помощ или не, все от нашите.
А с тях комуникацията е лесна и блестяща. Каквото искам/е, това става
Перфектни
А с тях комуникацията е лесна и блестяща. Каквото искам/е, това става
Перфектни
- Публикувана: 10 юли 2007, 12:10 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2007, 14:34 ч.
За бабите и исканата или не помощ след раждането ...
Помощ не съм искала от бабите, те ме уведомиха, че ще дойдат да помагат. Останаха учудени, че няма да нощуват у нас. / живеем в един град /. Уговорката беше, че ще ми помагат САМО в домакинството, но не стана така. Не можех да се вредя да взема собственото си бебе. Свекърва ми дори на няколко пъти ме буташе, за да се добере до новоредата ми дъщеря! Оплаках се на мъжа ми, но той не ми повярва, докато един не се прибра през деня неочаквано и ме свари да рева в коридора пред спалнята, а вътре в стаята беше майка му с моето бебе в ръце! Бабината помощ беше до тук, т.е. една седмица след изписването ни. Предпочитах едва да се движа и да съм преуморена и недоспала, отколкото да не мога да си гушкам бебето!
Друг интересен факт беше това, че първото къпане вкъщи го направихме сами с таткото. Традиционно било свекървата или в краен случай другата баба да изкъпят бебето!
Оттогава почти не съм давала на бабите да я пипат или да я носят на ръце. Изчаках момиченцето ми само да потърси контакта с тях. Щом детето ми го иска, аз не мога да я лиша от бабино внимание!
Друг интересен факт беше това, че първото къпане вкъщи го направихме сами с таткото. Традиционно било свекървата или в краен случай другата баба да изкъпят бебето!
Оттогава почти не съм давала на бабите да я пипат или да я носят на ръце. Изчаках момиченцето ми само да потърси контакта с тях. Щом детето ми го иска, аз не мога да я лиша от бабино внимание!
Аз не съм имала проблеми в това отношение. Първите две седмици майка ми беше при нас и ни помагаше. после свекърва ми дойде за една седмица и после сами се оправяхме. И двете ми помагаха много за чистене, гладене, готвене и т.н. За бебето също, но само каквото кажа аз.
Сега винаги, когато помоля, откликват, без да ми се натрапват. Явно имам късмет. Само трудн осе разбираме по въпроса за сладките неща и това да не се дават на детето, но това е друга тема.
Мислех втория път да се оправяме сами с мъжа ми, обаче те пък излязоха близнаци и предполагам, че пак ще имаме нужда от помощ. Но смятам да е пак основно за къщата и то първите седмици, докато аз стана по-активна!
ПП Най се дразня като видя някоя баба да гушка постоянно с и без причина бебето, при положение, че майката не иска. Аз бях забранила да се гушка детето без мое позволение. когато беше кротка, за какво да виси по ръцете на хората.
Сега винаги, когато помоля, откликват, без да ми се натрапват. Явно имам късмет. Само трудн осе разбираме по въпроса за сладките неща и това да не се дават на детето, но това е друга тема.
Мислех втория път да се оправяме сами с мъжа ми, обаче те пък излязоха близнаци и предполагам, че пак ще имаме нужда от помощ. Но смятам да е пак основно за къщата и то първите седмици, докато аз стана по-активна!
ПП Най се дразня като видя някоя баба да гушка постоянно с и без причина бебето, при положение, че майката не иска. Аз бях забранила да се гушка детето без мое позволение. когато беше кротка, за какво да виси по ръцете на хората.
Първите две седмици беше малка лудница, но определено ми помагаха всички. Мъж ми, майка ми и баба ми. Нито съм гладила, нито съм готвила, само се търкалях в леглото и без това не можех да си седна на Д-то от болки.
Но после край.
Нито майка ми, нито баща ми, нито който и да било има желание да погледа детето поне за 2 часа, за да изляза на кино или да се видим с приятели. Все мъкнем детето с нас, пропускам рождени дни... Понякога просто искам 2 часа да не съм с малкия, за да се почувствам и аз човек, не само майка, търчаща подир него. Поне един път да седна с приятели и за си довърша изречението, или пък да изслушам цялото изречение на събеседника, без да съм прекъсната от това, че малкия екстремист лети към някакви стълби, покатерил се на някой стол, или се опитва да обърне цялата маса.
Уви, нямаме такива моменти, с мъж ми сме на смени по тичането и не можем и двамата да се видим да се позабавляваме навън с приятели. Вече година и кусур съм "залепена". Тъй че моят съвет към мамите, които "ревнуват" от бабите (има и такива случаи - дразнят се, че все някой друг иска да изведе детето, или да го изкъпе, или да го отмъкне за 2-3 часа, 1-2 дена!) - това ще е един ден много ценна помощ.
Но после край.
Нито майка ми, нито баща ми, нито който и да било има желание да погледа детето поне за 2 часа, за да изляза на кино или да се видим с приятели. Все мъкнем детето с нас, пропускам рождени дни... Понякога просто искам 2 часа да не съм с малкия, за да се почувствам и аз човек, не само майка, търчаща подир него. Поне един път да седна с приятели и за си довърша изречението, или пък да изслушам цялото изречение на събеседника, без да съм прекъсната от това, че малкия екстремист лети към някакви стълби, покатерил се на някой стол, или се опитва да обърне цялата маса.
Уви, нямаме такива моменти, с мъж ми сме на смени по тичането и не можем и двамата да се видим да се позабавляваме навън с приятели. Вече година и кусур съм "залепена". Тъй че моят съвет към мамите, които "ревнуват" от бабите (има и такива случаи - дразнят се, че все някой друг иска да изведе детето, или да го изкъпе, или да го отмъкне за 2-3 часа, 1-2 дена!) - това ще е един ден много ценна помощ. 
При нас златна среда няма и поради това избрах да си гледам сама детето и без помощ, колкото и да ми е трудно понякога. Къщата ми не е идеално чиста, нито пък много подредена. Готвя рядко, по-често го прави мъжът ми. Все пак успях да измия прозорците през пролетта и наесен пак ще го направя.
Предпочитам така. Нищо кой знае колко страшно няма да се случи, като не ми помага никой. Спокойно ми е. Разбрах, че не съм сбъркала в решението си, когато собствената ми майка си позволи да ми каже, че горкото ми дете, държала съм го 6 месеца гладно (разбирай - не съм я захранила) и то - видиш ли - се развива бавно.
Не, благодаря! 
ПП - идеалната среда е сестрата на мъжа ми. Тя като дойде, хапва, каквото хапва, пийва, каквото пийва и после си отсервира, измива си приборите и си ги прибира. Без да я карам и без да ме пита. На тръгване ще понесе пликовете с боклук, ще забърше тук-таме нещо, без да се натрапва и без да дава вид, че извършва геройство за мен. Жалко, че рядко има възможност да идва. Приятна ми е нейната компания
Предпочитам така. Нищо кой знае колко страшно няма да се случи, като не ми помага никой. Спокойно ми е. Разбрах, че не съм сбъркала в решението си, когато собствената ми майка си позволи да ми каже, че горкото ми дете, държала съм го 6 месеца гладно (разбирай - не съм я захранила) и то - видиш ли - се развива бавно.
