След идването на второто дете?

Най-добре е да спи при вас бебето, за да не събужда голямото дете. Ревност в тази възраст няма силно изразена, поне при нас беше така, дори когато бебката плачеше малкия много се тревожеше и ме караше да я успокоявам.
При всички случаи обаче не можеш да очакваш да пази бебето, просто нямат развито чувство за преценка какво може и какво не.

И аз мисля, че бебето по-добре да спи при вас. Първо, че ще буди по-голямото детенце. И второ, че бебето наистина може да пострада от много грижи от страна на каката 
При нас разликата е 1г.10 м. и дъщеричката ни много се радва на бебето, но понякога от грижите й ми настръхва косата. 

И мен живо ме вълнуват тези въпроси и ще следя темата с интерес.

Голямото ми синче преживя един малък стрес с появата на бебето.
2 дни го беше страх да ме доближи в леглото в болницата. Вече не бях мама, която винаги е с Мартин, ами мама с "малко бебе" на ръцете и не можеща всеки път да изпълни малките или големи желания. Нощем имаше кошмари, имаше и проблем с храненето. Така или иначе спим в една стая всички, та му беше непонятно защо вече мама не е до него, а тати. Да отбележа, че е още кърмаче и поне това го успокояваше, че бебето не му отнема още повече мама.
След 2 месеца се успокои, бебето, ако се разплаче често не го чува. Това го отдавам, че ходи на ясла и там е свикнал с шума от други деца. Сега като отида да го взема от яслата и се хвали с бебето си Помага ми да сменям памперсите, гали го вечер като ги приспивам. Само от желанието за съвместни игри все се налага да пазя. Веднъж се опита да го понесе за да го вози на колата.

На 3 години вече не е малка. Предполагам, че я подготвяте за новия член на семейството- няма да се грижите само за нея, бебето изисква повече внимание, но ще продължите да обичате и нея. Не се притеснявай, че ще нарани бебето, ЗА събуждането- едва ли ще го чува, но можете да спите отделно- ти с бебето, а каката с тати. В началото гледай да й обърщаш внимание и на нея, да не се дели много от теб и бебето. При дъщеря ми "стреса" премина за една седмица.

Разликата при децата ми е 2 г., 3 месеца. Каката Мариела също бе подготвяна с приказки за бебето. Доколко е разбрала, не знам, но когато се прибрах  у дома със Сияна на ръце, тя знаеше и схващаше, че това е "нашето бебе".

Посрещна го много ентусиазирано, постоянно беше край него - и край мен. Радост голяма. Така 2-3 месеца, когато започна да се проявява ревността й. Нямаше как - Сияна е кърмаче, почти постоянно ми е в ръцете, а Мариела е свикнала цялото ми внимание да е към нея. Всичко това съчетано с "бебешкия й пубертет" - периодът на лиготиите, на отрицанието, на правеното наопаки, на отстояването на своето Аз...

Понякога у дома става малък цирк, но няма как. Започна и да се вдетинява - да си лапа ръцете (като бебето), да иска да я нося на ръце (като бебето), започна да се нарича и тя "бебе", имитира, че суче мляко; иска и тя памперс от време на време...Стана много чувствителна и лесно се разплаква...Постоянно иска да я гушкам...Такава е картинката при нас.

Иначе имаше няколко инцидента с бебето - щипе го по крачета и ръчички, 1-2 пъти го е пляскала. Същевременно казва, че го обича, приспива го, пее му песнички, занимава го, гушка го, целува го, "грижи" се за него, не дава на чужди хора да го взимат, разсмива го. Наистина е привързана към него, но понякога от ревност го щипва, макар че да знае, че бебето "само се гушка и се цунка". После го намлясква едно хубаво. 

Важното е да се "бди" и над двете деца, защото по-големите не си знаят силата, а и потормозват бебетата в пристъп на ревност. Отделно, че могат да му пъхнат нещо в устата, да му завият главата, или подобно...Двете не се отставят заедно без близък надзор. А всъщност точно щипванията и едното ухапване по носа ставаха, когато бебето е в ръцете ми.

