Не знам дали темата е за тук или дом и семейство. Имам сериозен проблем с мъжа си и реших да питам дали при тези обстоятелства вие се бихте отказали от 5 годишно съжителество.
1.Нещо му стана на този човек, започна да се държи смахнато, да повишава тон, да ме пита дали съм луда или малоумна и т.н.
2. Секс- това е понятие което в последните 2 години не стои на преден план. Аз говорих, обясянвах-той не, 1 път на 2 месеца. Не е преуморен, половин ден работи, другата половина си е в къщи. Има според мен здравословни проблеми, не иска да чуе да отиде на лекар. Настоявах 1,5 години да отиде да се прегледа, според мен оттам идват всичките му сексуални проблеми, но не. Вече спрях и това да правя. Мен този 1 кратък път на 2 месеца не ме устройва и вече позвам да издивявам.
3.Работи малко, тоест недостатъчно за да покрива и половината нужди на семейството, аз съм тази която издържа основно мен, него и детето.
4.Няма инициативност никаква, така ще си е още н-на брой години.
5.Егоист, само за него си мисли, сигурно винаги си е бил такъв.
6. действието се развива в чужбина.
Мисля да се разделя с него, просто таз връзка нищо не ми дава, за съжаление. Един свестен разговор не можем да проведем без да се скараме. Никаква взаимност, само дразги, дразнене и мен ме обвинява за всичко което на него не му е в ред.
Нервичките ми са опнати до крайност.Той се държи сякаш всичко ни е ОК.
Не пиша само да се оплаквам, а да си сверя часовника, това достатъчно доводи ли са за да напуснеш един човек. Седя и се чудя, не е това което бих искала да бъде, аз отношенията между двама човека ги разбирам по друг начин. Като взаимност и опора в живота от страна на мъжа.
Какво мислите, има ли смисъл, макар че аз мисля че всичко е приключило. Да не говорим че се хващам да мисля за друг мъж.
1.Нещо му стана на този човек, започна да се държи смахнато, да повишава тон, да ме пита дали съм луда или малоумна и т.н.
2. Секс- това е понятие което в последните 2 години не стои на преден план. Аз говорих, обясянвах-той не, 1 път на 2 месеца. Не е преуморен, половин ден работи, другата половина си е в къщи. Има според мен здравословни проблеми, не иска да чуе да отиде на лекар. Настоявах 1,5 години да отиде да се прегледа, според мен оттам идват всичките му сексуални проблеми, но не. Вече спрях и това да правя. Мен този 1 кратък път на 2 месеца не ме устройва и вече позвам да издивявам.
3.Работи малко, тоест недостатъчно за да покрива и половината нужди на семейството, аз съм тази която издържа основно мен, него и детето.
4.Няма инициативност никаква, така ще си е още н-на брой години.
5.Егоист, само за него си мисли, сигурно винаги си е бил такъв.
6. действието се развива в чужбина.
Мисля да се разделя с него, просто таз връзка нищо не ми дава, за съжаление. Един свестен разговор не можем да проведем без да се скараме. Никаква взаимност, само дразги, дразнене и мен ме обвинява за всичко което на него не му е в ред.
Нервичките ми са опнати до крайност.Той се държи сякаш всичко ни е ОК.
Не пиша само да се оплаквам, а да си сверя часовника, това достатъчно доводи ли са за да напуснеш един човек. Седя и се чудя, не е това което бих искала да бъде, аз отношенията между двама човека ги разбирам по друг начин. Като взаимност и опора в живота от страна на мъжа.
Какво мислите, има ли смисъл, макар че аз мисля че всичко е приключило. Да не говорим че се хващам да мисля за друг мъж.
/ дори и сами по себе си биха били достатъчни за мен, за да прекратя това 5 годишно съжителство. Хората обаче са различни - така че ти следва сама да решиш дали сегашното състояние на нещата те устройва или не. 
вярно, че имаш бая мисли, по които да се чудиш и маеш, ОБАЧЕ:
мисли = няма нищо позорно в това, след като си се опитвала толкова пъти да го накараш най-малкото да иде на лекар.
(съгласна съм, че "моженето" ни най-малко не означава липса на стерилитет при мъжа) обаче...
