Вчера Как’Сийка писа за миньорите и полицаите…
Вчера обиколих половин София, за да се прибера, защото полицията беше завардила целия център. Организираха се всенародни тържества – за техния празник ли беше, за празника на братята американци ли беше, не разбрах.
Вчера гледах стар, стар клип?? с архивни кадри на Джони Пенков – 1941 посрещане на немските войски в София – всенароден възторг, любов, цветя и сълзи от радост. 1944 – посрещане на руските войски в София – пак всенароден възторг, любов, цветя и сълзи от радост. 199… посрещане на царя в София – егати възторга, егати всенародната любов…
Гледах, гледах и се замислих, и като се замислих се сетих за моя учител по рисуване, който докато ние рисувахме грънци и зеленчуци, ни четеше разни неща - за художници, за школи и течения в изкуството, а понякога просто разкази…Четеше и от време на време, като че ли повече на себе си, казваше по някоя приказка от ония дето ги помниш цял живот. Тази я разбрах много след като я запомних: „Това не мога да го разбера у българина, как така като някой му обещае екстри към лука и трикольора дето го руча е готов ей така без мисъл и трикольора наш да стъпче!”/за яснота „ручания трикольор” е сол, чубрица и червен пипер/
Увлякох се. Връщам се на темата.Чета си тук във форума, много неща ви вълнуват – и сте искрени, и сте добронамерени, и се палите, и искри понякога прехвърчат, и злобичка тук-таме се промъква… От където и да го погледнеш най-посещаваните теми все около изневери, свирки, деца и драми се въртят. И се питаме едни неща, за които въобще не е нужно да се питаме.
Ето ви един пример - за детето, което явно изживява стрес в детската градина и се нааква на обед. Вместо госпожа “другарката” да се чуди как да се извини на майката и да обясни на какво и на кого се дължи дискомфорта на детето. Вместо майката да грабне насраните чаршафи, да ги занесе в кабинета на директорката и да иска обяснения и наказания за тези които са довели детето й до това състояние, тя милата ги взима да си ги изпере в къщи и се чуди как да затрудни живота си. Как хем детето си да защити, хем да не се конфронтира и да не се кара с тъпанарите в градината.
Още един пример: Малоумници някакви си позволяват да крещят и обиждат в голям магазин. Вместо охраната и управителя да се намесят, вместо да потушат скандала и да търсят възможност да компенсират потърпевшата, тя горката пише по форуми, търсейки съчувствие и обяснение за хорската грубост и се оказва, че по мнение на някои от пишещите, тя е простата и тесногръдата, ‘щото видите ли си е позволила да пише точно какво мисли за тези хора… Ами така е, в нормалните държави ако се подхлъзнеш в магазин и при падането събориш пирамида от продукти – целия персонал се втурва да те спасява, да те обгрижва и се моли да не оплачеш или не дай Боже да ги съдиш. Тук хем ще те наругаят, хем ще те изкарат кьорав и кьопав, хем пирамидата ще те накарат да подредиш отново…
И все по-често взех да се питам, ние, вашите родители ли ви заразихме с нашето примиренчество и безразличие, гена ни български ли е нещо сбъркан, или вие сте толкова мъдри, че сте прозрели как тук просто нищо, никога не се променя...
Вчера обиколих половин София, за да се прибера, защото полицията беше завардила целия център. Организираха се всенародни тържества – за техния празник ли беше, за празника на братята американци ли беше, не разбрах.
Вчера гледах стар, стар клип?? с архивни кадри на Джони Пенков – 1941 посрещане на немските войски в София – всенароден възторг, любов, цветя и сълзи от радост. 1944 – посрещане на руските войски в София – пак всенароден възторг, любов, цветя и сълзи от радост. 199… посрещане на царя в София – егати възторга, егати всенародната любов…
Гледах, гледах и се замислих, и като се замислих се сетих за моя учител по рисуване, който докато ние рисувахме грънци и зеленчуци, ни четеше разни неща - за художници, за школи и течения в изкуството, а понякога просто разкази…Четеше и от време на време, като че ли повече на себе си, казваше по някоя приказка от ония дето ги помниш цял живот. Тази я разбрах много след като я запомних: „Това не мога да го разбера у българина, как така като някой му обещае екстри към лука и трикольора дето го руча е готов ей така без мисъл и трикольора наш да стъпче!”/за яснота „ручания трикольор” е сол, чубрица и червен пипер/
Увлякох се. Връщам се на темата.Чета си тук във форума, много неща ви вълнуват – и сте искрени, и сте добронамерени, и се палите, и искри понякога прехвърчат, и злобичка тук-таме се промъква… От където и да го погледнеш най-посещаваните теми все около изневери, свирки, деца и драми се въртят. И се питаме едни неща, за които въобще не е нужно да се питаме.
Ето ви един пример - за детето, което явно изживява стрес в детската градина и се нааква на обед. Вместо госпожа “другарката” да се чуди как да се извини на майката и да обясни на какво и на кого се дължи дискомфорта на детето. Вместо майката да грабне насраните чаршафи, да ги занесе в кабинета на директорката и да иска обяснения и наказания за тези които са довели детето й до това състояние, тя милата ги взима да си ги изпере в къщи и се чуди как да затрудни живота си. Как хем детето си да защити, хем да не се конфронтира и да не се кара с тъпанарите в градината.
Още един пример: Малоумници някакви си позволяват да крещят и обиждат в голям магазин. Вместо охраната и управителя да се намесят, вместо да потушат скандала и да търсят възможност да компенсират потърпевшата, тя горката пише по форуми, търсейки съчувствие и обяснение за хорската грубост и се оказва, че по мнение на някои от пишещите, тя е простата и тесногръдата, ‘щото видите ли си е позволила да пише точно какво мисли за тези хора… Ами така е, в нормалните държави ако се подхлъзнеш в магазин и при падането събориш пирамида от продукти – целия персонал се втурва да те спасява, да те обгрижва и се моли да не оплачеш или не дай Боже да ги съдиш. Тук хем ще те наругаят, хем ще те изкарат кьорав и кьопав, хем пирамидата ще те накарат да подредиш отново…
И все по-често взех да се питам, ние, вашите родители ли ви заразихме с нашето примиренчество и безразличие, гена ни български ли е нещо сбъркан, или вие сте толкова мъдри, че сте прозрели как тук просто нищо, никога не се променя...
/ 
Защото и двете липсват, само че липсват по неправилния начин: задълженията ги нямаме за нищо точно, когато трябва да ги спазваме, а правата ги нямат за нищо тия, дето трябва да ни ги дават. 
Само, че изразеното мнение "може би не могат да имат деца и затова са озлобени" казано многократно включително и от автора на темата предизвика гнева на някои от пишещите.
Мърша има във всяко стадо. Аз също много пътувам в "Европа-та" ами и в Германия има изпочупени спирки и добре облечени младежи, които те спират в центъра на Мюнхен и просят 1 Е за нещо си. 
) обаче "отгоре" продължават здраво да крадат пари. От пусто в празно става в един момент.