Също е важно да се разбере, че на по-голямото му е доста тежко. Не трябва веднага да се изолира с приказки, че то е вече пораснало, че мама първо трябва бебето да нахрани, че бебето е по-важно и с приоритет, защото ревността взима болезнени измерения за първородното. Може родителите от време на време да взимат страната на голямото и да се "присмиват" на бебето за нещо безобидно "ей, бебеее, как си се наакало!" или "их, това бебе не може да приказва още, а кака как хубаво говори", или "бебе, виж как си се изцапало, пък кака се пази чистичка, ти не разбираш бебе, малко си още, пък кака знае, браво!" - по този начин, голямото усеща съпричастност и подкрепа от родителите в моментите, когато се чувства пренебрегнато и не център на вниманието...А бебето, понеже наистина не разбира още, не се обижда. 

Поставят се ясни правила от началото, примерно при нас : "бебето само се цунка и се гушка". Не се удря, хапе, щипе, пази се тишина, когато спи (каката говори доста на висок тон, на бебето не пречи, но на мен ми се иска малко тишина  ). Не се дава храна на бебето, "защото няма зъбки" (засега това важеше, но сега започваме кашите и не знам какви изненади ни очакват... )...

В общи линии, се жонглира непрекъснато между два варианта на поведение спрямо по-голямото дете - в едни ситуации се изтъква "предиството му" като пораснало детенце, в други е важно да се "слезне" и да се третира понякога и то като бебе - люшкане на ръце, смучене на биберон, имитиране, че се кърми...Така не се чувства пренебрежение или изолация...

Хубаво е да може да му се обръща повече внимание на голямото. С кърмаче на ръце е малко трудоемко, но има начини. Примерно - с разни занимателни игри, с които детето да се забавлява и без пълното участие на майката, която в момента може да си държи бебето - рисуване, игри с пластелин, рязане с детски ножички и т.н.

По останалите въпроси:

Бебето спи при мен, каката - при баща си. Така за нас е най-практично. Вероятно в първите месеци бебето ще се буди нощем, по-добре е да е при майката (да го храни и приспива). Бебетата и се будят доста рано сутрин, няма да е удобно за по-голямото дете.
Вижте възможността да пробвате така поне първите няколко месеца...
Ние мислим някъде след годинката на бебето да събираме двете деца в една стая. Докъм втората годинка все се будят от нещо децата (най-вече от зъби).

За нараняването - създавате правила от началото. Показвате как лекичко се милва и гушка бебето. Не се пъха нищо в устата и в очичките му. Не се удря, не се стиска силно и т.н. Естествено, няма всички обяснения да са наведнъж, като лекция, а постепенно - и виждайки как е на практика - от вашия пример, детето ще се научи.

Ще му е тежко, няма как. Но с усилия от всички страни постепенно ще преодолее тези чувства. Показвайте му непрекъснато колко е значимо и важно то за вас, колко го обичате, гушкайте го и си играйте повече време...Ще се справите.

Недей се притеснява толкова,вярно е че първата ти дъщеричка си е доста малка за да вникне в същността да имате бебе в къщи ,но пък със сигурност по-бързо ще се адаптира към новия член в семейството и ще свикне .А защо ,като те притеснява дали ще се буди каката от бебето не вземете бебето във вашата спалня поне първите месеци,мисля ,че и ти ще си по-спокойна .При мен разликата между двете деца е по-голяма ,почти 7 год.,но и аз се притеснявах ,а след като се прибрахме с бебето от болницата установих, че просто не е имало нужда да си мисля такива неща,баткото е грижовен,помага,гушка го,целува го ,така че бъди спокойна ще се справите 

Здравей, Яна, моята дъщеря е с 3г. и 1м. по-голяма от брат си. За мен тази разлика е подходяща, защото детето е вече голямо и може да разбере появата на нов член на семейството не само на чисто инстинктивно ниво. Но - децата са различни, аз ще ти кажа как е при нас.
 Дъщеря ми ходи на детска градина и мисля, че това е по-удачен вариант, защото, когато сме сами, без мъжа ми, тя няма как да не бъде пренебрегвана в полза на бебето- то трябва да суче, да спи, да се преобува - все неща, които силно отегчават каките .
Когато сме цялото семейство в къщи с мъжа ми обикновено си поделяме грижите за децата, но пак той повече се налага да се грижи за момата, което на мен понякога много ми тежи .
Тя спи сама в стая, която е долепена до нашата и вратата е отворена. Не чува брат си нощем, само първите 2-3 седмици имаше леки оплаквания
Винаги ги наблюдавам, когато са заедно, колкото и да е голяма и разумна, редовно измисля някоя щуротия, способна да нарани брат и, просто иска да си играе с него и е решена да опитва, докато се получи Не съм наблюдавала да и е мъчно, че обичаме И друго дете, става и мъчно ако приятели или роднини обърнат внимание първо на бебето/а то е неминуемо/, та гледам да ги предупреждавам.

