За бабите и исканата или не помощ след раждането ...

Ако майката е решила да докаже на всички,че може и сама да се справи,защото преди да роди всичики са и обяснявали"кооолко трудно ще и бъде",всяка помощ ще я чувства като натрапена.

Хмм ами аз не знам при нас как ще се получи, ама до тук както виждам нещата-не става това със златната среда.
Или се изпада в чак досадно висене на главата и даване на акъли, или пък обратното като при теб.
Адски е дразнещо хем да не ти помагат, хем акъли да ти дават, които не си искал де:)

Може би само майка ми засега успява да постигне средата за която говориш и пита как ние искаме, без и през ум да й мине да се обижда или натрапва:)

Сама отказах помощ за постоянно,двамата с мъжа ми си гледахме детето.Но когато ми се е налагало да изляза и свърша нещо винаги и двете баби са били насреща и никога не са ми отказвали да дойдат и помогнат.

Нашите две баби помагаха и продължават да помагат при нужда за гледането на сина ми. По-трудно ми беше да ги убедя, че предпочитам помощ за домашните задължения, а не препоръки от общ характер за бебето. Доста трудно отблъсквах разни опити за прокарване на бабини идеи, особено от страна на едната баба - става дума за къпане с жълтък, орехова шума, сол във водата, а после хранене с каша от препечено брашно и подобни   Дори до конфликти стигахме. Принципно тя няма много търпение и й е трудно да се занимава с детето, затова си отдъхна като го пуснахме на детска градина. До голяма степен и аз се чувствам така по-добре, за да ограничим някои вредни влияния. С другата баба съм имала търкания най-вече за обличането - все добавяше по някоя дреха отгоре ... Иначе много ме слушаше за храненето. Но понякога се опитва да прокарва някои възпитателни идеи, които не ми допадат.
Тъй че прекрасната златна среда не я намерихме. Много са ми в помощ, но трудно се примиряват с изискванията ми като родител. Понякога са ми правили на пук. Ще дам пример с близалки и чипсове. Не съм тотално против, но да се бутата на детето, когато то не проявява интерес или когато аз изобщо не съм му давала от тях - това не го разбирам. изрично бях предупредила, че отлагам даването на подобни гадости, но уви, баба беше решила, че ни е дошло времето... И такива неща ...

Щастлива съм, че имам майка , която напълно ме разбира и помага, когато трябва. Първите дни след раждането не се спря за момент, с цел на нас да ни е добре.  При условие , че си има много ангажименти... Даже не живее в София, а идваше първите няколко нощи и сутрин си тръгваше. Същото е положението с бабата и дядото от другата страна. Родителите на мъжа ми никога не ми се натрапиха, когато имам нужда ги викам, когато трябва да ми помогнат - помагат и дават всичко от себе си. Живеем сами с бебчо, но никога не съм отказала помощ. И защо да я отказвам, при условие, че бабите и дядовците толкова много обичат малкия.  И най-важното - никога не вървят със съветите си срещу мен. Както аз съм казала и преценила - това е. Просто обичта на родителите ни се чувства навсякъде около нас.
На тях мога да кажа само едно голямо Благодаря         

 При мен положението е сходно с твоето!
 Всичко си приготвих сама преди раждането.
 Не искам да ми "помагат", защото не са в крак и двете със съвременното гледане на дете. Майка ми се опитва да се налага, затова гледам максимално да я изолирам. Свекърва ми е на мнение, че не трябва да се бърка, което много ме устройва. Но при положение, че живеем в една къща с нея, защо ли веднъж след раждането не й хрумна да сготви една тенджера с нещо, да ми спести поне едно готвене!
 Майка ми помага, но в 90% от случаите ми излиза на носа тази помощ. По-добре уморена, без нерви, отколкото да ме натоварва психически. Вечно ме критикува. Аман!!!

Спомням си сестра ми като роди.И двете баби бяха постоянно в стаята,клюкариха и даваха съвети как да се гледа бебето.Ама помощ - не.    Аз ходех по-рядко там,ама като отидех не сядах да гледам как сестра ми кърми    ,а миех чинии,чистех,стерилизирах...гледах да свърша нещо,не просто да присъствам тялом.Чудя й се сега как ги е търпяла     Аз ще раждам другата седмица.Правихме ремонт вкъщи,всичко сама си чистех,и сега преди да дойде бебо пак е така.Сама си чистя,подготвям и т.н.Не че искам друг да го свърши,но никой не ми е предложил помощ.И по-нататък ще е така,ама аз гости със скръстени ръце вкъщи няма да търпя    Но никой не си избира роднините,да са ни живи и здрави.   

