Карина, не е работа нашефа да пита всеки ден служителката "лошо ли ти е". Нормално е ако не се чувства добре служителката да уведоми работодателя. Шефката не е шаман да знае на коя отслужителките я сърби в момента и коя е на диета.
- Публикувана: 9 юли 2007, 15:56 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2007, 17:42 ч.
Лъгали ли са ви, че...
Аз си мислех, че понеже клиентът за който работя, когато има да ми възлага някаква задача, винаги ме пита как се чувствам и дали е удобно да говорим в момента, това го прави просто нормален и възпитан човек, а той бил благотворителна организация 
Не мисля, че е загубил някакви пари от това, че се държи добре и разбрано. Но всеки си има свои разбирания за нещата. Надявам се да не попадам на работодатели като изказалите се тук
Не мисля, че е загубил някакви пари от това, че се държи добре и разбрано. Но всеки си има свои разбирания за нещата. Надявам се да не попадам на работодатели като изказалите се тук
Чета, чета и просто не вярвам на очите си!
Хора, вие добре ли сте? Това че една жена е бременна не е причина да е неетична и некоректна!
През ум не може да ми мине да започна нова работа бременна, без да предупредя. Ако съм започнала току-що нова работа, ще гледам да не забременея веднага, пък ако се случи - първия човек който ще разбере ще е шефа ми. Защо гледате на работодателите като на някакво необходимо зло, което трябва да се прецаква или изнудва чрез законови положения? Кому помага, войната, обявена "по принцип" на работодателя? Не е ли по-лесно да се съюзим с работодателя, вместо да воюваме. Пък и каква е тая война, която е ясно че е загубена преди да е почнала?
И само не ми обяснявайте моля какви шефове-изроди има. Работя повече 17 години, попадала съм на всякакви, но на всеки може да се намери цаката - стига да си кадърен и да знаеш какво правиш. И не на последно място - да си честен. Знам че звучи странно, но честността е 99% печеливш подход, дори и с пълни кретени. Пробвайте.
Хора, вие добре ли сте? Това че една жена е бременна не е причина да е неетична и некоректна!
През ум не може да ми мине да започна нова работа бременна, без да предупредя. Ако съм започнала току-що нова работа, ще гледам да не забременея веднага, пък ако се случи - първия човек който ще разбере ще е шефа ми. Защо гледате на работодателите като на някакво необходимо зло, което трябва да се прецаква или изнудва чрез законови положения? Кому помага, войната, обявена "по принцип" на работодателя? Не е ли по-лесно да се съюзим с работодателя, вместо да воюваме. Пък и каква е тая война, която е ясно че е загубена преди да е почнала?
И само не ми обяснявайте моля какви шефове-изроди има. Работя повече 17 години, попадала съм на всякакви, но на всеки може да се намери цаката - стига да си кадърен и да знаеш какво правиш. И не на последно място - да си честен. Знам че звучи странно, но честността е 99% печеливш подход, дори и с пълни кретени. Пробвайте.
Игуана, една тема ли четем? В тази тема чудовището е бременната жена.
Да, именно. Пак казвам - това, че е бременна не и дава право да бъде некоректна.
А това, което описва авторката е некоректно поведение, както и да го погледнем.
Ако беше казала - виж какво, бременна съм, дай да видим дали може да ми помогнеш да поработя малко и да изляза в майчинство - щеше да е съвсем различно.
Карина, а ако си позволиш да не изпълниш задачата си в срок, не даваш никакво обяснение за това и клиента ти загуби пари, ако тихомълком насред срещата с него си събереш багажа и си тръгнеш, дали ще е толкова положителен спрямо теб, а?
Ако има вероятност да закъснея с някоя задача, си казвам предварително и до сега не сме имали проблеми.
Мисълта ми е, че когато има взаимно разбиране и комуникация между двете страни, проблемите са много по-малко. И като казвам двете страни, имам предвид наистина двете. Ако той се държеше зле с мен, нямаше да се старая толкова.