Сега синът ми  е на 10м. и "кака" е първата му дума, тя е най-любимото му същество, викат си и си крещят на техен си език.  .Ревност има, но не е в такива размери, които си представях, а и тя, според мен, вече смътно си спомня периодът "без бебе".


Ами това е в по-общи линии, ако имаш други конкретни въпроси-питай.

П.П. Сега виждам, че Free Soul е публикувала  постинг, в който описва и голяма част от нашите премеждия и хитринки.

Естествено, че бебето ще пречи на каката и за това е най-добре в началото да не са в една стая.
Всяко дете е индивидуално, но моята Александра никога не е наранявала сестра си. Само веднъж обърна количката- беше се покатерила без да я видя (слава Богу, Рая се отърва само с уплаха).
Аз дадох голямата на майка ми в началото и тя ревност не е проявявала. Някак постепенно свикна с бебето.
Сега леглата им са едно до друго и вечер си "четат" книжки, държат си ръчичките и си говорят.

  Със сигурност,поне до 6-я месец,е по-добре бебето да е при вас,а и не знаеш как ще се отрази на каката появата му.За всеки случай,е по-добре да са отделно,докато каката свикне.
 Децата са различни и ще ти трябва време,за да видиш как ще е при вас.Ако каката приеме лесно бебето и ти се убедиш,че иска да са заедно-не мисля,че след 6-я месец,ще е проблем да спят заедно в нейната стая.
  Каквото поиска и може да прави-примерно да подава кремчето или някоя лъжичка или изобщо,какво може да помогне и прояви желание-насърчавай я бурно.Говори си с нея,дори като кърмиш-не пречи на бебето-в началото нищо не му пречи особено- и се въздържай да се държиш като с някоя скъпоценна ваза с бебето и да овикваш каката ,че не се съобразява.Голяма работа, че викнала или се засмяла-на бебето няма да му попречи-нека свиква с каката,каквато е-това е най-добре.Аз никога не съм се карала на по-големият ми син,че влиза,докато  кърмя или приспивам бебо,защото плаче, че се е ударил или да ми каже "лека нощ" ,или нещо подобно.Не е фатално,нали?Бебо не е протестирал,даже първо на батко си започна да се радва(когато прояви признаци,че познава някого).Малко,по малко,баткото разбра,че трябва да се съобразява повече-става с времето-сега е по-грижовен от всички в къщи:)).И нямахме никакви проблеми с ревност или внимание.Много са си близки сега.
   Правила съм и нещо друго-когато видя, че нещо баткото не е в настроение,например,малчо,когато е имал колики и сме все покрай него,а батко му е самотен...избирам момент като е при нас и казвам нещо,по някакъв начин обидно за бебо(все пак той още не разбираше нищо,а след това,като започна да разбира вече не се налагаше).Напр.:"Гледай сега каква гадна муцка е направил..все едно сме му изяли десерта с вилица,нали Алекс?"(така се казва по-големият ми син).В резултат,Алекс се засмиваше и почваше да защитава братчето си и т.н...Такива хватки съм научила от една книга на Фицхю Додсън.Можеш да я прочетеш-препоръчвам я с две ръце.Има откъси от нея и тук в сайта.
   И накрая:не се тревожи за бебето-любовта идва с появата му.Всичките ти притеснения са напълно нормални,но ще разбереш,че,колкото и да е странно,когато се появи второто дете,майката разбира че има две сърца-не едно!За всяко дете,поотделно:))Успех!
   
   

Товa с "пощипването" на бебето и при нас го има-не може да мине покрай него без да го закачи по някакъв начин. Стиска зъбки и изглежда така, сякаш изразходва голяма сила в това си начинание, а всъщност почти не го докосва.

Ей това е една от причините, поради които ще си купувам слинг. Поне малко да съм по-мобилна така...

