Предварително да кажа, не търся съвет или пък каквото и да е там....насъбрало ми се е , тези които са около мен не ме разбират и не споделям напоследък с никого....( особено съпруга ми). Незнам с 1-во 2-ро и 3-то ли да ги изброя но....Имах си една приятелка....най-добрата! Обичам я много..не сме се виждали отдавна - живеем в 8 хил. град и тя от 1 година не намира половин час за мен. Научих от случайни хора, че се е сгодила........обадих и се мъчно ми беше, че незнам за значимите неща в живота и, тя се извини.....миналата седмица разбрах, че се е оженила в приморско на някаква яхта....Незнам кога е сватбения ден на най-добрата ми приятелка:( Гадно ми е, с мъжа ми снощи се скарахме....все нещо и някого го дразни......обръща ми по половин час внимание на мен и на детето...Писна ми.......Боли ме страшно много гърлото и главата.....Вчера баща ми беше на лекар, съмняват се за рак на дебелото черво....мислеха, че е на панкреаса, но скенера е хубав и сега мислят за дебелото черво. СТрах ме е ! Майка ми ако остане сама.......и аз съм едно дете....имам си собствено семейство, кой ще помага на нея? Имаше много време проблем с хипофизната жлеза, сега и казаха да "забрави за стресовите ситуации", защото може всичко да започне отначало. С 2 операции през носа извадиха доброкачествен тумор и от доста време, да чукна на дърво няма никакви проблеми. Но ако с баща ми стане нещо.....незнам дали бих могла да се справя с всичко:( Сина ми - 2 г. и 5 месеца ще тръгва на есен на градина, хванала ме е депресия:
Как ще се отдели от мен, могат ли да го гледат там добре...ами ако научи от къде се минава и избяга и иде на пътя и ако мине някоя кола:(((((((((((((( уф гадно ми е:((((( Майка ми неможе да тича след него, и вече не го вземат у тях да го гледат, свекърва ми казва че понякога неможе да го укроти и няма тази енергия да е с него дълго време...а аз имам нужда от почивка:( наистина:( Снощи молих мъжа ми да изведе детенце някъде ( миналата седмица бяха на кафе заедно и малкия снощи много плака и го молеше па да идат, харасело му), но той НЕ - като ти се ходи - иди ти ! Чувствам се отпаднала и напрегната. Не сме били на море откакто сме женени - почти 3 години. И тази година няма да идем:( Гледах одеве на една мама от форума снимка на морето и се разплаках:( Искам плаж, вода, искам по бански, искам малкия да види морето - той толкова много иска! Мъжа ми казва - няма време и пари, изкарай си пари и иди:(" Всичко ли сама трябва да правя, така ли е? Една приятелка, роди преди 2 дни...в началото на 8-ми месец, всъщност ние с родителите имм сме много близки. Сега имат проблеми, притеснения, това ме натоварва също, когато мисля за него. Знам че някои от нещата които написах, че ви се сторят глупости....но когато много глупости ти се струпат изведнъж ти става тежко:
... Лошото е, че не ми олекна, всъщност може и да ми е олекнало......но проблемите си остават, и това гърло как ме боли.(((((((
П.П Искам да съм по-слаба и руса.
Как ще се отдели от мен, могат ли да го гледат там добре...ами ако научи от къде се минава и избяга и иде на пътя и ако мине някоя кола:(((((((((((((( уф гадно ми е:((((( Майка ми неможе да тича след него, и вече не го вземат у тях да го гледат, свекърва ми казва че понякога неможе да го укроти и няма тази енергия да е с него дълго време...а аз имам нужда от почивка:( наистина:( Снощи молих мъжа ми да изведе детенце някъде ( миналата седмица бяха на кафе заедно и малкия снощи много плака и го молеше па да идат, харасело му), но той НЕ - като ти се ходи - иди ти ! Чувствам се отпаднала и напрегната. Не сме били на море откакто сме женени - почти 3 години. И тази година няма да идем:( Гледах одеве на една мама от форума снимка на морето и се разплаках:( Искам плаж, вода, искам по бански, искам малкия да види морето - той толкова много иска! Мъжа ми казва - няма време и пари, изкарай си пари и иди:(" Всичко ли сама трябва да правя, така ли е? Една приятелка, роди преди 2 дни...в началото на 8-ми месец, всъщност ние с родителите имм сме много близки. Сега имат проблеми, притеснения, това ме натоварва също, когато мисля за него. Знам че някои от нещата които написах, че ви се сторят глупости....но когато много глупости ти се струпат изведнъж ти става тежко:... Лошото е, че не ми олекна, всъщност може и да ми е олекнало......но проблемите си остават, и това гърло как ме боли.
(((((((П.П Искам да съм по-слаба и руса.
Карай го по-спокойно. 
-хм,море,за какво ми е да се пържа по цял ден,че и рак на кожата да си докарам,у дома си ми е най-хубаво!
Всички си имаме такива моменти...тежко е...ще дойде по-хубавото, ще видиш! И аз съм се запътила към една дупка...още я обикалям, но просто усещам, че всеки момент ще скоча 
Нищо де, да сме живи и здрави, пък че страдаме от време на време...нормално е, иначе нямаше да можем да оценим моментите, в които сме щастливи 
