия ден/,
да говорите нон стоп на тема бебе, като по този начин и правите секс повече с тази цел /ти сама казваш, че не искаш секс на сила и аз те подкрепям/.
Та идеята ми е, първо си помисли какво точно влагаш в думата "заинтересованост".
Така сама един ден ще стигнеш до извода, че каквото и да правиш той си е той, такъв си ти харесва и си го обичаш не по-малко, нищо че не е толкова "заинтересован" каквото и да означава това
Сигурна съм, че бебе иска точно толкова колкото и ти.
Късмет и бързо сбъдване на мечтата ви желая  

Момичета, всяка от нас преминава през тежки моменти, емоциите ни са силни и истински... за да стигнем до този форум, всяка има своята си история..
Хайде да не го превръщаме в място за пререкания.. има къде къде по-важни и смислени неща, за които да мислим.
Знам отлично колко тежка е борбата.. тук сме за да си помагаме и да се зареждаме с позитивна енергия.

Да така е права си BinPin няма смисъл