В България като че сме свикнали да мислим, че понеже работодателят е от голямото добрутро, уважение се дължи само на него, а служителят е някакъв плебс, на който щом му се плащат пари, трябва да търпи и да изпълнява.
Аз лично бих посъветвала работодателите да си наемат за служители само мъже или в краен случай железни съфорумки. То е ясно, че такова нещо като да си поговорим човешки с плебса/персонала, е направо немислимо (сега няма да падаме до тяхното ниво, я), ами дай направо да уволняваме. Толкова е драматично и властно, че сигурно някъде в нета го има като точка от списъка с "30-те неща, които трябва да направим, преди да станем на 30. Само за бизнесдами".
И дай сега като е бременна една жена, да си развява байряка, както си иска. Поставете се за малко на мястото на работодателя. Авторката на темата каза нееднократно, че проблемът й не е толкова, че момичето й е спестило истината за бременността, а че не си върши работата и си намалява самоволно работния ден. И какво следва да направи работодателя в случая - да открие втора щатна бройка или какво? А може би да търпи загуби, щото трябва да сме много благородни? Еми не всяка фирма може да си позволи такава благотоврителност.
И в случая работничката е тази, която първа трябва да потърси контакт със шефката си и да обсъдят проблема. Сигурна съм, че биха стигнали до решение, удовлетворяващо и двете страни.
Но да закъснява за работа и да си тръгва по-рано просто ей така "дреме ми на шапката, аз съм бременна, ще правя квото си искам, оправяйте се" не ми изглежда коректно.
Пък и защо не си вземе болничен, щом не й се работи или й е трудно в това състояние?
И в случая работничката е тази, която първа трябва да потърси контакт със шефката си и да обсъдят проблема. Сигурна съм, че биха стигнали до решение, удовлетворяващо и двете страни.
Но да закъснява за работа и да си тръгва по-рано просто ей така "дреме ми на шапката, аз съм бременна, ще правя квото си искам, оправяйте се" не ми изглежда коректно.
Пък и защо не си вземе болничен, щом не й се работи или й е трудно в това състояние?
Карина, ако не те затруднява, посочи с цитат мястото, където авторката е споменала, че бременната я е уведомила, че не се чувства добре, че има затруднения и подобни? Да, ти си коректна с твоя клиент и той е коректен спрямо теб. Казваш му по - ниска цена, а мислиш ли, че бременната ще приеме едно по - ниско заплащане спрямо договореното или ... ще отвори тема за жестоките експлоататори - днешните работодатели.
Законът защитава бременни срещу уволнение САМО за това, че са бременни.
Случаят не е такъв.
Основното е, че не изпълнява работното време.
...
последното, което съм очаквала, че полит-пропагандата от соц времето, е толкова трайна ... гадните работодатели, дето изсмукват кръвчицата народна ...
Законът защитава бременни срещу уволнение САМО за това, че са бременни.
Случаят не е такъв.
Основното е, че не изпълнява работното време.
...
последното, което съм очаквала, че полит-пропагандата от соц времето, е толкова трайна ... гадните работодатели, дето изсмукват кръвчицата народна ...
И дай сега като е бременна една жена, да си развява байряка, както си иска. Поставете се за малко на мястото на работодателя. Авторката на темата каза нееднократно, че проблемът й не е толкова, че момичето й е спестило истината за бременността, а че не си върши работата и си намалява самоволно работния ден. И какво следва да направи работодателя в случая - да открие втора щатна бройка или какво? А може би да търпи загуби, щото трябва да сме много благородни? Еми не всяка фирма може да си позволи такава благотоврителност.
И в случая работничката е тази, която първа трябва да потърси контакт със шефката си и да обсъдят проблема. Сигурна съм, че биха стигнали до решение, удовлетворяващо и двете страни.
Но да закъснява за работа и да си тръгва по-рано просто ей така "дреме ми на шапката, аз съм бременна, ще правя квото си искам, оправяйте се" не ми изглежда коректно.
Пък и защо не си вземе болничен, щом не й се работи или й е трудно в това състояние?
И в случая работничката е тази, която първа трябва да потърси контакт със шефката си и да обсъдят проблема. Сигурна съм, че биха стигнали до решение, удовлетворяващо и двете страни.
Но да закъснява за работа и да си тръгва по-рано просто ей така "дреме ми на шапката, аз съм бременна, ще правя квото си искам, оправяйте се" не ми изглежда коректно.
Пък и защо не си вземе болничен, щом не й се работи или й е трудно в това състояние?
Аз пък и друго нещо се замислих. Как авторката на темата си изпълнява задълженията като шефка?
В продължение на колко време бременната служителка е закъснявала и си е тръгвала по-рано? Колко пъти не си е изпълнявала задълженията както трябва? Шефката й какво е предприела по този случай? Как точно се грижи за работния процес?
Предишния ми шеф си мислеше, че да си мениджър значи да си клатиш краката и да чакаш нещата сами да се случват, а ако нещо се прецака, да крещиш на подчинените.
Много е лесно да си мислиш, че само другите имат задължения.
Ясно е какво е мнението за служителка, която закъснява и се скатава от работа. А какво е мнението ви за мениджър, който не предприема нищо, виждайки как една от служителките системно не работи добре, а той не реагира по никакъв начин и като му кипне, мисли за уволнение? Това за мен не е да си вършиш добре менидърската работа, пък не знам за вас!
Ами може би трябва да поговори с нея на първо време, как ти се струва като идея? И то не след като я чака с месеци да прави нарушения, а например още в самото начало. В крайна сметка шефката е тази, която определя правилата и трябва да следи за тяхното спазване. А не да се оплаква, че е оставила всичко на самотек, пък то не върви по най-перфектния начин, представете си!
В продължение на колко време бременната служителка е закъснявала и си е тръгвала по-рано? Колко пъти не си е изпълнявала задълженията както трябва? Шефката й какво е предприела по този случай? Как точно се грижи за работния процес?
Предишния ми шеф си мислеше, че да си мениджър значи да си клатиш краката и да чакаш нещата сами да се случват, а ако нещо се прецака, да крещиш на подчинените.
Много е лесно да си мислиш, че само другите имат задължения.
Ясно е какво е мнението за служителка, която закъснява и се скатава от работа. А какво е мнението ви за мениджър, който не предприема нищо, виждайки как една от служителките системно не работи добре, а той не реагира по никакъв начин и като му кипне, мисли за уволнение? Това за мен не е да си вършиш добре менидърската работа, пък не знам за вас!
Цитат
И какво следва да направи работодателя в случая - да открие втора щатна бройка или какво?
Аз пък и друго нещо се замислих. Как авторката на темата си изпълнява задълженията като шефка?
В продължение на колко време бременната служителка е закъснявала и си е тръгвала по-рано? Колко пъти не си е изпълнявала задълженията както трябва? Шефката й какво е предприела по този случай? Как точно се грижи за работния процес?
Предишния ми шеф си мислеше, че да си мениджър значи да си клатиш краката и да чакаш нещата сами да се случват, а ако нещо се прецака, да крещиш на подчинените.
Много е лесно да си мислиш, че само другите имат задължения.
Ясно е какво е мнението за служителка, която закъснява и се скатава от работа. А какво е мнението ви за мениджър, който не предприема нищо, виждайки как една от служителките системно не работи добре, а той не реагира по никакъв начин и като му кипне, мисли за уволнение? Това за мен не е да си вършиш добре менидърската работа, пък не знам за вас!
Ами може би трябва да поговори с нея на първо време, как ти се струва като идея? И то не след като я чака с месеци да прави нарушения, а например още в самото начало. В крайна сметка шефката е тази, която определя правилата и трябва да следи за тяхното спазване. А не да се оплаква, че е оставила всичко на самотек, пък то не върви по най-перфектния начин, представете си!
В продължение на колко време бременната служителка е закъснявала и си е тръгвала по-рано? Колко пъти не си е изпълнявала задълженията както трябва? Шефката й какво е предприела по този случай? Как точно се грижи за работния процес?
Предишния ми шеф си мислеше, че да си мениджър значи да си клатиш краката и да чакаш нещата сами да се случват, а ако нещо се прецака, да крещиш на подчинените.
Много е лесно да си мислиш, че само другите имат задължения.
Ясно е какво е мнението за служителка, която закъснява и се скатава от работа. А какво е мнението ви за мениджър, който не предприема нищо, виждайки как една от служителките системно не работи добре, а той не реагира по никакъв начин и като му кипне, мисли за уволнение? Това за мен не е да си вършиш добре менидърската работа, пък не знам за вас!
Цитат
И какво следва да направи работодателя в случая - да открие втора щатна бройка или какво?
Това е и моето мнение. 
Изправена съм пред дилема - преди 4 месеца на работа в моята фирма постъпи едно момиче, което изведнъж ненадейно забременя 1 месец по-късно. Нищо лошо дотук. Напротив. Но преди няколко дни се оказа, че тя всъщност не е във 3, а в 6 месец по мои сметки /имайки в предвид, че каза, че след 1,5 месеца излиза в майчинство/. В такъв случай ме съмнява, че не е знаела, че е бременна. Напоследък момичето започна все по-немърливо да си изпълнява задълженията, съкрати си и работното време-идва в 10,30-11 и си тръгва в 15-15,30, при работно време от 9 до 17,30. Говорихме с нея, промяна никаква. Та се чудя много ли ще е коравосърдечно да я освободя - тя е на изпитателен срок още!?! Знам, че ще си загуби майчинството, но определено като виждам стандарта й на живот не мисля, че ще страда много от това. От друга страна пък някак си е гадно. Какво мислите? Как бихте посъпили вие?
Напоследък момичето започна все по-немърливо да си изпълнява задълженията, съкрати си и работното време-идва в 10,30-11 и си тръгва в 15-15,30, при работно време от 9 до 17,30. Говорихме с нея, промяна никаква. Та се чудя много ли ще е коравосърдечно да я освободя - тя е на изпитателен срок още!?! Знам, че ще си загуби майчинството, но определено като виждам стандарта й на живот не мисля, че ще страда много от това. От друга страна пък някак си е гадно. Какво мислите? Как бихте посъпили вие? Чета си и си мисля:
1. Дамата не си изпълнява служебните задължения, въпреки забележката от страна на работодателя.
2. Същата е на заплата и осигуровки, плащани от въпросния работодател.
3. В рамките на изпитателният срок, когато договора е в полза на работодателя, служителя може да се уволни във всеки един момент.
4. Ако дамата е с влошено здравословно състояние, може да предоговори условията на работа с работодателя или може да си вземе болничен, като по време на болничния изпитателния срок не тече - т.е. когато изтече болничния, изпитателният срок продължава при същите условия, при които е бил при сключване на договора.
5. Ако здравословното и състояние е добро, отношението и е проява на немърливост, незаинтересованост и некомпетентност, което обезмисля задържането и на работа. Освен това след изтичането на изпитателният срок и липса на промяна в поведението на служителя, работодателя изпада в много трудна и деликатна ситуация.
След сериозен разговор в стил "цели на служителя - възможности на служителя - изисквания на работодателя - възможност за компромиси от двете страни", се взима решение, което не е в ущърб на роботодателя и по възможност е в интерес и на служителя.
Това, че си бременна, не може да бъде оправдание за некоректно поведение. Какво ще кажат инвалидите, болните и възрастните хора тогава?