О, това е задължително!!!! Аз не се виждам иначе, ако нямах слинг, когато съм сама с двете

Free Soul доста подробно и добре е обяснила основните неща, които се случват.
Разликата между моите деца е 2г и 2м.
Дъщеря ми също бе теоретически подготвяна, но практиката е съвсем различно нещо.

Първо да ти отговоря на въпросите:
По-добре оставяй бебето да спи при вас, а каката в друга стая. Дано не е от ревливите бебета, но все пак, случва се да се събуди, и може да наруши съня на дъщеря ти, а това допълнително ще я изнерви и стресира.

Дали няма да го нарани. Съзнателно-едва ли. По-скоро ако има огромно желание да помага и да се грижи за него, изживявайки се като по-голямата сестра, може и да го нарани. Затова трябва да си по-внимателна.

Ние имахме такъв случай-тя го стиска за врата, задушавайки го, той реве-оказва се, че искала да го накара да гледа филмче...
Колко тежко ще бъде да види поделена обичта на мама и татко-ами тежичко ще й бъде, но ако следвате съветите на Free Soul, ще можете да парирате до голяма степен огорчението и обърквацията в новата обстановка.
Въпреки, че аз използвах много от тези и подобни методи, ревността си каза думата и все още конкуренцията между двамата е огромна. Сега още повече се засили, когато и малкото започна да разбира повече неща, и то от своя страна да ревнува.

Иначе обичайното поведение си го имаше и у нас-искаше да пие задължително от неговото мляко, от шише с биберон, в абсолютно същата поза (татко й я гушкаше докато аз хранех бебето), започна да се напишва нощем (и все още я държи!), непрекъснато ми обяснява колко ме обича и пита дали я обичам, дали съм майка и на двамата, задължително му взема играчките от ръцете, с цел да го докара до рев, дразни го съвсем умишлено, .....все неща от този род.

От друга страна се грижи за него много-сваля му гащите да пишка, вдига му ги, обува го, събува го, съблича му дрехите и много го защитава, докато са с други деца (а когато са сами-леле леле, елате та вижте)...

Много съм ви благодарна, момичета!

Наистина картината не е само в розово, но се надявам да се справим с таткото.
Ще разказвам още от сега, за да направя представата по-реална. А след това ще се старая да не я пренебрегвам (това сега е много лесно да се каже).

Истината е, че ако човек знае какво го чака занапред, въобще няма да се захваща (не става дума само за децата), дано да е за добро и да има здраве.

Благодаря ви още веднъж за съветите и за подкрепата!!!

Яна

в никакъв случай не оставяй бебето в нейната стая.

разликата между моите деца е доста по-голяма... дъщеря ми се адаптира, но аз още не съм съвсем. адски ми е трудно да се раздвоя.

Здравей,
И при моите разликата е 2г и 2м. И ние бяхме подготвили големия за бебето, но незнайно защо той очакваше, нещо средно между играчка и приятел  . Беше малко разочарован в първия момент  .
Съгласна съм с това което са ти писали Free Soul и другите. Използвах и "подиграването" на бебето и демонстриране на предпочитание към баткото. Не скачах като попарена при всеки рев на малкия, не правех непрекъснати забележки на големия да говори по-тихо и т.н.
При нас също големия веднага се вбеби  . Искаше шише с биберон, започна да се напишква, поиска залъгалка. По някакво странно стечение на обстоятелствата все му се допишкваше и доакваше докато хранех малкия и др. подобни.
Ние сложихме бебешкото легло от самото начало в детската стая. И за следобедния сън от началото ги слагах заедно. Имахме бейбифон и не съм се притеснявала особено, че са сами. Е ставах да ги нагледам през 10 мин. , но исках и големия и малкия да свикват от самото начало да са заедно. През нощта бебето спеше в спалнята в количката. Събрах ги окончателно, когато малкия започна да не се храни и да спи по цяла нощ, а това беше когато стана някъде на 3, 4 месеца. Бързо свикнаха да не се будят един друг. И да се разплаче бебето баткото се обръщаше на другата страна и толкова. Аз всъщност ставах нощем повече заради Вики, отколкото заради Дани. Той от бебе си се будеше по 100 пъти, но и бебето бързо свикна да спи на шум и не се будеше.
Успех, ще се справиш ... нямаш избор  .

това, което описвате, ме накара да се чувствам неуверена 
чувствам, че ще ми е много трудно...

хахха спокойнооооо. няма нищо лесно на тоя свят... ще се справиш.

И аз така се почувствах.

Повечето съвети са да оставиш бебето при вас, за да не пречи на каката...
Моите са с разлика 3г4м. Малката никога не е спала при нас. Каката беше горда, че съм я оставила да "пази" бебето. Истината е, че Васи беше много кротичка - не се будеше нощем, хранех я полузаспала в часовете за хранене. Сутрин се будеха едновременно - едната за мляко, другата - за детската градина. Знам, че е рядкост това, но те действително не си пречеха. Каката се чувстваше съпричастна с бебето, живееше от първия ден с него...Не беше никак трудно да се привърже и да я обича.

не се тревожи толкова много, бързо ще разберете кой е най-удачният вариант за вас. моите деца в началото не спяха заедно, но вече са в една стая и по-скоро каката буди бебето, от колкото то нея, особено през деня, когато то спи, а на нея й се играе и е трдуно да не вдига много шум.
а как спасихме бебето в началото от прекомерна радост и "грижи" - веднага с прибирането от болницата й подарихме кукла бебе с памперси, дрешки, количка, биберони и т.н. така и мама си имаше бебе и Ники си имаше бебе и всеки си се грижеше за собственото бебе да видите каква картинка сме като седнем заедно да си кърмим бебетата

Разликата на моите е по-голяма - точно пет години. Направихме една предварителна подготовка на тема "Колко е готино да си батко" и "Колко забавно е да си имаш бебе". Самуил е много доволен, че си има братче (нали той си го поръча, че и името му той избра).
Бебето спи при нас, защото се буди в пет сутринта. Не плаче, а мляска. Ако съм в друга стая, няма да го чуя, докато не изреве със страшен глас. 
За това, че Самуил може да нарани бебето не се тревожа, той по принцип е много внимателен. Но пък е доста енергичен, така че имам едно наум бебето да е извън бойния обсег.
Ревност не съм усетила. И аз спазвам хитрината "ние, големите" и "онзи, малкият и смешен бебок". Постарали сме се животът на Самуил да не се променя заради бебето.
Всичко става естествено и лесно, някак между другото.

Да, така е. Само след няколко дни вкъщи, бебето вече си беше заело мястото - в креватчето и в сърцата - сякаш винаги е била там

ами моя син не е поспалив, трудно заспива, реве като дзвер като се събуди към 6... не мога да причиня на Тедата това... с нетърпение чакам момента, в който ще спи като хората (ако въобще дойде този момент де), че да ги събера в една стая...

Излишно е да се  притесняваш толкова.Нещата ще се наредят някак естествено и от само себе си.Е ,не съвсем без малко усилия от ваша страна ,де.
Дъщеря ми навършваше две години когато се роди малкият.Всъщност на рожденият й ден аз й направих подарък-братче. Предварително й бях  говорила и обяснявала какво ще се случи в семейството-че ще имаме бебе, че ще го обичаме всички ,ще го гледаме ,че тя ще ми помага да го храним и т.н.Докато говорех, тя ме гледаше неразбиращо и аз почти се бях отчаяла, че нищо не схваща.Когато се върнахме в къщи с дребосъка просто изпадах в ужас ,че ще започне да ревнува и очаквах какво ли не.Нищо подобно не се случи!По цял ден го обикаляше и притичваше около него.Само се чудеше как да покаже, че е голяма-бягаше ,носеше биберон, вода, памперс... Много страдаше когато се разплаче бебето и все питаше защо плаче; ходеше да го гали и да му говори, за да спре.И интересното е, че той спираше.Не даваше на никой да го пипа-само аз и баща й можехме да го гушкаме.На всички, от вратата  гордо заявяваше, че  имаме бебе и само мама и тате могат да го вземат и да го хранят.
Ревност  не е имало.Стараех се да й обръщам достатъчно внимание и да не променям драстично режима и ритъмът й на живот.
По въпроса за спането не знам какво да кажа, защото когато се роди синът ми спяхме всички в една стая.Децата си лягаха заедно и каката разказваше приказки на бебето. Среднощното будене на бебето сякаш не я притесняваше.Той почти не спеше по цяла вечер ,но това не й пречеше, ама никак.
Не  е лесно да се справите двамата с таткото, но не е и невъзможно.Всичко зависи изцяло от вас.