Нашите баби се задържаха точно в "златната среда". Сами предложиха да помагат след раждането, но предварително ги предупредих, че помощта им ще бъде максимум 1 месец. Докато аз бях два дни в родилното си бяха направили график за следващия месец коя кога ще ни помага и бяха заявили отпуски в работата си. Наистина ми помагаха, готвеха, чистеха, гладеха... По отношение на бебето им разказах, какво разрешавам и какво не и те милите от страх да не ги натиря "коя от къдетото е" в общи линии се придържаха към правилата 

Първо- на въпроса как беше при мен- не само, че нямах баби около себе си, но и съпругът ми не можеше да си пусне отпуск и двата пъти. Така че аз бях още по сам войн. Още повече вторият път, когато големият ми син не можеше вече да ходи на градина, защото бил приключил с подготвителната група и трябваше да изкара лятото в къщи, а бебето беше едва на един месец. Та останах и с двамата. Вие ми се за сън още... Едната баба е далеч и си има болен човек, за когото да се грижи. Другата баба /майка ми/ не може да се грижи за "трети лица"- т.е. за други хора изобщо.
На по- важния за мен въпрос- защо става така за себе си си давам обяснения няколко:
Тези, които се месят прекалено много често на практика често са хора без особени ангажименти, търсят развлечение или също често знаете как е с хората с комплекси, които бързат да поемат поредната инициатива и да се напъхат там, където не ги викат, да се почувстват полезни, знаещи и можещи. Има и голямо количество мегаломани от типа на тези, дето най- добре знаят и всичко друго извън техните разбирания е груба грешка.
Другите пък, които не месят- от личен опит аз и брат ми сме отгледани от двете баби. Майка ми представа няма какво означава да поемеш грижата за някого изцяло и за постоянно. Винаги е имало спасение- детето на село за три месеца за през ваканцията или когато не ми е кеф ме боли глава, а тогава другата баба е на линия. Че как мога да очаквам от тази жена, вече на години, да гледа моите деца с удоволствие? Не всеки човек обича да се занимава с деца, това е факт. Има редица хора, за които домакинската работа и детегледането е ужасно бреме.  Пък и нямам право да изисквам, все пак. Ако някой предложи помощ- добре, ако не ми предложи- все така сме живели, не е нещо ново. Не го приемам навътре, за мен не е лична обида, просто причините  не са в мен или в децата.
Златната среда е мит, към който ние, хората непрекъснато се стремим и който винаги ни убягва, не само в този случай. Има индивидуални особености, но идеално средно положение- не, поне не изцяло и не за винаги.

Аз не мога да се оплача от "бабина" помощ 
И майка ми и свекърва ми ми помогнаха след раждането и при двете деца. Сега моята майка ми помага повече, защото е пенсионерка и има повече време. А свеки оше работи.
Абе и двете баби помагат и съм доволна от този факт   

При нас пък след два пъти гледане на бебе за по една нощ, бяхме крайно изтощени (разбирай майка ми) и хайде да не било тая седмица, хайде не и другата и на третата аз отказах някой да се доближава до бебето ми, камо ли да го гледа за уикенда. Точно когато имах най-голяма нужда от помощ и едва гледах, бях заприличала на вампир - никой!

   Относно този въпрос съм се убедила, че се дължи на липсата на комуникация между двете страни - при мен никой не се е натрисал, защото казах кой кога да идва - да си направят и те сметките. Първата седмица свекървата, втората майка ми - на всяка казвах какво искам да ям и какво да свърши в  къщата   По-нататък , а и до днес - ако имам нужда от тях, се обаждам и ги викам.
    И това не може да се нарече златна среда, защото си има недостатък - трябва да планирам, винаги аз да се обаждам, никой няма да ми цъфне на вратата като по чудо, предварителна уговорка и т.н.
 
   P.S. Под помощ разбирам да идват през деня за няколко часа, но не и да ми гледат бебето през нощта.

От страна на майка ми никаква помощ не получих.  Веднъж не се обади да попита имам ли нужда да ми сготви, да ми погушка малко бебето, за до поспя и т.н. Свекърва ми обаче беше на разположение денонощно! Дойде в деня на раждането, подготви спалнята заедно с мъжи за малкото бебе, пое изцяло домакинството ми, грижеше за малкия. Стоя при нас около 3 месеца, имаше и трудни моменти, в които едва се траехме, но заради общото благо, издаянихме Много съм й благодарна, две думи няма!

Сега майка ми продължава да си дава пас, дори не иска да я наричат "баба", а свекърва ми само да й намигнеш, вече е прелетяла 300 км...

