Публикувана: 10 юли 2007, 12:10 ч.
Последно мнение: 12 юли 2007, 14:34 ч.

За бабите и исканата или не помощ след раждането ...

4 123
58
1

# 45 12 юли 2007, 10:04 ч.

Мнения: 374

Цитат на: Ulia в чт, 12 юли 2007, 10:02

Може и да прозвучи грозно, но след това,което изживях аз съм абсолютно против 'натрапената' и 'нежелана' помощ.Помощта е тогава,когато сме я потърсили и помолили за нея и то за конкретно нещо, а не за това за което бабата сама прецени,че ще е полезна.

# 46 12 юли 2007, 10:15 ч.

Мнения: 1 426

Цитат на: larado в вт, 10 юли 2007, 20:31

Цитат на: Nevada в вт, 10 юли 2007, 20:28

Ами, честно казано, първите 6 месеца не ми е и трябвала помощ: бебето си лежи кротко, яденето му осигурено, пералната му пере дрехите - два гоблена уших, докато почна да пълзи.

Завиждам ти, моята кака първите три месеца не спря да реве от колики. Аз и кенгурото бяхме едно цяло, а готвенето и простирането истинска акробатична атракция.

Да, така беше и при сестра ми... И нейната хубавица щом си отвореше очите, си отваряше и устата... Колко рев изрева това бебе, че и майка му покрай него... Да, това наистина е един от случаите, когато имаш нужда от заместник от време на време...

# 47 12 юли 2007, 10:20 ч.

Мнения: 689

Аз сама си приготвих и изчистих всичко предварително, а и след това сама се справях. Не че не са ми предлагали помощ, просто аз не искам някой да ми стои на главата и да ми вдига нервите, а и да ми дават съвети които не искам. Ако нещо не ми е ясно, естествено аз ще се обадя.
Постоянно ми се обаждат да ме питат нямам ли нужда от помощ. Даже напоследък ни питат: "Ако искате да отидете някъде (примерно на плаж), доведете Крис да го гледаме и си починете малко". Или пък: "Дайте детето да спи при нас, вие да може да се наспите както трябва". Е, не благодаря! Веднъж се случи и аз не мигнах изобщо цялата нощ. Като поотрасне малко ще го гледат. Аз за какво съм в майчински - някой друг ли да ми гледа детето?

# 48 12 юли 2007, 10:22 ч.

София
Мнения: 6 011

Аз бях сама два месеца преди да родя и месец след като родих.През това време помоща на майка ми беше неоценима-готвеше ми и всеки ден ми носеше.С всичко друго се справях сама,не ми се е натрапвала или досаждала.Родителите ми живеят съвсем близо и идват само да се порадват на внука си,нямам нужда от помощ.Със свекървата нещата седят различно /естествено Mr. Green

/.Беше дошла у нас ден преди изписването и остана още два дни.Буквално ми съдра нервите!Толкова глупави съвети и суеверия изслушах,че нямах търпение да си иде и не го криех.Ще дам само малък пример-аз в следродилна депресия,плача почти денонощно,имам проблем с кърменето,бебето реве почти постоянно.И на цялата тази идилия тя започва да ме критикува защо сме обзавели апартамента си така,при положение,че не е помогнала с нищо за въпросното обзавеждане! Twisted Evil

Живот и здраве ако имаме второ дете-идване само за няколко часа на изписването и довиждане!

# 49 12 юли 2007, 10:37 ч.

Мнения: 498

Да си призная:Да,помогнаха ми!По-точно САМО майка ми се сети да помогне.Тъй като ме приеха по-рано в болница жената изчисти,подреди,приготви за бебчо.След изписването ни седя 3 дни.Тя е млада баба (47г) и трябваше да се върне на работа,а пък и на мен ми дойдоха в повече тия 3 дни. Crazy

От там нататък само аз и таткото сме се справяли с всичко.Хубавото е че тя дойде в началото защото аз не можех още да ходя и вдигам тежко.Докато свеки не се и сети даже да дойде или да прати нещо по сина си за детето,да попита как се справяме….така че двете крайности…Но пък ако беше дошла… #Cussing out

Лошото че да не се сетят изобщо е обидно,но важното е че ти и таткото сте се справили сами и сте оправни хора! bouquet

# 50 12 юли 2007, 10:38 ч.

Мнения: 27 524

Ех, съжалявам, че при теб са в крайностите. Нищо, да ти кажа по-добре, иначе ще се изнервиш най-вероятно. При нас, знаеш, и да искаха, нямаше как, свеки предложи да дойде, но аз категорично отказах, оправихме се. Най ми тежеше недоспиването, а който и да беше дошъл да помага, нямаше как да кърми вместо мен, така че... Rolling Eyes

Предпочитам сами да сме си Simple Smile

Иначе и майка ми и свеки, мога да кажа, че са доста умерени, като сме си тук помагат много, но ме слушат и не досаждат, съобразяват се с моите разбирания и изисквания за отглеждане и хранене, не се бъркат и не коментират, ако не са съгласни. Не мога да се оплача.

# 51 12 юли 2007, 10:43 ч.

Мнения: 3 500

В началото всички искаха да помагат, а бебето спеше и го кърмех, друго нищо. Помощта им се изразяваше да ми се мотаят из краката, щото идвали да помагат с бебето, другото - домакинска работа, пране , гладене, чистене са си мои задължения. Сега, когато наистина имам нужда от помощ, защото Мона вече ходи и прави бели, а и аз работя, никакви ги няма - работят,, заети са , не могат. Rolling Eyes

Амън.

