Случвало ли ви се е това?
Четете дадена книга и казвате:
- Ей, това сякаш аз съм го писала!
Е?
Бокачо е моят човек.
Четете дадена книга и казвате:
- Ей, това сякаш аз съм го писала!
Е?
Бокачо е моят човек.
- Публикувана: 24 юни 2007, 00:50 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2007, 18:06 ч.
Авторът, който се доближава до вашия стил е ...
Станка Пенчева. Като я чета, все едно аз съм го писала, все едно става въпрос за моите чувства, мисли, разсъждения, очаквания от живота... едно към едно. Имам чувството, че сме някакви с нея.
Исках да й пиша, но не открих никъде адрес да се свържа с тази жена и да й кажа, колко я обичам.
Ех младост, все слага каруцата пред конете.
Не авторът се доближава до твоя стил, а ти се доближаваш до неговия, поне в собствената си представа, защото той все пак е Авторът. Много са, които ми допадат, като стил на изразяване и мислене, и са ми сходни.
Не авторът се доближава до твоя стил, а ти се доближаваш до неговия, поне в собствената си представа, защото той все пак е Авторът. Много са, които ми допадат, като стил на изразяване и мислене, и са ми сходни.
А, не е верно. Моите приятелки са чели първо мен, а после Бокачо.
Аз вчера го почнах. Роулинг. Или пък аз се доближавам до нейния стил, когато пиша проза, което е рядко. Иначе ме бяха определили като някакъв... Ама не помня кой, с едно хумористично есе, което много ме е яд че не си пазя...
Щастливка си! Роулинг е жената, която ме накара да заобичам книгите. Много фенфикшъни съм изписала, но някак си... не ги докарвах и ги триех повечето.
Аз също не мисля, че звуча като Роу, но така казват тези, които са чели откъсите от фенфикшъните ми. Никога незавършените ми фенфикшъни.
Пусни ми нещичко на ЛС да попрочета. Впрочем, знам, че предстои Хари 5 на кино, но не мога да си спомня, дали в БГ или в чужбинско?
От дъното по ниско няма,
от тук нататък всичко е нагоре
ако успееш само да се вдигнеш.
или бъркам?Ако е тя и на мен ми харесва.
от тук нататък всичко е нагоре
ако успееш само да се вдигнеш.
или бъркам?Ако е тя и на мен ми харесва.
.Но знам това:
Каквото и да ме правите,
Накъдето и да ме теглите –
Все такъв ще ми е нрава.
На одъра мама ме е родила,
Но аз мисля, че е било на прага
Или сред поле, на кръстопът.
Затуй всички посоки ме привличат,
Затуй съм и отсам, и отвъд.
Обувки с тънки токчета обичам
И звънки тротоари,
Обичам неонови барове
И булеварди шумни.
И боса да стъпвам обичам
По трева, по пясък, по шума;
И такава работа да върша,
Че силата ми да играе
И слънцето да ме прегръща.
Само да има пътуване –
Грабвам дрехата,
На стъпалото скачам.
А през нощта детето си сънувам,
Роклята си в къщи окачвам…
Сигурно съм на праг родена!
Затуй две жени се бият в мене,
Две времена на две страни ме викат.
Не може ме оправи никой…
http://doc.dir.bg/lirika/Stanka_Pencheva.htm
Булгаков, Пратчет, Луис Карол, Астрид Линдгрен, Луис Макмастър Бюджолд, Стругатски, Г. Г. Маркес, Валери Петров, Богомил Райнов, Лукяненко, Конан Дойл, Еко, Еко, Еко...
Безброй.
Безброй.
Ехей, темата е кой мислите, че е споделил ваши мисли и чувства, а не кого харесваме. Ако си разбрала въпроса, то тогава се прекланям пред гениалността ти
Само не забравяйте, че някой са чели и вас и споменатите от вас автори............... 
Напомням ли на някой автор ? Много обичам да ме анализират, за това все се бутам
Кифле, на Съмърсет Моъм? На Франзела Калина?
Модераторите и администраторите да ме простят, размекнала съм се от жега и за това така спамя.
Само не забравяйте, че някой са чели и вас и споменатите от вас автори...............
И защо тогава въпросните автори са
имали успех с писането си, пък вие не?!
Станка Пенчева и за мен 
Страхотна е, просто пише невероятно близо до моята душевност.