В лицето на моята майка намерих "златната среда". Тръгнах на работа, когато Мартин беше на 2,5м., трябваше да се върна на работа. Майка ми се е съобразявала за всяко нещо свързано с детето с моето мнение и изисквания. Не мисля, че се е превърнала в моя "робиня", защото жената си има интереси и контакти извън внучето си. След като се прибера от работа към 17.30 е свободна да прави каквото си пожелае, а аз винаги съм на среща да я закарам, да и помогна и т.н. Винаги съм спокойна, когато тя е с детето и оценявам това, което прави за мен.

помощ или не, все от нашите.
А с тях комуникацията е лесна и блестяща. Каквото искам/е, това става 
Перфектни 

Аз самата отказах такава помощ.Уж тактично го направих,пък се разсърдиха.Никога не са ми помагали когато идват да видят Тери,но то пък и няма какво да ми помагат.

Помощ не съм искала от бабите, те ме уведомиха, че ще дойдат да помагат. Останаха учудени, че няма да нощуват у нас. / живеем в един град /. Уговорката беше, че ще ми помагат САМО в домакинството, но не стана така. Не можех да се вредя да взема собственото си бебе. Свекърва ми дори на няколко пъти ме буташе, за да се добере до новоредата ми дъщеря! Оплаках се на мъжа ми, но той не ми повярва, докато един не се прибра през деня неочаквано и ме свари да рева в коридора пред спалнята, а вътре в стаята беше майка му с моето бебе в ръце! Бабината помощ беше до тук, т.е. една седмица след изписването ни. Предпочитах едва да се движа и да съм преуморена и недоспала, отколкото да не мога да си гушкам бебето!
Друг интересен факт беше това, че първото къпане вкъщи го направихме сами с таткото. Традиционно било свекървата или в краен случай другата баба да изкъпят бебето!
Оттогава почти не съм давала на бабите да я пипат или да я носят на ръце. Изчаках момиченцето ми само да потърси контакта с тях. Щом детето ми го иска, аз не мога да я лиша от бабино внимание!
 

Аз не съм имала проблеми в това отношение. Първите две седмици майка ми беше при нас и ни помагаше. после свекърва ми дойде за една седмица и после сами се оправяхме. И двете ми помагаха много за чистене, гладене, готвене и т.н. За бебето също, но само каквото кажа аз.
Сега винаги, когато помоля, откликват, без да ми се натрапват. Явно имам късмет. Само трудн осе разбираме по въпроса за сладките неща и това да не се дават на детето, но това е друга тема.
Мислех втория път да се оправяме сами с мъжа ми, обаче те пък излязоха близнаци и предполагам, че пак ще имаме нужда от помощ. Но смятам да е пак основно за къщата и то първите седмици, докато аз стана по-активна!

ПП Най се дразня като видя някоя баба да гушка постоянно с и без причина бебето, при положение, че майката не иска. Аз бях забранила да се гушка детето без мое позволение. когато беше кротка, за какво да виси по ръцете на хората.

Първите две седмици беше малка лудница, но определено ми помагаха всички. Мъж ми, майка ми и баба ми. Нито съм гладила, нито съм готвила, само се търкалях в леглото и без това не можех да си седна на Д-то от болки.
Но после край.
Нито майка ми, нито баща ми, нито който и да било има желание да погледа детето поне за 2 часа, за да изляза на кино или да се видим с приятели. Все мъкнем детето с нас, пропускам рождени дни... Понякога просто искам 2 часа да не съм с малкия, за да се почувствам и аз човек, не само майка, търчаща подир него. Поне един път да седна с приятели и за си довърша изречението, или пък да изслушам цялото изречение на събеседника, без да съм прекъсната от това, че малкия екстремист лети към някакви стълби, покатерил се на някой стол, или се опитва да обърне цялата маса. Уви, нямаме такива моменти, с мъж ми сме на смени по тичането и не можем и двамата да се видим да се позабавляваме навън с приятели. Вече година и кусур съм "залепена". Тъй че моят съвет към мамите, които "ревнуват" от бабите (има и такива случаи - дразнят се, че все някой друг иска да изведе детето, или да го изкъпе, или да го отмъкне за 2-3 часа, 1-2 дена!) - това ще е един ден много ценна помощ.

При нас златна среда няма и поради това избрах да си гледам сама детето и без помощ, колкото и да ми е трудно понякога. Къщата ми не е идеално чиста, нито пък много подредена. Готвя рядко, по-често го прави мъжът ми. Все пак успях да измия прозорците през пролетта и наесен пак ще го направя.

Предпочитам така. Нищо кой знае колко страшно няма да се случи, като не ми помага никой. Спокойно ми е. Разбрах, че не съм сбъркала в решението си, когато собствената ми майка си позволи да ми каже, че горкото ми дете, държала съм го 6 месеца гладно (разбирай - не съм я захранила) и то - видиш ли - се развива бавно. Не, благодаря!

ПП - идеалната среда е сестрата на мъжа ми. Тя като дойде, хапва, каквото хапва, пийва, каквото пийва и после си отсервира, измива си приборите и си ги прибира. Без да я карам и без да ме пита. На тръгване ще понесе пликовете с боклук, ще забърше тук-таме нещо, без да се натрапва и без да дава вид, че извършва геройство за мен. Жалко, че рядко има възможност да идва. Приятна ми е нейната компания

при нас беше класика-като се роди щерката майка ми и свеки всяка вечер бяха у нас на салати и ракии че да изкъпят бебето, и после с таксита се прибираха, ама нямаха пари за бебето
по цял ден бях сама и готвех за мен и съпруга ми, гледах и кърмех бебето денонощно, едва намирах време за сън и да се изкъпя...но когато молех свеки да поседи с бебето в градинката тя ми казваше че не е дошла да се разхожда, а да върши работа...и запали цигара към ракийката
тогава мъжа ми работеше много и не знаеше какво става, а аз търпях, за да не се сърдят бабите
да, ама по едно време към края на първия месец(боже, как съм издържала толкова?!)работата понамаля и той си поостана вкъщи и като видя какво става набързо разкара помагачките свеки още мисли че аз съм се оплакала и ми натяква колко е помагала, пък аз не съм я оценила
няма да забравя как й оставих бебето за 15 минути за да отида да купя памперси, а тя ми се развика после че съм се била мотала и ме нямало много време
когато забременях за втори път, имах тежка бременност и трябваше да лежа постоянно, молех се някой да дойде да ми помогне-но не, всички бяха заети
е, когато се роди бебето веднага хукнаха да "помагат", ама аз ги отсвирих, че още имах кошмари от помощта след първото раждане, , е справих си се много добре с двете деца сама, и бяхме много по-спокойни, и щастливи, макар че синът ми беше от ревливите бебета...така че мисля че без помощ е по-добре

Непрекъснато ми помагат. Най- вече майка ми, свекърва ми- също, но тя работи. Никой не чака да поискам помощ. Аз ако не искам- отказвам и така.

Майка ми винаги ми е помагала-и когато я помоля и без да я карам.И преди да родя и след като родих.
Виж за свеки сигурно молба на компа трябва да напиша,за да се отзове за нещо Не ми е отказвала,но пък и сама не се е сещала никога да си предложи помощта.

Аз си се оправям сама. Докато бях бременна, никой не ми е помагал, но аз и не съм и търсила. Е, щях да се зарадвам ако някой беше решил да дойде да ми помогне, поне в миенето на прозорците или нещо друго, по трудоемко. Но и сама си се справих.
Като родих първите две седмици, майка ми беше в отпуска и много ми помагаше. Готвеше, чистеше, гладеше и т.н.
Свекърва ми идваше вечер за банята на бебо и понякога през деня и ако има нещо за правене се захващаше веднага , без да я карам. Тя по принцип имаше голямо желание да помага, но така се стекоха обстоятелствата, че няма как.
След втората седмица си се оправям сама. Понякога ми е много трудно, но се свиква, че и е по добре.
Аз съм от хората,които обичат да става тяхното и тази ситуация, донякъде ме устройва.
Свекърва ми веднъж ми каза, че ако искаш някой да ти помогне, трябва да си кажеш, защото има голяма вероятност, този някой да не се сети сам.
Ама пуста гордост, хич не ми дава да се моля насам, натам за помощ!

Още отсега сме се разбрали неискани съвети да не се дават,
ако имам нужда сама ще си кажа,без да ми се натрапват,за да не се скараме 

Ами аз като гледам при мене ще стане точно както при теб вече се замислям да си викна някоя жена поне прозорците ми да измие че с тоя корем незнам как ще се оправя сама

Помага ми най-вече свекървата,не мога изобщо да се оплача в това отношение.Въпреки че ходи на работа,през седмицата намира време да дойде вечер,а събота и неделя стана традиция да взема едното дете.Мъжът ми в момента работи на две места и никакъв го няма по цял ден,ако не е майка му да идва да ми помага трудно бих се справила
Когато бях бременна  помоща й беше в пъти повече.И след двете  раждания тя изчисти апартамента идеално и подготви всичко за новороденото докато аз бях в болницата.И всичко това без да се натрапва,без да дава непоискани съвети,без да ме пренебрегва....

Моите родители живеят с нас ве4е месец, да са ми живи и здрави. Мъжа ми работи по 10-12 4аса, а аз трябва да съм на легло през пове4ето време. Не знам как щяхме да се оправим без тях. Готвят, 4истят, пазаруват, работят в градината - на практика вършат вси4ко в къщи...

Нямаме никакви проблеми, пу, пу, пу! Е, това 4е къщата ни е голяма, 4е от малка съм ги нау4ила да не ми противоре4ът и 4е винаги сме се разбирали 4удесно помага...

След някой друг месец ще дойде "втората смяна" - свеки и свекъра. Виж там малко се притеснявам, защото са мн. свестни хора, а аз съм свикнала да се разпореждам не много дипломати4но, но ще се оправим... Важното е да има уважение и желание!

Не искам и не мога да се оправям сама - живот и здраве, ще се върна на работа максимално бързо, а детото си на 4ужди хора не искам да оставя. В края на краищата, майка ми и майка му са ни отгледали и са ни направили хора (и не се са се справили зле!   ). От тях по-добри детгледа4ки няма!

Мъжът ми си беше взел една седмица отпуск, после мама помагаше май 2 седмици, после и свеки дойде... За последното изобщо не съм искала, даже казах, че не желая да идва. Ама мъжо вика, че не можело така, щяла да се разсърди. Ами да, ама сега аз съм тази, дето се сърди. Едва я изтърпях  През 3-4 мин. съвети дава, че даже и си позволяваше да ми се кара  В мойта къща дошла, без да съм я викала, и ме учи как са се гледали децата преди 30 и кусур години.... Е бива безобразие, ама чак толкоз.... Не отричам, че чистеше и готвеше жената, ама цената не си струваше. Така че хич и не съжалявай, че не са ти помагали, а се радвай, че сами сте се оправили 

през бременността освен мъжът ми никой не ми е помагал,но то и е нямало кой знае какво за помагане.особено ако човек кара нормална бременност.след раждането дойде баба ми.за съжаление майка ми е болна и не можеше да дойде.после разбрах,че свеки недоволствала,че не сме поканили нея.викам да идва тогава.оказа се,че тя можела да дойде за 2седмици и искала и да я разведем до Швейцария и Франция  .вече дори не се възмущавам на бисерите й.затова пък добро отношение от мен няма да получи.

Като родих, живеехме с моите баба и дядо. Само от тях помощ и то само домакинска- готвене, чинии и толкова. За бебето се грижех само аз. Мъжът ми работеше нощем, а денем спеше, така че рядко ми помагаше.
Трудности не съм срещала никакви. Моето мнение, че всеки може да се оправи чудесно и сам, стига да иска.

Бабите ги изгоних 1 час след като се прибрахме от болницата. Явно толкова ми е издържала нервната система  Всъщност вбеси ме подочутия разговор между двете - правеха си график коя кога да идва и со кротце со благо им показах външната врата и им обясних, че когато имам нужда от помощ ще им се обадя.

Оттам нататък баби съм викала само да дойдат да го погледат 2-3 часа докато ние напазаруваме, отидем на кино или просто излезем сами на кафе. Не мисля, че гледането на бебе е кой знае каква философия и трудност безкрайна, справяхме се някак си, предпочитах къщата да не е най-оправената или вечерята да е сандвичи/макарони за пореден път, но нервите ми да са си на мястото.

Само дето сега им го оставям понякога за няколко дена,но у тях  Не обичам някой да се суети около мен и да ме изнервя още повече   

Аз ще раждам живот и здраве чак догодина,но с майка ми още отсега сме се разбрали да дойде за 1м.след като родя,като в промеждутъка между раждането и изписването ще изчисти и апартамента основно.Тя е от хората,които винаги се съобразяват с другите и питат как точно искаш да се направи дадено нещо,така че помощта и е желана.Свекърва ми досега не си е направила устата,но аз не я и искам.Кофтито е само,че ние живеем сами в Пловдив и после ще трябва да се оправям сама,а друго си е да има някой да те смени за няколко часа да излезеш да пиеш едно кафе,но може пък да е за добро.

Ми преди раждането никои не се сети да попита имаме ли нужда от помощ, а няма един месец преди това се бяхме нанесли в новия апартамент. След раждането остана мама за цяла една седмица и ми беше добре с нея - готвеше, чистеше, а и имаше с кого да си говоря. Свекито беше наред втората седмица, ама я заняма. Дойде чак на втория месец и изкарахме 3 дена заедно и си я изпратих на бърза ръка, защото помагаше само в дундуркането на бебето.
 Втория път помолих никои да не остава,а каката я взе майка ми за една седмица докато свърши ваканцията на градината. И после постоя една седмица докато се сработим с двете хлапета.
Отделно майка ми се е отзовавала винаги, когато съм имала нужда (всеки път, когато съм била на лекции или изпити).
А свекито за първи път се сети, че има внуци това лято. Е да ама не, че те децата не я познават как да и ги оставя. За 5г. е идвала 4-5 пъти и то не защото не е канена, а ми защото другата и внучка е по-важна и трябвало там да отиде (първа внучка и е и е кръстена на нея,  хорска простотия).

Ами, честно казано, първите 6 месеца не ми е и трябвала помощ: бебето си лежи кротко, яденето му осигурено, пералната му пере дрехите - два гоблена уших, докато почна да пълзи.

Завиждам ти, моята кака първите три месеца не спря да реве от колики. Аз и кенгурото бяхме едно цяло, а готвенето и простирането истинска акробатична атракция.

На мен ми помагат и смятат че в такъв случай трябва да ги слушам за всичко когато става въпрос за по големият ми син .Сега ще е чудо и с бебето.

Първите 10-ина дни след раждането имах помощници.Първо дойде моята майка, после свекървата.Прането, гладенето, готвенето и тем подобни домакински задължения си бяха техни.С малката аз се занимавах.Не сме имали спречквания, макар и да се притеснявах дали ще можем взаимно да се изтърпим защото живеем отделно и всеки си е свикнал да прави нещата по определен начин.Но...те бяха достатъчно съобразителни и за миг не посмяха да направят нещо против волята ми. Много ме отмениха спор няма, ама самички ни е по-добре  Време за всичко се намира, пък и татито много помага.

Майка ми дойде да ми помогне преди раждането с чистенето - уж за една седмица, а си седя докато родих. Накрая даже малко се изнервих ама какво да се прави . След раждането за 3 седмици дойде свеки. Пое цялото домакинство - аз само с бебето се занимавах.
За съжаление и двете ни баби да далече - та принципно освен тези случаи сама си се справям, плюс че бачкам от вкъщи.

Аз да напиша за моите две майки, защото наистина мога да ги нарека така. Ще започна по-отпреди (защото има значение за мнението ми след това), след сватбата с моя съпруг, през лятото живеехме самички в къщата в града, а неговите родители на село, а през зимата си ги прибирахме при нас, поради специфичните им здравословни проблеми (да са ни под око). Когатос стана време да се появи първото ни дете свекърва ми много ми помагаше и при подготвянето на къщата, и при убеждаването на моя инатлив мъж, че разместването трябва да стане точно както аз искам, а не както ще му е по-лесно на него. След това, ние с нея до последната вечер преди раждането ми сме лепили тапети в хола! Моята майка ми помагаше най-вече финансово тогава, защото ходеше на работа (не беше пенсионерка), и гледаше да ми осигури необходимите материални придобивки които да улеснят живота ми на млада майка. След раждането на детето (беше август месец) и двете баби идваха да помагат привечер за къпане на бебчо, и да ми помогнат да се изчисти и посготви. За съжаление моята многообичана майка си отиде на небето преди повече от година вече, и твърде малко време имаше да се порадва на единственото си внуче, но много пъти съм й казвала "Благодаря ти мамо! за това че ми помагаш"... Свекърва ми - едно голямо "Благодаря"! и на нея също, продължава да ми помага и до днес с каквото може - чистене, готвене оправяне... и ми казва едно "Ти си гледай детето! То ти е най-важно". С останалите неща ще се оправим и ние. Е това е. Според мен когато има желание и съобразяване може спокойно да се намери златната среда.

Няколко пъти виках майка ми да стои с бебка, когато ми се налагаше да изляза сама - до общината и социалните, на лекар и т.н. С всичко останало се оправяме сами и така ни е най-добре, без никой да ни се меси.  А свекитата никога не са си предлагали услугите и досега са си виждали единственото внуче само 2 пъти.

Така се получи, че намаше как някой да ми помага след раждането. Майка ми е починала преди години, а свекърва ми нямаше как. Чесно казано въобще не съжалявам, че си я гледах сама. Така си организирах нещата, че ми оставаше време за всичко и аз и само аз определях по какъв начин ще си гледам детето

Ox, болната ми тема....
Свекърва ми си беше взела цял месец отпуска,без изобщо да ме пита и непрекъснато стоеше в къщи-по цял ден.Непрестанно налагаше мнението си  за всичко, тя обгрижваше изцяло бебето, подаваше ми го само да го кърмя и после го вземаше от ръцете ми и го слагаше в креватчето,тя го къпеше вечер,тя го извевдаше на терасата на слънце, даже и по разходките идваше с мен и ме 'избутваше',за да може тя да тика количката.....и т.н. А на мен толкова ми се искаше да се 'докопам' до собственото си бебе и да го погушкам малко. Но  естествено през цялото време нито веднъж не е сготвила или изчистила.А не би ли трябвало бабата,ако иска да помогне да поеме домакинската работа и да остави майката сама да се грижи за детето си -спокойна и отпочинала...И аз будалата като прясна  и добра снахичка не смеех нищо да и кажа,уж че жената за добро го прави и за да запазим добрия тон.Не ме питайте как издържах  и какво преживях през този месец, колко пъти съм плакала на саме, колко нерви изпотроших, дори зачетвах дните в календара до края на отпуската и.
Може и да прозвучи грозно, но след това,което изживях аз съм абсолютно против 'натрапената' и 'нежелана' помощ.Помощта е тогава,когато сме я потърсили и помолили за нея и то за конкретно нещо, а не за това за което бабата сама  прецени,че ще е полезна.

Да, така беше и при сестра ми... И нейната хубавица щом си отвореше очите, си отваряше и устата... Колко рев изрева това бебе, че и майка му покрай него... Да, това наистина е един от случаите, когато имаш нужда от заместник от време на време...

Аз сама си приготвих и изчистих всичко предварително,  а и след това сама се справях. Не че не са ми предлагали помощ, просто аз не искам някой да ми стои на главата и да ми вдига нервите, а и да ми дават съвети които не искам. Ако нещо не ми е ясно, естествено аз ще се обадя.
Постоянно ми се обаждат да ме питат нямам ли нужда от помощ. Даже напоследък ни питат: "Ако искате да отидете някъде (примерно на плаж), доведете Крис да го гледаме и си починете малко". Или пък: "Дайте детето да спи при нас, вие да може да се наспите както трябва". Е, не благодаря! Веднъж се случи и аз не мигнах изобщо цялата нощ. Като поотрасне малко ще го гледат. Аз за какво съм в майчински - някой друг ли да ми гледа детето?

Аз бях сама два месеца преди да родя и месец след като родих.През това време помоща на майка ми беше неоценима-готвеше ми и всеки ден ми носеше.С всичко друго се справях сама,не ми се е натрапвала или досаждала.Родителите ми живеят съвсем близо и идват само да се порадват на внука си,нямам нужда от помощ.Със свекървата нещата седят различно /естествено  /.Беше дошла у нас ден преди изписването и остана още два дни.Буквално ми съдра нервите!Толкова глупави съвети и суеверия изслушах,че нямах търпение да си иде и не го криех.Ще дам само малък пример-аз в следродилна депресия,плача почти денонощно,имам проблем с кърменето,бебето реве почти постоянно.И на цялата тази идилия тя започва да ме критикува защо сме обзавели апартамента си така,при положение,че не е помогнала с нищо за въпросното обзавеждане!
Живот и здраве ако имаме второ дете-идване само за няколко часа на изписването и довиждане!

Да си призная:Да,помогнаха ми!По-точно САМО майка ми се сети да помогне.Тъй като ме приеха по-рано в болница жената изчисти,подреди,приготви за бебчо.След изписването ни седя 3 дни.Тя е млада баба (47г) и трябваше да се върне на работа,а пък и на мен ми дойдоха в повече тия 3 дни. От там нататък само аз и таткото сме се справяли с всичко.Хубавото е че тя дойде в началото защото аз не можех още да ходя и вдигам тежко.Докато свеки не се и сети даже да дойде или да прати нещо по сина си за детето,да попита как се справяме….така че двете крайности…Но пък ако беше дошла… Лошото че да не се сетят изобщо е обидно,но важното е че ти и таткото сте се справили сами и сте оправни хора! 

Ех, съжалявам, че при теб са в крайностите. Нищо, да ти кажа по-добре, иначе ще се изнервиш най-вероятно. При нас, знаеш, и да искаха, нямаше как, свеки предложи да дойде, но аз категорично отказах, оправихме се. Най ми тежеше недоспиването, а който и да беше дошъл да помага, нямаше как да кърми вместо мен, така че...  
Предпочитам сами да сме си  
Иначе и майка ми и свеки, мога да кажа, че са доста умерени, като сме си тук помагат много, но ме слушат и не досаждат, съобразяват се с моите разбирания и изисквания за отглеждане и хранене, не се бъркат и не коментират, ако не са съгласни. Не мога да се оплача.

В началото всички искаха да помагат, а бебето спеше и го кърмех, друго нищо. Помощта им се изразяваше да ми се мотаят из краката, щото идвали да помагат с бебето, другото - домакинска работа, пране , гладене, чистене са си мои задължения. Сега, когато наистина имам нужда от помощ, защото Мона вече ходи и прави бели, а и аз работя, никакви ги няма - работят,, заети са , не могат. Амън.

Моята свекърва прозорците си не е измила още и цялата къща все едно е в ремонт,а аз може всеки момент да родя.Много много не я вълнува че бебе ще влиза в тази къща или че трябва да се почисти,а аз например немога да се справя с всичко.Виж за пред хората се тупаме в гърдите че внуче чакаме.
Как при тази немърливост ми кажете после да й позволя да ми гледа детето или да ми помага.Та тя чиниите си не мие както трябва!
Надявам се майка ми да ми помогне доколкото ще е възможно,че тя като идва в къщи физиономии се правят и от там нататък сами ще се справяме!

Знам че ще е доста тежко,но няма да сме първите нито последните!

Да си кажа честно наистина имах нужда от помощ след раждането, поне докато бебето не направи 15 дни - чувствах се уморена и недоспала, но мислех че след като съпруга ми си вземе отпуска ще ми е добре. Обаче свекърва ми реши че непременно трябва да ми помогне и си взе 10 дни отпуск- добре обаче бих предпочела да ме бе попитала въпреки че и без да ме пита й казах, че нямам нужда от помощ - или по точно бих предпочела майка ми да ми помага(е това последното не  й го казах за да не я обидя), а тя каза (свекърва ми де) "Какво ще кажат хората- гледай снаха й роди а тя дори не иска да й помогне" и така обаче нали живеем у тях нямаще какво да направя, но докато изтече отпуската на свекърва ми аз вече бях толкова изнервена че май завинаги ни  се разрушиха  прекрасните взаимоотношения от преди раждането

При нас точно така се получи.

Първият месец майка ми много помагаше - готвеше, чистеше, гладеше, грижата за бебето си беше изцяло моя. Постепенно почна да идва все по-рядко и сега се виждаме веднъж седмично да се порадва на детето. Свекърва ми е идвала един-два пъти в началото и толкоз. Предлагала е, но аз не приемах. И мойто беше от тези дето до 3 месец нон-стоп ревяха, тежичко беше, но и това мина.

Съвсем същото - и даже мъжа ми е на това мнение
Майка ми идваше вкъщи първите 3-4 седмици след раждането, готвеше, оправяше, миеше чинии - цялата домакинска работа беше на нея и на съпруга ми на ръцете. С бебето никога не ми се е бъркала и не е давала мнение, стриктно изпълняваше каквото й кажа и винаги съм била много спокойна да й оставя дете(деца) за гледане. Но и двамата ми родители са луди по дечурлига и си умират да се занимават с тях, дори когато са болни и кисели. Родителите на мъжа ми са в другата крайност - обичат си внуците, но да не са им на главата, натоварват ги, не могат да търчат след тях и т.н. И след катастрофалния ни опит с гледането на баткото, когато живеехме заедно, с дребната изобщо не сме си правили илюзии и опити, нито сме очаквали нещо, така че всичко е мирно и кротко, без излъгани очаквания.

Свекърва ми още като забременях не спираше да говори колко ще помага 
Разбира се , после не и видях очите ... Не знам за добро или за лошо , ама понякога ми се ревеше като гледах купчината дрехи за гладене , която е стигнала до тавана 
Майка ми - същата работа , че и по - зле ... Но тя поне нищо не говореше и не обещаваше ...

Аз не съм искала непрекъсната помощ , но поне да се сетят да попитат ...
Мъжът ми си беше взел отпуска 20 дни , но после се върна на работа , а на всичкото отгоре и тогава правехме новият апартамент и се прибираше като умрял 
Навсякъде съм била с малкият ... Не е имало на кой 10 мин. да го оставя ,1 за да отида до магазина примерно .
За сведение - майка ми живее в съседен вход , а свеки също на една ръка разстояние 

Като гледах разни мои приятелки как им помагат майките и направо им завиждах понякога 

На мен ми помагаше преди всичко майка. Правеше всичко, ами то аз бях срашно изморена и недоспала в началото. И спомням си мечтаех да поспя поне 3 часа. Бебчо си беше доста ревлив и злояд. Та трябваше и по-често да го кърмя, че не наддаваше на тегло. Абеее трудно си беше. Благодарна съм на майка ми!
Понякога обаче ме дразни с това,че си мисли че без нея сме за никъде.А и постоянно нещо я боли, та затова този път -дай Боже всичко да е наред ще си организирам работата сама и няма много , много да се престаравам. Няма да ангажирам други хора. Смятам да ползвам помощ само ако трябва да излезем някъде, че иначе ще изперкаме съвсем .Трябва да се разнообразяваме-полезно е!