# 52 12 юли 2007, 10:46 ч.

Мнения: 701

Моята свекърва прозорците си не е измила още и цялата къща все едно е в ремонт,а аз може всеки момент да родя.Много много не я вълнува че бебе ще влиза в тази къща или че трябва да се почисти,а аз например немога да се справя с всичко.Виж за пред хората се тупаме в гърдите че внуче чакаме.
Как при тази немърливост ми кажете после да й позволя да ми гледа детето или да ми помага.Та тя чиниите си не мие както трябва!
Надявам се майка ми да ми помогне доколкото ще е възможно,че тя като идва в къщи физиономии се правят и от там нататък сами ще се справяме!

Знам че ще е доста тежко,но няма да сме първите нито последните!

# 53 12 юли 2007, 11:33 ч.

Пазарджик
Мнения: 162

Да си кажа честно наистина имах нужда от помощ след раждането, поне докато бебето не направи 15 дни smile3518

- чувствах се уморена и недоспала, но мислех че след като съпруга ми си вземе отпуска ще ми е добре. Обаче свекърва ми реши че непременно трябва да ми помогне smile3511

и си взе 10 дни отпуск- добре обаче бих предпочела да ме бе попитала въпреки че и без да ме пита й казах, че нямам нужда от помощ - или по точно бих предпочела майка ми да ми помага(е това последното не й го казах за да не я обидя), а тя каза (свекърва ми де) "Какво ще кажат хората- гледай снаха й роди а тя дори не иска да й помогне" smile3512

и така обаче нали живеем у тях нямаще какво да направя, но докато изтече отпуската на свекърва ми аз вече бях толкова изнервена че май завинаги ни се разрушиха прекрасните взаимоотношения от преди раждането smile3516

# 54 12 юли 2007, 13:43 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: koteto_24 в чт, 12 юли 2007, 11:33

докато изтече отпуската на свекърва ми аз вече бях толкова изнервена че май завинаги ни се разрушиха прекрасните взаимоотношения от преди раждането smile3516

При нас точно така се получи.

# 55 12 юли 2007, 14:13 ч.

Мнения: 2 309

Първият месец майка ми много помагаше - готвеше, чистеше, гладеше, грижата за бебето си беше изцяло моя. Постепенно почна да идва все по-рядко и сега се виждаме веднъж седмично да се порадва на детето. Свекърва ми е идвала един-два пъти в началото и толкоз. Предлагала е, но аз не приемах. И мойто беше от тези дето до 3 месец нон-стоп ревяха, тежичко беше, но и това мина.

# 56 12 юли 2007, 14:31 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Цитат на: Шани в вт, 10 юли 2007, 14:49

помощ или не, все от нашите.
А с тях комуникацията е лесна и блестяща. Каквото искам/е, това става Peace

Перфектни

Съвсем същото - и даже мъжа ми е на това мнение Mr. Green

Майка ми идваше вкъщи първите 3-4 седмици след раждането, готвеше, оправяше, миеше чинии - цялата домакинска работа беше на нея и на съпруга ми на ръцете. С бебето никога не ми се е бъркала и не е давала мнение, стриктно изпълняваше каквото й кажа и винаги съм била много спокойна да й оставя дете(деца) за гледане. Но и двамата ми родители са луди по дечурлига и си умират да се занимават с тях, дори когато са болни и кисели. Родителите на мъжа ми са в другата крайност - обичат си внуците, но да не са им на главата, натоварват ги, не могат да търчат след тях и т.н. И след катастрофалния ни опит с гледането на баткото, когато живеехме заедно, с дребната изобщо не сме си правили илюзии и опити, нито сме очаквали нещо, така че всичко е мирно и кротко, без излъгани очаквания.

# 57 12 юли 2007, 14:33 ч.

Мнения: 4 668

Свекърва ми още като забременях не спираше да говори колко ще помага Confused

Разбира се , после не и видях очите ... Не знам за добро или за лошо , ама понякога ми се ревеше като гледах купчината дрехи за гладене , която е стигнала до тавана Sick

Майка ми - същата работа , че и по - зле ... Но тя поне нищо не говореше и не обещаваше ...

Аз не съм искала непрекъсната помощ , но поне да се сетят да попитат ...
Мъжът ми си беше взел отпуска 20 дни , но после се върна на работа , а на всичкото отгоре и тогава правехме новият апартамент и се прибираше като умрял Sad

Навсякъде съм била с малкият ... Не е имало на кой 10 мин. да го оставя ,1 за да отида до магазина примерно .
За сведение - майка ми живее в съседен вход , а свеки също на една ръка разстояние Thinking

Като гледах разни мои приятелки как им помагат майките и направо им завиждах понякога Embarassed

# 58 12 юли 2007, 14:34 ч.

Мнения: 1 817

На мен ми помагаше преди всичко майка. Правеше всичко, ами то аз бях срашно изморена и недоспала в началото. И спомням си мечтаех да поспя поне 3 часа. Бебчо си беше доста ревлив и злояд. Та трябваше и по-често да го кърмя, че не наддаваше на тегло. Абеее трудно си беше. Благодарна съм на майка ми!
Понякога обаче ме дразни с това,че си мисли че без нея сме за никъде.А и постоянно нещо я боли, та затова този път -дай Боже всичко да е наред ще си организирам работата сама и няма много , много да се престаравам. Няма да ангажирам други хора. Смятам да ползвам помощ само ако трябва да излезем някъде, че иначе ще изперкаме съвсем Laughing

.Трябва да се разнообразяваме-полезно е!

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нормален ли съм ?

Бащата ме изостави

Какво направихте/бихте направили с праха от кремиране на ваши близки

Причина:

Причина: