Болници-НЕПРИЯТЕЛИ на кърменето (и бебетата)

Трудно е... като отчетеш, че все пак в последните 3,5 години нещата с кърменето все пак се променят, макар и много бавно и доста по-трудно, отколкото ни се иска. Трудно се променя начина на мислене на поколения наред, на които това им го пише в учебниците, а останалите неща са "модерни глупости", ако и да се спряга от министерството на здравеопазването...

Тазгодишната тема на Световната Седмица на Кърменето е ранно поставяне на гърда. Отбелязваме я и тук с редица инициативи (очаквайте подробно включване съвсем скоро).
Това е един добър начин за промяна на нещата към по-добро

И в Русе е така.
Тежко е да гледаш как детето ти плаче гладно  зад стъклото,а часът за хранене ще настъпи едва след 2 часа примерно.Защото предният път е засукало по-късно,но е изтекло отпуснатото време   и са ти го взели.

Тук мога да пусна и написаното от моята приятелка с водното раждане в Св.София, която роди преди 10-тина дни - ето как изглеждат нещата във ВИП-отделението на болница, която (доскоро поне) участваше в инициативата Болници-приятели на бебетата:

На първо място поставям Шейново като болница - неприятел на кърменето, каккто и всичко естествено свързано с раждането. 

И аз 

Родих със секцио. Бебето, оказа се, беше в стая на другия край на коридора, докъдето не е никак лесно да стигнеш толкова скоро след операцията. На въпроса ми защо не ми го носят, ми отговориха, че трябвало сама да стигна при него, това бил стимулът да се раздвижа!  Една стажантка се смили и ми донесе дъщеря ми поне да я видя за минутка (това на втория ден).
На третия ден успях да стигна до въпросната стая. След две-три минути ми казаха да напусна помещението, защото щяла да ме види завеждащата отделението. Кърмене ли...    
Дадоха ми дъщеря ми на четвъртия ден следобед, вече щеше да е при мен. С кошчето й пристигна и биберонът с АМ. Сестрата каза „измийте си гърдите със сапун и се подгответе да я закърмите, сега ще дойда да ви покажа” и излезе. Чаках, чаках... и понеже никой не дойде, гушнах си бебето така, както бях чела предварително, и й дадох да суче. Бебка имаше добър сукателен рефлекс и огромно желание да папка. Аз обаче нямах кърма    След първата нощ заедно, която бебето изкара на гърдите ми, бях с рагади. На другата сутрин сестрата, която щеше да ме учи да кърмя, подхвърли мимоходом „вие се справихте, нали”. На визитацията бях упрекната, че имам рагади, сякаш съм ги искала. Заявиха ми и че след секцио кърмата слизала изведнъж и съм щяла да видя аз тогава какво ще стане! Щяла съм да вдигам температури, да ме боли.    Гърдите ми обаче си оставаха меки, не се случваше нищо такова. Слава Богу, дойде лекарят, който ме оперира, и ме посъветва какво да правя за зърната.
От сутринта на петия ден след раждането сестрите спряха да носят АМ. Детето изкара денонощието на гърдите ми. Кърмех със силиконови зърна, мажех с гармастан или с крема на Авент, после пак и пак. Бебето си оставаше гладно и почти непрекъснато плачеше. Наложи се да се моля на дежурната сестра да даде АМ... беше унизително... заявиха ми, че на детето ми вече не му се полага мляко, било отписано от кухнята! 
На шестия ден бях готова да си тръгнем дори срещу подпис. Бебка беше свалила над 300 гр, а не започваше да наддава. Тогава лекарка и акушерка ме обвиниха, че не искам да си кърмя детето. Цитирам: „Ние очакваме от вас през деветте месеца на бременността да сте се подготвили за кърменето! Какво сте правили девет месеца? Нали сте интелигентна, напишете в интернет „кърмене” и ще прочетете!”    Накараха ме да правим пробно кърмене, резултатът – 10 мл. Пак бях обвинена, каква майка съм била, циганките си кърмели децата без проблем, пък българките само се правели на важни. Мислех само как по-бързо да се махнем от там.
Прибрахме се вкъщи. Продължих кърменето на поискване въпреки болките от рагадите. Усетих, че имам кърма чак тогава – без температура, болки или запушени канали, дори без особено напрежение в гърдите. У дома бебето беше хранено с АМ само веднъж, вечерта след изписването, повече не се наложи. Педиатърката подкрепи желанието ми да кърмя на поискване. От тогава до сега (вече почти пет месеца) дъщеря ми не е хапвала нищо друго, освен кърма, наддава чудесно и е здрава.
Това ми се случи в Плевен. Родилното там има претенцията, че подкрепя кърменето.

[/quote]
И аз раждах в Света София. За щастие, благодарение на всички вас   , бях пердварително подготвена Е, не дотолкова, че да си искам бебето още първия ден (родих секцио), но все пак  Като ми го дадоха на втория ден, го държах на гърда около час, за да разбере какво да прави Изобщо не обръщах внимание, че казват да е само 5 мин Не съм я будила, за да яде, а давах, когато иска. Беше ми много трудно заради страничен ефект от упойката. През целия престой бях с адско главоболие, не можех да се изправя на крака... Искаха да пратят детето ми долу в детското, да си похапва АМ, понеже не можели да ми го носят през час-два За щастие бях във ВИП стая, другата жена ми помагаше, майка ми беше почти непрекъснато до мен. Едната вечер, след като бях кърмила, го взеха в стаята на акушерките по нареждане на моя лекар заради тежкото ми състояние. Сетих се, че ще им дават шишетата с големите дупки и с триста зора се добрах до тая стая да кажа да си спестят АМ. Отговорът беше "Гледай си го ти, като много знаеш" 
Та по същество - какво да направим? Предлагам, след като насъберем достатъчно материал и цитирани болници, да пуснем препратка към темата на мейла на съответната болница. Не че ще е много резултатно, но поне някой да се замисли, че това се обсъжда между майките и че след известно време може би няма да има толкова будали, които слушат некомпетентни съвети.
А, пропуснах да кажа, че лекари и акушерки масово даваха акъл да се маха нощното кърмене. Защо, никой не обясни
Дано всички добри инициативи в тази насока да са успещни
Ние още сме само на кърма

Абсолютно - затова 2-рия път не раждах там  .

Как бих сложила тук и една педиатърка от 14-та поликлиника /София/ - но не и знам името... ниска, закръглена, с къса червеникава коса и очила - на миналата консултация, докато чаках нашата педиатърка, на какъв разговор станах свидетел. Една мама, с едно много мъничко момченце - на 2 месеца. Идва педиатърката, мерят го, теглят го, тя го хвали колко добре е наддал. Пита мамата на какво АМ е, тя казва марката /забравих, нали малко ме интересуват тези неща  / идобавя, че вече много малко връщал, не било като преди. Педиатърката: "Нали? Аз само те чаках да спреш да кърмиш" при което аз я поглеждам ей така  , а тя: "Ами това е - някои могат да кърмят, други - не". А в последствие разбрах и че детето е родено преждевременно... Невероятно - как за някои лекари кърменето е каприз едва ли не... Ако разбера името на невероятната д-рка веднага ще го сложа където трябва  .

Стана ми мъчно като четох.   

Положението в болниците е толкова мизерно, независимо дали става въпрос за чистота, отношение или кърмене. Пациентът е възприеман като незрял първокласник, който няма право на мнение та камо ли на действие в своя защита. Особено родилките ! А ако й е за първи път трябва само да слуша мълчаливо и да преглъща! Тъжно!!!


Незнам как да се промени всичко това. Казвам го честно. Моля се да се появят силни, смели и мъдри мъже и жени, които да инициират и задвижат промяната. Бих последвала всичко, което е чисто като мотиви и мъдро като действие!!!


Раждах в Майчин дом. Отношението на лекарите няма да коментирам. Много дълга и друга тема. Само ще кажа, че там майките се нуждаят толкова силно от психолог на етажите, особено в Патологична бременност. Мислех да кандидатствам за работа там, макар, че имам и то съвсем не лоша. Единственото хубаво беше , че 3, 4 часа след като бях на етажа бебето беше при мен и падна голямо кърмене на поискване!!! Та това му е хубавото там, че бебето е при теб.

Раждах в Света София в Сф и съм страшно доволна/бебка е родена на 12 02 2007/. В интерес на истината бях чела за кърменето, но изцяло разчитах на акушерките да ми покажат...все пак това е нещо доста ново за мен. Родих секцио, кърмата ми слезе  на втория ден..бях във вип стая /на 5 етаж/ и бебка ми я дадоха час след като се настаних в стаята...веднага след това дойде акушерка, която ми показа как да хвана бебето и как да я кърмя...беше почнала да ми тече коластрата...Единствена молба на акушерките беше преди тоалет да не кърмим бебчовците, а тоалет се правеше сутрин в 6 и вечер в 10/незнам май имаше и през деня още един/...никой никога не ми е правил забележка кога и колко я кърмя...дори педиатрите като минаваха препоръчваха ако имаме кърма да не даваме добавката...същото се отнасяше и за водата, бебета сами знаели какво искат...това им бяха думите.. Когато ми слезе кърмата сама отидох и казах, че не искам повече АМ и спряха да ми носят, но вода ми носеха...нищо, че им казах, че не пие водичка...С момичето от съседното легло/бяхме 2 в стая/ решихме да помолиме да ни покажат как къпят бебчовците и отидохме в стаята където ги къпят...и пак много мило и внимателно ни обясниха къде и как да ги хванем, как да сложим памперса и т.н. Всяка сутрин минаваше педиатърка и ни даваше сведения за бебчета...а също така отговаряше на въпросите ни...Бях 5 дена в болницата и съм страшно доволна от престоя там. Незнам дали съм попаднала на акушерки, които 5 дена са били на кеф, но факта си е факт...няма м никакви оплаквания и бях супер доволна.

 И аз тъкмо обмислях идеята за подобна тема за съжаление.Аз родих със секцио в Окръжна болница -Пловдив.Нагледах се и се наслушах там на какви ли не глупости за кърменето.Но за съжаление тогава незнаех за бг-мамма,нито пък бях попадала на подходяща книга(макар,че бях изчела 3=4 дебели) и на много от тях се доверих.Ето какво ми се случи там:

   -Донесоха ми бебето на следващия ден,но само в определените за хранене часове.То "не искаше" да суче.Или заспиваше на гърдата,или сучеше много бавно,за което ме упрекваха,че не трябвало да ме ползва за биберон,щяли са да ми се разранят зърната и т.н.

   -Взимаха го несукало в детската стаичка(на мъчението),чувах го как реве с часове,а междувременно му даваха почти двойни дози АМ,защото бил много лаком,гладен и ревял та не можели да се наспиват акушерките,та и другите мами в отделението.

   -Казаха ми,че трябва на всяка цена да го "науча" да суче.Като попитах как,ето какво ме учиха:насила тикаха бебето в гърдите ми и му пъхаха зърното в устата,църкаха и тем подобни трикове.Получаваше се едно ревящо до почервеняване малко невинно човече и една ревяща и тотално отчаяна и объркана мама.Още се чудя защо съм позволила това,но тогава бях много объркана,отчаяна,а и нали са те хората,които трябва да са компетентни по тези неща.В крайна сметка се получи обратното,детето изпитваше ужас при опит да засуче от майчината гърда.

   -Единият от пътите,когато ми го дадоха,то по случайност беше гладно и си засука,след което така сладко заспа в ръцете ми,сякаш се беше завърнало у дома(това бе най-милият момент от целия престой),но не за дълго.Дойде детската сестра и го взе,трябвало да спи в другата стая.То се събуди при пренасянето и рева с часове далеч от мен без право да го взема.

   -Аз понеже не издържах да го слушам как реве,реших да се промъквам в стаичката ,когато няма никой,за да го гушкам и успокоявам.Правих това няколко пъти,но в едното ми тайно посещение ме "хвана" завеждащият на педиатричното отделение,попита ме каква работа имам аз там и ми каза да изчезна веднага!

   -Когато на третият ден ми дойде кърмата,гърдите ми бяха много болезнени и твърди,имах 38 и нещо,а се изцеждах много неуспешно(хем с помпа на Авент)дали,защото бебо не беше сукал,за да отпуши каналите или заради стреса под който се намирах.Обърнах се за помощ към акушерката,а тя ми каза,че като не съм карала насила дори бебето да суче,така щяло да стане.Да съм си купувала хапчета за спиране на кърмата.


   Това бяха някои от случките ни на мен и Макс в Окръжна.Поне знам,че следващото ми раждане ще е в частна клиника,за да мога да си разигравам там коня.Много беше ужасно,но слава Богу сега съм една щастлива и спокойна кърмеща мама с успокоило се бебче.Добре,че имах късмет и бях упорита и давах и продължавам да давам мнго любов и внимание на синът ми,но стресът който изживяхме е оставил следа завинаги.


   П.С.Само да спомена,че една приятелка,която роди със секцио в Германия,беше получила документ,който се подписва,че иска да кърми и не разрешава на бебето и да се дава АМ.След операцията постоянно са проверявали готовността и да закърми,но тъй като тя бавно се възтановяваше,а след няколко часа бебето надало рев да суче,му бяха изследвали кръвната захар и след като видяли,че е понижена му сложили глюкозен разтвор през сонда през нослето и това с цел да не се докосва до биберон.По късно бебчето и засукало прекрасно.

   -

ВМИ - ПЛОВДИВ
Нямат си и понятие от кърмене на поискване , не са чували за поставяне на гърда след раждането, много по лесно им е да им наврат шишето с АМ докато са в редица отколкото да обиколят стайте и да дават обяснения и помощ , получих голямо обеснение обаче как сестрите можели да се заразят със спин от млякото на някоя майка , целите им ръце в рани били и неможели да цедят и да показват на всяка 

Да кажа и аз.
В Габровската болница бебета са в Неонатология, а не при майките. Носят ги точно в определен час и стоят по 30 мин. при нас родилките. Това не ме е дразнело, защото бях толкова зле, че не можех да се мръдна, че камо ли да се грижа за детето си.
Ще споделя лично моя опит, които мисля, че е по-положителен от на другите майки. А е по-положителен, защото ме видяха че имам кърма и ми угаждаха. Значи в 24 часа децата се хранят с добавка , в 3 с вода и чак в 6 сутринта ги дават на майките. На мен обаче ми го носиха и в 24 часа да кърмя и всъщност само в 3 там незнам с какво са го лъгали.

Поне съм му спестила АМ.

Забравих да кажа, че ми донесоха детето 5 часа след раждането, не съм имала проблем с това. Може би изглежда дълго това време, но аз мисля за моя случай е добре. Гого няма проблеми със сукателния рефлекс и все преяждаше -лакомия с лакомия и посля яко повръщаше в отделението.

Моят опит е подобен на този на ЕмилиР. И аз раждах в Св. София със секцио, но първия ден нямаше място във ВИП-а. Отидох сама да си взема бебето и то стоя при мен целия ден и само спеше. Казаха ми, че трябва да я щипя, за да се събуди и да засуче. Акушерките ми показаха как да я държа, но аз ходих и ги питах, докато ми обърнат внимание. Във ВИПа поисках бебето да си стои при мен и през нощта, там бяха много любезни. И аз се промъквах да гледам как ги къпят  Там за пръв път чух от една акушерка за кърмене на поискване, за късно захранване и за прегледа при ортопед след първия месец....Съветваха да се цедя, но на това не обръщах внимание. Общо взето имам много хубав спомен от раждането...

Не ми е минавало през ума да си оставам бебка..т.е да не е при мен в стаята, но сега от теб разбирам, че е имало такава възможност....)Ммария26

Аз родих в Окръжна болница Варна и бях очарована от мед.сестри които стояха на главите на майките -първескини и докато бебето не засуче добре не ги оставяха.Имаше едно майче бебето трудно засука на всяко кърмене през деня идваше акушерка да и помага.Имаше и друга майка която отказваше да кърми за да не си развали бюста и поиска добавка обаче не и дадоха   
казаха й че след като не иска да кърми бебето ще стои гладно .Така че аз в това отношение съм доволна докато преди 9г когато родих големия син в същата болница беше ужас подадоха ми го през прозореца и ми казаха"кърми" ама как идея си нямам добре че имаше една майка с второ дете че от нея гледах какво да правя.

аз и двата пъти раждах в Св.София (екс-Тина Киркова) и съм относително доволна.
бях във ВИП стая и бебето си стои при майката непрекъснато - взима се само за тоалет и детска визитация. преди две години предлагаха да го взимат нощем, но не настояват. тази година изобщо нямаше такъв вариант - 2 часа след раждането качиха мен в стаята и него заедно с мен (около 19ч. вечерта) и дори тогава, та чак до края на престоя никой не ми е предлагал да го гледа нощем.
добавка от АМ дават само ако изрично си поискаш.
казвам "относително", защото, ако първия път не се бях подготвила от форума за кърменето, то нямаше да успея със съвети за пет-десет-минутно хранене, часове за режим и редуване на гърдите през 3 часа. в тази посока може и да са се пообразовали напоследък, но като знаеха, че ми е второ никой не ми е "пречил" с указания и натяквания за кърмене по някакви схеми. оставиха ме да се занимавам сама.
иначе първия път като ми слезе кърмата имах запушени канали, температура - помогнаха ми със съвети за цедене, пратиха ме на електрическата помпа в отделението, даваха ми окситцин - опитаха се да ми помогнат акушерките, не са ме натирили и разколебали за кърменео. заради плоските зърна и нежеланието на първото ми дете да суче ме упътиха за силиконови зърна, които в моя случай си бяха необходимост и веднага имаше разлика.
най-общо казано за там - ако знаеш как да действаш с кърмене на поискване, то има условия да го правиш много скоро след раждането - ако е било нормално, разбира се.

Аз какво да кажа...раждах в Окръжна болница Сливен.Въпросът за кърменето там имаше хем добри,хем лоши страни.Донесоха ми бебата 5-6 часа след раждането.Казаха ми,че трябва да засуче и излязоха от стаята.Ако не бях чела много подробно преди това как точно се слага бебе на гърда незнам дали щях да се справя.Слава Богу,бебка беше лакомия и засука безпроблемно.Кърмата ми слезе чак в деня на изписването.Бебето сучеше на празен ход,дори не съм сигурна дали имах и капки коластра.Казваха ми,че повръщала мляко,което ме води на мисълта,че са я дохранвали с онези големите дупки.Твърдяха,че дават АМ само при съгласието на майката, ама ме съмнява да беше така.Първия ден след раждането ми я даваха за по час,но в следващите два дни бебка беше почти по цял ден при мен.Вземаха ги само да ги преобуят и вечер ги отнасяха след полунощ.Принудих се по собствено желание да давам АМ,защото бебето беше страшно гладно,колкото и да висеше на гърдата ми.И досега се дохранваме,но продължавам и да кърмя.
Бебето на другата мама в моята стая неискаше да засуче.Наложи се да преследваме акушерките по коридорите да дойдат да й помогнат,макар и късничко,дойдоха и бяха любезни.
Всички бяха мили,честно казано чувствах се много добре в болницата.Хигиената и условията бяха на перфектно ниво.Като чета грубото отношение на лекарите в другите постинги,мисля,че моят престой в АГ-то беше супер!

Като цяло от лекари добро не съм видяла, ето защо никога не съм и разчитала на медицинска подкрепа по отнощение грижите за бебето, нито в родилния дом, нито от страна на педиатри.
Затова и цялата бременност прекарах в четене ,търсене и пресяване  на информация.
Да, но колкото и да си прочел , има разлика между теория и практика.

Лично аз нямах проблеми с кърменето -още от първия ден малчо засука добре , а кърмата слезе някъде на третия ден.
Но в стаята ми останалите три родилки имаха проблеми-при това не сериозни , но все пак се нуждаеха от помощ-, на които никой не обърна особено внимание.Стигнах дотам аз да им давам съвети- аз, която също тепърва се учех.
И това в болница, която се пише подкрепчща кърменето...
1 АГ Св.София.

Бих посъветвала всяка бъдеща майка да се информира максимално-не бива да се разчита на помощ в болниците.

Аз раждах в Горна Оряховица, тъй като много ми хвалеха болницата, лекарите и VIP стаите. Записах се да раждам при шефа на отделението, понеже имах проблеми и трябваше да родя с цезарово сечение. Уж си запазих стая, а първите дни изкарах в общите стаи с мургавите сънароднички. След това имах постоянна температура и се оплаквах на сестрите и лекаря, но това било нормално. Бебето ми го дадоха чак след 4 дни да кърмя, като преди това само веднъж ми го донесоха да го видя, а стаята където стояха всички бебета беше в другия край на един доста дълъг коридор.
Не ми показаха как да го държа, нито как да му дам да суче. Ходехме да кърмим където са бебетата, понеже операцията много ме болеше, бях много бавна докато отида, да изчакам някой да ме види да ми даде бебето /то почти винаги спеше/ да я разбудя и сложа да суче и ми я вземаха. Почти винаги отказваше да яде, видях че по устата й има следи от мляко и им казах да спрат да я хранят с АМ, тогава ми се развикаха че аз не съм си хранела бебето и затова я дохранвали, не поискаха да ми я оставят при мен да си я храня когато огладнее. Така до последно /7я ден/ моята беба почти не сучеше и я дохранваха. В къщи с много мъки и ревове се научихме да сучем и отказахме АМ.
Та да се дооплача, освен оплакванията ми от висока температура се оплаквах от това че много ме боли операцията-по цели нощи ми се случваше да не спя от болки, но и това било нормално. 2 седмици след като ме изписаха отидох на лекар, тъй като болките продължаваха и се оказа че операцията ми се е възпалила, а от там пикочен мехур и черва. Започна се ново ходене по болници, антибиотици и още 14 дни мъки и АМ за беба.

Аз съм от Добрич и раждах и двете си деца тук. Валери родих по спешност със секцио преди пет години и беше един кошмар. Донесоха ми да си видя бебето още същият ден , но никой не счетна за нужно да ми каже ,че след като стана мога да ходя да си кърмя бебенцето. Добре ,че тогава им изливаха адаптето с едно шишенце и каквото ял , ял. След три дни като ме преместиха в една стая с него , се намери една свястна акушерка да ми покаже как да го поставя на гърдата и да започне да суче . Така успях да кърмя до 6 месеца , защото получавах все " компетентни " съвети от докторите как и колко често да кърмя.  Тогава го нямаше форума , за съжаление.
Второто си дете родих преди четири месеца - пак в същата болница и пак със секцио. Но тя е вече приятел на бебето - както четох някъде. Малко нещата са се променили къв по-добро. Когато след раздвижването на другия ден отидох в детското отделение при бебчето си да го кърмя , ме посрещнаха радушно , но все още държат на три-часовия режим . На третия ден , като ми го дадоха при мен в стаята , зарязах режима. Детските лекарки поясняват , че няма нужда да се дава вода , но пък се намериха акушерки от родилното , набор на майка ми и на свеки , които пламенно обясняваха на младите майчета с първо детенце , как трябва да дават на бебчетата подсладена преварена водичка и така те щели да издържат по 3 часа и майката щяла да си гледа спокойно работата. 
Та така с нашата болница - Приятел на бебето. Жалко , че не всички са настроени приятелски

аз кърмих ВЪПРЕКИ `грижите` в болницата, където имах запушени канали и сетрата ми каза да се оправям както намеря за добре. послле кърмих въпреки съветите на `педиатърката`, която ме посъветва да спра. немам думи

ВМИ Пловдив се пише Приятел на бебето. Сега като сравнявам с повечето разкази тук, май наистина не е толкова зле. На първо място бебето беше при мен постоянно - в родилна зала бяхме един до друг, после заедно ни преместиха в стаята. Така никой не можа да ми попречи да си го кърмя на поискване - когато и колкото дълго искам. Освен това бебетата ги къпеха в стаята при нас, така че още на първия ден собственоръчно смених памперс, а на втория си изкъпах детето (да трупам опит ). Дотук с "приятелството" обаче.
Оттам нататък - стандартните съвети: кърмене под час, не повече от 15-20 минути, нощна пауза, подсладена водичка и шише с АМ в кошчето още от раждането. И нито една акушерка, която да дойде и да обясни как става на практика това чудо кърменето (докато за къпането и памперсите постоянно си предлагаха услугите да обясняват). Слава богу, всички изброени съвети спокойно можеха да се пренебрегнат, щом детето е в стаята постоянно.

И аз раждах във ВМИ Пловдив. От самото раждане не съм се отделяла от бебето. От родилна зала ни закараха заедно в стаята. После мина една лекарка и ми обясни как след 4 часа (трябвало да минат 6 часа от раждането, но аз не ги спазих) да си измия хубаво гърдите и да храня от двете по 15 мин като вариантите били два или през 3 часа, или така нареченото на поискване. Ако не съм се справила да съм питала. - Та май си зависи и от лекаря, а не само от болницата.

Моя приятелка ражда в Селена в Пловдив и там ги дават бебетата през 3 часа. Единият път бебето заспало в часа за хранене и се събудило по-късно, като дошла лекарката й се навикала че не можело така, то си имало часове за ядене и още една камара щуротии. Така че не е само до това дали е държавна или частна болницата.

 Да,но по принцип като платиш около хиляда лева за раждане отношението е коренно различно.Понеже и аз имах нагласата да раждам в Селена,но се падах да съм първото секцио там.Откриха я точно на 1 ноември и ме достраша да съм първата,затова реших в Окръжна и си мисля,че може би сгреших,защото такова грубо отношение към бебето и мен със сигурност нямаше да има в Селена.По принцип в частните болници се мисли много за комфорта и обслужването на пациента.За компетентността вече е друг въпрос,защото хората,които до броени дни са работили в Окръжна или някъде другаде сега са в Селена.

направо ми се приплака от някои разкази.искам да попитам ако кажеш в българска болница,че си искаш детето и че ще си го кърмиш,когато пожелаеш,имат ли право да ти откажат?ако кажеш,че искаш да закърмиш веднага след раждането,с какви аргументи ще излязат да не ти дадат?явно съвсем съм загубила представа за нещата и главата не ми го побира защо правят така!

То и аз това се чудя 
Нашата болница почти беше станала приятел, но последния път като питах вече се бяха отказали. Казаха, че майките упорито си искали шишетата и зарязали политиката. В същото време някои майки определено знаели какво искат да правят и по никой начин не можел човек да им даде шише. Попитах дали дават веднага бебетата и уж казаха, че няма проблем. Ще видя като му дойде времето.

Нямат право, но пък трябва да го осъзнаваш. Много е важно да заявиш в началото ясно и недвусмислено какво искаш - тогава малко са хората, които ще ти опонират. Нещо повече - това ги респектира. Сега си мисля, че и в Шейново да бях родила втория път нямаше да им позволя да взимат бебето при нормални обстоятелства.

Е да, ама аз родих и втория път в Шейново и след кърмене 2години на първото ми дете пак ме направиха нищожна в ръцете си. Като че ли целият ми опит се стопи - от  грижите за тялото ми на родилка, от хормоналните катаклизми, от беззащитното ми състояние на откъсната от новороденото си. И ТЕ постоянно натякват, че е за доброто на родилките- да са разделени бебето и майката, тя да си починела, то да се наспяло, те щели да се погрижат и т. н.

А защо се приема, че може да видя голо детето си чак като се приберем в къщи? В Шейново ти докарват бебето като пакетирана кукла- като чужда кукла, която евентуално може да успееш да накърмиш, ако не спи дълбоко от излятото в устата му АМ от биберона с голяяяяяяяяяма дупка! И после ти я взимат...
Относно раждането имам някои неясноти, но съм много доволна.
Относно кърменето и грижата за създаване на истинска майка с естествени инстинкти и обучена на елементарни грижи за бебето- крайно недоволна! А може би това е нов подход в борбата да се създава майка?!

Какъв абсурд е въобще тази тема. Майки да се борят за най-естественото нещо. Понеже кърменето освен храна е и висше удоволствие, носещо удовлетворение може би с това сме неприятни?

Какво се вайкам -пак кърмя. ВЪПРЕКИ ШЕЙНОВО!

  Като се постъпва в болницата ,доколкото си спомням,се подписва формуляр,чрез който се съгласяваш с реда и условията в болницата.Обяснението,че децата не бяха при нас беше,че така трябва,за да се възстановим по- бързо,макар че на мен операцията ми беше най-малкия проблем.Те си знаят техните правила,ако се опиташ да настояваш може и да стане по-лошо,нали все пак зависиш от тяхното благоразположение.То е и до човек,защото имаше няколко души от персонала,които наистина се опитваха да ти влязат в положение.
  И все пак трябва наистина човек добре да обмисли къде ще роди и какви са условията.При мен така се получи,че до последно имах нагласата,че ще раждам нормално,а при нормалното раждане няма такива трудности и пречки да сме заедно с бебето.