Не, благодаря! ПП - идеалната среда е сестрата на мъжа ми. Тя като дойде, хапва, каквото хапва, пийва, каквото пийва и после си отсервира, измива си приборите и си ги прибира. Без да я карам и без да ме пита. На тръгване ще понесе пликовете с боклук, ще забърше тук-таме нещо, без да се натрапва и без да дава вид, че извършва геройство за мен. Жалко, че рядко има възможност да идва. Приятна ми е нейната компания
при нас беше класика-като се роди щерката майка ми и свеки всяка вечер бяха у нас на салати и ракии че да изкъпят бебето, и после с таксита се прибираха, ама нямаха пари за бебето
по цял ден бях сама и готвех за мен и съпруга ми, гледах и кърмех бебето денонощно, едва намирах време за сън и да се изкъпя...но когато молех свеки да поседи с бебето в градинката тя ми казваше че не е дошла да се разхожда, а да върши работа...и запали цигара към ракийката
тогава мъжа ми работеше много и не знаеше какво става, а аз търпях, за да не се сърдят бабите
да, ама по едно време към края на първия месец(боже, как съм издържала толкова?!)работата понамаля и той си поостана вкъщи и като видя какво става набързо разкара помагачките
свеки още мисли че аз съм се оплакала и ми натяква колко е помагала, пък аз не съм я оценила 
няма да забравя как й оставих бебето за 15 минути за да отида да купя памперси, а тя ми се развика после че съм се била мотала и ме нямало много време
когато забременях за втори път, имах тежка бременност и трябваше да лежа постоянно, молех се някой да дойде да ми помогне-но не, всички бяха заети
е, когато се роди бебето веднага хукнаха да "помагат", ама аз ги отсвирих, че още имах кошмари от помощта след първото раждане, , е справих си се много добре с двете деца сама, и бяхме много по-спокойни, и щастливи, макар че синът ми беше от ревливите бебета...така че мисля че без помощ е по-добре
по цял ден бях сама и готвех за мен и съпруга ми, гледах и кърмех бебето денонощно, едва намирах време за сън и да се изкъпя...но когато молех свеки да поседи с бебето в градинката тя ми казваше че не е дошла да се разхожда, а да върши работа...и запали цигара към ракийката
тогава мъжа ми работеше много и не знаеше какво става, а аз търпях, за да не се сърдят бабите
да, ама по едно време към края на първия месец(боже, как съм издържала толкова?!)работата понамаля и той си поостана вкъщи и като видя какво става набързо разкара помагачките
свеки още мисли че аз съм се оплакала и ми натяква колко е помагала, пък аз не съм я оценила няма да забравя как й оставих бебето за 15 минути за да отида да купя памперси, а тя ми се развика после че съм се била мотала и ме нямало много време
когато забременях за втори път, имах тежка бременност и трябваше да лежа постоянно, молех се някой да дойде да ми помогне-но не, всички бяха заети
е, когато се роди бебето веднага хукнаха да "помагат", ама аз ги отсвирих, че още имах кошмари от помощта след първото раждане, , е справих си се много добре с двете деца сама, и бяхме много по-спокойни, и щастливи, макар че синът ми беше от ревливите бебета...така че мисля че без помощ е по-добре
Не ми е отказвала,но пък и сама не се е сещала никога да си предложи помощта.
Аз си се оправям сама. Докато бях бременна, никой не ми е помагал, но аз и не съм и търсила. Е, щях да се зарадвам ако някой беше решил да дойде да ми помогне, поне в миенето на прозорците или нещо друго, по трудоемко. Но и сама си се справих.
Като родих първите две седмици, майка ми беше в отпуска и много ми помагаше. Готвеше, чистеше, гладеше и т.н.
Свекърва ми идваше вечер за банята на бебо и понякога през деня и ако има нещо за правене се захващаше веднага , без да я карам. Тя по принцип имаше голямо желание да помага, но така се стекоха обстоятелствата, че няма как.
След втората седмица си се оправям сама. Понякога ми е много трудно, но се свиква, че и е по добре.
Аз съм от хората,които обичат да става тяхното и тази ситуация, донякъде ме устройва.
Свекърва ми веднъж ми каза, че ако искаш някой да ти помогне, трябва да си кажеш, защото има голяма вероятност, този някой да не се сети сам.
Ама пуста гордост, хич не ми дава да се моля насам, натам за помощ!
Като родих първите две седмици, майка ми беше в отпуска и много ми помагаше. Готвеше, чистеше, гладеше и т.н.
Свекърва ми идваше вечер за банята на бебо и понякога през деня и ако има нещо за правене се захващаше веднага , без да я карам. Тя по принцип имаше голямо желание да помага, но така се стекоха обстоятелствата, че няма как.
След втората седмица си се оправям сама. Понякога ми е много трудно, но се свиква, че и е по добре.
Аз съм от хората,които обичат да става тяхното и тази ситуация, донякъде ме устройва.
Свекърва ми веднъж ми каза, че ако искаш някой да ти помогне, трябва да си кажеш, защото има голяма вероятност, този някой да не се сети сам.
Ама пуста гордост, хич не ми дава да се моля насам, натам за помощ!
Помага ми най-вече свекървата,не мога изобщо да се оплача в това отношение.Въпреки че ходи на работа,през седмицата намира време да дойде вечер,а събота и неделя стана традиция да взема едното дете.Мъжът ми в момента работи на две места и никакъв го няма по цял ден,ако не е майка му да идва да ми помага трудно бих се справила
Когато бях бременна помоща й беше в пъти повече.И след двете раждания тя изчисти апартамента идеално и подготви всичко за новороденото докато аз бях в болницата.И всичко това без да се натрапва,без да дава непоискани съвети,без да ме пренебрегва....
Когато бях бременна помоща й беше в пъти повече.И след двете раждания тя изчисти апартамента идеално и подготви всичко за новороденото докато аз бях в болницата.И всичко това без да се натрапва,без да дава непоискани съвети,без да ме пренебрегва....
Моите родители живеят с нас ве4е месец, да са ми живи и здрави. Мъжа ми работи по 10-12 4аса, а аз трябва да съм на легло през пове4ето време. Не знам как щяхме да се оправим без тях. Готвят, 4истят, пазаруват, работят в градината - на практика вършат вси4ко в къщи...
Нямаме никакви проблеми, пу, пу, пу! Е, това 4е къщата ни е голяма, 4е от малка съм ги нау4ила да не ми противоре4ът и 4е винаги сме се разбирали 4удесно помага...
След някой друг месец ще дойде "втората смяна" - свеки и свекъра. Виж там малко се притеснявам, защото са мн. свестни хора, а аз съм свикнала да се разпореждам не много дипломати4но, но ще се оправим... Важното е да има уважение и желание!
Не искам и не мога да се оправям сама - живот и здраве, ще се върна на работа максимално бързо, а детото си на 4ужди хора не искам да оставя. В края на краищата, майка ми и майка му са ни отгледали и са ни направили хора (и не се са се справили зле! ). От тях по-добри детгледа4ки няма!
Нямаме никакви проблеми, пу, пу, пу! Е, това 4е къщата ни е голяма, 4е от малка съм ги нау4ила да не ми противоре4ът и 4е винаги сме се разбирали 4удесно помага...
След някой друг месец ще дойде "втората смяна" - свеки и свекъра. Виж там малко се притеснявам, защото са мн. свестни хора, а аз съм свикнала да се разпореждам не много дипломати4но, но ще се оправим... Важното е да има уважение и желание!
Не искам и не мога да се оправям сама - живот и здраве, ще се върна на работа максимално бързо, а детото си на 4ужди хора не искам да оставя. В края на краищата, майка ми и майка му са ни отгледали и са ни направили хора (и не се са се справили зле!
). От тях по-добри детгледа4ки няма!
Мъжът ми си беше взел една седмица отпуск, после мама помагаше май 2 седмици, после и свеки дойде... За последното изобщо не съм искала, даже казах, че не желая да идва. Ама мъжо вика, че не можело така, щяла да се разсърди. Ами да, ама сега аз съм тази, дето се сърди. Едва я изтърпях 
През 3-4 мин. съвети дава, че даже и си позволяваше да ми се кара 
В мойта къща дошла, без да съм я викала, и ме учи как са се гледали децата преди 30 и кусур години.... Е бива безобразие, ама чак толкоз.... Не отричам, че чистеше и готвеше жената, ама цената не си струваше. Така че хич и не съжалявай, че не са ти помагали, а се радвай, че сами сте се оправили
През 3-4 мин. съвети дава, че даже и си позволяваше да ми се кара В мойта къща дошла, без да съм я викала, и ме учи как са се гледали децата преди 30 и кусур години.... Е бива безобразие, ама чак толкоз.... Не отричам, че чистеше и готвеше жената, ама цената не си струваше. Така че хич и не съжалявай, че не са ти помагали, а се радвай, че сами сте се оправили