Да се запознаем... Майки на недоносени деца

  • 234 118
  • 644
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 2 719
Спокойно, в тази седмица нещата са много оптимистични. Доверете се на лекарите.

# 586
  • Мнения: 906
Здравейте,
И аз съм прясна майка на недоносено бебе. На 11 дни сме и днес ни преместиха в дома да медико-социални грижи в Плевен. Момиченцето ми се роди  в 37 седмица, но с тежка хипотрофия, 1700грама. Още е в кувьоз и можете да си представите какво ми е в главата. Диша си нормално още от първата секунда, но е адски слаба. За сега казват, че всички резултати от изследванията са добри и трябва просто да наддава. Вече си възстанови теглото от раждането и качва всеки ден по 20-40грама. Но ме притеснява на по-късен етап какво ли може да не стовари. Има ли друга майка с такъв случай. Най-много бих се радвала да чуя за някое бебче, което вече е пораснало и е здраво Simple Smile
Честито! Всичко ще бъде наред, бъди сигурна. От теб се очаква да бъдеш максимално спокойна, за да бъде спокойно и бебчето и да наддава по-бързо.
Моята история съм я споделя преди, детето ми беше хипотрофно и недоносено, 32 гс - 1300 гр на апаратна вентилация в първите 48 часа, след това на кислородна палатка още 8 дни и общо 2 месеца в отделение по неонатология, неизплакало при раждането. Вече е на 8 г, жива и здрава госпожица. Продължава да е все така финна и при ръст 124 см да е едва 18 кг, но това не ѝ пречи да печели награди от всякакъв вид състезания от плуване през рисуване до математика. Единственото, което ѝ остава от този период е очила, които носи заради астигматизъм. Но според лекарката, която я следи астигматизмът не се развива само при недоносени, така че не е задължително да се свърза точно с това. Твоето дете стартира с доста по-добри показатели, ако мога така да се изразя, така че до седмица-две ще се приберете вкъщи и там ще ви е по-спокойно. Изберете си стабилен лекар-неонатолог, който да следи бебчо след изписването от болницата превантивно поне до края на 1вата година, когато вече нещата се успокояват и се знае дали ще има някакви последици. Но аз съм оптимист и смятам, че няма да има нищо като последици, защото само теглото е ниско, но степента на зрялост на органите в 37 гс трябва да е достигната. И все пак аз бях на принципа "страх лозе пази" и всичко, което ми беше препоръчано като изследвания и упражнения си го правехме, че даже и отгоре, за да не се обвинявам някога, че точно това е могло да предотврати нещо си. Успех и ще чакаме добрите новини.

# 587
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 406
NikDi, аз съм от тези, които напълно разбират притесненията ти, защото нашата голяма дъщеря се роди със съвсем лека интраутеринна хипотрофия (2,450/44 см. в 38 г.с.) и аз се скъсах от рев и тревоги (че била малка, че сигурно ме лъжат, че нищо ѝ няма и пр.), докато 7 години по-късно, при раждането на сина ни, който се роди в 27 г.с.+6 дни, една сълза не пророних даже, само ужасно му се радвах и вярвах, че всичко ще е наред. Между двамата имам и още една дъщеричка, която се роди в 37 г.с. с нормално тегло, но пък нея едва я задържах до 9 месец, та моите бременности все нещо не са наред.

Въпреки че и на двамата нищо им няма в крайна сметка, според мен тази моя нервност и несигурност не може да не се е отразила негативно на девойчето (и на отношенията ни в крайна сметка). Докато не се успокоих аз (някъде към края на първия месец), не се успокои и тя и беше все нервно и ревливо бебе, което висеше нон-стоп на цица и не ми даваше да дишам.

По същество, много зависи какви са били причините за хипотрофията. При мен (и при Калина) такива не се установиха. Детето беше здраво и напълно развито, просто се роди по-слабичко. Не е била в кувьоз, нито на термо легло, а просто беше завита с китениче, докато другите бебчета бяха с обикновени одеалца, а освен това ѝ беше проведен курс за разреждане на кръвта с хепарин, след което на 5-я ден ми я дадоха да я закърмя. Питах ги има ли ѝ нещо, казваха, не, нищо ѝ няма. Аз обаче не вярвах, смятах, че ме лъжат и точно както теб се страхувах да не излезе някоя бомба със закъснител, но не. Така че, вярвай на лекарите, защото обикновено хипотрофичните деца, родени на термин, нямат проблеми и се развиват добре.

И още нещо, кувьозът е за поддържане на нормална телесна температура, което при по-дребните бебчета се оказва проблем. Наш Нико, който се роди в 27+6 дни, 1,250 кг., напусна този „луксозен апартамент“ и се настани на термолегло, когато стана 1,700-1,800 кг. около месец по-късно. Изписаха го при тегло 2,200 кг. 45 дни след раждането.

При Калина, която се роди в Шейново, правилата бяха изписване след като стане 2,500 кг. Това се случи след 7 дни престой и тя тогава достигна 2,530 кг. Ако не беше хипотрофична, щяха да ни изпишат след 5 дни (заради секцио). Както виждаш, разликата е минимална.

Някога много исках да я разкарвам по лекари и да ѝ правя изследвания заради хипотрофията, но различни лекари, вкл. и неонатолози (наши близки) рекоха „не“. И добре че ги послушах, защото това разкарване е доста уморително и безсмислено, ако няма изразен проблем или предразположеност (при хипотрофичните бебета, не говоря за недоносените, макар че хипотрофията при доносени се вписва в епикризата като недоносеност I или II степен).

Така че, пожелавам ти повечко вяра и бъдете здрави! bouquet

Последна редакция: пт, 07 юли 2017, 13:57 от Мяуче

# 588
  • Мнения: X
Благодаря ви! Мъника изглежда по-смежа днес, даже се усмихва и прави муцки също като сестра си, която е с година и 4 дни по-голяма. Тя също се роди малка 2480, 48 см в 38 седмица но напълно доносена. Изписаха ни на 6 ден и то заради мен. Затова се надявам, че няма да ни държат до 2.5 кг а до към 2, 2.2 кг примерно. Хранят я доста пестеливо едвам по 30мл на хранене и то след врява от моя страна и аз като съм там й давам по 40мл понеже е гладница. Но не ме остават за дълго и с това хранене по час тя все реве преди или след хранене от глад. Поне аз като съм там е така...нямам търпение да я извадят от кувьоза и да ни сложат в кенгуру стая и да си храня на поискване поне имам кърма. Дано захапе...
Някоя знае ли или помни ли за тегло от 1760 гр дали това количество от 30мл е ок. На мен ми се струва край малко...

# 589
  • Мнения: 328
Здравей ,NikDi.
Малкият ми се роди недоносен в 32 г.с. Роди се 2460гр .почти като доносените ,но с тази разлика ,че ние очаквахме гигански плод поне 4-5 кг ако беше на термин .Имаше признаци на недоносеност.
Първия ден даваха по 5 мл ,втория 10 мл, третият по 20 мл ,четвъртият и петият ден по 30 мл .Дозата се определяше от педиатъра за съответния ден .След две седмици успя да захапе и се кърмехме успешно ,но беше трудно .Той нямаше сили и заспиваше преди да се е нахранил ,защото имаше и тежка жълтеница продължила 45 дена .Имах ел.помпа и на едната гърда слагах малкия на другата помпата .Така се научихме да се кърмим .Каквото изпомпвах му го давах .Като позакрепна спря да иска от шишето и продължихме без помпата .

# 590
  • Мнения: X
#Мяуче. При мен има няколко фактора за да се стигне до тук, но нищо конктретно. Още не съм видяла хистологията на плацентана само знам, че е била много малка и е тежала 250гр. Малката изостана дръстъчно последните две седмици. Тогава буквално е спряла да расте даже намалила тегло. Тази бременност ми е втора, три месеца след предната. Една година преди това махнах голяма миома чрез лапаро. Три години подред матката ми е оперирана с други думи. Миомата и старите цикатрикси са единия фактор. Около последния е имало изтъняване на матката. Но пък всички прегледи бяха ок. Покрай другото бебе не усетих бременността и нямах оплаквания освен по-чести контракции последния месец. Качих 20кг имах огромен корем и всички чакахме голямо бебе. До двете седмици преди раждането, когато нещо е станало. Държаха ме един ден на системи и на другата сутрин ми изтекоха водите... още не съм ходила на контролен преглед.
От една страна добре че е станало така, защото малката сигурно се е мъчила в мен. Дано е здрава и расте заедно с другите бебчета.

# 591
  • Мнения: 328
Знам ,че звучи банално ,но се успокои .Нещата с твоето бебче са много хубави .Не е на командно дишане ,не го хранят със сонда ,не е критично недоносено.Ще нададе на килограни и ще си го гушкаш . Hug
Скорошно изписване ви пожелавам.

# 592
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 406
NikDi, очевидно при теб има все пак някакво медицинско обяснение. Аз си оставам в неведение за себе си, защото никога не съм имала гинекологични проблеми, нито пък по време на бременностите съм страдала от инфекции, гъбички, високо кръвно, висока кръвна захар и пр. Единственият ми проблем са постоянните контракции през втората и третата бременност, които никой не може да каже защо се получават. Та такива ми ти раЛти. Crossing Arms

Дадох пример с бебетата, които аз съм родила, именно за да докажа, че често пъти притесненията са напълно  ирационални. Майката може да се притеснява, не защото има основание, а просто поради неопитност, или поради състояние на духа. Peace

Лично аз определено имах много повече основания да се притеснявам след внезапното преждевременно раждане на сина ни, който се роди в 27 г.с.+6 дни, без каквато и да било кортикостероидна подготовка, вследствие на което първоначално беше на апаратна вентилация (само 4 дни, слава Богу!) и венозно хранене, на 5-я ден премина към парентерално хранене (със сонда) и повече от месец се хранеше по този начин, след което една-две седмици с биберон и после направо на гърда.

И въпреки това, аз се притеснявах за голямата ужасно много, а не се притеснявах за него, не защото ми е било все едно, а защото вярвах, че всичко ще бъде наред. Четири години по-късно, мога да потвърдя, че наистина е така, но всеки етап от неговото порастване дотук беше етап на въпроси и несигурност (никога притеснения обаче).

По принцип се счита, че най-опасно и вредно за недоносените бебета е въздействието на кислорода, който се подава при апаратна вентилация. Там и най-малкото отклонение може да се окаже фатално за недоразвитото мозъче и да доведе до дисфункция и пр. Това важи дори за бебета, които не са имали вътреутробни увреждания (различни от хипотрофията). Затова колкото по-кратко е това животоспасяващо иначе лечение, толкова по-големи се считат шансовете детето да няма мозъчни увреждания.

# 593
  • Мнения: X
Даже бих добавила и престоят в домовете или болницата - колкото по-кратък е, толкова по-добре за бебето. Сърцето ми се къса да не мога да я подържа вече три седмици. А заради това че няма термолегло в дома в Плевен е в кувьоз. Все още няма 2 кг, 1920 беше днес но смятам да си я прибера в събота на моя отговорност. Тя толкова добре се храни, че съм сигурна че ще засуче. Но и днес отказаха да ми я дадат поне за малко. Под 2 кг не засуквали.... всички бебета ги слагат в една група и не глезат индивидуалното поведение и нужди.

Не знам, според вас ще сгреша ли ако я взема след два дни?

# 594
  • Мнения: 594
Аз не бих рискувала. Дано вс е наред, но за да държат бебето, има причина. На моята дъщеря даваха добавка в млякото, за да наддава по-бързо. Можеш да даваш и ти, ако е разрешено.
Иначе, другото бебе, с което бяха заедно, не го пускаха, защото няколко дни преди да го изпишат установиха сънна апнея. Та, не го пиша, за да те плаша, а само за да обмислиш мн добре подобно решение. Успех!


# 595
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 406
Не знам, според вас ще сгреша ли ако я взема след два дни?
И аз не бих рискувала. Иначе да, определено е мъчително да не можеш да си гушнеш бебето. Предполагам, че съвсем, съвсем скоро ще можеш обаче. Ако успееш да изтърпиш, ще си доволна и по-спокойна после.Hands V

# 596
  • Мнения: 1 392
Даже бих добавила и престоят в домовете или болницата - колкото по-кратък е, толкова по-добре за бебето. Сърцето ми се къса да не мога да я подържа вече три седмици. А заради това че няма термолегло в дома в Плевен е в кувьоз. Все още няма 2 кг, 1920 беше днес но смятам да си я прибера в събота на моя отговорност. Тя толкова добре се храни, че съм сигурна че ще засуче. Но и днес отказаха да ми я дадат поне за малко. Под 2 кг не засуквали.... всички бебета ги слагат в една група и не глезат индивидуалното поведение и нужди.

Не знам, според вас ще сгреша ли ако я взема след два дни?

Аз съжалявам, че не си взех детето по-рано на своя отговорност. Бях уверена, че ще се справя, но мъжът ми не ме подкрепи. В болницата (въпреки че бях с нея) дъщеря ми не се хранеше, беше апатична и сякаш без воля за живот. И всичко това се промени още същия ден щом се прибрахме. Това дете живна, отвори очички, започна да пие от шишето, дори засука. Аз също изведнъж се успокоих - всички страхове, които ме тресяха около преждевременното раждане, изведнъж се изпариха.
Детето ти е доносено, не е било на командно дишане, така че е некоректно да те плашат с апнея. Между другото дъщеря ми правеше апнеични паузи в болницата, но не и когато си я прибрахме. Правеше ги когато за дълго я оставяха сама.

Последна редакция: пт, 14 юли 2017, 11:18 от ice_sparky

# 597
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Абе, не знам ... Моята най-малка също уж доносена, родена 2200 в 36 г.с. беше само 8 дни в болницата, от които 3 на палатка, после ми я дадоха и ме паникьоса с апнея и си я взеха в стаята на акушерките ... Изкара още 1 ден на палатка и после нямаше проблеми ...
По казуса, аз лично не бих взела детенце, докато не кажат лекарите ... Все си мисля, че трябва да им имаме малко повече доверие ...

# 598
  • Мнения: 594
Не искам никого да плаша с апнеята и не това беше целта на поста. Тук вс сме били на 1 хал, така че, мисля разбирам емоциите на момичето. Но нека
не забравяме и че не сме лекари .

# 599
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 406
За мен (като типична везна) истината винаги е по средата.

От една страна, при недоносените бебета нещата са щекотливи и трябва да работим съвместно с лекарите, защото състоянието на някои бебета наистина налага стриктен болничен контрол в началото. От друга страна, да работим съвместно означава и двете страни да бъдат активни и да се търси най-доброто за бебето, но и за майката, решение, защото в първите дни след раждането (още повече раждане, случило се в някоя си г.с., преди пълна зрялост на бебето) майката и бебето са едно цяло. Е, те това нещо българските лекари не го разбират, или се правят, че не го разбират, а и със сигурност няма условия да се осъществи необходимия контакт. Майките страдат от раздялата, а 100% и бебетата също.

Къде е „здравословният“ баланс? В някои (по-малко или повече „бели“) държави са го открили (с кенгурова грижа, участие на родителите в грижите за бебето всеки ден и пр.) И у нас все повече човечността и разбирането започват да намират място в неонатологиите. Но предимно в София, и то най-вече в МД и в Токуда.

Ако не друго, поне се радваме вече на минимален престой на бебетата в болница. Например нашият Николчо трябваше да престои поне 2 месеца, а той според развитието си, стоя само 45 дена. Да, доста са, но истината е в сравнението. На мен ми се сториха малко, защото очаквах много по-продължително да е лечението му. Изписаха го с тегло 2,200 кг., а не чакаха да стане 2,500, както в доста болници в други градове (а и в Шейново, така направиха с Калина, но при нея наддаването до 2,500 отне 7 дни). Такова изписване, дори според неговия ОПЛ, беше доста смело. Бебе с тегло 2,100-2,200 е едно наистина доста малко бебе и ако човек не е подготвен за очакващото го, ще види бая зор. Но това е минималното тегло, при което можем да сме сигурни, че терморегулацията е ок и може да си гледаме бебето вкъщи.

Горното обаче се отнася за недоносени с тежки проблеми, а не за доносено, макар и хипотрофично бебе. Да, действително повечето хипотрофчета се раждат с някаква степен на асфиксия, включително и нашата Калина, но тя бързо се преодолява. Истина е също така, че бебетата, родени с асфиксия, имат предразположеност към белодробни проблеми, но тя, ако изобщо се прояви, се проявява по-късно, след първата-втората година и т.н. и също се преодолява със съответното лечение, за което няма да навлизам в подробности, защото темата не е за тук.

Общи условия

Активация на акаунт