Публикувана: 3 юли 2007, 15:37 ч.
Последно мнение: 27 юли 2007, 17:14 ч.

Започвам работа!

2 224
44
1

1
2
3
Всички

3 юли 2007, 15:37 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Синът ми е почти на 8 мес. а аз започвам работа на 9.07.Няма да се връщам на старата.Лелята на мъжа ми е инженер и ми намери много хубава работа, но ми е страшно мъчно да си оставя детето и чувствам такава вина Cry

.Аз съм на 21 г. без висше образование и с такова малко дете че просто без нейната помощ нямаше да ме вземат на въпросната работа.Проблема е там че лелята е вече пенсионерка и след година две връзките й съвсем ще се загубят.Цяло лято ще се налага свекърва ми да го гледа от понеделник до петък на вилата ни която е на 20 км. от Бургас а ние ще си го взимаме само събота и неделя.Мъжът ми ме подкрепя изцяло със свекърва си се разбираме отлично но въпреки всичко ми е много мъчно и изпитвам огромна вина.Близките ми ми казват че и за него ще е добре извън града на чист въздух да свиква и с другите членове на семейството и да не е "залепен вечно за полата ми" но на мен пак не ми става по-добре.А работата наистина е добра и съм въодушевена от друга страна че ми дават такъв шанс.
Исках просто да споделя това с вас.Сигурно ще получа и много критики от някои майки както получих такива от част от тези с които излизам, но въпреки всичко ще ми бъдe приятно да чуя окуражаваща дума.

# 1 3 юли 2007, 15:40 ч.

Мнения: 6 029

много е гадно.. но е за добро на всички ви... успех с новата работа...

аз лично не бих имала смелостта да се разделя с децата си.

# 2 3 юли 2007, 15:45 ч.

Мнения: 1 733

Аз започнах работа,, когато синът ми беше на 9 месеца. Чувствах се по същия начин като теб. Така се чувствам и сега. Още повече, че малкият е на 200 км от нас, а тази седмица дори няма да мога да си отида да го видя. Трудно е. Даже много! Всяка вечер плача, защото ми е много мъчно за него, но за съжаление няма как... Пожелавам ти успех на новата работа! Аз също получих критики от майките, с които се разхождахме из парка, но в крайна сметка аз по-добре знам защо го правя, така че не слушай кой какво ти казва, а прави това, което смяташ за правилно!

# 3 3 юли 2007, 15:49 ч.

Мнения: 318

Това е решение,което всеки сам взима за себе си.Ако си готова да го направиш окей,но ако не се чyвстваш сигyрна по добре обмисли по добре решението си.Все пак изборът е твой,а и както сама казваш не си притисната от обстоятелствата.Аз лично съм съгласна с Julie

# 4 3 юли 2007, 15:52 ч.

Мнения: 497

Едва ли някой има право да те критикува. Ти най-добре си знаеш положението!
Не всички имаме финансовата възможност да си стоим в нас и да си гледаме децата. Затова има баби, ясли ....Не се обвинявай много, сигурно ти е тежко, но понякога трябва да се избира. bouquet

# 5 3 юли 2007, 15:57 ч.

Мнения: 8 769

Със сигурност няма да ти е лесно. Но пък ако от това зависи финансовата независимост на семейството ви-може да жертваш някоя и друга година.
Познавам такива семейства-всеки си прави сам избора в зависимост от собствената си настройка и поглед към живота.
Имах колега в банка-със съпругата си работеха в две различни банки и предпочитаха кариерата пред детето си. То живееше в Пловдив при едната си баба. Смятаха, че това му се отразява добре.
Брат ми е бил през първите си три години при баба ми - на 60 км от Варна. Нямало е кой да го гледа. След това са го прибрали при нас, записан на ДГ.
Желая ти успех и дано по-бързо намериш решение такова, което да ви удовлетворява всички (т.е. всички да сте си заедно)!

# 6 3 юли 2007, 16:02 ч.

Мнения: 3 500

Започнах работа, когато Моника беше на 10,5 месеца. Наложи ми се /няма да обяснявам защо, дълго е/, просто нямаше начин.Беше ми много мъчно, няма начин да не ти е. Но разбрах разбрах какво прекрасно, адаптивно и смело дете имам. Ходи на ясла, справя се повече от перфектно, постоянно ми я хвалят, а вечер, както и през почивните дни преккарваме пълноценно времето си заедно.Опитвам се да компенсирам липсата ми през деня.Трудно е, но понякога се налага.Горе главата.

# 7 3 юли 2007, 16:34 ч.

Мнения: 1 877

Напълно те разбирам и подкрепям решението ти!Въпреки че ще ти е много трудно без детенце,щом няма как - важното е детенце да е здраво и да се чувства добре.Успех!

# 8 3 юли 2007, 16:49 ч.

Мнения: 1 517

Аз сега съм в същото положение, че и по-лошо - дъщеря ми е на 400 км при бабите си и я виждам веднъж на няколко месеца. Е, по-голяма е - вече на 3 години. Нямаме никакъв избор, така стана, откакто се преместихме в София и се наложи да започна работа, а в градините, разбира се, все няма места (добре, че тази есен най-после тръгва на градина). Когато се замисля, и на мен ми става много тъжно, но няма как. А в началото, понеже дотогава само аз бях я гледала, бях на ръба на нервна криза. После се поуспокоих, няма начин... Важното е, че тя се чувства добре, бабите я извеждат на разходки, глезят я, че дори и до морето я водят за по един ден (за което също ми е мъчно, че нямам възможност да я заведа аз). Какво да се прави - всеки има тежки моменти, но замисли се - бебчо още не разбира и едва ли ще усети липсата ти много осезателно... Пък и по-добре баба, отколкото ясла, мисля аз. И знаеш ли какво - мен ме е гледала предимно баба ми и най-хубавите ми детски спомени са свързани с нея. Успех в работата и повече усмивки! bouquet

Всичко рано или късно се оправя.

Последна редакция: вт, 03 юли 2007, 16:56 от Marinera

# 9 3 юли 2007, 17:01 ч.

Мнения: 1 273

Ох, колко добре те разбирам. Аз се връщам края на септември, и направо ми се къса сърцето. Но такъв е живота. Стиска ме зъби и това е! Но аз поне ще си го виждам всеки ден, докато ти... Направо бих се побъркала.
Успех Hug

# 10 3 юли 2007, 17:08 ч.

София
Мнения: 5 079

Щом вярваш, че е за добро, какъв проблем би могло да има? Ако си в хармония със самата себе си, всичко ще протече гладко. Е, в началото ще ти е малко по - болезнено, но с времето всички ще свикнете с новото положение. Стискам палци! Hug

# 11 3 юли 2007, 17:11 ч.

Мнения: 3 478

Много кофти че само на уикендите ще може да се виждате. Наистина няма да ти е лесно, но щом имаш добро предложение не го изпускай. Кога може да го запишеш на ясла? Поне всяка вечер ще си го виждаш пък и ще бъде с други дечица. За мен това винаги е било плюс въпреки честото боледуване там в началото.

# 12 3 юли 2007, 17:12 ч.

Мнения: 1 044

Децата също предпочитат родителите им да са щастливи. А рреализираният и удоволетворен от себе си родител е наистина щастлив. Няма да е по-добре да пропилееш шанса си и да си останеш в къщи и след време да съжаляваш за стореното. Аз гледах детето си в къщи до 2 г.6 м. В момента, в който изникна добро предложение, аз започнах работа, а детето тръгна на детска градина. Много ми бе кофти, а и още ми е, но просто няма как - такъв е живота, шансовете не трябва да се пропиляват, особено в това объркано и сложно време, когато и финансово сме зависими.

# 13 4 юли 2007, 07:41 ч.

Мнения: 1 919

ще се спрвиш мила-не се тревожи Peace

# 14 4 юли 2007, 08:51 ч.

Мнения: 1 426

Поне сте близичко, а и детето ще е на въздух, пък и нали ще е с баба си!
Не се измъчвай, толкова малко бебе е много по-добре при баба, отколкото на ясла, това си е чист късмет, че свекърва ти може и иска да го гледа.

# 15 4 юли 2007, 10:45 ч.

Мнения: 163

Доста е гадничко,на мен ми предстои същото в края на месеца - ще сме на 8 ,с тази разлика , че ще се виждаме всеки ден.Не се притеснявай все пак 20 км. не са 200 или повече,ако ти домъчнее толкова през седмицата палите колата и за 30 мин. сте при него - отиваш, мачкаш го, целуваш го и събираш сили за останалите дни през които няма да сте заедно.Успех и гледай по ведро на нещата - времето в което живеем е такова,че такива шансове не се пропускат!

# 16 4 юли 2007, 11:28 ч.

София
Мнения: 3 249

Може ли да споделя другата гледна точка?

Аз съм дете, отгледано от баба си. Буквално. Нашите ме взимаха за събота и неделя и то не всяка седмица. При баба ми беше много хубаво, топло, уютно, баба готвеше най-добрите манджи и ми разказваше приказки, помагаще ми с домашните, целуваше ме за лека нощ и ме будеше с една песничка. Беше се отдала на мен и когато почина, аз всъщност загубих майка си.

НО - с родителите ми така и не се "опознахме". Те не ме познават, аз не ги познавам. Образно казано. Доста проблеми имах в пубертета си, бягах, пиех, какво ли не правех, побърквах ги. И до сега с майка ми разговаряме делово и като... бизнес партньори. Много ми е болно, но това е път, който е извървян и няма връщане назад. Баба като ме погледнеше, знаеше какво ми е и какво да ми каже. Майка ми... сигурно много е страдала, сигурно й е било трудно, но и на мен не ми беше лесно да обяснявам на всичките си приятели защо не живея с родителите си. И аз не знаех защо.

Та аз съм решена, че дори да ми коства съня и здравето, детето ми ще си го гледам аз. Да, може през деня при баба, може дори за уикенда или за седмица през ваканцията, но ще трябва наистина да ме поставят на колене обстоятелствата в живота, за да го оставя някъде и да го виждам само през уикенда.

Извинявам се, ако се намесвам грубо с мнението си, но за мен това е много важно и държах да го споделя.

Успех! Peace

# 17 4 юли 2007, 12:16 ч.

Мнения: 1 006

мнението на Ноел все едно съм го писала аз! bouquet

и на мен ми ставаше гадно и все още ми е Tired

Но настина най-добре ти знаеш за какво го правиш!

Пожелавам ти успех и много сили!

Винаги можеш да ми пишеш на лични Peace

# 18 4 юли 2007, 12:21 ч.

Мнения: 526

Успех ти пожелавам и се надявам да имаш сили да се справиш с тази ситуация Peace

Няма смисъл да се измъчваш в мислене дали постъпваш правилно или не.Решението вече си го взела и дано това да е правилният избор за доброто на семейството ти bouquet

# 19 4 юли 2007, 12:24 ч.

Мнения: 6 461

И аз скоро започнах работа...колкото и да ми е трудно да се отделям от децата с часове...просто няма друг начин.
Сутрин карам Тошко на градинка.Пламен го карам по баби и отивам.
Прибирам се и то вече станало време децата да лягат.Изкъпвам ги ,нахранвам ги и в леглата....няма много време да поиграя с тях.
Но пък сега имам почти три почивни дни.Тошко го спрях от градинката до края на седмицата и Пламчо си е в къщи..и така сега сме си заедно.

Успех в новата работа

# 20 4 юли 2007, 12:29 ч.

Мнения: 292

Разбирам те и аз ще почвам веднага като ми попадне работа каквото си търся.Сигурно е ужасно тъжно но няма как.Успех в новата работа.

# 21 4 юли 2007, 13:29 ч.

Мнения: 377

Гадно е да изпускаш моменти от живота на детето ти, но пък е хубаво да можеш да му осигуриш и хубав живот. Не изпускай хубавата работа, и все пак обмисли добре дали е толкова хубава.
Аз 2 години като съм била малка съм гледана от баба ми , дядо ми и леля ми от Стара Загора . ние живеем в София, иначе) и най хубавите ми детски спомени са свързани с този град и тези хора. Когато наште са идвали да ме взимат с нетърпение съм чакала да си тръгнат от страх да не би да си ме вземат. Кагота са дошли да си ме приберат направо съм се поболяла. Така че не се притеснявай, бабите се жгрижат страхотно за внуците си. А най-важното е че ти ще си го виждаш и че детето ти ще е щастливо.

# 22 4 юли 2007, 15:03 ч.

Мнения: 1 467

Аз също съм отгледана от баба си от 1 до 3 годинки. Не знам поради каква причина, но майка ми не спира да ми повтаря, че страшно съжалява за тези години до ден днешен и не може да си го прости. Иначе баба ме гледаше добре, а нашите ме взимаха всяка събота и неделя във Варна. Аз нямам спомени, но за майка ми явно това са били трудни години. Аз не бих издържала без да виждам детето си.

Няма ли вариант някой да го гледа във вас?
Подкрепям те, въпреки всичко, за работата ти, но все пак...помисли...ти си още млада и работа ще си намериш някой ден, но времето с детето едва ли ще можеш да върнеш..
Кураж в избора!:)

# 23 4 юли 2007, 15:47 ч.

Мнения: 51

Не се обвинявай-пробвай. А ако не получиш нужното удовлетворение можеш да напуснеш. Всяка минута с детенце ще е по-пълноценна. Решението ти е трудно, но съм сигурна, че ще се справиш! bouquet

# 24 4 юли 2007, 16:34 ч.

Мнения: 7 947

Аз започнах работа, когато Яни беше на 9 месеца. Трябваше уж да съм на половин ден, но в последствие си останах на пълен работен ден, по мое желание разбира се! В началото имах същите притеснения, но лека полека влизаш в ритъм и в момента ми е напълно спокойно и естествено да ходя на работа! Все пак трябва да се погрижим и за бъдещето на нашите съкровища...Макар при нас да е малко по-различно - нашата баба идва и гледа малкия вкъщи и вечер сме си с него, мисля че и ти с времето ще се приспособиш и ако работата си заслужава - смело напред!

# 25 4 юли 2007, 17:18 ч.

Мнения: 60

Никой няма право да те упреква! Всеки сам взима тези решения. Факта, че си решила да започнеш работа не те прави лоша майка. Освен това, аз съм на мнение, че животът на жената не свършва в момента, в който роди дете. Не е нужно да ходиш цял живот след децата си. Те един ден ще пораснат и повече няма да имат нужда от нас, но тогава ние ще сме прекалено "пораснали", да не кажа стари, за да започнем живота си отначало. След като ти се отдава такава добра възможност - грабвай я, а и за детето ти ще се грижи баба му, освен това ще можеш и вечер след работа да прескачаш да го виждаш.
Аз съм отгледана от баба си - била съм на 9 месеца, когато майка ми е започнала работа и не мога да кажа, че съм ощетена по някакъв начин. Имах прекрасно детсво, страхотна връзка с майка си, не я упреквам за това й решение.

Успех на новата работа! bouquet

# 26 4 юли 2007, 17:47 ч.

Bapнa
Мнения: 762

Цитат на: хелта в вт, 03 юли 2007, 16:34

Подкрепям и не мисля, че някой ще те упрекне !

# 27 6 юли 2007, 12:15 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Много ви благодаря момичета за отговорите и подкрепата.На човек му става хубаво като види че има и други като него и че някой го подкрепя.Не съм единствената минала по този път а няма и да съм последната.Ще давам всичко от себе си през тези 2-3 летни месеца детето ми да не усеща чак толкова моята липса, защото през свекърва ми се прибират от вилата и цяла есен зима и пролет ще го гледа вкъщи и аз ще си го виждам всяка вечер.Още веднъж ви благодаря и на всички които са в това положение ви пожелавам да сте все така силни bouquet

# 28 15 юли 2007, 16:10 ч.

Мнения: 15 641

Здравей мила mariya86. Аз в момента съм в абсолютно същото положение-търся си нова работа докато съм по майчинство защото не искам да се връщам на старата и до 1-2 седмици сигурно ще започна, сина ми е на 8 месеца и аз като теб се чудя дали ще издържа без него. Чувствам се виновна, че го оставям, а в същото време искам да работя на по-хубава работа за по-хубави пари, за да мога да му дам всичко.
Недей да се измъчваш мила-ти го правиш за негово добро (поне аз така се успокоявам). Сигурна съм, че тази работа ще ти даде възможност да му дадеш всичко на това дете, че даже и повече. Това те прави страхотна майка защото жертваш най-прекрасните моменти за теб и детето в името на това да му осигуриш всичко.
Желая ти успех в новата работа Hug

# 29 15 юли 2007, 17:17 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=201516.220
Виж това! Peace

Всеки сам взима решения,с които после трябва да живее! Отстрани е лесно да се дава съвет, но ти си човека, който е запознат най-добре със ситуацията. А и никоя майка,която сега те упреква, че оставяш детето си, после няма да тръгне да ти търси добра работа, нали? Shocked

Няма лесен момент, в който да оставиш детето си на някой друг да се грижи за него! Повярвай ми! И до 5 години да си го гледаш, после пак ще ти е мъчно. Така,че успех в начинанието и бъди силна! Hug

# 30 15 юли 2007, 17:23 ч.

София
Мнения: 1 877

Цитат на: Nevada в ср, 04 юли 2007, 08:51

Кураж

# 31 15 юли 2007, 17:37 ч.

Мнения: 174

Хм, за упреци и дума не може да става, всеки си знае кое е най-добре за него...и всяко общество си има правила...

Ако кажа на някой тук (Америка) 4е се 4уствам виновна да си оставя детето на детегледа4ка/ ясла когато е на 8 месеца, ще ме погледнат все едно 4е не съм в ред. И до някъде ги разбирам. Градила съм кариера 15 години, блъскала съм се денонощно и сега изведнъж да замразя вси4ко за 2-3 години. Определено няма да стане, въпреки 4е бебето ни е дълго 4акано и много, много желано!

Ако е живот и здраве, се връщам на работа по най-бързия възможен на4ин след раждането (не ми се налага да се върна). Организирала съм си нещата така, 4е ще мога да кърмя поне до годинка, ако имам мляко, а бабите ще гледат детето през деня (не съм се "американизирала" до толкова, 4е да го оставя на 4ужд 4овек).

За мен това е идеалния вариант - и аз доволна, и за детето ще се грижат по най-добрия на4ин през 8те 4аса когато няма да ме има... И бих пратила на майната си всеки, който си позволи да ме критикува. В края на краищата 4овек трябва да знае какво иска и къде е неговата златна среда!

bouquet

# 32 15 юли 2007, 17:57 ч.

Мнения: 2 677

Не се самообвинявай. Аз самата започнах работа, когато синът ми беше на почти 8 месеца. Отначало е трудно и тегаво. Но с времето намираш златната среда и разпределяш времето си равностойно, без да лишаваш детето си от присъствие, любов и грижи.
Повярвай, чувството е чудесно, когато едновременно започнеш да се чувстваш като пълноправен член на обществото и добра и всеотдайна майка.

# 33 15 юли 2007, 21:43 ч.

Мнения: 3 760

Миличка, една виртуална Hug

от мен

# 34 15 юли 2007, 22:18 ч.

Мнения: 1 321

Пожелавам ти търпение и не се притеснявай всичко ще бъде наред Hug

.Щом така се е случило и не може друго яче просто го приеми и давай напред.
Ще имаш все пак време и за бебо и няма да е чак толкова далеч.Има и доста по-трагични ситуации. Peace

# 35 15 юли 2007, 22:55 ч.

Мнения: 144

Цитат на: Пуполино в нд, 15 юли 2007, 17:57

Това все едно съм го писала аз.Започнах работа когато Ани стана на 1год.Времето което прекарвам с децата гледам даго прекарам пъноценно.

# 36 16 юли 2007, 23:03 ч.

Мнения: 3 929

Де да имах и аз този късмет свекърва ми или майка ми да ми гледат детето, а аз даходя на работа.... Аз трябваше да започна работа, когато детето ми беше на 5 месеца и го водех при детегледачка. Това е съвсем чужд за детето човек. А свекърва ти е един от най-близките. Не се притеснявай. Детето ще свикне да е без теб, така когато ви се налага да се разделяте, то няма да реве много, а така и на теб ще ти е по-леко. На мен ми е мъчно, защото знам, че детето ми тъжи за мен. Така че дерзай, работи си. важното е, че детето е в добри ръце.

# 37 16 юли 2007, 23:45 ч.

Бургас
Мнения: 2 350

Цитат на: Ним в ср, 04 юли 2007, 11:28

Все едно аз съм го писала. Напълно те разбирам Ним. Аз съм трето дете в семейството.

mariya86 теб не бих те упрекнала.....предполагам как се чувстваш. Бъди смела и не позволявай на хората да те укоряват, това си е твое решение. bouquet

# 38 17 юли 2007, 10:06 ч.

София
Мнения: 1 877

Цитат на: Nikki_Ivanova в пн, 16 юли 2007, 23:45

Цитат на: Ним в ср, 04 юли 2007, 11:28

Аз също съм съгласна, че връзката м/у децата и родителите трябва да е силна и да се основава на взаимно разбиране, съпричастност и познаване един друг. Не мога да си представя да оставя децата си далеч и да ги виждам рядко, дано никога не ми се налага Praynig

.

Но пък от друга страна, доколкото разбирам за mariya86, новата позиция е голям и уникален шанс да стартира професионалното си развитие. Освен това, след година примерно, тя ще е достатъчно затвърдила позицията си и ще може да си вземе детето, да го запише на детска градина и да са заедно - така хем ще могат да бъдат пълноценно семейство, хем тя ще се чувства удовлетворена в професионално отношение.

Не мисля, че година-две, са решаващи при отглеждането на детето. Аз примерно съм живяла при баба и дядо в периода м/у 5 и 6 годишна възраст, след това при тях завърших гимназия. И въпреки, че ги обичам безкрайно, майка ми винаги ми е била най-близкият човек!

# 39 17 юли 2007, 10:16 ч.

Мнения: 1 081

Ако имате еднакви възпитателни възгледи с бабите и не се отделяш дълго време от детето, може. Важното е то да чувства, че има и родители, освен баби и дядовци. Така е, живота на никой не прощава. Успех ти желая!

# 40 17 юли 2007, 11:01 ч.

Мнения: 5 362

Трудна е раздялата,особено в началото.Но все пак се касае за няколко месеца,нали така?!После ще си бъдете пак заедно,макар и само вечер,и ще бъдеш по-спокойна.
Пожелавам ти успех в новата работа!Дано да оправдае очакванията ти Peace

# 41 17 юли 2007, 11:16 ч.

София
Мнения: 3 249

Никой никого не упреква. Далеч съм изобщо от тази мисъл.

Тук сме, за да споделяме мнение и опит. А моят опит в това отношение е горчив. Може би просто съм по-чувствителна по темата, но пък ако само се потупваме по рамото и се окуражаваме, пак няма да е истинско. Споделих нещо много съкровено. Радвам се, че други, отгледани от бабите си, не са имали моите проблеми. Държах да го напиша именно за да се види и една друга, по-различна гледна точка.

Ясно е, че при избора да гладуваш или да не виждаш детето си до есента, ще избереш второто. Peace

# 42 17 юли 2007, 11:20 ч.

Мнения: 1 701

Според мен ще ти е еднакво трудно и сега, и след година-две... Sad

Поне аз така усещам нещата в момента, когато дъщеря ми е на 1 год. и ми е мъчно дори, когато я оставям за 1 ден при майка ми. Не знам как ще се разделим, когато дойде време да се върна на работа, но знам, че е неизбежно и се преживява, просто се свиква. Peace

# 43 17 юли 2007, 11:49 ч.

София
Мнения: 1 877

Цитат на: Ним в вт, 17 юли 2007, 11:16

Ним, съжалявам ако аз съм се изразила погрешно! По никакъв начин не изразих неодобрение в/у това, което си споделила - напротив Hug

. 100% съгласна съм, че ако родителите оставят децата си основно на грижите на баба и дядо за много дълго време (години), тогава връзката родител-дете ще се скъса. Просто исках да кажа, че помощ от бабите (да са ни живи и здрави) в разумни количества е по-скоро ползотворна и за родителите и децата.

# 44 27 юли 2007, 17:14 ч.

Мнения: 44

Лоша работа... Аз лично не работя , но и не мога да си представя да се разделя с дъщеря си и с племенника ми!

Пожелавам ти успех в работата!

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Претопляне?

Запек

Ваксини

Причина:

Причина: