Да живееш със свекървата?!Вечния компромис или неизбежния път назад

  • 14 338
  • 119
  •   1
Отговори
16 юли 2007, 15:47 ч.
Искам да ви споделя моите терзания относно моето бъдеще и любовта ми към един човек, той е моят дългогодишен приятел с който живеем от близо 1год. заедно. Поради лични съображения не влизам с ника си и пиша като Лолита! Искаме да си имаме бебе, искаме да живеем заедно и да имаме 3 деца. Искаме всичко което искат нормалните хора мъж и жена аз на 25 той на 34г. Но напоследък съм в огромна депресия, мислех в началото че всичко е заради някакви мои неща( като ПМС) например, но нещата отиват към наболялата преди време тема, "Искам да живеем сами".Когато решихме че е време да заживеем заедно не мислех че това ще е голям компромис за мене , но след няколко месеца осъзнах че на мене не ми се прибира вечер, особено ако той не е там. Неговите родители са вече възрастни хора живеем в къща с една кухня и трапезария ( не сме отделно на 2 етажа). Той не дава и дума да се обели да заживеем отделно, харесва му тази къща и иска там да живее, за него всичко е едно голямо удобство. Той е сам едно момче е и майка му го гледа много добре, казвам ви мене така никога не са ме гледали, освен баба ми...............когато сме били на село. Всичко му се готви по поръчка, винаги е изгладен и изпран винаги той е прав и е най-добър и най-изморен винаги , винаги, винаги....................... Не си мислете че не ги виждах тези неща още в самото начало когато ходих само да преспивам там, виждах много добре, но си мислех че когато се решим да имаме собствено семейство той ще проумее, какво изпитвам аз и ще се збъдне моята мечта да живея без родители. Не искам някои да ме обвини " ти знаеш ли какво е да отгледаш дете, ............ и т.н." аз неискам да взимам нейните майчински функции и любовта и, просто ми се е искало да имам мой дом в който да си сложа пердета които на мене ми харесват , да гледам филма който на мене ми се гледа , да пусна пералня когато аз искам ей такива работи.......... Cry
Мислех, че с времето ще свикна, но момичета положението става по-зле! аз изпадам в истерии, в събота пак се скарахме ( естествено той не знае истинкста причина) и в неделя пих успокоителни за да мога в понеделник да отида на работа нормално. Как да постъпя незнам неискам да го напускам неискам и да се връщам в нас при моите родители , искам да збъднем мечтите си и да бъдем щастливи.МОля Ви кажете как да постъпя какво да направя , искам да спра да  мисля за това искам да се прибирам с радост в къщи , а не на входа да ми се сви сърцето и да стоя 15мин в колата. Кажете има ли решение на този казус или битката вече е спечелена от друг?

# 1 16 юли 2007, 16:07 ч.
  • Мнения: 267
Да ти кажа честно проблемът ти е доста голям   Sick ! Аз го имам същия и не съм намерила още решение-с това изключение че свекървата е вдовица и апартамента е доста голям.Но това не променя нищо!Аз съм си проклета както писах и в другата тема-фен клуб на проклетите снахи, но мъжът ми не ще и да чуе да се местим, а имахме тази възможност! незнам до голяма степен значение имат и финансите-ако имате възможност да се издържате на квартира би могла да го убедиш!, но ще ти  бъде мнооого трудно!Мотивите на моичкия бяха, че тя щяла да ни помага-да готви, да чисти, а и да не била самичка, дрън-дрън!Нищо от това не прави, само ми стъжнява живота като ми се мотае в краката и нищо не мога да направя по въпроса!Виж изясни си причините, заради които държи да живеете с тях, и се подготви с железни контрааргументи!Поговорети си, но първо тихомълком събери инфо за причините за да си подготвена с мотивирани отговори!Ако с разговори не става, и си сигурна, че той държи много на теб, можеш да пробваш и с ултиматом, но като краен вариант!Можеш да пробваш и да поемеш домакинството в свои ръце и ти да диктуваш правилата!Но в никакъв случай не се оставяй да те тъпчат-започнат ли веднъж край няма да има! А живота си е твой и единствен -всяка минута е ценна!
Май не ти помогнах много, ама нали ти казах мъжете са такива дебили в това отношение, че ум да ти заиде!Успех, и не преживявай толкова-пускай си филма който искаш и на който не му харесва, да се бие по главата, че сте завряни с родители!

# 2 16 юли 2007, 16:13 ч.
  • Мнения: 2 587
Не че искам да направя нещата по-черни отколкото са,но някакси ми е трудно да си представя приятелят ти като съпруг и баща на три деца.Както пишеш: "Всичко му се готви по поръчка, винаги е изгладен и изпран винаги той е прав и е най-добър и най-изморен винаги , винаги, винаги......................." Помисли само,че ако живеехте сами всичко това той би очаквал и от теб.Би ли могла да бъдеш самотна майка на три малки деца и едно пораснало,но с по-големи изисквания.Не искам да обиждам приятеля ти,но от това което пишеш ми прилича на "мамино синче",а и е вече на 34г и ще е доста трудно да го промениш.
Най-добре поговори с него открито за чувствата си и причините за истерия.Не си позволявай да си съсипваш здравето и да правиш компромиси за твоя сметка.

# 3 16 юли 2007, 16:15 ч.
  • Мнения: 5 623
Зарежи компромиса. Не е добра идея, съдейки по това, което описваш. Малко грубо, ама като каква се явяваш ти, след като той разчита на майка си да го дундурка като бебе? Най-вече не бързай с бебето. Как можеш да разчиташ после за помощ от човек, който разчита мама да е насреща, за "Всичко му се готви по поръчка, винаги е изгладен и изпран винаги той е прав и е най-добър и най-изморен винаги , винаги, винаги.......................". От такъв тип майки-орлици е много трудно отскубването и то само ако мъжа ти го иска. Ама май на него не му се ще. Съжалявам, но рано или късно ще стигнеш предела на компромиса и тогава...?

# 4 16 юли 2007, 16:21 ч.
  • Мнения: 267
 jmoto е много права! Това не посмях да го напиша ама си е вярно и пак изясни причините за негоното желание- ако са тези мамини удобства лошо, ако е финансов въпроса-търсете решение-квартира, собствено жилище, или като компромис от твоя страна надстрояване на тази къща ако е възможно разбира се!

# 5 16 юли 2007, 16:27 ч.
Момичета много Ви благодаря за отговорите. Чувставам се много по-добре. Уди аз се опитах няколко пъти да се опитам ненатрапчиво да му обесня за какво става дума но той и неиска да чуе иска да живее там, аргументите са му "За какво постоихме тази огромна къща"? и дотам спира диалога " аз няма да се забия в някъв гаден апартамент в София, искам да живея тука?!". Лошото е че близки наши приятели споделят моето мнение и сме го обсъждали на 4-8 очи и всички ме подкрепят пред него , дори мъже негови приятели, всички смятат че така ще е най-добре за нас. Но той неиска и да чуе мислех, че с времето ще размисли но сега даже ме е страх да говоря за това.
А относно това че има твърде големи изисквания не е така. Да има изисквания но той даже се дразни че майка му само го пита какво , да ти сготвя, какво да пера и т. н. преди по-често и се споваше но наскоро спря и само се съгласява.............. попринцип той е отговорен мъж и даже смея да твърдя че готви доста по добре от мен и е по-подреден. Въпреки че сега като се замисля може маминка да го е научила #2gunfire
Благодаря ВИ за support

# 6 16 юли 2007, 16:37 ч.
  • Мнения: 267
Ако къщата наистина е голяма/ въпреки че какво значи голяма щом е с една кухня където за две жени винаги е тясно ако ще и 100кв.м. да е кухнята/, поеми домакинство в свои ръце, и ти казвай какво да се готви, какво и кога да се пере и т.н.Тропни с крак на мъжа ти и му кажи, че пердетата, килимите и к"вото още се сетиш не ти харесват и искаш да се купят такива по твой вкус/ айде и негов ама само ако съвпада с твоя/ Просто си наложи да бъдеш твърда, вместо да изпадаш в истерия! НО наистина не бързай с дете, както писа едно момиче!

# 7 16 юли 2007, 17:13 ч.
  • Мнения: 263
Единствения изход според мен е (ако има такъв) да говориш сериозно с него. Да си подготвиш няколко сериозни, много фрапиращи примера защо ти е толкова тежко да живееш с родителите му. Да обясниш колко много го обичаш, че не искаш да се разделяте, но вече не издържаш и няма да можеш да продължиш така. И да се надяваш, че ще те разбере и ще се съгласи с теб.
Съжалявам, но според мен докато той не спре да бъде първо детенцето на мама и тати няма как да стане баща! Да бъдеш баща е не само привилегия, но и огромно задължение! Ако този човек, когото описваш не е готов сам да се грижи за себе си как ще успее да се грижи за дете?!
И повярвай ми, но след раждането на внуче проблемите с родителските тела драстично се увеличават! Направо ескалират до неузнаваемост! Ако сега са се месили, тогава направо решават, че могат да ти нареждат родителските тела!
Така, че мисли, умувай, събирай сили и смелост, но СЕГА! После е по-трудно и по-травмиращо и за още някой не само за теб!
Искрено ти желая да намерите верния път един към друг и най-доброто решение на този проблем! И не се залъгвай: той е много, много серизен и може да разбие вашите отношения много сериозно!

# 8 16 юли 2007, 18:08 ч.
  • Мнения: 60
Аз пък смятам, че тропането с крак няма да промени нещата. Постигни целите си без да тропаш, без  да викаш, без да се налагаш с лошо. Бъди спокойна и търпелива. Намери слабото му място, начин да го манипулираш.
Мъжете не обичат някой да им се налага със сила. Секс, масаж, сълзи ..... все женски трикове, които вършат чудесна работа.
О, и опитай да бъдеш повече домакиня. Мъжете умират да хапната храна приготвена от съпругата им. Харесва им да видят, че се полагат грижи за дрехите и дима им.
А колкото до родителите му - не се впрягай толкова и те си имат слабо място. Не се впечатлявай от приказки и действия, който целят да те подразнят.
Живота е такъв какъвто сама ще си го направиш!!!
Казвам ти всичко това, защото съм в почти същото положение.
Успех!!!

# 9 16 юли 2007, 18:13 ч.
  • BABYLAND
  • Мнения: 3 409
Споменаваш "огромна къща". След като е толкова "огромна" няма ли начин да живеете малко по-самостоятелно?
   Уф, тежко ти е положението, но в крайна сметка ти си избрала да живеш с него и цената която плащаш не е никак малка. Ако той трябва да избере между теб и съжителството с мама и тати - какъв ще е изборът му?

# 10 16 юли 2007, 18:25 ч.
  • Мнения: 953
аз мога да те посъветвам,от цялата ситуация да спечелиш ти.ами нека ти готвят,нека пускат пералня,само че ги научи по тактичния и благ начин,да ти угаждат и на теб.
тогава ще си живееш приказно.
познавам такива жени,свекърва им ги боготвори,и прави всичко за тях,а те са по кафетата и като се приберат им се сервира и отсервира.щом е така към мъжа ти ,ами направи го да е така и за теб.
в едно съжителство печели по-големия дипломат.
а по въпроса за това че мъж ти е свикнал да го глезят ,ами тежко ти ако останете сами,затова използвай майка му да му тича след задника докато може,пък и след твоя.Бъди умна и ще спечелиш.

# 11 16 юли 2007, 18:37 ч.
  • Мнения: 5 623
Цитат на: desi.a в пн, 16 юли 2007, 18:25
аз мога да те посъветвам,от цялата ситуация да спечелиш ти.ами нека ти готвят,нека пускат пералня,само че ги научи по тактичния и благ начин,да ти угаждат и на теб.
тогава ще си живееш приказно.
познавам такива жени,свекърва им ги боготвори,и прави всичко за тях,а те са по кафетата и като се приберат им се сервира и отсервира.щом е така към мъжа ти ,ами направи го да е така и за теб.
в едно съжителство печели по-големия дипломат.
а по въпроса за това че мъж ти е свикнал да го глезят ,ами тежко ти ако останете сами,затова използвай майка му да му тича след задника докато може,пък и след твоя.Бъди умна и ще спечелиш.
Rolling EyesНадявам се, че този пост е израз на някакво странно чувство за хумор.

# 12 16 юли 2007, 18:52 ч.
Мацка, бягай от там докато е време, млада си и без деца.

# 13 16 юли 2007, 19:07 ч.
  • Мнения: 22 444
При подобно нещо няма как да спечелиш.
Още повече че на човекът си му харесва това обгрижване от страна на майка му.
Ако имаше някаква основателна причина да живеете със семейството му, нещата щяха да са по-различни (примерно единият родител е болен, или починал и т.н.).
Или настоявай да излезете на квартира и да живеете самостоятелно или просто се махай от там.
Вечно майка му ще е права, ще ти се правят забележки защо се сърдиш и т.н. и ще ти се обяснява "че тя жената така си е свикнала".

# 14 16 юли 2007, 19:47 ч.
  • Мнения: 2 015
Цитат на: gioia в пн, 16 юли 2007, 18:52
Мацка, бягай от там докато е време, млада си и без деца.
Моля те не прави тази грешка Praynig!

# 15 16 юли 2007, 22:35 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 699
Цитат на: gioia в пн, 16 юли 2007, 18:52
Мацка, бягай от там докато е време, млада си и без деца.

И аз бих казала същото.
Имам братовчедка в същата ситуация - никакви дивиденти няма от това. И тя мислеше, че ще може да накара свеки да се грижи и за нея и за детето. Да, ама не. Свеки нямаше нищо против да обгрижва, но само синчето си. А на нея и отрови живота- без скандали, финно, с ежедневни подли византиЙски номерца, на което хората в нормалните държави му викат психически тормоз. Сега братовчедка ми се развежда, просто не издържа винаги мама да е по-важната, защото "жени има много, но маЙката е само една"(цитат - свеки), което е висша форма на контрол. Това положение със синдромът "мама" и мамините синчета никога не се променя и няма да се промени и за напред.

# 16 16 юли 2007, 22:43 ч.
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Много е трудно да се избяга когато са замесени дълбоки чувства.....
Ако питаме разума то този отговор е логичният, но реално.......отделете се изцяло.
Дори и в една къща бъдете две домакинства....обясни тактично на приятеля си че искаш ти да поемеш грижите за вас и НЕ ИСКАШ БЕЗЦЕННАТА ПОМОЩ НА МАЙКА МУ. Mr. Green
И аз съм принудена да живея със свекито...при това в двустаен апартамент, които е нейн.
И точно за това ние се бутаме с една малка северна спалня с малко бебе, а тя се шири сама в големият южен хол.
Това което сега се сещам е да си отделите някак и сметките, щото ние сме на общи и все сме набутани....хем плащаме сметките,хем и я храним,че тя милата все няма пари,а както неведнъж съм я споменавала във форума...тя ден без месце не може....без супичка и салатка....
Ама и аз с моя пуешки акъл тъй се набутах заради тея чувства.......звучи грозно,но един ден живот и здраве ще съветвам дъщеря ми да си отваря очите  Shocked и в мъж които няма собсвено жилище (дори и да е само таванска стая) да не се влюбва.

Цитат на: Unknown_lady в пн, 16 юли 2007, 22:35
Цитат на: gioia в пн, 16 юли 2007, 18:52
Мацка, бягай от там докато е време, млада си и без деца.

И аз бих казала същото.
Имам братовчедка в същата ситуация - никакви дивиденти няма от това. И тя мислеше, че ще може да накара свеки да се грижи и за нея и за детето. Да, ама не. Свеки нямаше нищо против да обгрижва, но само синчето си. А на нея и отрови живота- без скандали, финно, с ежедневни подли византиЙски номерца, на което хората в нормалните държави му викат психически тормоз. Сега братовчедка ми се развежда, просто не издържа винаги мама да е по-важната, защото "жени има много, но маЙката е само една"(цитат - свеки), което е висша форма на контрол. Това положение със синдромът "мама" и мамините синчета никога не се променя и няма да се промени и за напред.

Това е най-лошото, но е факт....незнам защо просто мъжете не могат да го осъзнаят.
Имам един познат които казваше "Каквото и да стане винаги трябва да си настраната на съпругата си,защото с майка си може да се скараш, но тя все някой ден ще ти прости...точно защото е майка....докато със съпругата единственият изход е развода"....
Ако мъжете мислеха малко по реално щяха да осъзнаят че никоя майка която държи на дтетео си не би навредила на брака му...и още повече да предизвика развод.....ама телешки глави.....

Последна редакция: пн, 16 юли 2007, 22:56 от Angel^wings

# 17 16 юли 2007, 23:06 ч.
  • Мнения: 2 641
абе момичета я се освестете. я хващайте мъжете си и се изнасяйте някъде. защо се терорите така? с мъжа ми теглихме огромни заеми за да си купум една двустайна панелка ама сме си сами и не разчитаме на никой. а вие хем живеете без наеми и заеми , хем се оплаквате - малко нагло ми се види  Rolling Eyes

# 18 16 юли 2007, 23:09 ч.
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Ами в това е проблема на повечето тк...че мъжете им не искат и да чуят за квартира или жилищен кредит....как ще се отделят от мама.

# 19 16 юли 2007, 23:28 ч.
  • Мнения: 678
Цитат на: desi.a в пн, 16 юли 2007, 18:25
аз мога да те посъветвам,от цялата ситуация да спечелиш ти.ами нека ти готвят,нека пускат пералня,само че ги научи по тактичния и благ начин,да ти угаждат и на теб.
тогава ще си живееш приказно.
познавам такива жени,свекърва им ги боготвори,и прави всичко за тях,а те са по кафетата и като се приберат им се сервира и отсервира.щом е така към мъжа ти ,ами направи го да е така и за теб.
в едно съжителство печели по-големия дипломат.
а по въпроса за това че мъж ти е свикнал да го глезят ,ами тежко ти ако останете сами,затова използвай майка му да му тича след задника докато може,пък и след твоя.Бъди умна и ще спечелиш.
Аз съм За  Peace Ти избираш да си с този човек или не. ДА се тормозиш ли, че живеете при родителите му (щото явно нема вариант да не живеете там) или да обърнеш нещата в твоя полза. Не разбирам що всички мърморите срещу свукървите си, като повечето имате синове и ще сте свекърви.

# 20 16 юли 2007, 23:44 ч.
  • Мнения: 5 623
Цитат на: manana в пн, 16 юли 2007, 23:28
Не разбирам що всички мърморите срещу свукървите си, като повечето имате синове и ще сте свекърви.
Точно като на бъдеща свекърва не ми харесва идеята да се превърна в домашна прислужница на някоя девойка цитирам "да й тичам след задника докато мога". Странно какво ще стане, когато почна да не мога. newsm78
Нито пък бих приела някой да ме обгрижва и да ме третира като 12-годишна.
След като момичето не се чувства комфортно да живее с родителите му сега, докато са в "меден месец" така да се каже, какво ще стане след 2-3 години? А след 10? По-добре да си решава въпроса сега, отколкото, когато има едно или две деца.

# 21 16 юли 2007, 23:53 ч.
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Е как няма да мърморим.....като ти виси по цял ден свекито на главата.
Тя може всичко да прави, ама ще отиде после при съседите да сподели колко си мързелива и как нищо не пипваш в къщи
Другият вариант (от който е моята свекърва) пък седят по цял ден и чакат някой да им сготви,да им сервира,отсервира,да им измий чиниите, да чисти....няма да откаже и да я изперат.
Синът и ходи чак да и се моли да хапне,носят и се семки и безалкохолно тя докато си лежи и гледа телевизия......а няма за какво да мърмори снахата. #Cussing out

# 22 17 юли 2007, 07:07 ч.
  • Мнения: 25 649
Цитат на: Angel^wings в пн, 16 юли 2007, 23:09
Ами в това е проблема на повечето тк...че мъжете им не искат и да чуят за квартира или жилищен кредит....как ще се отделят от мама.

АЗ пък да попитам къде спахте и защо бляхте, преди да се съберете? Не ги ли решихте тези неща предварително?
Или схемата е: запознанство-секс-хайде да си играем на семейство, ама при мама и тати, да ни подундуркат още малко... И това в рамките на 2-3 дена?
То за тези неща се мисли предварително, мили мои! Единственото, което не подлежи на планиране, са децата. Там вече е божа работа. Но, понеже все още битува идейката да си хванеш богат мъж с кола и жилище (което често върви в комплект със свекитата, ама отде толкоз акъл да се сети човек), сега няма да ми ревете.  Naughty
Кой както си го направи този живот, така ще си го живее. И да хленчи, и да не хленчи, това е, Минке, положението...

# 23 17 юли 2007, 08:48 ч.
  • Мнения: 1 897
Цитат на: Как`Сийка в вт, 17 юли 2007, 07:07
АЗ пък да попитам къде спахте и защо бляхте, преди да се съберете? Не ги ли решихте тези неща предварително?

Съгласна на 100%. Не сте ли говорили предварително за това къде ще живеете? Не си ли му казала,че мечтаеш за свой собствен дом,а не просто да живееш някъде,защото било вече построено и по-удобно? Как позволяваш изобщо да бъдеш 'вместена' в нечии планове за  общо бъдеще и жилище,нали ти си човекът с който ще градите тепърва общо семейство и с който приятелят ти най-вече би трябвало да се съобразява.
На 25 си, имаш работа,все още си несемейна и нямаш деца и вече си на успокоителни... а как смяташ да продължиш да живееш от тук нататък?
Говорете с приятелят си и изяснете нещата овреме.Не може някой просто да те вмества в своите планове -ти не си вещ, а човек с мечти, потребности и чувства...

# 24 17 юли 2007, 09:55 ч.
  • Тайна, майна
  • Мнения: 235
Аз пък не схванах какво лошо ти прави на ТЕБ майка му.  newsm78 Само за него се грижи и на теб не ти обръща внимание, тормози те с нещо, натяква ти, вдига ти скандали? Или напротив - мълчи и те подминава. Ако живеете сами, няма ли да обсъждате какво да сготвиш, да го переш и гладиш? Или няма да слушаш колко е уморен. Ние живеем сами. Пък и аз не мога да се вредя колко съм уморена (щото моята работа не е физическа).  Wink
Иначе, ако е само за идеята да живеете отделно, обработи го. Ти сигурно знаеш най-добре как.
А съвети в смисъл "късай и хвърляй" мисля, че са малко крайни.

# 25 17 юли 2007, 10:13 ч.
  • Мнения: 491
По-добре да си живеете сами, да си знаете задълженията, отговорностите, да се съобразявате само със себе си и да си градите семейството според собствените си виждания.
В някои случаи е по-лесно да живееш в дома на родителите, в повечето е много трудно. Но дори и да е първия вариант, едва ли някога ще го почувстваш и твой дом.
Но ако ще създаваш семейство с този човек, седнете си ги изяснете тези неща. Не мисля, че от любов бих направила такъв компромис. От финансови затруднения може, но временно и с ясна уговорка и план за развитието на нещата.

# 26 17 юли 2007, 11:25 ч.
според мен сядаш и говориш с него,казваш му така ''днес е 17.07  на 21.07/събота/ или 28.07/пак събота/ се изнасям имаш X дни да решиш идваш ли или не''по добре от сега крайни мерки ,а не като забременееш да си тровиш живота.Ако откаже си решаваш проблема и знаеш,че този човек не е за теб и гледаш напред,кандидати за сериозна връзка много,а има и къде по добри варианти от туй дете на 34г.щом не може да живее без мама не го лишавай от това удоволстие.Но не лишавай себе си от правото си да водиш спокоен и пълноценен живот.

# 27 17 юли 2007, 12:12 ч.
  • DE
  • Мнения: 967
Цитат на: lovenotwar в вт, 17 юли 2007, 11:25
според мен сядаш и говориш с него,казваш му така ''днес е 17.07  на 21.07/събота/ или 28.07/пак събота/ се изнасям имаш X дни да решиш идваш ли или не''по добре от сега крайни мерки ,а не като забременееш да си тровиш живота.Ако откаже си решаваш проблема и знаеш,че този човек не е за теб и гледаш напред,кандидати за сериозна връзка много,а има и къде по добри варианти от туй дете на 34г.щом не може да живее без мама не го лишавай от това удоволстие.Но не лишавай себе си от правото си да водиш спокоен и пълноценен живот.
Peace

# 28 17 юли 2007, 12:15 ч.
  • Мнения: 116
Здравей, ние живеем отделно и съпругът ми винаги е казвал,че иска да живеем сами. Но ми е позната ситуацията в която си. Съветвам те да си изясниш какво очакваш от този човек за в бъдеще и какъв живот би искала да водиш. Помисли си и нап,ави всичко възможно да постигнеш желанието си.Важното е да не загубиш себе си и самоуважението си, защото живота е п,ед теб.

# 29 17 юли 2007, 12:16 ч.
  • София
  • Мнения: 397
Ако мислиш,че изнасянето е невъзможно,му кажи,че оставаш при едно условие-да обособите една част или поне стая,която е само ваша и която да обзаведеш и подре диш по свои вкус и в нея да водите собствено домакинство.Ако и на това не е съгласен,няма смисъл-човека не е узрял за свое семейство,на колкото и години да е!

# 30 17 юли 2007, 12:25 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Цитат на: weinacht в вт, 17 юли 2007, 12:16
Ако мислиш,че изнасянето е невъзможно,му кажи,че оставаш при едно условие-да обособите една част или поне стая,която е само ваша и която да обзаведеш и подре диш по свои вкус и в нея да водите собствено домакинство.Ако и на това не е съгласен,няма смисъл-човека не е узрял за свое семейство,на колкото и години да е!
Подкрепям.

# 31 17 юли 2007, 12:39 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 699
Цитат на: weinacht в вт, 17 юли 2007, 12:16
човека не е узрял за свое семейство,на колкото и години да е!

По всичко личи, че е така  Peace

# 32 17 юли 2007, 13:23 ч.
  • Мнения: 2 439
Щом  не можеш да живееш с родителите на човека, когото обичаш, без успокоителни, значи трябва да вземеш мерки с цел ОЦЕЛЯВАНЕ. Пишеш, че скъпия е на 34 години, моя девер е почти на толкова и не е женен - мамино дете отвсякъде: събота вечер отива при мама и в неделя тя му пълни чантата с манджи и хляб, за да не си купува през седмицата и да харчи излишно пари. Мисля, че повече коментар е напълно излишен.

# 33 17 юли 2007, 16:12 ч.
Първо искам да благодаря на всички майки които ми писаха , много съм признателна, защото наистина няма на кой да споделя толкова подробно за какво става въпрос майка ми е болна и неискам да я притеснявам а приятелките им неискам да ме раздуват и да достигнат тези неща до него под тази форма.
Ще отговоря на една от мацките, която пита "какво ми е направила Майка му?", аз нямам нищо против майка му неискам да си мислите че съм някоя луда злобарка където искам нещо да постигна......... примерно., не, просто ще те попитам когато ти си простреш бельото вечерта и сутринта тръгвайки за работа видиш че е препостряно не така а така, тогава би могла да разбереш какъв ми е проблема. Всеки човек има лично пространство, което за някои е работата, семейството или колата дори за мене личното ми пространство е в къщи. Работата ми е доста натоварена и искам когато се прибера в къщи да се чувствам комфртно и  не на гости. Нямам нищо против тази жена аз много обичам родителите му и ги ценя , проблема е по скоро не м/у мене и свекърва а м/у мене и мене и малко него.Искам да открия правилния подход по който да види нещата как трябва да бъдат защото идва един момент в който трябва да излезеш от полата на майка си или баща си. н. значение. А относно дали съм му споделяла мечтите си за живота ми - разбира се ние сме от 5 год. заедно не сме решили да си играем на семейство от 6 мес. но думите са само " ти имаш ли апартамент в който може да отидем - НЕ, еми тогава"?? А и както казах той твърди че не иска да живее в апартамент в София пак??? За преусттройство на къщата неможе и да става на въпрос, зашото майка му е архитект и доколкото знам е правена по нейно усмотрение.  Просто искам спокойството и уюута на дома в който влизаш мяташ си чехлите режеше си диня и гледаш ТВ по бельо.

# 34 17 юли 2007, 16:24 ч.
Цитат на: GOLDEN ROSE в пн, 16 юли 2007, 18:13
Споменаваш "огромна къща". След като е толкова "огромна" няма ли начин да живеете малко по-самостоятелно?
   Уф, тежко ти е положението, но в крайна сметка ти си избрала да живеш с него и цената която плащаш не е никак малка. Ако той трябва да избере между теб и съжителството с мама и тати - какъв ще е изборът му?

С мене но там Sick

# 35 17 юли 2007, 16:28 ч.
  • Мнения: 186
Цитат на: weinacht в вт, 17 юли 2007, 12:16
Ако мислиш,че изнасянето е невъзможно,му кажи,че оставаш при едно условие-да обособите една част или поне стая,която е само ваша и която да обзаведеш и подре диш по свои вкус и в нея да водите собствено домакинство.Ако и на това не е съгласен,няма смисъл-човека не е узрял за свое семейство,на колкото и години да е!
И аз мисля така.Ако отанете там,трябва да си наясно,че свекърва ти винаги ще ви се меси.Той ще я слуша,защото му е майка.Не зная каво е влиянието ти върху него,но мисля че трябва твърдо да заявиш позицията си и да я отстояваш непреклонно.Ако останете там ,трябва да се опиташ да си мила с майка му и да и влезеш под кожата и ,да станете приятелки,макар,че ще е трудно .Трябва да се разбирате,за да се понасяте взаимно.Ще ти е трудничко.

# 36 17 юли 2007, 16:37 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 699
Цитат на: ЛОЛИТА в вт, 17 юли 2007, 16:24
Цитат на: GOLDEN ROSE в пн, 16 юли 2007, 18:13
Споменаваш "огромна къща". След като е толкова "огромна" няма ли начин да живеете малко по-самостоятелно?
   Уф, тежко ти е положението, но в крайна сметка ти си избрала да живеш с него и цената която плащаш не е никак малка. Ако той трябва да избере между теб и съжителството с мама и тати - какъв ще е изборът му?

С мене но там Sick

Е ако му кажеш, че ти пък няма да си  там, какво следва?
От това, което съм видяла в същата ситуация с братовчедка ми, бедна ти е фантазията какво те чака.
Сила и волски нерви ти пожелавам да имаш, ще ти трябват.

# 37 17 юли 2007, 16:47 ч.
  • Мнения: 68
Цитат на: Unknown_lady в вт, 17 юли 2007, 16:37
Цитат на: ЛОЛИТА в вт, 17 юли 2007, 16:24
Цитат на: GOLDEN ROSE в пн, 16 юли 2007, 18:13
Споменаваш "огромна къща". След като е толкова "огромна" няма ли начин да живеете малко по-самостоятелно?
   Уф, тежко ти е положението, но в крайна сметка ти си избрала да живеш с него и цената която плащаш не е никак малка. Ако той трябва да избере между теб и съжителството с мама и тати - какъв ще е изборът му?

С мене но там Sick

Е ако му кажеш, че ти пък няма да си  там, какво следва?
От това, което съм видяла в същата ситуация с братовчедка ми, бедна ти е фантазията какво те чака.
Сила и волски нерви ти пожелавам да имаш, ще ти трябват.
smile3518

# 38 17 юли 2007, 20:43 ч.
  • Мнения: 1 942
Според мен не те приемат като "снаха", а като времена гостенка  Rolling Eyes т.е не си си заплюла пространство  Mr. Green А пробвай на мен да ми препростре прането  Whistling
Явно той няма да иска да се изнесе. Като начало бих искала да се знае кои стаи/етаж е нашия. Ще го разместя, после стая по стая ще го преправя по мой вкус, дори и демонстративно. След година примерно ще почна да драпам за самостоятелна кухня и така докато се отделим. Пак работата няма да е като хората, щото ако сега си мислиш, че имаш проблеми със свеки ела та гледай като се родят децата  ooooh! Макар сега да си мечтая за баба пенсионерка дето да помага или поне да готви  Flutter Драпай да го докарате до там, че свеки ако иска тя да готви и да ви се носи/взема храната във вашата част /то е ясно, че това трябва с лавиране и хитрост да се докара/. Пък айде от вас да мине в неделя да вечеряте заедно  Hug

# 39 17 юли 2007, 20:53 ч.
  • Мнения: 6 167
Цитат на: ЛОЛИТА в пн, 16 юли 2007, 15:47
.....

Като прочетох постинга ти ми стана едно нещо ясно - НЕ е този мъжа.
животът е твърде кратък за компромисите, които ( и ако решиш) тепърва ще правиш.

# 40 17 юли 2007, 21:14 ч.
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Не си представям това - да не се чувствам вкъщи, да ми е некомфортно, да не ми се прибира, да са ми опънати нервите като струни, а на мъжа до мен да не му пука, и да твърди, че така е най-добре  #Crazy #Crazy Егати мъжа!!! И се предполага той да ми бъде подкрепа в живота, да ми помага и да бъде баща на децата ми??? Да бе, да! Няма такъв филм. Въпреки, че не живеем със свекървата заедно, тя ми е съседка, и пак ми създава доста проблеми. Ако половинката ми не беше плътно до мен, бедна ми е фантазията какво щеше да стане. А нея като човек страшно я уважавам (ако не ми се падаше свекърва, направо щеше да ми е като за пример). Опитвам се да кажа, че семейство се прави от двама, и когато са едно цяло, то се усеща, и без да се напъват сами си "припикават" територията. Лолита, трябва да си наясно за какво се бориш и дали и той е с теб и те подкрепя. Ако не - незнам какво правиш там....

# 41 17 юли 2007, 21:32 ч.
  • София
  • Мнения: 1 459
Сигурно ще ти прозвучи много грубо, но колкото и да те боли - бягай от този мъж! Не е нужно нито майка му и баща му да са лоши, нито къщата да е малка - това си е тяхната къща, имат право да правят каквото си искат, и така ще бъде! Проблемът е мъжът до теб - не е нормално на 34 да иска да живее с майка си, това ще създаде конфликт м/у вас двете и оттам ще си скъсаш нервите. Всяко семейство има нужда от свой дом, дали ще е квартира или собствен апартамент няма значение, но ако не е готов на това, за деца според мен не си помисляй!

# 42 17 юли 2007, 23:30 ч.
  • Мнения: 3 929
Не прави този компромис. Наистина ти е кофти положението, щом мъжът ти не иска да чуе за друго жилище, а като се примириш сега, после ще се примириш с друго, с трето, с пето. И все ти ще си примирената, все ти ще правиш компромиси. Не знам какво да те посъветвам, но колкото повече минава време, толкова проблемът ще се задълбочава. А ако ви се роди дете...тогава вече не те мисля.

# 43 18 юли 2007, 09:26 ч.
Много е лесно да се каже това не е мъжет за теб и бягай от там ако усещах така нещата нямаше да ми е такъв въпроса, но както и да е............ Проблема е че мъжът ми си харесва дома, това е!!! и не иска да се вкарва във филм с наеми и изплащания на кредити, аз съм готова за това но той........... не! МОже би не се чувства материално стабилен ли де да го знам, но това е проблема. Да ви кажа как побеснях ( вътрешно ) снощи. Сядаме да вечеряме, мъжа ми си строши краката да носи и да слага маса, щото аз съм им дала червен картон и си гледам един срещу всички Mr. Green,
 сядаме и от там Свекито като захапа телефона, ей богу , полудях през цялата вечер неможеше да се чуе телевизора от глупавия и безмислен разговор със сестра си. А кажете ми нарочно ли е това толкова ли не е гледала филма " усет" та си мисля аз ако си говоря така на вечеря какви ли ще са коментарите #2gunfire
БЕСНА

# 44 18 юли 2007, 10:11 ч.
  • София
  • Мнения: 1 459
Не знам как да ти го кажа деликатно, затова ще го кажа направо. Жената си е вкъщи - решила да говори по телефона - говори си. А и дали е глупав и безмислен разговора изобщо няма значение. Все едно в собствения ти дом някой външен за теб човек да иска да му пазиш тишина и да ти държи сметка защо водиш безмислени според него разговори. Знам че е лесно отстрани, но при положение, че се дразниш отсега, не виждам как ще понесеш това занапред. Затова ти казах и по-горе, не е виновна майка му ( освен при възпитанието в несамостоятелност), в случая твоят проблем е, че ТОЙ не иска да живеете заедно сами.

# 45 18 юли 2007, 10:26 ч.
разбирам те на 100 % макар и да не живея "официално" с кадидат свекито. И не живея точно поради тази причина че имам собствено жилище 120 кв.м - обзаведено само чака някой принц да благоволи да "си събуе обувките и да влезе", но явно на мен ми е писано все на мамини синчета да попадам,които не желаят да живеят самостоятелно. На 26 години съм а имам връзка с третия пореден с такова закостеняло мислене, че не можел да е "заврян зет" а трябвало да живеем с мама му и татко му че сме си всички и да си помагаме. И той е на 34г.
Аз вече имам чувството че или няма самостоятелни мъже в Бг или на мен нещо ми има и трябва да приема факта да слушам "маминка" и аз като него. Отчаяна съм и се страхувам че ако се разделя и с този мъж ще остана цял живот сама Cry

Help!!!

# 46 18 юли 2007, 10:46 ч.
Цитат на: Illit в ср, 18 юли 2007, 10:11
Не знам как да ти го кажа деликатно, затова ще го кажа направо. Жената си е вкъщи - решила да говори по телефона - говори си. А и дали е глупав и безмислен разговора изобщо няма значение. Все едно в собствения ти дом някой външен за теб човек да иска да му пазиш тишина и да ти държи сметка защо водиш безмислени според него разговори. Знам че е лесно отстрани, но при положение, че се дразниш отсега, не виждам как ще понесеш това занапред. Затова ти казах и по-горе, не е виновна майка му ( освен при възпитанието в несамостоятелност), в случая твоят проблем е, че ТОЙ не иска да живеете заедно сами.
Не мисля че е много приятно за всички на масата когато се храниме в мълчние и гледаме ТВ, да не можем да чуем нищо зашото някои си решил да хване тънката тарифа след 9ч. и да си говоти докато яде, нямам нищо против че си е в къщи да си говори по 100ч., но да не е на масата докато се храним , поне мен така са ме възпитали?

# 47 18 юли 2007, 10:57 ч.
  • Мнения: 2 556
За съжаление едно е сигурно: Занапред нещата ще стават все по-зле. Ако имаш желание и излишни нерви, стой там, бори се за самостоятелност, дразни се от жената.... нищо няма да постигнеш. Единствения начин е да излезете оттам. Ако си тръгнеш ти и мъжът ти не те последва, значи той наистина предпочита майка си пред теб. Трябва ли ти такъв човек? Животът толкова се усложнява впоследствие, когато идват грижите по децата, защо ти е да се товариш и с това??

# 48 18 юли 2007, 11:11 ч.
  • София
  • Мнения: 5 742
Лолита според мен се почва с номерата на свекървата(за разговора по телефона).И или ще трябва да се примириш ,че цял живот ще е така или да си хванеш чукалата и да се изнесеш.Той ако те обича истински ще те последва.Иначе винаги ще си втората цигулка в живота му. Докато не се вземеш в ръце и не разбереш ,че и ти си важната във вашите отношения никога няма да си истински щаслилва.Аз рискувах,казах или с мен или без мен.Имах 3 ужасни мецеца, в които незнаех какво ще е бъдещето ни,защото той незнаеше какво да избере  smile3514.Избра мен и сега съм истински щаслива и освободена.Най-важното е,че само ние си решаваме сега бъдещето. newsm10.Действай по някакъв начин и успех  newsm53

# 49 18 юли 2007, 11:31 ч.
  • Мнения: X
Позволи ми да ти дам съвет.......аз съм в сходна ситуация, мъжа ми също живее със родителите си с тази разлика, че има и един брат ( другото бебе в къщи, ерген на 33). Също не се разбирам с тях, също перем в една пералня. Мъжа ми неиска да се мести ! Караме се много, но се научих на търпение и на компромиси и може би е много от моя страна - но си струва! Защото все още съм с мъжа когото обичам и детето които имаме. Научих се също и да ги използвам понякога...." колкото и грозно да звучи", научих се да бъда лицемерна,за да живеем добре! И успявам! Наистина понякога ми идва в повече, но на теб тази ситуация няма да ти попречи да създадеш семейство, повярвай ми ! И още нещо, сега може да се дразниш, че всичко прави майка му, но когато родиш деца, тръгнеш на работа и се нуждаеш от време за себе си и за мъжа си, ще си благодарна, че всичко е чисто и сготвено, че децата са нахранени и си играят по двора, а ти си правиш това от което имаш нужда. Сега не го осъзнаваш и положението ти изглежда трагично, но ще свикнеш. ако искаш може и да не свикваш - имаш избор, но в името на любовта си струва. Не приемам нападки от мами, които не са били никога в подобно положение и на които им е най-лесно да дават съвети на напълно непознати жени, да зарзязват мъжете си Naughty

# 50 18 юли 2007, 11:36 ч.
Благодаря Кати З! Не съм си и помислила да си зарязвам мъжа  Heart Eyes

# 51 18 юли 2007, 11:39 ч.
  • Мнения: 2 556
Ами тогава защо се оплакваш newsm78 Винаги ще сте си със свеки и ще си живеете заедно. Свиквай отсега и това е.

# 52 18 юли 2007, 11:43 ч.
  • София
  • Мнения: 1 459
Ами аз в тази ситуация не съм била, не желая да живея нито с неговите , нито с моите роднини, и не съм го правила. Всеки сам си прави избора! Не е лесно да теглиш кредит, не е лесно да работиш като луд, за да имаш свой дом, но на който му стиска се бори! За мен винаги е било странно да се оплакват хора, които всъщност живеят в чужда къща, за която не са положили никакво усилие. Все едно в моят апартамент някой да дойде да ми се разпорежда - няма начин! Така освен да се намразите , друго няма да постигнеш!

# 53 18 юли 2007, 11:46 ч.
  • Мнения: X
Мисля, че не се оплаква а по-скоро тайничко се е надявала да има някой в подобна ситуация, за да и вдъхне кураж:)))) Не се притеснявай от нищо, всичко ще се оправи, понякога ще се налага да бъдеш лицемерна и да се държиш мило и любезно с тях, за да имаш изгода от това, друг пъът ще имаш момент в които ще си благодарна, че има такива родите ( повярвай ми ще има такива моменти), друг път ще си на ръба да зарежеш всичко, но трябва да знаеш че навсякъде е така! Винаги има караници, проблеми и дразги за глупости, винаги и във всяко семейство. Небива това да ти попречи да разваляш отношенията си с човека когото обичаш. А когато си имате и детенце, всичко ще е по-хубаво! Минавам по същия пъът и затова ти го казвам!

# 54 18 юли 2007, 12:00 ч.
  • Мнения: 2 556
Кати, само не забравяй, че нейната и твоята свекърва не са идентични Simple Smile

С целия си постинг авторката казва "ужас, не мога д аиздържам вече", а впоследствие става ясно, че всъщност тя е готова всичко да изтърпи. Къде е проблема тогава, аз не виждам.

Моят мъж също би си живял перфектно в къщата на своите родители. И на мен не би ми било зле, защото се разбирам с тях и са супер свестни. Но за мен е адски важно да сме си отделно - и сме отделно. А помощта за внуците пак си я имам. Който както си подреди нещата - така и живее.

За мен едно семейство, което живее на гърба на родители или в техния дом не може да е истински самостоятелно семейство.

# 55 18 юли 2007, 12:09 ч.
Цитат на: Tess в ср, 18 юли 2007, 11:39
Ами тогава защо се оплакваш newsm78 Винаги ще сте си със свеки и ще си живеете заедно. Свиквай отсега и това е.
Не се оплаквам а споделям. Аз също неискам да свиквам да живея така питах за съвет как да постъпя в дадената ситуация, едвали ще се примира и ще заживеем спокоино и щастливо, искам да го накарам той да го пожелае и да разбере че така се прави истинско семейство. Разберете неискам да се оплаквам искам само да си имам бебче и при тази ситуация ми е трудно да взема решение.  Но не мисля, че човек трябва да бяга от проблемите си още повече от любимия човек, за да съм с него толкова година ми е показал какво иска и на какво е способен. Аз не се оплаквам от него освен от това, че го е страх да не стане нещо с финансите, така му е по-лесно, явно, аз споделям ситуацията в която съм.Благодаря за всички съвети и мнения.

# 56 18 юли 2007, 12:11 ч.
  • Мнения: 2 556
Той явно няма да пожелае да се изнесе. Което оставя контрата изцяло в теб Confused

# 57 18 юли 2007, 12:13 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Tess в ср, 18 юли 2007, 12:00


За мен едно семейство, което живее на гърба на родители или в техния дом не може да е истински самостоятелно семейство.

 Така е , права си , спор няма, но понякога има и такива случаи. Ето обичат се...искат да са заедно....НО той не желае да пести за наем или за кредит, и поняога е по-добре така....ние незнаем все пак те как са с финансите. Ако един кредит ще ги наара да мирезерстват и да лишават децата си от необходими неща - по-добре е да живеят в тази къща до когато искат или могат. ХУбавото е, че имат избор. Аз мисля, че е по-добре за сега да са там. Въпреки безброините моменти, в които съм съжалявала, че не сме сами само ние 3-мката, хубавите ми моменти са повече тук.

# 58 18 юли 2007, 12:17 ч.
Цитат на: Tess в ср, 18 юли 2007, 12:11
Той явно няма да пожелае да се изнесе. Което оставя контрата изцяло в теб Confused
Сега като се замисля можеби просто скоро няма да си имам бебче Cry и това ще спре моите терзания, докато не видя накъде вее ветъро.

# 59 18 юли 2007, 12:19 ч.
  • Мнения: 2 556
Всеки преценява кое предпочита - да спести пари и да си скъса нервите или да харчи повече и да живее спокойно. И на мен ми се е искало едно време да можех да живея в някой от апартаментите на нашите и да не се налага да купувам сама апартамент, но знам, че това за мен е невъзможно - те ще ми стопят лагерите за нула време. Поради което изобщо не е стояло като вариант. Разбрах, че ще се оправяме сами и оттогава ми е най-добре. Вечното съобразяване с някого си е супер ангажиращо.

Големи хора сме, всеки си преценява как е най-добре за него. Аз сто пъти предпочитам кредит или живот под наем, отколкото съжителство с роднини. Който пък иска да си е с тях - добре, спестява, живее си с повече кеш и свиква с всичко.  Wink

А бебче, Лолита  - пожелавам ти от сърце да си имаш, когато го поискаш!!!

# 60 18 юли 2007, 12:26 ч.
Цитат на: Illit в ср, 18 юли 2007, 11:43
Ами аз в тази ситуация не съм била, не желая да живея нито с неговите , нито с моите роднини, и не съм го правила. Всеки сам си прави избора! Не е лесно да теглиш кредит, не е лесно да работиш като луд, за да имаш свой дом, но на който му стиска се бори! За мен винаги е било странно да се оплакват хора, които всъщност живеят в чужда къща, за която не са положили никакво усилие. Все едно в моят апартамент някой да дойде да ми се разпорежда - няма начин! Така освен да се намразите , друго няма да постигнеш!
кой е казал че искам да се разпореждам по-добре чети по-внимателно постовете  Naughty може само да се радваш че не си попадала в тази ситуация защото ако имахме достатъчно средства този казус нямаше да съществува

# 61 18 юли 2007, 12:30 ч.
  • Мнения: 2 556
Лолита, никой почти няма достатъчно средства, когато се събира да живее с някого. Постепенно хората ги придобиват през годините. Това е нормалното развитие на нещата в повечето случаи. Не трябва да се тревожите толкова от тази мисъл - няма да е вечно така.

# 62 18 юли 2007, 13:26 ч.
в крайна сметка проблемът къде е: в мъжа и ти? в парите? в свекървата? в сестра и? в теб? в ЕС? в пералната? в менталитета?
а заЩо ядете на вклЮ4ен телевизор???

# 63 18 юли 2007, 13:44 ч.
  • Мнения: 1 172
Еднакво неуважително е да гледаш телевизия, и да говориш по телефона докато вечеряш и не си сам. И в двата случая си духом нейде другаде. Което за мен е неуважение. Както тя ти е пречила да изгледаш предаването, така сигурно и звука на телевизора й е пречил, за да поговори със сестра си. А вероятно и затова е говорила високо.
Ако искаш да живееш там и да ви е добре, изключи "вечно свеки ми е виновна", и прояви малко саминициатива. Отиваш утре при нея и й казваш "Свеки, мамо или както я наричаш, готвиш много хубаво, научила си сина си, научи и мен. ", да видим дали и как ще ти откаже или "Искаш ли аз да пусна пералнята / да простра / да изгладя, докато ти си почиваш / говориш със сестра си по телефона/ идеш до магазина".
За интериора - ами заведи я жената по магазините, покажи й какво ти харесва, разкажи й как винаги си искала такива пердета/покривала/завивки, как и мъжът ти много ги харесва и между другото подпитай дали има нещо против да подмените сегашните.

# 64 18 юли 2007, 13:50 ч.
Цитат на: gioia в ср, 18 юли 2007, 13:26
в крайна сметка проблемът къде е: в мъжа и ти? в парите? в свекървата? в сестра и? в теб? в ЕС? в пералната? в менталитета?
а заЩо ядете на вклЮ4ен телевизор???
защо вие как ядете на свещи може би? Проблемът е във компромисите, Компромиса на свекървата че не всичко е по неин план , компромиса ма мъжа ми че ще му дойде нанагорно да изплаща жилище, компромиса от моя страна и не на последно място както казах основната ми причина е че искам да отгледам дете в нормална обстановка без лоши вибрации и мисли , в къща с любов, незнам как но ще го постигна.

# 65 18 юли 2007, 13:59 ч.
  • Мнения: 589
Четях,охках,писах,трих...
 Проблема наистина не е за подценяване.И аз съм от тези,дето мислят,че на младо семейство мястото не е при родителите.Казвам го от личен опит,ама ние живяхме не при неговите родители,а при моя баща.Първо бяхме далече и от едните,и от другите,живеехме във ведомствено жилище,което с много любов ремонтирахме и подреждахме.Мъжът ми обаче напусна армията и съответно трябваше да напуснем жилището.Свекървата беше категорична,че при тях не може да живеем.За да не сме на улицата-къде,къде,та при баща ми,щото и парите бяха кът...Никак не ми беше лесно,хем си бях у дома,вече бях свикнала да си ходя по гащи до обяд в почивните дни...За мъжа ми да не говорим-той все беше недоволен,че трябвало да се редим сутрин на опашка за банята(по това време и сестра ми живееше там ooooh!),че незнам си още какво...Постепенно се изнервихме,започнахме да се караме ,аз му "напомнях" в скандалите,че не сме там по мое желание,а защото той си напусна работата...той пък започна да се събира с разни незадомени момци и да хойка с тях по нощите,загуби му се някакси усещането за дом,та след години макар да си купихме хубава просторна къща,той си остана такъв един незаинтересован......Стана тя каквато стана,това с мястото за живеене беше началото на края на брака ни...
   Разказвам това за себе си,защото си мисля,че ако тогава бях по-настоятелна,може би щях да го убедя да се прежали и да остане в армията още година-две заради интереса на семейството.И ако той ми беше показал ясно тогава,че не му пука за общия семеен интерес-още тогава щях да го напусна.А то,какво,оказа се,че съм направила напълно излишен компромис и само удължих с него агонията ...
  Не знам какво да те посъветвам,виждам два варианта.Първият-уведомяваш го,че твърдо си решила да живеете отделно,ако те последва-идеално,ако ли не-сама тръгваш и ...сбогом,любов.Вторият вариант-забравяш за себе си,примиряваш се,че така ти било писано,раждаш две-три дечица и правиш всичко възможно да останеш незабележима в къщата на свекърва ти,като за всяка дреболия ще се натикваш в килера да поплачеш,че да не бъдеш обявена и за превзета лигла...

# 66 18 юли 2007, 13:59 ч.
Цитат на: *SV* в ср, 18 юли 2007, 13:44
Еднакво неуважително е да гледаш телевизия, и да говориш по телефона докато вечеряш и не си сам. И в двата случая си духом нейде другаде. Което за мен е неуважение. Както тя ти е пречила да изгледаш предаването, така сигурно и звука на телевизора й е пречил, за да поговори със сестра си. А вероятно и затова е говорила високо.
Ако искаш да живееш там и да ви е добре, изключи "вечно свеки ми е виновна", и прояви малко саминициатива. Отиваш утре при нея и й казваш "Свеки, мамо или както я наричаш, готвиш много хубаво, научила си сина си, научи и мен. ", да видим дали и как ще ти откаже или "Искаш ли аз да пусна пералнята / да простра / да изгладя, докато ти си почиваш / говориш със сестра си по телефона/ идеш до магазина".
За интериора - ами заведи я жената по магазините, покажи й какво ти харесва, разкажи й как винаги си искала такива пердета/покривала/завивки, как и мъжът ти много ги харесва и между другото подпитай дали има нещо против да подмените сегашните.
Аааааай, 1. бяхме на терасата. 2. Свекъра беше изнесъл ТВ и го беше пуснал много преди ние да се приберем.3. Това не е за първи път. 4. Свекъра винаги вечеря с Ники Кънчев.
Така а по другите ти предложения не си падам, да я водя по магазините да и показвам??!! Shocked какво ми харесва, това е абс. безмислено за мене защото аз неискам да и пренареждам и бутам къщата това си е нейната къща и много добре го осъзнавам. Друга е темата

# 67 18 юли 2007, 14:30 ч.
  • Мнения: 1 172
Извинявай, ако това, което ще напиша, те засегне, но
Начинът, по който отговаряш на съвсем непознати за теб хора (визирам тази тема), ме кара да мисля, че въобще не искам да имам човек като теб в къщата си.  Ти считаш, че за всичко си права. Толкова си убедена в това, че и не пестиш остри реплики. И то към хора, към които би следвало да имаш неутрално отншение. Замисли се... Според мен ти не си готова за компромиси, но очакваш другите са правят такива.

Ние у нас не се храним нито на свещи, нито на телевизор за фон. И какво? Невъзпитани ли сме? А щом като свекър ти пуска ТВ, теб защо толкова те боли, че не можеш да изгледаш предаването, не трябва ли той само да е ядосан за това?

Ако искаш мъжът ти да си промени мнението, трябва да му предложиш добра алтернатива на сегашното ви положение - Да го убедиш, че ще се справите сами.  Замисли се какво му даваш и какво му отнемаш. Освен какво ти печелиш и какво ти губиш. Само така ще разбереш в каква посока трябва да работиш.





# 68 18 юли 2007, 14:38 ч.
  • София
  • Мнения: 1 459
Проблемът май е в теб.

# 69 18 юли 2007, 15:00 ч.
Неискам да се заяждам нито мисля че отговарям остро, опитах се да поясна за какво става въпрос, така като чета май само хора които са минали през това могат да дадът нормален съвет а не да търсят кой е прав и кой е крив, а ако трябва да Ви отговря така както трябва ще кажа че вие не сте човек- "напълно непознат",  който може да определи аз какъв човек съм  и мястото за компромисите,  смятам че е неуместно да нападате човек който не пише за да сподели нещо хубаво или да се похвали пише поради някаква неволя. Това което казахте SV за ТВ е доста необмислено изказване според мене да не би само бащата да го е гледал, а другите хора, незнам вие как се отнасяте в къщи, но за мене това не беше нормално, но не в това е въпроса. Бих взела под внимание мнението на някоя свекърва - например за да чуя и другата страна на нещата. Мерси на всички,  които  ми отговориха наистина ми олекна и ми помогнахте да видят нещата от различен ъгъл , благодаря. stork-boy

# 70 18 юли 2007, 15:25 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: ЛОЛИТА в ср, 18 юли 2007, 13:50
Цитат на: gioia в ср, 18 юли 2007, 13:26
в крайна сметка проблемът къде е: в мъжа и ти? в парите? в свекървата? в сестра и? в теб? в ЕС? в пералната? в менталитета?
а заЩо ядете на вклЮ4ен телевизор???
защо вие как ядете на свещи може би? Проблемът е във компромисите, Компромиса на свекървата че не всичко е по неин план , компромиса ма мъжа ми че ще му дойде нанагорно да изплаща жилище, компромиса от моя страна и не на последно място както казах основната ми причина е че искам да отгледам дете в нормална обстановка без лоши вибрации и мисли , в къща с любов, незнам как но ще го постигна.
Виж сега,Лолита,и на нас ни е нанагорно да изплащаме апартамент.Много нанагорно ни беше и когато бяхме под наем 15 години,но знаеш ли,бяхме щастливи и сега сме.Никой не ни се бърка в живота и си пускам пералнята когато искам.И много други неща правя както и когато искам,и гости имам когато поискам.Ти говориш за компромиси.Цял живот с компромиси ли ще живееш.И проблема тук не е свекървата ,а мъжът ти.Е,вярвай ми,за такъв няма да се оженя.Щом му е хубаво до полата на мама,да си седи там.Аз изчезвам.

# 71 18 юли 2007, 16:12 ч.
  • София
  • Мнения: 5 742
Цитат на: ЛОЛИТА в ср, 18 юли 2007, 15:00
Неискам да се заяждам нито мисля че отговарям остро, опитах се да поясна за какво става въпрос, така като чета май само хора които са минали през това могат да дадът нормален съвет а не да търсят кой е прав и кой е крив, а ако трябва да Ви отговря така както трябва ще кажа че вие не сте човек- "напълно непознат",  който може да определи аз какъв човек съм  и мястото за компромисите,  смятам че е неуместно да нападате човек който не пише за да сподели нещо хубаво или да се похвали пише поради някаква неволя. Това което казахте SV за ТВ е доста необмислено изказване според мене да не би само бащата да го е гледал, а другите хора, незнам вие как се отнасяте в къщи, но за мене това не беше нормално, но не в това е въпроса. Бих взела под внимание мнението на някоя свекърва - например за да чуя и другата страна на нещата. Мерси на всички,  които  ми отговориха наистина ми олекна и ми помогнахте да видят нещата от различен ъгъл , благодаря. stork-boy
Нещо не схващам вече,искаш да чуеш мненията съветите и тези които не ти харесват като предложения се нахвърляш върху тях.Твойта работа малко хем ме боли ,хем ме сърби.Повечето хора ти казват истината и ти казват какво да правиш, обаче ти не. newsm12.Реши изобщо за какво иде реч или пък не коментирай с нападки мненията които не ти харесват.

# 72 18 юли 2007, 16:47 ч.
  • Мнения: X
Лолита, аз малко късно се включвам и не знам дали ще ти бъда полезна особено, защото аз съм другата крайност - пълната независимост. Не мога да си представя да не мога през уикенда да се излежавам с любимия до обяд с кафето и кучето в краката ни, да гледаме сериали и да правим секс на отворени врати из цялата къща. Не мога да си представя да не мога да се разхождам по бельо, да си седя с подноса с храна пред телевизора и куп други неща, които не бих могла да правя с други хора в къщата. Мога да си оставя къщата разхвърляна, мога да я почиствам, когато реша или да готвя и да гледам телевизия и да пия вино до сред нощ. Ти не искаш нищо ненормално. Но цената на подобна свобода е висока, макар и не непоносима.

Проблемът е, че в тази къща това няма да стане. Никога!!! Ти винаги ще си на гости и ще трябва да се съобразяваш с домакините. Ако имаш деца, играта ще загрубее. Повярвай ми, примери бол и все с лош край. Виждам, че си интелигентен човек, имаш уважение на свекърите, просто си се изнервила до краен предел и ако продължаваш така, рискуваш животът ти да се превърне в низ от битови ситуации, които да те тормозят и само за тях да си говориш. Забелязала съм, че много хора, които имат тези проблеми, така се фиксират върху тях, че стават като латерни, които ровят и чоплят в злободневни случки, които да ги убедят, че те са прави. Но, решението е да се вземе решение.

Приятелят ти трябва да бъде поставен пред ултиматум. Съжалявам, аз не съм привърженик на подобни мерки, но в такава ситуация трябва да избира. Защото на него си му е добре у дома, но ти вече не можеш да търпиш. Няма да сте първите, нито последните, които плащат наеми или кредити. Стига и двамата да имате волята за това. Повярвай ми, няма среден път. Или оставате и се примиряваш и търпиш, или се изнасяте. Не си мисли, че нещата ще се оправят от само себе си. Напротив, ще стават по-лоши и те при вас, вече стват по-лоши. Виждам, че не си от наглите снахи, които отиват в чужда къща и започват да се разпореждат като у дома си. Но просто разбери, че всеки дом има една стопанка и в този дом, това не си ти.

Проблемът не е свеки, а приятелят ти. Глупави са съветите да го разкараш, но трябва да го убедиш, накараш, заставиш да се изнесете. Смяташ ли, че ако поставиш въпроса ребром и дори се изнесеш без него, ще те последва? Ако му предложиш схема как да изплащате жилище, с план и финансова обосновка? Или просто му обясниш, че си на границата на нервите си и искаш на всяка цена да се изнесете? Как ще реагира той? Защото решението е и в неговите ръце.

# 73 18 юли 2007, 16:58 ч.
  • Мнения: 1 172
Лолита, това, че отговаряш остро на мненията, които не ти харесват, са го забелязали и много други. Не само аз. За справка - виж последните мнения. Човек, който реагира така, не е готов да отстъпва. Това ми е мнението. Отричай го колкото искаш, на мен не ми пречи. 
Но този стил не води до нищо добро. Ако така споделяш проблемите и неволите си и с близките си, едва ли ще си в кой-знае колко силна позиция. По--вероятно е да си заслужиш определения като "вечно недоволна", "не знае какво иска", "винаги другите са й криви" и т.н. и да си изгубиш събеседниците. 

Лек ден и дано успееш да си решиш проблема.

# 74 18 юли 2007, 17:40 ч.
  • Мнения: 6 718
Искаш да живеете отделно с приятеля ти. Поставяш си го за цел и почваш да копаш. От тръшкане, пиене на успокоителни и "зъбене" във форума, файда няма.
1. Проучваш пазара на недвижими имоти и се ориентираш кое колко струва. Нова, старо строителство, нужни ремонти, кога може да се нанесете и т.н.
2. Виждаш колко пари ще ви трябват и почваш да мислиш как да се снабдите с тях.
3. Проучваш условията за кредит в няколко банки. Ипотечни и потребителски кредити, лихви, срокове за погасяване, вноски, необходими доходи и подобни такива.
4. Правиш бизнес план по колко пари на месец ще ви струва, колко ще ви остават, как ще живеете с това което остава, колко години така.
5. Написваш на чисто, събраната по горните точки информация и привикваш приятеля си на сериозен разговор. Представяш му плана си и решавате какво правите.
Има и още, но това за първо време стига. Не се тръшкай, а се захващай с дела.
Успех. 

# 75 18 юли 2007, 17:44 ч.
  • Мнения: 1 897
Цитат на: Dincho в ср, 18 юли 2007, 17:40
Искаш да живеете отделно с приятеля ти. Поставяш си го за цел и почваш да копаш. От тръшкане, пиене на успокоителни и "зъбене" във форума, файда няма.
Подкрепям!

# 76 18 юли 2007, 17:45 ч.
Цитат на: Dincho в ср, 18 юли 2007, 17:40
Искаш да живеете отделно с приятеля ти. Поставяш си го за цел и почваш да копаш. От тръшкане, пиене на успокоителни и "зъбене" във форума, файда няма.
1. Проучваш пазара на недвижими имоти и се ориентираш кое колко струва. Нова, старо строителство, нужни ремонти, кога може да се нанесете и т.н.
2. Виждаш колко пари ще ви трябват и почваш да мислиш как да се снабдите с тях.
3. Проучваш условията за кредит в няколко банки. Ипотечни и потребителски кредити, лихви, срокове за погасяване, вноски, необходими доходи и подобни такива.
4. Правиш бизнес план по колко пари на месец ще ви струва, колко ще ви остават, как ще живеете с това което остава, колко години така.
5. Написваш на чисто, събраната по горните точки информация и привикваш приятеля си на сериозен разговор. Представяш му плана си и решавате какво правите.
Има и още, но това за първо време стига. Не се тръшкай, а се захващай с дела.
Успех. 

може и вариянт сингъл да си направи за всеки слу4ай

# 77 18 юли 2007, 18:10 ч.
  • Мнения: 6 718
Цитат на: gioia в ср, 18 юли 2007, 17:45
може и вариянт сингъл да си направи за всеки слу4ай

не може, а трябва. Всеки трезвомислещ има освен план А и план Б.

# 78 18 юли 2007, 21:36 ч.
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Лолита, с мъжа ми не сме живяли толкова години под наем само защото така ни е по-весело. Знам какво е да се живее със свекъри. И колкото и да са свесни хората, ти там си просто на гости, независимо какво казват, правят или ти какво правиш. Ти ще си чужд човек. И като такъв няма как да можеш да се държиш като у дома си. Ще трябва да си мълчиш когато свекървата си говори по телефона на вечеря, когато казва какво ще се готви, кога ще се пере, ще идват ли гости, та дори за това какъв цвят са ви чаршафите (примерно). И пак като чужд човек, на тях в един момент ще им писне от дребните сблъсъци с теб, и тогава ще започнат битките между снаха и свекърва. Наистина правиш остри изказвания, от което и аз си правя извода, че не си готова за това. Само ще си разореш като нива нервите и после ще се чудиш как се е стигнало до тук. Така нестава.....

# 79 18 юли 2007, 22:12 ч.
  • Мнения: 22 444
Цитат на: ЛОЛИТА в ср, 18 юли 2007, 10:46

Не мисля че е много приятно за всички на масата когато се храниме в мълчние и гледаме ТВ, да не можем да чуем нищо зашото някои си решил да хване тънката тарифа след 9ч. и да си говоти докато яде, нямам нищо против че си е в къщи да си говори по 100ч., но да не е на масата докато се храним , поне мен така са ме възпитали?
[/quote]

Аз изобщо пък не мисля, че мястото на телевизора е в кухнята, както и на телефона.
В кухнята човек сяда, за да се храни, а не да гледа телевизия или да разговаря по телефона.
Може би съм малко крайна, но смятам, че храненето изисква спокойствие.

# 80 19 юли 2007, 09:21 ч.
Това за план А и Б много ми хареса! Laughing Знам , знам , че трябва да излезна с ясна позиция и план, но когато искаш нещо трябва да се обосновеш, аджаба за какво го искаш. Няколко пъти съм се опитвала да разкажа за нещо което е станал, битови дребни ужасно дребни неща, но моята половинка не зацепва, ако тръгна по остро да критикувам ми се отговаря остро и непреклонно. Не знам какво трябва да стане за да го убедя че трябва да вземе това решение.
Той хиляди пъти ми е повтарял , това е домът ти, искам да се чувстваш у вас си и на мене ми ставаше толкова мило и се радвах на думите му че просто не мога да му кажа " това е невъзможно" и търпях и търпя.........Понякога се чудя защо нещата които си искал най-много да ти се случат се случват най-трудно...... Не искам да го карам чрез " насилствени " мерки да напусне дома си който толкова много му харесва, не ми изглежда честно. Искам той да има тази потребност да почувства моята тъга и да откликне на нея като запретне ръкави. Вчера се заговорих с братчетка ми тя имаше подобен проблем но те - родителите в крайна сметка отстъпиха и отидоха на друго място, така като гледам това тука няма да се случи. Близките ми хора казват да не се предавам, че човечето ми е много свестено и ме обича, всички ми казват колко много ме обичал ( даже и негови приятели когато сме на по чашка ), а моето същество вътрешно се чувства като оковано. Защо са такива телета тия мъже като хипнотизирани са понякога вярват на хиляди небивалици, а очевидното не го виждат

# 81 19 юли 2007, 10:17 ч.
  • Мнения: X
Лолита,
мъжете понякога са телета, защото ние не заявяваме ясно какво искаме и защо. Не можеш да промрънкваш от време на време, че свеки направила еди какво си, да се аргументираш с някакви битовизми и да очакваш такова сериозно решение. Или обясняваш с думи прости, че се чувстваш окована и не можеш повече, или търпиш и редуваш моменти, в които не издържаш или ти става мило, че милото си обича дома. Не очаквай мъжете да четат мисли. Да откликне, да почувства твоята тъга... Мисля, че искаш твърде много, при положение, че той дори не знае ти как се чувстваш.

Да очакваш някой да се изнесе от дома си... По-добре недей. Не само, че не е честно към хората, които са си градили дома цял живот, но и е малко странно, при положение, че нито сте женени, нито имате деца. Просто, ако искаш нещо в живота си, не очаквай някой друг да ти го даде. Човек трябва да има разумен план за живота си, който да изложи на най-близкия си човек, ако желае той да се включи. Само с мрънкане и недомлъвки не става...

# 82 19 юли 2007, 10:24 ч.
  • Мнения: X
 Подкерпям напълно малко мишленце, и искам само да добавя, че мила Лолита, тук няма да намериш решение на проблема си, а още повече, ще се объркаш. Всичко е ясно - обичате се много и искате да сте заедно. Остави нещата просто да се случат и не насилвай нищо, след време може би той ще поиска да бъдете самостоятелни, а може би на теб ще ти хареса. Не всичко в живота става по план....сега ще имам собствено жилище, а сега мъж, а сега деца и после работа.....понякога хубавите неща се случват непланувано...Остани там и бъдете щастливи, правете компромиси а времето ще покаже дали това правилния вариант за ТЕБ. Подчертавам за теб, защото за много жени тук това съжителство е неуместно, а за такива като мен - обратното. Затова изчакай да се убедиш сама за себе си. Пожелавам ти любов и късмет.

# 83 19 юли 2007, 14:17 ч.
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Цитат на: Как`Сийка в вт, 17 юли 2007, 07:07
Цитат на: Angel^wings в пн, 16 юли 2007, 23:09
Ами в това е проблема на повечето тк...че мъжете им не искат и да чуят за квартира или жилищен кредит....как ще се отделят от мама.

АЗ пък да попитам къде спахте и защо бляхте, преди да се съберете? Не ги ли решихте тези неща предварително?
Или схемата е: запознанство-секс-хайде да си играем на семейство, ама при мама и тати, да ни подундуркат още малко... И това в рамките на 2-3 дена?
То за тези неща се мисли предварително, мили мои! Единственото, което не подлежи на планиране, са децата. Там вече е божа работа. Но, понеже все още битува идейката да си хванеш богат мъж с кола и жилище (което често върви в комплект със свекитата, ама отде толкоз акъл да се сети човек), сега няма да ми ревете.  Naughty
Кой както си го направи този живот, така ще си го живее. И да хленчи, и да не хленчи, това е, Минке, положението...

Аз обаче съм останала с впечатлението, че обикновено по-богатите мъже стоят по-далеч от майките си...или поне не живеят с тях...тъй че такива като нас са двойно прецакани хем бедни,хем без къща  hahaha Живот ли е да го опишеш.
Проблема е в надеждата!
Тази която ни вярва че сега нещата може да са така,но утре ще е по-добре.
Аз разбрах че такова нещо няма!Както тръгне каруцата,така продължава до края.
Лошото е че когато се осъзнаеш е вече късно!
И ако играта бе само да хи хванем някой който да ни издържа, то мъжете без установено жилище.....щяха да умират в самота.

# 84 19 юли 2007, 15:01 ч.
  • Мнения: 486
Аз бях в ситуация подобна на твоята,но  Naughty от година и половина живем сами.Свекърва ми е добър човек , но няма начин да се чувствам 'в къщи' там където живее и тя.Мъжа ми така и не разбра защо не ми е конфортно да живеем всички дружно, но аз не издържах и си тръгнах -изнесох се на квартира обясних му че може да живее при мен ако иска имше много разговори и убеждаване от негова страна що за глупост исдкам и колко е непрактично , пари.... Naughty аз не се дадох и сега си живеем сами и той е много доволен от този факт, сигурно не си и спомня колко се противеше на идеята.Но аз съм финансово независима и много ясно показах че го искам , но по моя начин.С половинката ми много се обичаме, но аз не можех да живея по този начин и да съм щастлива.Рискувах да го загубя, но иначе не си представям живота ни заедно и щастливи каквито сме сега.Едва ли съм ти помогнала с моята история.

# 85 19 юли 2007, 15:27 ч.
  • Мнения: 668
Цитат на: desi.a в пн, 16 юли 2007, 18:25
аз мога да те посъветвам,от цялата ситуация да спечелиш ти.ами нека ти готвят,нека пускат пералня,само че ги научи по тактичния и благ начин,да ти угаждат и на теб.
тогава ще си живееш приказно.
познавам такива жени,свекърва им ги боготвори,и прави всичко за тях,а те са по кафетата и като се приберат им се сервира и отсервира.щом е така към мъжа ти ,ами направи го да е така и за теб.
в едно съжителство печели по-големия дипломат.
а по въпроса за това че мъж ти е свикнал да го глезят ,ами тежко ти ако останете сами,затова използвай майка му да му тича след задника докато може,пък и след твоя.Бъди умна и ще спечелиш.

аз живея по този начин, не е причина за гордост, но след като 1г. се опитвах да променя държанието на майката на съпругът ми и правилата вкъщи като цяло, се оставих и мен да ме глези, още повече, че ходя на работа и имам 2 деца. За някои може да звучи ужасно детинско и безотговорно двама възрастни да бъдат обгрижвани като деца, но свекърва ми е много добра жена и го прави с удоволствие, тя живее за нас 4-мата /вдовица е и съпругът ми е 1 дете/. Ние също се грижим за нея финансово. Освен това апартаментът ни е подреден, така както на нас ни харесва, но тъй като имаме еднакъв вкус, дори нещата купени от нея ми харесват.
а, да опитвах се да променя нещата в началото, защото за мен никога, никой не се грижил така и го смятах за нередно, но сега ми харесва.

ПП: Тя има и друг апартамент и когато ние сме отпуска, тя отива там и в тези моменти, ние с мъжът ми си разпределяме задачите и се глезим взаимно. Живее с нас, за да ни помага с децата.

Последна редакция: чт, 19 юли 2007, 15:34 от Леси

# 86 19 юли 2007, 15:47 ч.
  • Мнения: 668
Цитат на: malko_mishlence в ср, 18 юли 2007, 16:47
Лолита, аз малко късно се включвам и не знам дали ще ти бъда полезна особено, защото аз съм другата крайност - пълната независимост. Не мога да си представя да не мога през уикенда да се излежавам с любимия до обяд с кафето и кучето в краката ни, да гледаме сериали и да правим секс на отворени врати из цялата къща. Не мога да си представя да не мога да се разхождам по бельо, да си седя с подноса с храна пред телевизора и куп други неща, които не бих могла да правя с други хора в къщата. Мога да си оставя къщата разхвърляна, мога да я почиствам, когато реша или да готвя и да гледам телевизия и да пия вино до сред нощ. Ти не искаш нищо ненормално. Но цената на подобна свобода е висока, макар и не непоносима.


Ох, когато ти се роди дете, тези неща също не можеш да ги правиш... освен ако не оставиш детето на някоя баба! Laughing

# 87 19 юли 2007, 15:50 ч.
Не прочетох всички коментари, но реших да кажа в какво вярвам убедено и имам доказателства от личен опит.

Всеки мъж е потенциално мамино синче - всяка майка обича сина си безрезервно. Както и всяка майка и татко - дъщеря си.  Съжителство на младото семейство с някое от двете възрастни двойки е разрушително за младото семейство. Квартири, лишения, whatever - всичко си струва, за да има младото семейство отделен живот. Врата до врата или апартаменти в един вход - забравете! Освен това животът отделно помага за запазване на прекрасните отношения между поколенията - 4-5 пъти в годината се събират по някакъв повод, и се обичат безкрай!

За да може това да се случи, най-добре е децата да получават ранна самостоятелност. Един мъж на 25-30, който още си живее с родителите - мъка, мъкаааа! Не е невъзможно, но трябва сериозен разговор и подреждане на приоритетите!

ПП Да живееш в един дом с родителите на партньора си е като да си партиен активист, който членува в СДС и БСП едновременно! Хем се чувстваш предател през цялото време, хем никога не можеш да прокараш собствената си платформа!

# 88 19 юли 2007, 16:26 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Леси в чт, 19 юли 2007, 15:47
Цитат на: malko_mishlence в ср, 18 юли 2007, 16:47
Лолита, аз малко късно се включвам и не знам дали ще ти бъда полезна особено, защото аз съм другата крайност - пълната независимост. Не мога да си представя да не мога през уикенда да се излежавам с любимия до обяд с кафето и кучето в краката ни, да гледаме сериали и да правим секс на отворени врати из цялата къща. Не мога да си представя да не мога да се разхождам по бельо, да си седя с подноса с храна пред телевизора и куп други неща, които не бих могла да правя с други хора в къщата. Мога да си оставя къщата разхвърляна, мога да я почиствам, когато реша или да готвя и да гледам телевизия и да пия вино до сред нощ. Ти не искаш нищо ненормално. Но цената на подобна свобода е висока, макар и не непоносима.


Ох, когато ти се роди дете, тези неща също не можеш да ги правиш... освен ако не оставиш детето на някоя баба! Laughing


Децата са друго. Когато ги има, знаеш, че доброволно си се отказал от това удоволствие, а не защото живееш с друг, в неговата къща и това не ти се полага.

# 89 19 юли 2007, 16:43 ч.
  • Мнения: 668
Цитат на: malko_mishlence в чт, 19 юли 2007, 16:26
Цитат на: Леси в чт, 19 юли 2007, 15:47
Цитат на: malko_mishlence в ср, 18 юли 2007, 16:47
Лолита, аз малко късно се включвам и не знам дали ще ти бъда полезна особено, защото аз съм другата крайност - пълната независимост. Не мога да си представя да не мога през уикенда да се излежавам с любимия до обяд с кафето и кучето в краката ни, да гледаме сериали и да правим секс на отворени врати из цялата къща. Не мога да си представя да не мога да се разхождам по бельо, да си седя с подноса с храна пред телевизора и куп други неща, които не бих могла да правя с други хора в къщата. Мога да си оставя къщата разхвърляна, мога да я почиствам, когато реша или да готвя и да гледам телевизия и да пия вино до сред нощ. Ти не искаш нищо ненормално. Но цената на подобна свобода е висока, макар и не непоносима.


Ох, когато ти се роди дете, тези неща също не можеш да ги правиш... освен ако не оставиш детето на някоя баба! Laughing


Децата са друго. Когато ги има, знаеш, че доброволно си се отказал от това удоволствие, а не защото живееш с друг, в неговата къща и това не ти се полага.

Когато отидеш да живееш с избраника си в къщата на родителите му също доброволно се отказваш от тези удоволствия, защото доброволно отиваш там  и го правиш, защото обичаш този мъж, искаш да живееш с него. А когато не искаш, или си оставате да живеете отделно, докато не се намери вариант да живеете самостоятелно заедно, или прекратявате взаимоотношенията си.

# 90 19 юли 2007, 17:15 ч.
  • Мнения: X
Леси, това ми е абсолютно ясно. Неслучайно съм избрала да плащам наем, но да съм независима от родители или свекърва. Ти пък си попаднала на добра свекърва и си избрала живота с нея. Просто ми е чудно как живеят момичета, които хем ги сърби, хем ги боли. Не искат да се съобразяват с някого, ама и пари за наем не им се дават...

# 91 19 юли 2007, 19:05 ч.
  • Мнения: 1 172
Цитат на: Angel^wings в чт, 19 юли 2007, 14:17

Аз обаче съм останала с впечатлението, че обикновено по-богатите мъже стоят по-далеч от майките си...или поне не живеят с тях...тъй че такива като нас са двойно прецакани хем бедни,хем без къща  hahaha Живот ли е да го опишеш.
.

А ще те успокоя, че и богатите плачат. Имам познат, който купува къща за семейството си, но в съседния парцел вдига и за мама и тате. А мама е винаги в неговата къща и дава мнение за всичко, дори на своя глава поръчва мебели,които пък той не може да изхвърли въпреки че не му харесват... Една хармония, една приказка... само не знам жена му как се е вкарала в този филм. Всъщност купува и вдига са малко неточни, защото заедно с жена му въртят бизнеса си, но човекът просто не може да се отдели от мама. А неговата мама е много властна...

# 92 19 юли 2007, 21:37 ч.
  • Мнения: 95
Не мога да повярвам. Все едно чета моята история.
Живяхме при родителите му. По-точно при баба му (която го е отгледала като мъничък) и баща му.
Аз гледах детецнето, бабата готвеше, шеташе, глезеше го. Просто исках собствен дом, сама да сготвя, да му сложа на масата, да пусна пералнята и т.н. Да бъдем отделно семейство.
Но аз имах проблеми и от страната на баба му. Тя не ни искаше в къщата. Пречех й. Тя все ме командваше и се налагаше. Имаше закон за всичко. Напр. да се изчакваме, когато ставаше въпрос за хранене. Била съм гладна, но съм търпяла.
Не можахме да се разберем. И въпреки, че ТОЙ виждаше, че аз се чувствам неудобо не пожела да намери решение. Тръгнах си с детенцето и разбрах, че той винаги е предпочитал нея пред новото си семейство.
Това е истина, даже споделих преди време във форума.
Дано поне да си в добри отношения с родителите му, но все пак....
Жеая ти всичко да се оправи и да стигнете до разумно решение.
Аз винаги съм искала собствен дом и сега го имам (макар и без него).

# 93 20 юли 2007, 11:48 ч.
Не изчетох всичко, което са те посъветвали преди мен, но в случая мисля, че е най-добре да споделя как аз се справих с подобна ситуация.
Първо мрънкането, молбите, разговорите на тема "да заживеем сами" не помагат. Мъж, на тази възраст, свикнал да не се отделя от майка си, не е възможно да бъде преместен само с думи от родителското жилище. Казвам го, защото аз загубих 8 години от живота си в увещания да се изнесем и във вяра на обещанията, че той е съгласен, че това непременно ще се случи, но сега трябва първо да стане еди какво си... и така цели осем години.
Трябва да кажа, че моята свекърва не е усойница, не ми е създавала проблеми, изцяло тя готвеше и чистеше, дори спалнята ни беше на отделен етаж /но кухнята обща/. Естествено, една кухня винаги е тясна за две жени, опитах се да си направя мъничка кухничка на отделния етаж и сама да се грижа за нас, но тя непрекъснато ни канеше да похапнем при нея, да слезем да се видим и така практически всяка свобона и несвободна минутка прекарвахме при нея. Стараеше се жената да ми угоди, но това не беше моя дом, нещата не бяха по моя си начин. Имах възможност и желанието да живеем сами, съпруга ми ме боготвореше, но му харесваше да живее при майка му.
След като разговорите не помогнаха, след като осъзнах, че обещанията се дават, но никога няма да бъдат изпълнени, реших, че трябва нещо аз самата да променя. Моята баба беше на 82 години и живееше сама в апартамент, който беше прехвърлен на мен. Това беше повода, който използвах, за да го измъкна от къщи - жената е стара и вече не може да живее самичка, трябва аз да се грижа за нея, нали ми оставя апартамент. С много голямо неудоволствие той отново обеща, че ще се преместим, но поне да си ремонтираме стаята, в която ще живеем, а дотогава ще се при майка му. Добре, почна се един ремонт на една стая... цели десет месеца минаха, а края му не се виждаше, накрая вдигнах скандал, ремонта приключи след 2-3 дни, купихме нови мебели, стаята беше готова, багажа наполовина преместен, аз тактично изчаквам той да реши и да каже, че от утре сме при баба ми, но уви... отново си живеехме при мама. Стиснах зъби и цял месец бях най-добрата, най-милата, най-сладката женичка на света. След работа той бързаше да се прибере вкъщи, защото казваше, че е много щастлив. Е, може да звучи подло, но точно този момент чаках - един хубав ден му заявих, че вечерта ще съм в новата ни стая, той да се прибира където иска. Дойде при мен.
После не му беше лесно да живее с бабата. Не че имаха някакви търкания, просто той най-после видя какво е да живееш с друг непознат човек, колкото и добронамерен да е той.
От тук нататък следваше немалка борба с желанието на майка му да ходим през седмицата вечер на гости, да спим там събота и неделя, но това беше по-лесната битка, нещата постепенно си идват на мястото.
Живяхме така с моята баба 3 години, преди няколко месеца тя почина. Сега отново съм подложена на атака от страна на майка му да се върнем в огромната къща и да дадем апартамента под наем. Съпругът ми мълчи по този въпрос, а аз си мисля, че той постепенно започна да свиква да сме само двамата.
Това беше моята битка за самостоятелен живот. Съжалявам само, че изгубих много време преди да премина от думи към действие.

# 94 20 юли 2007, 15:53 ч.
  • Мнения: 925
Навремето имах връзка с момче , накоето майка му се държеше по същия начин
Нещата стигнаха до свадба. Предварително с Нея бяхме уговорили нещата /както тя искаше /
и когато се събрахме официално моите и неговите родители стана АД. Няма да се впускам в подробности - не искам да си спомням. Но тогава осъзнах че той за МАМИ е готов на всичко
Само МАМИ да е добре , както каже МАМИ .  След 2 дни му казах че сватба няма да има, не му държеше да излезе с мен на квартира. И до ден днешен НЕ съжалявам. По 100 пъти на ден балгодаря на бога че преодолях чувствата си и скъсах с него ,защото живота ми щеше да бъде Ад
Намери сили и се махай от там

# 95 20 юли 2007, 16:28 ч.
  • Мнения: 95
Цитат на: Наталия Сотирова в пт, 20 юли 2007, 11:48
.......
Завиждам ти на търпението. Аз едва издържах 10 месеца, но бях убедена че няма да го пречупя. Така и стана, защото той остана при баба си.
Ебаси мъжете  fight

А към авторката - постави му ясно въпроса. Поне аз така направих. Дай му време да помисли, но малко. И тогава действай.

Последна редакция: пт, 20 юли 2007, 16:33 от mama na Mishi

# 96 20 юли 2007, 16:51 ч.
  • Мнения: 2 885
Цитат на: Как`Сийк  … 7 юли 2007, 07:07
АЗ пък да попитам къде спахте и защо бляхте, преди да се съберете? Не ги ли решихте тези неща предварително?

Бягай докато си млада и без деца.

Последна редакция: пт, 20 юли 2007, 16:58 от немирница

# 97 20 юли 2007, 19:02 ч.
  • Мнения: 423
Аз съм живяла при родителите на съпруга ми, и макар да не мога да кажа една лоша дума за този период от живота си (около 3г.), винаги сме си говорили, че ако ня бяхме се изнесли, сега може би нямаше да сме заедно. колкото и да се разбира човек с родителите си, или с тези на половинката си, всяко семейство трябва да е самостоятелно, да има свой собствен дом, отделно домакинство или както го наречете там. Ако не можете да имате това и трябва да живеете цял живот в чужда къща -защото за теб това винаги ше си остане чужда къща, вземи едно единствено решение -готова ли си цял живот да правиш компромиси, да се съобразяваш и да си на гости, в името на любовта към мъжа ти. Готова ли си майка му да продължава да го пере, глади и да му готви, да гледа децата ти, да се меси в разговорите ви, в споровете ви, в начина ви на живот? Защото ако не си, трябва да намериш начин да заживеете сами или да го оставиш. И най вече - поговори за това с него. Той едва ли има представа какво се случва в твоята глава.

# 98 22 юли 2007, 04:59 ч.
  • Мнения: 1 817
Не съм чела какво са ти отговорили момичетата, но аз не бих живяла със свекърва си, защото тя никога не би ме приела като нейно дете! Мисля, че имаш много сериозен проблем! Обаче има решение! Накарай ги да се направи ремонт и да се отделят 2 жилища в тази къща. Тогава ще имате като семейство своя тверитория и ще ти бъде къде, къде по-спокойно! Дано се разберете! Hug  bouquet

# 99 30 юли 2007, 01:32 ч.
  • Мнения: 94
Здравейте момичета. Досега не съм писала във форума но тази тема направо ме разби. Все едно чета за сериала Всички обичат Реймънд. В главната роля обаче винаги е някой мъж който мисли че никога няма да му е добре ако НЕ е при мама.
Аз живея в обстановка която скоро може и да стане подобна.  от три години сме заедно и вече мислим за деца, собствена къща и .... така до сбъдването на семейната идилия.
Родителите на любимия предложиха да ни купят къща и сега не мога да обясня на половинката защо неискам!!!! Става въпрос за къща точно на тяхната улица. Направо виждам как майка му ще идва през 5 минути (ако не се пренесе у нас) да ни ''помага с нещо''. Стискайте палци това да не се случи.

До авторката на темата: Никога не съм живяла със свеки и се надявам да не ми се налага. Но определено разбирам за какво става въпрос.Имах съседка която влезе в психо-то за няколко дни след 2 години семейна идилия с нейното свеки. Сега са в друг град а на майката не и е позволено да идва на гости. Момчето на мама разбра че нещо не е наред когато видя жена си да замерва с леген майка му, понеже не е издържала на коментара че не можело да се накисва някаква си дреха повече от 5 минути.
Късмет!Бягай-ако наистина държи на теб и те обича ще те последва.

# 100 30 юли 2007, 06:54 ч.
  • Мнения: 384
Е пипнахте ме по болната тема.
Майка ми живее 35 години със свекърва си, моята баба, но мога да кажа че тя е късметлийка / става дума за майка/ Вкъщи винаги е ставало това което иска майка, баба само казва :" Каквото Дорито каже това ще е"
Само че аз нямах в началото чак такъв голем късмет. Оказа се че съпругът ми е мамини синче, едно на мама и тате след 3 спонтани аборта/ разбирам я свекърва ми и за това не и се сърдя , не много де/.Много я уважавам жената, ама все си мисли че синът и е много изморен или е болен. ако знаете колко болести има дето ги няма Laughing
Но имах просто късмет, съпругът ми спечели зелена карта и отначало се дърпаше да пътува, но майка му му каза това ви е късмета трябва да пробвате. Е сега да го видите това мамино синче, мъж за чуду и пример е на жена  си и на сина си, ходи на работа и аз ходя де, гледа синът си поне 9 часа на ден, сменя памперси, днес дори беше на готвил. повечето болести вече му ги няма и най важното вече не е голяма циция. мога да кажа че от тази промяна има две доволни жени- аз и майка му. минала пролет като си ходихме тя беше буквално възхитена колко много се е променил и колко самостоятелен и отговорен е станал " Миме не мога да повярвам колко много си го променила браво на теб" Е аз нищо не промених просто живеем сами Laughing

# 101 30 юли 2007, 08:25 ч.
  • Мнения: 3
Цитат на: Dincho в ср, 18 юли 2007, 17:40
Искаш да живеете отделно с приятеля ти. Поставяш си го за цел и почваш да копаш. От тръшкане, пиене на успокоителни и "зъбене" във форума, файда няма.
1. Проучваш пазара на недвижими имоти и се ориентираш кое колко струва. Нова, старо строителство, нужни ремонти, кога може да се нанесете и т.н.
2. Виждаш колко пари ще ви трябват и почваш да мислиш как да се снабдите с тях.
3. Проучваш условията за кредит в няколко банки. Ипотечни и потребителски кредити, лихви, срокове за погасяване, вноски, необходими доходи и подобни такива.
4. Правиш бизнес план по колко пари на месец ще ви струва, колко ще ви остават, как ще живеете с това което остава, колко години така.
5. Написваш на чисто, събраната по горните точки информация и привикваш приятеля си на сериозен разговор. Представяш му плана си и решавате какво правите.
Има и още, но това за първо време стига. Не се тръшкай, а се захващай с дела.
Успех. 
Peace
Аз лично не бих могла да търпя някой да ми се меси в домакинството и да ми казва това е правилно, това - не, прави това - така, другото иначе и да не мога да се отпусна, да полегна, да почета на спокойствие, защото може да се приеме, че нищо не правя. Това за мен не е живот. Така, че помисли дали ТИ не би могла да си купиш на твое име жилище, дори и малко, говори с родителите си дали ще ти помогнат, разучи нещата за кредит и ако си купиш апартамент или гарсониера, се премести веднага. Ако той не иска да те последва, значи не те обича.

# 102 30 юли 2007, 17:13 ч.
Еххх не е лесна нашата  Laughing и аз живея със свекърва и те разбирам напълно но да ти кажа имаш два варианта или да тропнеш с крак (което между другото не те съветвам) и да кажеш или аз или те.Или да направиш компромис но малък.Например аз направих останах но поставих въпроса така искам отделен живот и нещо което наистина е важно кухня, не мама да готви.И ако решим да закъснеем вечерта да влезе с гръм и трясък в спалнята (без да чука естествено) и да покани синчето на вечеря. А познай какво става ако откажеш  Mr. Green сърди се 5 дни не забравя да готви през това време естествено. Така че разбери дали изобщо смята да предприеме нещо без скандали и нерви така само ти се ядосваш и ако отговора според теб е не (да знаеш че няма да бъде ясен не или да ) винаги ще е уклончив но съм сигурна че можеш да разбереш какъв е и така. Ами бягай от там ще се съсипеш иначе. Пожелавам ти успех. А и не вярвай много много на обещания които започват със "скоро" искай точни дни и дати

# 103 8 авг. 2007, 12:44 ч.
Винаги има решение. Аз например веднага реших, че не мога да живея с техните. Отделихме се, отидохме на квартира, а сега си купихме жилище, за което те много ни помогнаха. Колкото по-далеч, толкова по-добре.

# 104 8 авг. 2007, 13:57 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Мисля, че ако имате деца, нещата ще се наредят ... ти ще си благодарня, че свекървата те отменя в грижите за мъжа ти, а като попорасне детето и за него ... не се тормози, ако не искаш да го напускаш , а той не ще да се изнесе, приеми нещата от положителната страна и си почини

# 105 8 авг. 2007, 16:19 ч.
Живях 1 и 10 мес. със свекърите.Чакахме нашето жилище да стане готово , но още на първия месец бях готова да изляза отново на квартира и да плащам и заем и наем.Напълно те разбирам как се чувстваш, и на мен не ми се прибираше още повече , че имаме и дете което тогава беше на около  годинка.По цял ден бяхме навън и се прибирахме (с детето ) само за спане, чувствах се не у дома , а като на квартира.Всичко в тази ситуация е дразнещо .Никаква самостоятелност.Влезеш в кухнята те (свекъра и свекървата ) там, отидеш в хола да гледаш телевизия там пък девера , пред банята и тоалетната опашка , купиш нещо  на детето гледат те в ръцете, от къде го купи, колко струва ...., излизате ли , с майка ти ли говори, въобще  спокойствие 1 минута няма .Да се скараш с мъжа си на спокойствие не можеш - пълен кошмар.Бях се изнервила до край.Мъжете тази ситуация не могат да я разберат , те са си в къщи при мама и при тате, но моето мнение е че ако не се изнесете сега , като се роди детето  пък съвсем няма да е възможно това , защото тогава разходите са още по - големи.Що се отнася до съветите на някой мами , че свеки ще помага за детето и  ще е винаги сготвено и ошетано , аз съм на мнение , че 1 жена може да се почувства истинска майка и домакиня , само ако тя сама върти къщата , нещата стават както тя ги вижда или направи и въртенето на бабата около внучето само образува нерви , отколкото да  е в помощ!

# 106 8 авг. 2007, 22:42 ч.
  • Мнения: 1 866
Лолита, какво да ти кажа...имаш проблем и не мисля че имаш кой знае колко голям избор. Честно казано, аз лично съм песимист по твоя въпрос. Не мисля, че може да промениш съзнанието на приятеля ти. Явно се разминавате доста по много важен въпрос и или трябва да се примириш със ситуацията (но не с успокоителни), или трябва да помислиш дали не е по-добре да намериш човек, с който да си пасвате по-добре що се отнася до вижданията за съвместен семеен живот. Аз лично заради подобен проблем прекъснах сериозна връзка, защото осъзнах, че няма да постигна нищо с убеждавания и цял живот ще си късам нервите. Просто хората са устроени различно и особено на тази възраст, на която е приятеля ти, нещата доста трудно могат да бъдат променени. Преди известно време една моя приятелка също напусна един мъж точно поради същия проблем. И мисля, че не сгреши, казах й че напълно я разбирам и че според мен е постъпила правилно. Това което ти казвам не е много обнадеждаващо за теб, но наистина не бих могла да те посъветвам с нищо, освен да си помислиш добре дали всъщност си попаднала на подходящия човек. 

# 107 9 авг. 2007, 11:13 ч.
  • Мнения: 730
Цитат на: gioia в пн, 16 юли 2007, 18:52
Мацка, бягай от там докато е време, млада си и без деца.

Това е и моето мнение.Трудно е,ако наистина има дълбоки чувства,но трябва разбиране от двете страни.Не мисля,че ще се чувстваш комфортно в такава обстановка.Синдромът "мамино синче" съм го изпитала на гърба си.

# 108 9 авг. 2007, 14:54 ч.
Здравей Лолита Simple Smile

Аз също живея със свекъра и свекървата. И мен много неща ме ядосват. И ние с мъжа ми скоро водихме разговор (не веднъж) да се изнесем. Но така му е по-удобно. Свекъра пере, простира, готви. Той ходи на работа много рядко (възпитател е) и има време за всичко. Действително нямаме самостоятелност, апартаментът се състои от трапезария и кухня, слети заедно, от спалня и от нашата стая. В трапезарията и кухнята се готви и яде, гледа се телевизия и се пуши. Т.е. там не мога да седя много, защото не гледат, каквото аз искам и пушат. Там ни е компютърът, затова понякога ми се налага да дишам цигарен дим и да се вмирисвам цялата. Но се прибирам по-често в стаята ни. Където няма място за нищо, буквално. Щом си нося зимните дрехи при нашите, представи си. Вкъщи е пълно с гардероби, които от своя страна са пълни с боклуци, но никой не ми каза: "ето тука си сложете дрехите, сега ще изхвърлим тези ненужни неща". Ще ги изхвърлят друг път, това са сериозни ценности.  Sunglasses И си е естествено, това са си техни неща. Това си е тяхната къща и техният живот вече 20 години. Скоро мъжът ми намекна пред майка си, че може би ще се изнесем. "Аууу, ами какво ще правим без вас, по цял ден ще се караме!" Е защо ние да сме длъжни да бъдем буфер между двама 52 годишни люде, които твърдят, че вече били стари и сили за нищо нямали?? И да се върти около нас животът им, при положение, че мъжът ми тази година ще стане на 30? Иначе са много добронамерени хората, не са ми казали никога и една лоша дума. Не знам какво би станало, ако им отнема синчето де...

Бих искала да разкажа и за банята, банята ни е ужасна наистина, но това никого не го дразни, освен мен. Те са си свикнали тя да изглежда по този начин, а именно с изпопадали плочки, наклонена, полупаднала мивка, мръсен таван и т.н. Едва се преборих за подвижен душ, след повече от година мъки!!! Да ми обяснят сега защо всички го ползват, като беше толкова безмислено да се купи. Та в банята сме и на бойлер, който се включва само на нощната тарифа!!! Почти изключително се и пере на нощната тарифа. Само дето не се готви нощем, а не сме бедни, и те и ние. Даваме им пари, фиксирана сума веднъж месечно. И освен това на мен не ми дават да правя нищо в кухнята, защото не знам как Simple Smile А аз готвех, преди да се нанеса у тях и то доста добре. Но не става сега, аз не мога. Най-много чинииите да измия.

Мъжът ми ми е обещал до година да се изнесем, това беше през април, следователно има още 8 месеца. Да бъдем по-стабилни финансово и да се изнесем. Сега чакам това да се случи, като от време на време говоря колко хубаво ще ни бъде. Но говоря само аз. Той не повдига темата никога.

# 109 9 авг. 2007, 15:04 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
О, в един апартамент е ужасно ...  Crazy ... дали си с вашите или с техните , все е ужасно

# 110 9 авг. 2007, 15:05 ч.
  • Мнения: 25 649
Цитат на: Snahichkata в чт, 09 авг 2007, 14:54
Мъжът ми ми е обещал до година да се изнесем, това беше през април, следователно има още 8 месеца. Да бъдем по-стабилни финансово и да се изнесем. Сега чакам това да се случи, като от време на време говоря колко хубаво ще ни бъде. Но говоря само аз. Той не повдига темата никога.

Внимавай, това не ми хареса! Не е зле да предизвикаш още един сериозен разговор и да получиш потвърждение на намерението му да се изнесете оттам. Имай предвид, че за него този вариант - да живеете при техните, е идеалният и изнасянето ще е компромис от негова страна. Гледай да му размахаш по-голям "морков" пред очите, за да не се налага да действаш с "тоягата".  Wink Laughing

# 111 9 авг. 2007, 19:23 ч.
Омъжих се на 18 години и заживях при свекър и свекърва, така една година. събрахме пари за гарсониера и тръгнахме да капарираме една. Моят свекър като ревна, щеше да получи удар. Какво щели да кажат хората, в таз голямата къща как щял да се шири той. И предложиха да слязат да живеят в приземния етаж. Така, направихме му ремонт, там има добри условия за двама човека. На етажа направихме голям ремонт, много пари дадохме. Така, обаче те все у нас. Като купя нещо все в торбите ме гледат. Да дойдат гости, те са следващите. В началото имаха ключ, но после сменихме патрона. Еми като ме няма влизат, гледат какво има в хладилника. Колко пъти съм заварвала различно от както съм оставила. Веднъж имахме гости, които бяха с деца и заедно слязохме на центъра на разходка (това беше преди да сменим патрона на бравата)разбира се не съм ушетала. През това време свекърва ми се качвала да ми шета, че щели да водят хора да ни оглеждат жилището, да видят свекър ми каква кухня е направил (той е дърводелец).  И ми направиха забележка да не оставям разхвърляно, че докато ме няма може да доведат някой да разглежда. От неприбраната маса се черпили даже. Такива истории съм преживявала, че ще ми трябват не знам колко страници. От три години се изнесохме от къщата, те се качиха на етажа (в който вложихме всичките си спестявания), но ние сме си виновни, млади и глупави.
СЪВЕТ КЪМ ВСИЧКИ СЕМЕЙСТВА - Далеч от родители. Дори да са на долния етаж, те пак са наблизо и си навират носа навсякъде.
Сега съм много добре. Рядко се виждаме и чуваме и много се обичаме. Гледат ми децата, когато се наложи.
ЛОЛИТА, имаш още време, говори с твоя приятел и му кажи всичко, което чувстваш, и той да избира. От това зависи твоя живот. Много е важно сега как ще потръгне. Да не съжаляваш горчиво един ден. Аз изгубих 8 години спокоен живот и много съжалявам за това. Не прави моята грешка. Ти си човек и имаш право да се чувстваш щастлива. Ако той те обича много и иска да те направи щастлива ще се съгласи да се изнесете.   bouquet

# 112 10 авг. 2007, 07:43 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 252
Цитат на: baby Leopard в ср, 18 юли 2007, 10:26
разбирам те на 100 % макар и да не живея "официално" с кадидат свекито. И не живея точно поради тази причина че имам собствено жилище 120 кв.м - обзаведено само чака някой принц да благоволи да "си събуе обувките и да влезе", но явно на мен ми е писано все на мамини синчета да попадам,които не желаят да живеят самостоятелно. На 26 години съм а имам връзка с третия пореден с такова закостеняло мислене, че не можел да е "заврян зет" а трябвало да живеем с мама му и татко му че сме си всички и да си помагаме. И той е на 34г.
Аз вече имам чувството че или няма самостоятелни мъже в Бг или на мен нещо ми има и трябва да приема факта да слушам "маминка" и аз като него. Отчаяна съм и се страхувам че ако се разделя и с този мъж ще остана цял живот сама Cry

Help!!!

Какъв заврян зет, като ще живеете в самостоятелно жилище? Това не го вдявам нещо. Какво значение има твое ли е или негово, ако ще си бъдете там сами?

# 113 11 авг. 2007, 15:07 ч.
  • Мнения: 95
Цитат на: secretgarden в ср, 08 авг 2007, 13:57
Мисля, че ако имате деца, нещата ще се наредят ... ти ще си благодарня, че свекървата те отменя в грижите за мъжа ти, а като попорасне детето и за него ... не се тормози, ако не искаш да го напускаш , а той не ще да се изнесе, приеми нещата от положителната страна и си почини
Не съм съгласна. Аз имам дете, но то не помогна нещата да са по-гладки. Нещата НИКОГА няма да се наредят, ако свекървата все се налага, защото си е в къщи, а снахата е "чуждата" и трябва да спазва законите й. Казвам го от горчив опит.

# 114 12 авг. 2007, 02:09 ч.
  • Мнения: 2 673
бЕгай докато е рано...
докато мечтата ти с трите деца не се е сбъднала..
по това което казваш, той май много не държи нито на това ТИ да въртиш домакинството, нито на това ТИ да го посрещаш вкъщи...

Дано да се изнесете, но ...ако не го направи мъжа ти, а почти съм сигурна, че няма да го направи....\ЗАЩОТО ДОСЕГА ЩЕШЕ ДА ГО Е НАПРАВИЛ\просто се махни

# 115 12 авг. 2007, 09:04 ч.
  • Мнения: 219
Първият ми мъж беше точно мамино синче,залепен плътно до полата и,винаги тя все права,все тя знае...
В двустаен апратманет живяхме 5 човека-как не ми се говори.
На всичкото отгоре тя се мешаше постоянно във всичко,злобееше към мене явно от ревност..
Това беше още една от причините да се махна оттам.
може да го разбере само който го е изпитал

# 116 12 авг. 2007, 17:57 ч.
  • Мнения: X
Не ви ли прави впечатление, че авторката вече не се включва в темата? Това какво ви говори?
Всички съвети са безполезни. Хората се оплакват, набеждават някой друг за малодушието си и липсата на смелост да направят нещо с живота си. От време на време изпискват пред някого, за да отпуснат от напрежението и после пак по старому.

Това правят 90% от хората, оплакващи се от лоши отношения с брачната половинка, с роднини, с  гадни шефове и т.н. И 200 страници със съвети да изпишем, няма смисъл...

# 117 12 авг. 2007, 18:39 ч.
  • Мнения: 207
С две думи той е мамино синче! не си проваляй живота щом майка му е на първо място! Да избира или теб или майка си!Аз не бих живяла със свекърва си, защото мразя някой да ми се меси и ако не му бях казала да направи избор от мен и нея сега щях да се намирам в твоето положение! Като се родят децата тогава ще го осъзнаеш ама ще е прекалено късно!

# 118 12 авг. 2007, 21:27 ч.
  • Мнения: 39
Цитат на: gioia в пн, 16 юли 2007, 18:52
Мацка, бягай от там докато е време, млада си и без деца.
Ако те обича ще избере теб


















# 119 12 авг. 2007, 23:10 ч.
  • софия
  • Мнения: 636
Махай се оттам. Нямаш работа с подобно мамино синче. А не искам и да те плаша ама щом този мъж до 34 години живее с родителите си, скоро или по-скоро никога няма да се откаже от удобния навик да му се угажда отвсякъде. Бягай докато си млада и без деца. Ще намериш друг човек, с когото да сбъднеш мечтите си. Ако останеш - по-лошо ще стане. Казвам тги го, защото знам какво е щастието да живееш самостоятелно със мъжа си

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата