При нас беше жестока плацента превия. Неоткрита от никой от проследяващите бременноста ми лекари. Като си помисля само какви неща правих с бебето в коремчето си направо настръхвам. То не бяха ремонти, кучето ни носих сама, абе страшна работа. Ама аз си знам - докторът каза, че всичко ми е ок. Докато една вечер както си гледам тв, ставам да изключа манджата и ми потича нещо по краката. Стана ми смешно, реших че се напикавам. Пък то като се пипнах - кръв. Ама нищо не ме болеше. Леле за отрицателно време се омазах до коленете. Татито ни закара до най-близката болница и там ме закрепиха. После кървях силно около 5-6 пъти през около 4 дена. Такава нова година не бах никога празнувала - аз кървя, бодат ми дупето, щото ако не спрат кървенето ще се ражда, а бебо е около 1600 грама. През това време мъжът ми милия донесъл за хапване, ама кои ти мисли за това. Зафучил манджите в стаята и ми държи ръката в предродилното, а на съседното легло една друга жена ражда. Той завалията и нейната ръка държи. Тя пъшка, че ще ражда, аз стискам да го задържа. Никога, никога няма да забравя очите на Владо - той си тръгва за вкъщи, а там няма никой и аз за подарък съм му дала окървавените пижами да ми ги пере. Даже ми ги беше изгладил. След последния кръвоизлив бебо взе да става неспокоен и по спешност ме оперираха. Ей така се роди Дани.
- Публикувана: 7 юли 2007, 00:50 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2009, 23:19 ч.
Коя беше причината/причините вашето бебче да се появи по-рано?
Както писах в другата тема, родих преждевременно заради тежка прееклампсия. Една вечер случайно си премерих кръвното и изтръпнах - 160/100. Нямах никакви признаци на високо такова. Веднага ме приеха в болница, там се установи, че кръвните ми показатели са лоши, имам белтък в урината... 4 дни мъчиха да ме стабилизират, за да докарам до 9-тия месец, но не би...
Както писах в другата тема, родих преждевременно заради тежка прееклампсия. Една вечер случайно си премерих кръвното и изтръпнах - 160/100. Нямах никакви признаци на високо такова. Веднага ме приеха в болница, там се установи, че кръвните ми показатели са лоши, имам белтък в урината... 4 дни мъчиха да ме стабилизират, за да докарам до 9-тия месец, но не би...
Същата история. Кръвното даже още по-високо
Изобщо не ме чакаха.
Секцио по спешност и малката Вяра (1,700 кг./42 см.) се появи на бял свят
Преекламсия - високо кръвно, отоци и албумин в урината, които откриха в края на 7м и то съвсем случайно - бяха почнали големите жеги и не ми се ходеше вече на работа и джи пи то се чудеше с каква диагноза да ми напише болничен. Каза ми като на шега - Дай да ти премеря кръвното. Като го премери се 
и каза, че ще извика линейка и ме праща направо в болницата. Аз се възпротивих и изобщо не приемах нещата сериозно, но тя се обади на майка ми и каза, че нещата са много сериозни и се налага незабавно да вляза в болница. Цял месец се бориха д-рите да ми свалят кръвното и да вляза поне в 9 м, но без резултат. Аз продължавах да задържам урина, кръвното не падаше, бебето беше спряло да расте. а на края и записите ми бяха много лоши. Така 40 дни преди термина се роди моето първо съкровище - 1600 гр и 42 см. Бях се отчаяла и 1 м до като беше в кувьоза не смеех да се зарадвам че съм родила. Като забременях с малкия син най-големия ми страх беше всичко да не се повтори, защото знаех какво е и не знаех дали ще имам сили да мина отново по същия път. Но благодаря на Бога, че страховете ми се оказа напразни и сега се радвам на две палави момчета! 
и каза, че ще извика линейка и ме праща направо в болницата. Аз се възпротивих и изобщо не приемах нещата сериозно, но тя се обади на майка ми и каза, че нещата са много сериозни и се налага незабавно да вляза в болница. Цял месец се бориха д-рите да ми свалят кръвното и да вляза поне в 9 м, но без резултат. Аз продължавах да задържам урина, кръвното не падаше, бебето беше спряло да расте. а на края и записите ми бяха много лоши. Така 40 дни преди термина се роди моето първо съкровище - 1600 гр и 42 см. Бях се отчаяла и 1 м до като беше в кувьоза не смеех да се зарадвам че съм родила. Като забременях с малкия син най-големия ми страх беше всичко да не се повтори, защото знаех какво е и не знаех дали ще имам сили да мина отново по същия път. Но благодаря на Бога, че страховете ми се оказа напразни и сега се радвам на две палави момчета!
morskasirena, сега и аз си спомням как се чувствах, след като родих...и аз не можех да се зарадвам..незнаех какво се е случило, чак си мислех, че крият от мен нещо...Голяма паника 
Много от приятелите ми дори ми намекваха..как така не съм се похвалила, че съм родила...А аз честно нямах сили да се зарадвам 
И после като ме изписаха..ужасно гадно да се прибереш вкъщи, вече не бременна, а в същото време без бебче 
Добре, че лошото минава 
Много от приятелите ми дори ми намекваха..как така не съм се похвалила, че съм родила...А аз честно нямах сили да се зарадвам И после като ме изписаха..ужасно гадно да се прибереш вкъщи, вече не бременна, а в същото време без бебче Добре, че лошото минава
Както писах в другата темичка при мен така и не се разбра защо съм родила преждевременно,или поне никой не пожела да ми обясни.Просто 10 дни по рано отидох с течение,казаха че е гъбична инфекция,изписаха ми лекарства,които естествено не помогнаха,на 18.11.2006г вдигнах температура,веднага отидохме в болницата и се оказа,че са ми изтекли всичките води и че съм направила инфекция.
От 24 г.с бях на легло тъй като бях в болница заради контракции и след това шийката на матката започна да се отваря.И преди това почти не излизах,защото много се уморявах и ми тежеше от рано .Всъщност конкретната причина за раждането беше изтичане на водите.В събота следобяд бях на лекар и всичко беше наред-за първи път тогава ме прегледа за разкритие и нямах такова.През ноща започнаха да ми изтичат водите придружено с нечовешки болки и докато стигнем до болницата се оказах с пълно разкритие и едва ме качиха на операционната!
.Всъщност конкретната причина за раждането беше изтичане на водите.В събота следобяд бях на лекар и всичко беше наред-за първи път тогава ме прегледа за разкритие и нямах такова.През ноща започнаха да ми изтичат водите придружено с нечовешки болки и докато стигнем до болницата се оказах с пълно разкритие и едва ме качиха на операционната!
И при мен причината беше преекламсия,но нямах албумин.Вис. крьвно,оттоци,качих 23кг.до седмият мес. ,а не прекалявах с храната.Тогава беше много горещо,не разбрах откьде доидоха тия кг.При повторното наблюдение в АГ/непрекьсн. ми изследваха урина,крьвно и т. н./ по 1 чиста случаиност/него ден нищо не ми беше назначено/ дежурната акушерка реши да чуе тоновете.2 пьти,след това бьрза клизма.още 2пьти ми слуша тоновете и наблюдаващата ме лекарка.Аз вече бях разбрала,че няма тонове,вдигнах още по-вис.крьвно.4 жени ме изтормозиха до крьв докато ми махнат серклажа и операция.След това бях много зле.Чух,че имам момиченце,но не можех да говоря,бях неадекватна,всичко ми беше като сьн с много болка.Заради крьвното се задьржах повече в Карил/интензивно/.Преживях кошмар,но си ЗАСЛУЖАВАШЕ.Имах тежка бременност още от началото,но няма да ви тормозя ,историята е дьлга.Знам само,че тези наши преживявания ни направиха по-силни,а любовта кьм децата ни безмерна.За сьжаление тези,които не са имали проблеми и са родили нормално не могат да разберат отношението кьм детето ми.Собственната ми сестра даже не може да разбере,вьпреки че беше до мен.А вие знаете защо е толкова важно и специално за мен дьщеря ми.Поздрави на всички 
Elbosi аз въпреки преекламсията бях качила само 8 кг и по неже съм слаба в началото акушерките само цъкаха и се чудеха от къде е това кръвно /дигнах до 190 на 110/ и казваха, че очакват да видят някоя едра жена. 
При втората ми бременост пък толкова ми беше ниско кръвното, че чак на 2 пъти припадах.
При втората ми бременост пък толкова ми беше ниско кръвното, че чак на 2 пъти припадах.
При мене така и не се разбра причината. Докторите казаха, че съм играла много на нова година та затова малката се показа на 1 януари Е това беше шега разбира се. Предполагат, че тя беше седалишно и едното и краче беше вирнато нагоре / те го свалят надолу тя го вири нагоре/ Смятат, че е нямало да стои дълго с така вирнат крак но това са само предположения. Иначе през бремеността си нямах проблеми.
Е това беше шега разбира се. Предполагат, че тя беше седалишно и едното и краче беше вирнато нагоре / те го свалят надолу тя го вири нагоре/ Смятат, че е нямало да стои дълго с така вирнат крак но това са само предположения. Иначе през бремеността си нямах проблеми. 
Прееклампсия, започна в 24 г.с/бях наддала 6 кг./. и устисках само до 29г.с. така и не откриха от какво е првокирана. Бях под наблюдение, последните дни в болница,загуба на белтък и албумин- така и не успяваха да ми налеят достатъчно, лекарите направиха каквото можаха и когато предложиха операция по спешност се съгласих......не знам дали ако се бях заинатла да устискам още малко нямаше да е по-добре, но минао бешело.
Спукан околоплоден мехур - така и не се разбра точната причина за спукването.
И при мен така. Изкарах супер лека и безпроблемна бременност и както си спях една нощ просто ми изтекоха водите.
При мен проблема е, че съм с двурога матка, силно раздвоена почти две и за бебо нямаше повече място. Родих в 32 г.с. след като сутринта в5ч. ми изтекоха водите и отидох със серклаж да раждам, обезумяла от ужас, че е твърде рано. Знаех, че бебето е около 2кг, защото 3 дни преди това го гледахме на видеозон. Първото износих нормално, второто не успях, слава богу всичко после се разви добре и след месец и половина си взехме бебо, но никого няма да забравя това раждане и ежедневния ужас, като звънях в Плевен да проверявам как се развиват нещата с детето ми.
Аз лично съм била родена седмаче.Майка ми е била бременна с близнаци, но ражда преждевременно заради миома на матката. Другият близнак, пак момиченце, умира четири часа след раждането. Била съм се родила 800 грама и са ме държали в кувиоз 2 месеца. Тъй, че лично съм го изживявала, знам какво е да си различен, била съм болно дете, майка ми е вземала болнични всеки месец. Но това в никакъв случай не ми е пречело да имам радостно детство. Всеки ми е казвал, че при тези обстоятелства съм голяма късметлийка, пожелавам същото и на вашите дечица. Да са ви живи и здрави и да успеят в живота!
С първата ми дъщеря така и не стана ясно защо родих по-рано. Лично за мен беше лекарска грешка. Отидох в болница с 3см. разкритие и слаби контракции и вместо да ми сложат система за задържане те ми боднаха окситоцина и се почна 12 часа мъки за някакво разкритие накрая родих с 7-см. такова. Но това беше преди цели 12 години и половина
С Веси имах проблем още от 2 месец. Имах диагноза - единия яйчник поликистозен другия със запушена тръба, нередовна менструация от сорта веднъж на 3 месеца и още куп други диагнози. Но по неведоми пътища забременях. Даже се оказа два плода но единия се отлепи много рано и падана с което предизвика отлепване на плацентата и на другия. Останалия плод беше много ниско - Плацента плеврия тоталис /май така се пише/ имах и кървене постоянно от 4 месец с много силни контракции, два пъти по 10 дена лежах в болница и накрая когато все пак бях устискала доста отидох с контракции в болницата да ми боднат една системка просто за задържане,далеч бях от мисълта,че могат да ме задържат много. Въпрсът беше на часове за да ми бият нужното за разгъване на дробчетата на бебето. Проблема беше, че не си носих никакъв документ с мен /доктора ми го нямаше пък и аз не отивах да раждам, стигаше един видеозон да видят, че е малко бебето/ и в момента в който казах кога ми е била последната менструация настъпи ада. По последна менструация термина ми беше 9.01.2006, но иначе реалният беше някъде след 27.01.2006. Акушерката която ме прие се панира да не родя в приемната качи ме в пред родилното и там ми спукаха водите без дори да ме слушат какво им обяснявам. И така за 15 минути от влизането през входа на болницата се появи Веселина. Доктора който я изражда възкликна - я ама то наистина малко бебето. Е щях да го удуша, аз само това им казвах през цялото време, но кой да ме слуша мислеха просто, че съм изфирясала. Дано да има следващ път тогава съм се зарекла от 6-месец лягам и няма да мърдам, шавам и т.н. докато най-сетне не си родя едно голямо бебе над което да не треперя поне за килата и т.н.
С Веси имах проблем още от 2 месец. Имах диагноза - единия яйчник поликистозен другия със запушена тръба, нередовна менструация от сорта веднъж на 3 месеца и още куп други диагнози. Но по неведоми пътища забременях. Даже се оказа два плода но единия се отлепи много рано и падана с което предизвика отлепване на плацентата и на другия. Останалия плод беше много ниско - Плацента плеврия тоталис /май така се пише/ имах и кървене постоянно от 4 месец с много силни контракции, два пъти по 10 дена лежах в болница и накрая когато все пак бях устискала доста отидох с контракции в болницата да ми боднат една системка просто за задържане,далеч бях от мисълта,че могат да ме задържат много. Въпрсът беше на часове за да ми бият нужното за разгъване на дробчетата на бебето. Проблема беше, че не си носих никакъв документ с мен /доктора ми го нямаше пък и аз не отивах да раждам, стигаше един видеозон да видят, че е малко бебето/ и в момента в който казах кога ми е била последната менструация настъпи ада. По последна менструация термина ми беше 9.01.2006, но иначе реалният беше някъде след 27.01.2006. Акушерката която ме прие се панира да не родя в приемната качи ме в пред родилното и там ми спукаха водите без дори да ме слушат какво им обяснявам. И така за 15 минути от влизането през входа на болницата се появи Веселина. Доктора който я изражда възкликна - я ама то наистина малко бебето. Е щях да го удуша, аз само това им казвах през цялото време, но кой да ме слуша мислеха просто, че съм изфирясала. Дано да има следващ път тогава съм се зарекла от 6-месец лягам и няма да мърдам, шавам и т.н. докато най-сетне не си родя едно голямо бебе над което да не треперя поне за килата и т.н.
Аз родих в 32 седмица заради прееклампсия. Приеха ме в патологиятана Втора градска с диагноза от гинеколожката ми пиелонефрит :shock. При прегледа за приемането се оказа, че кръвното ми е 180/120 - аз нищо не усещах. А и като разгледаха предишните ми изследвания се оказа, че поне от три месеца съм изхвърляла белтък, а и краката ми бяха отекли като на слоница. В резултат на всичко и плацентата ми е била изтъняла. Към всички тия неща да добавим висок диоптър късогледство, хипотиреоидизъм и спина бифида при мен. На следващия ден започнаха да губят тоновете на бебока и ... появи се Ангелина. Благодаря на лекарите във Втора градска и на Бог! Сега, да чукна на дърво, Ани е едно много здраво и много подвижно бебе. Може би затова неможе да върже мръвка - при последната консултация беше 6,900 и 68 см.
Вики се роди в началото на 32-33 седмица. Причината е, че сутринта на 17.11.2006 се оказа, че съм с 8см разкритие. Ето и малко предистория накратко:
На 2.08.2006 влязох в болница заради контракции, скъсяване на шийката на матката и леко кръвване (контракциите не ги усещах - отидох при гинеколожката ми заради кръвването, а и заради това, че няколко дни преди това ми стана лошо и за кратко имах странно усещане за тежест - все едно бебока се опитва да излезе, с една дума слаби напъни). След излизането ми от болницата трябваше предимно да лежа (и да си пия редовно лекарствата - магнерич и нош-па). На един от прегледите към края на 5-я месец се оказа, че съм и с 1см разкритие. Започнах да пия и гинипрал за предотвратяване на преждевременно раждане. Почти не мърдах от леглото - много се пазих, но... На 17.11 през се събудих както обикновено към 4ч - за WC, но като си легнах нещо не можех да заспя - от време на време усещах нещо странно ниско в дясно - все едно бебока ме бута (той си беше заел поза с главата надолу отдавна). И докато се чудех боли ли ме слабо, не ме ли боли, забелязах, че тези усещания са ритмични и периода се скъсява. Съответно като ме прегледаха се оказах с 8см разкритие и контракции, които не усещах (гиниколожката ми каза, че по всяка вероятност прага ми на усещане на болка е много висок и затова не съм усетила кога съм направила такова разкритие). В АГ казаха, че няма шанс да се задържи (макар гинеколожката ми да каза, че може да се опита) и до 2 часа ще съм родила. Спукаха ми мехура и наистина родих много бързо.
На 2.08.2006 влязох в болница заради контракции, скъсяване на шийката на матката и леко кръвване (контракциите не ги усещах - отидох при гинеколожката ми заради кръвването, а и заради това, че няколко дни преди това ми стана лошо и за кратко имах странно усещане за тежест - все едно бебока се опитва да излезе, с една дума слаби напъни). След излизането ми от болницата трябваше предимно да лежа (и да си пия редовно лекарствата - магнерич и нош-па). На един от прегледите към края на 5-я месец се оказа, че съм и с 1см разкритие. Започнах да пия и гинипрал за предотвратяване на преждевременно раждане. Почти не мърдах от леглото - много се пазих, но... На 17.11 през се събудих както обикновено към 4ч - за WC, но като си легнах нещо не можех да заспя - от време на време усещах нещо странно ниско в дясно - все едно бебока ме бута (той си беше заел поза с главата надолу отдавна). И докато се чудех боли ли ме слабо, не ме ли боли, забелязах, че тези усещания са ритмични и периода се скъсява. Съответно като ме прегледаха се оказах с 8см разкритие и контракции, които не усещах (гиниколожката ми каза, че по всяка вероятност прага ми на усещане на болка е много висок и затова не съм усетила кога съм направила такова разкритие). В АГ казаха, че няма шанс да се задържи (макар гинеколожката ми да каза, че може да се опита) и до 2 часа ще съм родила. Спукаха ми мехура и наистина родих много бързо.
Голямата ми щерка се роди 2 седмици преди термина с планувано секцио - доктора каза че няма да порасне повече тъй като бях с високо кръвно.Тя се роди 2 кг,малката пък тръгна да излиза цял месец по-рано,но се роди цели 2 кг и 700 г.И да си кажа честно с малката съм имала мн повече проблеми отколкото с каката.
При нас беше жестока плацента превия. Неоткрита от никой от проследяващите бременноста ми лекари. Като си помисля само какви неща правих с бебето в коремчето си направо настръхвам. То не бяха ремонти, кучето ни носих сама, абе страшна работа. Ама аз си знам - докторът каза, че всичко ми е ок. Докато една вечер както си гледам тв, ставам да изключа манджата и ми потича нещо по краката. Стана ми смешно, реших че се напикавам. Пък то като се пипнах - кръв. Ама нищо не ме болеше. Леле за отрицателно време се омазах до коленете. Татито ни закара до най-близката болница и там ме закрепиха. После кървях силно около 5-6 пъти през около 4 дена. Такава нова година не бах никога празнувала - аз кървя, бодат ми дупето, щото ако не спрат кървенето ще се ражда, а бебо е около 1600 грама. През това време мъжът ми милия донесъл за хапване, ама кои ти мисли за това. Зафучил манджите в стаята и ми държи ръката в предродилното, а на съседното легло една друга жена ражда. Той завалията и нейната ръка държи. Тя пъшка, че ще ражда, аз стискам да го задържа. Никога, никога няма да забравя очите на Владо - той си тръгва за вкъщи, а там няма никой и аз за подарък съм му дала окървавените пижами да ми ги пере. Даже ми ги беше изгладил. След последния кръвоизлив бебо взе да става неспокоен и по спешност ме оперираха. Ей така се роди Дани.
Същата диагноза плацента превия тотал .При мен я откриха в 5 месец и бях предупредена да не правя нищо ,само лежах .Без болки и други симптоми една нощ се събудих плуваща в кръв.От там право в Тина Киркова. До сутринта там на системи докато не дойде някакъв шеф и каза ,че при моя случай само в Майчин дом има шанс за мен и детето, и че колегите му още през ноща е трябвало да ме транспортират до там.Закараха ме с линейка до Майчин дом и там лежах в предродилна зала,като ми казаха че ще бъда там докато издържа.Издържах 4 дена и на петия сутринта получих третия силен кръвоизлив и ме оперираха веднага.Синът ми се роди 1750кг. и 41 см в 32 г.с. точно 2 месеца преди термина който беше на 14.09. На мен са ми направени 2 животоспасяващи операции и след 8 часа се събудих.Сега и двамата сме добре
След 2 дена малкия става на 2 годинки. 
Е и аз със тежка форма на прееклампсия, след престой от един месец в Шейново , решиха да предизвикат раждане и родих в 36г. със секцио след което в следствие на прееклампсията направих един гърч, а детето изпадна в безсъзнание три часа след раждането с белодробен кръвоизлив, високо кръвно налягане и куп други неща, но след един месец се подобрихме и сега е добре само имаме астмаи следи по тялото от обожданията които са и правили в Педиатрията. Тук е мястото да спомена, че живота на детето си дължа на д-р Ралица Георгиева, наистина голям специалист и най-вече човек.
При мен проблема е, че съм с двурога матка, силно раздвоена почти две и за бебо нямаше повече място.
И при мен е същият проблем. Изтекоха ми водите в 35 г.с. и тъй като малката беше седалищно ми направиха секцио по спешност. Роди се 2 кг и 45 см
Да мина на отчет и аз! Супер лека бременост и по думите на лекарката многоо голямо бебе! 
После на един видеозон се оказа че не е много голямо, а е в нормите а тя се била заблудила, защото плацентата била много високо разположена! Седица и нещо преди 7-ми месец получавам течение, за което всички ми обясняват, че е абсолютно нормално! Минаха 2 дни и реших все пак да отида да ме види докторката 
та да си каже и тя мнението... Отидох в петък! Тя ме качи на магарето, за да ме прегледа........ Каза ми че всичко е нормално! Ама за всеки случай реши да ми изпише и Полижинакс......през ден по едно... Плаках цял ден и цяла нощ! Не исках да ги започвам........ 
Но нали тя е ЛЕКАР и знае повече! Примирих се! 
В неделя чак сложих едно! Във вторник пак...., а в четвъртък се събудих в 5ч сутринта от болки в корема! Става много твърд и виждах положението на бебо....Въртях се до 6 часа и се усетих да гледам часовника! Боже бяха през 10 мин за около 1-2 мин............... Сестра ми ме закара при Нея! ТЯ пак ме качи на магарето и .............. изпусна си уреда! 3см. разкритие!!! Прати ме по спешност в Шейново! Обилно кървене и контракции на 5мин.. Там ме взеха за задържане! Цял ден ми вливаха системи за успокояване на матката! Поне 3 банки! Нямаше ефект! В 20ч. все още имах страхотни болки, цялото легло беше в кръв! Изхабих 2 пакета превръзки... Към 21ч ме качиха пак на магарето.........пълно разкритие........... По спешност в родилно да ми спукат водите... На третия напън родих! Първи ден на 7-ми месец, 28гс, 900гр, СИН! Нямам желание да опиша последвалия кошмар, но исках да споделя че на епикризата пише:"ОТЛЕПЕНА ПЛАЦЕНТА" причини "НИСКОПРИКРЕПЕНА!"............ Ей това, ако не е безумие..... 
Вие си правете изводите коя е причината! 
Само ако я мерна някъде............ 
Супер лека бременост и по думите на лекарката многоо голямо бебе! После на един видеозон се оказа че не е много голямо, а е в нормите а тя се била заблудила, защото плацентата била много високо разположена! Седица и нещо преди 7-ми месец получавам течение, за което всички ми обясняват, че е абсолютно нормално! Минаха 2 дни и реших все пак да отида да ме види докторката та да си каже и тя мнението... Отидох в петък! Тя ме качи на магарето, за да ме прегледа........ Каза ми че всичко е нормално! Ама за всеки случай реши да ми изпише и Полижинакс......през ден по едно... Плаках цял ден и цяла нощ! Не исках да ги започвам........ Но нали тя е ЛЕКАР и знае повече! Примирих се! В неделя чак сложих едно! Във вторник пак...., а в четвъртък се събудих в 5ч сутринта от болки в корема! Става много твърд и виждах положението на бебо....Въртях се до 6 часа и се усетих да гледам часовника! Боже бяха през 10 мин за около 1-2 мин............... Сестра ми ме закара при Нея! ТЯ пак ме качи на магарето и .............. изпусна си уреда! 3см. разкритие!!! Прати ме по спешност в Шейново! Обилно кървене и контракции на 5мин.. Там ме взеха за задържане! Цял ден ми вливаха системи за успокояване на матката! Поне 3 банки! Нямаше ефект! В 20ч. все още имах страхотни болки, цялото легло беше в кръв! Изхабих 2 пакета превръзки... Към 21ч ме качиха пак на магарето.........пълно разкритие........... По спешност в родилно да ми спукат водите... На третия напън родих! Първи ден на 7-ми месец, 28гс, 900гр, СИН! Нямам желание да опиша последвалия кошмар, но исках да споделя че на епикризата пише:"ОТЛЕПЕНА ПЛАЦЕНТА" причини "НИСКОПРИКРЕПЕНА!"............ Ей това, ако не е безумие..... Вие си правете изводите коя е причината! Само ако я мерна някъде............ 
Така и не разбрах причината. Кървене в третия месец, болки и контракции през следващите месеци. Влизане и излизане от болницата, многократни опити за задържане, системи, инжекции, хапчета и нестихващи болки и повтарящи се контракции. Накрая в 28-ма г.с - пълно разкритие. Бебето обаче беше напречно, спешно секцио, като имате предвид, че бях с пълно разкритие и контракции на 5 минути, когато тепърва ме качиха в линейката да ме карат в Добрич, свикване на екип за секцио, тъй като беше неделя , посреднощ в далечната 90-та година. През това време ми правят спешни изследвания, тъй като нямах такива подготвени, тестове някакви за упойката, не помня вече точно какво. Как изтърпях всичко това, само аз си знам и как оцеля бебо- той си знае. Беше доста голям - 2 и 100 кг, 46 см. 30 дни в недоносеното отделение на Окръжна болница и точно на 30-тия ден най после 2, 500 кг и сме в къщи. Това е нашата история. Кой къде нещо е сбъркал- не разбрах. Но за сметка на това- перфектна, като по учебник втора бременност.
При мен причината бебо да избърза е неизвестна.Единственият проблем през цялата ми бременност бяха болки в корема и кръста в 4 месец.Казаха,че е невралгия,пих хапчета един месец и до 8 месец и половина всичко беше наред.На 25 май следобяд имах леко бледорозово зацапване,отидох в Шейново и ме приеха за задържане.Бях в 34 г.с.След 3 банки магнезий и незатихващи контракции+изтичане на водите през нощта ми назначиха секцио(бебето беше седалищно)и на 26 май в 11 ч се роди момченцето ми-2600гр.и 45см.Парадоксът беше,че се роди с два предни долни зъба 
Една седмица преди раждането той много силно ме риташе и непрекъснато се движеше.Една от теориите на лекарите за това е,че тогава са му избивали зъбите и така е предизвикал и преждевременното раждане
Една седмица преди раждането той много силно ме риташе и непрекъснато се движеше.Една от теориите на лекарите за това е,че тогава са му избивали зъбите и така е предизвикал и преждевременното раждане 
причините само Бог ги знае какви са!!! а от лекарите в повечето случай-врели некипели-гледат да те изкарат теб виновен,защото не знаят от какво е!!!
и полудявам: няма ли най на края да си сложат по един ехограф и да гледат плода точно преди навлизането му в родовия канал-дали е добре -да не е с увита пъпна връв, в растояние от 5месеца повечето мой приятелки включително и аз родиха деца с увита 2 или 3 пъти пъпна връв е това на какво прилича
и полудявам:
няма ли най на края да си сложат по един ехограф и да гледат плода точно преди навлизането му в родовия канал-дали е добре -да не е с увита пъпна връв, в растояние от 5месеца повечето мой приятелки включително и аз родиха деца с увита 2 или 3 пъти пъпна връв е това на какво прилича
а при мен -двуплодна бременност-започна преждевременно раждане в 1я ден на 33гс,според мен си бях в 30-31гс,прекрасна бременност-никакви проблеми само дето ми огънаха колената предния ден,та нормално раждане първото с двойна увита пъпна връв,2то го вадиха с форцепс защото кракът му беше върху главата му.след 4часа 1то умира ( а то беше по голямото и по-дебелото)и при мен пристига една л-ка и ми задава въпроси:от какво е тръгнало раждането-боледувала ли съм? - не съм! инфекция някаква?-резултатите ми са 1ва група всичко ми е наред! е няма тя направо си ме обвини че съм направила нещо да тръгне по рано раждането-то не било нормално това ,а тя дали е чела някаде че бременноста с близнаци е рискова и 90%раждането тръгва по рано защо не доидаха да ме питат след раждането:"защо е почнало преждевремено раждането-има ли причина?ами като почина детенцето тогава .цялата работа беше да си прикрият немарливостта-защото много много не им пука дали ще оживеят бебетата или не-ако не си платиш!!и приказват на хората едни-"а не го чакайте да живее и разни такива"
писна ми от лекарско безхаберие и немарливост няма ли най-накрая да си плати някой
п.с алчността и немарливостта е навсякаде около нас!!!
,а тя дали е чела някаде че бременноста с близнаци е рискова и 90%раждането тръгва по рано защо не доидаха да ме питат след раждането:"защо е почнало преждевремено раждането-има ли причина?ами като почина детенцето тогава .цялата работа беше да си прикрият немарливостта-защото много много не им пука дали ще оживеят бебетата или не-ако не си платиш!!и приказват на хората едни-"а не го чакайте да живее и разни такива" писна ми от лекарско безхаберие и немарливост
няма ли най-накрая да си плати някой п.с алчността и немарливостта е навсякаде около нас!!!
Диагноза и/или причина за преждевременното ми раждане никой не ми даде. 10-тина дни преди раждането получих засилено течение, леко розово. Отидох на преглед при наблюдаващия ме гинеколог - нищо ми нямало, било нормално Разкритие нямах. На следващата седмица в петък вечерта получих слаби болки ниско долу. Спах си през ноща като болките бяха от време на време съвсем леки. Сутринта към 7.30 ч. се събудих с регулярни болки, започнах да ги засичам и се оказаха на 7 мин. Докато се обадя на лекарката си, приготвя и отида до болницата стана 9.30 ч. Там тя ме прегледа и се оказа, че съм с пълно/10 см/ разкритие. Болките бяха поносими и нямах контракции/в смисъл свиване на матката/. Сложиха ме в предзала на монитор, но мехурът ми беше твърд и нямаше изглед скоро да се пукне, така че ми го пукнаха и ме преместиха на магарето. Сложиха ми система с окситоцин и почувствах малко по-силни болки. В един момент трябваше да напъвам, но аз нямах напъни, чувствах само болка ниско долу. И така след 10-тина минути напъване се появи малкия голям мъж - 1,54 кг, 41 см. Изплака веднага. Апгара му беше много добър за недоносено бебче - 1 мин-7, 5 мин. - 8. Аз нямах инфекции, бебчо също. Никой не ми даде обяснение защо се случи така.
Сега ми остават 20 дни до този момент на 31 г.с. и сърцето ми е свито. Не знам какво да очаквам и само се моля да прескоча този период и бебето да почака поне до 36 г.с
Разкритие нямах. На следващата седмица в петък вечерта получих слаби болки ниско долу. Спах си през ноща като болките бяха от време на време съвсем леки. Сутринта към 7.30 ч. се събудих с регулярни болки, започнах да ги засичам и се оказаха на 7 мин. Докато се обадя на лекарката си, приготвя и отида до болницата стана 9.30 ч. Там тя ме прегледа и се оказа, че съм с пълно/10 см/ разкритие. Болките бяха поносими и нямах контракции/в смисъл свиване на матката/. Сложиха ме в предзала на монитор, но мехурът ми беше твърд и нямаше изглед скоро да се пукне, така че ми го пукнаха и ме преместиха на магарето. Сложиха ми система с окситоцин и почувствах малко по-силни болки. В един момент трябваше да напъвам, но аз нямах напъни, чувствах само болка ниско долу. И така след 10-тина минути напъване се появи малкия голям мъж - 1,54 кг, 41 см. Изплака веднага. Апгара му беше много добър за недоносено бебче - 1 мин-7, 5 мин. - 8. Аз нямах инфекции, бебчо също. Никой не ми даде обяснение защо се случи така. Сега ми остават 20 дни до този момент на 31 г.с. и сърцето ми е свито. Не знам какво да очаквам и само се моля да прескоча този период и бебето да почака поне до 36 г.с
бях си кукуряк, на редовен запис и опс - лош запис било, бебето страдало, спешно секцио в 36та гс. А дали е така? или прекалих с двете силни кафета? резултата - бебе неадаптирано и инфектирано бременността нормална с изключение на началото - кървене и бъбречна криза, но през цялото време ме притесняваха килограмите, 24 до края, не зная защо, след като и при първата бременност бяха толкова, но с повечко хапване ...
бременността нормална с изключение на началото - кървене и бъбречна криза, но през цялото време ме притесняваха килограмите, 24 до края, не зная защо, след като и при първата бременност бяха толкова, но с повечко хапване ...
От известно време само чета, но е време и да попиша малко ...
При бременност протекла до 27 г.с. като по часовник, последва ...
Според епикризата съм с диагноза "Плацента превия с добавъчна плацента" (според лекуващия лекар в София няма такова нещо). В подробното медицинско описание става ясно, че в следствие на първото секцио е имало масивни сраствания. Следва наличието на добавъчна плацента. Последната се отлепва и почва да кърви в 27 г.с. по време на отпуската ни на южното ни Черноморие. След вливане на какво ли не, в 32 г.с. на 20.07.2005 г. в гр. Бургас на бял свят се появи морския герой Никола, с манекенски пропорции 1600/44 и в много тежко състояние. Операцията беше животоспасяваща и за двамата.
Да са ни живи и здрави мишоците
При бременност протекла до 27 г.с. като по часовник, последва ...
Според епикризата съм с диагноза "Плацента превия с добавъчна плацента" (според лекуващия лекар в София няма такова нещо). В подробното медицинско описание става ясно, че в следствие на първото секцио е имало масивни сраствания. Следва наличието на добавъчна плацента. Последната се отлепва и почва да кърви в 27 г.с. по време на отпуската ни на южното ни Черноморие. След вливане на какво ли не, в 32 г.с. на 20.07.2005 г. в гр. Бургас на бял свят се появи морския герой Никола, с манекенски пропорции 1600/44 и в много тежко състояние. Операцията беше животоспасяваща и за двамата.
Да са ни живи и здрави мишоците
Геновева се роди в 36 седмица. 1800 гр., 44 см.
Спря да расте в 7-я месец. Изчакахме до 8-я, паталогична, вливания и нищо. На 9-ти Март вечерта получих контракции, пак в болницата, системи. Беше събота и неделя, никой, нищо. В понеделник 14 Март на видеозона виждат, че са ми изтекли водите (те явно не са били и много). А в болницата за месец видях какво значи да ти "изтекат водите", при мен нямаше нищо такова... Система - окситоцин, започнаха да и губят тоновете, спешно секцио. Силно увита пъпна връв около краката, ръцете и врата.
Но това беше, навакса бързо, две седмици в кувьоз и 2080 гр. в къщи. До сега никакви проблеми, по-висока е от връстниците си.
Сега се надявам с второто да родя едно "голямо" бебе.....
Спря да расте в 7-я месец. Изчакахме до 8-я, паталогична, вливания и нищо. На 9-ти Март вечерта получих контракции, пак в болницата, системи. Беше събота и неделя, никой, нищо. В понеделник 14 Март на видеозона виждат, че са ми изтекли водите (те явно не са били и много). А в болницата за месец видях какво значи да ти "изтекат водите", при мен нямаше нищо такова... Система - окситоцин, започнаха да и губят тоновете, спешно секцио. Силно увита пъпна връв около краката, ръцете и врата.
Но това беше, навакса бързо, две седмици в кувьоз и 2080 гр. в къщи. До сега никакви проблеми, по-висока е от връстниците си.
Сега се надявам с второто да родя едно "голямо" бебе.....
Родих в 36-та г.с. Бременността ми беше доста проблемна - първо имах лечение за стерилитет, спонтанен аборт, в 4-ия месец прокървих, в петия вдигнах кръвно....накрая стоях цяла седмица за задържане в болницата, но въпреки 3дневните вливания на магнезий родих със секцио по спешност. Слава Богу, бебето беше 3,100 и нямаше проблеми с адаптацията. Лекаря ми каза, че ако се е родила около термина е щяла да бъде над 4 кг.
Родих Габи седмица преди термин,но с ниско тегло-2400 ,47см.Околоплодните води бяха зелени и така и не ми обясниха причината за това.Напразно разпитвах,за да си изясня за себе си и най-вече за евентуална повторна бременност.Беше 2 дни под кислородна палатка и изкара 6 дневен антибиотичен курс на лечение.Засука на третия ден и до сега .....
Родих Ади в 29г.с. с тегло 1.300 и 38 см.Много ниско 4увствах плода още от самото на4ало.Ато съм имала плацента превия.На всеки две седмици бях на ехограф и сега се 4удя как още в 5 месец беше категори4на 4е ще е моми4е а не видя проблема с плацентата.Вна4алото на 6 месец се разболях от грип с 39 градуса температура.Спрях се от работа но малко късно бих казала,защото е трябвало да лежа по4ти непрекъснато.Прокървяване и в болница.След седмица ле4ение силен кръвоизлив анемия и на вси4ко отгоре и рядка кръвна група.След още седмица втори кръвоизлив с редовни контракции през 2 минути.Цяла нощ беше ад.На другия ден по обят решиха 4е трябва да направят спешно секцио.Събраха се два екипа и добре 4е един лекар се сети да види разкритието а то бебка се раждала.Смениха системите и след 15 минути Ади се роди.Така 4е бяхме м/у късметлиите.После лекар ми обясни 4е със секцио за бебето не се борят а за моя живот като изваждат вси4ки детеродни органи Един вид застраховка за да се избегне масивен кръвоизливЕх мами4ки през какво сме минали ,но като погледнем малките си слънца разбираме 4е си е струвало
Дъщеря ми се роди със секцио в 37-ма седмица, лежах със спукан мехур и кръвоизливи в МД 3 месеца. Едвам избутахме до 37-та. Роди се с инфекции около пъпчето, имаше проблеми с дишането и храненето през първите 5-6 дни..не е имала съществени здравословни проблеми по-късно.
Бебока сега се роди в 34-та седмица. Причината бяха критично ниски нива на около плодната течност. Също никакви особени проблеми със здравето за сега
Бебока сега се роди в 34-та седмица. Причината бяха критично ниски нива на около плодната течност. Също никакви особени проблеми със здравето за сега
Аз родих Калина в 32г.с. 1850гр и 40см. През цялата бременност не съм имала никакви проблеми, буквално беше като по учебник.
2седмици преди да родя хванах настинка, лекуваха я със хомеопатичен сироп, тантум верде за гърлото и бонбони за смучене.
Като причина за преждевременното раждане лекарите обясняват с настинката. Също така и 7години бях на хормонално лечение заради поликистоза на яйчниците. В самата епикриза не пише никаква причина за преждевременното раждане.
2седмици преди да родя хванах настинка, лекуваха я със хомеопатичен сироп, тантум верде за гърлото и бонбони за смучене.
Като причина за преждевременното раждане лекарите обясняват с настинката. Също така и 7години бях на хормонално лечение заради поликистоза на яйчниците. В самата епикриза не пише никаква причина за преждевременното раждане.
Imah mnogo leka bremennost, bez nikakvi problemi.Beb4eto se razviva6e mnogo dobre. Na vsiaka konsultacia lekariat kazvashe, 4e vsi4ko e nared,daje kato po u4ebnik. Biah mnogo spokoina i vnimatelna bremenna. Edna sutrin usetih savsem leki bolki,
koito postepenno se uveli4iha. Za losh kasmet majat mi to4no tezi dni otsastvashe ot kashti, a i beshe sabota i moiat lekar go niamashe. Otidoh do dejurniat kabinet na bolnica "Tina Kirkova", kadeto mi se sledeshe bremennostta i sled kato me pregleda dejurniat lekar mi kaza,citiram doslovno"Imash 7 santimetra razkritie i rajdash,hvani si edno taksi i otivai v Mai4in dom ,zashtoto tolkova malko bebe tuk ne mojem da spasim"I taka sled okolo 1 4as rodih v "Mai4in dom" v 32 g.s. mom4ence 1900gr i 42sm.Ne moje da e bilo bez kakvato i da e bilo pri4ina ,no doktorite taka i ne otkriha nishto neredno.Vsi4ko tova se e
slu4i na Ivanov den i krastihme nasheto barza4e Ioan. Da e jiv i zdrav toi barzo navaksa. Az se sheguvam,4e e iskal sam da si izbere ime i zatova e podranil
koito postepenno se uveli4iha. Za losh kasmet majat mi to4no tezi dni otsastvashe ot kashti, a i beshe sabota i moiat lekar go niamashe. Otidoh do dejurniat kabinet na bolnica "Tina Kirkova", kadeto mi se sledeshe bremennostta i sled kato me pregleda dejurniat lekar mi kaza,citiram doslovno"Imash 7 santimetra razkritie i rajdash,hvani si edno taksi i otivai v Mai4in dom ,zashtoto tolkova malko bebe tuk ne mojem da spasim"I taka sled okolo 1 4as rodih v "Mai4in dom" v 32 g.s. mom4ence 1900gr i 42sm.Ne moje da e bilo bez kakvato i da e bilo pri4ina ,no doktorite taka i ne otkriha nishto neredno.Vsi4ko tova se e
slu4i na Ivanov den i krastihme nasheto barza4e Ioan. Da e jiv i zdrav toi barzo navaksa. Az se sheguvam,4e e iskal sam da si izbere ime i zatova e podranil
Аз родих и двете си деца в 36 г.с Никога не съм ги смятала за недоносени. Родени по-рано-да, но не и недоносени. Едната беше2,600 кг., другата 2,700 -роди се нормално при това беше седалищно. Беше едно изключително раждане, като се имат предвид седалищното предлежание и един куп други проблеми. Докторите, екипа, водещ раждането демонстрираха изключителен професионализъм, за което им благодаря. И до днес смятам, че втората ми дъщеря се роди жива и здрава единствено благодарение на тях.
И при мене не можаха да посочат никаква конкретна причина. В 34-35 г.с. една вечер се събудих от болки в кръста, пих ношпа, изчаках, но болките не спряха, а започнаха същински контракции, веднага се изстрелях в болницата, бях с пълно разкритие и решиха да раждам. Бебето се роди 2,100 - 44см. Предполагаха вътреутробно страдание на плода, но нищо категорично като причина.
Причината беше тежка преекламсия, която се разви буквално за часове. Изкарах проблемна бременност с постоянни болки ниско долу . През повечето време от бременността съм била на легло, три пъти съм била на задържане, но причини за това няма, така е трябвало да се случи. А кръвното се вдигна малко последните две седмици от 8-ия месец, но за бременни е нормално, първия ден от 9-ия месец скочи рязко, последва едно денонощие на системи , а след това спешно секцио. Бореха се за моя живот,но пък бебчо е опорито и силно юначе и не се предаде.
Здравейте мили момичета.Нека и аз да се разпиша в навечерието на третия рожден ден на дъщеря ми.
Както повечето от вас и аз се чувствах прекрасно, нямах никакви проблеми до 28-29 седмица. Ходех на работа, бях свежа, красива и подвижна. В края на август при поредната консултация в МД (там се записах за проследяване по съвет на познат гинеколог- там са специалистите, каза той) доктора ме попита,няма ли все-пак да се оплача от нещо. Ами не знаех дали е оплакване, но го казах- отичаха ми глезените малко (и как не- август беше) и имам леко жълто зацапване по бельото .Той се засмя и ме попита шеговито, дали случайно не съм бременна, което потвърди и моето усещане , че все-пак всичко е нормално.Около две седмици след това по спешност ме приеха в МД - спукан мехур. 6 дни лежах в предродилна зала непрекъснато на системи са предотвратяване на контракции (нямах такива,но за всеки случаи).Успяха да направят терапията за белите дробчета на детето и зачакахме ...но бебето не искаше да излиза, а инфекцията ми се засилваше (по-късно се оказа, че и то е със силна инфекция). Родих нормално след двудневни опити с балони, системи и др.манипулации.Нямах разкритие, а не искаха да правят секцио- по тежко било за детето!Смятаха, че е под 1 кг. (егати ехографите)... изобщо за това, което чух не ми се говори много ( въпроси от рода желано ли е..; майката ще спасим, за бебето не знаем..) Та моята силна и жилава красавица излезе с размери 1.480 кг. и 42 см. в 31 седмица.Остана в кувьоз месец и половина.Сега е здрава и красива 104 см. девойка (вземат я за 4 годишна)
Причната според мен- инфекция, която при правилно и стриктно проследяване можеше да се хване навреме.
Както повечето от вас и аз се чувствах прекрасно, нямах никакви проблеми до 28-29 седмица. Ходех на работа, бях свежа, красива и подвижна. В края на август при поредната консултация в МД (там се записах за проследяване по съвет на познат гинеколог- там са специалистите, каза той) доктора ме попита,няма ли все-пак да се оплача от нещо. Ами не знаех дали е оплакване, но го казах- отичаха ми глезените малко (и как не- август беше) и имам леко жълто зацапване по бельото .Той се засмя и ме попита шеговито, дали случайно не съм бременна, което потвърди и моето усещане , че все-пак всичко е нормално.Около две седмици след това по спешност ме приеха в МД - спукан мехур. 6 дни лежах в предродилна зала непрекъснато на системи са предотвратяване на контракции (нямах такива,но за всеки случаи).Успяха да направят терапията за белите дробчета на детето и зачакахме ...но бебето не искаше да излиза, а инфекцията ми се засилваше (по-късно се оказа, че и то е със силна инфекция). Родих нормално след двудневни опити с балони, системи и др.манипулации.Нямах разкритие, а не искаха да правят секцио- по тежко било за детето!Смятаха, че е под 1 кг. (егати ехографите)... изобщо за това, което чух не ми се говори много ( въпроси от рода желано ли е..
; майката ще спасим, за бебето не знаем..) Та моята силна и жилава красавица излезе с размери 1.480 кг. и 42 см. в 31 седмица.Остана в кувьоз месец и половина.Сега е здрава и красива 104 см. девойка (вземат я за 4 годишна)Причната според мен- инфекция, която при правилно и стриктно проследяване можеше да се хване навреме.
тя инфекцията може и да е вследствие на спукания мехур
Историята е като за яйцето и кокошката.
тя инфекцията може и да е вследствие на спукания мехур
Историята е като за яйцето и кокошката.
Добре че не се позабавих вкъщи 
Плацента превиа. При мен историята е подобна на разказаната от yo. Просто незнам как през цялата бременност ходих всяка седмица на УЗ и докрая никой не ми каза за тая плацента и риска от преждевременно раждане? Правих ремонти вкъщи, ходих си на работа най-изгодно, влачех тежки торби с покупки и др. подобни. Въпросния ден бях сама вкъщи-мъжа ми беше заминал при родителите си в провинцията и естествено, по закона на гадостта беше неделя. Благодарение на това, че моите родители живеят наблизо и за 5 мин. бяха при мен успях да се добера до болницата за 20-25 мин. И оттам ужас-аз в бързината не съм взела нито чанта, нито документи, нищо....На мен кръвта ми изтича, а те ми викат-дай лична карта, дай картонче с кръвната група. Просто нямам думи Да не говорим, че докато намерят къде се е сврял доктора в неделя следобяд, за да благоволи да слезе да ме види мина сигурно още 1/2 час. Но....в крайна сметка всичко завърши с happy end 
.Имам си прекрасна дъщеричка, роди се в 32 г.с.
Да не говорим, че докато намерят къде се е сврял доктора в неделя следобяд, за да благоволи да слезе да ме види мина сигурно още 1/2 час. Но....в крайна сметка всичко завърши с happy end .Имам си прекрасна дъщеричка, роди се в 32 г.с. Просто незнам как през цялата бременност ходих всяка седмица на УЗ и докрая никой не ми каза за тая плацента и риска от преждевременно раждане?
Ние се родихме уж в 9 месец, но с ниско тегло. А неонатолозите в болницата бяха убедени , че бебето е на 34 г.с , а не на 38. Аз също бях сигурна в това и бях казала за грешно определения телмин, но никой не обръщаше внимание. Както и да е, но сигурно нямаше да издържим дълго, защото от средата на 8 м. бях със 2 см. разкритие, околоплодните води бяха доста намалели и плацентата беше доста захабена та бебка не можеше да се храни достатъчно, отгоре на всичко и прееклампсия и заедно с нейната диагноза "хондродисплазия" се наложи да я извадят цял месец по рано. Абе проблеми важното, е че сега сме добре и растем всичко друго се забравя.
Вероятно е комплексна причината, а може би нямаше конкретна. Проблемите започнаха със самото начало - кървене (отлепване), месец и половина в болница за задържане, след това безболезнени контракции всеки божи ден, към края на петия месец откриха патология на пъпната връв, малка плацента (след раждането я "качиха" в "Хистологията", не че разбрах резултатите) и ... започна да изостава във вътреутробното развитие. Полежах още в болница, напомпаха ме с какви ли не "идеи" за "наваксване", но не би. Назначиха секцио, но една прекрасна нощ (страдах от безсъние през цялата бременност), както се мъчех с едно Судоку, усетих, че ми изтичат водите. Малка разправия между лекари и акушери какво точно аджеба е изтекло... (сега ми е смешно, но тогава не ми беше до смях ни най-малко). Родих чак на другия ден вечерта. В 36 г.с. - 1400 гр и 39 см. Дребосък, ама най-хубавия дребосък. Очевидно доста изостанал. Ей го малкия човек от женски пол, вече на година и 4 месеца и не знам как да опиша любовта си, защото за това чувство няма подходящи слова.
Здравейте и от мен,големият се роди 1440гр. и 44см в 8- мия месец.пукнаха ми се водите почти както спях и айде в болницата, под ножа-200кръвно -ами по принцип спасяваме майката и дъръ бъра.........и нищо не можаха да ми кажат,в експертизата ми пише заради кръвното--------но аз никога не съм била с високо кръвно и като отидох в болницата все още нямах просто като гледах как се суетят около мен и незнаят какво да правят и явно съм почнала да дигам,,,,,,,,,,а бе беше някакъв кошмар,и за това дълго време не исках и да чуя за втор..........много съм грешала........всяко раждане е само за себе си
33 г.с. 2.450 кг 47см. Белодробна тромбоемболия от тромб, които не е ясно откъде е дошъл. Вероятно от матката, която азпочнала да се разкъсва на мястото на първото секцио отпреди 7 години.
Сепсис, вследствие на бактериална инфекция на бъбреците, десният от които се запушил от камък след бъбречна криза 2 седмици преди раждането.
4 дни ме държаха в Тина Киркова, докато установят, че ще е кофти за тях ако умра в тяхната болница. После с много връзки и зор (на коя болница й е нужна умираща родилка) ме прехвърлиха в кардиологията на Александровска болница, където слава богу постъпиха грижовно и привикаха всякакви лекари консултанти. След няколко температурни пика ме прехвърлиха в Майчин дом и там направиха секциото. Няколко дни ми се губят в реанимацията, а бебето в кувъоз за няколко часа и после на кислородна палатка. На 5-тия ден май са ми свалили температура и през нощта докато съм за първи път будна ми показаха бебка. Следват още няколко дни в реанимацията на Майчин дом (Вярвайте ми -страхотен екип са!!!) и после в урологията на Александровска болница, където отпушиха уретера. Сега и двете сме здрави!
Сепсис, вследствие на бактериална инфекция на бъбреците, десният от които се запушил от камък след бъбречна криза 2 седмици преди раждането.
4 дни ме държаха в Тина Киркова, докато установят, че ще е кофти за тях ако умра в тяхната болница. После с много връзки и зор (на коя болница й е нужна умираща родилка) ме прехвърлиха в кардиологията на Александровска болница, където слава богу постъпиха грижовно и привикаха всякакви лекари консултанти. След няколко температурни пика ме прехвърлиха в Майчин дом и там направиха секциото. Няколко дни ми се губят в реанимацията, а бебето в кувъоз за няколко часа и после на кислородна палатка. На 5-тия ден май са ми свалили температура и през нощта докато съм за първи път будна ми показаха бебка. Следват още няколко дни в реанимацията на Майчин дом (Вярвайте ми -страхотен екип са!!!) и после в урологията на Александровска болница, където отпушиха уретера. Сега и двете сме здрави
! 
! Големи страхотии са ви са се случили! Важното е, че вече всичко е наред и сте живи и здрави! при мен недоразвита матка и хормонална недостатъчност. казаха че е защото съм млада. родих на 18 
! Та нали всяка втора ромка ражда на не повече от 14 г.?!Ромките са си ромки, но има и такива случаи, някои могат да раждат на 8 други им е рано.
Иначе пак казвам, съгласна съм с това, което казваш, не бях се замисляла. А това за ромките ни най-малко не съм го казала с лошо чувство, просто не намерих друг начин да се изразя
Здравей, mi6lek, не съм имала за цел да те засегна по никакъв начин, понеже бях погрешно разбрана от някои, напротив исках да изкажа възмущението си точно от това отношение към младите майки и да ти пожелая да си здрава да се радваш на съкровището си, а дай боже още , и да не се притесняваш и да не обръщаш внимание на подмятания и укори свързани с твоята младост. Успех!
, и да не се притесняваш и да не обръщаш внимание на подмятания и укори свързани с твоята младост. Успех! 
Здравейте!
Моята дъщеря се роди в началото на осмия месец - 2кг., 44см.
Така и не ми обясниха защо се роди по-рано. Отбелязаха само, че има очудващо къса пъпна връв. Не знам това какво отношение има...
Иначе си спомням, че имах контракции още от 5-6 месец. Но бях студентка, далеч от семейството си и нямаше кой да ми обърне внимание.
Моята дъщеря се роди в началото на осмия месец - 2кг., 44см.
Така и не ми обясниха защо се роди по-рано. Отбелязаха само, че има очудващо къса пъпна връв. Не знам това какво отношение има...
Иначе си спомням, че имах контракции още от 5-6 месец. Но бях студентка, далеч от семейството си и нямаше кой да ми обърне внимание.
Здравейте. Мойто момченце се роди в 32 г.с. ,причината беше тежка прееклапсия. В къщи ми беше лошо, мъжът ми ми измери кръвното 160 на 120, като позваних на мойта акушерка веднага ме прие в болница и направиха спешно секцио. Роди се 1,490 гр. и 44 см..Голями притеснения бяха , но за щастие всичко лошо премина и моят малък мъж е жив и здрав. Пожелавам на всички родители стигнали до това положение много кураж и късмет.
Привет и от мен. Да се разпиша и аз, и да разнообразя причините за недоносеност, да не дава Господ никому да преживява това, което всички тук сме минали. Яна се роди в 35 г.с., 2450 като от две седмици беше спряла да расте. Имах сериозни сърдечни проблеми, тахикардия от която на кардиолозите им изскачаха очите, в 24 седмица припаднах на работа - с пулс 205 и никакво кръвно, айде в Пирогов - сърцето излязло от ритъм, с блок 4 към едно, (това означава, че предсърдието се съкращава 4 пъти, докато камерата успява само веднъж, а трябва да са 1:1), лекарствата не подействаха, почнаха да ми споменават по едно време за електрошокове, попържихме се малко , под упойка за 20 мин. и това не подейства, бях започнала да получавам и контракции на всичкото отгоре, детето риташе през цялото време.
За една седмица с опити и грешки налучкаха лекарствата и ме изписаха с пулс 140, блок 2:1 и по 20 контракции на ден. следващите 10 седмици на легло, шепи лекарства, като ставах само до тоалетна и забрана от мъжа ми да се къпя, излизам, ставам, вълнувам ит т.н. без придружител. Горкия се прошари порядъчно и при споменавене на второ дете от моя страна се оцъкля леко.Всяка седмица бях на ултразвук заради бебчо, освен всичко друго и водите бяха малко. Интересното е, че следващия ден след голямата криза започнах да отделям коластра, и се чудя дали тялото не се е подготвяло за бебето тогава. В 35 седмица установиха, че по време на сърцебиенето ( всеки ден, си го качвах до 180 и едва дишах) артериите към матката ( а и всички кръвоносни съдове в тялото) колабират и спират притока на кислород на бебето и затова беше спряла да расте. Общо взето всички преди операцията ми повтаряха като мантра "Момиче е - има по-добри шансове, кг не са решаващи, освен това е била под стрес цялата бременност и най-вероятно органите ще са по-зрели в сравнение с тези при бебе с нормална бременност" Е, оказаха се прави - стоя само 5 дни в кувьоз, беше се нагълтала с доста околоплодни води и изкара една инфекция, но здраве да е. Имаше як сукателен рефлекс и до момента си го има 
, а е на 1 г и 9 месеца! Секциото беше най-приятната част от бременността , на следващия ден не се спрях по коридорите, просто вече дишах...
Редно е да отбележа, че в България има един единствен кардиолог с опит с бременни жени и това е д-р Мариела Филчева в Майчин дом, благодаря и на екипа на д-р Николов, който извърши операцията, благодарение на тях живея втори живот!
това, което всички тук сме минали. Яна се роди в 35 г.с., 2450 като от две седмици беше спряла да расте. Имах сериозни сърдечни проблеми, тахикардия от която на кардиолозите им изскачаха очите, в 24 седмица припаднах на работа - с пулс 205 и никакво кръвно, айде в Пирогов - сърцето излязло от ритъм, с блок 4 към едно, (това означава, че предсърдието се съкращава 4 пъти, докато камерата успява само веднъж, а трябва да са 1:1), лекарствата не подействаха, почнаха да ми споменават по едно време за електрошокове, попържихме се малко , под упойка за 20 мин. и това не подейства, бях започнала да получавам и контракции на всичкото отгоре, детето риташе през цялото време. За една седмица с опити и грешки налучкаха лекарствата и ме изписаха с пулс 140, блок 2:1 и по 20 контракции на ден. следващите 10 седмици на легло, шепи лекарства, като ставах само до тоалетна и забрана от мъжа ми да се къпя, излизам, ставам, вълнувам ит т.н. без придружител. Горкия се прошари порядъчно и при споменавене на второ дете от моя страна се оцъкля леко.
Всяка седмица бях на ултразвук заради бебчо, освен всичко друго и водите бяха малко. Интересното е, че следващия ден след голямата криза започнах да отделям коластра, и се чудя дали тялото не се е подготвяло за бебето тогава. В 35 седмица установиха, че по време на сърцебиенето ( всеки ден, си го качвах до 180 и едва дишах) артериите към матката ( а и всички кръвоносни съдове в тялото) колабират и спират притока на кислород на бебето и затова беше спряла да расте. Общо взето всички преди операцията ми повтаряха като мантра "Момиче е - има по-добри шансове, кг не са решаващи, освен това е била под стрес цялата бременност и най-вероятно органите ще са по-зрели в сравнение с тези при бебе с нормална бременност" Е, оказаха се прави - стоя само 5 дни в кувьоз, беше се нагълтала с доста околоплодни води и изкара една инфекция, но здраве да е. Имаше як сукателен рефлекс и до момента си го има , а е на 1 г и 9 месеца! Секциото беше най-приятната част от бременността , на следващия ден не се спрях по коридорите, просто вече дишах... Редно е да отбележа, че в България има един единствен кардиолог с опит с бременни жени и това е д-р Мариела Филчева в Майчин дом, благодаря и на екипа на д-р Николов, който извърши операцията, благодарение на тях живея втори живот!
23дни преди термин родих недоносено бебче въпреки че бях в 9-тия(2450/45см.)- доколкото разбрах,понеже не са много словохотливи докторите- прееклампсия заради високо кръвно,а всъщност бебето до края на февруари растеше перфектно с две седмици напред по ехограф и от там нататък не беше порастнала ваобще(до 27.03)-имах страшни отоци и никакъв албумин,много ми се ще тия доктори да започнат да си изпълняват задълженията стриктно,ама нейсе.Докторката ми ме пращаше хиляда пъти на стерилна урина и все си беше същото а може би трябваше да ми премери и крръвното. Радвам се че всичко приключи добре все пак
Ще се запиша и аз, но първо ще кажа, това което ми казаха относно пола при недоносените деца - при момчетата по-късно се развиват белите дробове, това е причината за по-високия риск при преждевременно раждане.
При мен лично така и не се установи причината за това да родя в 32 г.с. (по изчисления на лекарката, която ме следеше по време на бременността), момиче - 1.800 кг. и 42 см. В общи линии бременността ми не беше никак лека от гледна точка на постоянните контракции, в първото тримесечие се усещаха като болка ниско долу, а след това постоянно втвърдяване на корема. Не ми се говори за премеждията по болниците от 7-ми месец натам, но започнаха да ми дават и антибиотик, незнайно защо, просто никой не си направи труда да ми каже, с хилади примеждия родих, а накрая видях в епикризата, че детето е родено в 30 г.с. (пак по техни изчисления). След това ходих при сума ти лекари и всеки си даваше своя теория за преждевременното раждане (по фрапиращото, е че при някои от тях съм ходила докато бях бременна и всички ми казваха, че имам една нормална бременност и нямам повод за притеснение). Честно да си призная не знам кой е този "факир", който би могъл да ми каже евентуални причини за всичко това и как би трябвало да се процедира при евентуална следваща бременност, каквато бих искала, но се замислям дали бих могла да мина през всичко това отново, с неяснота за бъдещето на малкото човече.
При мен лично така и не се установи причината за това да родя в 32 г.с. (по изчисления на лекарката, която ме следеше по време на бременността), момиче - 1.800 кг. и 42 см. В общи линии бременността ми не беше никак лека от гледна точка на постоянните контракции, в първото тримесечие се усещаха като болка ниско долу, а след това постоянно втвърдяване на корема. Не ми се говори за премеждията по болниците от 7-ми месец натам, но започнаха да ми дават и антибиотик, незнайно защо, просто никой не си направи труда да ми каже, с хилади примеждия родих, а накрая видях в епикризата, че детето е родено в 30 г.с. (пак по техни изчисления). След това ходих при сума ти лекари и всеки си даваше своя теория за преждевременното раждане (по фрапиращото, е че при някои от тях съм ходила докато бях бременна и всички ми казваха, че имам една нормална бременност и нямам повод за притеснение). Честно да си призная не знам кой е този "факир", който би могъл да ми каже евентуални причини за всичко това и как би трябвало да се процедира при евентуална следваща бременност, каквато бих искала, но се замислям дали бих могла да мина през всичко това отново, с неяснота за бъдещето на малкото човече.
[/quote]
родих по рано първата си дъщеря заради двурога матка със септум в нея. Родих я в 8-ми месец.
С втората бременност също се очакваше същото , но за моя радост устисках до 37 седмица.
Матката се била доразвила през първата бременност.
С втората бременност също се очакваше същото , но за моя радост устисках до 37 седмица.
Матката се била доразвила през първата бременност.
И аз родих синът ми в 8-ми месец, поради същата причина двурога матка с септум в нея. Сега пробваме за второ, но много се притеснявам за износването на бебето.
Ybaq&Mell ти с втората бременност пиеше ли лекарства за разтягане на матката и от кога започна с тях
родих по рано първата си дъщеря заради двурога матка със септум в нея. Родих я в 8-ми месец.
С втората бременност също се очакваше същото , но за моя радост устисках до 37 седмица.
Матката се била доразвила през първата бременност.
С втората бременност също се очакваше същото , но за моя радост устисках до 37 седмица.
Матката се била доразвила през първата бременност.
И аз родих синът ми в 8-ми месец, поради същата причина двурога матка с септум в нея. Сега пробваме за второ, но много се притеснявам за износването на бебето.
Ybaq&Mell ти с втората бременност пиеше ли лекарства за разтягане на матката и от кога започна с тях
[/quote]
И аз съм със същия проблем
Много ми се иска да имам второ детенце след 2-3 г., обаче всички лекари казват, че пак ще е същата бременността....
А какви са тези хапчета за разтягане на матката - за пръв път ги чувам
И аз съм със същия проблем
Много ми се иска да имам второ детенце след 2-3 г., обаче всички лекари казват, че пак ще е същата бременността....
А какви са тези хапчета за разтягане на матката - за пръв път ги чувам
[/quote]
Здравейте
Вече станахме три с този проблем
На мен лекарите ми казаха, че е много рядко срещана тази диагноза на матката. Каква беше твоята бременост... Аз преди време направих спонтанен аборт в 4 ти месец. Тогава лекарката ми каза, че при следваща бременност още в началото ще започнем с лекарства за разтягане на матката за да се чувства добре бебето в мен и да не затрудняваме разтежа му. Но точно какви са лекарствата не зная. 
daila, и аз смятах, че е рядко срещано
Моята матка е с формата на сърце, разделено на две
Първите 5 месеца от бременността лежах, по болници и вкъщи,,,
После изведнъж се успокоих, усещах бебето постоянно, ходех на работа и гледах да не се тревожа
В началото на бременността ми всички лекари казваха, че шансовете са много малки да задържа бебето и че спонтанен аборт може да се случи във всеки един момент от бременността (а не само през първите 3 месеца)
Е, убедих се, че е така Просто в един момент мястото е станало недостатъчно за нормално голямо бебе и затова дъщеричката ми се роди едва 2 кг в 34 гс
При спешното секцио уж бяха изрязали преградата, но година по-късно пак си имах преграда - явно няма да се отърва от нея
Моята матка е с формата на сърце, разделено на две
Първите 5 месеца от бременността лежах, по болници и вкъщи,,,
После изведнъж се успокоих, усещах бебето постоянно, ходех на работа и гледах да не се тревожа
В началото на бременността ми всички лекари казваха, че шансовете са много малки да задържа бебето и че спонтанен аборт може да се случи във всеки един момент от бременността (а не само през първите 3 месеца)
Е, убедих се, че е така
Просто в един момент мястото е станало недостатъчно за нормално голямо бебе и затова дъщеричката ми се роди едва 2 кг в 34 гсПри спешното секцио уж бяха изрязали преградата, но година по-късно пак си имах преграда - явно няма да се отърва от нея
Аз също имам двурога матка, но по интересното, е че нито един лекар (а ходих при няколко) не ми каза, че това може да бъде причина за недоизносване на плода, а ме уверяваха, че това е просто козметичен дефект и няма проблем.
Aera, не е проблема в двурогата матка- много жени има с такава, проблема е в септума -това е преграда, която разделя матката на две и няма място където да расте бебето .
змейковица аз съм по същият начин -Матка с Форма на сърце/или двурога било същото/ разделено на две. Синът ми се роди 1.900 в 8-ми месец.Тогава лекарите не 'видели " преградата , ,няколко години по късно с втора бременост спонтанене аборт и по време на кюретажа станало ясно, че матката има преграда , която е причина за аборта в 4-ти месец . Казаха че шансовете на бебето са били малки и нямало място да расте..Обясниха ми, че преградата може да се изреже ,но в много случаи пак се появява
Тогава стана въпрос и за лекарствата, които се предписват за отпускане на матката.Казаха ми още , че при матка със септум задължително се ражда секцио нормалното е много опасно .
Ами то за отпускане на матката е Магнерот - аз него си го пиех, ама....
А за секциото - при мен баша по спешност, Калина беше седалищно разположена, а като ми изтекоха водите тя се завъртя косо в корема ми и просто беше невъзможно да излезе нормално. Плюс това нямах грам контракция и решиха да не рискуват живота на такова малко бебе с нормално предизвикано раждане
А за секциото - при мен баша по спешност, Калина беше седалищно разположена, а като ми изтекоха водите тя се завъртя косо в корема ми и просто беше невъзможно да излезе нормално. Плюс това нямах грам контракция и решиха да не рискуват живота на такова малко бебе с нормално предизвикано раждане
Karax mnogo leka bremenost,dokato ne otidox pri Markov,koito mi kaza che za parvi pat vijda tolkova kasa papna vrav,i 4-ta stepen na placentata i nishto poveche!
Az se stresnax zapochnax da xodia po lekari,variantite biaxa 3: 1-da izvadat bebeto,2-da pochine v men,3-da spasiavat men,pobarkax se! Vleznax v Sheinovo da podsiliat bebka,izpisaxa mi kup lekarstva,smenix nabludavashtia mi lekar,i kato otidox 32gs da slusha tonovete reshi che triabva da ia vadi,i taka sega sme s mn problemi i ishte v kovioz!
:pray:vsichko da se opravi
i nishto poveche!Az se stresnax zapochnax da xodia po lekari,variantite biaxa 3: 1-da izvadat bebeto,2-da pochine v men,3-da spasiavat men,pobarkax se! Vleznax v Sheinovo da podsiliat bebka,izpisaxa mi kup lekarstva,smenix nabludavashtia mi lekar,i kato otidox 32gs da slusha tonovete reshi che triabva da ia vadi,i taka sega sme s mn problemi i ishte v kovioz!
:pray:vsichko da se opravi
Аз сам от леките случаи защото и двамата ми сина се родина точно на 8 месеца бременост, тоест не се смятат за недоносени. Първият път беше поради това че ходих да чистя една къща, новата ни квартира, и се свивах като шантава за да мия шкафофе, а после вдигнах и една задна седалка на камион за да помогна на мъжа ми...Контракциите започнаха още същата вечер, на следващият ден ми изтекоха водите и бяха зелени като в блато, имахме късмет че бебето доиде самичко.
Вторият път уж внимавах, но родих точно на същият термин, бебето не мърдаше от седмица и благодарих на Господ че се роди живо
Вторият път уж внимавах, но родих точно на същият термин, бебето не мърдаше от седмица и благодарих на Господ че се роди живо
Здравейте и от мен. Аз карах много тежка бременост, с много лекарства, системи и инжекции, за да мога да задържа бебчо. Лежах няколко пъти за задържане в болницата. Освен в Дупница, защото аз съм от там, ходих и в "Света София". Там ме гледаше доктор Янкова, която надцени силите си и не обърна много голямо внимание на симптомите ми. Видя, че плацентата ми е с язви, видя, че бебо спира да расте. Но отлагаше влизането ми в болница, докато през нощта на 13.07.2007 година се събудихме с моя съпруг целите в кръв. Постъпих веднага поспешност в болницата в Дупница. Докторите се опитаха да спрат кръвоизлива, но въпреки, че направиха всичко възможно - не успяха. На следващия ден получих още по-силен кръвоизлив. И така след спешно секцио се роди моят син Костантин.
Да сега горе-долу всичко е наред, но първите 3 месеца докато си го взема вкъщи бяха кошмарни. Сега вече сме 1 година и 2 месеца. Пак е трудно, боледува често. Слабото ни място е белия дроб - от това, че е недоносен и белият му дроб е разтворен по изкуствен път и нослето - от това, че е многократно интубиран и хранен със сонда доста време. Но поне сме заедно и го виждам как расте. Докторите ме успокояват, че в интелектуално ниво е настигнал връстниците си, просто е малко по-дребен от тях.
Aleksi_Koko имаш и моята голяма прегръдка и подкрепа! Дечицата ни са връсничета и явно много си приличат! И аз съм ходила веднъж при въпросната Др. Янкова, и също не я одобрявам,млада е и надценява възможностите си! И моята дъщеричка постоянно боледува и при нас слабото място е белия дроб, но се надявам че като порасне и ще го израсте и ще спре да боледува често!
И моята дъщеричка постоянно боледува и при нас слабото място е белия дроб, но се надявам че като порасне и ще го израсте и ще спре да боледува често! 
!Правилно поставен и навреме Серклаж, е вариянта аз да имам доносено дете!!! 
Пожелавам в скоро време доносено дете.
Мека вътрешна мускулатура е моя проблем,под тежеста на бебето шийката се отваря изведнъж ,между 24-27г.с.
От там пъм некомпетентна лекарска грежа и.....резултатите са налице!Правилно поставен и навреме Серклаж, е вариянта аз да имам доносено дете!!!
От там пъм некомпетентна лекарска грежа и.....резултатите са налице!Правилно поставен и навреме Серклаж, е вариянта аз да имам доносено дете!!!
Ири не се отчайвай имай вяра и скоро и ти ще гушкаш едно малко и прекрасно създание! Прочетох доста от постовете ти в много от темичките тук и напълно разбирам разочарованието и натрупаната у теб ненавист и злоба! Преди няколко години и аз се чувствах предадена и безпомощна по същия начин! Но имай вяра, а лошите момемнти се забравят! Пожелавам ти съвсем скоро да се радваш на една лека и безпроблемна бременност и да си имаш и ти едно прекрасно, хубаво, здраво бебече!
Не мисля че,се забравя просто продължаваш,поне с мен е така!Ако е рекъл Господ ще гушна,ако не пак добре!Майчинството не е фикс идея за мен!
Злоба не бих казала че,акумулирам в себе си,възмутена да, и то не без основание!В темата за преждевременно родените хлапета,попаднах случайно и се заинтригувах от момиченцата родени в 25г.с.в Токуда,затова и продължих да се отбивам.Не е въпрос на носталгия или задълбочен интерес.
Успех!
Злоба не бих казала че,акумулирам в себе си,възмутена да, и то не без основание!В темата за преждевременно родените хлапета,попаднах случайно и се заинтригувах от момиченцата родени в 25г.с.в Токуда,затова и продължих да се отбивам.Не е въпрос на носталгия или задълбочен интерес.
Успех!
Привет от мен,
не знам дали си имала предвид моите 2 момиченца, родени в Токуда в 25.г.с. При мен случая се оказа изтичане на околополдни води. В 21 г.с. д-р Марков видя, че единия близнак има по-малко вода. Следях се всяка седмица и уж всичко беше наред.
Аз забременях след първо ИКСИ, имах проблемна бременност, тъй като на няколко пъти кървях, но никой не ме взе в болница и даже ми казваха, че всичко е наред. Докато не отидох в Токуда, къде за мен се грижиха страхотно в продължение на 14 дни. Но за съжаление водите на единия близнак изтекоха, тръгна естествено раждане и така в 25 г.с. се родиха 2 ми принцески. Едната почина след 3 дни, а другата се бори. Тежко е положението, моля се на Господ всеки ден, всеки час. Дано имаме късмет и минем това толкова тежко изпитание.
не знам дали си имала предвид моите 2 момиченца, родени в Токуда в 25.г.с. При мен случая се оказа изтичане на околополдни води. В 21 г.с. д-р Марков видя, че единия близнак има по-малко вода. Следях се всяка седмица и уж всичко беше наред.
Аз забременях след първо ИКСИ, имах проблемна бременност, тъй като на няколко пъти кървях, но никой не ме взе в болница и даже ми казваха, че всичко е наред. Докато не отидох в Токуда, къде за мен се грижиха страхотно в продължение на 14 дни. Но за съжаление водите на единия близнак изтекоха, тръгна естествено раждане и така в 25 г.с. се родиха 2 ми принцески. Едната почина след 3 дни, а другата се бори. Тежко е положението, моля се на Господ всеки ден, всеки час. Дано имаме късмет и минем това толкова тежко изпитание.
Николина,истински се радвам за мъничката ти дъщеричка !Ще ти кажа защо се поинтересувах ,аз изгубих сина си роден почти в 26г.с.в прехваления МДлПросто се подведах по стари лаври и ужасно съжалявам!С мъжа ми имахме финансова възможност да изберем частни грижи за детето,но нямахме инфо!Аз постъпих по спешност в МД в24г.с.след като бременоста ми се следеше в Св.Лазар и от Атанас Станев,бях потресена от проявената небрежност в Лазар,където на в 23г.с.бях на 3 Д и от записа на СД се вижда че мехура е тръгнал да пролабира!
Така и попаднах в МД,с надежда за спасяване на бебето но,уви!!!За евентуална сл.бременност ,ако поема риска в БГ,то очите ми гледат именно към Токуда и можеби Мазнейковата клиника.
Искам да те попитам(ако е удобно дазбирасе)вие платихте ли допълнително серфектант и изобщо колко приблизително ви излиза престоя там?А,и какви манипулации се правят на мишлето?
Нас ни тъпкаха със салботамол и декстометазон,и то след като се оказа че,са му `спестили` серфектанта`защото бил много рисково бебе`и така самичък си се бори милия до където му стигнаха силите!А ние още докато лежах за задържане попитахме трябва ли да купиме медикаменти,отг.беше НЕ,а сл.това даже нагло ми казаха че искали да ни спестят парите!!!Нямам Думи!!!Ако искаш ми пиши на лични
Бог да я пази!
!Ще ти кажа защо се поинтересувах ,аз изгубих сина си роден почти в 26г.с.в прехваления МДлПросто се подведах по стари лаври и ужасно съжалявам!С мъжа ми имахме финансова възможност да изберем частни грижи за детето,но нямахме инфо!Аз постъпих по спешност в МД в24г.с.след като бременоста ми се следеше в Св.Лазар и от Атанас Станев,бях потресена от проявената небрежност в Лазар,където на в 23г.с.бях на 3 Д и от записа на СД се вижда че мехура е тръгнал да пролабира! Така и попаднах в МД,с надежда за спасяване на бебето но,уви!!!
За евентуална сл.бременност ,ако поема риска в БГ,то очите ми гледат именно към Токуда и можеби Мазнейковата клиника.Искам да те попитам(ако е удобно дазбирасе)вие платихте ли допълнително серфектант и изобщо колко приблизително ви излиза престоя там?А,и какви манипулации се правят на мишлето?
Нас ни тъпкаха със салботамол и декстометазон,и то след като се оказа че,са му `спестили` серфектанта`защото бил много рисково бебе`и така самичък си се бори милия до където му стигнаха силите!А ние още докато лежах за задържане попитахме трябва ли да купиме медикаменти,отг.беше НЕ,а сл.това даже нагло ми казаха че искали да ни спестят парите!!!Нямам Думи!!!Ако искаш ми пиши на лични
Бог да я пази!
ира79 съжалявам за загубата ти, представям си колко ти е трудно и те разбирам напълно.
Аз засега платих в Токуда само моя болничен престой и нито за раждане, нито за лекарства за мен самата. За малката бебка, доколкото знам, лекарствата в Токуд асе контролират от японците и там винаги са снабдени с всичко необходимо. Засега на няколко пъти и биха серфектант, различни антибиотици, глюкоза. Информация ни дават всеки дени всеки ден мога да ходя на свиждане, но аз го правя през няколко дни.
Четох, че поддръжката на недоносени бебета струвала по 5000 USD на бебе, което не знам до колко е вярно. Аз двойно бих дала само да знам, че бебка ще е жива и здрава. Екипът в Токуда е страхотен, всички познават малката бебка и се грижат за нея, д-р Масларска е страхотен специалист и съм сигурна, че малката е в добри ръце.
Дай Боже да има шанс и сили.
п.с. Аз ходих в МД при Марков, но не мисля, че следващия път ще стъпя там, хем ми го препоръча позната. Само в Токуда.
Аз засега платих в Токуда само моя болничен престой и нито за раждане, нито за лекарства за мен самата. За малката бебка, доколкото знам, лекарствата в Токуд асе контролират от японците и там винаги са снабдени с всичко необходимо. Засега на няколко пъти и биха серфектант, различни антибиотици, глюкоза. Информация ни дават всеки дени всеки ден мога да ходя на свиждане, но аз го правя през няколко дни.
Четох, че поддръжката на недоносени бебета струвала по 5000 USD на бебе, което не знам до колко е вярно. Аз двойно бих дала само да знам, че бебка ще е жива и здрава. Екипът в Токуда е страхотен, всички познават малката бебка и се грижат за нея, д-р Масларска е страхотен специалист и съм сигурна, че малката е в добри ръце.
Дай Боже да има шанс и сили.
п.с. Аз ходих в МД при Марков, но не мисля, че следващия път ще стъпя там, хем ми го препоръча позната. Само в Токуда.
ира79, nikolina-pikolina съжалявам за загубата и на двете Ви и се надявам скоро малката близначка да се пребори и да порасте достатъчно за да я изпишат скоро и аз подкрепям мненията и на двете Ви за всички в МД и само ТОКУДА! Страшно съм доволна от отношението и грижите на педиатрите!
за всички в МД и само ТОКУДА! Страшно съм доволна от отношението и грижите на педиатрите!
Здравейте момичета, да ви разкажа и мойта история. И двете ми бременности бяха леки. Първата преди 10 години консултациите бяха в КБ Лозенец - направиха ми какви ли не изследвания и тъй като съм предразположена към диабет и имам ренален такъв, дори ми направиха повечко от стандартните изследвания, но никой не можа да разбере защо в средата на деветия месец 12 дни преди термина вдигнах кръвно и ми предизвикаха раждането. Оказа се че вероятно са спасили мен и бебето тъй като водите бяха зелени. Имам един спонтанен аборт в 4 месец. Оказа се че плода не се е развивал и няма тонове. Д-ра беше добър специалист но не ми обясни нищо, само ме накара да направя изследване на 1 хормон и след това да го повторя тъй като стойностите на изследването били високи. Само аз си знам какво ми беше докато излезе второто изследване, понеже по думите му едва ли не имам рак на матката. Третата бременност беше доста позакъсняла и уж лека. Докато не си направих изследванията които са стандартни. От там се започна ходене по доктори. Първия беше ендокринолог в частна клиника. Препоръчана лекарка. Тя ме прегледа и установи че вероятно имам проблеми със щитовидната жлеза и отделно диабета, но тъй като тя не е специалист в областта ми препоръча да отида при д-р Тодорова в МД "светило" в областта. Няма лошо намерих начин добрах се до нея, то и това не е лесно, прегледа ме и препоръча изследвания при определена докторка. Излязоха резултатите диабета не беше проблем стойностите бяха в рамките на нормалното, но каза че трябва да ме види на ехограф който в Майчин дом нямали, а трябваше да отида в частния й кабинет. Отидох и там и накрая ми назначи генетични изследвания които представете си трябваше да се изпрати кръвта в Плевен - сами се сещате защо. Направих и това. След спонтанния аборт бях готова на всичко за да задържа бебето. Ходих и при мазнейкова която каза че дори бебето е по-голямо от колкото би трябвало. Да се върна на прехвалената докторка. Изписа ми лекарство което първо трудно намерих второ беше доста скъпои трето след консултация с наблюдаващата лекарка се оказа че е против съсирване на кръвта. След този случай и след 1 месец и повече чакане на прословутите изследвания от Плевен спрях да ходя при други лекари. Единствено направих още една консултация със доцент Рачев ако не се лъжа за да ми потвърди че бебето е добре, тъй като при последната консултациянаблюдаващата се осъмни че е малко по-малко отколкото трябва. Всичко добре но в края на 8 месец отивам на консултация и кръвното ми 160/110. Докторката ме видя и направо си ме изгони към отделението за патологична бременност. Изкарах там великденските празници и гергьовден. На системи и на диета заради диабета. Тъкмо се бях настроила че може и да ме изпишат тъй като кръвното с медикаменти беше добре и хоп изтекоха ми водите. Събраха се всички доктори и завеждащия като видя 36 седмица май бях без малко да ме прати в майчин дом от който избягах, спасиха ме единствено мойта докторка и още една която изроди и бебо. Безкрайно съм им благодарна за грижите и никога няма да ги забравя.
Дано не съм ви досадила. Успех и здраве на малките и недоносени бебета
с
Дано не съм ви досадила. Успех и здраве на малките и недоносени бебета
с
Az pak veche nikoga niama da stapa v Tokuda kamoli pri Markov!!! V Tokuda mi se sledeshe bremenostta ,vseki pat edno i sashto,"vsichko e ok,bebeto e dobre i tolkoz"a nikoi ne zabeliazva za problemite,che placemtata uzriava barzo,che papnata vrav e mnogo kasa!Doide i vremeto kogato triabvashe veche da ia izvadiat malkata boginia v 33gs v Tokuda da grijixa se za neia niama kak ,no mina mesec ,vzexa kakvoto imaxa da vzimat po klinichna pateka i davaite po drugite bolnici! I sega sme obikolili 3 bollnici za 3 meseca!
Prosto neznam jivot i zdrave pri sledvashta bremenost kade da xodia!Navsiakade e perachnica na pari!
No kakvo da vi kaja vsichko e mnogo otnositelno,ako karash leka bremenost i rodish zdravo bebe vsichki shte badat poxvaleni,no ako imash problemna bremenost obviniavame vsichki! Vajnoto e v nachaloto da se xvane problema!
Prosto neznam jivot i zdrave pri sledvashta bremenost kade da xodia!Navsiakade e perachnica na pari!
No kakvo da vi kaja vsichko e mnogo otnositelno,ako karash leka bremenost i rodish zdravo bebe vsichki shte badat poxvaleni,no ako imash problemna bremenost obviniavame vsichki! Vajnoto e v nachaloto da se xvane problema!
iff2 дано бебка се оправи скоро, а при втора бременост, понеже питаш, зависи от ситуацията. Ако е преждевременно раждане - в Майчин дом. Иначе във всяка една болница, ако всичко е наред. Стискам палци, скоро да се успокоиш и всичко да е наред.
МД е безплатен варянт но,колкото плащаш толкова и получаваш,това е моето мнение за дълъг период на досег с това отделение, 3 месеца!
Navsiakade sam si plashtala chasno,nikade ne sam xodila s mapravlenie dori i v Tokuda,ne sam minavala po zdravnata kasa,a si izbrax chasno i kakvo ot tova!Uverix se che v chasnite kliniki samo ti vzimat parite,te tolkova sa pretrapnali che ne im puka,a v darjavnite ne e taka! Vsashtost veche neznam,otchaiala sam se!
В момента имам там близко дете се роди и я отглеждат малката. Мама е доволна. Но разбира се е гадно че се случват такива неща и още по-гадното е че се питаме ние ли сме виновни за това, че се случва, децата в момента били 50 - много са добри наистина лекарките там, но не са богове.
Аз по време на моята бременност бях наблюдавана от д-р Манчев, МД (като там съм уж пратена с връзки), който през всичките месеци докато имах контракции и кървене ми казваше, че всичко е ок и да си лежа у нас.
Аз на моя глава постъпих в Токуда (вече съм го споменавала) където се грижеха 14 дни за мен и там и родих двете си момиченца в 25 г.с.
Може би, ако някой лекар по-рано беше обърнал внимание на проблема ми и ме беше приел в болница, нямаше да се стигне до там.
Мен също ме е страх от следваща бременност, като при нас първата беше след 4 год. борба и ИКСИ.
Дай Боже да сме живи и здрави и да имаме сили да посрещнем следващото изпитание.
Има една много хубава мисъл, че Бог изпраща изпитания на силните, на тези, които могат да ги посрещнат.
Прочетете тази история, много е интересна и дай Боже всички да имаме късмет.
http://www.kingproductions.com/tommy.htm
Аз на моя глава постъпих в Токуда (вече съм го споменавала) където се грижеха 14 дни за мен и там и родих двете си момиченца в 25 г.с.
Може би, ако някой лекар по-рано беше обърнал внимание на проблема ми и ме беше приел в болница, нямаше да се стигне до там.
Мен също ме е страх от следваща бременност, като при нас първата беше след 4 год. борба и ИКСИ.
Дай Боже да сме живи и здрави и да имаме сили да посрещнем следващото изпитание.
Има една много хубава мисъл, че Бог изпраща изпитания на силните, на тези, които могат да ги посрещнат.
Прочетете тази история, много е интересна и дай Боже всички да имаме късмет.
http://www.kingproductions.com/tommy.htm
Здравейте момичета nikolina-pikolina не можах да прочета историята не се отваря, но се надявам че с бебето сте добре. Най-ме боли когато някой загуби своето бебе. Това е голям шок за една майка.
се господ да е с бебетата тъй като здравеопазването ни не е с редки изключения разбира се.
ира79 не се отчайвай и продължавай напред надявам и ти да гушнеш едно хубаво бебе след целия кошмар който си преживяла
се господ да е с бебетата тъй като здравеопазването ни не е с редки изключения разбира се.ира79 не се отчайвай и продължавай напред надявам и ти да гушнеш едно хубаво бебе след целия кошмар който си преживяла
Ето я и моята история - в 28г.с. постъпих в МД с високо кръвно и съмнения за преклампсия, която в последствие се оказа, че нямам. Седях 8дена закрепиха ме и с една шепа лекарства ме изписаха. Всичко беше ОК - следях кръвното и се чувствах добре до 1.10.2005г. (32г.с.)когато прокървих. Постъпих отново, но никой не разбра от къде кървя. След 6дена кървене д-р Дяволов ми изписа инжекциите за разтваряве на белите дробове на бебчо ако реши да излиза. Спря кървенето и на 12.10 д-ра вика утре ще те изпишем. Да ама не. Вечерта ми изтекоха водите от вагинално възпаление` никой не го откри след всички изследвания и на 13.10 родих моята прекрасна дъщеря Йоана с мерки 2150гр и 42см. Седя 3дена в ковиоз, но сега е едно здраво и щастливо дете.
ПП НИКИ ЗНАЕШ, ЧЕ СМЕ С ТЕБ И МАЛКАТА АЛЕКС!
никой не го откри след всички изследвания и на 13.10 родих моята прекрасна дъщеря Йоана с мерки 2150гр и 42см. Седя 3дена в ковиоз, но сега е едно здраво и щастливо дете.ПП НИКИ ЗНАЕШ, ЧЕ СМЕ С ТЕБ И МАЛКАТА АЛЕКС!
Здравейте,случайно видях темата.Майка съм на две недоносени деца.
Баткото се роди в деветия месец,2040 кг. а малката в осмия 2500 кг.
Проблем имаше с баткото,трудно надаване ,впоследствие мого болести все свързани с белия дроб ,а накрая и астигматизъм.
с малката нямаще никакви проблеми ,а се роди незряла.
Имайне кураж мамчета на малки бебчета .
Сега баткото е един здрав и красив юноша,волейболист а малката принцеса се надявам да стане денс звезда някой ден,е малко трудно се отгледахме ,но нали майките затова остаряват.
КУРАЖ
Баткото се роди в деветия месец,2040 кг. а малката в осмия 2500 кг.
Проблем имаше с баткото,трудно надаване ,впоследствие мого болести все свързани с белия дроб ,а накрая и астигматизъм.
с малката нямаще никакви проблеми ,а се роди незряла.
Имайне кураж мамчета на малки бебчета .
Сега баткото е един здрав и красив юноша,волейболист а малката принцеса се надявам да стане денс звезда някой ден,е малко трудно се отгледахме ,но нали майките затова остаряват.
КУРАЖ
Аз така и не разбрах ,защо малкият ми мъж се роди по-рано. Въобще не съм разбрала ,че съм с контракций и когато започна да ме боли вече беше късно да се направи каквото и да било за да спрът раждането. Отидох в болницата с пълно разкритие и за 20 мин родих.Сигурно ако бях разбрала по-рано ,че нещо не е наред ................ сега бебчо щеше да е още в коремчето ми. Но не мога да върна времето назад и сега ми остава само да се моля Наско по-бързо да се оправи и да си го прибера у дома.
Мили мами,помолете се за моята малка внучка която се роди на 14.12 -32г.с-1,600 поради високо кръвно на майката -210.Господ да я пази и и даде силици да оцелее милото ми същество.
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
Мили мами,помолете се за моята малка внучка която се роди на 14.12 -32г.с-1,600 поради високо кръвно на майката -210.Господ да я пази и и даде силици да оцелее милото ми същество.
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
Мили мами,помолете се за моята малка внучка която се роди на 14.12 -32г.с-1,600 поради високо кръвно на майката -210.Господ да я пази и и даде силици да оцелее милото ми същество.
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
Мили мами,помолете се за моята малка внучка която се роди на 14.12 -32г.с-1,600 поради високо кръвно на майката -210.Господ да я пази и и даде силици да оцелее милото ми същество.
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
Да ви е честита, жива и здрава и в най-скоро време да си я приберете. А и много сили на бабата за да помага.
Мили мами,помолете се за моята малка внучка която се роди на 14.12 -32г.с-1,600 поради високо кръвно на майката -210.Господ да я пази и и даде силици да оцелее милото ми същество.
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
На дъщеря ми също пожелавам много сили да се пребори!
Да ви е честита, жива и здрава и в най-скоро време да си я приберете. А и много сили на бабата за да помага.
Да много сили на бабата, да подкрепя и майката, успех и скоро дано да си приберете едно прекрасно малко създание в къщи! Нека Господ да го пази!
Здравейте,стискам палци на всички бебенца който са изненадали мама Искам да попитам дали ви звучи познато от няколко дена не се чувствам добре(наболяваме много често ниско долу корема и имам теглеща болка в кръста,нямам апетит,вие ми се свят,и ми се гади силно особено след като хапна,кръвното ми е 117/68 много често откривам кръв в носа си и имам много често контракции стяга ми се силно корема без силна болка),това ми е трета бременност търсих с търсачката ,но никъде не намерих точният отговор.Знам ,че лекарката най-добре ще ми отговори ,но съм вкъщи с двете си дечица и нямам на кого да ги оставя така,че ще съм ви много благодарна да споделите опита си
Искам да попитам дали ви звучи познато от няколко дена не се чувствам добре(наболяваме много често ниско долу корема и имам теглеща болка в кръста,нямам апетит,вие ми се свят,и ми се гади силно особено след като хапна,кръвното ми е 117/68 много често откривам кръв в носа си и имам много често контракции стяга ми се силно корема без силна болка),това ми е трета бременност търсих с търсачката ,но никъде не намерих точният отговор.Знам ,че лекарката най-добре ще ми отговори ,но съм вкъщи с двете си дечица и нямам на кого да ги оставя така,че ще съм ви много благодарна да споделите опита си
Не искам да те плаша, но такива бяха и моите контракции, заради които ме вкараха в болница и въпреки всичко малката се роди в 31 г.с. Не чакай контракциите да станат болезнени и отиди на лекар, от това което ми описваш, ще те оставят за наблюдение в болница. Намери някой да гледа за малко децата и отивай на лекар. Стискам палци всичко да е ок!
На мен това ми изглежда обезпокоително!Кръвното ти е добре,но болките и контракциите?!не са трябва да си направиш кръвни изследвания,може да се дължат на инфекция или някакво възпаление?
Остави децата на съседка или помоли приятелка утре и си обърни внимание!
а днес изпий 2т. но-шпа и магнезий ако имаш под ръка(магнерич,магнерот или магне В6)аз пиех магне В6сутрин и вечер по 1 т.лягай и почивай до колкото имаш възможност.
Ще ти стискам палци
Остави децата на съседка или помоли приятелка утре и си обърни внимание!
а днес изпий 2т. но-шпа и магнезий ако имаш под ръка(магнерич,магнерот или магне В6)аз пиех магне В6сутрин и вечер по 1 т.лягай и почивай до колкото имаш възможност.
Ще ти стискам палци
На мен това ми изглежда обезпокоително!Кръвното ти е добре,но болките и контракциите?!не са трябва да си направиш кръвни изследвания,може да се дължат на инфекция или някакво възпаление?
Остави децата на съседка или помоли приятелка утре и си обърни внимание!
а днес изпий 2т. но-шпа и магнезий ако имаш под ръка(магнерич,магнерот или магне В6)аз пиех магне В6сутрин и вечер по 1 т.лягай и почивай до колкото имаш възможност.
Ще ти стискам палци
Остави децата на съседка или помоли приятелка утре и си обърни внимание!
а днес изпий 2т. но-шпа и магнезий ако имаш под ръка(магнерич,магнерот или магне В6)аз пиех магне В6сутрин и вечер по 1 т.лягай и почивай до колкото имаш възможност.
Ще ти стискам палци
Напълно подкрепям това мнение. Стискам палци и аз
Така и никой не ми каза, защо родих голямата ми дъщеря в 36 г.с. Така се случило и това е. Тя слава богу е добре вече на 4 години. Когато обаче тази година родих втората си дъщеря в 35 г.с. почнаха да се чудят. Е не че стигнаха до решение. Като резултат много силно изразена жълтеница вследствие от гъстата кръв, а малкото беше и с дихателни проблеми. Тя стоя 10 дни в кувьоз на системи, лампа и кислород. Ако някой има идея защо не мога да ги износа да каже, преди това имахме желание да имаме 3 деца, сега вече ме е страх. Поне докато не разбера причината, не са ми правили никакви изследвания
При мен причината беше плацента превиа тоталес. Едвам устисках до края на 8 месец. Ужасна диагноза и много опасна за майката. Секциото ми беше 3 часа, имам 3 литра загуба на кръв. След като ме спасиха бях в реанимация 4 дни, а след това още 6 дни с 3 дренажа. Кошмара и болките бяха мъчителни, но слава богу времето лекува. Синът ми е вече на 2 год. и ни радва, а много и ядосва всеки ден. Огромно благодаря за професионализма на д-р Дяволов и д-р Славчев.
всеки ден. Огромно благодаря за професионализма на д-р Дяволов и д-р Славчев. 
При мен причината беше комплексна-вирусна пневмония и хелп-синдром.Почти си бяхме заминали с малката.Беше ужасно преживяване Дъщеря ми се роди с пневмония и беше на кантар-ще оживее или не.Роди се 45дни преди термина 40см и 2кг.Лекарите ми казаха,че имам късмет,че е момиче.Момичетата били издръжливи.За това,че родих преждевременно голяма вина има акушер-гинеколога,който ме следеше.При положение,че 10 дни бях с температура 39 градуса,ми беше казано,че за нея бебето е важно и че състоянието на майката не я вълнува! В същото време не ми вярваше,че не усещам детето.Но всичко вече е зад гърба ми и то с щастлив край.
Дъщеря ми се роди с пневмония и беше на кантар-ще оживее или не.Роди се 45дни преди термина 40см и 2кг.Лекарите ми казаха,че имам късмет,че е момиче.Момичетата били издръжливи.За това,че родих преждевременно голяма вина има акушер-гинеколога,който ме следеше.При положение,че 10 дни бях с температура 39 градуса,ми беше казано,че за нея бебето е важно и че състоянието на майката не я вълнува! В същото време не ми вярваше,че не усещам детето.Но всичко вече е зад гърба ми и то с щастлив край.
Здравейте! Моето момиченце Виктория се роди планово преждевременно в 30г.с. с тегло 1,250кг. (недоносено-рисково бебе) на 13.10.2008г., в следствие на прееклампсия (високо кръвно налягане, отоци на крайниците поради задържане на течности в организма и загуба на белтък в урината), която получих с навлизането в седмия месец. Приеха ме в болница с патологична бременност и след двуседмично лечение, което не ми повлия, се наложи родоразрешение. Всичко мина успешно. Вики два месеца беше в микропедиатрията, но благодарение на Господ и на педиатърките там, сега си е вкъщи и радва мама и тати. Очаквахме я да се роди дни преди Коледа, но тя бързаше да излезе. Е, пак си дойде за празниците у дома, понеже я изписаха от микропедиатрията на 08.12.2008г. с тегло 2,400кг. След 20 дни у дома и грижите на мама и тати е вече 3,100кг., и се развива чудесно. Иначе до седмия месец бременността ми премина безпроблемно, без гадене, повръщане и други неразположения.
vqra17, kirionka, добре дошли
Заповядайте и в тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=357216.0
Заповядайте и в тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=357216.0
Голямата ми дъщеря се роди в самото начало на осмия месец. Вероятно в резултат на силните подготвителни контракции, които имах още от 4-5 месец на бременността. Но тогава бяхме студенти, далеч от дома, все още незряли - нямаше кой да ми обърне внимание на този проблем.