А аз донякъде съм благодарна, че сме си гледали децата сам сами. Така се научихме, че четиримата сме едно цяло.
Изобщо, от всяка ситуация могат да се извлекат положителни емоции. Ако подходиш позитивно, всичко ще се нареди. Не се притеснявай, не се преуморявай в началото, стараейки се да лавираш между голямото дете, бебето, таткото и домакинската работа.

Също ще споделя своя опит. Големият ми син беше на 6 г., когато се роди братчето му. Също предварително знаеше какво е това бебе, как следва да бъде обслужвано от мама. Баткото си има своя стая и не съм отделяла бебето при него, за да не му пречи. Пък и той си предпочита сам така /вярно, че е по- голям, не е на 3 години и осъзнава доста повече неща/.
Мен ме е притеснявал единствено фактът на евентуалната ревност от страна на голямото дете. Затова продължих да му обръщам толкова внимание, колкото мога. При нас имаше и друго щастливо стечение на обстоятелствата- точно в този период, на 6 г., сина ми започна да играе сам навън, намери си нови приятели, среда и се чувства много по- добре навън, отколкото в къщи. /Като мен, на неговата възраст и много други, предполагам/. Също така есента стана първокласник- ново общество, нови ангажименти, нови интереси.
Спазвам едно златно, за мен, правило- никога не карам баткото да се занимава с бебето. Нито да му прави компания, нито да го "наглежда", нито да ми носи памперси и т.н. Т.е. не искам той да се чувства по какъвто и да било начин обвързан с братчето си. Отглеждането на децата е ангажимент само на родителите, по- големите братя и сестри са също деца и имат други домашни задължения, но не и такива по отглеждането на по- малките си братчета и сестричета. Ако той поиска да се поглези с бебето- добре, никога не съм забранявала. Сега, бебето е над 1 година вече, се гонят из апартамента, хилят се, дори когато баткото има гостенче им е забавно да играят с бебето- то се върти, прави муцунки, тича, закача ги, гъделичка ги и всички се смеят. Ако обаче големите деца желаят да са отделно никога не досаждаме- аз и бебето. Така баткото си знае, а и бебето свиква- че всеки от тях е отделна личност. До момента ревността, от която винаги съм се страхувала, не се е породила. Не знам как ще е за в бъдеще, но ще направя каквото мога за да не се прояви и тогава.

Не е чак толкова трудно, особено след края на първия месец, когато всички влезете в новия ритъм.
Когато Виктор започваше да се държи бебешки за да му обърна внимание, аз поставях директно въпроса в разговор. Питах го "Защо се държиш така? Искаш и теб да те гушна ли, да ти обърна внимание ли? Мислиш, че дълго съм гушкала бебето и не ти е приятно ли?" и т.н. получавах и директен отговор "Да!", на което отговарях "Ами добре, щом се чувстваш така просто ми кажи, не е нужно да ми създаваш излишна работа да те мия и пера (ако се е напишкал) и да губим ценно време, което иначе можеше да прекараме заедно в игра!Говори за проблема си!" и така постепенно той се научи и дори сега когато е решил, че съм повече с малкия той идва и направо казва "Искам и аз малко внимание!Искам и мен да гушнеш!" и т.н.
Когато искаше да пие от бебешкото шише измъкнах едно негово старо, но му обясних, че да се правиш на бебе е смешно. Казах му "Ако предпочиташ да те храня като бебе ще го направя, но според мен е по-забавно набързо да се наядеш с лъжицата и после да поиграем заедно с пластелина. Да си бебе далеч не е забавно виж брат ти е по-цял ден в леглото, не играе игри, не му чета книжки, не гледа анимация. Но ако предпочиташ и ти да си бебе, твоя работа както си решиш!", бързо загуби интерес към шишето  .
Винаги съм се опитвала да ги уча да споделят проблемите си, а не да ми намекват  за тях.
Избягвах в негово присъствие да се превъзнасям по брат му и правех забележки на бабите , но с тях определено си имах проблем. Като дойдеха веднага се залепваха за малкия, все едно е играчка и все искаха да го носят на ръце и тогава големия определено страдаше. Разреших частично този проблем, като започнах да оставям бабите сами с бебето и използвах тези моменти да изляза на вън сама с баткото, да го заведа на люлките или просто да се помотаем.
При нас трудното започна когато на 7 м малкия започна да лази в къщи и територията вече не беше само на големия, и после около годината когато малкия започна да проявява ревност.
Но и тези периоди отминаха и сега са неразделни. Карат се, понякога се и позбиват  , но и много хубаво си играят, големия вече чете книжки на малкия, рисува му ...

И аз мисля ,че е добре бебчето да спи при родителите(или поне с единия)Струва ми се доста рисковано голямото детенце (което всъщност не е толкова голямо)да остава цяла нощ с бебето.Колкото до това дали бебо ще печи- спор няма ще го събужда и още как.Относно ревността  -аз допуснах голяма грешка и сега още бера плодовете и.Когато се родиха близначките положих нечовешки усилия отношенията ми с голямата да не се променят.Дори в старанието си и за миг да не се почувствува пренебрегната и дадох всичко.Сега вместо онова добро и разбрано детенце в къщи имам една лигла постоянно мрънкаща и недоволна от всичко и всички.Рецепта за това е ясно че не мога да дам. Дано успееш да намериш дозата.Леко раждане1

Нормално е да се притеснявате, аз лично бях почти откачила от шаш как, аджеба, ще съчетая малката мамина дивотия с хипотетичното бебе.
Имах тежка бременност в началото, Мимито разбра за бебето по възможно най-бруталния начин - обилно кървене една вечер, дойде Бърза помощ, слагаха ми абокати, всички бяхме шаш и паника, наложи се да ни качат с нея  в линейката, после дълго останах в болница...В резултат не искаше да говори с мен за бебето доста дълго време, затваряха се с баща и и тя много подробно го разпитваше, но с мен - не, никакви теми за бебе в корема ми! После неусетно свикна с идеята за моята бременност, още повече, че тя и се натрапваше постоянно - не можех да я вдигам, да тичам след нея, растеше ми коремът . Но я крепеше мисълта, че един ден, когато бебето излезе от корема ми, пак ще си бъда същата, като преди. В първият момент, когато ме видя след раждането, веднага поиска да я вдигна, за да се увери, че нещата са си вече на мястото И аз, родила преди 2-3 часа, приседнах на една пейка и помолих баща и да ми я сложи в скута...
Нещата, естествено, съвсем не бяха същите,  тя хвана някакъв ентеровирус 2 дена по-късно, когато ме изписваха внимавахме да не е близо до бебето и до мен, въобще изписването ни със Стоянчо от родилното е един от най- нещастните ми дни, заслужава отделна тема направо - аз и двете ми деца се скъсахме от рев-имах чувството, че всичките ми кошмари и страхове се сбъдват...
След това обаче, след 2-3 седмици нагаждане и редене на пъзели/така се успокояваше Мимито/, и на тримата ни стана ясно, че вече сме "цялото семейство"...

...

Да си продължа мисълта - всичко по-горно написах с идеята не да ви шашардисам още повече, а да подчертая, че въпреки всички обективни причини малката ми дъщеричка да намарази братчето си, това не се случи, някак почувства, че той е вече част от нашето семейство и животът ще продължи - нов и различен, но не по- лош от преди.
Желая на всички  ви здраве и обич!

Здравейте, момичета!

Чудесно е, че има толкова много и различни мнения. Ще ни бъдат от полза с таткото, а дано помогнат и на други майчета.

Детска количка с бебе сме запланували да подарим за рождения и ден (около две седмици преди термина ми е), да има и тя бебе, за което да се грижи.

От друга страна се надявам и детската градина да помогне. За това я пуснах на ясла, за да не помисли, че е изпратена на ДГ заради бебето.

Обмисляме варианта кой къде ще спи. Честно казано бях много горда, че Александра спи сама (и си диша собствения въздух), въпреки че колко пъти съм кърмила и съм преобувала в другата стая на всички ви е ясно. Имам време, ще мисля, после ще пробвам, все ще уцелим най- удачния вариант.

Сърдечни поздрави на всички!

Яна

Моите деца са с 2 години и девет месеца разлика и спяха и спят заедно от самото начало. В началото каката се будеше всеки път, когато малката заплачеше, но после свикна и просто продължава да спи. Когато са будни обаче винаги нащрек, постоянно я пазех в обичта си голямото дете да не направи някоя беля. Издебваше ме за миг невнимание и вземаше биберона от устата на бебето, когато спи или искаше да и дава вода. Когато кърмех тя кърмеше до мен куклата си и после я даваше на татко си да й излезе и на нея въздуха. От малка знае, че сърцето на мама и татко е голямо и имам място и за двете. Когато ревнува я питам ти коя ръчичка си обичаш повече лявата или дясната. Тя отговаря и двете и аз и казвам тогава как мога да обичам повече Лили от теб или теб от нея. Винаги ги гушкам  и двете. Работата на мъжа ми е такава, че често и задълго сме сами и си изградихме обичаи за да няма сърдити. И може би защото нямаше как да  се разпределим аз с малката, а таткото с голямата както някои казват свикнаха и много се обичат  играят винаги заедно, също се дразнят, бият, скубят нормалните неща. Когато направят нещо и не зная кой точно е виновен наказвам   и двете. Даже често се случва малката да защитава кака си и да я оправдава например бутна ме ама не ме заболя.
успех   

Моите деца са с по-малка разлика-1г. и 9м.


Дали няма да и пречи като се буди нощем (това ме тревожи най-много)?-НЕ,когато малката ревне,баткото просто надига глава и пак заспива.Аз първите месеци спях в хола с бебето,догато се будеше нощем.

Дали тя няма да го нарани, мислейки, че се грижи за него?-Тук трябва да си винаги нащрек! Инциденти при нас имаше,слава богу без последствия
Малката беше на 40 дни,когато я бях сложила на плота за повиване,аз си мия чиниите и сина ми тогава я дръпна
Голям рев падна и двете сме ревали
Слагал и е бонбони и солети в устата редовно.Но при нас разликата е по-малка и общо взето аз се грижих за две бебета кажи речи.
Колко ли ще и бъде тежко да гледа, че мама и татко обичат и друго дете ( това и аз още не си го представям)?-при сина ми нямаше ревност.По скоро сега малката много ревнува,когато гушкам брат и.

Бъди спокойна,второ дете се гледа много по лесно 

      При първите ми деца разликата беше 1.6м.И мен ме тревожеха много въпроси,и много литература изчетох по въпроса.От всичко това стигнах до извода,че основното нещо което ще помогне на детето да приеме по лесно бебето,е като не се игнорира във грижите по новороденото.Гледам че повечето от това се притеснявате,но под наблюдение няма проблем.Хем ще ви е отмяна,хем то няма да се чувства отблъснато,а ще бъде съпричасно със ставащото,демек няма да му остава време да ревнува.Доверието във възможностите на голямото също е много важно.Трябва да се опитате още в началото да им пригодите режимите,едно към друго,за да не се тормозят взаимно,а и мама да си знае кога на какво да се надява.И от там се започва едно щастливо съжителство,в което всички се чувстват нужни и обичани.С тази система,определено мога да кажа че съм успяла.Не съм имала никакви проблеми,и до ден днешен децата ми се обичат,помагат,и решават заедно много от ситуациите в животите си.Ми това е.Но винаги трябва де си купува по нещо и на двете деца,и винаги да си гледат еднакво,и никога да не се дава едното на баба,пък другото не...Тези неща си ги знаете предполагам.Както и това да не се карате основно на голямото дете,аз лично се карам и на трите сега,докато се изясни вината на кого е,винаги ще има някой ощетен,затова съм им казала да се разбират по между си като братя,и да избягват да ме замесват много много,защото всеки си има собственная истина,и при децата е така.Е това е!

Е, не е чак толкова страшно. При нас трудното бе през първата година. Все пак са си две бебета.
Голямо значение има и възрастовата разлика-2 е различно от 5. 
Спокойно, всичко ще се нареди. Просто не забравяйте да включватепо-голямото дете активно в грижите около бебето, както и да му обръщате специално внимание.
Аз отделях и продължавам да отделям време само за "каката" (както и само за дребоса), занимавайки се с различни неща, за да се чувстват специални за мама.
Имаме и общи занимавки, доколкото Филип може да се включи, разбира се.
Абе ще се справите, няма друг начин!