Ето две неща, с които се олицетворявам нейни :
* * *
Не ме принуждавай
да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
не искам малкото.
Не ме прави крадла –
прави ме кралица!
Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък –
къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
аз съм от тия,
дето са твърди –
и много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не –
на страхливите.
Не ми давай нищо
наполовина!
Аз слагам глава
под мойта любов –
като под гилотина.
ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО
Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна, вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам – щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
с думи са ме оплитали -
и пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.
Кифле, ето това, което ти спомена :
Надеждата
Надеждата е лековерна:
провинциалистка,
в устата зяпнала мошеник-прелъстител.
Тъй иска с нещо хубаво да я излъжат,
че и мошеникът започва да скучае...
Надеждата е до религията близо:
зарязва Разума и хуква подир Вярата,
очаква чудеса и възкресения,
готова е дори да коленичи!
Надеждата
те тласва над вълната -
да си поемеш глътка режещ въздух,
та после дълго да се давиш...
Ти драскаш с ноктите й нежни
Стената на плача, увисваш
на пръстите си кървави, додето
най-после -
и спасително -
се сгромолясваш.
(От дъното по-ниско няма:
оттук нататък всичко е нагоре -
ако успееш само да се вдигнеш...)
Бъди накрая милостив!
Какво ти сторих,
че ме наказваш със надежда?
Страхотна е, просто пише невероятно близо до моята душевност. Ето две неща, с които се олицетворявам нейни :
* * *
Не ме принуждавай
да се усмихвам жалко!
Не искам скритото,
не искам малкото.
Не ме прави крадла –
прави ме кралица!
Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица!
Аз съм песен и блясък –
къде ще ме скриеш?
Аз съм гордост и ясност,
аз съм от тия,
дето са твърди –
и много трошливи.
Прощавам на злите.
Но не –
на страхливите.
Не ми давай нищо
наполовина!
Аз слагам глава
под мойта любов –
като под гилотина.
ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО
Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна, вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам – щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
с думи са ме оплитали -
и пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.
Кифле, ето това, което ти спомена :
Надеждата
Надеждата е лековерна:
провинциалистка,
в устата зяпнала мошеник-прелъстител.
Тъй иска с нещо хубаво да я излъжат,
че и мошеникът започва да скучае...
Надеждата е до религията близо:
зарязва Разума и хуква подир Вярата,
очаква чудеса и възкресения,
готова е дори да коленичи!
Надеждата
те тласва над вълната -
да си поемеш глътка режещ въздух,
та после дълго да се давиш...
Ти драскаш с ноктите й нежни
Стената на плача, увисваш
на пръстите си кървави, додето
най-после -
и спасително -
се сгромолясваш.
(От дъното по-ниско няма:
оттук нататък всичко е нагоре -
ако успееш само да се вдигнеш...)
Бъди накрая милостив!
Какво ти сторих,
че ме наказваш със надежда?
Надежда Захариева. Докато четях романа й "Смет за сливи", имах чувството, че описва мен и моите преживявания - сякаш аз разказвах, имах чувството, че взема думите от устата ми или по-точно - чувствата от душата ми. Иска ми се да й стисна ръката. Шапка й свалям на тази жена!!! Книгата й е невероятна - толкова откровена, толкова искрена, толкова безпощадна - най-вече към самата себе си, а в същото време толкова деликатна и женствена...
Стайнбег - "Зимата на нашето недоволство"
Димчо Дебелянов, Атанас Далчев, Петя Дубарова, Георги Мишев, Вера Мутафчиева... и още, и още...
Това на първо четене.
Стайнбег - "Зимата на нашето недоволство"
Димчо Дебелянов, Атанас Далчев, Петя Дубарова, Георги Мишев, Вера Мутафчиева... и още, и още...
Това на първо четене.
И защо тогава въпросните автори са
имали успех с писането си, пък вие не?!
имали успех с писането си, пък вие не?!
Чета пътеписите на Карбовски. А пък някои като че ли аз съм ги писала.
Защо за Карбовски сме чували, а за теб не?
Някой бъркат темата с "Автора,който харесвам е..." 
Не пиша!Не ми идва вдъхновението.Като ученичка пишех мноооого стихове,не винаги любовни.Мисля,че стилът ми беше ала Петя Дубарова,но повлиян от непрестанното четене на стихосбирки...
Ако сега се опитам да сътворя нещо то ще бъде по-близко до П.Г.Удхаус.
Имаше моменти,когато се идентифицирах със Селинджър,с Тим Робинс...,живота променя стила ми непрекъснато.
Не пиша!Не ми идва вдъхновението.Като ученичка пишех мноооого стихове,не винаги любовни.Мисля,че стилът ми беше ала Петя Дубарова,но повлиян от непрестанното четене на стихосбирки...
Ако сега се опитам да сътворя нещо то ще бъде по-близко до П.Г.Удхаус.
Имаше моменти,когато се идентифицирах със Селинджър,с Тим Робинс...,живота променя стила ми непрекъснато.
И защо тогава въпросните автори са
имали успех с писането си, пък вие не?!
имали успех с писането си, пък вие не?!
Чета пътеписите на Карбовски. А пък някои като че ли аз съм ги писала.
Защо за Карбовски сме чували, а за теб не?
'Лиска' не е ли ник?
Напоследък нищо не пиша. Дори не чета. Не мога да се понасям... 
Преди време си мислех, че пиша ту като Петя Дубарова (когато бях на 15), ту като Стивън Кинг (когато бях на 20), ту като Буковски (когато бях на 25)... Сега вече осъзнах, че съм писала в своя си стил. И понякога плача за изгубената си муза и я моля да се върне... в сивото ми ежедневие...
Преди време си мислех, че пиша ту като Петя Дубарова (когато бях на 15), ту като Стивън Кинг (когато бях на 20), ту като Буковски (когато бях на 25)... Сега вече осъзнах, че съм писала в своя си стил. И понякога плача за изгубената си муза и я моля да се върне... в сивото ми ежедневие...
И защо тогава въпросните автори са
имали успех с писането си, пък вие не?!
имали успех с писането си, пък вие не?!
Чета пътеписите на Карбовски. А пък някои като че ли аз съм ги писала.
Защо за Карбовски сме чували, а за теб не?
Издават я само в чужбина, големи издателства,в малки тиражи...
Защото, Блонди, не сте ми в целевата група.Но това и сама може да си го обясниш, нали.
Четат я само кралски особи,президенти,емири и всякакви други ВИП.
По темата - Богомил Райнов
И защо тогава въпросните автори са
имали успех с писането си, пък вие не?!
имали успех с писането си, пък вие не?!
Чета пътеписите на Карбовски. А пък някои като че ли аз съм ги писала.
Защото, Блонди, не сте ми в целевата група.Но това и сама може да си го обясниш, нали.
Въх, как се закачам с толкова важна персона 
Булгаков, Пратчет, Луис Карол, Астрид Линдгрен, Луис Макмастър Бюджолд, Стругатски, Г. Г. Маркес, Валери Петров, Богомил Райнов, Лукяненко, Конан Дойл, Еко, Еко, Еко...
Безброй.
Безброй.
Ехей, темата е кой мислите, че е споделил ваши мисли и чувства, а не кого харесваме. Ако си разбрала въпроса, то тогава се прекланям пред гениалността ти
Аз имам доста чувства и мисли. Тези горе не са ги споделили с мен, уви, но са ми импонирали в определен период и са ме изградили като личност. Не са и 1/10 от тези, които са ме оформили.Закачай се ти, после Шушон ще ме подреди до
Слави и до общинския съветник на цяла страница.
В комбина сте с жълтата преса, ясни сте ми.
Слави и до общинския съветник на цяла страница.
В комбина сте с жълтата преса, ясни сте ми.
Връзката с авторите не я схванах
И кои сме тези ние, дето сме ясни? 
Закачай се ти, после Шушон ще ме подреди до
Слави и до общинския съветник на цяла страница.
В комбина сте с жълтата преса, ясни сте ми.
Слави и до общинския съветник на цяла страница.
В комбина сте с жълтата преса, ясни сте ми.
Закачай се ти, после Шушон ще ме подреди до
Слави и до общинския съветник на цяла страница.
В комбина сте с жълтата преса, ясни сте ми.
Слави и до общинския съветник на цяла страница.
В комбина сте с жълтата преса, ясни сте ми.
Ти няма как да не ги знаеш тези работи.
Информацията, Лиске е най-скъпото нещо на тоя свят, а аз съм меркантилна личност. Не, че казах някаква тайна де. 
А Карбовски издаде нова книга тези дни. Пътеписите му са вече в антиквариатите.
А Карбовски издаде нова книга тези дни. Пътеписите му са вече в антиквариатите. Залудо говори, залудо не стой.
Може би Бегбеде
Стига бе, този е много скучен ... подценяваш се .... тук съм чела неща много по- добри от неговите
Майкъл Онтаджи ...като си чета дневниците, все едно той ги е писал
С Ошо се запознах на "стари години", тъй че не той ми е оформял светогледа, но когато го чета, повечето от нещата са точно този стил- "Леле, като че ли аз съм го казала!"- включително и с вечните му саркастични забележки по адрес на куцо и сакато, без да има за цел да засегне някого.
Анда на снимката може да мине за мисис Паркър
По темата: мога да пиша като всеки, кражбата е лесна, собственият стил - високо и далече.
По темата: мога да пиша като всеки, кражбата е лесна, собственият стил - високо и далече.
Мюриель, недей да пишеш като всеки, защото не всеки може да пише като теб.
Макиавели от мен иска да се учи на лукавство. Защо? Защото съм стратег, но и тактик.
Така е, търговията с ядрени бойни глави не е за всеки.
Е, само как се извъртя темата. Субективно.
А тя си Е:
Колкото до стилът - не е в техниката, а в гледната точка, виждането, мисля казваше Пруст.
А тя си Е:
Случвало ли ви се е това?
Четете дадена книга и казвате:
- Ей, това сякаш аз съм го писала!
Е?
Четете дадена книга и казвате:
- Ей, това сякаш аз съм го писала!
Е?
Колкото до стилът - не е в техниката, а в гледната точка, виждането, мисля казваше Пруст.
Защото съм стратег, но и тактик.
Един недовършен Елин Рахнев съм аз.
О, разкошен е!
Един недовършен Елин Рахнев съм аз.
Хайде тогава за награда виж тук, че веднага за теб се сетих
За да не спамя
, ще кажа, че не се оприличавам с никого. Нямам чак такава читателска култура. На стари години започнах с класиката, а през последните 2-3 месеца съм в "мързелив" период. 
Само не забравяйте, че някой са чели и вас и споменатите от вас автори...............
Miracle, нали вече пуска тема за любими автори - то е същото. Харесваш стил, произведение, защото по някакъв начин се отъждествяваш с него, съпреживяваш.
Я иди да си донаучиш урока!
Я иди да си донаучиш урока!
Каква е съдбата на Ина Григорова.
Една мама сподели на лични, че съм
се била доближавала до ранната ИГ.
Брех, да му се не знае. Харесвах я тази
малка руса главичка, но не съм забелязала
прилики. Даже и "р"-о не ни е еднакво.
Та... къде е Ина Григорова и какво прави?
Една мама сподели на лични, че съм
се била доближавала до ранната ИГ.
Брех, да му се не знае. Харесвах я тази
малка руса главичка, но не съм забелязала
прилики. Даже и "р"-о не ни е еднакво.
Та... къде е Ина Григорова и какво прави?
Може да е решила да не прилича на лесбийка чрез 'пълна промяна' и сега да е неузнаваема.
Паулу Коелю - единствено и само той
Ти си интелигентна според мен.
Станка Пенчева. Като я чета, все едно аз съм го писала, все едно става въпрос за моите чувства, мисли, разсъждения, очаквания от живота... едно към едно. Имам чувството, че сме някакви с нея.
Исках да й пиша, но не открих никъде адрес да се свържа с тази жена и да й кажа, колко я обичам.
ако я намериш, да й кажеш- и аз я обичам
По темата: Удхаус, Варналис, Вонегът, Людмил Станев.
Не че изобщо мога дори да им дишам праха ...просто ужасно го искам.
Гугъл каза , че И.Г. е женена и много щастлива в ЮЕСЕЙ
Людмил Станев май. Много се връзва на стила ми на мислене... Пък дали бих ги написала тия неща е друга работа. Поне си ги мисля. А и как да забрави човек следната рплика:
Kaквo ви смущава, че гласът ми е като вашия? В това няма нищо чудно, нали вие ме четете.
Сега видях, че Станев има и други фенове))) Ура!!!
Kaквo ви смущава, че гласът ми е като вашия? В това няма нищо чудно, нали вие ме четете.
Сега видях, че Станев има и други фенове
))) Ура!!!