При втората ми бременност контракциите отново започнаха по същото време - 4-5 месец. Този път веднага започнах да приемам медикаменти. Износих бебето си почти до термин. Заключението на доктора ми беше, че имам прекалено чувствителна матка.
При втората ми бременност контракциите отново започнаха по същото време - 4-5 месец. Този път веднага започнах да приемам медикаменти. Износих бебето си почти до термин.
Заключението на доктора ми беше, че имам прекалено чувствителна матка.
Здравейте отскоро видях темата ви!
В края на 5 месец откриха,че водите ми са намалели!Но не са и изтичали!Влязох в болница оказа се че детето ми не расте и изоставаше с 2месеца от бойте г.с.Диагнозата беше !Всеки ден ми вливаха по 3-4 системи пие лекарствата да задържим бебка колкото се може повече!
Накрая след толкова мъчения в болницата я родих в 34г.с.1кг и 100 гр. 37см. спрямо въз раста си!Слава бог от този ден нататък не е имала сериозни проблеми!Сега е много палава злояда не спяща и сладка две годишна госпожица!
Така че горе главата,трудно е но всичко ще бъде наред винаги имайте надежда
В края на 5 месец откриха,че водите ми са намалели!Но не са и изтичали!Влязох в болница оказа се че детето ми не расте и изоставаше с 2месеца от бойте г.с.Диагнозата беше !Всеки ден ми вливаха по 3-4 системи пие лекарствата да задържим бебка колкото се може повече!
Накрая след толкова мъчения в болницата я родих в 34г.с.1кг и 100 гр. 37см. спрямо въз раста си!Слава бог от този ден нататък не е имала сериозни проблеми!Сега е много палава злояда не спяща и сладка две годишна госпожица!
Така че горе главата,трудно е но всичко ще бъде наред винаги имайте надежда
Причината Аллекс да се роди по рано ми казаха че била истински възел на пъпната връв и прекалено много около плодна течност,но пък благодарение на тази много около плодна вода моят Алекс е жив /истински възел означава че пъпната връв е върэана на възел и до бебето не достига достатъчно храна и въздух.Така че аз се радвам че се роди по рано.
родих със секцио по спешност в 36 гс , защото бебчето ми изоставаше с 6 седмици , имах изтичане на околоплодна течност и разкритие , сега ми остава само да се моля всичко с нея да бъде наред
Прегръщам те силно и се моля за куклата
Минала съм по този път, представям си колко ти е тежко, ако имаш нужда от подкрепа, обади се -
Аз и до днес не мога да си обясня каква беше причината.Всичко беше нормално до обяд на 20.11'07.Почувствах силна болка в кръста и снаха ми предположи че почват родилни болки.В 14:00ч отидохме в болницата и там водата ми изтече,първото бебоче беше тръгнало да излиза.В 14:25 на бял свят се появи Жана,10 мин след това и Ивона.Големият проблем при мойте деца беше.че бяха с недоразвити бели дробове.Казаха ми че ако не са били тръгнали да излизат е можело да ми дадат медикаменти с който да ги развият докато са в мен.Всичко стана за един час.За този час бях и в ада и в рая.Не го пожелавам на никой.Накрая само ми казаха че плацентата ми е била прекалено малка за изхранване на едно дете,камо ли на две.
adda888888 искрено съжалявам за загубата на едното ти момиченце, да ти е живо и здраво другото и да расте и хубавее и да Ви радва и за двете. СИлно те прегръщам
ЗАповядай и в другата ни темаhttp://www.bg-mamma.com/index.php?topic=382152.0 ЩЕ се радваме да споделяш с нас своето щастие и това на малката принцеска!
ЗАповядай и в другата ни тема
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=382152.0 ЩЕ се радваме да споделяш с нас своето щастие и това на малката принцеска!
И моята принцеска се роди в 32-33 седмица. Предния ден бях на преглед и ми казаха, че всичко е ок, на следващата вечер си лежа в леглото и изведнъж ми изтичат водите, веднага тръгнахме за Варна, там лекарите се опитаха да го задържат малко, за да му узреят белите дробчета с едни инжекции, но след 24 часа на системи бебка напъваше толкова много да излиза, че ми направиха секцио по спешност. Теди се роди 1 700 гр. и беше месец в кувьоз, но вече си е вкъщи и наддава много бързо, 1 200 гр. на месец. Лекарите така и не можаха да разберат защо се е случило така, предполагат, че имам много къса маточна шийка и ми препоръчаха при следваща бременност да ми направят серклаж - това е зашиване на шийката на матката по някакъв начин, не съм сигурна какво точно се прави, но е начин да се задържи бебето при случаи като моя.
Благодарна съм много на лекарите и акушерките от Майчин дом - Варна, които бяха неотлъчно и денонощно до мен през цялото време преди и след раждането
Благодарна съм много на лекарите и акушерките от Майчин дом - Варна, които бяха неотлъчно и денонощно до мен през цялото време преди и след раждането
Ми май никой не разбра малкият се роди в 35г.с. /по моят календар / и в 32г.с. /по техният/
2850кг. 47см.Два дни в кувиоз,казаха че трудничко се адаптира и имаше тежка жълтеница-която ни повтори със стойност 290 на билирубина и 10 дни след изписване се оказахме отново в болница.Просто станах сутринта с кантракции на 10мин. И ме приеха след 1ч за задържане с разкритие 3см. за да се опитат да ми сложат инжекций за дробчетата, е успяха само с едната
Което ми напомня да попитам....водят го недоносен, но никой не ме предупреди примерно да очаквам ли да изостава от дечицата на
неговата възраст,да бъда ли по-наблюдателна за нещо.....или и аз незнам вече.
Вие как мислите? Двама педиатри го следят и казват,че всичко е както трябва за сега,като изключим кг.но те го отдават на фототерапията.
малкият се роди в 35г.с. /по моят календар / и в 32г.с. /по техният/2850кг. 47см.Два дни в кувиоз,казаха че трудничко се адаптира и имаше тежка жълтеница-която ни повтори със стойност 290 на билирубина
и 10 дни след изписване се оказахме отново в болница.Просто станах сутринта с кантракции на 10мин. И ме приеха след 1ч за задържане с разкритие 3см. за да се опитат да ми сложат инжекций за дробчетата, е успяха само с едната Което ми напомня да попитам....водят го недоносен, но никой не ме предупреди примерно да очаквам ли да изостава от дечицата на
неговата възраст,да бъда ли по-наблюдателна за нещо.....или и аз незнам вече
.Вие как мислите? Двама педиатри го следят и казват,че всичко е както трябва за сега,като изключим кг.но те го отдават на фототерапията.
В началото на 34 г.с. ми изтекоха водите. След една седмица престой в болницата, в понеделник родих моя бързак.4 дена в кувиоз и преливане на плазма. Още сме в болницата, остана да се преборим с гадните стафилококи.
Надявам се че преждевременното му раждане няма да попречи на развитието му
Надявам се че преждевременното му раждане няма да попречи на развитието му
В началото на 34 г.с. ми изтекоха водите. След една седмица престой в болницата, в понеделник родих моя бързак.4 дена в кувиоз и преливане на плазма. Още сме в болницата, остана да се преборим с гадните стафилококи.
Надявам се че преждевременното му раждане няма да попречи на развитието му
Надявам се че преждевременното му раждане няма да попречи на развитието му
Здравейте и от мен.Аз също кървях първите през 3-4 месеца и лежах в болница за задържане.Казаха ми че имам плацентарен израстък и за това кървя а не е от бебето.Но Ради също е недоносен въпреки че се роди в средата на деветият месец, но 2 килограма,казаха ми че съм имала плацентарна недостатъчност и плацентата не е могла да изхрани бебето.Когато ми изтекоха водите нямах никаква родова дейност даже и след това,раждах 15 часа и с три системи едвам ми предизвикаха раждането.Докторите ми кажа ха че не ми е било време за раждане и не знаят защо са ми се спукали водите,дали не съм паднала или съм се ударила,но аз не съм се .Странно!!!!И така и ние сме недоносени...
Здравейте и от нас . Моята сладурана се роди на 19 февруари, в края на 8-я месец. Два дена кървях , бях си в нас, почти не ставах от леглото, но все пак ми се налагаше покрай баткото, той е на 6 год. На 19февр. в 19 часа болките станаха непоносими, но това не бяха контракции , а ужасна неспираща мъка . Исках час по скоро всичко да свърши. след като ме настаниха в пред родилна стая , акушерката ме "почерпи" със страшен коктейл от обезболяващи. Така след около 30 мин. вече можех да поемам глътчици въздух между добре познатите контракции. В 21.10 часа се появи ТЯ- 1700 кг. 43 см. разбира се установиха и проблема за преждевременното й раждане - тумор на плацентата. Изживяхме един ужасен период .....40 дена беше в болницата, но сега сме си заедно и наваксваме с гушкането
. Моята сладурана се роди на 19 февруари, в края на 8-я месец. Два дена кървях , бях си в нас, почти не ставах от леглото, но все пак ми се налагаше покрай баткото, той е на 6 год. На 19февр. в 19 часа болките станаха непоносими, но това не бяха контракции , а ужасна неспираща мъка . Исках час по скоро всичко да свърши. след като ме настаниха в пред родилна стая , акушерката ме "почерпи" със страшен коктейл от обезболяващи. Така след около 30 мин. вече можех да поемам глътчици въздух между добре познатите контракции. В 21.10 часа се появи ТЯ- 1700 кг. 43 см. разбира се установиха и проблема за преждевременното й раждане - тумор на плацентата. Изживяхме един ужасен период .....40 дена беше в болницата, но сега сме си заедно и наваксваме с гушкането
Родих в 32 г.с. 1490кг., първото си, надявам се и не последното дете. Основната причина да родя толкова рано след едномесечен престой в болницата, е че плацентата узря изведнъж, за кратък период от време стана вредна за бебето, имах и лошо артериално налягане в маточните тръби. Също така имам и много сериозни други проблеми отежняващи ситуацията. Над 10 год. се борихме със стерилитета, имам 4 загубени бременостти, това ми е първата успешна, която за да я запазим се наложи да приемам над 10 вида хапове, инжекции и вливания.
За щастие бебето седя само 4 дни в кувьоз, 10-на дни в термо легло и месец на нормално легълце да се направи килограмите.
Пожелавам на мен и на всички бъдещи майки, дано по-малко недоносени бебенца се раждат.
За щастие бебето седя само 4 дни в кувьоз, 10-на дни в термо легло и месец на нормално легълце да се направи килограмите.
Пожелавам на мен и на всички бъдещи майки, дано по-малко недоносени бебенца се раждат.
ЗДРАВЕЙТЕ МАМИ
РОДИХ МОЕТО СЪКРОВИЩЕ B 27 СЕДМИЦА С ТЕГЛО 1 200 КГ.
ИМАХ СТРАХОТНА БРЕМЕННОСТ БЕЗ СУТРЕШНО ГАДЕНЕ, БЕЗ НИКАКВИ ПРОБЛЕМИ
ДОКАТО ЕДНА СУТРИН НЕ ПРОКЪРВИХ
ОТИДОХ НА ЛЕКАР СТРАШНО ПАНИРАНА И ТЯ МИ КАЗВА " ПО4ИВАЙ СИ 3-4 ДНИ НЯМА ПРОБЛЕМИ"
ЛЕЖАХ 3 ДНИ И НА 4ЕТВЪРТИЯ ИЗЛИЗАМЕ С МЪЖА МИ И АЗ ПОЛУ4АВАМ СТРАХОТЕН КРЪВОИЗЛИВ НА УЛИЦАТА ПРОСТО ОСТАВЯМ ОГРОМНА КЪРВАВА ДИРЯ СЛЕД МЕН ( ТОВА ГО РАЗБРАХ ОТ МЪЖА МИ ПО-КЪСНО)
ДОБРЕ 4Е ИМАШЕ МЕД. ЦЕНТЪР СЪВСЕМ НА БЛИЗО И ОТ ТАМ МИ ИЗВИКАХА ЛИНЕЙКА
ОКАЗА СЕ 4Е ПЛАЦЕНТАТА МИ СЕ Е ОТЛЕПИЛА ТОТАЛНО И САМО БЪРЗАТА НАМЕСА НА ЛЕКАРИТЕ В АГ ОТДЕЛЕНИЕТО НИ СПАСИ И ДВЕТЕ
20 МИН СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО НИ В БОЛНИЦАТА СЛЕД СПЕШНО СЕКЦИО СЕ РОДИ ДЪЩЕРИ4КАТА НИ
ИМАЛА СЪМ НИСКО ПРИКРЕПЕНА ПЛАЦЕНТА И Е ТРЯБВАЛО ДА ВНИМАВАМ НО НИТО ЕДИН ДОКТОР НЕ СИ НАПРАВИ ТРУДА ДА МЕ ПРЕДУПРЕДИ
СЛЕД 2 МЕСЕЦА В КУВИОЗ И СУМАТИ ЛЕКАРСТВА СИ ПРИБРАХМЕ СЛЪНЦЕТО
ДРУГИЯТ МЕСЕЦ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ЩЕ СТАНЕ НА 5 ГОДИНКИ
МНОГО ЗДРАВЕ,КЪСМЕТ И РАДОСТИ МИЛИ МАМИ ( НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ)
РОДИХ МОЕТО СЪКРОВИЩЕ B 27 СЕДМИЦА С ТЕГЛО 1 200 КГ.
ИМАХ СТРАХОТНА БРЕМЕННОСТ БЕЗ СУТРЕШНО ГАДЕНЕ, БЕЗ НИКАКВИ ПРОБЛЕМИ
ДОКАТО ЕДНА СУТРИН НЕ ПРОКЪРВИХ
ОТИДОХ НА ЛЕКАР СТРАШНО ПАНИРАНА И ТЯ МИ КАЗВА " ПО4ИВАЙ СИ 3-4 ДНИ НЯМА ПРОБЛЕМИ"
ЛЕЖАХ 3 ДНИ И НА 4ЕТВЪРТИЯ ИЗЛИЗАМЕ С МЪЖА МИ И АЗ ПОЛУ4АВАМ СТРАХОТЕН КРЪВОИЗЛИВ НА УЛИЦАТА ПРОСТО ОСТАВЯМ ОГРОМНА КЪРВАВА ДИРЯ СЛЕД МЕН ( ТОВА ГО РАЗБРАХ ОТ МЪЖА МИ ПО-КЪСНО)
ДОБРЕ 4Е ИМАШЕ МЕД. ЦЕНТЪР СЪВСЕМ НА БЛИЗО И ОТ ТАМ МИ ИЗВИКАХА ЛИНЕЙКА
ОКАЗА СЕ 4Е ПЛАЦЕНТАТА МИ СЕ Е ОТЛЕПИЛА ТОТАЛНО И САМО БЪРЗАТА НАМЕСА НА ЛЕКАРИТЕ В АГ ОТДЕЛЕНИЕТО НИ СПАСИ И ДВЕТЕ
20 МИН СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО НИ В БОЛНИЦАТА СЛЕД СПЕШНО СЕКЦИО СЕ РОДИ ДЪЩЕРИ4КАТА НИ
ИМАЛА СЪМ НИСКО ПРИКРЕПЕНА ПЛАЦЕНТА И Е ТРЯБВАЛО ДА ВНИМАВАМ НО НИТО ЕДИН ДОКТОР НЕ СИ НАПРАВИ ТРУДА ДА МЕ ПРЕДУПРЕДИ
СЛЕД 2 МЕСЕЦА В КУВИОЗ И СУМАТИ ЛЕКАРСТВА СИ ПРИБРАХМЕ СЛЪНЦЕТО
ДРУГИЯТ МЕСЕЦ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ЩЕ СТАНЕ НА 5 ГОДИНКИ
МНОГО ЗДРАВЕ,КЪСМЕТ И РАДОСТИ МИЛИ МАМИ ( НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ)
jen04 добре дошла.
Когато чета писмото ти се връщам към моето раждане. Моят син е роден в 28 г. с. само 900 гр. след спешно секцио и два много силни последователни кравоизлива, поради отлепена плацента. Първият кръвоизлив го получих на 13 срещу 14 юли през нощта преди почти 2 години, събудихме се с мъжа ми в легло обляно в кръв. Минаха почти 2 години, а този ужас все още не мога да го забравя. Благодаря на Бог, че ни запази и двамата с моя Коки въпреки всички изпитания през, които минахме.
добре дошла. Когато чета писмото ти се връщам към моето раждане. Моят син е роден в 28 г. с. само 900 гр. след спешно секцио и два много силни последователни кравоизлива, поради отлепена плацента. Първият кръвоизлив го получих на 13 срещу 14 юли през нощта преди почти 2 години, събудихме се с мъжа ми в легло обляно в кръв. Минаха почти 2 години, а този ужас все още не мога да го забравя. Благодаря на Бог, че ни запази и двамата с моя Коки въпреки всички изпитания през, които минахме.
Здравейте и от мен.Моят син се роди в 35 г.с. само 2 килограма и 46 см след спукване на околоплодния мехур, причината беше много тежка кашлица. Отидох на лекар на 18 03 09, но той реши че нищо ми няма и същия ден ми се спука мехура, родих на 20 03 09 Детето ми прекара 15 дни в кувиоз лекувайки го с антибиотици, заради инфекцията , която аз му бях предала. Това бяха най кошмарните дни за мен, незнаейки ще имам ли дете или не.
Здравейте.Моята дъщеря се роди в 31г.с беше 2.00кг и 44см беше само 2 дена в кувиоз и после още 12 в интезивното отделение,неискаше да се храни със шише,искаше си сондата,като започна да се храни и стана 2.300 я изписаха.Незнам защо се роди по рано,всичко беше наред,докато една сутрин станах и бях леко прокървила,приеха ме в болницата за задържане,но още същата вечер ми изтекоха водите,когато ме прегледа лекаря и видя тоновете на бебето които бяха записали ми каза че веднага трябва да родя,бях със разкритие,контракции на 2минути,напъни,но бебка беше напречно разположена и затова веднага ме оперираха,радвам се че всичко мина добре,сега Моника е на почти 6 годишна и много ни радва.
Аз не родих много по-рано,2 седмици преди термина,но поради повишеното кръвно налягане бебето беше малко,а се наложи да раждам ,защото не разбрах кога са ми изтекли водите(макар че ми беше 2ра бремоност) и тя се беше нагълтала и с някакви мръсни води,лекуваха я с АБ и до сега си остава дребно детенце(1г.и 6м.),но много пъргава,палава и жива.Докторката е нарича грацилна мадама,а приятелката ми ме успокоява,че "скъпите бижута са в малки опаковки"
Юлето, заповядай в тази тема - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=403185.0
Цитат
Здравейте, родих в 29 г.с , теглото на бебето беше 1250гр, Причина- оперативно скъсена шийка на матката. След много проблеми и дълъг престой в болнитата сега се радвам на едно много здраво и жизнено дете. Благодаря на всички неонатолози в Майчин дом в София. Извинявам се за шрифта..
Izviniavam se za shrifta..
-------------
Пишете на кирилица.
Здравейте!
След като моята "лекарка" така и не установи, че им липса на белтък, а аз се надувах като балон. \Аз започнах да вдигам кръвно. Опитаха се в болницата да го стабилизират, но уви. По спешност решиха, че е по-добре да се направи секцио в 30 седмица. Ужасно е да си бременна и след като си родила, да се прибереш без бебо. Ужасно е! По цял ден само плача, а дори не ми го дадоха да го видя като се роди. Преводахь го в педиатриата на Медицинска. Всеки ден е криза. Благодаря Ви, че има такива успокойтелни публикации, че лошото минава и после всичко се оправя. Искам бебо да се прибере по-бързо в къщи и да го гушна.
Благодаря Ви!
След като моята "лекарка" така и не установи, че им липса на белтък, а аз се надувах като балон. \Аз започнах да вдигам кръвно. Опитаха се в болницата да го стабилизират, но уви. По спешност решиха, че е по-добре да се направи секцио в 30 седмица. Ужасно е да си бременна и след като си родила, да се прибереш без бебо. Ужасно е! По цял ден само плача, а дори не ми го дадоха да го видя като се роди. Преводахь го в педиатриата на Медицинска. Всеки ден е криза. Благодаря Ви, че има такива успокойтелни публикации, че лошото минава и после всичко се оправя. Искам бебо да се прибере по-бързо в къщи и да го гушна.
Благодаря Ви!
здравей Elli_Di , знам че колкото и да те успокояваме ти ще продължиш да се притесняваш докато не си вземеш малкото съкровище. моят съвет към теб е да се опиташ да бъдеш позитивна и да се радваш дори и на малките победи. и си права най-ужасно е след като си родила да си тръгнеш от болницата без бебо, аз ревах като за световно защото всички си вземат децата само аз не мога . моята принцеса се роди в 28 г.с. -1 200 кг. и беше в болница 2 месеца от които 1 и половина в кувиоз а сега е вече на 5 години и не се спира. мисли си ,че след всяко лошо нещо идва и хубавото , бъди позитивна а аз единствено мога да ти бъда морална подкрепа.
пожелавам ти в най-скоро време да прегърнеш малкото си съкровище и да сте много щастливи .
пожелавам ти в най-скоро време да прегърнеш малкото си съкровище и да сте много щастливи .
здравейте, при нас причината беше плацента превия тоталис, в резултат на което в 32 г.с. ме приеха в болница за пореден път, но вече и със спукан околоплоден мехур........ наложи се спешно секцио заради обилният кръвоизлив. Моето слънчице Никол се роди 2160гр и 45 см.Сега вече е на 8 месеца и 7 дни изаедно с батко й са най - хубавото нещо в живота ми
Родих на втория ден от деветия, но и до сега си мисля че нещо не беше изчислено правилно понеже от неонатологията ми казаха че съм била в 36 седмица. Докторът на когото безрезервно вярвам прецени че им е време на близнаците да излизат. Малчо се роди малко над 2.200, сестра му малко над 2.400
Според лекарите Анита се роди 25 дни преди термин ( според мен по-рано). След като ми направиха доплер се оказа, че няма достатъчно кръв, която да стига до нея.Освен това съм имала и някаква инфекция, която така и не разбраха каква е.Прекара само една нощ в кувьоз.Имах много тежка и проблемна бременност с прокървявания, един масиран кръвоизлив и много лежане по болниците.А инжекциите бяха толкова много, че още имам буци.Единствено добрата ми лекарка и щастливата звезда ни опазиха и сега се радваме една на друга.
След като ми направиха доплер се оказа, че няма достатъчно кръв, която да стига до нея.
Малеее, момичета, през какъв кошмар сте минали.
Важното е, че дечицата ви са живи и здрави.
Големият ми син се роди в 35г.с. 2.600/46см., след изключително проблемна бременност, шепи лекарства и инжекции.
Много, много ниско го носех и никой от докторите не вярваше, че ще успея да износя това бебе.
Даже са ми казвали:"Момиче, ми то това бебе се крепи само на шийката. Добре, че е здрава, иначе досега да си го изтърсила".
Едва го износих до тогава, мислех, че и до там няма да успея.
Гинеколожката ми все ми казваше: "Стискай поне до 7 месец да го задържиш, за да има шансове да живее".
Е, как да стискам, то това да не е по желание?!
И така, един ден (повече от месец преди термина) започнаха болки, по- силни от обичайните, които търпях през цялата бременност.
Болеше ме, но аз "стисках".
Изкарах една безсънна нощ, на другия ден болките се засилиха.
Накрая казах на мъжа ми, че вместо да излиза за работа, май ще трябва да се отбием до "Шейново", та го шашнах и него.
Отидохме до там, прегледаха ме и се оказа, че съм с 4см. разкритие и активна родова дейност.
Изтекоха ми и водите, и направо се пристъпи към раждане.
Като го видях толкова мъничък, с един огромен възел на пъпната връв, помислих, че ще го загубим.
Имаше проблеми с дишането, но му се размина кувьозът, оказа се, че е жилав и беше на кислород само ден и половина.
Както и да е, оправи ми се мишокът, и сега е щур за 9 села.
Ама какво съм преживяла тогава, не искам и да се сещам....
Важното е, че дечицата ви са живи и здрави.
Големият ми син се роди в 35г.с. 2.600/46см., след изключително проблемна бременност, шепи лекарства и инжекции.
Много, много ниско го носех и никой от докторите не вярваше, че ще успея да износя това бебе.
Даже са ми казвали:"Момиче, ми то това бебе се крепи само на шийката. Добре, че е здрава, иначе досега да си го изтърсила".
Едва го износих до тогава, мислех, че и до там няма да успея.
Гинеколожката ми все ми казваше: "Стискай поне до 7 месец да го задържиш, за да има шансове да живее".
Е, как да стискам, то това да не е по желание?!
И така, един ден (повече от месец преди термина) започнаха болки, по- силни от обичайните, които търпях през цялата бременност.
Болеше ме, но аз "стисках".
Изкарах една безсънна нощ, на другия ден болките се засилиха.
Накрая казах на мъжа ми, че вместо да излиза за работа, май ще трябва да се отбием до "Шейново", та го шашнах и него.
Отидохме до там, прегледаха ме и се оказа, че съм с 4см. разкритие и активна родова дейност.
Изтекоха ми и водите, и направо се пристъпи към раждане.
Като го видях толкова мъничък, с един огромен възел на пъпната връв, помислих, че ще го загубим.
Имаше проблеми с дишането, но му се размина кувьозът, оказа се, че е жилав и беше на кислород само ден и половина.
Както и да е, оправи ми се мишокът, и сега е щур за 9 села.
Ама какво съм преживяла тогава, не искам и да се сещам....
Преди 7г.аз и съпруг ат ми много искахме дете но то все не ставаше минаха месеци и наи накрая ми закъсня купих си 2 теста за бременност и двата бяха положителни.Реших ме да не казваме още на близките си за бебето искахме да мине известно време и тогава.След около 2 седмици отидохме на гости на свекърва ми да и помогнем с ремонта на къщата.Сменяхме хал чия на прозорците боядисвахме ги и вратите мъжът ми лакираше мебелите на ново а бе общо взето голям ремонт беше тогава прокървих помислих че нещо става с бебето веднага отидох на гинеколог сега е много известен и прехвален та той ме гледа на видеозон /вагина лен/и каза че няма бебе от нещо друго са ми се завишили хормоните и затова тестовете са положителни.И аз спокойна през следващите3 месеца ми идва цикълът и си мисля че не съм бремена и пуша и пия/бяха месеците около декември/не щеш ли януари ми закъснява отново 2 седмици а това никога не се случва /освен предния път/отиваме на доктор на друг и той гледа видео зона и ни казва че съм бремена от 3 месеца и половина ние го гледаме и не можем да повярваме той ми определи дата на термина 21 май.До тук как дае добре на следващия месец се записвам официално при друг гинеколог защото се наложи да сменим града в който живеем и другият доктор ми мести датата на термина за11юни защото било цветна бременност и според размерите на детето се определяло термина.През цялата бременност не съм имала никакви здравословни проблеми дори минимални качих около 25 кг.не ми се е гадило само дето бях дебелана.На22май отивам на поредната консултация и ми казват всичко е наред бебето още е високо най рано след 2 сед. ще родиш не щеш ли вечерта ме хващат едни болки и чудесии и на сутринта в5 и 35 на 23май се роди синът ми 2кг.360г./при същата докторка която каза че най рано след 2 се./За мое щастие всичко си му беше наред никакви проблеми дори в кувиоз не е бил въобще пъпа му падна там аз не съм видяла кога а и никои не ми е казал изписаха ни на 5 ден сега ще бъде първокласник да ми е жив и здрав много рядко боледува от 4г. не е пил антибиотик нека и за напред да е така.
Здравейте Родих прекрасния си син 27 дни преди термин (със сигурност вярно изчислен, тъй като знаех точната дата на зачеването. Причината е прееклампсия. Тежка бременност от гледна точка на внезапните ми пристъпи на високо кръвно. Ден преди нова година ме прибраха с бърза помощ с кръвно 200/100, при условие че нормалното ми кръвно е 90/60. Благодаря на Господ, че малкото килограми, които качвах се трупаха на бебчо и той се роди като по учебник - 50 см и 3100 кг, макар и месец по рано. Благодаря и на лекарите, които ме наблюдаваха и отчитайки всички данни от прегледите ме оперираха по спешност и всичко завърши благополучно!
Бъдете здрави и щастливи
Родих прекрасния си син 27 дни преди термин (със сигурност вярно изчислен, тъй като знаех точната дата на зачеването. Причината е прееклампсия. Тежка бременност от гледна точка на внезапните ми пристъпи на високо кръвно. Ден преди нова година ме прибраха с бърза помощ с кръвно 200/100, при условие че нормалното ми кръвно е 90/60. Благодаря на Господ, че малкото килограми, които качвах се трупаха на бебчо и той се роди като по учебник - 50 см и 3100 кг, макар и месец по рано. Благодаря и на лекарите, които ме наблюдаваха и отчитайки всички данни от прегледите ме оперираха по спешност и всичко завърши благополучно!Бъдете здрави и щастливи
моето бебче се роди след трудна бременност с непрекъснати контракции и плацента превия в 33 г.с. заради отлепяне на плацентата и оттам кръвоизлив и секцио по спешност. Бебчо се роди 2.310кг, но се оказа с вродена пневмония и имаше и проблеми с дробчетата - слава богу сега си е вече в къщи и се гледаме и му се радваме - дано по-нататък да няма такива големи проблеми.
Ами аз както си стоях и станах,и без никаква болка или нещо друго,прокървих,,ама все едно ме заклаха,и аз веднага отивам в банята да се преобличам,извикам спешна помощ,закараха ме в Майчин дом(за което им благодаря) и там ме гледа лекарката която преди две седмици ме изписа (понеже на 13.09 ме приеха за задържане) и ми вика ама сега какво ще правим,не можело еди кво си защото тя не видяла хематома,хем ме гледа на 4 Д,както и да е,вкарват ме в пред родилна и ми спря кървенето.Казаха ми че са закрепили положението.(пак тя го каза)Добре че дойде гл.ас.Ценов,който предприе спешно секцио,така на 5.10.09 се роди сина ми 0.900гр и 40см,все още се бори за живота си само благодарение на грижите на неонатолозите и Ценов.вече тежи 1кг
Бях в пъреи ден на 28г.с
Бях в пъреи ден на 28г.с
ние се родихме по-рано, защото наблюдаващата ме лекарка (д-р Мариана Райчева от МЦ “Хестия“) от алчност трупа пациенти в кабинета си, без да може да обслужи нормално всички и така забрави да ми направи едно изследване, а аз не знаех. Оказа се, че съм имала инфекция, която тя не установи заради този пропуск и така моято бебка се роди в 32 г.с. Слава богу всичко свърши добре!
Аз родих 34 дена преди термин. Бременноста ми протичаше абсолютно нормално до началото на 8-мия месец когато започнах да вдигам високо кръвно. кръвното ми беше 130/90 и според лекарите в Бургас това е нормално, но аз съм с кръвно 90/60, най-високо ми е било 100/65 /това когато не съм бременна/.Имам една бременност завършила фатално според лекарите пак заради високо кръвно нелекувано. Лежах една седмица в болницата, почти постоянно ми правеха записи на тоновете, биха ми 3 дена подред дексаметазон за белите дробове на малкия.
Ами аз както си стоях и станах,и без никаква болка или нещо друго,прокървих,,ама все едно ме заклаха,и аз веднага отивам в банята да се преобличам,извикам спешна помощ,закараха ме в Майчин дом(за което им благодаря) и там ме гледа лекарката която преди две седмици ме изписа (понеже на 13.09 ме приеха за задържане) и ми вика ама сега какво ще правим,не можело еди кво си защото тя не видяла хематома,хем ме гледа на 4 Д,както и да е,вкарват ме в пред родилна и ми спря кървенето.Казаха ми че са закрепили положението.(пак тя го каза)Добре че дойде гл.ас.Ценов,който предприе спешно секцио,така на 5.10.09 се роди сина ми 0.900гр и 40см,все още се бори за живота си само благодарение на грижите на неонатолозите и Ценов.вече тежи 1кг
Бях в пъреи ден на 28г.с
Бях в пъреи ден на 28г.с
Знам как се чустваш, аз самата родих в 30 г.с. Лекарката , която ми водеше консултацията ми казваше месец преди това, че контракциите , който непрекъснато имам са нормални/а повярвайте ми явно не са били плюс това това ми е 2-ро раждане та имамах някаква представа. /. Не можех в кола да се возя усещах всяка една вибрация болезнено ... и така 1,5месеца. После един ден контракциите станаха на 3-и минути и отидох за задържане , но за съжаление не успях да го задържа и се роди сина ми 1800гр. Беше на кислород 10-дни и общо15 дни в ковиоз. Сега е на 3-и месеца и надявам се всичко да е ОК. Но никога няма да забравя кошмара , който изживяхме. Наместо радост от раждането на синчето ни, сърцата ни бяха свити.