женската злоба ????!!!!

Защото обичаме много силно децата си, не желаем любовта на бащата да се пренася и върху второто дете от втори брак или от второто към първото!Искаме нашето дете да е най- обичано, и не можем да преглътнем, че този човек обича и други хора!Ето защо се появява озлоблението и в първата към втората и във втората към първата! Никой не обича да дели любовта си!!!- още повече, когато обича истински!

( аз нямам все още деца, но така си мисля)

Личи си че нямаш деца!!!Не е така,аз  искам бившият ми съпруг да е щастлив,но искам да не забрава, че освен новата си дъщеря има и две деца ,който го обичат много!!!но той  не ги иска (неказвам Обича)просто не ги иска.А те се чувстват предадени,обидени!!!!Едва ли някога ще забравят това!!!

По-голяма от женската  злоба е единствено женската глупост. 

aaa, НЕ ! недей да обобщаваш така! 
това, че на земята има и кучки с кухи глави не означава, че "жените-майки" са способни на гадости от всякакъв род. Просто бившия ти не е случил, ами му се е паднала зла змия и това не те прави и теб такава, нали?

Ужасно е, че мръсницата ще докара травми на твоето дете и вместо да си има братче, ще си съперничи с природеното. Измисли начин да предпазиш твоето дете - нея не можеш я промени, по-вероятно е да става все по-зла с времето. Имам приятелка в твоята ситуация, но тя някак съумява с много мъдрост така да съжителства с ответния дзвер, че двете братчета просто не могат един без друг - от една майка да бяха, сигурно нямаше така да се обичат.

ТЪРПЕНИЕ и не си го слагай! 

за сетен път блесваш с рационална мисъл, плод на богатия ти житейски опит!
no further comment 

Ревнува от тебе ... а и от детето явно.
До човека е всичко - явно тя е от елементарните такива.
Новата на моя бивш от 1 контакт с нея избълва сума змии и гущери.
Може би тя пък е нямала бивш или поне няма дете от него - та някак не е съгласна, че никога не е била първа. Справка - някоя от другите теми. Да си 'първа' явно е някаква особена привилегия .. така излиза... и за първото дете също. ..

А за детето - не мога да ти дам съвет как да подходиш - говори с баща му де да знам.... да я кротне тая щото то от него зависи - ако тя му е стъпила на врата не значи че детето му трябва да се мъчи.

Мога само да ти съчувствам! Разбирам колко боли от това детето ти да е потърпевшо. В случая освен да се опиташ да поговориш с баща му и да обсъдите проявяващата се агресия друго не виждам какво можеш да направиш. Предполагам, че тя няма да иска да говори с теб, заради това нека той да се опита да я озапти. А ти обяснявай на детенцето, че то не носи вина. Всеки ден, непрекъснато!

Не разбирам подобно поведение, но е факт, че хората често правят глупости като не си дават сметка, че "противникът" им хич не е равностоен и че карат едно ДЕТЕ  да страда....

Аз пък недоумявам друго - какъв е тоя " мъж " дето ще допусне да се стига до такава ситуация че собственото му дете да се чувства зле? Моя бившия може да има 1000 кусури, но за нашето дете умира, и неговата съска че той твърде много си обича сина, и предпочита да е с него, но той и затваря устата.  Има ли желание, има и начин според мен. Говори с него, не оставяй детето ти да страда. 

Моята ситуация пък е обратната.
Но със същите последствия.
Бащата на дъщеря ми не я иска и не я познава.
Не разбирам как можеш да имаш още три други деца и да претендираш, че за теб са всичко, а момиченцето, което също е твоя кръв да не броиш за живо 
Значи или лъжеш или пък толкова мразиш майката (т.е.мен), та това се прехвърля и върху детето. 

 използването на думичката "съска" не показва ли пак женска злоба??????И в крайна сметка цялата злоба към първа и втора идва  точно заради отношението към децата, а  по-горе ме опровергаха, че си личало, че нямам деца

Ситуацията е съвсем същата. Ти просто си от другата страна. Просто такива хора гледат къде им е удобно или къде да си направят кефа. Какво причиняват на другите малко ги интересува. Децата при майката, която е "по-удобна" в момента, печелят че физически бащата е при тях и евентуално малко по-добро отношение. Другите - да се оправят.
Специално твоя предполагам, че не иска да вижда Вяра, че да не го загризе съвестта и да почне да се чувства зле (неудобно). Баси егоистите сте си избрали доста хора тук, честно.

Не сме ги избирали да са егоисти.
Ако им е личало, смяташ ли, че сме щели да се занимаваме с тях?

Има тъпи и егоистично настроени мъже, има и злобни жени.
Номера е да имаш късмет и да не ти се случи комбинация от двете.

А на Ло по въпроса - твоето дете ще е повод за още много проблеми и скандали. Ще има завист и нерви по въпроса за издръжките, бъдещи наследства и какво ли още не. На новата жена, с новото дете, сигурно и се струва, че твоето накърнява нейното семейство, няма толкова пари, колкото и се иска и тн.

Те са еднакви, злобата при жените се дължи пак на тъпота и егоизъм.

да де, ама не върви да пишеш три пъти егоизам, в едно изречение. Трябва и да звучим добре, освен да съчустваме.
развали ми поезията.

Мдам Мими - аз много залагам на теорията как другото дете ни бърка в джоба - на "нашето" "новото" семейство..

и в настоящия и в бъдещия джоб

 използването на думичката "съска" показва единствено и само начина, по който женицата произнася думите и горчилката която се съдържа в тях. 
 Аз нямам за какво да съм злобна към нея - много пъти съм казвала на бившия ми, абе що не си направиш едно дете и не ни оставиш на мира. Никога не се сещам за него когато малкия е болен, или има празник, просто не изниква неговия образ в съзнанието ми. Той се бута сам и се сърди че не се обаждам да го информирам за това онова. В същото време знам че му е мъчно за детето и никога не съм спирала малкия да ходи при него или да се виждат, както е и факт че сина ми от мен не е чул и една лоша дума за баща си. Дори когато в мое присъствие свекървата или майка ми го обиждат, винаги го защитавам. Просто децата са много интуитивни - докато беше мъничък ходеше при него, но от 2-3 години нищо на света не може да го накара да остане да спи и един ден при баща си. Още повече че той е постоянно по квартири, в други градове и т.н. Напоследък е още по - зле ситуацията. Много ми е кофти понякога - бившия ми идва от Пловдив примерно за да го вземе, да изкарат заедно целия уикенд, а малкия се държи все едно не го вижда, здрасти и чао. На БНД му се насълзяват очите, опитва се да го заговори, аз хъкам и мъкам да разведря обстановката, ама.....насила няма да го карам, помня веднъж го изпратих така, не му се ходеше, после 2 дена ревах като си спомнях с какви очи ме гледаше от колата.  И не повторих, ако има желание - тогава да. Странното че бившия хич не се държи лошо с него, точно напротив, обожава го. 
Така че злоба не тая нито към него, нито към нея, нито към детенцето им. Искам да са щастливи, така както ние с малкия сме. Но тя към мен има защо да таи - и сме се развеждали, и сме се събирали пак с бившия - детето ни е след развода дори, припознато, пак щяхме да се женим, че той и за второ ме натискаше веднага    Добре че Господ ме разкръсти та не забременях тогава. Всичко това тя го знае и оттам и идва натъртването на " с ", да не казвам че съска.   

Ти Wish*, се класираш и за първа и за втора бивша
Честито.
Сори за оффа

Wish, това твойто наистина е класически случай на женска злоба. Явно наистина мъжа ти не е виновен, ма той мъж ли е или ..... какво, да се стягат и да се оправят с тия "втори" ли са "н-ти" ли са какви са там - жени, деца и тн. - ама то насила не става както знаем та...

Има такива мъже - явно по-слабохарактерни хора - на които лесно се влияе и които биват подмятани насам натам... а всъщност такъв човек какъв пример ще е за едно подрастващо момче... хубаво ли е да гледа как баща му е "под чехъл" - не го харесвам този израз затова го слагам в кавички.

Бившият ми свекър беше много подюркван от бившата свекърва, та мъжът ми и той имаше някакви такива наклонности... пак си спомням приказката за крушата и дървото... но аз лично никога не съм искала такъв мъж до себе си иначе може би бих могла - и тук има много условности разбира се - да го измоделирам по мой образ и подобие.. както очевидно пък прави настоящата му.....

Така че пак се връщаме от там, откъдето тръгнахме, а именно че всичко си зависи от мъжа. И ако някоя го подхване подобаващо, се получават тези недоразумения....  А като добавим и ревността на втората от "първата" картинката съвсем се изражда.

Спасението е в твърдо отношение от страна на мъжа, но авторката сама си знае нейния бивш точно какъв човек е.
При мен и моя бивш това не би могло да се случи. Та и затова именно той си е намерил майстора... на този етап.. докато не му писне и онази да го юрка....

Май си прав 

В клуба съм.  Първа и втора бивша на един и същи мъж при това. Ам като казвам аз че ранните години не прощават никому, не ми вярват хората. Имаме ли явка вече, или поне някоя открита бирария в Южния парк? 

И аз се извинявам за  оффа.

Абе цялата вина е на бившия ти че не я поставя на място.Кви са тия мъже бе?Той не вижда ли че детето му страда та й позволява да му стъпва на врата.Нека си я обича тази незаменима слива,  ама що й позволява да го командори за собственото му дете!

Ами нали знаеш,че когато човек обича, е заслепен по всякакъв начин.Дано се утрезви младежът.

Мама-Ло, аз май не разбрах някои неща. Първата съпруга на бившия ти мъж и бившия ти мъж имат дете, ок? А вашето дете понякога ходи при детето от първия брак и майката? А бащата се е върнал при първата си жена? Ако не е така - тогава защо твоето дете ще ходи при първата съпруга на мъжа ти и детето? Нещо съм изрусяла от жегата, ама не ми стана много ясно...
Ако правилно съм разбрала ситуацията - първо поговори с бившия ти мъж нужно ли е да води вашето дете при първата си жена, при положение, че тя не иска да го среща с нейното дете? Предпочетете компромисен и неутрален вариант - таткото се вижда с детето на неутрална територия - разходки, кино, каквото и да е забавление навън.
А щом другата жена не иска да запознава двете деца - насила да я караш не е добре.
Аз съм в ситуацията на твоята първа жена - БНД чака дете от друга жена, но аз също не искам децата да се познават. Засега уж сме се разбрали по въпроса , мисля, чи е той споделя моето мнение, ама да видим.
Колкото до определенията за злоба и съскане - пак ли да казвам, че всеки е различен и никой не знае къде го стискат обувките на другия?
Има и още нещо - тук във форума ние казваме нашата гледна точка, ама нали знаете, че и другата страна има гледна точка....Да речем и аз според втората съскам и плюя, НО ако погледне от моята гледна точка ще стане ясно, че не е точно така! Аз ставам кралска кобра когато детето ми е застрашено - пренебрежително до безразлично отношение, намаляване на издръжката, предпочитане на другото дете на база на различен пол и т.н.

MORGANA ,може и аз да съм се изразила неточно ,ама и ти го направи съвсем объркано
аз съм жената на моя бивш,а сега всеки от нас си има ново семейство ,а от общото ни съжителство имаме момченце,за което и става дума и за отношението на сегашната/втората/му жена и тяхното общо дете.Сега май е по-ясно .Благодаря ви за споделения опит и мнения може би темата ми е твърде тривиална и често срещана ,но аз не мога да се примеря с тази злоба човешка и по-точно не я разбирам ,не може и не бива едно дете да е жертва и потърпевшо в такава ситуация!може би някаква скрита ревност от втората винаги остава към първата съпруга и към детето от този брак ,но това е даденост и ако приемаш и обичаш мъжа с когото живееш ,трябва да можеш да приемеш и разбереш и миналото му!!! 

Точно казано!
Ежедневието ни сблъсква и с двете...

Мама-ло, вече разбрах ситуацията..тя е обратно на моята. Аз в случая на искам да запознавам децата понеже не смятам за необходимо. Ето, значи мога да ти послужа за пример като втората жена на бившия ти съпруг. Просто приеми, че хората са най-различни, света е шарен и в това е очарованието му! Щом едната майка не желае нейното дете да се познава с полубта/полусестра от друга жена:
1. Не мисля, че автоматично тя трябва да се обвинява в 7-те смъртни гряха!
2. Нейно право е дали да запознае детето с другото или не!
3.Нещата не винаги са такива каквито изглеждат - сигурно причините за незапознаване трябва да се вземат предвид преди да се характеризира някой като злобар!
И в заключение - всеки е свободен да прави своя избор и да си плаща съответната цена..и не сме ние тези, които ще осъдим някой дали постъпва правилно или не.

2. Нейно право е дали да запознае детето с другото или не!
Аз не смятам ,че е нейно право,аз смятам ,че това решение трябва да го вземе детето,колкото и да е малко.В моята ситуация аз нямам нищо против ,нито бившият ми мъж ,но децата не  техните думи  той ги е предал и оставил,С него се виждат ,но за бебето не искат и да чуят.Уважихме тяхното мнение за сега.не искаме да ги насилваме за нищо и без това се адаптираха доста трудно,и имах доста проблеми с тях.Но смятам ,че това е тяхно право на избор!!!!

Аз мисля ,че най добрия вариант е децата да се познават .Синът на мъжът ми,от предишния брак идва 2 уикенда на месец в къщи.Намирам за малко тъпо да го държим далеч от дъщеря ни.И ако оставим да решава едно малко дете,то накъде отива света,че децата да взимат решения.Всяко нещо с времето си.Нека се познават,пък след време да ми решават те самите дали ще се понасят или не.Първата крачка е правим ние...,след това те си решават.
Нашата бивша май искаше нещо такова,да държи синът им далеч от нас..добре че мъжът ми е баща в истинския смисъл на думата ,и не допусна това .Година и половина тя го криеше,ама накрая като разбра,че ако той няма да го вижда,няма да има и издръжка ..,веднага се юрна да го пуска .Сега се е кротна малко

mama-lo, интересното е, че и аз съм точно в твоята ситуация, само дето имам две момичета, а бившият и той си има едно от новата. И също като теб ежедневно се сблъсквам с женската злоба, която кара детето ми да страда, да е агресивно и т.н. Всеки път с рев се връща оттам, вече не иска и да ходи, но пък и е мъчно - за баща й, за сестра й... обаче аз не обвинявам само "другата". Защото БНД нали си има глава на раменете, що не мисли с нея?! Оффффффф. Вече пет години продължава този ад и край няма. А най - лошото е, че каквото и да правим в къщи за нея, колкото и да й обръщаме внимание и да я уверяваме, че я обичаме (тя го знае), пак се чувства несигурна заради отхъврлянето от страна на баща й и всичките му роднини. И да, ако въобще не се беше появявал в живота ни, щеше да е по - добре! (При условие, че не искаше, аз го чаках да втаса, глупавата, дойде, поигра си малко на татко и си отиде).

и аз съм на мнение,че не е правилно децата от различните бракове на родителите  да се държат на страна и да се отчуждават ,ами те все пак са почти една кръв имат някаква роднинска връзка.аз лично също съм дете на разведени родители,но баща ми,майка ми и втората жена на баща ми винаги са имали безупречни отношения,както и аз с тях и с половината ми сестра и брат.честно казано това ме радва ,че родителите ми са успели да постигнат тия взаимоотношения,защото така всички се чувстват добре
истината,че хората са различни,вярно е ,но децата са просто деца и те имат право но обич и внимание и от двамата си родителя,независимо от ситуацията!тук мястото на озлобление към бившата или към втората просто няма място,човек трябва да може да преодолее себе си и собствения си егоизъм в името на децата.това е моето разбиране ,все пък всеки има право на мнение

Знаеш ли Меган,веднага си личи че си втора,но постави се на мястото на майката.КАКВА ИЗДРЪЖКА!!!!!Аз бих се отказала от нея само и само децата ми да са спокойни.Точно така би постъпила втората,ами ако предадената си ти и твоето дете.Да хубаво е да се познават ,но не и на сила и ОЩЕ ПО МАЛКО ЗА ИЗДРЪЖКААз приемам моите 2 деца за достатъчно разумни хора ,който могат да преценяват и да вземат решения.Моята втора също не иска да споделя детето си с мен и децата,но с баща си се виждат винаги когато,той или те пожелаят.

Пък аз се отказах от издръжката... само и само парите да не са повод на БНД да ни манипулира! И казах на дъщеря ми тя да си реши кога ще се вижда с баща си... само и само да не се намесвам в "естествените" им взаимоотношения - и пак не става! Ако попиташ бившия ми (не си говорим, дори не се поздравяваме, когато се срещнем случайно, не по моя вина, на мен не ми се струва нормално, ама), 100% ще обвини мен за всичко... това по въпроса за женската злоба и глупостта на бившите.

според мен не е точно злоба,а грозна форма на майчинския инстинкт-чуждото е конкуренция и съответно заплаха за своето,за каквото се сетите,като се почне от внимание и любов,та се стигне до наследството.

Точно това е обикновено.

Това което описваш си е плод на чиста ревност

Да, ревност е, никога не съм крила, че съм ревнива! Добре, че от БНД не се очаква никакво наследство, та поне там са чисти нещата! Не смятам, че мога да обясня на едно почти 4 годишно дете защо има брат от баща си, ама от друга майка..щото веднага ще ме контрира - онази другата мащеха ли ми е? А и изобщо пред мен не стои въпроса когато и да било да пускам малката да изкарва и една минута с другата жена и дете! А ситуацията - БНД събрал сичките дазе от сичките жени ша им обръща внимание вкупом - аре нема нужда, благодаря съм на такава любофффф! Моето дете е най-важно за мен затова аз се боря за него всичко да е най-добро! И няма да допусна да е номер 2 в отношението на БНД с цената на всичко! А ако смята да ми резне издръжката - ще сбърка много по ред причини, които не смятам да обсъждам тук!

Колко си права само!!! Ама детето ми какво е виновно за тези чувства?! Нали тя, новата, като се е женила за бившия ми вече е знаела, че той има дете и т.н. Човек не може да бъде егоист и да мисли само за себе си, поне не би трябвало. И при това не става въпрос за наследство (въпреки че тя и това е знаела), а само за внимание и любов, които не са невъзможни, защото и аз имам две деца - и успявам да ги обичам и двете!

защо си мислите, че всички жени са умни и интелигентни като нас.
Повечето мислят само до 5 мин. време напред.
Мъж - искам го
Имамг - да се ожени за мен
Ожени се за мен - да си направим дете
Я той имал още едно дете - ами сега

Втората жена естествено дърпа чергата към себе си... За нея чуждото дете си е чуждо... Въпросът е, че за бащата не е - и не трябва да бъде чуждо...
Говори с първия си мъж, предполагам, че отношенията ви са нормални... Детето трябва да знае, че може да разчита и на баща си, нищо че не сте заедно. Дори и десет деца да има от втория си брак, и децата от първия си остават негови деца. Едно време баба ми казваше, дали ако си порежеш палеца, ще те боли повече от ако си порежеш показалеца, примерно...

Mimmy радвам се,че го нямам тоя проблем .Приех синът му от самото начало,и се радвам ,че с него се рабираме (само с майка му не ,ама това си е неин проблем ,то с нея никой не може да се рабере така или иначе ).
И се радвам много,като ги гледам как си играят с нашата малка принцеска .Та те са брат и сестра ,колкото и да не може някой да го приеме .Дъщеря ми е луда за него,...и точно това ми даде стимул ,за още едно дете .Но в никакъв случай няма да отделям синът на мъжът ми от нас.

mimmy,аз пък си мисля ,че тоя тип жени разсъждават от далеко и си плетат мрежите  също от там,т.е всичко се обмисля ,а не е продиктувано от някакъв моментен импулс

Това е обратният тип жени. Сметките са си ги направили още от раждането.

Много точно казано!
Но неестестевеното тук според мен е, че е естествено една жена да се привърже към дете, за което й се налага да се грижи, макар и частично. Имам предвид - новата да се привърже към детето от бившата. До някаква степен поне. Ключовата дума тук е "грижа се". Това е майчиния инстинкт. Колко хора имат осиновени дечица - и си ги гледат като собствени. Ами вторият ми мъж? Той защо обича детето на БНД?! Защото се грижи за нея, ето затова. Защото и той не е спал, когато е била болна, лишавал се е, за да може да й купи нещо си, което е поискала. Отначало може и да го е направил заради мен, но после грижата го е накарала да се привърже. Пък и децата са предизивкващи обич създания, не са ли?!
Та именно тая липса на привързаност, заменена с ревност и злоба, ме смайва!

Твърде малко са, специално в България.

Не съм съгласна с теб - аз имам няколко примера пред себе си и смятам, че има достатъчно такива хора /но не се афишират/. И не само гледат децата си като собствени, а те са им повече от собствени 

Ами влез в някой дом за деца без родители, огледай се и после ела пак да говорим дали осиновителите са достатъчно.

Сигурно си експерт и в тази област, както и във всички останали разисквани в този форум /а и не само тук/.
В домовете има много изоставени деца, без съответните документи, което автоматично изключва възможността да бъдат осиновени или дадени на приемно семейство. Могат да бъдат давани единственно за събота и неделя /и то пак срещу куп документи/.

Не съм експерт, като ми е интересна някоя тема се хващам и чета по въпроса. Иначе си права - по-голямата част от децата наистина за без съгласие за осигуряване.